scaner

Няма няколко десетилетия. Моделът вече се е изчерпал. Сегашният "ръст" на Китай не му позволява да си плаща и лихвите по кредитите, защото там всичко е построено с кредити. И сега ще става интересното, това е страна с най-голям дълг, 57 трилиона до тая година. Само някаква "кратка и победоносна война" може временно да отклони вниманието от проблемите. Но това е не за любителите на националните държави Русия вече се е предала, след Путин и потоп, както се казва. Мрачно бъдеще се очертава пред "великите сили", те затова и надуха парата в свирката оня ден, да поприглушат мъката

В съвременният свят от война не се забогатява. Като теглиш чертата - само разход. Само с вкостеняло мислене може да се впуснеш в такова приключение.

Всяка заповед на императора стига до войника чрез непосредственият му началник. И той се е бил, докато не е получил такава заповед да се предаде.

Не се заблуждавай от манипулаторите. Все още е белег за знания, и се уважава в цял свят. И само неспособните да я достигнат привърженици на МАГА ритат срещу нея и си търсят оправдания. То "Тъмно просвещение" ли не беше, такива чудеса

Така де, републиканците не само са с по-лошо висше образование, а ги няма никакви и по бройка. А да са толкова нещастни, че да са по-глупави от "малцинствата", не ми се вярва. Или е така?

Разликата при висшето образование се превръща в пропаст в САЩ (основната статия е ТУК) (и разликата в конгреса, "On the Decline of Elite-Educated Republicans in Congress") През последните години в САЩ се забелязва така наречената „образователна пропаст“: американците с висше образование все по-често гласуват за демократите, а избирателите без висше образование (особено белите) – за републиканците. През 2024 г. сред избирателите на Камала Харис 48% са имали висше образование, а 51% – не. Сред гласувалите за Тръмп 67% не са имали висше образование и само 33% са завършили университет. Според скорошно проучване „образователната пропаст” е достигнала и Конгреса. През 1973 г. 55% от сенаторите републиканци са били възпитаници на 20-те най-добри университета в страната. До 2021 г. техният дял е спаднал до 34%, а до 2025 г. – до 26%. За сравнение, делът на демократите, завършили елитни университети, за този период е нараснал от 46% на 52%. Още по-забележима е разликата в Камарата на представителите. От 1973 до 2021 г. делът на републиканците с дипломи от елитни университети е спаднал от 40% на 15%, а на демократите – е нараснал от 31% на 38%. В началото на 70-те години 9% от демократите и 10% от републиканците, избрани в Камарата на представителите, са имали диплома от престижния Харвардски университет. Към 2021 г. 15% от демократите и 3% от републиканците са били възпитаници на Харвард. През 70-те и 80-те години на миналия век над 10% от сенаторите републиканци са били възпитаници на Йейлския университет, а от 2003 до 2021 г. – нито един (единственият е вицепрезидентът Джей Ди Ванс през 2022 г.). Изследователите смятат, че общото ниво на образование на законодателите през 70-те и 80-те години е допринесло за по-голямо сътрудничество и взаимно разбиране между партиите, а настоящите различия в образователния им произход още повече засилват партийната поляризация. И няколко графики, илюстриращи статистиките: Сенатори - випускници на Йейл: . Камарата на представителите, випускници на Харвард:

Извлечения от лондонския вестник The Times. Някой попита: „Защо някои британци не харесват Доналд Тръмп?“. Нейт Уайт, красноречив и остроумен английски писател, написа следния великолепен отговор: „На Тръмп му липсват определени качества, които традиционно се ценят от британците. Той няма нито благородство, нито чар, нито хладнокръвие, нито авторитет, нито състрадание, нито остроумие, нито сърдечност, нито мъдрост, нито финес, нито чувствителност, нито самосъзнание, нито скромност, нито чест, нито изящество. Макар Тръмп да може да бъде нелеп, той никога не е казвал нищо иронично, забавно или дори леко смешно – нито веднъж, нито веднъж. Не го казвам риторично, а буквално: никога. За британците липсата на чувство за хумор е почти нечовешко. Но в случая с Тръмп това е факт. Той изглежда дори не разбира какво е шега – за него шегата е груб коментар, неграмотна обида, акт на непринудена жестокост. Тръмп е като трол: той никога не се смее и не се забавлява; той само вие от възторг или подигравка. И най-страшното е, че той не просто изрича груби и глупави обиди: той наистина мисли това, когато ги изрича. Умът му е просто роботизиран алгоритъм от дребни предразсъдъци и инстинктивна злоба. В него няма ирония, нито сложност, нито финес, нито дълбочина. Всичко е повърхностно. Виждаме в него човек без вътрешен свят, без душа. Във Великобритания традиционно сме на страната на Давид, а не на Голиат. Всички наши герои са смели аутсайдери: Робин Худ, Дик Уитингтън, Оливър Туист. Тръмп не е смел и не е аутсайдер. Той е пълната противоположност. Той даже не е разглезено богато момче и не е алчен магнат. По-скоро прилича на голям бял плужек, привилегирован Джаба Хътянина. И, което е още по-лошо, той е хулиган. Но когато се окаже сред хулигани, той внезапно се превръща в хленчещ подмазвач. Той удря отгоре надолу – нещо, което един джентълмен не бива, не може и никога не трябва да прави – и всеки негов удар е под пояса. Особено му харесва да удря уязвими или безмълвни – и ги удря, когато лежат. Ето защо фактът, че значително малцинство – може би една трета – от американците наблюдават какво прави, слушат какво казва и след това си мислят: „ Да, изглежда, че ми допада“, е източник на объркване и голямо разочарование за британците. В края на краищата, невъзможно е да прочетеш нито един туит или да чуеш как той произнася едно-две изречения, без да погледнеш в бездната. Той превръща простотата в изкуство; той е Пикасо на дребнавостта, Шекспир на тъпотата. Недостатъците му са фрактални: дори недостатъците му имат недостатъци, и така до безкрай. В света винаги е имало глупави хора, а злодеите също не са липсвали. Но рядко глупостта е била толкова зла, а злото – толкова глупаво. Той кара Никсън да изглежда достоен за доверие, а Джордж Буш – умен. Ако Франкенщайн беше решил да създаде чудовище, състоящо се изцяло от човешки недостатъци, той щеше да създаде Тръмп, а разкаялият се д-р Франкенщайн в отчаяние щеше да извика: „Боже мой, какво съм създал?“. Ако идиотът беше телевизионно шоу, Тръмп щеше да бъде неговата декорация.

На 15 август 1945 г. Япония официално обяви, че слага оръжие, капитулира и приема условията, поставени от съюзниците. Именно на този ден в ефир беше пусната на запис речта на японския император Хирохито, на което група офицери, жадуващи продължаване на войната и колективно национално самоубийство, се опитаха отчаяно да попречат. Те се опитаха да организират преврат, но той не успя, плочите с речта на монарха не бяха намерени. Записът беше излъчен по план, цяла Япония го изслуша – някои със сълзи от горчивината на поражението, други просто вцепенени от невероятните лишения в края на войната и непрекъснатите американски бомбардировки. И в шок от слабия монотонен глас на върховното същество, считано тогава за бог-човек. На снимките – японците с ридания слушат думите на императора: „Ще преодолеем непреодолимото"

Защо реши, че става дума за използване на ядрени оръжия срещу СССР? Става дума за Корея и Китай. И не са измислици, просто история. Ей за този Макартър става дума - ЦЪК.

Когато нещо не можем да го мерим - принципно, както времето в случая, дали всъщност го има? Има ли смисъл да го ползваме - количествено! - без да знаем нищо за него? "Меренето" всъщност ни казва, че има някаква величина, която часовникът е способен да отчете количествено. Без да ни интересуват подробностите на времето, освен най-важната за нас характеристика - да го отчитаме количествено. И изведнъж хоп, часовникът вече не може да отчита време - а часовникът е идеализиран, супер-дупер, никакъв процес не може да му попречи. Има ли време в този случай, след като изчезва основната му характеристика - да е наблюдаемо чрез измерване? Това е дилемата. Иначе спорете с Айнщайн, който е положил меренето в основата на СТО

Много информативно, няма що И с какво ни помага този цитат? Как той "опровергава" казаното от Айнщайн? И пак казвам: вместо да продължаваме с това безполезно философстване, какво е "ереме" когато не можем да го определяме дори с часовниците - и то принципно? Освен че "Time may not be what it seems" Това отговаря на всички последващи въпроси. И СТО е оттатък последната дупка на тоя кавал.

Аз дадох едни линкове, дето едни доста по-умни от тебе и мене хора са дискутирали това без да попаднат на кръгови аргументи. Защо ли? Най-вероятно, защото ги няма

Виж сега, по-малко философия, повече четене трябва, тогава няма кръгови аргументи - те идват от некоректно формулираната задача. Ето ти определението за което говорим в IEP - тук. Даже има и препратка що е часовник. Статията е дълга, но си струва. Ето ти и предишната редакция в Уеб архива - тук. . Малко бавно се зарежда, и почва точно с дискутираната фраза. Като махнем философстването, какво представлява величината "време" която не можем да измерим (при планковите граници)? За това става въпрос. Дали ще я мерим с часовник или с отвес, кой как може

Сигурен ли си? За да ти даде богатата картинка, той трябва да стъпи на някакво определение за време. Аз го споменах, това е част от изказване на самият Айнщайн в първата му статия, не случайно всякакви часовници са плъзнали из примерите на СТО, за да демонстрират поведението на времето чрез показанията си. На английски е "time is what clocks measure", на немски е ‘Zeit ist das, was man an der Uhr abliest.’. Това е доста дълбоко определение, не знам защо го смяташ за безсмислено. Ти ако имаш друга информация, си кажи. Да де, аз казвам същото - не можем да ползваме "време" под тази граница. Толкова ли е сложно?

Буквално - чрез събития и интервали ние дефинираме понятието "време". Моята любима дефиниция за време е следната: "Времето е система от отношения на подредба по предходност на събитията и големина на интервалите". Айнщайн опростява това до "времето е това, което мери часовникът", за да стане по-удобно за количествено ползване във физиката. Но при всички случаи, определяме събития (промяна) и подреждаме тези събития едно преди друго, от там отношението между причина и следствие, както и определяме инревали и ги сравняваме. И проблемът настъпва, когато не можем да правим това - тогава губим величината "време" от оборот. Същото е и при дължината. Така че правилното тълкуване на планковите граници е, че те определят до къде работят нашите представи за пространство и време. Около тях и надолу не можем да разчитаме на пространство и време за описание, а проблемът е, че цялата ни физика се основава на тези понятия. И по тази причина познатата физика изчезва при тези граници.

Повтарям. Ние засичаме събития, измерваме интервали и така дефинираме "време" чрез часовниците. Когато това стане невъзможно, кой е виновен? Определено не е СТО, която разчита, че можем да работим с величината "време", която не можем да определим при споменатите условия. А когато изхвърлим понятието "време", не само СТО, а цялата физика в познатата си форма отива по дяволите. Няма как да нагласиш СТО да работи в тая ситуация. Трябва нова физика тук, без пространство и време.

СТО може да предскаже показанията на точен часовник. Очевидно, неточен часовник не се справя, Но това не е проблем на СТО, не трябва да се внася изкуствена грешка в нея, а да се търси друг изход. По простата причина, че планковият интервал не е някаква физическа граница, която ще кара часовниците да работят погрешно, а е принципна граница за нашето разбиране за време. При нея ние губим величината "време", тя изпада от физиката. И СТО не ни е проблемът за това. Така де, какви са тези "физически ограничения"? Те ще ни определят поведението. При тези граници не можеш да дефинираш пространство и време, какво правим с понятието "дължина" и "интервал", за да ги джуркаме в някоя теория и да преливаме от пусто в празно?

Значи имаме лимит на точност на измерването, а не проблем в теорията.

До появата на фотофиниша. Две дузини наблюдатели на Олимпиадата в Токио (1964 г.) трябва да определят победителя в състезанията по бягане:

Да не забравяме, какви поразии могат да направят двайсетина такива ракети по Кримският мост Става все по-интересно...

Постулираш вектор? На къде му е посоката, началото му? Какви са компонентите му? Защото инвариантен вектор е този, който при някакво линейно преобразувание запазва посоката си (и евентуално големината си). Тук трябва да покажеш кое е това линейно преобразувание и какъв е смисъла му, и ако имаш пред вид координатно преобразувание (като лоренцовите преобразувания), трябва да се докаже че те запазват посоката на твоя вектор (което в общият случай не е вярно, очевидно е по Минковски). А ако почнеш на всяка стъпка да правиш постулиране, полза няма... Та, като говорим за вектор, да тръгнем от компонентите му по координатни променливи. И от метричният тензор на пространството, в което ще го смятаме. За конкретност. Първо в една система, после ще си го преобразуваме в друга (да, и трансформациите трябва да дадеш...). Чак от резултата ще рисуваме картинки. Хайде, да направим кратък трип по векторно смятане. Векторът е описателна абстракция, липсата или наличието му не определят движението и наличието на материята. Пак каруцата пред коня. Празно пространство пак трябва да допуска такъв вектор, защото той трябва да е универсален и не зависи от запълнеността на пространството с нещо. Или зависи? Как, каква е функцията свързваща този вектор с плътността на материята тогава? ВИж колко въпроси, преди още първата крачка?.

И аз миналата година минах през подобен проблем. Като следствие даже депресия за кратко отнесох. Помогна ми решаването на судоку. Колкото повече, толкова повече. Възстанових се след два месеца. Ползвам https://www.smartersudoku.com Тренира помненето, бързината на реакцията, вниманието. Има архив към него, от 2005 г., така че на ден може да си правиш големи серии, най-готино (но и най-трудно) е като играеш за време. Надявам се с нещо да помогне.

Как би изглеждала вселената, ако в черните дупки материята освен да създава сингуларности, създава и високоенергизиран вакуум, под формата на тъмна енергия? Тази интересна хипотеза изведнъж решава много от наблюдаемите проблеми в съвременната атрофизика: ускоряването на разширението на вселената се свързва със звездната история, проблемът с "напрежението на Хъбъл" (свързан с различните стойности на константата на Хъбъл при измерване чрез реликтовият фон и стандартните свещи 1а свръхнови), чак до масата на неутриното. Статията е от OffNews. Произвеждащи тъмна енергия черни дупки определят масата на неутриното Ново проучване показва, че ако се третират черните дупки като мехурчета от тъмна енергия, така може да се съгласуват космологичните данни с измерените маси на неутриното - частиците-призраци. Изследването, използващо инструмента за спектроскопия на тъмната енергия (DESI), е публикувано в Physical Review Letters от международен екип, ръководен от Университета на Мичиган. То предполага, че материята, превърната в тъмна енергия чрез звезден колапс, съгласува космологията с наземните експерименти с неутрино. Този модел на космологично свързана черна дупка (CCBH) не само възстановява положителни маси на неутрино, но и намалява напрежението в други дългогодишни загадки, включително константата на Хъбъл. За загадката на разширението има нова хипотеза Но откъде идва връзката с неутрино, „частиците-призраци“, които незабелязано преминават през всеки квадратен сантиметър от тялото ви с милиарди в секунда? Всъщност има три вида материя: обикновена материя (наричана още барионна материя), тъмна материя и неутрино. Известно е, че неутриното има малка маса, но големият въпрос е колко голяма е тази маса. Сега се оказва, че моделът CCBH може да хвърли малко светлина върху това. Защото, ако все повече бариони във Вселената изчезват в черни дупки, които от своя страна произвеждат тъмна енергия, количеството бариони в локалната Вселена ще е намаляло в сравнение с количеството в ранната Вселена. И следователно, измервания като тези, извършени с DESI, могат да разкрият повече за текущото количество неутрино и следователно за тяхната маса. В зависимост от две възможни стойности за плътността на скоростта на образуване на звезди (SFRD), те изчислиха общите маси на трите вида неутрино: Σmν < 0.149 eV и Σmν=0.106 eV. Дълго време се смяташе, че тъмната енергия е константа, равномерен фон, който движи ускоряващото се разширяване на Вселената. Но нарастващите доказателства от тригодишното изследване на галактиките на DESI показват, че плътността на тъмната енергия еволюира с течение на времето. Тази промяна кара физиците Кевин Крокър (Kevin Croker) от Университета на Аризона и Дънкан Фара (Duncan Farrah) от Университету на Хавай да предложат, че черните дупки могат да действат като резервоари на тъмна енергия. Когато звездите умират и колапсират, част от тяхната маса може да се превърне в енергизиран вакуум, а не в класически сингулярности. Идеята е радикална, но проверима. Когато изследователите сравняват подробните карти на струпването на галактики на DESI с тази CCBH рамка, те откриват, че моделът не само отговаря на данните, но и решава очевиден проблем: оценките на масата на неутрино, които преди това изглеждаха отрицателни или несъвместими с лабораторните резултати. Да направим неутриното отново физическо Неутриното са неуловими частици, които преминават през материята почти незабелязано. Експерименти с осцилации на Земята показват, че те имат маса, но космологичните изследвания често дават резултати, които предполагат нулева или дори отрицателна маса. Чрез включването на преобразуването на материя в тъмна енергия, моделът CCBH естествено намалява броя на барионите с течение на времето, освобождавайки място в материйния бюджет на Вселената за неутрино, за да приемат реалистични положителни стойности. При CCBH напрежението изчезва, което води до сумирани маси на неутриното около 0,05–0,10 електронволта, което е в съответствие с експерименталните долни граници. Допълнителни ползи от модела CCBH Интерпретацията на CCBH носи няколко предимства отвъд физиката на неутриното. Моделът CCBH: Свързва космическото ускорение със звездната еволюция, тъй като производството на тъмна енергия проследява скоростта на образуване на звезди; Повишава сегашната честота на Хъбъл, намалявайки разликата между космологичните измервания и измерванията, базирани на свръхнови; Предоставя естествено обяснение за наблюдаваното количество тъмна енергия: никаква преди звездите, след това растеж заедно с производството на звезди. Изследователите смятат, че макар проучването да е обещаващо, ще са необходими повече данни, строг анализ и по-широко разглеждане, за да се определи дали този модел може да се превърне в нова парадигма за обяснение на нашата Вселена. Основни констатации Размер на извадката: DESI Data Release 2, включително над 14 милиона спектъра на галактики и квазари. Продължителност: Три години наблюдения от телескопа Mayall в Националната обсерватория Kitt Peak, Аризона. Модел: Космологично свързани черни дупки (CCBH), където колапсиращи звезди преобразуват материята в тъмна енергия. Маса на неутрино: Положителни сумирани маси, ∑mν = 0,106+0,050−0,069 eV (Madau SFRD) и ∑mν < 0,149 eV (Trinca SFRD) при 95% доверие. Местоположение: Сътрудничеството DESI, ръководено от Националната лаборатория "Лорънс Бъркли", с ключов принос от Мичиганския университет, Аризонския държавен университет и Хавайския университет. Безопасност: Наблюдателно и теоретично проучване, без рискове за хората или околната среда. Проучването DESI, съчетано със смела нова интерпретация на черните дупки като мехурчета от тъмна енергия, разрешава критично несъответствие в космологията: масите на неутрино, които изглеждаха нефизични, сега съвпадат с лабораторните резултати. Констатациите също така облекчават напрежението на Хъбъл и предлагат рамка, където космическото ускорение е свързано със звездната история. Дали CCBH ще се превърне в нова парадигма зависи от бъдещи данни и проучване, но засега предлага поразително съгласувана картинa. Справка: S. P. Ahlen et al, Positive Neutrino Masses with DESI DR2 via Matter Conversion to Dark Energy, Physical Review Letters (2025). DOI: 10.1103/yb2k-kn7h Източник: Dark Energy Black Holes Help Explain Neutrino Masses, University of Michigan

Не винаги към снимките има линкове или допълнителни пояснения. Ако те интересува повече информация за снимката, сваляш я, пускаш Google image search, там има една иконка като фотоапарат, натискаш я и там местиш картинката от твоята папка. Ще ти даде всички теми, в които се споменава тази картинка, и там може да намериш още информация. --------------- Британка на укрепения плаж в Борнмут, 1943 г. Войната е война, а британското слънце е твърде рядко

Проста логика: след като съществува "нещо", то "нищо" не може да съществува. "Нищото" е липса на "нещото". Другото е някакво изкривено философстване, без да е ясно какво е това "време". Изобщо, фейсбук е само губивреме