scaner

Всичко зависи от приложението, от контекста. Базовите мерни единици са дадени в стандарта СИ, останалите физически величини се изразяват чрез тях, и получават име поради контекст или удобство, ако често се използват. Така например "площ" не е базова единиця, и е получила име и разпространеност по удобство. По тази логика няма проблем да се въвеждат и други единици, имащи такива странни свойства в размерностите, за които ти питаш. Например ако разглеждаме ускорено движение при което се изминава път S с ускорение A при нулева начална скорост, то при необходимост можем да разгледаме величината К=2.S/A и да си я кръстим 1 kexomicin (за удобство, разбира се ). Тази величина определя кдвадратът от времето, за което даденият път се изминава за дадено ускорение, и има съответно размерност секунда на квадрат. Така получената величина ще е за локално твое ползване, например в твои статии, но ако и намериш по-често приложение, може да опиташ да я внедриш в научното съобщество. То много обича да съкращава някои повтарящи се рутинни текстове с подобни съкращения.

Нещата не стоят точно така, както ти ги тълкуваш, като заплаха Изпращането на чужди войски натериторията на суверенна държава е нормална практика, ако правителството на тази държава помоли за помощ. В случая държавите изразяват своята готовност това да се случи, и че Украйна няма да срещне някакви обструкции в това отношение. Посланието, разбира се, преследва и политическо объркване в Русия. Тя самата прати по тая схема войски в Сирия. И сега е лишена от смислена аргументация, и за това беснее с всякакви заплахи ...

Двойка по геометрия. Първо, в случая става дума за плоска геометрия в голям мащаб, което е осредняване, не за конкретните свойства на самата геометрия. Второ, елементарен пример за плоска но неевклидова геометрия е Мьобиусоовият лист. Трето, по-сложен пример това е тримерният тор. Това е триизмерна форма, която прилича на поничка. По своята същност той е плосък, тъй като кривината му е нула. Въпреки това, тримерният тор е пример за неевклидова геометрия, защото пространството върху него е ограничено и затворено, а не безкрайно като в евклидовата геометрия. Двата последни примери са за пространство, изцяло плоско и при това неевклидово. За вселената става дума само за плоскост само в глобален мащаб, както примера с попивателната хартия. Учи бе, човек. С такъв инат нищо не можеш да постигнеш - освен да затвърдиш всичките тези глупости още по-дълбоко в шаблонното си мислене.

Пак си чел жълти вестници. Не, вселената не е евклидова, геометрията на вселената е плоска. Това има коренно различен смисъл, означава че вселената няма глобална кривина. Свойство, каквото имат много неевклидови геометрии. При това геометрията на вселенията само осреднено е плоска (не евклидова). Но локално, например около слънцето и други звезди не е. И ОТО описва точно това, а каква е осреднената геометрия зависи и от други параметри, началните условия на големият взрив например. Представи си как изглежда лист попивателна хартия на километров мащаб (вселена) и как изглежда в милиметров мащаб (слънчева система). В първия случай е изгладена евклидова плоскост, във втория не е. И ще схванеш как работи осредняването, и какво твърди аджеба ОТО. Неевклидова на локален мащаб геометрия не може да е евклидова на глобален, но кривината и в глобален може да е нула. Схвана ли? Защо не осмисляш това което четеш? Само при положение, че геометрията навсякъде локално е евклидова. Но ако не е евклидова локално, то горното се нарушава всякак. И при разширяваща се вселена (която не е евклидова), трърдението на Нютон не е вярно в глобален мащаб - две тела ще се раздалечават с ускорение и без да им действат сили. Така че си принуден да живееш разкрачено - геометрията на вселената е плоска (това не значи евклидова), но геометрията на пространство-времето в такава вселена не е евклидово. А това "противоречие" трябва да се осмисли, а за това трябва някакво усилие, не става с предубеждения. Тоест всичко опира до това, каква е вселената в локален мащаб, и тя се описва с геометрията на ОТО, не с евклидовата геометрия. Това е доказано експериментално в рамките на слънчевата система. Та какво със светлината, когато вселената не е евклидова? Човече, прави разлика между геометрия на вселена , и геометрия на пространство време при наличие на гравитация. Двете понятия на практика нямат общо и описват различни характеристики на реалността, от първото не може да се получи никаква информация за второто. А геометрията на пространство-времето не е евклидова, тя се описва перфектно от ОТО и това е потвърдено на практика. На този фон "геометрия на вселената" е свързана с някакви глобални свойства на поведението на вселената като цяло, не с геометрията на пространство-времето, която определя движението на телата и светлината, което се описва с уравненията на Айнщайн. Мърдай кашата между ушите... И не се хили, не е смешно, тъжно е. Да мислиш с предразсъдъци няма общо с някаква интелигентност, той и компютъра се справя не по-зле от тебе... Ама каква е разликата, и има ли разлика? И защо си го причиняваш, освен че да не се мисли е по-лесният вариант?

Май лаиците като стигнат до нещо което надвишава възможностите им, само си търсят оправдание. Търсят си оправдание поради, факта, че реалността ги опровергава, въпреки че я ползват като някакъв "аргумент" за да подкрепят фантазиите си. Шизофрения някаква...

Именно. Айнщайн работи с кривината на пространство-времето. Но в случая наблюдаваме и изкривяване на геометрията на самото 3-мерно пространство. Колко пъти ти набивах канчето, че бедните ти представи за някакво изкривяване на обекти са за боклука, в случая? Под "изкривяване" се рзбира отклонение на геометрията на пространството от евклидовата. Научи тези прости неща, иначе само се излагаш Светлината се движи по траектории, които се определвт от съотвтната геометрия. Тя "не следва" никаква кривина, по определение тя се движи по геодезичните линии в това пространство, които са еквивалентът на "правата линия" в евклидовото пространство. От тук можеш да вземеш определение що е права линия (геодезичната линия) и чрез нея да изследваш геометрията, както се и прави. Така че "въображаемата кривина" е някакъв твои си кошмар За дивотията "физическо взаимодействие" на светлината с пространството ще си замълча Само за справка, и в класическата физика светлината не взаимодейства с пространството, а то там също има кривина Да ти се чуди човек на тебе. Нямаш нито възможности, нито знания,. а си тръгнал да дискутираш теми които не си способен да поемеш... Що така, какви комплекси избиваш всъщност? Знам, да не се мисли и да се работи с предразсъдъци е най-лесно, но защо научен форум трябва да го цапаш така? Не говорим за излагането, то трябва и да се осъзнае... Има едни неща, казват се "аргументи". Може би знаеш какви са и за какво се ползват? Защото до тук само някакъв поток на съзнанието църцори...

Има, естествено. И първото е свързано с наблюдението на слънчевото затъмнение от май 1919 г. Резултатът потвърждава неевклидовостта на пространството около слънцето, съответстваща на предсказанията на ОТО, и опровергава евклидовата геометрия като приложима за тази област на пространството. Нататък е пълно с наблюдения, които потвърждават всички наблюдаеми следствия на ОТО, опровергавайки евклидовият модел. Само трябва да си отвориш капаците... Мъкаааа... Това не е потвърждение за права линия. Защото същото би се случило ако камъкът се движи по всяка друга затворена линия. Както ти каза по-горе и Гравити, първо трябва да дадеш определение какво е права (независимо от предполагаемата геометрия) и чак после да изследваш чрез нея каква аджеба е геометрията. А така се самонасаждаш на логическата грешка предпоставяща отговор в самото условие - предполагаш евклидова, получаваш евклидова. Ама ако предположиш друга, и нея ще получиш с тая хватка За да твърдиш, че Галилео е получил права линия, трябва във всяка точка да изследваш траекторията. А ти се ограничаваш само в началната и крайната, игнорирайки всички вътзможности между тях, и си вкарваш автогол. Резултат от предубеждения, не от мислене и съобразяване... Да не говорим, че в случая става дума за ефекти, които не се отличават с просто око, така че Галилей колкото и добро зрение да е имал, е лишен от възможността да извади заключение каквото и да било по този въпрос.

Това придава допълнителна гъвкавост и ефективност при управление на извънредни ситуации. Нищо в казаното не дава възможност някой да нарушава новата политика "по желание и безнаказано". Това хептен няма връзка с горното и не следва от никъде, освен от някаква лична параноя.

Вчера украинците вероятно са свалили Су-34, руските канали се оплакват: https://t.me/fighter_bomber/16613 ----- С надводен дрон "Магура" е унищожен руски скоростен катер: https://t.me/Crimeanwind/58742 -------- Руските загуби в техника и жива сила:

3.14 е "пи". Нататък е ясно...

ЧОвече, какво си учил и как си си губил времето тогава? В компютъра има едни базови алгоритми, за обслужване на хард диска, за управление на паметта, и подобни. Тези алгоритми формират фърмуера. Резултатът от работата на тези алгоритми по никакъв начин не се отразява в резултата от работата на съответната ползвана програма - Фотошоп, Математика и каквото се сетиш. Алгоритмите които управляват въртенето на валът с данните по същият начин не влияят на резултатът, който дава невронната мрежа, нямат нищо общо - данните трябва някак да стигнат до входовете на невроните и да се пуснат по пързалката към следващите неврони, това е фърмуера на невронната мрежа. Някой трябва да сипва данните в пещта, и да разгребва пепелта после Това не променя качеството на рагуто което се готви. Не си минавал лекции по Основи на алгоритмите, нали? Само на обща култура я караш

Точно това е нещото, което не разбираш. Не, нищо предварително не и се задава на невронната мрежа. Това ще я скопи окончателно. Човешкият мозък не работи по алгоритми. Нещото, което копира работата му, също няма от къде да вземе алгоритми в случая. Не си наясно със самото понятие "алгоритъм" и до къде му е ареала... Мъкаааа...

Пак се изказваш прибързано... Невронната мрежа е копирана от работата на естествен обект, системата от неврони в човешкият мозък. При това копиране нищо алгоритмично няма, и няма от къде да се вземе. Алгоритми има в средствата и методите с които човек прави това копиране, но в продукта няма. Прочети някаква книжка де, с какво невронната мрежа се различава от алгоритмичното програмиране. Голям си вече, трябва да ги разбереш тея неща, не да повтаряш безумни глупости... Вече ти наливах в канчето, явно не задържа... Ето според Джемини какво можеш да научиш, ако си размърдаш нещото между ушите и престанеш да бълваш предразсъдъци: Разлики между невронна мрежа и алгоритъм: 1. Принцип на работа: Невронна мрежа: Вдъхновена е от биологичните невронни мрежи в мозъка. Състои се от множество взаимосвързани изкуствени неврони, които обработват и предават информация. Невронните мрежи се обучават чрез процес, наречен машинно обучение, при който се учат от данни, за да изпълняват задачи като разпознаване на модели, прогнозиране и класификация. Алгоритъм: Последователност от стъпки, дефинирани за решаване на конкретен проблем. Алгоритмите са ръчно програмирани и следват фиксирана логика. 2. Гъвкавост: Невронна мрежа: Може да се адаптира и да се учи от нови данни, което я прави гъвкава за справяне с нови ситуации и задачи. Алгоритъм: Не е толкова гъвкав и се нуждае от ръчно модифициране, за да се справи с нови ситуации. 3. Черна кутия: Невронна мрежа: Често се смята за "черна кутия", тъй като не е лесно да се разбере как точно взема решения. Алгоритъм: Прозрачен е и е лесно да се разбере как работи. 4. Приложения: Невронна мрежа: Използва се в широк спектър от приложения, включително разпознаване на изображения, обработка на естествен език, машинно превеждане, роботика и др. Алгоритъм: Използва се в различни области, като сортиране, търсене, оптимизация, криптография и др. 5. Примери: Невронна мрежа: Разпознаване на лица, самоходни автомобили, чатботове, генериране на текст. Алгоритъм: Бързо сортиране, търсене в Google, компресиране на данни, криптиране на пароли. В обобщение: Невронните мрежи са вдъхновени от биологичния мозък и са по-гъвкави и адаптивни от алгоритмите. Алгоритмите са ръчно програмирани и са по-прозрачни от невронните мрежи. И двата вида се използват в различни приложения, но невронните мрежи стават все по-популярни в области, които изискват гъвкавост и способност за учене от данни. Важно е да се отбележи, че това са само основни разлики.

Ето ти едно приложение на база ChatGPT-3.5, което създава презентации по дадена тема. Колкото по-детайлно му обясниш темата, толкова по-конкретни резултати и слайдове ще получиш. Вгледай се, то е по-умно от тебе в тази дейност После ми разправяй, че нямало ИИ: https://explorer.globe.engineer/

Пример за ИИ - ми ChatGPT-4. Има IQ от порядъка на 60-90 дори повече в различни прояви. Да, все още е дебилче, но с огромни перспективи. Преди година айкюто му беше доста по-ниско. Ти си градиш очаквания за някакви супер дупер хай квадро изкуствени интелекти, дето по фантастичните книги ги пишат. Успокой се, това едва сега започва, тая революция... Едва година и половина е минала от появата на първата смислена ИИ. Тая работа не става с нетърпеливост. А какво "ще помисли" ИИ, зависи само от качеството и на обучение. Колкото по-малко я обучаваш, толкова по-близо ще е до споменатите ти представи... Направи си акаунт, попрочети какви са правлата за комуникация (как да задаваш въпроси за да получаваш полезни отговори), и си поговори с ИИ, ще си промениш светогледа много бързо. Не я ползвай като търсачката в Гугъл, давай и задачи за обработка на информацията, където е силата и в момента. Например да ти направи презентация по ядрена физика, по здравословно хранене, план на реч по дадена тема, самата реч, ей такива неща, и ще ти се обърнат нагласите - стига да си честен по отношение на себе си Ти си си вперил взора само в сегашните начални резултати, и не си способен от тях да видиш какви са перспективите, а наблягаш само на моментните неуспехи. Не работят така нещата...

Ами базови познания по алгоритми трябва да са ти достатъчни и без пример. При алгоритмите има фиксирана от различни условия поредица от стъпки, която ако се повтори с едни и същи начални данни, ще даде едни и същи резултати. Съответно, от резултатите в обратна посока би могло да се установи от къде е тръгнал алгоритъма. При невронните мрежи това не е възможно. Там резултатът се основава основно на база предишни състояния на системата, знания, обучение (което може непрекъснато да се променя от въпрос към въпрос на база информацията). Невронната мрежа използва много повече параметри от всякакъв алгоритъм, за да стигне до някакво решение, и не ги използва вървейки по някаква поредица стъпки. Образно казано, пускаш една вълна на входа на мрежата, тя се разпространява като вълна по цялата мрежа, и по максимумите на резултатната вълна извеждаш резултата. Къде какво става с тая вълна, как се е отразявала и интерферирала, е непроследим процес, зависи само от общата архитектура и натрупаните до момента знания. За разлика от алгоритъма, колкото и да е сложен. Затова и при алгоритмите може да контролираш и провериш резултата и качеството на решението, при невронните мрежи разчиташ само на крайния резултат. Може да се каже, че при невронните мрежи резултатът се получава на база всичките налични знания, докато при алгоритмите на всяка стъпка винаги се използва ограничено количество определена информация, и резултатът е ограничен от схемата на стъпките през които се минава. От тук и проблемите с проследимостта, и качествените разлики - при алгоритъм никога няма да се получи резултат който не е запрограмиран от схемата стъпки, при невронните мрежи се наблюдава емерджентност, при натрупване на знания се придобиват нови качества.. При невронните мрежи също може да се говори за алгоритми, но в съвсем друг аспект - те не участват във вземането на решението, само осигуряват базовата работа на системата. Нещо като задвижващите валове в заводите в началото на промишлената революция - те захранват машините, а какво се произвежда зависи от конструкцията на машината. Само дето тук конструкцията не ти позволява да проконтролираш резултата.

Спойката между кварките не се осъществява от пиони, а от глуони. Пионите играят роля във връзката на протоните и неутроните в ядрото.

Имаш ли идея какво е това "алгоритъм"? И че основният проблем при ИИ е, че пътят до решението не е проследим и обоснован, както би било ако те работеха по алгоритъм? Защо все ви припира да се изказвате по въпроси от които нищо не разбирате? Защото също работите по фиксиран алгоритъм? Защо не четеш повечко преди да се изказваш? Просто ми е любопитно...

Пак ще се повторя. Допълнителните измерения не придават нови свойства на разглежданото пространство, всички геометрически свойства са му вътрешни. Като усвоиш това, няма да имаш нужда да си представяш разни усукани повърхнини в пространство с излишна размерност. Защото всяко допълнително измерение води до нови свойства. Няма да разбереш по-добре СТО или ОТО, ако ги рисуваш в 5 и повече мерни пространства, най-много да се объркаш, търсейки несъществуващи връзки между допълнителните измерения и някакви свойства на самата теория. Не виждам как това ще подпомогне разбиране някакво. Може да си ги рисуваш в пространство с допълнителна размерност, но свойствата на теорията не зависят от него, има ли го или го няма. Нямат някакво изключително приложение, те са удобни за задачи с конкретна симетрия. Например в ОТО решението на Шварцшилд за ЧД се изразява в сферични полярни координати, защото симетрията на задачата опростява нещата. Просто ти ги предлагам като координати, които не изискват някаква взаимна перпендикулярност на координатните оси както декартовата система. И в квантовата механика при задачи със сферична или цилиндрична система решението с тях е в най-проста форма. Представи си ги нещата така. Декартовата система е като германски фелдфебел, строг и не ти дава да мислиш, докато полярната система е като будистски гуру, оставя те да търсиш същността и многообразието Идеята е да излезеш от коловоза със взаимноперпендикулярните прави. Защото в неевклидовото пространство правите не са прави.

Изкуственият интелект съвсем не е за подценяване, и ще ликвидира голяма част от адвокатският труд, съответно ще се промени и заплащането. Какво може да предложи изкуственият интелект замествайки адвокатите: - Ефективност и бързина при обработката на големи обеми данни и документи; - ИИ може да анализира и сравнява договори, да открива несъответствия и да предлага решения много по-бързо от човека; - Намаляване на разходите за рутинни правни задачи; - Автоматизирането на някои дейности чрез ИИ може да доведе до по-ниски разходи за клиентите; - Съответно по-голяма достъпност на правни услуги; - Включително чрез интегрирането на ИИ в уебсайтове и мобилни приложения може да направи правните услуги по-достъпни за широката общественост. Това са все аспекти, които ще направят нуждата от много и начетени адвокати излишна, както и водят до поевтиняване на услугите, съответно намаляване на заплащането за адвокатският труд. Недостатъците които изявява ИИ включват: - Липса на човешка преценка и етика; - Съдиите и адвокатите се водят не само от закона, но и от своята съвест, което ИИ не притежава; - Риск от пристрастност и грешки; - ИИ системите могат да възпроизвеждат предразсъдъци, заложени в данните, върху които са обучени, или да предоставят неточна информация. Едно вече дискутирано свойство е, че могат да "халюцинират"; - Съответно необходимост от надзор и отчетност; - Използването на ИИ в правната сфера изисква прозрачност и механизми за контрол, за да се гарантира, че правата и свободите на гражданите се зачитат. Така че, въпреки предимствата си, изкуственият интелект не може напълно да замени ролята на адвокатите, а по-скоро да ги подпомага в рутинните задачи, като същевременно се налага внимателно наблюдение и регулация на тази технология в правната сфера. Но за това няма да са нужни такова количество адвокати, каквото бълва в момента системата. Трудът ще се облекчи силно с ИИ, конкуренцията ще се увеличи, и заплащането съществено ще падне. Ако още искаш да станеш адвокат, трябва да наблегнеш в развитието на качества, които да компенсират недостатъците на ИИ (които в близките години също силно ще намалеят, защото това чудо се учи много бързо и не забравя наученото...) По моят личен списък адвокатската професия е една от заплашените от изчезване в обозримо бъдеще. Ще оцелеят само тези, които могат да комуникират на високо ниво с ИИ.

Човече, това е една от големите предизвикателства в геометрията - да се отърсиш от излишните представи и да разбереш, че ен-мерно неевклидово пространство не изисква допълнителни измерения, за да може да опише всичките си свойства - кривина, усукване и т.н.. Така както и евклидово такова. Просто евклидовото е частен случай на римановото. Голяма част от трудността идва от сбърканата представа за "изкривяване", която се рисува като потопена в пространство с допълнителни измерения. Но това е само за да може тъпия мозък да изгради представа-патерица, с която да крета, щото толкова може и така е изграден. Математиката описва всичко и без такава патерица. Начертателната геометрия е само помощно средство, и на някакъв етап започва да пречи и дори да лъже... Почети малко книжки за СТО и ОТО - сам ще се увериш, че не е нужно излишно измерение, за да работи всичко в тях. Всяко допълнително измерение дава нови симетрии, които трябва да се отразят и в законите, с които работи теорията. 5-измерна теория ще е коренно различна по свойства с 4-измерна (спомни си за Калуца-Клайн), а в СТО и ОТО няма и следа от пето измерение. За цяр няма.

Това не е вярно. Кривината е вътрешно свойство на пространството, не са нужни допълнителни измерения за да се опише и измери. Интуицията те бута да си представяш изкривена двумерна повърхност в тримерно пространство, навик, така си свикнал, но тримерното пространство с нищо не допринася за свойствата на двумерната повърхност, освен за голата представа, излишно е Просто човек е слаб, и за това ползва такива патерици... Четириизмерна е. Във всяка книжка и учебник го пише. За пълното и изложение не е нужно нищо повече. Трябват ти малко уроци по базова геометрия...

Руските загуби до днес:

Една хубава лекция на руски език от Алексей Семихатов, по повод нобеловата награда по физика от 2022 г. на Алан Аспект, Джон Клаузер и Антон Цейлингер. Лекцията засяга основите на квантовата механика, и коментира въпроса какво е реалността, след като квантовите частици нямат изначални свойства. На места изложението малко задълбава в особеностите на КМ, но дава добър поглед върху проблема: Квантовая реальность: что там существует и чем мы можем управлять? (После Нобелевской премии 2022)

Сега не мога да ти намеря източник, но при слаби полета и не много високи скорости се намесва следната приближена формула: Тази формула при неподвижно тяло преминава в известната формула на тяло намиращо се на някакъв потенцал, а при нулев потенциал - в лоренцовият фактор. Но тая формула е валидна само за слаби полета, , и малки скорости, . При тези условия двете формули които даваш може да се прилагат и последователно. Спътниците отговарят на тези условия. Малко математика. Ако обозначиме двата члена в горната формула като a и b, когато те са малки ще имаме следното разделяне: и двата ефекта могат да се прилагат последователно.