scaner

Не ми харесва този поглед Мисля че общоприетото положение е, че полетата са материя (щом носят енергия), а вакуумът е просто състояние на полетата без кванти (демек пак е материя, също има енергия, така наречената "нулева точка", zero point energy). Нарича се "физически вакуум".

Всички физични теории отговарят на "защо" в смисъл на причинно-следствени модели. Просто много не ти предоставят интуитивно представим механизъм, който удовлетворява човешката представа за причинност (а не че причинност липсва). Именно тук и помага математическият апарат. Например Нютоновата гравитация ти предлага прекрасно обяснение на въпроса "защо ябълката пада"? Ами защото земята упражнява гравитационна сила върху нея. Причина и следствие на едно място - защо:защото. Ти май преди недоволстваше, че нямало физическо обяснение? Ей ти го, по горната дефиниция. Да се върнем на примера с налягането и нагряването. На въпроса "защо налягането расте при нагряване?" може да получиш няколко обяснения, в зависимост от смисъла на "защо". Например "следва от статистическата механика" е причинно-следствена връзка по закономерност - и това е напълно приемлив за физиците отговор. Отговорът "защото молекулите се движат по-бързо и удрят по-често стените" е причина по механизъм. Има ли причинно-следтсвени връзки в квантовата механика? Има, естествено. Уравнението на Шрьодингер е напълно детерминистично. Ако знаеш състоянието в момент t, можеш да изчислиш състоянието в по-късен момент t+dt. Това както и да го гледаш, е причинно-следствена еволюция. Къде имаме проблем в квантовата механика? Например стандартната квантова механика не дава причина за излъчване в конкретния момент. Затова и се появяват интерпретациите. При пилотната вълна електронът има реална траектория, и може да се отговори напълно механистично. При многовселенската интерпретация няма случаен колапс, и всичко е напълно детерминистично. При Копенхагенската интерпретация се приема, че вероятностното поведение е фундаментално (природата е такава), и това принципно отрязва възможността от по-детайлни причинно-следствени проследявания. Но тук имаш проблем с твоята дефиниция, която изисква невъзможни неща, не с физиката Всичките примери до тук отговарят на въпроса "защо". Но къде твоята дефиниция спрямо квантовата механика изобщо губи приложимост? Както се вижда, квантовата механика отговаря много добре на въпроса "защо според теорията се наблюдава еди кой си резултат" и демонстрира ясни закономерности между състояния, взаимодействия и вероятности. Това, което често липсва в стандартната интерпретация, е класическият (интуитивен) тип причинно-следствен разказ, в който всяко конкретно събитие има еднозначна локална причина. Именно тук се чупят повечето философски очаквания, свързани с "разбирането" в квантовата физика. Защото природата най-вероятно почива на неопределеност, и добре работещата концепция на (случайни) квантови флуктуации изразява точно това положение. Да, в това направление йерархията, за която стана дума по-горе, може и да свършва. Така че някои определения не може на сляпо да се прилагат във всички области.

Всяка физическа теория е създадена с тази цел. Това означава ли, че всяка от тях дава физическо обяснение? Но това автоматично обезсмисля определението на ИИ за "физическо обяснение", което цитира Младенов

Ха така, сега да питам аз: Как сега с това ще изградим разбиране за механиката на процеса на взаимодействие? За да имаме физическо обяснение де, както го изисква изкуственият интелект. Ама не с празни твърдения "полето действа", те не отговарят на въпроса "как" който да разясни механиката на взаимодействието. Или може би нямаме физика зад полето? Хайде, че Младенов тръпне за отговора

Май бойните действие срещу Иран се възвръщат... Информация от Игал Левин: ----- Тази нощ израелските въздушни сили нанесоха удари по десетки военни обекти в западната и централната част на Иран в отговор на ракетния обстрел. Освен това израелската авиация нанесе удар по няколко цели на територията на нефтохимическия комплекс в град Махшехр, в югозападната част на Иран. Махшехр се намира в провинция Хузестан, на брега на Персийския залив, и е един от най-големите нефтохимически центрове в Иран. Армията за отбрана на Израел съобщава, че е нанесла мащабен удар по новите системи за противовъздушна отбрана на Иран. В рамките на мерките за възстановяване на своите противовъздушни способности Иран разгърна нови зенитни ракетни комплекси в няколко района на страната. По тях бяха нанесени удари, което ще допринесе за по-нататъшно разширяване на свободата на действие на израелската авиация във въздушното пространство на Иран. ---- Картината е ясна: през нощта, към сутринта, Израел унищожи онези няколко системи за противовъздушна отбрана, които Иран беше започнал да възстановява, за да осигури свобода на действие на своята авиация, и вече нанася удари по важни цели. ---- В момента се чуват експлозии в Тегеран и Исфахан. Иранските Революционни гвардии съобщават, че Университетът на въздушно-космическите сили на Революционните гвардии е бил атакуван. Постъпват също така съобщения за удари по Керманшах. Постъпват също така съобщения за израелски удари по летището в Шираз, Иран. Очевидно е, че списъкът с цели е дълъг, очаква се официален доклад от Армията за отбрана на Израел. Армията за отбрана на Израел се подготвя за няколкодневни военни действия срещу Иран. Към момента Иран е изстрелял около 20 ракети по Израел, а още две ракети са били изстреляни от Йемен. Операцията е изцяло израелска, САЩ не участват в нея, но наблюдават ситуацията.

Коментар от Игал Левин: Защо Иран нарушава примирието и се опитва да поднови войната, е повече от ясно. За това почти не се пише в медиите, но в Иран в момента започнаха нови протести, въпреки драконовските мерки на силите за сигурност и басиджите на КСИР. Икономическата ситуация в страната продължава да се влошава, тя се влошаваше и преди войната, но след нея всичко стана още по-плачевно. Блокадата от страна на САЩ действа и бавно задушава страната. Така, според оценката на аналитичната компания Vortexa, през май Иран е изнесъл 209 хил. барела петрол и кондензат на ден — с 84,4% по-малко, отколкото през април, и с 89% по-малко, отколкото през март. Това не може да продължава вечно и, за да не бъде изяден отвътре, режимът се нуждае от активна война. В момента на власт в страната е КСИР, а властта и репресиите им се крепят изцяло на мита за държавата като „обсаден лагер“. В такива безизходни ситуации — а икономически и социално Иран наистина се намира в безизходица — един от последните инструменти на ръководството става външната ескалация.

Ами какво правим, когато се занимаваме с друга част от физиката - пространството и времето, където "механиката" не е явно изразена? Предполагам, че си попаднал в капана на ИИ, когато изкуственият интелект се адаптира и обучава към очакванията ти, изразени чрез въпросите, и започва да ти угажда с отговори, съобразени с твоите нагласи Проблемът започва, какво разбираш под "механика" и "реален обект"? В съвременната физика електромагнитно поле, пространство-времето, квантовото състояние, вакуумно поле реални обекти ли са, след като участват и влияят на взаимодействията? Както им е мястото в "механиката" като реални обекти? Например кривината на пространство-времето дори не е обект, но тя е важна част от обяснението на физическите взаимодействия върху телата. Но след Айнщайн пространство-времето престава да е пасивна сцена, то става част от динамиката, затова определение като горното, допускащо само обекти, сили, енергия и полета, е непълно. Самото участие на "поле" в горното определение вече разрушава механистичната картина. И въпросът е доколко полето е обект? Вакуумното поле (най-ниското енергетично състояние на всяко поле, вакуумът, състояние без кванти) обект ли е? Защото и то участва във взаимодействията. И по какво участието му се отличава от динамиката, която внася пространство-времето в схемата на обяснението? Споменаването на "интуицията" е това, което показва че ИИ се е подвел от твоите представи и очаквания. Интуицията не е научен критерии. Едни от най-успешшните физически теории са контраинтуитивни: специалната теория на относителността, квантовата механика, квантовата статистика. От тях се вижда, че доброто физическо обяснение не е задължително интуитивно. Определението по-горе се основава на т.н. механистичен реализъм. Според него истинското обяснение трябва да се състои от реални неща, които взаимодействат по механичен начин, и това е много близо до мирогледа на Нютон, Лаплас или дори Демокрит. Но за съвременната физика това не е общоприет принцип. И тук е изиграла роля адаптирането на ИИ под твоите нагласи На база съвременната физика можем да формулираме по-общо и плодотворно определение Физическото обяснение представлява описание на закономерностите и структурите, които пораждат наблюдаваното явление, чрез понятията и моделите на физическата теория. Определението може още да се разширява, но това е същността. Тук няма предварително изискване тези структури да бъдат частици, сили, механизми, полета, геометрия (известните до сега обекти), а могат да бъдат и други, нови, различни в различните теории и техните модели. Според определението което твоят ИИ е дал, изглежда че той използва думата "разбиране" в много специфичен и ограничен смисъл: "Мога да си представя конкретен механизъм от реални обекти, който поражда явлението." Хубаво, но това не съвпада с начина, по който съвременната физика обикновено употребява думите "обяснение" и "разбиране". Защото определението представя като общ принцип една доста специфична представа за това как изглеждат физическите обяснения - представа, която е била много успешна в класическата физика, но не и в цялата съвременна физика. И именно оттук идват много от споровете около квантовата механика, относителността и други фундаментални теории. Естествено е ИИ да клони към класическите теории и разбиранията свързани с тях - има много повече литература в тази посока, и обучението му е дало повече тежест и предпочитания на отговори от тази обляст Е, ако уточним, че тя е неописуема не поради невъзможност и ограниченост от наша страна, а поради своята необятност Да, техните свойства индиректно произлизат от материята. А определението което дава Младенов изисква директно участите на взаимодействията, и пропуска такива по-дълбоки връзки. Аз по-горе съм изброил част от слабостите му.

Аха, почваш да се правиш на шут, като те притиснат в кьошето Пусни малко това мислене, стига с тея шаблони... Значи частиците били физика, и обяснения на база техните свойства били "физически". А пространството и времето не са ли физика, и обяснения на база техните свойства не са ли също физически? От къде у тебе такава слепота, която се опитваш да компенсираш с безсмислени спороре? Ми не се получава, не се ли усещаш?

Е, хайде сега Защо спориш като ти се губят базови положения? Какъв ти е критерият за "физично обяснение"? Нямаш такъв. Първото обяснение е механистично, и за това интуитивно представимо. Но забравяш, че физиката не е само механика. Обяснението с пространство-времето е много по-очевидно и по-фундаментално - то се основава на просто движение в реално, неевклидово пространство. Чиста кинематика, ако класифицираме според класическата физика. И тази кинематика обяснява перфектно гравитацията. И поради простотата и очевидността си това обяснение дава по-пълно разбиране, отколкото обяснението ти на налягането Нали така?

Точно това е проблемът, че опитът му е типичен за една физическа теория, и показва че не може да има пълно разбиране. Ето ти един много по-ясен пример от класическата физика. Разбиране как едно тяло се движи по инерция от точка А до точка В. Ами как, по траектория! Нали като се огледаме има толкова примери, как да не ги разбираме чрез движението по траектория? Тялото има някаква скорост, и във всеки момент достига до ново място. Елементарно, пълно разбиране! И над 300 години това пълно и окончателно разбиране властва в науката, и никой не се и усъмнява за миг в него. Докато в един момент природата не ни изненадва в гръб, и ни показва, че според квантовата механика (и наблюденията, естествено) понятието "траектория" е несъвместимо с движението на обектите. И какво става с "пълното" разбиране? Изпразва се набързо Е как може едно пълно разбиране изведнъж да се окаже непълно, ако не е било изначално такова? Целта на всеки модел е да описва физическата реалност. Тя не се описва по друг начин, освен чрез модели

Постулирането не изисква обяснение. И причината за постулирането е било свойството на фотона. Разбира се, после прави опит за обяснение, макар и неудаче, Демек опитва да изгражда модел - нали говорихме, че моделът сам по себе си е обяснението? Но след като моделът се е провалил, какво е станало с обяснението? Било е признато за грешно, преди да стане правилно Можем да търсим обяснение за всичко, това е правилният път, но той никога не се увенчава с "пълно разбиране". Това е заблуда, и колкото по-рано се осмисли като такава, толкова по-добре. Защото после може да се появи по-дълбоко обяснение, което да преобърне досегашното разбиране с краката нагоре - както непрекъснато се случва.

Не съм го казал в контекста, че съществува окончателно разбиране. Просто защото такова няма как да има. Дори примерът който даваш, работи при куп допълнителни (и неспоменавани) предположения (извън които се нарушава). Например: - газът е в равновесие; - няма химични реакции; - няма фазови преходи; - броят частици е фиксиран; - описанието чрез температура е приложимо. Вижда се, че дори в този привидно прост случай „разбирането“ е свързано с модел и условия, а не е абсолютно универсално и пълно. Ако се наруши някое от тези условия, и твърдението става невярно. Какъв е критерият че няма нужда да се дълбае повече? Погледни историята. Моделът на Птоломей за движението на звездите е бил толкова добър, че след него цели 1400 години не е възниквала нужда да бъде променян. По твоят критерии, той е бил "пълно разбиране". И чак по-късно се появила нужда да бъде променен с хелиоцентричният. И още исторически примери може да се намерят. Например с електродинамиката. И с класическата физика. Винаги има нужда да се дълбае повече. Текущият общоприет модел има измамното и неприятно свойство да заслепява и да успокоява, че той обяснява всичко в дадена област, че няма нужда от развитие, че е пълно и окончателно разбиране. Но това е просто измамно състояние Моделът може да не носи още ползи сега, но това не означава, че нуждата от ползи няма да нарасне в бъдеще. Някога е била достатъчна точност и с една цифра. После се е появила нужда от 5 цифри. После нуждата е нараснала. Гъделът тук е, че никой няма и идея каква нужда ще се появи в бъдеще, свързана с точността. Някога презрително са гледали на 5 цифри, сега в теорията на полето не им стигат и 12. Да се изказваш от сега за нуждите на бъдещето и да твърдиш за пълно разбиране, е просто самоизмама и самоограничаване.

Заблуждение Това е просто сегашният модел, считан за най-добре потвърден. Но това не изключва по никакъв начин възможността да се появи по-добър и по-адекватен модел. Пълното разбиране е само фикция! Няма неща които да разбираме напълно. Дори не съществува критерии, по който да кажеш - аз това го разбирам напълно - винаги все някога с нещо природата ще те изненада. Опасна илюзия е модела който поради много ограничения и опростявания ти е най-удобен да наречеш единствен и окончателен. Просто за някои неща имаме картинка която можем да си представим с привични от ежедневието тухлички, за други нямаме такива тухлички, защото никога не сме имали нужда през еволюцията да изградим. Затова е математиката, за да опише количествено това, което бедният мозък не може да си представи като топчета движещи се в пространството Чрез математиката получаваш разбиране там, където мозъкът ти издиша. След като можеш да опишеш детайлите на взаимодействие и да предскажеш резултат, това е разбиране. Още повече, че не е ясно може ли да има по-пълно. Най-малкото, съотношенията на неопределеност слагат ограничения пред прецизирането на разбирането ни - например, не можеш да разбереш принципно защо обект с точно известна скорост няма точно място в даден момент. И това не може да се преодолее, и не е недостиг на познанието ни.

Е, гроздето е кисело...

Кое точно са "палячовстини"? Направил съм ти примерни сметки какво се случва. Можеш да си ги повториш с по-тежки гири, въртящи се в пъти по-бързо. Ето ти засилен пример, макар че това е невъзможна инженерна задача. Две гири по 1 тон на разстояние 1 метър, се въртят с 1000 оборота в секунда. Резултатът: системата губи годишно енергия . Мислиш ли че тази енергия е детектируема експериментално сега, камо ли в миналото? Ротационната енергия на гирите: , и за излъчване на цялата енергия, тоест до пълно спиране е нужно време години. Човече, научи се да смяташ вместо да се тръшкаш на елементарни въпроси. Хайде влез в час и не ни разсмивай. Енергията освен от константата на Планк, зависи и от допълнителен параметър - при фотоните това например е честотата. Може да имаш произволно малка честота, съответно произволно малка енергия. Смисълът на константата на Планк тук не е да ограничава енергия, а съвсем друг. Проста проверка: константата на Планк няма размерност на енергия, за да бъде ограничение на енергията Така че ти трябва известна корекция в знанията и представите. Опитай се да коментираш нещо смислено и най-вече конкретно. Все пак сме научен форум тука... И няма какво да се нервиш, никой не ти е изял компота с вилица...

Шпага, говорим за различни неща, и за това не се разбираме. Когато говорим за една теория, не говорим за друга, по-сложна (и възможно, решаваща някакви проблеми на първата). Става дума за рамките на основната квантова теория (1923-1926 година), когато в 1924 г. Луи де Бройл формулира постулатът за дуализъм. Следващият етап (1930-1950 г.) развива теория на полето и квантовата електродинамика, тогава се изгражда апарат, който можем да считаме също за постулат, квантовият формализъм, според който квантовите състояния са базови, а дуализмът е тяхно проявление, вече не е постулат а обяснение чрез тях. Схващаш ли, на практика имаме две квантови теории, стара квантова теория, нерелативистична, така нареченият период на корпускулярно-вълновият дуализъм (основана на уравнението на Шрьодингер, което е нерелативистично), и по-късен етап, период на квантова теория на полето, който вече е релативистичен. Преходът между релативистичната и нерелативистичната квантови механики демонстрира преходът за дуализма като постулат към дуализма като вече обяснен, следствие. Усложняването на една теория с нови предположения (постулати) на практика е създаване на нова. Затова когато обсъждаме някаква теория, е добре да се ограничим само в нея, за да обсъждаме едно и също, а не да обясняваме какво следва от цялата плеяда възможности, породени от нея с всякакви допълнителни предположения (от всички възможни нови теории). В случая Тегмарк се опитва да въведе нови постулати и да разшири теорията, с тези постулати вече някои понятия могат да се променя, дуализмът може (или не, божа работа) да придобие още по-дълбоко обяснение. Но навлизаме в съвсем друга дискусия... Ами можем да предположим още по-нови постулати, и на тяхна база ще получим още по-различни обяснения. И какво всъщност дискутираме, плъзгайки се по тази безкрайна пързалка? Това че в една теория дуализма е постулат, а в друга вече не е постулат, и всеки от дискутиращите настоява на избраното си твърдение? И тук аргумент като "според повечето физици" няма смисъл. Никой не е казал. Но когато се дискутира нещо, е нужна дисциплина в мисленето, за да не се скача напред/назад, привеждайки аргументи от друга, несвързана с обсъжданото област. И както вече нееднократно казах и на Младенов, безсмислено е да се жалваме че нямаме "пълно разбиране" за нещо, защото "пълно разбиране" е фикция и е недостижимо състояние. В следваща парадигма ще имаме повече разбиране за нещата, но никога пълно Но аргументи от следващата парадигма нямат сила в текущата.

Въртяща се гира притежава повече енергия от невъртяща се - следователно, има повече маса. Ако вземем гира, състояща се от две парчета по 1 килограм, отдалечени на 20 см, и която се върти с честота 1 оборот в минута около центъра на тежестта си, то за една година такава система би загубила (в резултат излъчване на гравитационни вълни) . Колко е това в маса, може сам да сметнеш. Кинетичната енергия на системата е , тоест въртенето на гирата в резултат на излъчването (ако продължава с постоянно темпо) ще спре след години. И след като спре, повече няма да излъчва. Може да превърнеш кинетичната енергия (на въртене) в маса и да оцениш каква маса тотално ще загуби гирата. Излъчването за всички практически цели е неотличимо от нула. Не знам защо циклиш на този въпрос, а не си направиш тази проста сметка. Не помня вече кога си задавал въпроса, но е срамно да измине толкова време и да продължаваш да го задаваш, вместо да си сметнеш сам... Не четеш внимателно. Такива констатации се наричат постулати, и те не са обяснение, и като постулати не изискват обяснение. Постулатите могат да получат обяснение от по-мощна теория, но не и в настоящата парадигма, в която са постулати. Толкова спорихме за постулатите на СТО, не си помръднал хич в посока разбиране... Не, не се казва това. Халюцинираш. Защото нямаш аргументи

Тук трябва внимателно да се разгледа историческата последователност. Първичното действие е постулиране на дуализма. Смисълът на казаното от Луи де Бройл е, че всички материални обекти притежават едновременно свойства на частици и вълни. Само по себе си това не следва от никъде, тоест е постулат по същност. И едва после се появява пилотновълновата хипотеза в опит за механистично обяснение на това понятие. Първоначално де Бройл стъпва на идеята на Айнщайн за дуализма на светлината (чрез фотона) и я разпространява върху цялата материя. Но за да избяга от вероятностната Копенхагенска интерпретация, де Бройл издига механистично обяснение чрез пилотната вълна. Тази идея по-късно е била критикувана на Солвеевият конгрес, и де Бройл се отказва от нея в полза на вероятностната интерпретация. Но това не отменя дуализмът като качество на материята, променя се само интерпретацията (по-късно тази теория се възражда като Бомова механика, теория на де Бройл-Бом, но това е друг въпрос...). Важното в случая е, че дуализмът е експериментално доказан, и като такъв влиза като постулат. И едва на по-късен етап, когато се изгражда теорията на полето, той получава обяснение чрез квантовият формализъм, като негово следствие (да, следствията се считат за обяснения ).

Дуализмът не изисква обяснения в тази парадигма. В началната квантова теория той може да се счита за базово свойство на природата, постулат (въведен от Луи де Бройл). Както поотделно частиците и вълните - описва се чрез математическа дефиниция. Това е един от въпросите в следният клас: - защо природата е квантова, а не класическа? - защо пространството се очаква да се описва точно с евклидовата геометрия? - защо енергията винаги се запазва? Ами това са просто наблюдения, факти, "така се държи реалността", и в това отношение са постулати. Постулатите могат да се обяснят от по-висша парадигма, не в настоящата. Затова е добре да се познават границите на парадигмата, защото в нея могат да се задават и въпроси без смисъл Ако бъдем съвсем коректни, както казах, дуализмът не е имал обяснение в началният етап на развитие на квантовата теория, когато е бил постулиран. По-нататък, с нейното развитие, дуализмът се обяснява чрез квантовият формализъм, за него той е следствие. При него частиците и вълните (дуализма) не е основен елемент, квантовото състояние е основен елемент - например основно е полето, частиците са негови възбудени състояния. Тоест дуализмът не е първичен, а следствие. Както и граничността на скоростта на светлината в СТО - обяснява се като следствие от геометрията на Минковски. И това е дъното на настоящата парадигма - едва следващата ще отговори на въпроса "какво е обяснението на квантовият формализъм". Затова се кротни малко Може да се каже, че самият квантов формализъм в момента играе ролята на фундаментална рамка и няма общоприето по-дълбоко обяснение защо природата се подчинява точно на него. В този смисъл дуализмът е едновременно "обяснен" на едно ниво и "необяснен" на по-дълбоко ниво. Това е много сходно с поведението на подавляващото мнозинство фундаментални понятия във физиката.

И като питаш за механизъм на гравитацията при Нютон, мога да ти предложа прост механизъм Нютон тогава не е могъл да го измисли, по ред причини, но механизъм за неговата гравитация има. По-горе ти споменах за гравитацията при ОТО и механизмът по който тя се проявява - движение в изкривено пространство-време. При Нютон нещата са подобни, само че неговата гравитация следва от механизъм, свързан само с "изкривяване" на времето. Ако се движиш в пространство, в което времето от точка в точка тече различно, геодезичната ти линия престава да е права, изкривява се, и това в Нютоновата физика трябва да е резултат от сила - гравитационната сила. Тук не е нужно изкривяване на пространството, за да имаме този ефект. И формулата на силата е точно Нютоновата, което лесно се проверява ако разгледаме ОТО в приближение на само изкривено време и слаби полета (пък и формулата на Нютон не важи за силни полета, според ОТО и наблюденията). Проблемът е, че Нютон не е можел да стигне до този механизъм, защото предварително е фиксирал времето на хомогенно и равномерно, "математическо време" (за да формулира класическата механика). Затова горкият се е оплаквал, че не знае механизма. Но както виждаш, механизъм има, и ние го знаем

Естествено, може. Нищо подобно в случая с гравитацията. Айнщайн е използвал основни принципи, които лежат в основата на теорията, както и механизъм в основата на който лежи неевклидовата геометрия на пространство-времето. И на базата на това е развил теория, която е изключително точна. Естествено, че има механизъм, това че ти не му обръщаш внимание, си е твой проблем. Ти не си способен да си представиш какво е тримерно изкривяване на пространството, а какво е четиримерно, на пространство-времето - хептен. И за това ти се губи представата за механиъм в привичният смисъл - очакваш нещо, което да бяга между атомите на пространството и да пренася време между тях, някакви топчета дето се движат и бутат, създавайки привличане (примерно ). Знам, сега ще ми подскочиш с тезата - ама как масата изкривява пространство-времето? Ще те светна: това не е работа на настоящата теория и на нейният механизъм, а на следващата парадигма, когато се получи. Не може всичко наведнъж, и исканията които се формулират трябва да се адресират последователно, към съответната теория. Настоящата ОТО ясно описва механизма - гравитацията е по причина движение в изкривено пространство-време, и това е достатъчно теорията да е перфектна в предсказанията си толкова време. Очевидно тук има ясно разбиране на проблема в теорията. Схвана ли какъв ти е проблемът - твоят проблем! - с механизмите? Бързаш с очакванията си пред локомотива Както виждаш, тук Джемини бърка. Механизъм има, просто ти не знаеш под каква форма е наличен той, и съответно не го виждаш Питането на Джемини няма да те доведе до разбиране на проблемите. Ползвай го по предназначение.

Може. И ти може да си отговориш, ако се поразмислиш що е то "екраниране" и от какво се получава. Всяка физическа теория е само модел. По определение. Стига се жалва бе, човек, не ти ли писна! Замисли се малко. За какво ти е механизма? Теорията се основава на математически апарат. Чрез него тя прави предсказания, които се проверяват чрез експеримента, и така се съди добра или не толкова е тя. Механизмът не произлиза от математическият апарат. Обратно, на база идеи (и вече готови представи) за някакъв механизъм се стига до математическият апарат (който описва този механизъм) и закономерностите. Нагледен пример - молекулярната теория. Тук е важно обобщението: можем да кажем, че ако имаш коректен математически апарат, който прави верни предсказания, ти имаш и механизъм който се описва с математиката на теорията. И тук стигаме до проблемът който те гложди Там където ние можем да си представим механизъм някакъв, , където интуицията ни може да предложи съответните тухлички на база опита ни, ние не се възмущаваме от теорията. Но там където интуицията ни е лишена от базовите тухлички, с които може да изгражда представими механизми, обвиняваме теорията че не предлагала физически механизъм? А не себе си, че сме неспособни да изградим представа за това което описва математиката на теорията? Що за дивотия? А какво друго описва математическият апарат, ако не физически механизъм, от който той е следствие? Дори да сме постулирали изцяло математическият апарат, след като той дава верни предсказания, той описва коректен механизъм. Това, че не можем да си ги представим процесите с винтчета и зъбни колела, пластилин и тиксо, е проблем на нашата ограниченост, не на теорията. И тук се появяват патериците - интерпретациите на една и съща теория. С малки допускания и побутвания да се издигне някакво чучело на механизъм Пресен пример от квантовата механика - една и съща математика, но Копенхагенска интерпретация, теория на дьо Бройл-Бом, многосветова на Еверет и т.н.

Не знам с какво си се блъскал. Моите впечатления от Claude са съвсем противоположни. Според мене това е изключително силен звяр, който разсъждава по-добре от огромното мнозинство от хората около мен. В момента работя по един софтуерен проект в здравната сфера, където се обработват здравни документи, епикризи и оплаквания, имаме информация от геномен анализ на част или целия геном на пациента, и с ИИ вадим (на няколко стъпки) няколко документа, сред които като начало автоматична анамнеза, после препоръки за пациента, за лекаря, и и още куп други. И всичко това интерактивно, а и трябва да се направи за половин година (такива са условията на договора), а още трябва да покрива изискванията на GDPR. След като поради организационни проблеми пропуснахме почти 2 месеца (през които организаторите спореха какво всъщност трябва да прави системата), аз измислих една хитра и гъвкава схема за управление на работния поток, и седнах да я реализирам с Claude. И на инат, въпреки наличното финансиране, я правя с безплатен акаунт, с всичките му ограничения (а това значи минимален разход на токени). Вече съм на половината срок, проектът вече се изправя да ходи, повечето от възлите му работят, и има всички шансове да стане един месец предсрочно. Без Claude бих го правил година и повече, ако не и две, само кода (пък и не познавам добре езика му), а тук имаме и обработка на здравни документи от самият ИИ. За сега резултатите са повече от потресаващи, държи се (и на мен ми звучи по резултатите, а аз имам много сблъсъци с такива) като ерудиран доктор Разбира се, реалните доктори трябва да оценят лъже ли и къде и колко (а и за това системата е интерактивна, за да го озаптяват), макар че с разни хватки съм му стиснал гърлото... Е, ако ме притиснат сроковете, ще седна и с платен акаунт, но ми е любопитен експеримента... Claude изобщо не е за подценяване. Но все пак избегнах уловката с препоръките да направя няколко ИИ агенти, може би пак щеше да работи, но с голям разход на токени... В случая не получавам никакъв спагети код, аз преглеждам всеки модул който получавам от ИИ, много са изчистени. Финансов балон най-вертоятно може да се окаже от прекомерните и непремислени очаквания, но при обмислена употреба върши перфектна работа, и това ще е бъдещето, няма да изчезне с пукането на балона, просто ще го развиват по-бавно.

Най-простата контра-идея: гравитацията се създава от енергията и масата, като се съберат много гравитони на куп, енергията им никъде не се дява, и гравитацията която създават е еквивалентна на неекранирани гравитони. Енергията при гравитоните се сумира, докато зарядът при електромагнитното поле се компенсира (поради различните знаци), което лежи в процесите на екранирането. Това разбира се е много елементаризирано обяснение, но това е идеята зад липсата на екраниране. Подобна идея е и при кварките, където взаимодействието се осъществява от взаимодействащи си глуони. Там съшо има цветни заряди, но даже имаме усилване вместо отслабване/екраниране, което води до конфайнмънта.

Неизвестна компания случайно е похарчила 500 милиона долара за Claude AI само за един месец — не е успяла да наложи ограничения за ползване на лицензите от страна на служителите Според информации, една мистериозна, неназована компания случайно е похарчила половин милиард долара само за един месец за изкуствения интелект „Claude“, след като е пропуснала да зададе ограничения за използването на лицензите за „Claude“ от страна на служителите. Това шокиращо разкритие бе направено в рамките на нов доклад на Axios, в който се твърди, че американските корпорации започват да усещат тежестта от прекомерните разходи за изкуствен интелект. Докладът твърди, че корпоративните лидери „започват да се питат дали растящите разходи за изкуствен интелект носят значими ползи“, което е един от най-новите обрати в продължаващата вълна от масивно разширяване и разходи за изкуствен интелект, в резултат на което през последните месеци изкуственият интелект стана по-скъп от наемането на работници. В доклада се посочва: „Консултант по изкуствен интелект разказва на Axios, че един от клиентите им наскоро е похарчил половин милиард долара за един месец, след като не е успял да постави ограничения за използването на лицензите за Claude от служителите.“ Последните доклади показват, че е доста лесно да се натрупат разходи за ИИ, ако не следите какво правите, но половин милиард долара едва ли е грешка при закръгляването. През април клиент на Google Cloud се събуди с сметка от 18 000 долара, въпреки че имаше само 7 долара в бюджета си след нарушение на сигурността. По-рано през май създателят на OpenClaw разкри, че са изразходвали 1,3 милиона долара за токени на OpenAI API само за един месец. По-обширният доклад твърди, че компаниите, които преди бързо приемаха разходите за ИИ, сега започват да виждат огромни разходи, без непременно да получават някаква съществена възвръщаемост. Наскоро главният изпълнителен директор на Uber заяви, че няма връзка между „токенмаксирането“ на ИИ и пускането на пазара на полезни продукти. Това е феномен, за който може би най-остро се съобщава в Amazon (за която някои потребители на X спекулират, че може да е въпросната мистериозна компания), където се твърди, че служители са били хванати да надуват потреблението на AI токени, за да постигнат вътрешни цели. Всъщност, доклад на Financial Times от четвъртък посочва, че Amazon е премахнала вътрешната си класация за използване на AI, за да спре служителите да извършват ненужни задачи, за да се изкачат в таблицата. По-скорошният доклад сочи, че при въвеждането на изкуствен интелект в корпоративната среда са открити няколко проблема, като служителите се обръщат към автоматизиране на скучни и рутинни задачи, които не обичат да вършат, вместо към ценна или значима работа. Други са открили, че служители дори използват модели на изкуствен интелект, за да проверяват времето. Не помага и фактът, че инструментите за агентен изкуствен интелект изразходват 1000 пъти повече токени, отколкото при запитване към LLM.