scaner

Ами да вярваш в такава религия...

Ръст по рубла-две на ден? Днес пазарът отвори на 105 рубли за долар, а в момента напира към 106 рубли.

Байгън от тея часовници, да разведря малко обстановката. Не помня дали преди съм давал това филмче, но е доста поучително:

Грешно подозрение Навремето химията беше сериозен конкурент на физиката, когато кандидатствах, и съм наясно с почти цялото щастие което тя може да даде. Но човек поумнява

Абстракцията отчита, че каквото и да е идеалното устройство на часовника, каквито и движения да извършва или да не извършва, той отчита обективни величини, а не величини, зависещи от особеностите на това устройство. Затова и устройството няма значение. Имаме движение, и това е относителното движение на часовниците. Него отчитаме, не вътешната конструкция на часовниците. И не става дума за "забавяне", а за изоставане на единия часовник спрямо другия. Изостава, защото се движи като част от относителното движение на системите. И движението в пространството не е представление за време. Времето е независими параметър, характеризираш промяната на материята. Пространството характеризира свойството и да има протяжност. Едното не следва от другото, за време не е нужно пространство и обратно, поне не на етап тази парадигма. Просто различни свойства на материята. Представленията са само патерици за бедния човешки ум. Айде стига повече с тоя водовъртеж. Ти това ако не можеш да разбереш, нямаш никакъв шанс за по-сложните връзки.

Път има винаги, стига да се намерят навити да го извървят

Ами най-прост пример. Вземи часовник с махало. Като го издигнеш на голяма височина, където гравитацията е по-слаба, той ще работи по различен начин и ще отчита други показания. Което е следствие на конструкцията. Изискването е часовникът да отчита обективни резултати, а това се постига само когато тези резултати не зависят от конкретната конструкция. Затова абстракцията идеализира часовника, при всякакви условия той трябва да показва независимо от конструкцията си. Независимо от радиацията, независимо от ускоренията на които моментно може да е подложен, независимо на всякакво въздействие, което може да окаже влияние на покзанията му чрез особеностите на конструкцията. Абстракцията ни осигурява часовник с безкрайна точност, което е важно когато дискутираме малки промени в интервалите - иначе особеностите на конструкцията могат да погребат подобни ефекти. Цялата физика се крепи на абстракциите. Абстракциите ни освобождават от несъщественият шум на реалността, за да изпъкне същественото. В случая същественото е, че часовникът показва обективна величина, независеща от конструкцията му. А вече реалните уреди се конструират така, че да са максимално близко до тях, Ползвайки уреди и величини, различни от общоприетите абстракции, ти въвеждаш в дискусията нестандартни физически величини, и излагаш физиката на друг език. Затова се придържай към общоприетите абстракции, за да се разбираме. Не е проблем на Айнщайн, а проблем на самият часовник. Как да разчиташ на часовник, който в различни ситуации показва различни неша за едно и също? Изхвърляш го на боклука Айде стига повече спам на тема Маринов.

Повтарям - конструкцията на часовника не трябва да оказва влияние на показанието, което той дава. За това са и правилата как във всяка система да се създаде часовник с еднакъв ход (забележи, безотносително конструкцията му), и как да се сверяват часовниците. Ако ходът на часовника зависи някак от конструкцията му, сверяването отива на кино. Четете бе, хора, Айнщайн кратко е споделил всичко това. Да, не престават да съществуват реално, но не влияят на резултата на ореалната работа. Поради което няма смисъл да се копае в тая посока. Абстракцията описва как трябва да работи идеалният часовник, за да можем без шума наслагван от реалните процеси, да опишем базовите закономерности. А вече е само технически въпрос да се конструира часовник, който да се доближава по качества до абстракцията. При всички случаи реалните процеси вътре в часовника не трябва да влияят на показанията му - той трябва да измерва обективна величина, а зависимостта от конструкцията му е субективност.

Целта на абстракциите е точно обратната - да те освободят от този безсмислен труд, и да осъзнаеш, че показанието на часовника е число обективно за системата (и събитието), независимо от конструкцията на часовника.

Нощес в Калуга два украински дрона са поразили НПЗ "Калуганефтепродукт" https://t.me/nevzorovtv/23130

Руските загуби за днес. Пак напират нагоре:

Леко съм сбъркал, Искал съм да кажа, че промяна може да не е свързана с изменение на пространствени координати, т.е. нещо може да се променя, без да се мести. Хайде сега махай Платоновия свят и да се върнем на нещо смислено.

Ами ето какво казва изкуственият интелект на простият въпрос кои художници са творили под действие на алкохола. Все известни имена. Явно не на всеки му действа позитивно, а и зависи от дозата: 1. Винсент ван Гог Ван Гог е известен със своето психологическо и емоционално състояние, както и със склонността си към абсент (популярен по онова време алкохолен ликьор). Той твърдял, че алкохолът понякога му помагал да отключи творческата си енергия, въпреки че това често влошавало неговото психическо и физическо здраве. Някои от най-емблематичните му картини, като „Звездна нощ“, са създадени в периоди на интензивна емоционална нестабилност, но няма директни доказателства, че е бил пиян, докато е рисувал. 2. Андре Дерен Един от представителите на фовизма, Дерен понякога използвал алкохол като средство за освобождаване на въображението си. Неговите ярки и експресивни картини често са свързани с чувството за спонтанност, което може да бъде подсилено от влиянието на алкохол. 3. Карел Апел Художникът, свързан с движението CoBrA, често твърдял, че работи най-добре, когато е под въздействието на алкохол. Неговите творби са експресивни и понякога хаотични, което отразява свободата на духа, която вероятно е постигал чрез пиене. 4. Франсис Бейкън Ирландският художник Франсис Бейкън често съчетава алкохола със своя работен процес. Той е известен с драматичните и мрачни изображения, които често отразяват неговите вътрешни конфликти. Смята се, че Бейкън понякога рисувал след дълги нощи, прекарани в барове. 5. Джаксън Полък Полък, известен с иновативната си техника на капково рисуване, често е злоупотребявал с алкохол. Въпреки това, някои от най-важните му творби са създадени в периоди, когато е бил трезвен, но е възможно влиянието на алкохола да е повлияло на неговата артистична смелост. 6. Анри Тулуз-Лотрек Тулуз-Лотрек, прочут с плакатите и сцените от нощния живот в Париж, редовно консумирал абсент и други спиртни напитки. Въпреки това, той успявал да създава живи и динамични изображения, които улавят енергията на кабаретата и буржоазната бохема. 7. Егон Шиле Шиле често е рисувал под въздействието на алкохол. Неговите експресивни и силно емоционални портрети често са описвани като въплъщение на вътрешната му борба, която може да е била изострена от пиенето. 8. Едвард Мунк Авторът на „Викът“ често е изпитвал силни емоционални и психологически сътресения, които са го довели до злоупотреба с алкохол. Въпреки това той успявал да използва тази енергия, за да създава мощни и емотивни произведения.

Е, нямаш никакъв опит очевидно. Може да се пие всякак, зависи каква цел преследваш. Можеш да пиеш да се опияниш за да изградиш хрумката, която после да реализираш (това е по-ефективно с наркотици, но не препоръчвам). Но може да пиеш и да твориш едновременно. Точно в тоя момент се появяват крилата и лекотата, и това което тогава ти хрумне може да е много ценно. Сравнително скоро сред бивши колеги стана дума за едни програми, писани преди почти 35 години. Там имаше варварски ограничения по памет и скорост: един цикъл на програмата трябваше да се извършва за под 100 микросекунди, а там освен очакването на входните дании трябваше междувременно и да се изчислява специална сложна контролна сума. Седмици наред мъчехме тоя проблем, и не става и не става, трябва да се слага по-скъп и бърз хардуер. И на някакво събиране пийнахме малко, компютъра пред нас, и веселящки аз казвам - дай да опитаме нещо идиотско. И написах наистина нещо доста нестандартно, което обаче изведнъж заработи и се вмести в ограниченията. После на трезва глава многократно обсъждахме аджеба защо наистина работи, така и не стигнахме до съгласие. Но написаният алгоритъм работеше устойчиво и така си остана да се ползва, неизучен. Има един лимит на пиене, който е продуктивен в това отношение, и той за всеки е различен. Ако го надвишиш, минаваш в пиянски истории, и алкохолът почва да те затормозява. Иначе да, към алкохола може лесно да се привикне, и много хора се хвърлят - дай, щом помага, още, още. И лесно се пропиват, човек е алчен към слава... Примерите които даде Макето по-горе.

Въпросът е, доколко това е лошо? Доколко ти пречи да се реализираш в живота? Има доста изследвания, свързващи интелигентността с размера на мозъка. Интересното е, че размерът на мозъка на неандерталеца и древният крьоманьонец са доста по-големи от този на съвременният човек. По намерените черепи размерът на мозъка на неандерталците се оценява на 1500 кубически сантиметра, средният размер на мозъка на съвременните хора е около 1350 кубически сантиметра. Логично е в по-голям мозък да има повече нервни връзки, и казано на прост език, неандерталците са били по-интелигентни от съвременните хора. Интелигентността не се свежда до наличие на определени знания, квантова физика и т.н., а до наличие на определени умения. Древният човек е трябвало да се справя със всякакви предизвикателства. Като го подгони мамут, трябва бързо да съобразява как да се спаси, като му се наложи да пали огън, трябва да съобразява околната среда какво му предлага, като трябва да търси храна, пак трябва да има умения да се ориентира в околната среда. Затова и му трябва по-голям мозък. Какво прави съвременният човек? Ако го подгони мамут, се обажда на службата за борба с мамутите (хлебарки, змии, крокодили), те идват и решават въпроса. Ако трябва да пали огън, купува си запалка или кибрит без да се замисля. Ако е гладен, най-близкият магазин е на разположение. Тоест съвременните хора са изградили своего рода колективен интелект, който спомага и мозъкът на съвременният човек да не изисква толкова връзки, следователно обем и интелигентност. Тоест човек и с по-малък мозък може да се справя успешно със задачите си, ползвайки като патерица колективният интелект. Има интересен медицински случай, в който човек, на практика без мозък, живее съвсем нормален живот и не забелязва някаква разлика. Чак като го заболял крака, отишъл по доктори и му открили особеността, че има хидроцефалия и в главата има течност, а не мозък. Ето статията, Brain of a white-collar worker Така че в намаляването размера на мозъка, в съвременни условия няма нищо толкова страшно. Каква полза тогава има в пиенето? От край време всякакви творци, писатели и научни работници говорят (и на практика доказват), че алкохолът - в някакви все пак разумно малки дози - спомага творческата дейност. Да не давам примери, Хемингуей е само на върха на пирамидата. Ето стихотворение, написано от Дилън Томас, известен с пиянството си, и починал от прекомерно пиене: Добро, нали! Е, на английски звучи и по-ритмично... Ето какво е написал човек с намалял мозък според проучванията... Да, прекаляването с алкохола наистина е вредно.

Няма промяна без движение! Никой не настоява за такова нещо. Часовникът не мери собствени промени, той мери събития, които не се случват с него. И неподвижността му осигурява релевантност на резултатите, повторяемост и достоверност. Копаеш дъното... Абстракцията за това е въведена, за да опрости представата за часовника от такива косми. Часовникът измерва външни промени, извън него. Самият той е капсулован като темп според правило, и толкова, нищо от себе си не внася в крайното число което дава.. Пак копаеш дъното. Не става дума за материални промени извън пространството. Падането на светкавица е промяна в пространството - не е имало, и хоп, има я - и часовникът само оцифрова понятието "момент", защото то ни е удобно за по-нататък. Моментът е случването на промяна, и толкова. Какво си се забатачил с някаква философщина без полза?

Не съм. Считам я за глупава в тази форма.

Това нищо не значи. Последните няколко дни форума е сканиран от много търсещи системи, които са решили да си актуализират данните, както и от няколко неизвестни групировки, които също претърсват и то най-вече активните теми, и регистрират много потребители с неизвестна цел. И преди се е случвало, съвсем малки и невзрачни теми изведнъж да получат десетки хиляди гледания. Ето, темата на Мекето че пиенето уврежда, дето има само един коментар, има повече преглеждания от твоята. Реално активните потребители, които ходят по форума, са малко повече от 10 човека. Много рядко се събират по повече.

ДЪлбаеш в неизвестни посоки... Не ти трябва втора инерциална система в неподвижната, излишно усложнение. Каквато и да е конструкцията на часовника, както и да му се движат частите, самият часовник е неподвижен в отправната система. Тази му неподвижност скрива всичките му особености, които нямат значение за крайния резултат. Крайният резултат - часовникът има ход според някакво правило, валидно за всички системи, и най-важното - той дава числа, характерни за системата в която е неподвижен, а не характерни за неговата конструкция. Схвана ли, с такава абстракция махаш всичките си проблеми свързани с конструкцията на часовника. От тук нататък имаме следното. Този часовник, неподвижен в подвижната система, дава числа характерни за тази система - например интервала между падането на две светкавици. Друг часовник, по същите правила неподвижен в неподвижната система, дава числа, характерни за тази система - интервалът между същите светкавици. Забележи, абстракцията наложена на избора на часовниците не позволява измерените от единият часовник числа да зависят от движението на околните обекти, те характеризират само избраната отправна система, и са абсолютни в нея. И вече сравняването на числата в двете системи, получени за падането на едни и същи светкавици, ни вкарва в релативизма и показва разлика, причината за която е относителното движение - защото всички други параметри на системите съвпадат по условие. Но в тоя филм часовниците са прости уреди, чиято работа в приетата за неподвижна система не зависят от тяхната конструкция, движенията в тази конструкция, и движенията извън нея. Това опростяване е важно, за да си освободиш мисленето. Абстракция. Удобни инструменти са в различни аспекти. Тези промени променят цялата физика, която се базира на този метричен тензор. Напиши инварианта на интервала, който следва от твоя тензор, и изследвай свойствата му, например поведението на скоростта на светлината. Ще видиш пълната трагедия, която ние виждаме само по характера на промените които ти сляпо се опитваш да правиш. Ръчкането с пръчка в метричния тензор без някаква идея какво се очаква да се случи на практика е това, което ни ядосва мен и Гравити. Би трябвало на всяка стъпка да сравняваш с реални физически резултати, но виждаме само произволно човъркане. А не е мястото да задълбаваме тука, това е много дълбока тема, с която ти, преди да ръчкаш, трябва да си наясно. Но не си, за съжаление. От това идва голямото неразбирателство.

Остави стрелата на времето, това е друга бира, някакви конкретни и странични за нашето разглеждане свойства на времето. Още повече, че връзката с ентропията е само предположение. Ей на, Земята получава отрицателна ентропия от Слънцето, ама времето продължава да си върви по посока стрелата. Това са други, отвличащи въпроси. С отвличащи въпроси обаче далеко няма да се стигне, трябва дисциплина да се следва важното. За това основно са ми забележките.

Всички обръщат внимание на една странна ситуация. По време на последната заплашителна реч на Путин ръцете му стояха на масата като нарисувани - без никакво движение през цялото време. Ето речта на бърз кадър, ясно се вижда че нещо не е наред: https://t.me/nexta_live/86046

Ей от това трябва да се отърсиш - търсенето на връзка на време с пространствени движения. Наблегни, че времето оцифрова промените, които не винаги са свързани с пространствени движения - т.е. пространствените движения са само патерица, която не определя същността на времето. Промяна, не движение, прави разлика. Промяната е движение, което не е задължително да се извършва в пространствени координати. Времето остойностява качеството на материята да се променя. Няма друго значение, не е по-специална категория. Но не го свеждай до връзка с пространствени движения, то е много повече. Просто на човек му е удобно да го мери чрез пространствени движения, но само толкова - удобство, а не принципна връзка. Той и температурата мери чрез пространствени движения, не си ли се замислял? Това черво те спира. Сори.

Попадна ми следната статистика: САЩ са предали на СССР за 4 години война: 14975 самолета, и 7056 танка; САЩ са предали на Украйна за 3 години война: 30 танка и 0 самолета...

Да де, учи се от грешките си. И от Катар почна да внзся, и от САЩ. Но повтарям, търговският баланс няма отношение към диверсификацията, различни неща са.

Е погледни ситуацията с газа Европа-Русия. Газпром изведнъж спира доставките, заради някакви измислени ремонтни дейности. Какво ти помага състоянието на търговският баланс, като газ ти трябва сега и веднага? Трябва да разполагаш и с потенциално резервни източници, за да не допускаш такива ексцесии. Това е диверсификацията, търговският баланс в случая не ти помага с нищо - ти си си изряден платец, не по тази причина са ти спряли газа. Съвсем различно понятие е "диверсификация".