scaner

Специално го написах, за да не се подлъгваш на тема "взаимодействие". Какво променяш? Около тялото винаги геометрията е една и съща, то в своята система даже е неподвижно. Пак с некоректна терминология се объркваш. Приеми го така: геометрията около тялото е такава, каквато е. Нямаш взаимодействия, с които нещо да променяш. Ако тялото се промени - това е резултат от добавяне на друго тяло с неговата си геометрия около него, и съответно съчетаване на двете геометрии в нова - естествено, без взаимодействия, само на принципа на суперпозиция. Как се е появила съответната геометрия около тялото - божа работа, тя е резултат само от разпределението на масата, и никакъв обмен на енергия с пространството няма за да говорим за взаимодействие - затова и не ни вълнува. И сега се съсредоточи на движението по геодезичните, където също няма взимодействия. Аха, нямало обмен на енергии, ама било взаимодействие? Това Джемини ли ти го подшушна? Започваш да зацикляш.

Както вече написах по-горе (ама кой ли ме чете...), че в ОТО геометрията е получила част от свойствата, които преди са се приписвали на материята и това би било интересно поле за бъдещо развитие на теорията. И не, това взаимодействие не се отнася за "избор на геодезични при движението". За това имаме наблюдения. За взаимодействие с нематериални концепции - нямаме никакви. Ами геометрията по идея не е материална. Какво взаимодействие очакваш с нея? И защо изобщо го наричаш "взаимодействие", какви характеристики на взаимодействието очакваш да има? То за това и де казва, че се определя от разпределението на материята, а не е резултат на взаимодействие. Спри се де. Не е така. Като се замислиш що е "взаимодействие", ще разбереш.

Телата нямат избор да не се движат по геодезична. Това е принцип - всяко тяло, на което не му действа сила (в случая няма взаимодействие с друго тяло) се движи по геодезична. Ти се бъркаш от това, че геометрията около всяко тяло се определя и от двете тела. Това създава геодезични такива, че в общият случай телата се приближават - простата визуализация с батута. Тоест въпросът ти е поставен наобратно - телата тръгват едно към друго, защото геодезичните създадени от тях ги водят натам. Всяко се движи по "правата линия" в изкривеното пространство, и тя го води към другото тяло, защото такава възниква. Друг е въпросът как материята променя геометрията, какъв е механизмът, но това в случая не ни интересува. Важното в случая е, че нямаш обмен на енергия между тялото и пространството, тоест нямаш взаимодействие.

Не е нужно телата да взаимодействат с пространство-времето. В класическата физика имаме първи принцип на Нютон - тяло се движи по права линия, ако не му действат сили. Е, твоят въпрос става: как тялото избира коя линия да следва, ако не взаимодейства в пространството? Защото правите линии в евклидовото пространство са точно геодезични, по определение И при Нютон за никакво взаимодействие с пространството не става дума. Още повече, че и при Нютон, и в ОТО взаимодействие на телата с пространството при движението няма - не се обменя енергия между тях. Въпросът е даже по-дълбок. Защото движението ние описваме чрез геометрията, и определението на геодезична линия в тази геометрия е най-краткият път (или крива с минимална дължина) между две точки. И принципът на Нютон само добавя, че движение по инерция е движение по геодезичните линии. Което автоматично отива и в ОТО. И в двете теории не се подразбира никакво взаимодействие с пространството при това движение. Съвсем на друго място е взаимодействието на материя и пространство в ОТО, не при това движение, не се заблуждавай.

А какво е мисълта, че може да предизвиква процеси и промени? Имаш две възможности: Едната е, че мисълта е нематериален процес, който обаче взаимодейства с материята, тоест тя е фундаментална реалност. Затова не може да се изучава от физиката, както и съзнанието. Общо взето, това е дуализма. Но това е само хипотеза, лишена от всякакво потвърждение - досега никой не е намерил нематериален процес който да взаимодейства с материята. Ако посочим съзнанието за такъв, изпадаме в порочен логически кръг. Втората възможност е, че мисълта е процес в мозъка, резултат на невронната активност, емоционална реакция, съответно промяна в хормоналният баланс, и кеф ти сърцето се разтупва (повече норадреналин), кеф ти съответно мускулно съкращение за шамар (отделяне на ацетилхолин)... Тоест мисълта е продукт на мозъчната дейност, нещо като вълна с определени свойства по невронната мрежа. Какво казват съвременните изследвания? Ами казват, че всяка мисъл корелира с мозъчна активност, че мисленето се променя от лекарствата, че при увреждане на мозъка това се отразява и на мисленето. Всичко това са доказателства, че съзнателните процеси са тясно свързани с физическото състояние на мозъка, на невронната ни мрежа, тоест потвърждава се втората възможност. В светлината на казаното можем накратко да резюмираме: мислите са физически процеси и като такива могат да се опишат чрез категорията "материя". Значи имаме определено състояние на мозъка, субективно преживявано като мисъл, което променя нервната система, и като последствие получаваме промени и реакции в тялото.

Полезна е дефиницията, защото очертава областта и изчиства предметът на физиката. Духовното например се изучава по друг начин, там количествени описания даже не са нужни, а основно догми. И не, по определението което споменах, ако духът взаимодейства, той е материален, и това не води до противоречия Така че определението много добре отделя материалното от нематериалното. То не се ограничава само в тесният (и стар) учебникарски смисъл, че материята са само фермионите, изграждащи веществото, а е в по-широкият смисъл: материя е всичко, което принадлежи към физическата реалност и може да участва в причинни взаимодействия. Това определение много добре се съчетава и с философският въпрос за съществуването: един обект съществува, ако взаимодейства и оставя причинна следа. Ако той не оставя такава следа, то той не променя нашата реалност по никакъв начин, което е синоним че не съществува. Сега, определението което споменах е обобщение на много определения и много история покрай тях. Може много по-просто да се стигне до него, ако разгледаме характеристиките на самото взаимодействие. При взаимодействието - според физиката - става обмен на енергия. Енергията - според физиката - е свойство на материята, което описва способността на материята да извършва работа (тук повечето определения от всякакви речници са единодушни). Тоест, материята е това което взаимодейства, по-горе, като носител на енергия. Повтарям, става дума за енергията според физиката, където тя се нуждае от преносител - материята, за разлика от енергията в езотериката, където тя е самостоятелна същност. По този начин спазваме и ограниченията на бръсначът на Окам - не плодим излишни същности, когато можем да опишем реалността с една - материята. Да, това е любопитен казус. Именно тук много физици биха започнали да се колебаят. Защото исторически думата "материя" първоначално е била свързана с "маса", по-късно с идеята за "вещество", а не за геометрия. Но в това се забелязва, че определението за материя еволюира и се прецизира с времето. След Айнщайн разграничението между геометрия и материя става по-малко очевидно. Самият Айнщайн до края на живота си се е опитвал да изгради математически устойчиви образования като електрон, само на база гравитационното поле, метриката на пространство-времето. Сега можем да кажем, че в ОТО геометрията е получила част от свойствата, които преди са се приписвали на материята. Това би било интересно поле за бъдещо развитие на теорията. Има качества и качества. Някои имат количествено измерение, други са само бинарни - има ги, няма ги - което не пречи да участват в нужната класификация.

По дефиниция. Най простото определение за материя е всичко което взаимодейства Взаимодействието е основно качество на материята, няма количествено измерение..

Значи повече усмивки няма да има

Ами специално за случая си има аргументи за игнориране на Бръсначън на Окам. Значи нулевата енергия на фермионите като принос към енергията на вакуума е отрицателна (защо, сега да не обяснявам). И като оценка, тя е гигантско число. Нулевата енергия пък от бозоните е положителна, и пак е гигантско число. Ако се съберат двете енергии (щото са в едно и също пространство), пак се получава много голямо число, което е 10 на степен 120 пъти по-голяма от реално наблюдаваната енергия на вакуума (която свързват с тъмната енергия и космологичната константа). И този проблем е известен като криза на космологичната константа, едва ли не най-катастрофалният за съвременната физика. И един от най-простите и логични начини е, ако се допусне че всяка частица има суперсиметричен двойник. Тогава колкото частици, толкова и двойници, и изчислената енергия трябва да е нула, приземена до много по-близка до реалността стойност. И това че на практика наблюдаваме една малка и ненулева енергия подсказва към някакво нарушение в тази суперсиметрия (която а-ха да реши за малко проблема). И това всъщност е предположение, към което Бръсначът на Окам няма претенции...

Ами усмихвам се именно защото си потресена от такава, да го наречем, обичайна ситуация . Викам си "ех, какви деликатни хора още са останали, да се тревожат от такива дреболии"...

Езикът е избран да е Python, защото много от възлите ползват вече разработен на него код, от колеги или общността, пък и комуникацията с AI се поема изцяло. Преди 20 и повече години писах хакерски щуротии на тоя език (нямаше изкуствен интелект тогава!), но от тогава съм го забравил, а гледам, че се е променил малко. Доста на дребни парчета ползвам Claude, схематизирал съм си повечето детайли, затова и казвам, че съм го хванал за гърлото и го водя, не му давам да фантазира на едро по структурите. Ами в момента точно съм се гмурнал в паралелната обработка Някои неща ми звучат грубо, но за сега май се справяме. Навремето участвах в един проект, където се съчетаваше erlang и C++, и аз движех нещата от към C++. Бях станал повече от експерт по паралелната обработка. Тук ми се струва малко странно и до известна степен дървено, но вероятно е от невежеството ми по отношение на езика... Успокоява ме следното: ще избутам някак проекта до отчитане, а после по-спокойно ще го разширявам и чистя. Но той и в момента е доста спретнат, сложнотията е във външни модули, които се ползват, а те повечето работят добре. Тук за мен сложнотията е в комуникацията между модулите, и комуникацията с външния свят...

В момента се търси решение в направление нарушение на суперсиметрията така, че вакуумът да остане с положителна енергия, каквито са фактите. Нещо като нарушението на симетрията между материята и антиматерията при големият взрив, което е оставило вселената само с материя след тоталната анихилация в началото. Но за математиката, няма спор. Точно така. Човешката интуиция е ограничена за представите в много тесен канал. Ти трябва да имаш богат опит в това отношение от битките със СТО

Не ми харесва този поглед Мисля че общоприетото положение е, че полетата са материя (щом носят енергия), а вакуумът е просто състояние на полетата без кванти (демек пак е материя, също има енергия, така наречената "нулева точка", zero point energy). Нарича се "физически вакуум".

Всички физични теории отговарят на "защо" в смисъл на причинно-следствени модели. Просто много не ти предоставят интуитивно представим механизъм, който удовлетворява човешката представа за причинност (а не че причинност липсва). Именно тук и помага математическият апарат. Например Нютоновата гравитация ти предлага прекрасно обяснение на въпроса "защо ябълката пада"? Ами защото земята упражнява гравитационна сила върху нея. Причина и следствие на едно място - защо:защото. Ти май преди недоволстваше, че нямало физическо обяснение? Ей ти го, по горната дефиниция. Да се върнем на примера с налягането и нагряването. На въпроса "защо налягането расте при нагряване?" може да получиш няколко обяснения, в зависимост от смисъла на "защо". Например "следва от статистическата механика" е причинно-следствена връзка по закономерност - и това е напълно приемлив за физиците отговор. Отговорът "защото молекулите се движат по-бързо и удрят по-често стените" е причина по механизъм. Има ли причинно-следтсвени връзки в квантовата механика? Има, естествено. Уравнението на Шрьодингер е напълно детерминистично. Ако знаеш състоянието в момент t, можеш да изчислиш състоянието в по-късен момент t+dt. Това както и да го гледаш, е причинно-следствена еволюция. Къде имаме проблем в квантовата механика? Например стандартната квантова механика не дава причина за излъчване в конкретния момент. Затова и се появяват интерпретациите. При пилотната вълна електронът има реална траектория, и може да се отговори напълно механистично. При многовселенската интерпретация няма случаен колапс, и всичко е напълно детерминистично. При Копенхагенската интерпретация се приема, че вероятностното поведение е фундаментално (природата е такава), и това принципно отрязва възможността от по-детайлни причинно-следствени проследявания. Но тук имаш проблем с твоята дефиниция, която изисква невъзможни неща, не с физиката Всичките примери до тук отговарят на въпроса "защо". Но къде твоята дефиниция спрямо квантовата механика изобщо губи приложимост? Както се вижда, квантовата механика отговаря много добре на въпроса "защо според теорията се наблюдава еди кой си резултат" и демонстрира ясни закономерности между състояния, взаимодействия и вероятности. Това, което често липсва в стандартната интерпретация, е класическият (интуитивен) тип причинно-следствен разказ, в който всяко конкретно събитие има еднозначна локална причина. Именно тук се чупят повечето философски очаквания, свързани с "разбирането" в квантовата физика. Защото природата най-вероятно почива на неопределеност, и добре работещата концепция на (случайни) квантови флуктуации изразява точно това положение. Да, в това направление йерархията, за която стана дума по-горе, може и да свършва. Така че някои определения не може на сляпо да се прилагат във всички области.

Всяка физическа теория е създадена с тази цел. Това означава ли, че всяка от тях дава физическо обяснение? Но това автоматично обезсмисля определението на ИИ за "физическо обяснение", което цитира Младенов

Ха така, сега да питам аз: Как сега с това ще изградим разбиране за механиката на процеса на взаимодействие? За да имаме физическо обяснение де, както го изисква изкуственият интелект. Ама не с празни твърдения "полето действа", те не отговарят на въпроса "как" който да разясни механиката на взаимодействието. Или може би нямаме физика зад полето? Хайде, че Младенов тръпне за отговора

Май бойните действие срещу Иран се възвръщат... Информация от Игал Левин: ----- Тази нощ израелските въздушни сили нанесоха удари по десетки военни обекти в западната и централната част на Иран в отговор на ракетния обстрел. Освен това израелската авиация нанесе удар по няколко цели на територията на нефтохимическия комплекс в град Махшехр, в югозападната част на Иран. Махшехр се намира в провинция Хузестан, на брега на Персийския залив, и е един от най-големите нефтохимически центрове в Иран. Армията за отбрана на Израел съобщава, че е нанесла мащабен удар по новите системи за противовъздушна отбрана на Иран. В рамките на мерките за възстановяване на своите противовъздушни способности Иран разгърна нови зенитни ракетни комплекси в няколко района на страната. По тях бяха нанесени удари, което ще допринесе за по-нататъшно разширяване на свободата на действие на израелската авиация във въздушното пространство на Иран. ---- Картината е ясна: през нощта, към сутринта, Израел унищожи онези няколко системи за противовъздушна отбрана, които Иран беше започнал да възстановява, за да осигури свобода на действие на своята авиация, и вече нанася удари по важни цели. ---- В момента се чуват експлозии в Тегеран и Исфахан. Иранските Революционни гвардии съобщават, че Университетът на въздушно-космическите сили на Революционните гвардии е бил атакуван. Постъпват също така съобщения за удари по Керманшах. Постъпват също така съобщения за израелски удари по летището в Шираз, Иран. Очевидно е, че списъкът с цели е дълъг, очаква се официален доклад от Армията за отбрана на Израел. Армията за отбрана на Израел се подготвя за няколкодневни военни действия срещу Иран. Към момента Иран е изстрелял около 20 ракети по Израел, а още две ракети са били изстреляни от Йемен. Операцията е изцяло израелска, САЩ не участват в нея, но наблюдават ситуацията.

Коментар от Игал Левин: Защо Иран нарушава примирието и се опитва да поднови войната, е повече от ясно. За това почти не се пише в медиите, но в Иран в момента започнаха нови протести, въпреки драконовските мерки на силите за сигурност и басиджите на КСИР. Икономическата ситуация в страната продължава да се влошава, тя се влошаваше и преди войната, но след нея всичко стана още по-плачевно. Блокадата от страна на САЩ действа и бавно задушава страната. Така, според оценката на аналитичната компания Vortexa, през май Иран е изнесъл 209 хил. барела петрол и кондензат на ден — с 84,4% по-малко, отколкото през април, и с 89% по-малко, отколкото през март. Това не може да продължава вечно и, за да не бъде изяден отвътре, режимът се нуждае от активна война. В момента на власт в страната е КСИР, а властта и репресиите им се крепят изцяло на мита за държавата като „обсаден лагер“. В такива безизходни ситуации — а икономически и социално Иран наистина се намира в безизходица — един от последните инструменти на ръководството става външната ескалация.

Ами какво правим, когато се занимаваме с друга част от физиката - пространството и времето, където "механиката" не е явно изразена? Предполагам, че си попаднал в капана на ИИ, когато изкуственият интелект се адаптира и обучава към очакванията ти, изразени чрез въпросите, и започва да ти угажда с отговори, съобразени с твоите нагласи Проблемът започва, какво разбираш под "механика" и "реален обект"? В съвременната физика електромагнитно поле, пространство-времето, квантовото състояние, вакуумно поле реални обекти ли са, след като участват и влияят на взаимодействията? Както им е мястото в "механиката" като реални обекти? Например кривината на пространство-времето дори не е обект, но тя е важна част от обяснението на физическите взаимодействия върху телата. Но след Айнщайн пространство-времето престава да е пасивна сцена, то става част от динамиката, затова определение като горното, допускащо само обекти, сили, енергия и полета, е непълно. Самото участие на "поле" в горното определение вече разрушава механистичната картина. И въпросът е доколко полето е обект? Вакуумното поле (най-ниското енергетично състояние на всяко поле, вакуумът, състояние без кванти) обект ли е? Защото и то участва във взаимодействията. И по какво участието му се отличава от динамиката, която внася пространство-времето в схемата на обяснението? Споменаването на "интуицията" е това, което показва че ИИ се е подвел от твоите представи и очаквания. Интуицията не е научен критерии. Едни от най-успешшните физически теории са контраинтуитивни: специалната теория на относителността, квантовата механика, квантовата статистика. От тях се вижда, че доброто физическо обяснение не е задължително интуитивно. Определението по-горе се основава на т.н. механистичен реализъм. Според него истинското обяснение трябва да се състои от реални неща, които взаимодействат по механичен начин, и това е много близо до мирогледа на Нютон, Лаплас или дори Демокрит. Но за съвременната физика това не е общоприет принцип. И тук е изиграла роля адаптирането на ИИ под твоите нагласи На база съвременната физика можем да формулираме по-общо и плодотворно определение Физическото обяснение представлява описание на закономерностите и структурите, които пораждат наблюдаваното явление, чрез понятията и моделите на физическата теория. Определението може още да се разширява, но това е същността. Тук няма предварително изискване тези структури да бъдат частици, сили, механизми, полета, геометрия (известните до сега обекти), а могат да бъдат и други, нови, различни в различните теории и техните модели. Според определението което твоят ИИ е дал, изглежда че той използва думата "разбиране" в много специфичен и ограничен смисъл: "Мога да си представя конкретен механизъм от реални обекти, който поражда явлението." Хубаво, но това не съвпада с начина, по който съвременната физика обикновено употребява думите "обяснение" и "разбиране". Защото определението представя като общ принцип една доста специфична представа за това как изглеждат физическите обяснения - представа, която е била много успешна в класическата физика, но не и в цялата съвременна физика. И именно оттук идват много от споровете около квантовата механика, относителността и други фундаментални теории. Естествено е ИИ да клони към класическите теории и разбиранията свързани с тях - има много повече литература в тази посока, и обучението му е дало повече тежест и предпочитания на отговори от тази обляст Е, ако уточним, че тя е неописуема не поради невъзможност и ограниченост от наша страна, а поради своята необятност Да, техните свойства индиректно произлизат от материята. А определението което дава Младенов изисква директно участите на взаимодействията, и пропуска такива по-дълбоки връзки. Аз по-горе съм изброил част от слабостите му.

Аха, почваш да се правиш на шут, като те притиснат в кьошето Пусни малко това мислене, стига с тея шаблони... Значи частиците били физика, и обяснения на база техните свойства били "физически". А пространството и времето не са ли физика, и обяснения на база техните свойства не са ли също физически? От къде у тебе такава слепота, която се опитваш да компенсираш с безсмислени спороре? Ми не се получава, не се ли усещаш?

Е, хайде сега Защо спориш като ти се губят базови положения? Какъв ти е критерият за "физично обяснение"? Нямаш такъв. Първото обяснение е механистично, и за това интуитивно представимо. Но забравяш, че физиката не е само механика. Обяснението с пространство-времето е много по-очевидно и по-фундаментално - то се основава на просто движение в реално, неевклидово пространство. Чиста кинематика, ако класифицираме според класическата физика. И тази кинематика обяснява перфектно гравитацията. И поради простотата и очевидността си това обяснение дава по-пълно разбиране, отколкото обяснението ти на налягането Нали така?

Точно това е проблемът, че опитът му е типичен за една физическа теория, и показва че не може да има пълно разбиране. Ето ти един много по-ясен пример от класическата физика. Разбиране как едно тяло се движи по инерция от точка А до точка В. Ами как, по траектория! Нали като се огледаме има толкова примери, как да не ги разбираме чрез движението по траектория? Тялото има някаква скорост, и във всеки момент достига до ново място. Елементарно, пълно разбиране! И над 300 години това пълно и окончателно разбиране властва в науката, и никой не се и усъмнява за миг в него. Докато в един момент природата не ни изненадва в гръб, и ни показва, че според квантовата механика (и наблюденията, естествено) понятието "траектория" е несъвместимо с движението на обектите. И какво става с "пълното" разбиране? Изпразва се набързо Е как може едно пълно разбиране изведнъж да се окаже непълно, ако не е било изначално такова? Целта на всеки модел е да описва физическата реалност. Тя не се описва по друг начин, освен чрез модели

Постулирането не изисква обяснение. И причината за постулирането е било свойството на фотона. Разбира се, после прави опит за обяснение, макар и неудаче, Демек опитва да изгражда модел - нали говорихме, че моделът сам по себе си е обяснението? Но след като моделът се е провалил, какво е станало с обяснението? Било е признато за грешно, преди да стане правилно Можем да търсим обяснение за всичко, това е правилният път, но той никога не се увенчава с "пълно разбиране". Това е заблуда, и колкото по-рано се осмисли като такава, толкова по-добре. Защото после може да се появи по-дълбоко обяснение, което да преобърне досегашното разбиране с краката нагоре - както непрекъснато се случва.

Не съм го казал в контекста, че съществува окончателно разбиране. Просто защото такова няма как да има. Дори примерът който даваш, работи при куп допълнителни (и неспоменавани) предположения (извън които се нарушава). Например: - газът е в равновесие; - няма химични реакции; - няма фазови преходи; - броят частици е фиксиран; - описанието чрез температура е приложимо. Вижда се, че дори в този привидно прост случай „разбирането“ е свързано с модел и условия, а не е абсолютно универсално и пълно. Ако се наруши някое от тези условия, и твърдението става невярно. Какъв е критерият че няма нужда да се дълбае повече? Погледни историята. Моделът на Птоломей за движението на звездите е бил толкова добър, че след него цели 1400 години не е възниквала нужда да бъде променян. По твоят критерии, той е бил "пълно разбиране". И чак по-късно се появила нужда да бъде променен с хелиоцентричният. И още исторически примери може да се намерят. Например с електродинамиката. И с класическата физика. Винаги има нужда да се дълбае повече. Текущият общоприет модел има измамното и неприятно свойство да заслепява и да успокоява, че той обяснява всичко в дадена област, че няма нужда от развитие, че е пълно и окончателно разбиране. Но това е просто измамно състояние Моделът може да не носи още ползи сега, но това не означава, че нуждата от ползи няма да нарасне в бъдеще. Някога е била достатъчна точност и с една цифра. После се е появила нужда от 5 цифри. После нуждата е нараснала. Гъделът тук е, че никой няма и идея каква нужда ще се появи в бъдеще, свързана с точността. Някога презрително са гледали на 5 цифри, сега в теорията на полето не им стигат и 12. Да се изказваш от сега за нуждите на бъдещето и да твърдиш за пълно разбиране, е просто самоизмама и самоограничаване.

Заблуждение Това е просто сегашният модел, считан за най-добре потвърден. Но това не изключва по никакъв начин възможността да се появи по-добър и по-адекватен модел. Пълното разбиране е само фикция! Няма неща които да разбираме напълно. Дори не съществува критерии, по който да кажеш - аз това го разбирам напълно - винаги все някога с нещо природата ще те изненада. Опасна илюзия е модела който поради много ограничения и опростявания ти е най-удобен да наречеш единствен и окончателен. Просто за някои неща имаме картинка която можем да си представим с привични от ежедневието тухлички, за други нямаме такива тухлички, защото никога не сме имали нужда през еволюцията да изградим. Затова е математиката, за да опише количествено това, което бедният мозък не може да си представи като топчета движещи се в пространството Чрез математиката получаваш разбиране там, където мозъкът ти издиша. След като можеш да опишеш детайлите на взаимодействие и да предскажеш резултат, това е разбиране. Още повече, че не е ясно може ли да има по-пълно. Най-малкото, съотношенията на неопределеност слагат ограничения пред прецизирането на разбирането ни - например, не можеш да разбереш принципно защо обект с точно известна скорост няма точно място в даден момент. И това не може да се преодолее, и не е недостиг на познанието ни.