scaner

Познанието ни не е една единствена линия, която да няма край, а е като дърво. Винаги нараства, но не е задължително всички клони да нарастват. В този смисъл изтълкувай изказването ми, а не едностранно.

Тук отново се завърташ в логически кръг Единственото вярно твърдение което си формулирал чрез този коментар е: да можеш да предсказваш не е същото като да знаеш механизма. Но с неясните понятия за разбиране и физическа същност обезсмисляш цялата критика. Още първото ти твърдение: под "разбиране" аз имам предвид да познаваш физическата същност на явленията измества "разбиране" към въпроса: какво означава "физическа същност"? Вземаме пример пак от физиката: за Нютон същността е сила, за Айнщайн същността е геометрия на пространство-времето, за бъдещата квантова теория на гравитацията нещо друго. Коя от тях е истинската, с която можем да работим и разбираме? Нямаме независим критерии за избор тук. Друга грешка в коментара е възвеличаване на механизма пред закономерността. Разсъжденията ти общо взето са в следния коловоз: 1) имаме формула; 2) тя описва наблюденията; 3) следователно трябва да имаме механизъм зад тая формула; 4) истинското разбиране е механизмът. Проблемът тук е, че точка 3) е само интуиция, тя не е доказана и не е задължителна. При фармакологията, лекарството е част от по-голяма система, построена от клетки, белтъци, рецептори, химични реакции, и тук можем да слизаме на по-ниски нива на описание. Но природата като цяло не длъжна да има подобна йерархична структура до безкрайност. Тоест примерът с фармакологията тук не помага, и не доказва че винаги трябва да имаме друго ниво за механизма. Примерът с фармакологията принизява понятието "механизъм" по следният начин. Преди 150 години не сме знаели нищо за рецептори. После откриваме рецепторите и казваме: ето, сега вече разбираме механизма. После откриваме сигнални каскади. После генна регулация. После епигенетика. После още по-дълбоки процеси. И на всяка стъпка хората са мислели, че вече са достигнали механизма, но се оказва, че винаги има по-дълбоко ниво. Тогава какво означава "истински механизъм"? Големият фал на твоето обяснение е, че не е ясно кога спира това ходене по йерархията. Например, представи си, че в бъдеще се открие някакъв механизъм зад вълновата функция. Веднага възниква въпроса: а как работи той? И ще получим ново обяснение, за което веднага възниква въпроса: а как работи то? И така до безкрайност. Което означава, че твоето понятие за "истинско разбиране" изисква достигане до окончателно дъно на реалността, а ние дори не знаем дали то съществува. Тоест истинско разбиране ще придобием едва в безкрайността, когато изучим всичко. Това обезсмисля воплите, че вълновата функция замества истинското разбиране на механизма Изобщо, в науката има два различни вида обяснения. Първият е "структурно обяснение", което показва как явлението следва от по-обща теория, това е обяснение чрез структура и закономерности. Другото е "механистично обяснение", което показва какво (или кой посредник) извършва действието, и доколкото разбирам, това е предпочитаното от тебе обяснение. Но защо само то заслужава името "разбиране"? Механистичното мислене ни е наследство от макросвета, и природата не е задължена да въвежда посредници, извършващи действие, на всички нива. Квантовата механика е нелокална по природа, ефектите могат да се основават на тази нелокалност а не чрез посредници. И тук е по-удачно структурното обяснение вместо механистичното. Така мъглата в понятието ти за "разбиране" само се сгъстява, а самото "разбиране" става на практика недостижимо. Нека видим следните примери. Ако теорията само описва, това не е разбиране. До тук добре. Но ако обяснява чрез механизъм , можем да питаме за механизма на механизма, и разбирането изчезва от това ниво. Защото ако има още по-дълбоко ниво, то на предишното пак не е имало разбиране. Е, къде все пак е разбирането, ако никога не го достигаме в реалната схема? Пак загубваш смисъла на това понятие... Какво би те накарало да кажеш: да, вече знаем физическата същност на това явление? Защото ако нямаш такъв критерии, тогава думата "разбиране" престава да функционира като научно понятие, а само като философски идеал, който може би никога не може да бъде достигнат. И критиките ти се обязсмислят (не че не сме стигали до това заключение и друг път, сега просто ти правя по-детайлна дисекция...) "Обяснение" няма от къде другаде да се вземе, освен от модела. Просто няма, защото освен фактите и модела нямаш нищо друго

Младенов, твоят проблем е в липсата на представа какво означава "разбиране". Тоест ти настояваш за нещо което няма ясна дефиниция, ти нещо чувстваш в това отношение и се мъчиш да го изразиш, и неспособността да направиш това те кара да отричаш всичко което не пасва на тези неясни чувстени представи... Много пъти сме говорели, и пак ще повтора: това което можем да получим от реалността, са някакви факти (и то не много сигурни, което е големият проблем). Фактите сами по себе си може да ги наречем условно "знание", макар че това не е знанието за което ти пледираш, но повече няма от къде да дойде. Затова трябва да построим модели, които да свържат фактите с някаква логика, да обяснят появяването на тези и подобни факти, и да предскажат нови, които да можем да наблюдаваме. Важна част на такива модели е математиката, защото тя може да свърже количествено фактите и предсказанията от тях. Но в математиката има много чисто математически понятия, които описват характеристики от реалността: например понятието "скорост". В реалността няма скорости сами по себе си, това от една страна е измислен математически конструкт, но от друга е една от характеристиките на движението, която този конструкт моделира. И се връщаме на това, има ли разбиране при описване на явленията, когато ползваме този (и останалите!) математически конструкти? Защото ако има, ти не си прав по-горе. Според мен когато твърдиш, че математическите конструкти описват явленията без разбиране, ти си предполагаш, че има някакво абсолютно и крайно разбиране, с което можем да сравняваме сегашното си състояние. Какво изобщо означава тогава "пълно разбиране"? Ако вземем гравитацията на Нютон, неговите закони работят отлично за огромен брой задачи. Физик от 1850 г. би казал "сега вече разбираме гравитацията". Днес знаем, че Айнщайн обаче показа, че това е само приближение. Разбирането се промени. Днес не знаем как да съчетаем гравитацията с квантовата механика. Пълното разбиране отново се отдалечи. И този процес е непрекъснат, "пълно разбиране" няма, то е някаква неопределима и недостижима фикция. На всеки етап от науката обаче имаме разбиране. Защо тогава трябва да основаваме критина на липса на пълно разбиране, след като то принципно е непълно винаги? И тук се появява проблемът ти с вълновата функция. От изказването ти следва, че имаме вълнова функция само защото още не знаем какво "наистина" става. Но това е само философска позиция, не научен факт. Не е доказано, че съществува по-дълбоко ниво, което просто още не сме открили, и което може да замени вълновата функция. Тоест ти си фнтазираш някакви идеи, които да паснат на някакво твое от никъде не дошло световиждане, а не критикуваш реално физиката в случая. И тук се връщаме на това, с което започнах по-горе. А може би моделът е обяснението? Погледни как се развива физиката. Например Аристотел създава модел, който обяснява нещата и отразява тогавашното разбиране за света. След това Нютон прави същото - неговият модел става обяснение и разбиране. Сега квантовата механика прави същото. После някаква друга теория, в която КМ ще е следствие, ще прави същото. И така нататък, до безкрайност. Никога няма да има пълно обяснение и разбиране, винаги ще има текущият потвърден модел, който ще обяснява, и ще е разбиране. В който математиката играе основна роля. Затова основните философски идеи в това отношение се свеждат до: "Обяснението не е достигане до някаква крайна същност на света, а намиране на по-дълбока и по-обединяваща структура на закономерностите." Тоест обяснението е моделът, а разбирането е как работи този модел. Текущите теории са най-доброто разбиране и обяснение на света в момента. От факта че няма абсолютно и окончателно разбиране не следва, че липсва разбиране. Затова можем да кажем: вълновата функция е математически обект, който описва квантовите явления изключително успешно. Дали тя е само инструмент поради непълното ни разбиране, или е част от самото физическо обяснение, е въпрос на интерпретация, а не на установен научен факт. Тя не е заместител на липсващо разбиране. За да беше заместитетел, трябва да се покаже, че има по-дълбоко ниво на описание, което днес не познаваме. Това не е знание, а само голо предположение Но критика, изградена на недоказани предположения, е несъстоятелна.

Виж сега, тук не е място да ми се тръшкаш и да сричаш класическата физика. Аргументирал съм се и съм наблегнал на важните точки, дал съм насочващи примери, остава ти да си напишеш домашното и да схванеш нещата. Ако се връщаш към старите навици да се тръшкаш за всичко, кажи си от сега. Каква външна система, какви пет лева? Тялото се движи само във външна система, в собствената винаги е в покой, и изобщо не говорим за нея. И няма "ако инертността нараства обаче", това е физика а не гадаене - обяснил съм ясно, че пречката да се ускорява е голямата нужна енергия, която трябва да се влага (чрез силата), без да си играем с нарастване на инертност. Любопитното тук е, че тялото ще продължи винаги да се ускорява от приложената сила (по акселерометъра в собствената му система), но промяната в нарастването на скоростта ще намалява във външна система, скоростта му все по-бавно ще се доближава до светлинната без да я достига никога. Е как да не се съпротивлява? Основно уравнение в класическата физика е , силата която трябва да приложим за да повлияем на едно тяло (демек силата с която то се съпротивлява на въздействието) зависи за даден интервал време каква промяна на импулса искаме да постигнем. Ако искаме тялото да спре (удар в стена например, за някакво фиксирано време), колкото по-голям е импулсът, толкова по-голяма сила ни трябва за да го докараме до нула, демек до спиране. Силата пряко зависи от импулса, не от масата, в класическата физика масата е постоянна. Така че да, импулсът играе основна роля в съпротивлението. Инертността от друга страна има роля във втория закон на Нютон, чрез ускорението, което дадена сила причинява, F=m.a. И докато в класическата физика двете формули са пряко свързани, в релативизма е по-сложно - там ако интерпретираме инертността от второто уравнение, нещата в релативизма ако разглеждаме релативистичната маса почват да зависят в какво направление спрямо скоростта прилагаме силата - и се появява напречна маса, надлъжна маса (и още куп маси при други ъгли), много инертности в зависимост накъде действа силата и се заформя голяма каша. Затова релативистската маса е премахната.

При първични черни дупки позитрони може да се раждат колкото искат, там има екстремни процеси които внасят енергия за това, не са проблем. Катастрофата може да дойде, ако вакуумът не е устойчив, ако е във временно неравновесно състояние (което никой не знае, има ли такова по-ниско енергетично ниво, няма ли, къде е, и с какви характеристики ако има). И горният ти модел дава процес на непрекъснато нарастване на позитроните в околния свят: раждат се двойки електрон-позитрон, ето ги нарастващият брой позитрони (а ги няма). Да, позитроните могат на по-късен етап да анихилират с електрон (най-вероятния процес), то това ще доведе до светене идващо от всички посоки, от цялото наблюдаемо пространство, на гама лъчение с енергия равна на анихилиращата двойка (и модулирано от разширението на пространството така, както и реликтовото). Не съм чул да има такова наблюдавано нещо. Но и да се появи в бъдеще (поради слаби уреди сега), това още не е стъпка към вакуумна катастрофа, а бавен процес който ще нараства във времето със много малка скорост.

Ще ме извиняваш, но този цитат е салата от неверни, неправилни и противоречиви представи. Първо, "масата има свойство инертност" е невярно - масата не е обект, за да има физически свойства. Правилното е: масата измерва инертността. Второ, "противодействието не е действие, а само противодействие" е невярно. Според третият закон на Нютон действие и противодействие са равноправни, действието е равно на противодействието, но с обратна посока. Ако ти се удариш в някаква преграда с някаква сила, то преградата те удря със същата сила, но в противоположна посока. И ти, и преградата действате. Това е смисъла на "действието е равно на противодействието", няма водещ и подчинен в тая картинка, освен произволните етикети които сам слагаш - този действа, а онзи противодейства. Разменяш етикетите, и картинката пак остава вярна. Следваща некоректно нещо: "противодействието създава съпротивление на действащата сила" създава грешна представа: по закона на Нютон силите не се унищожават, не се компенсират взаимно, защото действат на различни тела. Иначе при удар предметите нямаше да помръдват, защото биха компенсирали силата на удара с противодействие. Третия закон на Нютон е тънка работа, и понякога е трудно на човек да се ориентира в него. Следващото неправилно твърдение в горното изказване: "Действаща сила е само силата която извършва работа за преместване на тялото". Дори силата да не извършва работа, не престава да бъде действаща сила. Ако натискаш върху неподвижен камък, няма преместване, няма извършена работа, но силата никъде не изчезва. Ако подпреш падащ камък, също няма преместване, но има сила (подпиращата). Всяка сила перпендикулярна на движението (центростремителната, при въртене на тяло около ос) също нямаш преместване и не се върши работа, но ако я махнеш, тялото ще отлети. Изобщо смесваш и съпоставяш несъпоставими понятия: инертност, сила, работа. Инертността няма общо с третия закон на Нютон, а с втория. Ако ги съобразиш тези забележки, изказването може да стане два пъти по-кратко и доста по-разбираемо от физична гледна точка. И това е некоректно от гледна точка на релативизма. Промяната на инертността със скоростта е представа, идваща от незадълбочена работа с формулите от зората на релативизма, когато много учени са бързали да популяризират нещата за народните маси. Прибързаното представяне на импулса като m.v и в релативизма дава вид на формулата, която много лесно се интерпретира като променлива маса със скоростта. Но ако човек се задълбочи повече в релативизма се оказва, че импулсът е компонент на вектор, векторът на енергията-импулса. В релативизма има всеобщи правила как един вектор се трансформира от една система (в покой) към друга система (в движение), и това става чрез Лоренцовите трансформации. Самите лоренцови трансформации трансформирът 4-мерната дистанция до някаква точка (събитие), която също е вектор. Та като се вземе това свойство на импулса, се оказва, че масата в него си остава константа, не се променя със скоростта. Изобщо, векторът на енергията-импулса има големина, която е инвариант, и която е уравнението което споменах: в което масата е константа, масата на покой. От това уравнение ясно се вижда, че когато тялото се ускорява, тоест импулсът му расте, расте и енергията която трябва да му се придава, а масата не се променя. И ако се разпише импулсът чрез скоростта става видно, че с повишаване на скоростта много бързо нараства нужната енергия, и за да се достигне скоростта на светлината, трябва да се приложи неограничено много енергия: защото импулсът нараства, а не масата. Но и това сме го дъвкали многократно... И да се върнем към коректното твърдение: масата е мярка за измерване на инертността. И в случая инертността не зависи от скоростта. При високи скорости освен инертността, трябва да се противопоставяш и на импулса, колкото по-голям е импулса, толкова по-голяма сила трябва да прилагаш за да го промениш (да припомня, според класическата физика силата е равна на промяна на импулса за временен интервал F=dp/dt, същото е и в релативизма). Но промяната на импулса не е инертност, тук аналогията с класическата физика изяснява нещата. Ако използваш за обяснения релативистската маса, пропускаш обясненията с нуждата от сила за промяна на импулса, и получаваш погрешно обяснение (и количествено). Затова и релативистска маса не се ползва.

А какво разбираш под това една величина да има физически смисъл? Най-доброто определение за това, което съм срещал, е: "Една физическа величина има физически смисъл, когато тя може да се изрази чрез други физически величини, или е указан методът за нейното измерване." В този смисъл, дори да е "математически конструкт" (каквото и да значи това), тя има физически смисъл. Но тук трябва да наблегнеш на разликата между "реална" и "физически смисъл", защото са различни понятия, и въпросът както е зададен няма смисъл.

Ами раждат се двойки електрон-позитрон, и не анихилират. Ако анихилират по-късно, или позитроните анихилират с други електрони, трябва да има съответната високоенергетична добавка към реликтовото лъчение, а я няма. Остава виртуалната двойка електрон-позитрон, да анихилира без лъчение, което е естественият процес за виртуалните двойки. Но това изключва и трите споменати процеса по-горе, защото те стават излишни и необясняващи нищо.

Ако беше така, пространството щеше да е пълно с позитрони

Силите на безпилотните системи на ВСУ методично унищожават основната финансова артерия на Кремъл – само през май бяха поразени почти две дузини вражески нефтопреработвателни заводи, като някои от тях – по няколко пъти: 29.05 – Нефтопреработвателен завод „Лукойл-Волгоград“ (област Волгоград) 27.05 – Нефтопреработвателният завод „Туапсински НПЗ 5.0“ (Краснодарски край) 25.05, 22.05, 08.05 – Нефтопреработвателният завод в Ярослав (Ярославска област) 23.05 – Хъб „Грушова“ (Краснодарски край) 22.05 - нефтотерминал „Шесхарис“ (Краснодарски край) 21.05 - Нефтопреработвателният завод в Сизран (Самарска област) 19.05 - ЛВДС Ярославъл (Ярославска област) 18.05, 20.05 – нефтопреработвателна рафинерия „Лукойл-КСТОВО“ (област Нижегород) 17.05 – Московска нефтопреработвателна рафинерия (област Москва) 15.05 – Рязанска нефтопреработвателна рафинерия (област Рязан) 13.05 – НТ „Таманнефтегаз“ (Краснодарски край) 07.05 – „Лукойл-Пермнефтеоргсинтез“ (Пермски край) 05.05 – Нефтопреработвателният завод в Кириши (Ленинградска област) 04.05 - Нефтопреработвателният завод в Куйбышев (област Самара) 03.05 - нефтотерминал „Приморск“ (област Ленинград) 01.05 - Нефтопреработвателният завод в Туапсе 4.0 (край Краснодар)

В европейското издание на Politico е публикувана статия с някои подробности относно работата на системата за електронна война „Лима“, разработена от компанията Cascade Systems и използвана от ВСУ. Ukraine’s latest defense against Russian missiles: Making them miss Отбелязва се, че системата е способна не само да блокира навигацията, но и да използва подмяна на данни и изместване на координатите с няколко километра. Според данните на компанията, производството на всяко устройство струва до 58 хиляди евро в зависимост от модификацията. По оценки на компанията, за защитата на голям град са необходими от 30 до 100 такива устройства, тоест около 5 милиона евро. По думите на разработчиците, първите прототипи на „Лима“ се появиха през 2022 г. за борба с руските крилати ракети. На компанията Cascade Systems са били необходими няколко години експерименти и над 2 милиона долара собствени средства, за да преодолее скептицизма на украинското правителство и Генералния щаб. Системата се използва от подразделението за електронна война „Night Watch“ в състава на силите на ТрО от февруари 2023 г. Първите пет системи бяха разгърнати в околностите на Харков и Запорожие. На 9 март „Лима“ премина първото си бойно изпитание, в резултат на което, както се твърди, бяха повалени девет крилати ракети, навлезли в зоната на действие на системите, и разузнавателен БПЛА „Гранат“. Два месеца по-късно от курса бяха свалени още две крилати ракети, паднали на няколко километра от целта. Системата намери по-широко приложение през юли 2024 г., а през октомври 2025 г. започна да се използва за защита на гражданската инфраструктура, вследствие на което компанията започна да получава държавни поръчки. Към момента компанията е доставила на въоръжените сили над 400 системи. Компанията твърди, че през последните 18 месеца системата е неутрализирала 20 500 дрона от типа „Геран“ (и други), като са били свалени десетки балистични и крилати ракети. В началото на 2025 г. въоръжените сили на Русия започнаха да използват усъвършенствани антени „Комета“ за защита от смущения, които направиха съществуващите украински системи за електронна война, включително по-ранните версии на „Лима“, неефективни. Три месеца по-късно инженерите на компанията разработиха нова версия под името „Лима Квант“, специално предназначена за преодоляване на усъвършенстваната руска система за защита. Тя съчетава традиционната подмяна на сигнала с нови високочестотни сигнали, които объркват системата „Комета“.

Примерът е само за електромагнитно поле, тоест за фотони. За кванти с дадена честота полето има описаните състояния, 1, 2, 3 и т.н. фотона, а нулевата енергия е половин фотон, тя описва пространство без фотони. И за да се роди цял, трябва от някъде да се вземе още половинка. Примерът е само с образователна цел, най-просто решение на квантовите уравнения, в университета го смятахме. При електронно поле, квантите са електрони, състоянието съответно е 1, 2, 3 и т.н. цели електрона, а минималното състояние (поле без електрони) е енергия за "половин" електрон. И по същата логика, от някъде трябва да дойде още половинка (че и позитрон в добавка, за съхранение на заряда), а полето само по себе си няма тази енергия. Трябва още някой да се намеси, затова такива раждания са в поле на друга частица, способна да отдаде нужната енергия и да отнесе излишният импулс, за да се спазят всички закони. "Половин" електрон е средната (нулева) енергия на полето. Флуктуациите се клатят около нея, но не надвишават енергията за цял електрон. Ако има флуктуации с по-голяма енергия, от тях се пораждат цели електрони, но за тази цел полето е разклатено от външно въздействие, други частици, и трябва да е в нестабилно състояние. Затова и вакуумът не поражда спонтанно частици, каквото е могло да се роди, си е отнесло енергията от вакуума отдавна, още в началото. Трябва някой да помага за да се превърнат виртуалните частици в реални.

Теоретически не са. При модел на осцилатор (фотон), нормалните енергетични състояния на полето са , тоест 1 квант, 2 кванта, 3 кванта и т.н. Енергията на нулевите колебания (минималната възможна) е , "половин квант" примерно. И когато по някакъв начин (при някакво вазаимодействие) му се даде още поне толкова, се поражда нов квант, частица от вакуума. Вакуумът сам по себе си не може да я даде, трябва още някой да се намеси, за да развълнува полето по-силно, и да си даде част от енергията (защото ЗЗЕ не се нарушава). Затова и двойки електрон/позитрон от фотон се пораждат не в празно пространство, а в полето на тежки частици.

Съотношението е валидно само за реални частици/кванти. При прекомерно големи енергии се пораждат една или повече нови частици, които удовлетворяват съотношението. Колко и с каква маса, божа работа, зависи от квантовата специфика. Излишната енергия се отнася като кинетична. Важното е да има достатъчно енергия, за да имаме масата по уравнението да е достатъчна за реален квант.

Не можем. Всяко поле има така наречените нулеви колебания (zero-point fluctuations), т.е. енергията му във всяка точка от пространството е ненулева, и това е най-ниското енергийно състояние на полето, по-надолу не може (това следва и от принципът за неопределеност). Тези флуктуации също имат поведение на виртуални частици. Просто при по-силни полета те са по-ясно изявени, и с по-голяма концентрация. Например около електрон се получава поляризация на вакуума, облак от виртуални позитрони, които частично екранират заряда му (наблюдаваният на далечно разстояние заряд, който мерим в лабораториите, е по-малък от истинският на електрона), и който се сгъстява в близост до електрона. При кварките пък имаме обратен ефект - антиекраниране. Там виртуалните частици около кварка са виртуални глуони със същият цвят, което води не до отслабване, а до усилване на цветовият заряд на кварка (това обяснява и конфайнмънта). От там и свойството ядрените сили да намаляват на близки разстояния, за разлика от електромагнитните. За по-лесно осмисляне на нещата може да се мислят виртуалните частици така: те са колебания на полето, които при анализ на квантовите уравнения в някакво приближение имат поведение на частици, но с недостатъчна енергия/импулс, за да удовлетворяват изискването наложено от релативистското съотношение маса, енергия, импулс:

Рибар, тези неща сме ги дискутирали много пъти. При нормалната светлина, фотоните вървят по права линия, и формата на вълновият фронт на такава светлина е сферичен (и се фокусират в гаусово петно), защото вълновата им функция има подходяща за това форма. Това което се описва в статията, може да намериш като информация за Беселови лъчи. При тях фотонът се движи по спирала около основното направление, съответно изминава по-дълъг път, и скоростта му по проекция на основното движение е съответно по-малка. Ако питаш защо, как - квантова механика, чети за Беселовите лъчи. Така че светлината е поток от фотони, но не всякакъв поток от фотони е светлина И това сме го дискутирали многократно. Виртуалните частици са артефакт от "вълнуването" на полето. Така както според теорията на полето "частиците" (демек квантите) са проява (състояние) на полето, така се оказва, че уравненията на квантовата механика дават при силни полета (когато взаимодействат поне два източника) вълни, много подобни на квантите (демек се държат почти като "частици"), но с кратък живот, и недостатъчна енергия/импулс, за да бъдат истински кванти. И тези смущения са наречени "виртуални частици".

Статия на WELT: In Russland wächst die Sorge vor einer abgeschnittenen Südfront Според WELT, войната навлиза в нова фаза, в която Русия вече се страхува от срив на фронта си. Изданието пише, че военните експерти все по-често разглеждат последните масирани удари по Киев като опит на Путин да отклони вниманието от негативните новини от фронта. На юг Украйна засили ударите по руската логистика в областите Херсон, Запорожие и Крим. Особено болезнени за Русия станаха атаките срещу транспорта и железопътната мрежа, от които зависи снабдяването на южната група и Крим. WELT, позовавайки се на Института за изследване на войната, отбелязва, че руските териториални придвижвания фактически са сведени до нула, а ВСУ все по-често провеждат механизирани контраатаки и търсят начини да пробият „зоната на смъртта“ на фронта. Отделно руските военни кореспонденти се опасяват от възможен украински пробив в Запорожска област. Ако ВСУ успеят да напреднат в посока Мелитопол, под заплаха може да се окаже целият сухопътен коридор на РФ към Крим.

Бригаден генерал Денис „Редис“ Прокопенко, командир на 1-ви корпус на Националната гвардия „Азов“, публикува ново есе за това защо през 2022 г. много западни анализатори са надценили руската армия, с какво украинската армия се различава от руската и защо в крайна сметка Русия ще загуби. Накратко от Игал Левин: • Според него тези анализатори залагаха преди всичко на количеството техника, личен състав и боеприпаси, с които разполага Русия, но пренебрегваха нематериалните, но решаващи фактори: културата на командване, моралния дух, социалната сплотеност и способността за адаптация. • „Редис” предупреждава, че тази аналитична слепота частично се запазва и до днес. Мнозина на Запад продължават да разглеждат тази война изцяло през призмата на война на изтощение, където победата се определя изключително от обема на ресурсите. Това е опасно заблуждение. • Генералът противопоставя два модела на водене на военни действия — украинския и руския. Руската система се опира на строга вертикална йерархия от съветски тип, при която офицерите се страхуват да се отклоняват от заповедите дори при очевиден провал на операцията. Тази структура води до оперативен паралич на съвременното бойно поле. • Ключово доказателство за този системен недостатък е хроничното недоразвитие на младшия командния състав във ВС на РФ и безумието на висшите офицери, които са готови да пожертват огромно количество личен състав, само за да угаждат на ръководството. • „Редис“ не случайно набляга на това: той директно пише, че те се сражават с Русия, добре разбират как тя воюва и именно затова знаят защо тя ще загуби — буквално така е озаглавено есето му. • В същото време украинската армия се опира на командна философия, основана на принципите на децентрализация и разширяване на правомощията. Тази модел е съвременна интерпретация на германската концепция Auftragstaktik (Mission Command), разработена за водене на бойни действия на динамично, нелинейно бойно поле. • Ярък пример за такъв подход е това, което направиха Силите за отбрана в района на Доброполе през втората половина на 2025 г. Това, по същество, е преосмисляне на концепцията за мобилна отбрана в условията на съвременната война. • Тогава украинските сили проведоха голяма операция, включваща издирвателно-ударни действия, огневи набези и точни хирургически контраатаки, в резултат на което бяха обкръжени руски подразделения и бяха взети стотици вражески пленници. • През март 1-ви корпус на НГУ „Азов“ отбеляза годишнината от създаването си. За кратко време бяха сформирани командването и щабът на корпуса от бойни офицери с дългогодишен военен опит, които още през 2014–2015 г. са участвали в боеве, заемайки длъжности на редници и сержанти. • По-голямата част от тях са преминали през всички нива на командването: заемайки командни и щабни длъжности, те са поемали отговорност и познават добре войната още от окопите. • Генералът отделно отбелязва и създаването на напълно нови подразделения в състава на корпуса. Например, 41-ви полк за безпилотни системи „Пилум“, 14-ти щурмов полк, полк за поддръжка и други. • Развитието на дълбока система за разузнаване и поразяване позволява сега на корпуса да нанася удари по руска техника, складове и логистика на разстояние до 250 километра. • „Редис” пише, че западните партньори са започнали да се учат от Украйна и сега с готовност приемат нейния боен опит. При това битката за Донбас е в разгара си и генералът подчертава, че те ще продължат да разбиват врага и да се борят за връщането на своите пленници.

Дроновете са слаби, не са за тази цел. За мостове трябват ракети и авиационни бомби, и то не една. Ако си спомняш когато руснаците отстъпваха от Херсон по Антоновският мост, по него паднаха няколко бомби, но това което направиха бяха локални дупки, които можеха да се заобикалят. Моста после го срутиха по класическия начин, чрез подрив, руснаците. Сега украинците вече имат собствени управляеми бомби. Ракетите им FP5 (Фламинго) носят добър заряд (до 1.1 тона), но още са много неточни, трябва им време за доработване. Вече се появиха FP7 и балистичните FP9, но още експериментират в тях (но пък са сравнително евтини и собствено производство, така че нямат ограничения). Но като погледнем колко бързо украинците усилват бойната си мощ, предполагам че в съвсем обозримо бъдеще, ако войната още продължава, можем да станем свидетели на интересно шоу. Над хиляда дрона за да изтощят ПВО-то на моста, и после спокойно ракети и бомби колкото са натрупали. Просто им трябва време за да ошлайфат технологията, иначе я имат.

Не е едно и също, и тук не става дума за синоними. Славяни и склави не са пълни синоними - склави е събирателно само за раннните славяни. В съвременния език славяните са събирателно (цялото), общото, а анти, моравяни, дакийските славини и останалите племена (и склавите като ранна група) са частите които го съставят. Отношението е както между "плодове", и "круши", "ябълки", "череши". И крушите, и ябълките, и черешите са плодове, но не са им синоними. Зациклянето в темата идва от неверно предположение, което незнам защо приемаш за истина.

Аха, значи по тази логика преди 20-ти век не е имало атоми? Куца логика, та дрънка. Термините и класификациите се правят впоследствие, именно затова терминът "славяни" се е появил по-късно. Важен е не терминът, а какво той обозначава - съсредоточете се на същността, а не на името. Темата е спам!

Времето си прави невероятни шеги с диктаторите По-долу на снимката е Крис Еванс (известна също като Олга Питърс), внучка на Йосиф Сталин: Преди няколко дни навърши 55 години. Повече за нея на български тук: https://webcafe.bg/svyat/vnuchkata-na-stalin-pankarkata-koyato-zhivee-v-sasht-i-ne-iska-da-ima-nishto-obshto-s-dyado-si.html и на английски тук: https://www.utterlyinteresting.com/post/meet-chrese-evans-the-54-year-old-buddhist-antique-shop-owner-from-portland-oregon-who-is-also-jo

Маке, малко по-сериозно го давай, стига само на измислени предположения. Къде са ти фактите? Светът не се ограничава само с твоите представи за него

Не става дума за синдикатите. На петия ден от теста включиха и човек. Човекът спечели по производителност – за 10 часа работа успя да сортира 12 924 пратки, срещу 12 732 за робота. По време на работата човекът правеше почивки, пиеше вода, почиваше, но въпреки това завърши с преднина. Трима човека са си точно за нормален 8-часов работен ден, и в това отношение засега роботът няма предимство.

Само дето роботът вместо да пуши цигари и да пие кафе, се зарежда по 1 час на всеки 5, и в това отношение не е по-добре в уплътнение на времето от работника.