scaner

Едно събитие се трансформира само в едно - това е базово свойство на всяка координатна трансформация. И лоренцовите трансформацции го притежават, пред вид тяхната линейност. Но при тебе изглежда алкохолът въвежда някакво раздвоение на образа. Като изтрезнееш, пробвай пак. Не си дорасъл да мислиш за физически теории на този етап...

Щом има ралика в координати или моменти - събитието не е едно, по определение. Но ти явноо си твърде некомпетентен да се изказваш по смислени въпроси. Е, не ти е за пръв път...

Правим лоботомия на съответният пациент Защото събитието се характеризира с момент и координата, и по величините на тези моменти и координати събитията се различават. Например събития в един момент но различни координати са две различни събития, както и събития на една и съща координата но в различни моменти. Когато се разбере тази част от фундамента на физиката, е добре да се спре с тъпите излагащи въпроси. А ако не се спре - решението съм го споменал в началото.

Явно няма да дочакам да проумеете глупостите си... Колкото е физически безсмислено да са неедновременни, също толкова е и безсмислено да са едновременни. Това безсмислие като схванеш, всичко си идва на мястото. Две едновременни събития не са свързани с причинно-следствена връзка - едното не е следствие на другото. Следователно, толерансът в интервалът между тях, до тогава докато те са без причинна връзка, не нарушава нищо в реалността. Едновременността за тях е случайност, произволно условие (при това много малко вероятна), просто така сме нагласили отчитането на часовниците. Е, след като не са свързани с причинно-следствена връзка и по тази причина могат да са както едновременни така и неедновременни без нищо да се промени, какво толкова те парализира, че ситуацията когато не са едновременни (пак без да са в причинна връзка) ти се привижда на парадоксална и безсмислена? Безсмислена защото не си способен да вложиш смисъл в нея? Няма друго обяснение за тая безсмисленост... Предразсъдъци и умствена слепота... Трябва поне малко хигиена в мисленето, иначе не може да се излезе от подобен батак А като гледам, не е хигиенизирано от школските години още...

Не, идеята дава Джордж Франсис Фицджералд, като средство което би обяснило всички проблеми между теорията на Лоренц основана на етера и резултатите от опита на Майкелсън и Морли.

И Скенер казва, че не става плоска. А това е следствието от СТО. Ти нещо не си разбрал както обикновено Ако момента на допиране на двете тела кръстиш "момент на спиране", то и за двете отправни системи това ще е t=t'=0. Естествено, във всяка отправна система ще има и други събития, случили се в предишни моменти - подвижните обекти в минали моменти са били на други координати, това няма общо със спирането. Но основният ти проблем е, че само си си пропилял времето с лоренцовите трансформации, без да се приближиш и на йота до смисъла на това, което те правят. И затова не можеш нищичко да разбереш от СТО. Не знам защо си го причиняваш, но е факт. Двете събития са спирането на левия и десния край на планетата в система на метеорита. Нали точно в това се състои парадоскът: как е възможно левият и десният край на планетата да спрат неедновременно? Това няма никакъв смисъл. Смисълът е прост: на две събития в едната система съответства две събития в другата. След като моментите на две събития не са еднакви, те не се случват едновременно. Когато моментът на едното събитие е по-малък от другото, значи то се е случило преди второто. И ако второто събитие е спиране, то първото се е случило преди да настане спирането, тоест то не е свързано със спирането. Това е резултатът от трансформациите. Елементарна физическа логика. А ти търсиш някакъв скрит смисъл само за да оправдаеш невежеството си. Тук до голяма степен объркването идва от това, че в системата на планетата десният и край стои на една и съща координата в много моменти време, т.е. там имаме много събития на едно място, които се трансформират в различни по места събития в другата система. Както казах, поради липса на идеално твърди тела, десният край ще продължи да се движи в системата на топчето, и ще спре в по-късен момент. Тоест точно това което се получава - моментът -1.125 ще продължи да нараства до като стане t=0, т.е. истинско спиране. Това е ако не разглеждаме нещата приближено. Няма такова нещо. Спирането се случва за всички точки (с различни координати) за даден момент от време, тоест това са много събития. Същото е и в другата система. Всяко събитие в едната съответства на събитие в другата. Не че всички точки ще спрат едновременно, но и в това приближение се виждат множеството събития и в двете системи

Чудесно. Тук ти говориш за две едновременни събития, случили се в момента t=0, на различни места. Не, сметките показват две случващи се в различен момент събития, на различни места: първото в левият край на планетата в момента t=0, второто - с десния край, когато той е бил някъде, в съответният предишен момент -1.125 - демек преди сблъскването. Този десен край в момента -2.5 ще бъде на друго място, в момента -44.7 ще е бил на трето, в момента 0 ще е на четвърто - защото се движи, а споменатите числа са все събития, които се случват с него. Демек с десният край (както и със всяка друга точка от планетата) можеш да свържеш безкрайна поредица от събития, която ще показва къде разглежданата точка е била в даден момент от време. Интересното за нашият случай е къде ще бъде в момента t=0 - момента на сблъсъка. Предишните събития със същата точка нямат значение, включая и предишното -1.125. Това показват сметките - къде в някакъв момент е бил съответният край, и това е единственият смисъл, който пренасят лоренцовите трансформации. За това са правени, и само това могат. Нещо странно тук? Ъ? Какъв е проблемът след еннайсет повтаряния да стигне до гънката? Е как ще спира тогава? До момента на спиране има още цели 1.125 секунди - нали това показват числата? Или не им разбираш смисъла, и затова се омотаваш в глупави тълкувания? Май ще е това Сам каза по-горе - когато настъпи, моментът t=0 се отнася за всички точки в системата на планетата. А точно това е моментът на спиране, не някой друг. Другите моменти са свързани с други събития, не със спирането. Как може на такъв елементарен пример така да се оплетеш? Не знам, това по-младото поколение явно Чернобил ви е засегнал много съществено... Ами още хляб има да изядеш, докато вденеш. Само с повтаряне на тъпи въпроси и даване на тъпи отговори няма да проумееш. Трябва да промениш нещо, за да изкорениш предразсъдъците си - те те смачкват и ограничават. Нищо не значи, защото не се случва това. Случва се много по-просто нещо - ти не разбираш елементарна физика, както се вижда отвсякъде, и се опитваш да компенсираш незнанието си с измишлизми. И това обяснява цялата мелодрама с елементи на трагедия на случая...

Това е следствие от другият постулат. Е, ако можеш опровергай го де Но малко по-горе ти протестираше срещу принципът на относителност, ззабрави ли? Така че що се оправдаваш с нещо несвързано с него? По принципа "А вие що бесите негрите" Ти нищичко не можа да обосновеш като "физическа несъстоятелост", освен че субективно те дразни, демек нивото ти на абстракция е много ниско - което за науката няма абсолютно никакво значение. Така че продължаваме да считаме "физическа несъстоятелност" произлязло от твоите уста за термин без съдържание. Е, каква полза от това? Опитваш се повтаряйки една лъжа, тя да стане рутина и да се превърне в истина? Стига с тея глупости, тук да не ти е детска градина?

Тантине, разсъждаваш твърде конкретно. Малко по-абстрактно трябва. По въпроса с часовниците - по правилата на Айнщайн, всяка система ще си има собствено общо време, по причина че само неподвижни в нея часовници могат да се синхронизират. Връзката между тези времена, като характеристики на събитията, се дава с лоренцовите трансформации. Няма значение мястото на конкретен чсовник, удбно е той да е в близост на събитие, за да можем да определим момента на това събитие. И за теоретичните разглеждания считаме, че имаме непрекъснато поле с такива часовници, така че теоретично да знаем момента на всяко събитие. На практика не е така, и там трудностите се решават като знаем теорията - тя е за това. По въпроса със сблъсъка: предстви си, че малкото тяло го формулираме като неподвижно в някаква отправна система, а не че отправната система е свързана с него. Това ни дава удобството да ускоряваме това тяло и да го описваме в същата отправна система - в която преди е било неподвижно, сега се движи. Така лесно можем да опишем сблъсъка в тази отправна система - две тела с някакви маси, скорости и импулси, се сблъскват в някакъв момент на някаква координата в тази система. По закона за запазване на импулса може да се определи след сблъсъка всяко от телата каква скорост и накъде ще има. Всякакви анихилации игнорираме, това са ефекти изискващи допълнителни характеристики за телата, материали и т.н. което само би усложнило задачата на този етап. И чрез този похват ще разберем, че голямата планета на практика няма да промени скоростта си в тази отправна система. Е, в момента в който предният край усети тази промяна, задният няма да го е усети, и той ще продължава още цяла секунда да се движи със скорост, равна на разликата между скоростта на предният край преди сблъсъка и скоростта му след сблъсъка - която както установяваме, ще бъде много малка и ефектите ще са нищожни, така че на този етап може да ги пренебрегнем даже.

Не си прав тука. Айнщайн няма почти никакъв пръст в тази работа. Всичко това произлиза от принципът на относителност, въведен от Галилей, закотвен добре от Нютон, и само леко напудрен от Айнщайн за проблеми, за които Нютон си е нямал и идея - електромагнитните явления. А за да бъде толкова устойчив във времето този принцип, очевадно си има причини. И това че нечии представи се чупят в него е проблем на самите представи, не на принципа, който досега няма изключения Не обвинявай Айнщайн за щяло и нещяло, а попрочети малко от историята на науката "физика" - много неща и връзки ще ти се изяснят. Всъщност принципът на относителност казва, че не съществува Божествена гледна точка, от която да се вижда абсолютна истина за нещата. Всички гледни точки са равнопоставени, истините отнесени към тях са абсолютни

Планетата започва да спира в някакъв определен момент, в случая t'=0. Но преди да спре, тя се е движела - в минал момент предният край е бил някъде далеко, задният също. В случая имаме точно тази информация - в минал момент задният край е бил някъде. Това какво отношение има към спирането, което настъпва в бъдещ спрямо тази информация момент, в момет t'=0? И какъв смисъл влагаш на това измислено понятие "да спира неедновременно"? Да, двата края няма да спрат едновременно. Защото когато спре левият край в момент t'=0, десният нищо не му пречи да продължи да се движи - до тогава, докато звуковата вълна през материала не донесе до него повишено налягане което да е сигнал за съпротива и спиране. Но в случая не разглеждаме това, това ще настъпи след момента t'=0. В случая ти просто не влагаш физически смисъл в числата.

Няма липсващи събития. След сблъсъка отправните системи се сменят, и вече лоренцовите трансформации не са толкова прости, да не кажа хич. А част от събитията настъпват след сблъсъка, така че е нормално да не можеш да ги сметнеш в някоя система. Но това не значи, че няма да ги има. Просто тази допълнителна "еластичност" която се появява поради крайната скорост на светлината, усложнява нещата. Нали ти разправям, в резултат на удара прътите ще се скъсят още повече, отколкото са били по стационарната система.

Правим това, че трябва да се подложиш на мозъчна операция - да си ампутираш единствената гънка поради дисфункционалност. Щото от такива "изводи" само вреда нанася

Резултатът не сочи това. Сочи, че в момент t'=0 единият край е на координата Х1, а в друг момент, t'=-1.125 другият край е другаде. Какво странно има в това, при положение че двата края се движат? Спомни си "парадокса": в 8:00 часа последният вагон на влака е в София, в 14:00 часа локомотивът е в Пловдив. На това не се учудваш, а когато е в по-абстрактни числа, мисленето ти се бъгва? Да де, и точно това е смисълът - в минал момент координатата е някаква си. Спирането обаче, по условие, настъпва в момент t'=0. Тоест трябва да определиш състоянието на другият край в момент t'=0 за да можеш да твърдиш спрял ли е, движи ли се или какво? Това че го знаеш къде е бил в минал момент нищо още не ти казва. Трябва да направиш усилие, а не да гадаеш на мокър палец. Логиката ти както обикновено куца. Десният край в миналото е бил някъде. Вчера е бил другаде. Утре ще бъде божа работа къде. Всичко това, защото в системата в която смяташ, той се движи. И левият край се държи по същият начин. Но когато говориш за момента "спиране", трябва да определиш координатите и на двата края къде са в този момент, не единия вчера, другият оня ден. Така че трябва да се научиш как се тълкуват нещата, а не първосигнално да повтаряш какво пише. Язък ти за загубените три години с лоренцовите трансформации...

Толкова време да се бориш с лоренцовите трансформации, и така нищо да не ти влиза в главата... Трябва да кандидатстваш за Гинес, гарантирано ще спечелиш призвание Казано на по-прост език резултатът ни казва: десният край на планетата в момента t'=-1.125 се намира на такава координата, че има да се движи още 1.125 секунди, докато стигне момент t'=0, едва когато вече можем да говорим за спиране. Затова ти се е получила и разтегната планетата по Х Така че десният край тепърва ще спира... Какво парадоксално има тук? Ти все търсиш физически смисъл, защо сам не го ползваш?

<C>се ползва само като споменаване, същото е и в класическата физика. Скъсяването е само пожелание, никъде не се ползва. Тя физиката не става само с куп безсмислени думи, трябва и смислени връзки между тях По това се различава например от зъболекарството.

Нищо не пречи а1 да е верно в едната система, б1 да е верно и да е истина в другата система. Така както влакът в една система е неодвижен и това е абсолютна истина по отношение на влака в нея, а в друга се движи и това е абсолютната истина по отношение на влака за втората система. Реалността във всяка отправна система е различна, и истините които носи тя са също различни.

Какви повече аргументи искаш? Тези сакати представи противоречат дори на класическата физика, защото нищо от СТО тук не се ползва. А да опровергаваш класическата физика не на база реален факт а само защото мухлясалите ти представи не позволяват да се побереш в реалността, е чисто болестно състояние.

Абе мамин сладък, какъв Айнщайн ти се привижда, като си затънал до гуша в класическата физика? Освен че се оказва и тя да ти е неясна, други парадокси от това не следват Явно си развил някаква хронична параноя от думички като "СТО", "Айнщайн", "относителност", и те отключват неконтролируеми изблици за разобличаване на несъществуващи "парадокси" Хм, това е един от симптомите на ОКР...

Дължината на влака ще стане 199.99999999999945130316 метра. Разликата е колкото 1000 протона наредени плътно един до друг, или 1/100 от диаметъра на водородният атом.

Това е верно и за класическата физика. В какво се състои прословутият ти "парадокс", и защо само повтаряш "СТО" та "СТО"? Освен, разбира се, че не ти е ясна класичерската физика?

Какъф парадокс? Че кухата ти глава се опитва да "мисли"? Хм, интересна тема

Да, само че експериментите трябва и да са коректни. А със масови силиконови диоди производство 1978 г. да измериш скоростта на светлината за изминат път от 1.4 метра, това дори за съвременната технология не е възможно със задоволителна точност. Така че укроти си религиозните напъни и си измисли друго в което да вярваш

Защо да не се получава? Ти щом си го съобразил, какво те сърби още? При динамически натоварвания в СТО се появяват доста странни от гледна точка на класическата интуиция ефекти. Например тези два сблъскващи се пръта, те са скъсени в подвижната система, след сблъсъка ще се скъсят още, преди да си възвърнат нормалните размери. Аз за това и казвам, тук има естествена "еластичност", която като се вземе пред вид ,всичко става нормално - то ще е "парадокс" само докато не се взема пред вид. Но те парадоксите точно от това възникват - от неотчитане на всички физически фактори.

Да де, всеки твърди това, преди да проумее нещо различно Всички пациенти са съгласни тука...