 
        scaner
Глобален Модератор- 
                Брой отговори17249
- 
                Регистрация
- 
                Последен вход
- 
                Days Won697
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner
- 
	Айнщайн е изключително стриктен, така че ако искаше да каже нещо такова, щеше да го каже многократно. В случаяй той казва само, че часовници изостават, казва го в пряк текст, защото само това следва. Така че на теб ти пречат капаците, които сам си си наметнал и които те ограничават да си "обясняваш" само на база някакви твои си измислици. Начел си се някога с жълта популярна литература, и предпочиташ да не търсиш истината... Пиле шарено, отметни капаците. Ако часовниците се забавяха и забързваха както ти си представяш, не можеш да обясниш относителността на едновременността и си аут. От това, което ти обяснявах по-горе, наистина ли нищичко не минава през тая ти броня? Язък..., А в примрера който ти дадох ясно се вижда как един и същи часовник участва, при това едновременно, в различни схеми според които за едната може да се счита за забавящ се, за другата обаче - за избързващ. Как може да си такова дърво в мисленето? Обясни ми...
- 
	Не е трудно, а е неудобно за количествените разглеждания да се използват другите дефиниции за врвмето. "Време" във философията е дефинирано много преди Айнщан Това че на теб ти е трудно да се ориентираш в тоя въпрос не е аргумент тука. А ти защо очакваш от споменатата дефиниция да следват тези измислени от тебе термини "забавяне и забързване на времето"? Естествено, Айнщайн е показал нещо съвсем друго, свързано с изоставане на часовници. Младенов, учи СТО за да можеш да задаваш правилни въпроси Не следва, пртосто никой не въвежда това ограничение. Още в класическата физика няма забрана времето да върви назад, защо очакваш в това да има противоречие? Просто дефиницията не е пълна, във физиката се разглежда само един важен аспект на времето, нужен за да го въведем количествено в схемата. Пак некоректен аргумент Твърди ли го все пак, след като никога не го е твърдял? Или просто немощната ти интерпретация води до тая крива круша“ Ъ?
- 
	Така както е описано, е класическо поведение на часовник Просто няма стрелка, а се изразява по друг начин. Определено е часовник. Останалото от обясненията е журналистическа мътилка... Статията се споменава там: Berholts, Marta, et al. "Quantum watch and its intrinsic proof of accuracy." Physical Review Research 4.4 (2022): 043041. Ето директен линк към нея: https://journals.aps.org/prresearch/abstract/10.1103/PhysRevResearch.4.043041 "Quantum watch and its intrinsic proof of accuracy" Тоест часовник, както и познахме
- 
	Ако с един чук можеш да измериш времеви интервал, то това е часовник. И примерът за такъв часовник е ако чукът виси на нишка и се клати В случая е същото - ако със споменатият уред (независимо от принципът му на действие) можеш да определиш някоя основна времева характеристика, това е часовник - по определение! А еталонът може да се появи съвсем скрито, например като стойност на някаква физическа константа, предварително определена.
- 
	Това е просто друг модел на атомен часовник
- 
	Шпага, в тези разглеждания ние правим моделиране, за да можем количествено да оценим резултата, затова заместваме понятието "биологична възраст" с показание на часовник. В твоя пример за да сме коректни, близнакът в хибернация трябва да се моделира със спрял часовник, и всички проблеми изчезват, нали?
- 
	Журналисти уточниха за предаване на какви части е ставало дума. Просто Путин е декларирал, че ще се откаже от още незавоюваните части в Херсонска облст и Запорожиетом за които досега настояваше. Украинските и европейските чиновници определиха тази идея като неприемлива – според един дипломат, това е „като да се опитваш да продадеш на украинците собствения им крак“.
- 
	Така е. И? Виж сега, аз непрекъснато подсказвам, че нещата лесно се обясняват чрез геометрията на Минковски, когато двете времеви оси са с еднакви мащаби (нито изостават, нито избързват), но не са паралелни. Тогава събитията можеш да ги проектираш по тези оси, и ще получиш лесно същите съотношения. Но ти си знаеш
- 
	Това очевидно не е вярно и горният пример го опровергава. Как ти хрумна и кой го подразбира? Правилно, започва да ти просветва Това което виждаме от примерът е, че интервалът време между две събития, измерен от един часовник (независимо в случая А или А') е по-малък от интервалът, измерен от два подвижни спрямо него часовника (а за да сравняваме, двата часовника задължително трябва да са подвижни спрямо избраният). Или по-общо казано, интервалът време между две събития случили се на едно място е минимален по локалното време. Нито подвижните часовници вървят по-бавно, нито по-бързо. Това е бързото заключение, и очевидно не е вярно. Затова и в СТО не се говори за забавяне на времето, а за изоставане на конкретни часовници спрямо други конкретни часовници. Примерът ясно сочи, че винаги трябва да посочваш конкретните часовници, и отношението им е такова, че или се измерват скъсени, или разширени интервали, но никога не и едновременно двете, за да стигаме до противоречие. Не трябва да си измисляш нищо излишно за казване.
- 
	Часовниците сами по себе си измерват интервали на събитията, които се случват на местата (координатите) на тези часовници, и тези интервали са нито разширени, нито скъсени. Разширените (и скъсените) интервали се появяват, когато намесиш в измерването повече от един (макар и синхронизиран с другият) часовник. Преди време ти обърнах внимание върху тая ситуация, без някаква полза Мога да ти го схематизирам на кратко пак: В някаква система имаш един неподвижен часовник. Нека да го кръстим А. Той измерва две последователни събития, случващи се в неговата позиция, и по този начин измерва даден интервал Т между тези събития. В другата система имаме два подвижни сверени и синхронизирани часовника, А' и Б'. Разтоянието между тях е така подбрано, че когато с неподвижният часовник А се случи първото събитие, часовник А' прелита над него (минава през неговата координата) за да може точно да го отчете, а когато с А се случва второто събитие, над него точно в този момент прелита часовник Б' за да го отчете точно. И тъй като А' и Б' са сверени и синхронни в своята система, те измерват интервала между същите събития, случили се с А, като Т'. Според СТО имаме Т' > T. До тук не трябва да има въпроси. Сега нека да разширим задачата. Нека на някакво разстояние до неподвижният часовник А поставим друг сверен и синхронен с него часовник Б, а от подвижната двийка А'-Б' оставим за разглеждане само А'. Часовниците А и А' са същите както в предната схема, Б е сверен с А. Задачата става огледална на първата - ако разглеждами две събития, случили се с А' с интервал между тях, Т1', и измерваме същите събития с двойката А-Б (прелитаща над А') като Т1, ще получим по аналогия T1 > T1'. Забележи поведението на часовниците А и А', те участват и в двете схеми. В единият случай те участват в скъсяване на интервал, при вторият случай - в удължаване. В единият случай А' е част от измерване на удължен интервал, във вторият - същият часовник измерва по-къс интервал. Сега си задай следните въпроси: 1. Къде тук изпадаме в противоречие? 2. Може ли това поведение да се обясни със забавяне на времето (двойката часовниците А, Б да е по-бърза или по-бавна спрямо групата А',Б')? И ще видиш, че първо: противоречие няма в СТО, защото избързват и изостават различни групи часовници, и второ: трябва да забравиш за "забавяне на времето" Крайно време е да приключиш с тая заблуда, за да може да се води смислен разговор..
- 
	Толкова по-зле за ИИ. Аз непрекъснато повтарям, че ИИ не става за фактологическо обучение Като го захраниш с текстове от масовата кулрура, ще получаваш отговори на база тези текстове. Ти какво всъщност очакваш, след като го питаш по тоя начин? Размърдай гънките. Ако времето се забавя, то два подвижни часовника ще се забавят, но не и един спрямо друг (нали са синхронни в собствената си система“), а само спрямо часовниците в системата в която са подвижни.. А относителността на едновременността ни демонстрира как два сверени но раздалечени часовника в едната система имат различни показания в системата, в която са подвижни. Тоест нямаме ефект на забавяне на времето, а нещо съвсем друго. Питай сега ИИ как ще обясни това на база само забавяне на времето Защо непрекъснато намесвам относителността на едновременността? Защото е много първичен и очевиден ефект. В него са всичките тайни.
- 
	Това би трябвало да означава, ако изобщо се използваше такова понятие в СТО. Но не се използва. Антирелативистите си го измислят, и с него много лесно се влиза в противоречия и в парадокси всякакви.
- 
	Изтезание е да се чете тоя текст Това е текст във формат MarkDown (обикновено файлове с наставка MD). Четат се добре ако откопираш текста и го пляснеш въе редактор на MarkDown, например Obsidian, Notion или подобни. Още по-добре е ако му кажеш на Копилот предварително да ти дава формулите в Latex оформени в Math block. Става муци, текстът става съвсем читабелен. А така тука, няма смисъл да тероризираш хората
- 7 мнения
- 
	- 1
- 
					
						
					
							  
 
 
- 
	Не се губи смисъла му, а се разводнява контекста. Като не можеш да контролираш контекста, мисленето ти се изплъзва Тука си трябва дисциплина и хигиена на мисленето, не е просто. Да, ще ходиш на фронта ако това има смисъл за тебе. Ако виждаш как продажници за собствен интерес палят война и искат да те пратят на фронта, трябва ли да отидеш? Ей тука е ролята на мисленето, да надделее над импулсивността, подхранвана от популизъм и идеологии и развяване на разни "патриотизми".
- 
	Да, а пък като изпуснем един часовник с махало на пода, значи времето спира Тук трябва да си припомниш какво е "часовник" и свойствата му - да не се влияе поведението му от външни процеси. В случая, трябва да се калибрира и работи при фиксирана температура.
- 
	Да де, нали това казвам - младият човек не доосмисля поведението си, действа импулсивно. Може да си припомниш известната мисъл на Франсуа Гизо: "Ако човек не е социалист, когато е млад, няма сърце; ако остане социалист, когато остарее, няма глава." Когато остарееш, започваш да разбираш нещата. И започваш да мислиш какъв е смисъла на "родина" и доколко трябва да се мре за нея, а не за нещо друго и по-важно. Защото "родина" изключително често се ползва в популистски контекст, за да те управлява с чувства, а не със смисъл. Какво и е лошото на такава логика, която търси смисъл?
- 
	Според мен е обратното. Младият човек е достатъчно неориентиран, за да не знае защо живее, в този смисъл живее повърхностно. А старият подхожда мъдро. Да, в мъдростта има и логика, но не е определяща. Това за обидените съм го написал с усмивка Хуманитарните науки изследват продуктите на човешката дейност, и както е прието да се казва, те търсят смисли, породени от тази дейност. Във физическият свят смисли няма, там точните науки търсят закономерности. Разликата е съответно както между Verstehen и Erklären, ако вземем това сравнение.
- 
	Защо само според мен? Дай да видим съвременната визия за тези неща. Например за Попър фалсифицируемостта е важен критерии. Тогава икономика, социология, психология - могат да бъдат частично научни, ако правят проверими предсказания. Както ми дават тука пример: "увеличението на лихвата води до спад на търсенето на потребителски кредити" е съвсем проверимо, и може да отхвърли или потвърди теорията. От друга страна, история, философия, литературознание - не са фалсифицируеми в строг смисъл, защото разглеждат уникални събития и смисли. Според Попър те не са "наука", а научни дисциплини. Според Томас Кун, науката освен логика и проверка, е и социална практика в рамките на парадигма. Според него хуманитарните науки просто имат по-слабо обединяващи парадигми, в тях няма една-единствена теория, която всички следват, затова се развиват по-плуралистично и често революционно, с тотална смяна на методи и подходи (защото смислите, които те търсят, могат да търпят коренна промяна при смяна на парадигмите). Обобщено казано, те са „наука“ в смисъла на организирано търсене на истина, но не „точна наука“, защото нямат стабилна парадигма. В съвременната философия на науката преобладава компросът за "множество научности", Естествените науки търсят закономерности, а хуманитарните - смисли. По такъв начин светът е поделен. Ей такъв компромис е приет, за да няма обидени
- 
	Това е кръгова дефиниция, дефинираш врерме чрез процес неявно основан на време. Но времето не може да е конкретният процес. И промяната е само характеристика на времето, не самото време. Например, промените са много, коя от тях е времето? По-сложен комплекс е времето. И в тази му форма не е удобно за количествени оценки за физиката.
- 
	Медицината също не е много наука. Както казва един уважаем доктор, тя е повече търговия. Не я бъркай с някои нейни елементи, като диагностиката или биохимията, където се използват различни науки. Ако бъдем коректни, според критерия за фалсифицируемост на Карл Попър имаме следната ситуация: - Биомедицинската наука е фалсифицируема -> клинични изпитвания, контролни групи, двойно-сляпи тестове -> проверими хипотези.наука, но не е само наука. - Клиничната практика обаче често не е строго фалсифицируема, защото включва индивидуални решения, симптоми, контекст. - строгата научност на медицината е повече социална догма, отколкото логическа необходимост. Така че медицината е едновременно наука (когато търси истина), изкуство и търговия. По критериите на Карл Попър можем да я охарактеризираме като полунаучна или емпирична занаятчийска дейност. "Занаятчийска дейност" тук не е обида. Самият Попър характеризира нещата така: "...практическите изкуства (като инженерството или медицината) често използват научни резултати, но не са сами по себе си научни дисциплини, защото се ръководят не от фалсифицируеми теории, а от практически цели и евристики." Тоест според него науката дава на медицината инструментите, но лечението на конкретен пациент е вече технология или занаят, защото е индивидуално, а не подложено на проверима универсална хипотеза. Ами нали за това говорим - каква е разликата между научна и ненаучна хипотеза? Логиката няма нищо общо, тя е изразно средство, има я и при науката, и при псевдонауката - по нея не можеш да проведеш класификация. Наличието на вътрешната логика в една концепция не е критерии за научност. По-точно е задължителен, но не определящ фактор (отсява откровената безсмислица). Фалсифицируемостта е много по-важна. И да добавя - дори невярната хипотеза може да е научна - ако е фалсифицируема и отговаря на останалите научни критерии. Това се среща непрекъснато. Ето ТУК ги бях изброил най-важните критерии за научност.
- 
	Елементарно Уотсън! Ако малко си размърдаш заспалите гънки, а не само да задаваш реторични въпроси, сам можеш да си отговориш: с броенето на овце определяме скоростта на заспиване — брой овце до настъпване на съня Ти сам казваш" "Часовниците не измерват нищо, а са просто циклични монотонни процеси. Ние съдим колко време е минало (или как времето минава) като водим отчет на броя цикли." Подчертаното означава просто: ние определяме количествено времето. Което както и да се дупиш, е измерване. С това и отричаш първата част на мисълта си, че това не било измерване. Сполетял те е специфичен медицински случай: показваш ни класически вътрешен когнитивен дисонанс, в случая мяза на амбивалентност на мисълта - едновременно в съзнанието ти съжителстват две противоположни нагласи и не можеш да се откажеш от нито едната. Според чичко Фройд това е механизъм на защита като рационализация или отмяна (undoing), когато човек несъзнателно се опитва да обезвреди казаното. Демек ясно съзнаваш че става дума за измерване, но се правиш на тапа за да не станеш за резил Приятелски съвет: консултирай се поне с психолог, да не изтървеш нещо важно... За да разбираш дълбокият смисъл на нещата, в случая и на СТО, трябва да се научиш първо да мислиш непротиворечиво в елементарни понятия, и опитите ти за изявяване по форумите силно пречат на тоя процес .
- 
	Противоречиш си Воденето на отчет на някаква величина накратко се нарича измерване. Не си ли правил таблица с някакви дължини например? Отчитането на дължина - число! - не е ли измерване? Мъкаааа... Не повтаряй повече тая глупотевина. Срамно е да се гърчиш така в терминологична агония...
 
					
						 
					
						