scaner

И двете подсистеми на тази затворена система са класически тела, и следоватено се подчиняват на закона за запазване на импулса. Вътрешното преразпределяне на енергията по никакъв начин не влияе на движението на центъра на масата. Това се нарича теорема за движение на центъра на масите. Не се дръж арогантно, ако искаш да научиш къде са проблемите в разсъжденията ти, просто не си в тая позиция. А обратният Комптънов ефект няма връзка със случая, елементарна демонстрация на закона за запазване на импулса. Да, видях го. Много думи и представи как трябва да бъде, но никаква физика всъщност няма. Нито едно уравнение, нито едно следствие... ========================= Грешката ти кристално ясно е посочена още в уводният ти текст, цитирам: "Като условно наречения първи корпус е стандартно класическо тяло. Докато вторият корпус се състои от два диска с равни маси, закрепени за втория корпус, но така че да могат да се въртят свободно спрямо него. Като, когато се прилага третия закон на Нютон, между двата корпуса, то се използва инертността на двата диска (които се завъртат в противоположни посоки). Като по този начин, тъй като кинетичната енергия е адитивна величина (това не е ясно каква връзка има с останалото), то корпусът с дисковете разпределя енергията си, и за въртеливи движения на дисковете (ей това е проблемът - няма закон, който да изисква някакво преразпределяне), и за постъпателно движение на втория корпус." Да започнем с основите. Законът за запазване на импулсът е директно следствие от хомогенността на пространството (или от транслационната симетрия, казано с други думи), според теоремата на Ньотер. За да се нарушава, както в твоят измислен случай, значи изведнъж трябва да се появи нехомогенност в пространството. Как си представяш да стане тая работа, нямало я, и изведнъж хоп? Още тук не те ли боде нещо? Грешката ти идва от това, че законът за запазване на импулса като независимо следствие от транслационната симетрия на пространството, не зависи от това как се е разпределила енергията между постъпателно движение, въртене, деформации или топлина. Следователно единственото, което може да се променя между подсистемите, е енергийният баланс, а не импулсният баланс. Ти по някакъв неясен път си приел, че при при фиксиран импулс е фиксирана и предадената енергия, и ако част от нея отиде като ротационна, то по-малко ще остане за кинетична. Това е невярно, и не следва от нукъде. Всъщност един и същ импулс може да бъде предаден с различно количество енергия, например: - лек предмет с много висока скорост; - или тежък предмет с малка скорост. ================================================= Ето сега и малко математика от класическата физика. Ще възприема твоите означения, Н1 - рамката, Н2 - корпуса с двете колела. Третият принцип на Нютон гласи - действието е равно на противодействието. Ако Н1 въздейства с някаква (краткотрайна) сила на Н2, то според третият принцип Н2 ще въздейства със същата сила (и за същото време) върху Н1. Нека въздействието е със сила F за време dt, и е приложено в две точки - върху горното и долното колело на Н2. Промяната на импулса, предизвикан от силата с която въздейства Н1, приложена (тангенциално) върху горното колело е . Противодействието, с което Н2 ще отговори върху Н1 на мястото на взаимодействието на горното колело ще бъде количествено същото, с обратен знак (и силата, и времеприлагането са същите). Върху долното колело ще имаме същата добавка, и противодействието и там ще генерира обратен импулс върху Н1. Общата промяна на импулса на корпуса Н2 е . Съответно същата но с обратен знак е промяната на импулса върху Н1. Закон за запазване на импулса в цялата му простота. И никъде тук не участва някакво разпределение на енергии. От тук, като знаем импулсите, ние знаем скоростите на телата (общият им център на масите естествено е неподвижен, векторната сума на импулсите на Н1 и Н2 е 0), като знаем скоростите, знаем и кинетичните енергии на двете тела, и те като следствие за случая са равни. И сега усещам, че ти искаш да попиташ - а от къде се взе енергия колелата на корпуса Н2 да се завъртят, да придобият ротационна енергия? Нещата са прости. Силата, която разглеждахме по-горе, промени не само импулсите, но и енергиите на двете тела Н1 и Н2, извършвайки работа върху тях. Принципно работата на сила е , където ds е действителното преместване на точката, върху която е приложена силата, а не на центъра на масата. И сега идва хубавата част. Рамката Н1 извършва постъпателно движение, енергията която и се предава е работата извършена от силата (във всеки край, горе и долу): . Тук можем да заместим преместването с , (чрез линейната скорост на преместване), за да се види общото с формулите по-долу. Енергията, която се предава на корпуса Н2 обаче се смята малко по-сложно. Тъй като силата действа тангенциално на точка от колелото, то скоростта на тази точка е векторна сума на линейната скорост на преместване на центъра на масата на колелото (оста), и завъртането по повърхността на колелото: следователно преместването е по дъгата на колелото (а не е линейно както при Н1): и работата, вършена от тази сила е: (и умножаваме по две, защото имаме същото и за другото колело). И получаваме много естествен резултат: - първото слагаемо е работата за постъпателно движение на корпуса Н2 (точно равна на работата върху рамката Н1 по-горе); - второто слагаемо е работата за завъртане на колелото, придаване на ротационна енергия. Демек същата по-големина сила извършва върху рамката Н2 по-голяма работа, отколкото върху корпуса Н1. И както виждаш, съвсем естествено се доказа грешката ти, която подчертах с червено по-горе - никакво преразпределение на енергия няма, а и не е и нужно. Сега, за да не кажеш, че нещо бъркам или хитрувам, ако си малко по-настоятелен, от тази формула която току-що получихме, ние сме на половин крачка от доказване на теоремата на Кьониг: Тази теорема показва, че при избор на центъра на масата като отправна точка кинетичната енергия се разделя точно на две независими части, и това е строго математическо следствие - транслационна и ротационна. Оттам следва и защо промяна на ротационната енергия сама по себе си не може да промени движението на центъра на масата: двете степени на свобода са отделени още на нивото на лагранжевата механика. Смисълът на горното разлагане е, че постъпателната и ротационната кинетична енергия са адитивни, докато линейният импулс зависи само от движението на центъра на масата. Това е математическият израз на факта, че въртенето не може да "отнеме" част от линейния импулс на тялото. Може би това си имал пред вид под "адитивност на кинетичната енергия", дето също съм подчертал по-горе? Само дето не е адитивност както ти си си я мислел... Изобщо, класическата физика трябва да се чете внимателно. Например теоремата за движението на центъра на масата. Тя гласи, че една система от материални точки (или тела) се движи така, сякаш цялата ѝ маса е събрана в нейния център на масата и върху нея действа само сумата от всички външни сили. Забележи, това е независимо от конструкцията и вътрешните взаимодействия в системата. Твоите колеца минават в тая мелница. Много време и нерви щеше да си спестиш, ако беше обърнал внимание на тая теорема още в началото...

Да не си сбъркал мястото на десетичната точка? Нямат такава бомба руснаците. Най-големият им ФАБ е ФАБ-9000, с еквивалент около 4.5 тона тротил. И да, на практика няма с какво да я вдигат във въздуха и да я хвърлят, освен с най-скъпите им бомбардировачи. Изобщо, класификацията върви така: ако имаме ФАБ-ХХХХ, то тротиловият им еквивалент е около ХХХХ делено на 2 в килограми. Останалото е чугун.

Хънтър Байдън се подиграва на Тръмп с фалшива номинация за Нобелова награда за мир във връзка с Иран На платформата Х синът на бившият президент написа следното: „Официално номинирам Доналд Дж. Тръмп (@realDonaldTrump) за Нобелова награда за мир. Нито един президент в историята не е слагал край на една и съща война толкова много пъти. Според статистиката на CNN нашият скъп лидер е сложил край на войната с Иран поне 38 пъти. Никой президент досега не е постигал подобно нещо. И той далеч не е приключил с това. Това е рекорд, достоен за признание от Нобеловата комисия. Благодарим ви за вниманието, което обърнахте на този въпрос!“

Тази тема възникна на база коментар от @baiGANIO, в която той спомена, че е публикувал книжка по тази тема ТУК. Надявам се на коректна дискусия по темата. Ох... Тая "пропулсия" изобщо няма да проработи, поне според законите на физиката (тези се учат още в осми клас). На чертеж всичко може да нарисуваш, това не значи че това е реалност. Ако се беше потрудил малко по формулите, щеше да ти стане ясно къде бъркаш. Ти хем разглеждаш закона за запазване на импулса, хем подвеждащо въвеждаш нарушение на него. Не може и двете Освен това, схемата ти противоречи и на вторият закон на термодинамиката - не може вътрешната енергия на една система (въртенето на колелата в случая) да преобразуваш в кинетична (спрямо центъра на масата), а точно това е по анимациите...

Най простите разсъждения по комплексните числа може да правите върху "формулата на Бог" на Ойлер: Ойлер прави това 20 години преди Арганд да се роди.

Геополитическата обстановка:

Europe 2031 What getting AI wrong means for us Група от авторитетни европейски изследователи и експерти в областта на изкуствения интелект (предимно нидерландско-германски екип с британско участие) публикува футуристичен сценарий за това как ЕС може да загуби технологичния си суверенитет още до 2031 г. поради изоставането си в областта на изкуствения интелект. Този текст има за цел да бъде „студен душ“ за настоящите политици в Европейския съюз — да ги отрезви, да ги извади от самодоволството им и да ги подтикне към реални промени. Извадка от най-важното: • Авторите разказват историята чрез два измислени персонажа: френска чиновничка в Брюксел и германски предприемач, който е заминал да създаде стартъп за изкуствен интелект в Силиконовата долина. • Кореспонденцията им в продължение на шест години показва колко различно изглежда една и съща реалност от двете страни на Атлантическия океан: единият вижда технологичната революция отвътре и я възприема като нещо естествено, а другата се опитва да обясни същото на колегите си в Брюксел, които сериозно обсъждат дали балонът няма да се спука и сравняват настоящите рискови сделки в Силициевата долина с ипотечните деривати от 2007 г. • До средата на 2026 г. авторите се опират на реални събития. Европа обявява фондове и програми, но реалните средства в тях са далеч по-малко, отколкото в заглавията: обявените 200 милиарда евро се оказват предимно преопаковани стари ангажименти. • Междувременно американските компании инвестират стотици милиарди в изчислителни мощности, моделите им се подобряват на всеки няколко месеца, а програмистите започват да възлагат на ИИ да пише по-голямата част от кода – и то не в режим на подсказки, а изцяло, от първия ред до последния. • Когато авангардната лаборатория Anthropic пуска модел, способен за няколко седмици да открива уязвимости в софтуер, който хиляди специалисти са проверявали в продължение на години, компанията създава затворен клуб за киберзащита от най-големите американски корпорации: AWS, Apple, Google, Microsoft, Nvidia и CrowdStrike. • Смисълът на този клуб е доста прост: да успеят да запушат дупките, преди подобни възможности да се появят при всички останали. Въпреки това нито една европейска компания не е допусната в този клуб. • Оттук нататък започва измислицата, но тя е напълно логична. Европа се опитва да разработи собствен изкуствен интелект, въвежда изисквания държавните структури да закупуват само европейски софтуер и налага глоби на американските компании за нарушаване на местните правила. • Европейските модели изостават с година и половина до две години, а държавните служители тайно използват американски инструменти на личните си лаптопи, защото работещите алтернативи просто са по-лоши. • До 2029 г. САЩ въвеждат формална система за разпределение на достъпа до своите изчислителни мощности и разделят страните на нива, подобно на визовите режими. Повечето европейски страни попадат в средното ниво с строги ограничения, а бизнесът на континента започва да задушава, защото няма достойна алтернатива, а преструктурирането в кратък срок е невъзможно. • Работните места изчезват бавно, но неумолимо, дълговете на южноевропейските държави нарастват, а младите хора не могат да намерят работа в сектори, които доскоро изглеждаха стабилни: правото, консултантските услуги, разработката на софтуер. • В края на краищата, през март 2031 г., Европа се озовава между САЩ и Китай, като всяка от двете страни предлага сделка с неприемливи условия — и какъвто и избор да направи, тя губи.

Излязоха нови подробности за скандала около новите модели на изкуствен интелект (ИИ) на Anthropic, които компанията временно блокира за потребителите - Anthropics Mythos hat wohl NSA-Systeme in Stunden geknackt. Решението за блокирането беше взето след съобщения, че ИИ-моделът Mythos е успял, както се твърди, за няколко часа да „проникне“ в почти всички секретни системи на Агенцията за национална сигурност на САЩ (АНБ) по време на оторизиран тест. Твърди се, че ИИ без затруднения е заобиколил системите за сигурност на АНБ. Това съобщи сенатор Марк Уорнър, позовавайки се на генерал Джошуа Рад, който ръководи АНБ и Киберкомандването на САЩ. Сенаторът отбеляза, че нито една чуждестранна разузнавателна агенция все още не е постигнала това, което, както се твърди, моделът „Mythos“ е постигнал само за няколко часа. Забележително е, че все още няма официално потвърждение на тези твърдения, а Anthropic изобщо оспорва именно такова тълкуване на събитията. Но на фона на всичко това показателна е именно реакцията на властите в САЩ. На следващия ден след този тест Министерството на търговията на САЩ, както се твърди, ограничи достъпа на чужденци до двата най-напреднали модела на Anthropic – Fable 5 и Mythos 5, след което компанията ги затвори и за всички свои клиенти. За спешността на решението свидетелства фактът, че разузнавателният алианс „Петте очи“ — в който освен САЩ влизат Австралия, Великобритания, Канада и Нова Зеландия — е научил за това без предупреждение. Държавните институции, банките и компаниите просто загубиха достъп. Известно е също, че в момента Anthropic вече води преговори с Белия дом и работи по съвместна система за управление на рисковете, която да възстанови достъпа при съгласувани условия за контрол. -------- В рамките на шегата, преди два дни на торент-трекера The Pirate Bay за кратко се появи раздаване с обем 3.4 терабайта, кръстено "Fable 5 (Anthropic)". Не е ясно доколко това е истина (новината е от бившия Twitter), но дори да е така е любопитно тези 91404 човека които са се наредили да го точат, защо се надяват че могат да се доберат до хардуер, на който могат да го стартират?

Хубава картинка за фон за Windows: "Горящата Москва"

Съоснователят и главен конструктор на Fire Point (известна с ракетата Фламинго и много други разработки) Денис Штилерман реагира на удара на Путин срещу Успенския събор в Лаврата: „Безбожната сган се е нацелила на Успенския събор в Киево-Печерската Лавра – най-свещеното място в Украйна, храм, който е на почти хиляда години... Тяхната държава, тяхната църква, тяхната писменост – всичко това произхожда оттук, от нашата земя. И в отговор на това, в продължение на векове те подпалват, ограбват, а сега и бомбардират люлката, от която самите те са излезли. Това не е просто варварство. Това е опит да се унищожат свидетелствата за собствения им произход. Защото докато Киев и Лавра стоят, светът вижда кой тук е хилядолетна цивилизация, а кой – недоразумение, присвоило чужда история. Ние ще възстановим всичко. Точно както сме възстановявали много пъти преди това. И Бог ще се върне в Русия. Точно така, както те заслужават. Балистически“. Горчива ирония. На територията на Лаврата, в храма „Спасо-Берестовески“, почива Юрий Дългоруки – същият този княз, когото смятат за основател на Москва. „Тяхният град е роден в Киев“

Отговорих ти, че геометрията (като описание на свойствата на пространство-времето) няма енергия и импулс, не е материя. Но смущенията по тази геометрия проявяващи се като вълни, могат да пренасят енергия. По-точно е да се каже, че не е по Минковски или Нютон, а според метриката на реалното пространство. Нютон се е ограничил само до евклидова метрика, затова геодезичните линии там са интуитивно представимите прави линии. Но пространство с друга метрика, геодезическите линии могат да са кръгове или елипси (траекторията на кометата в примера), и в това пространство те пак са "прави линии" (най-късият път между две точки) по които тялото не изпитва взаимодействие.

Ето едно видео в заливащият ни вече стил AI Storytelling, образ и разказ (глас) създадени изцяло от ИИ. Единствено историята е писана от човек, и е коректна от научна гледна точка. Става дума точно за това което се обсъжда тук, в лека и разбираема форма - изкривената геометрия: И разбира се, Файнман никога не е говорил това

Никъде не съм го писал, оставих го за досещане... Гравитационните вълни са тези свойства. Съвсем нормално е за геометрията да има вълни по нея, вълнови смущения в метриката. Но вълни, който пренасят енергия, вече е в материален контекст. Пак те ограничава класическата интуиция... Ами пък според Айнщайн - според принципът за еквивалентност - орбитата и около слънцето също е права линия в пространство-времето - без никакво въздействие върху кометата. Независимо какво наблюдаваме с очите си - няма въздействие при тази траектория Ти се бъркаш, интерпретирайки ограничено нещата само според Нютон. И забравяш, че интерпретацията според ОТО е съвсем същата, просто резултатът е различен от Нютон. И най-вече - описанието е по-точно, потвърдено от наблюденията. И в двете геометрии правата линия е геодезична, а това че няма въздействие върху кометата се изразява просто - втората производна по траекторията и във всяка точка (локалното ускорение) трябва да е нула. И това в случая определя геодезичната. Имаме еднакви изисквания при Нютон и Айнщайн - и различни траектории, щото метриките на пространство-времето са различни. Така че не е за учудване, че и без въздействие кометата може да обикаля по кръгова траектория

Да! Нещо подобно имах предвид. Извинявайте за мъглявите ми обяснения... О, тук няма нищо страшно. Тялото при въртене с такава форма ще излъчва гравитационни вълни, докато цялата му енергия запасена в това въртеливо движение се излъчи. Масата му няма да се променя, излъчването е за сметка кинетичната енергия на движение. Някъде по-горе в темата приведох количествени резултати за подобна схема. Същото става и при примера със земята и слънцето, там излъчването е за сметка енергията, която свързва системата. Тоест земята ще губи височина спрямо слънцето и бавно ще се приближава към него, но и двете тела няма да губят маса, системата като цяло ще губи. Тук сметките показват, че мощността на такова излъчване от тази система е грубо около 200 вата, пресметнато в маса е около 700 микрограма годишно. Или над 1.5 милиона години за един килограм - напълно ненаблюдаема величина.

Самотен обект не излъчва гравитационни вълни. За да се излъчват такива вълни, нужно е обекти в система така да се движат, че да се променя квадруполния момент на системата. Имаме подобна аналогия в класическата електродинамика (там става дума за диполният момент), когато заряди се движат с ускорение, те също излъчват. Там не можеш да ги обвиниш че взаимодействат с пространството. Виж, обикновената интуиция тук играе лоша роля. Защото подразбира, че става дума за обекти, които се движат във пространството, тоест пространството като сцена, като среда. А при движението в среда обикновено има взаимодействие, а взаимодействието очаква материален характер на тази среда. Проблемът е, че ОТО пропуква тази картина още в началото. Тук пространството не е отделна сцена, метриката на пространство-времето и разпределението на енергия не са независими. Те се определят взаимно. Тя не описва две системи, които си "говорят" и могат да "взаимодействат", а описват една обща структура. На практика нямаш независими системи, които да си взаимодействат в обикновеният смисъл на тази дума. Можем да го разкажем и така: геометрията на пространството-времето не е отделна кутия/среда, а част от самата физическа система. Затова въпросът "с какво взаимодейства Земята?" е донякъде подобен на въпроса "с какво взаимодейства влакът, за да следва релсите?". Релсите не са външна сила, а част от структурата, която определя възможните движения. И съвсем да се върнем към принципа за инерцията на Нютон: с какво взаимодействува тяло, движещо се равномерно по права (геодезична) линия? Какво взаимодействие удържа тялото върху тази права? Нещата се довеждат до абсурд, когато ползваме "взаимодействие"... Да, гравитационните вълни нарушават малко тази идилична картина. Но те показват, че нещата в тази обща структура са само по-сложни (и нелинейни), а не че пространството се превръща в отделен обект с който може да се взаимодейства. Тук ще напомня едно определение за пространство, идващо още от Лайбниц, и съвместимо с виждането на ОТО: "Пространството представлява система от отношения, описваща координацията на съсъществуващи обекти, разстоянията между тях и ориентацията им." Не е коректно към това да се прилага терминология като "взаимодействие", нали? Материята може да промени тази координация (формирайки метриката), но това не е взаимодействие. Ето за това физиците не обичат термина "взаимодействие" в тази област, защото подвежда. Но ежедневната интуиция си иска своето...

Аха, ясно. Гравити ти е отговорил вече.

Нито една от загубите които изброих няма връзка с някаква кривина. Какво имаш пред вид?

Ами губи, но по какви причини? Например част от атмосферата изтича в космоса, радиоактивният разпад на тежките елементи освобождава енергия, инфрачервената (топлинна) енергия напуска земята, ракетите за далечния космос също олекотяват земята, напускайки я. От друга страна, масата се увеличава от падащи метеорити, от нагляването от слънцето, и не се сещам вече от какво. Така че не е ясен балансът, а връзката с темата хептен...

А губи ли маса всъщност?

Пак не четеш, а само фантазираш. Колко пъти да повтарям, че геометрията описва свойствата на пространството? И че тялото се движи в това пространство? И че свойствата на пространството (описани от геометрията) определят как тялото ще се движи? Какво не ти е наред?

Ама ти сериозно ли? Не, това не е изцепка на Джемини, твоя си е. Проблемът ти е много стар - не си наясно какво е геометрия. Тук няма какво да се обсъжда.

Да, това е областта, в която пространство-времето придобива и материални свойства. Там дето цикли Младенов, си е негова лична заблуда... Аз имам чувството че точно в тази област ще се развият интересно нещата. Защото това подсказва за наличието на материален носител, стъпка към гравитоните?, или божа работа накъде... Самият Айншайн на известната си лекция "Ether and the Theory of Relativity" (от 5 май 1920 г.) в Лайденският университетповдига интересна идея: "В обобщение можем да кажем, че според общата теория на относителността пространството е надарено с физически свойства; следователно в този смисъл съществува етер. Според общата теория на относителността пространство без етер е немислимо..." Но малко по-нататък добавя: "Етерът на общата теория на относителността е среда, която сама по себе си е лишена от всякакви механични и кинематични свойства, но участва в определянето на механичните (и електромагнитните) явления." Това разбира се не е връщане към идеята за светоносният етер, а изрично подчертава, че новият "етер" е лишен от частици, не притежава механично движение и не позволява дефиниане на абсолютна скорост, защото е лишен от кинематични свойства Той използва думата "етер" по-скоро защото пространство-времето в ОТО вече не е празна сцена, а има собствени физически и метрични свойства (метрика, кривина и т.н.). Ако се преведе мисълта на Айнщайн на съвременен език, той практически казва: пространството-време не е празно нищо, то има физически свойства и динамика. И тук от неочаквана страна се доближаваме до съвременната представа за "физически вакуум" от квантовата физика. Интересно е как ще се съчетаят тези различни виждания. Геометрията описва свойствата на пространство-времето. Тялото се движи през пространство-времето. Мислиш ли, че свойствата, описвани от геометрията, не му определят движението? Като плува един кораб по морската повърхност (тя също е двумерно пространство с крива геометрия), трябва ли непрекъснато да се съобразява и да харчи енергия ("взаимодейства") да не би да литне от нея? И че трябва да знае още нещо, което да получи чрез "взаимодействие"? Имаш проблем с представите за нещата, и за това циклиш. Същото го имахме при СТО, там какво взаимодействие скъсяваше телата...

Не, няма енергия и импулс.

Специално го написах, за да не се подлъгваш на тема "взаимодействие". Какво променяш? Около тялото винаги геометрията е една и съща, то в своята система даже е неподвижно. Пак с некоректна терминология се объркваш. Приеми го така: геометрията около тялото е такава, каквато е. Нямаш взаимодействия, с които нещо да променяш. Ако тялото се промени - това е резултат от добавяне на друго тяло с неговата си геометрия около него, и съответно съчетаване на двете геометрии в нова - естествено, без взаимодействия, само на принципа на суперпозиция. Как се е появила съответната геометрия около тялото - божа работа, тя е резултат само от разпределението на масата, и никакъв обмен на енергия с пространството няма за да говорим за взаимодействие - затова и не ни вълнува. И сега се съсредоточи на движението по геодезичните, където също няма взимодействия. Аха, нямало обмен на енергии, ама било взаимодействие? Това Джемини ли ти го подшушна? Започваш да зацикляш.

Както вече написах по-горе (ама кой ли ме чете...), че в ОТО геометрията е получила част от свойствата, които преди са се приписвали на материята и това би било интересно поле за бъдещо развитие на теорията. И не, това взаимодействие не се отнася за "избор на геодезични при движението". За това имаме наблюдения. За взаимодействие с нематериални концепции - нямаме никакви. Ами геометрията по идея не е материална. Какво взаимодействие очакваш с нея? И защо изобщо го наричаш "взаимодействие", какви характеристики на взаимодействието очакваш да има? То за това и де казва, че се определя от разпределението на материята, а не е резултат на взаимодействие. Спри се де. Не е така. Като се замислиш що е "взаимодействие", ще разбереш.