scaner
Глобален Модератор-
Брой отговори
16171 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
612
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner
-
От написаното оставам с впечатление, че ти нищичко, подчертавам, нищичко не си разбрал от основните положения на СТО. За това и са ти нужни някакви фантастични патерици под формата на други пространствени координати... Забрави ускоренията, Айнщайн никъде не ги използва. Много по-прости са нещата, но е нужно четене с разбиране. Всичко което ти е нужно го е дал Айнщайн - три пространствени координати, и една времева. С хитрата уловка, че за всеки наблюдател те са различни, само негови си, така че в играта неявно участват 8 измерения. И съответствието между тях се установява с прости правила. От там нататък нещата са още по-прости: аз с моя метър и часовник меря твоите размери и интервали, ти с твоя метър мериш моите. И ги сравняваме. И ефектът е резултат на относителното измерване, защото е относително кой се движи и кой не. Ефектът се получава без нужда от допълнителни измерения. Елементарно. Логичен резултат, не произволен и нагласен. И вместо да се пъне да добавя нови измерения, Минковски просто завърта координатните системи - и това обяснява скъсяванията и забавянията. Веднага се виждат относителните съотношения как се градят. Това завъртане е просто следствие на всичко до тук. А ти си се плъзнал по някакви хипотетични незавършени построения, за които не е ясно имат ли изобщо смисъл. Опитай се да разбереш простият подход на Айнщайн, после се пъни с нещо по-сложно. Надграждай последователно, за да има на какво да стъпиш. А така - нито един от подходите не разбираш, и само се тюхкаш и ахкаш. Глупаво е, и това е меко казано. Не напразно Гравити те пита каква е физиката в резултат от измислените матрици. Защото метричният тензор определя геометрията, а тя определя начините на движение на обектите. От евклидов тензор няма как да получиш СТО и ОТО. От тензор с някакви фантастични числа като елементи, няма как да получиш смислена физика. Не е достатъчно само да пишеш матрици, нещата са много по-дълбоки. Но и тук трябва сериозно и последователно четене. Иначе само ще охкаш и ахкаш... И престани да намесваш КМ като мерудия в безсмислени текстове, тя няма там място. Ама кой ли ме слуша...
-
Ще ти напиша метриките на Шварцшилд и СТО, за да ги сравняваш по-лесно. Ще ги дам в полярни координати, щото тази на Шварцшилд е известна в тая форма, а в декартова става сложна. Нека обозначим величината . Това е известният гравитационен потенциал в нютоновата физика. Тогава метриката на Шварцшилд в полярни координати: става (пиша само ненулевите диагонални елементи): Ето ти метриката на СТО в същите координати: Ето ти евклидовата метрика в същите координати (без времето): Гледай и сравнявай. Сега много добре се вижда как когато гравитационният потенциал клони към нула, ОТО преминава в СТО, без да става евклидова. И всякакви там сферичности и хиперболичности стават под въпрос.
-
Дори на ум не ми е идвало да те питам това... И декартовите, и полярните, и всякакви други координати отразяват едно и също пространство-времр, с едни и същи свойства. И по външният вид не може да съдиш за подробности. Аз се захванах за съвсем други компоненти на метричния тензор, според теб ненулеви и определящи някаква сферичност, ама ти изпусна нишката... Карай.
-
Това какво значение има? Сигнатурата определя геометрията. И пак - вземи метриката на Шварцшилд, направи преход към нулева гравитация - сам ще видиш, че не се минава през евклидова метрика. Манджа с грозде са ти знанията... В полярни координати и евклидовата метрика не са единици по диагонала. И какво? Голям праз... Айде живей си...
-
А трябва да ти светва веднага лампичката, защото при хиперболичната геометрия имаш отрицателен елемент на метричния тензор, а при евклидовата нямаш такъв, така че плавен преход между тях е принципно невъзможен. А и какво изобщо разбираш под "сферична геометрия" в случая, не става ясно. Всичко опира до разбиране...
-
Точка в пространство-времето е абстракция, нужна за изграждане на абстракцията пространство-време на база привичните геометрични представи. Че такова нещо в природата не съществува, го показва квантовата механика - докато точките в пространство-времето изграждат абстракцията "траектория", в квантовата механика такова понятие няма - то води до противоречия. И там абстракциите за пространство и време трябва да са други, несъвместими с "точка в пространство-времето". Сплетените частици реагират като да са в една точка, макар да са на различни места в пространство-времето. Нелокалните свойства не са съвместими с пространство-времето. Нещо не е наред, не мислиш ли? И тук е фундаменталният проблем с обединението. Ти продължаваш като кон с капаци да следваш някакви идеи, опитващи се да разрешат някакви си частни техни проблеми. Не разбирам защо са тези напоителни цитати от нещо което не ти е ясно... Каква е тая история? СТО е граничен случай на ОТО, и двете са хиперболични по свойствата на метричният тензор. Как може да ги сравняваш в други условия, в които СТО е неприложима? Какво от това, че този тензор в ОТО е и функция на материята? ОТО зависи от разпределението и типът материя, при тъмна енергия никаква сферичност и елиптичност няма в уравненията. Прави каквото знаеш, аз съм до тук. Не виждам отклик на моите усилия.
-
За какво те карам да учиш нещата от към основите? Тогава ще разбереш. че понятието "точка" е абстракция. Абстракциите са понятия, включващи основни нужни характеристики от действителността, но скриващи огромна част от картината зад себе си. Те очертават граница на нашето познание, удобство за даден етап, защото скриват сложната част от картината и ни позволяват да разберем останалото. Така ще разбереш, че най-вероятно "точка" в реалността не съществува, и че е безсмислено да и приписваш свойства - допълнително приписаните свойства на абстракцията не са свойства на реалността (абстракцията по смисъла си носи важните свойства), и копаенето в тази посока, без да има нужните знания за да се промени абстракцията, е безсмислено, фантазия без никаква почва - това което ти правиш с оплакванията си по-горе. Неопределено е "нещо да се случва в точка", това са някакви представи излизащи извън всички правила, затова и имаш проблеми с отговорите...Може да се окаже, че светът не се състои от безразмерни точки (именно представата за точка е това което пречи на КМ и ОТО да се обединят, затова са и всичките gauge теории, примкови гравитации и др.), може случването да става по по-сложен начин - не копай дъното... Сегашната представа за пространство с измерения също е абстракция, която определено ще отмре. Щом метрилата е ++++, това е евклидова (или риманова в общият случай) метрика. Няма как да стане псевдоевклидова, за да опише друга физика. Колкото и измерения да си добавяш, към СТО не можеш да се доближиш.
-
Станиславе, колко време още можеш да се занимаваш с пълни и откровени глупости? Пий една студена вода, почини си една седмица, и хвани учебниците да ги четеш от началото към средата към края, а не да бодеш някакви факти като от чиния с макарони... Ще спечелиш много ценно време, и то с полза. Това което си написал, е глупост. Нютоновата механика разчита на евклидова геометрия плюс независимо време, т.е. всички диагонални елементи на метричният тензор ще са положителни. Ако един от тях не е положителен, а отрицателен, това е коренно различна геометрия, псевдоевклидова, която автоматично включва в себе си постулатът за скоростта на светлината от СТО. И е принципно невъзможно с джуркане на коефициенти да преминеш от едната геометрия в другата. Аналитичната геометрия е формализъм, метод, трик, приложим към механиката по принцип. Какви ще са основите на тая механика - СТО, Нютон, КМ - няма значение, това е схема която работи от горе. Докато метричният тензор е точно това, което задава разликата между СТО и Нютон, това което стои в основата. Забрави аналитичната механика в случая (по мое време се изучаваше като Теоретична механика), съсредоточи се на основите. Ти не разбираш основите, и се пързаляш как си искаш... Имам чувството, че ти се губят знания за самата Нютонова физика... Всичко което правиш до тук, е грешно. По тоя хаотичен начин нищо няма да постигнеш, гарантирано.
-
Много усилия положих да намеря тези "смислени аргументи". И все опирам до простотията - бъркане на "гавра" и сарказъм. Простите хора не разбират сарказма, затова и се обиждат. На такива един пръст да им покажеш, ще бъде гавра с някакви техни си нагласи От там и целият поток събития, за които дискутираме. Обикновено го обясняват с IQ, макар въпроса да е по-сложен...
-
Защо трябва да се гаври? Кой изобщо намеси думата "гавра" в дискусията, та сега се опитва и да я експлоатира? Нямате ли по-смислени аргументи, че дълбаете така дъното?
-
Странен начин от "честните хора" да си демонстрират мнението... И кой им е казал мема за "националната гавра"? Че те не могат да четат, начинът им на изразяване на мнения го показва... Да бяха прочели поне "Бай Ганьо", тогава да изказват мнения. Аман от такива "честни хора"...
-
Айде по-сериозно. Не ми давай цитати от несъществуваща "наука" (комунистическа политикономия) на един икономически и социално провалил се строй. Защо трябва да се сравняваме с миналото? Какво те влече непрекъснато тая соцносталгия? Ако тук чиновника си свърши работата и създаде подходящи условия за бизнеса да се развива, бизнеса няма да изнася на никъде капитали. Ако чиновника (и държавата) е гъзорък, както за съжаление е голяма част от бюрокрацията, тогава какво очакваш от бизнеса? Или ще спре да се развива, или ще отиде на по-хубаво място. Няма как да задължиш свободният бизнес да се развива при неизгодни за него условия. Объркал си се нещо с плановата икономика. И друг път съм казвал - всички проблеми тук си ги създаваме самите ние, никой друг не ни е виновен - ни комунизъм, ни капитализъм, ни ЕС
-
Това е съвсем нормален и естествен процес. Бизнесът търси изгодни условия, в които да се развива.
-
Човече, прави разлика между векторен анализ, създаден края на 19-ти век, и векторно смятане. Разликата е от небето до земята На Нютон не му е трябвал векторен анализ, той си е работел с вектори и основите на векторното смятане. Това че е наричал нещата с други имена, не му е пречело да ползва основните свойства на векторите - да имат големина и посока, да се умножават с константа, да се събират. Ако опрем до имената, нещата могат да станат страшни: Нютон е кръстил "fluxions" (производните) и "fluents" (интегралите). Това че математическият анализ се е развил силно през годините след Нютон не отнема достиженията му. Същото е и с векторите. Понякога си безсмислено упорит, особено когато не си прав