scaner

Аха, нямаш идея от темата, та да ти покажа? Позор е да не знаеш това, и да приказваш глупости. Явно си неграмотен от всякъде. Опитай да намериш поне нещо, което да опровергава теорията, то е ясно че всичко останало ще я потвърждава

Мисля че Скуби е съвсем прав. Високофункционален аутист. Може да не е точно аспергер, но има добра връзка с него, в тая посока аутистичният спектър силно се разширява. Инфантилизма са проблясъци на аутизма, който той добре управлява в своя случай.

Човече, пий си лекарствата и не разсъждавай по теми, от които си нямаш грам от понятие. СТО валидизира постулатите си експериментално. Пръсни се от яд, има огромно количество потвърждаващи постулатите данни, и няма нито един резултат който да ги опровергава. Мисловните експерименти са само демонстрация на теорията, разиграване на ситуация на база законите на теорията. Това че някои не могат да схванат базови положения и се омотават в парадокси, не е проблем на теорията, а проблем на знанията по логика на жалващият се. Изобщо не си в час. Това е съвсем друга тема, която отдавна е изчерпана. Експериментален факт е още от 1676, когато астрономът Олаф Рьомер доказва, че скоростта на светлината е крайна. После величината е измерена абсолютно, от Физо в 1849 г. и от Фуко в 1862 г., който получил значение, много малко отличаващо се от сега познатото. Така че този въпрос не стои пред физиката. Тука са се събрали привърженици на нютоновите представи за реалността, които си мислят, че скоростта на светлината трябва да се подчинява на законите на нютоновата механика. И не могат да преживеят факта, че това не е така. Че цялата съвременна физика и техника потвърждават законите на СТО, с невероятна точност.

Ти от сарказъм не разбираш ли? Математиката не е наука, тя е език, на който се изразяват количествените връзки в другите науки.

Тя тая работа с приемане не става. Както ти показах примера, обявявайки с декрет че 2+2 не е 4 нищо не променяш Възможността СТО да е сбъркана се крие във възможността предсказанията и да не съответстват на наблюденията. Затова човек който иска да се бори с някаква теория, трябва да изгради дългосрочна култура, да анализира и проверява теорията. И до сега, резултат от милиони експериментатори, теоретичната възможност СТО да е сбъркана, е неоценимо малка и продължава да намалява, като нищо не може да се направи . По-малка е от много по-ежедневни неща, за които дори не се съмняваш, да са сбъркани. Всяка теория описва крайна част от света. В този смисъл има част, която тя не описва, и в този смисъл всяка теория е сбъркана по начало. Въпросът е, какво означава това, какво е твоето разбиране по въпроса, какво показват наблюденията, и по отношение на СТО това е една възхитителна коректна за сега теория - която може да бъде използвана за описване на настояще, минало и бъдеще. Докато работи, както всяка груга теория

Установени са, във всяко свое проявление. Но трябва да си наясно за какво говориш, а не само да премяташ думи

Младенов, написаното само показва, че се опитваш да "опровергаваш" теми, дето изобщо не разбираш. Само обем приказки ли преследваш, или какво? Не, СТО на Айнщайн постулира съвсем други неща - принципът за относителност, и принципът за скоростта на светлината. Споменатите от тебе явления са само далечни следствия на основните принципи. Това че нещо не е наблюдавано, в общият случай означава, че наблюдаващият има проблем да го измери. Когато теорията предсказва, че наблюдаемата величина трябва да е в някакъв интервал, а това което мерим излиза от този интервал, това е проблем. за теорията. Но когато точността с която работи измерващият е много по-малка от измерваната величина, това е проблем на измерващият. И ние сме във вторият случай. Така че само трябва да се въоръжиш с жито и молитви, докато ефектът бъде измерен "Нека подходим научно и да разгледаме теоретичната възможност 2+2 да не е 4. Какви ще са последствията за физиката и изобщо..." Така изглежда поставеният от тебе проблем. При което освен допускането, няма нищо по същество Останалите разсъждения са в тренд, ако 2+2 не е 4, колко лощо ще бъде. Но основният въпрос за физиката е - дали е така? Какво показват фактите и наблюденията? Това е трендът, който може да направи подобна сълзлива тема по-смислена. Темата беше само временно заключена, за да се охладят страстите, основно от твоя страна. Иначе трябваше да прилагам по-тежък и неприятен чук. Надявам се няма да стигаме до там.

От къде "знаете", че земята не е плоска или е плоска? Някой ви го нашепва? Именно такива предварителни знания от нищото са основа на псевдоезотеричните антирелативистски напъни наоколо Знаеш само - в една ОС размерът на земята е А, в друга ОС размерът е В. И А, и В са крайна истина за съответната отправна система. Тоест измерването което дава в една система земята да е плоска, а в друга да не е плоска - само това е източникът на знанията ти. Всичко друго е халюцинации... Получените числа А и В не могат да се сравняват директно, сравняват се чрез ЛТ - нещо, което ти пропускаш и което те вкарва в истерията която наблюдаваме. Ако се замислиш малко, няма никакво противоречие - в едни условия, в една ИС, земята може да е плоска, при други условия - в друга ИС, земята може да не е плоска. И двете състояния са равностойни. Но ти на празно място си градиш противоречия и после протестираш срещу тях Смешно е, Младенов... Няма нужда. Аз мога да съм свидетел

Вярно е само наполовина. Смотаването на другата половина те вкарва в глупостите. Да, в конкретната отправна система. Какъв е проблемът? Земята е сфера само е вдна отправна система. Във всички останали не е сфера. И каква е конкретно земята, трябва да се съобразяваме с отправната система, не можем изначално да я считаме за сфера. Какъв проблем виждаш, че в една отправна система тя е сфера, в друга не е? Някоя от тези системи да е по-по-най спрямо другата? Истината да има отправна система? Не, и двете твърдения са истина за всяка отправна система. И защо се тръшкаш тогава? Защо омърсяваш темите с подобни глупости?

Проблемът тук е, че ти абсолютно прибързано обявяваш нещо за "глупост". И това очевидно няма нищо общо с Айнщайн, а с твоето световъзприемане ,Тъпкан си с предразсъдъци до козирката, от там всякакви "глупости", които конфликтират с тея предразсъдъци.

При ЧД масата е локализирана на края на времето

Не всяка свободна фантазия е мислен експеримент. Мислен експеримент е моделиране на процеси според законите на дадена теория - в случая СТО. И това че се докарваш до противоречие не е виновна теорията, а бедното мислене и фантазиите, налепени над моделирането. Почиствам...

Говорихме за аналогии. А ти почваш да фантазираш - ако така, то имаче... В аналогията няма такива предположения. Иначе морето и киселото мляко щяха да са пълна аналогия, както е казал циганина, ако морето се закваси, такова ядене ще падне Виждаш ли ролята на предположението как чупи всякакви аналогии? Отново някакви съвсем неясни параметри, опитващи се да доведат до аналогия. Значи увеличаването на разстоянието между заредените обекти има някаква прилика с разширяването на вселената? Човече, космологичното разширяване на вселената има аналогия с разширяване на газ. Тъмната енергия играе роля на компонент с отрицателно налягане. Да, имаме разширяване. Какво общо има то с отблъскването при електромагнетизма, та се опитваш да влачиш това черво? Кое му е същото на електромагнитното отблъскване? Дори формата на законите е различна, а тя е основната когато се търсят аналогии. Такива далечни параметри - да, и двата обекта имат маси, имат радиуси, отблъскват се - са неприложими за аналогии.

Това няма никакво значение. Това са твърдения, които не противоречат на експеримента, и не се опровергават от него. По тази причина се приемат от всички за верни, до доказване на противното. Ако докажеш, че не са верни, само тогава имаш думата, до тогава ще протестираш наум. Над 90% от твърденията, които ти ползваш в ежедневието си, са такива. Но явно си търсиш оправдание да не отговаряш на въпросите които те изобличават

Ти ми разправяш: и елементарните частици имат маса. И ЧД имат маса. Значи имаме аналогия някаква... И какво от това? Какви свойства в единият случай могат да се използват за предсказване поведение в другият случай? Това е аналогията, а не само повърхностна прилика. Ами не се проявяват по идентичен начин. Нямаме отблъскващи маси в гравитацията, там отблъскването е на коренно различен принцип. Пак никаква аналогия... Забрави за това, без да си усвоил материалната част, това е невъзможна задача. Не че хора които са усвоили материалната част могат да се справят, ама без нея - хич. Първо се учи, после се разработва. При гениите някои стадии се съкращават. При останалите трябва да се изоре нивата за да поникне семето.

Не мисля че този парадокс е удобен за някакви интерпретации. Самата му формулировка изчерпва проблемът от удобни за интуицията модели. Може евентуално да се поработи върху по-добра популяризаторска схема в това отношение, но отното силно се съмнявам. В парадокса участва нещо, за което еволюционно нямаме представа, и няма как да я измислим... Но проявата на творчество от страна на ИИ може да се види в нобеловата награда по химия, за свързването на протеините и предсказването на протеинивите структури. В тази тематика няма алгоритми, не може да заложиш алгоритъм и да изчислиш резултат. Тук имаме няколко базови насочващи идеи, останалото е чисто творчество на ИИ. Те повечето неща при ИИ вече така вървят... За полезна работа, разбира се. Например, за да ти управлява разумно фирмената документация, не ти трябва ИИ да знае астрофизика, затова вместо модел с 4 терабайта параметри вземаш модел с 40 гигабайта параметри. Такива модели са много, някои са платени, други безплатни, зависи от подготовката им. Такъв модел може да го завъртиш на лаптоп с 32 ГБ памет (по-малките модели литват и на 16 гб, важно е всичко да е в паметта, за скорост), или на някакъв фирмен сървър. Нахранваш го с твоята лична (фирмена) документация), без да се опасяваш, че нещо може да изтече в мрежата. Българският модел, който се рекламира, го дават със същите възможности. Макар че опитите ми да го изследвам по български език нямаха голям успех. Даваш на всички достъпни ИИ-та, платени и безплатни, задача от кръстословица - еди кои си букви ясни, еди кои си неясни, да дадат предположения. Нито един ИИ не се и приближи до решение, най-добре се представи Claudie (нацелваше броят на буквите в отговорите, и някои дребни фишки...), а българският модел даже се представи абсурдно пошо. Като му зададеш дума с 14 букви, от които 8 известни, отговорът на БГ моделът беше: "отговорът на вашият въпрос е 'шина'"...

Има два процеса, които формират креативността. Това са дивергентното мислене, и конвергентното мислене. При дивергентното мислене се взема една концепция, и се генерират различни свързани идеи. Нещо като брейнсторминга, изреждаме всичко което се сетим. При конвергентното мислене тези идеи се филтрират и обединяват в едно. Тези процеси се осъществяват в две отделни и специализирани области на мозъка ни. Но невронните мрежи по същество са моделирани по примера на човешкият мозък, затова можем да допуснем, че няма причина да не се възпроизведат тези специфични участъци от мозъка, отговорни за креативността. За дивергентното мислене е нужна библиотека от елементите, учатващи в бреймсторминга. Всичко това може да се обедини в проста система правила, и може да почнеш експериментите: обясняваш на ИИ какво е креативност, изискваш няколко дивергентни идеи, и накрая изискваш креятивна конвергентна идея. Трепач и половина В това отношение са правени много експерименти, по анализ на картини от Салвадор Дали, Банкси, Ешер и др. Или създаване на подобни изображения. ИИ е доказано креативен. И забележи, най-лошото приложение на ИИ е като търсачка. Той халюцинира та се къса, на какво търсене разчиташ? И в момента ИИ може да се качи на всеки компютър. Достатъчно тренирани модели с лекота се въртят на съвременните лаптопи.

Колко пъти да повтарям - начини на сверяване колкото искаш, каквото искаш с каквото искаш може да "свериш". Въпросът е, какво целиш в крайна сметка? Какви свойства искаш да придобие сверената система? Това е важното, не ръчкането със сверяването. И за това е добре да разбереш Айнщайн какво придобива с неговия метод, вместо тези занаятчии от филмчетата.

Аз се пъна да втъкна в невтъкваемо място какъв е смисъла на цялата процедура, че не става само с циврене и тръшкане. Е, сам си свидетел, не се получава Но без да разбереш за какво е борбата, нещата може да загрубеят.

Часовници могат да се сверяват по най-различни критерии. Например вземаш показанието на единия, записваш го на листче, и го занасяш с волска каруца до другия часовник, след което променяш показанието му на записаното на листчето, и обявяваш двата за сверени. Въпросът е, какво искаш да постигнеш. И преди да се пънеш с произволни лозунги, се напъни да разбереш какво е искал да постигне Айнщайн. Щом като има много и различни начини за сверяване на часовниците, времето не може да е абсолютно

Каква е тая салата от разсъждения? Какво подобие е елементарната частица на ЧД? В какво е подобна? Че съществува? Че има маса? В какво? Какво значение има дали са или не са открити микроскопични ЧД? Ама опитай малко да следваш логиката... Пак, какви подобия? Какво общо има ненаблюдаемата симгуларност с местоположение, описвано с координати? Гравитацията не е електромагнетизъм, поведението и зависи от геометрията на пространството, а не от някакви аналогии. И гравитацията, и електромагнетизма се проявяват в едно и също пространство, от там и "аналогиите" им. И толкова. Забрави поне за година издирване на такива аналогии, съхрани си силите за нещо смислено. После я камилата, я камиларя...

Няма никакво откъсване, напротив. Мислените експерименти са моделиране строго по законите на науката, в по-достъпна за масите форма, на някаква ситуация. Просто преразказване на математическият език на човешки, нищо повече. Резултатите не могат да противоречат на науката под никаква форма. Всякакви други форми, измамно приличащи на "мисловни експерименти", изискват допълнителен контрол. Не всяка приказка тип "какво би било" е резултат от науката

Ами и аз като Гравити не мога да видя някаква аналогия. Каква е тя? Това че и при ЧД, и при елементарните частици става дума за някакви "радиуси"? Доколко изобщо тук има аналогия? Радиусът на ЧД има точно определени свойства, свързани с масата - той расте с нея. При елементарните частици "радиус" е доста условно понятие, определящо степен на някакво взаимодействие. Така нареченият "радиус на електрона" е условна константа, идваща още от класическата физика (при условие, че електрическият заряд на електрона е равномерно разлят на сфера с такъв радиус, то поведението му ще бъде на частица с известната от справочника маса). При това, "радиусът" на електрона по тая формула е обратно пропорционален на масата - контра на аналогията с ЧД. Да не говорим, че и дума не може да става за някакви свойства на "хоризонт" изграден с такъв радиус - винаги има ненулева вероятност частица да попадне под този радиус и да се разсее допълнително. Да не говорим, че на този етап СТО забранява някакви размери на елементарните частици (ако те имат размери, между различните участъци на частицата взаимодействието ще е ограничено със скоростта на светлината, а щом говорим за различни участъци, това вече не е елементарна частица), а КМ не дава някакви ограничения. Отново пълна липса на аналогии. В какво изобщо виждаш аналогия? Само не подхождай с разсъждения от типа, "ако допуснем еди какво си, то...".

Няма значение кое как изглеждало "от външна гледна точка". Нещата са много, много по-сложни... Не можеш от далеко да правиш заключения за геометрията на ЧД. Едни удобни координати, като тези на Крускал - Секереш, могат да ти опишат геометрията вътре в ЧД. Няма да навлизам в подробности, но за една отправна система, падаща в ЧД, след пресичане на хоризонта на събитията времевата и пространствената ос си сменят местата (това особено добре се вижда в координатите на Гълфстранд-Пенлеве, но всички координати позволяващи да се елиминира хоризонта на събития като сингуларност). И радиусът на Шварцшилд става време - максималното време, за което обектът ще достигне сингуларността. Всеки опит на обекта да противостои на падането само намалява това време. Затова забрави всякакви аналогии на база повърхност, кълбо, радиус, не работят. И забрави всеки опит за аналогия на елементарни частици и ЧД (поне на този етап на науката) - елементарните частици нямат свойствата на ЧД, аналогията че и те притежават маса за нищо не става - и белените семки притежават маса, и какво? Аналогиите са различни класове, ти се плъзгаш съвсем на повърхността - "имали радиуси", значи... Трябват и сходни свойства, слушай Гравити, той ти обяснява че такива няма. И мистичната дума "аналогия" трябва да се изкорени в случая. Когато се открият някакви нови свойства на ЧД, тогава може и да се пробваш. Но до тогава това е загубена кауза по всички показатели, насочи си силите за нещо полезно. Тоя път сме го тъпкали, там за сега няма нищо..

Погледни нещата в по-общ план. И конспирологията се стреми да дава "обяснения". Принципът е еднакъв, произходът е общ (нужда на мозъка от кохерентност в знанията въпреки липсваща основна информация), има някои дребни разлики в средствата и проявлвнията.