scaner

Точно от това му идват всичките проблеми. Експерименти с повече бюджет, с по-прецизни материали, с по-майсторско техническо изпълнение опровергават резултатите му. Какво за теорията? Експериментът е за това, да опровергава теориите И в случая с теорията на Маринов, се получава същото - по-читавият експеримент я опровергава. Просто е, и проблемът е разрешен Но за да се разбере това, повтарям, че нужна поне някаква мисловна култура, а при теба такава явно липсва. И за това циклиш. Не мога да ти помогна

Нищо не си разбрал, както обикновено. Но пердето ти е много плътно Опитваш се да кажеш нещо, но забелязвам, че напоследък изобщо не ти се получава. Сори. Аз имам експериментален аргумент, не теоретичен, което е много по-съществено При експериментите няма парадокси - там има резултати. Доколко е точен или не един резултат се установява не с мисловни хватки, дето само батковците ги могат (а ти не), а чрез повторение и търсене на проблемите в експеримента от много хора. И в случая резултатът е прост - Маринов е направил недостатъчно коректни експеримети, в които има натрупани системни грешки идващи от недостатъчно читавата конструкция - което се получава след анализа на много други резултати. Тука мърдане няма. Парадокса от друга страна, идва от ниската мисловна култура на някои хора. И в конкретният случай парадокс липсва, има само нечии заблуждения. Но дори това за да се разбере, трябва пипе - а е проблем как с пипето довело до парадокса може да се разбере че такъв няма И тук никой не може да ти помогне, защото си завъртян в порочен логически кръг от който излизане няма. Цитат след обстойният анализ в Deutscher Physik (1992): "Marinov thinks his rotating mirrors and apertures provide an “absolute synchronization” which can be used to measure the one-way speed of light; this is not so, and is a major conceptual error in his design: they merely provide synchronization in the rest frame of his lab. He is also conspicuously bad about ignoring errors and resolutions, to the point of being ridiculous. Simple estimates based on his apertures and rotation rates show that his apparatus is incapable of measuring what he claims, by a factor of 1,000 or more. His apparatus inherently averages over several microseconds (or more), and he completely ignores this basic fact and claims to be measuring the speed of light over a distance of 1.4 meters (!). And he does not bother to monitor various environmental factors (temperature, humidity, barometric pressure) that could easily induce the variations he observes. There is no reason to believe his experiments have any value at all." Ама трябва да прочетеш всичко по темата за да се изказваш, а ти не си прочел нищо.

Физик физику рознь, както казват руснаците. Човек може да е физик, и да не разбира някаква част от физиката, това се среща удивително често, и е нормално. Ненормално е да твърдиш, че разбираш това което не разбираш Маринов е физик, нормано е да се нарича така след като има специализирано образование насочено към физиката. Доколкко е разбирал СТО, това е проблем. Но в областта на експериментите, свързани със СТО, той е до голяма степен дилетант - има познания на физиката, но няма нужната "ловкост", ако мога така да се изразя, нужните знания за експериментална работа, което добре се вижда като се запознае човек по-детайлно. Което лесно го кара да се плъзне по наклона и да си повярва в получените резултати, без нужната за това критичност. Цялата тая механика която е конструирал, да я кандилка в нехоризонтални плоскости, без да отчита простото огъване на установката под действие на гравитацията и предизвиканите от нея напрежения, само показва че не мисли обхватно, а цели да получи предварително намислен резултат. Но за това е изприказвано много. Минавал съм по неговият път, разбирам колко лесно е да вляпнеш в такива проблеми, и колко трудно е да излезеш от тях, така че това е съвсем нормално, и не е някакво клеймо, че не разбираш физиката. Именно за това се изисква някакъв резултат да е потвърден многократно и от независими екипи - екипи от хора, които мислят различно, с различна апаратура в която не са вградени някакви потенциални системни грешки, продукт от конкретната конструкция. И както се вижда, хилядите опити за измерване на скоростта на светлината успяват да стеснят точността, показвайки потенциални проблеми в опитите на много други експериментатори. А вече какви са тези проблеми, да му мисли този който си е харесал такъв резултат. Ти си си харесал опитите на Младенов, пред тебе стои задачата да разбереш къде точно е сбъркал. Защото че е сбъркал, е вече ясно. Но така безмозъчно да рекламираш един опроверган резултат, е повече от глупаво, това е диагноза.

Глупости. За да е съобразено нещо със СТО, първо трябва да се познава СТО. А това познание липсва в твоя случай Бягай да ти сменят лекарствата.

Дал съм ти линк към една основна статия, какво повече искаш? Чичо Гугъл ще ти даде много повече. Но това настойчиво неприемне на действителността от твоя страна ми намирисва на проява на шизофрения някаква... Или бъркам в названието?

Няма какво да го гледам. На база хиляди измервания от много и независими екипи (например ТУК) е установена скоростта на светлината с точност +/- 1.1 метра/секунда във всяко направление, и по тая причина 1983 г. на нейна база е сменен еталонът за метър. Което опровергава резултатите на Мааринов (които беше ясно че са криви само като се запознае човек с установката му). Така че нямаш абсолютно никакви аргументи, само спамиш темите наоколо. Но ако нещо те сърби ък те е срам да помолиш, мога да поспособствам пак да ти ддат почивка. Искаш ли? Само кажи Ето основният проблем, който си си въобразил и не си разбрал от СТО - че главата ми си е винаги кръгла. Защото се определя в моята система. Ма то не става като повтаряш безсмислици. А мисъл от нийде се не види... Но така става, като се разчита на чужда помощ, от дядо Коледа например.

Младенов, и тебе дядо Коледа май те е подминал - и тая година няма да поумнееш... Е, да ти пожелая направо за 2023 г.? Макар че това зависи повече от самия тебе, отколкото от дядо Коледа и останалите. Само ти можеш да пробиеш тази бетонна стена в главата си. Просто трябва да се научиш не само да си мислиш, че мислиш, а наистина да почнеш да мислиш. Има шанс, при някои хора се е получило.

Въпреки това, самата крайна скорост на светлината довежда до естествена "еластичност" на телата, която задължително трябва да се вземе пред вид когато се обсъжда динамиката - ускоряване и удари - между телата. Феноменът е кръстен born rigidity и неотчитането му води до много парадокси, както и ти сам се убеждаваш

Ами значи първо трябва да се ограмотиш какво означава "логически абсурд". Явно не е това, че не пасва на силно ограничените ти представи за света, нали А друго не си показал. Ей на, в нито една тема. Освен че се оплакваш че не ти пасват резултатите с представите (а защо ли трябва да пасват?) нищо свързано с логика няма и помен. По-горе, логически абсурд е точка а) - да покажеш, че по два различни пътя на прилагане на логиката в теорията, се получават два различни изключващи се резултата. Не си показал такова нещо. С толкова постни знания за науката и за физиката, както виждаш, не минаваш. Но колко пъти още трябва да изпъква този крещящ факт? Невежеството убива разума, Младенов. Докога ще го търпиш?

Показваш само, че не разбираш какво се показва тука. Гледай сега, колко е просто Прилагането на лоренцовите трансформации е начин на моделиране на СТО, получаване на следствия от основните и закони. Ако СТО е верна, то резултатът от това моделиране ще бъде верен. Ако СТО не е верна, то резултатът от това моделиране не е верен. Тоест резултатът от това моделиране, демек прилагането на лоренцовите трансформации, не съдържа сам по себе си информация дали СТО е верна или не е верна. Следователно, имаш две възможности: а) да покажеш вътрешно противоречие на теорията; б) да покажеш външно противоречие, разхождение с експерименталните факти. За да реализираш точка а), трябва да покажеш, че по друг път на моделиране на същата теория, от същите изходни данни се получава друг резултат, несъвместим с първия. Ти това не го показваш. Ти показваш, че акомоделираш същата ситуация чрез класическите представи, ще получиш друг резултат. Но това не е противоречие в СТО. За да реализираш точка б) трябва да приведеш наблюдения, които противоречат на полученият резултат. Ти и това не показваш. Вместо това привеждаш интуитивни резултати ("предразсъдъци"), получени на база използване на класическите представи, с които полученият от СТО резултат си противоречи. Само че това не е опровергаване на СТО, а само демонстрация, че тя е несъвместима със законите на класическата физика - което е ясно изначално, демек откриваш топлата вода с това. Но неразбирането на тая тънкост те кара да се заблуждаваш, че си демонстрирал някакъв парадокс. Сори, животът е сурав и курав и не дава толкова лесно парадокси в СТО Е, като не демонстрираш някакви противоречия, за какви парадокси става дума? Ако приложиш закономерността, че скоростта на въздействието е крайна, получаваш като следствие, че един теоретичен прът не може да спре едновременно. Като спре началото му, краят му ще продължи да се движи необезпокоявано, докато не достигне до него информацията за спирането му. Така работи логиката, и не знам за какво се тръшкаш тука. И да, като следствие от това парадокс няма. Прочети това което писах по-горе. Тука мърдане няма. Разбирам мъките ти и че се чувстваш презрян и прецакан, но това е щото не се опитваш да осъзнаеш реалностите и заемаш погрешната страна

Тц. След като имаме факта, че скоростта на информацията е крайна, посочените парадокси не са парадокси, а просто проява на невежество. Това че СТО е вярна е следствие. От друга страна, когато обсъждаш СТО, ти моделираш какво ще се случва на база закономенрностите които тя дава. Тоест имаме резултат от това моделиране, който по никакъв начин не засяга въпроса верна или не е СТО. И това тръшкане което демонстрираш показва че просто не разбираш за какво става дума Всичките ти аргументи са от рода "това не може да бъде, щото ми противоречи на предразсъдъците", т.е. от ограничения.

Едновременни събития колкото искаш. Но "спиране едновременно по цялото протежение на пръта" няма как да се получи. Не и в СТО. Няма причина поради която това да се случи. Знам че не го разбираш, но това невежество не внася парадокси в СТО

Глупости.

Това е невъзможно. По причината, че поради крайната скорост на светлината не съществува абсолютно твърдо тяло. Това че моментът t=0 е общ за двата края няма никакво значение - той е общ по принцип, тъй като общото време се определя в отправната система, а не специално за конкретен край. Но проблемът е, че "спиране" не може да има едновременно за целият прът - задният му край необезпокояван продължава да се движи, докато предният е спрял. Тоест "парадоксът" възниква заради това куцо антинаучно допускане - задаваш невъзможно за изпълнение условие, и почваш да разсъждаваш защо от него се поражда противоречие Ми така се пораждат противоречията, не им е нужен акъл за да се пръкнат.

Хахаха, ти направо попиля класическата физика бе Не става ясно само защо я наричаш СТО, някакво объркване както обикновено за тебе... Добър пример за ограниченото мислене. Тебе дядо Коледа май те е лишил от най-нужния ти подарък - логическата мисъл? Нищо, надявай се за 2023 г., до тогава ще трябва да търпиш...

Нищо не ми пречи, че даже и така си го представям Проблемът обаче е, че ако споменатото устройство не е на средата, се появяват отконнения от замисъла. И тогава трябва да се въвеждат и закъснителни вериги, така че да се компенсира неудачното място. Затова и го питам Младенов, как си представя събитието "отваряне на вратата". Споменатата от тебе схема го произвежда, съобразявайки се с едновременното действие на ключалките. А след като вече имаме такава схема, можем да разгледаме как тя ще работи в другата, прим-системата. И там ще установим, че независимо че там ключалките не щракват едновременно, но и информацията от тях до центъра се разпространява за ралично време, което ще компенсира точно разликите и пак ще накара устройството да работи. И воала, парадокс няма да има! Всъщност при тази схема всичко естествено се свежда до схемата на влака и перона и светкавиците, чиято светлина се разпространява към средата на вагона. Но както виждаш, Младенов още не е узрял за такива абстракции Не, просто е апел да се изясни какво означава "отваряне на вратата" при условията на крайна скорост на светлината. Дали ако открехнем едната ключалка, вратата е вече отворена, независимо че информацията за това не е достигнала до другият край и той е още затворен? Как едната ключалка трябва да разреши "отваряне на вратата", без до нея да е достигнала информация за другата ключалка, т.е. без да се подозира дали другата е отворена едновременно с нея или не? Това са тънки въпроси, без изясняването на които задачата не е определена. Ей на, устройството което ти предлагаш дава смисъл на понятието "отворена врата" - когато се вземе решението в центъра. Но без такова устройство какво се има пред вид? И тази мъгла почва да се компенсира с празни приказки... Не е заяждане.

До тук видяхме, че ти липсва критерии за логическо противоречие - наричаш "противоречие" всеки резултат, който не спазва законите на класическата физика. Тева е неграмотност и тесногръдие, Младенов, не противоречие Объркал си се нещо. Ако входните данни бяха проблемът, защо обвиняваш по-горе лоренцовите трансформации? Не, тук се оспорва какъв е мъглявият смисъл на понятието "отворена врата" при положение крайната скорост на разпространение на сигнала - дали например вратата е отворена, когато вдната ключалка е отворена и вратата е натисната и открехната в този край, но другият още не е усетил този натиск и там съответно ключалката може и да не е щракнала? Ей това, използването на такова неопределено понятие, убива замисъла на задачата Лоренцовите трансформации нямат общо в случая, те са просто следствие от крайната скорост на информацията, необходимо зло наложено ни от реалността.

Това е твоята логика, не моята. Аз, за разлика от тебе, не намирам парадокс - след като в едната система се отваря, ще се отваря и в другата. Просто трябва да уточниш конкретно как двете събития свързани със ключалките генерират събитието "отваряне на вратата". И тогава лесно може да го проследиш във всяка друга система И за проста гаражна врата ще трябва да се получи и съпостави информация от двете ключалки, за да се издаде заключение - отворена или затворена е вратата. Нема мърдане тука. Теб те заблуждава това, че тук нужните времена са много малки - но наличието им играе принципна роля, разрешавайки парадокса. Просто е, Младенов, стига да вложиш достатъчно смисъл в задачата, а не да скачаш с такова неясно условие. Тази неясност продължава да те омотава...

За да се изпълнят условията нужни за отваряне на вратата. Ако няма знание, че събитията са еднвременни, няма знание дали вратата е отключена или не. Под "знание" се разбира всяка ситуация, в която има причинно-следствена връзка произведена от тази едновременност. А причината и следствието се разпространяват за крайно време. Как тогава ще разбереш, че те наистина са едновременни, за да възникне "отваряне на вратата", ако не се получи информация от тях? Ти се заблуждаваш с някаква условна едновременност, лишена от практическият смисъл свързан с ключалките, и това е част от неснотата в условието, за която говоря. Тц, за да отвориш вратата, трябва някак да се установи че я има тази едновременност - щото ако я няма, не трябва да се отваря вратата, нали? А за да се установи, трябва да се претака информация с крайна скорост. И всичко си идва на мястото. Без парадокси. Сега ако ме беше позлушал да позиционираш някъде събитието, предизвикващо промяната в състоянието на вратата, щеше много повече да си научил. Ама на, само се мотаеш като муха без глава.

Тогава едновременността зададена в условието няма смисъл - тя не участва във вземането на решение дали вратата да се отвори или не. Или някой обработва информацията която трябва да се получи от ключалките, или условието е лишено от смисъл. Странно че при толкова напъване още не си осъзнал тая проста истина.

В примовата система ключалките ще щракнат с една разлика от време, по-малка отколкото светлината да измине разстоянието между тях. Тъй като всяка ключалка трябва да разбере, че и другата е включена, значи трябва да се размени информация между тях, което ще отнеме повече време отколкото неедновременното щракване. И чак тогава вратата разбира че кючалките са заедно отключени, и почва да тече секундата. Демек вратата ще се отвори във всяка система След като във всяка система различните части на вратата могат да се отварят независимо, поради крайната скорост на взаимодействието, какво значение споменатото? В примовата система още по-ясно си проличават ефектите от крайната скорост на светлината, и последователността в отварянето става още по-отчетлива Но тя е по-гояма от разликата в щракването на ключалките поради движението, така че тази разлика няма значение. В какво тогава всъщност виждаш парадокс? Вратата се отваря във всички системи. Относителността на едновременността като интервал време е по-малка от времето за което сигналът се разпространява от едната ключалка до другата, така че се покрива от споменатият ефект. А това е по простата причина, че тя също е следствие от крайната скорост на светлината. Тоест ключалките принципно разполагат с този толеранс от време да не сработят едновременно, и пак да не нарушат условието при което вратата да се отвори. Това е както проблема с абсолютно твърдото тяло от класическата физика, каквото принципно няма в СТО. Тук имаме принципно малък интервал от време, позволяващ да се нарушават всякакви задавани едновременности по условие Така че парадокс няма

Как вратата разбира това състояние? Колко пъти да те питам? Когато опишеш как вратата разбира това състояние - и двете ключалки отворени едновременно - тогава задачата ще стане определена. И едва тогава ще има какво да се обяснява по нея и в другата система. До тогава задачата не е определена. Вече обсъждахме - това не задължава вратата да се отваря при едновременно щракване на ключалките. Тоест това няма отношение към задачата Как вратата разбира че има такъв интервал време? Казано на по-точен език, как се поражда събитието "отваряне на врата"? Как наличието на такъв интервал време става отключващо събитие? Колко пъти да те питам още за това? Може. Едната ключалка се откючва вчера, другата оня ден, това е спазване на споменатата логика. И тогава във всяка система вратата ще се отвори. Тоест и това ти съображение няма общо със задачата. Както виждаш, и за тебе задачата е неясна Губи ти се едновременността като ключов фактор, никъде тя не ограничава действието "отключване".

Не. Констатирам, че условието е неопределено. И давам примери за това. Да бе, това и споменах по-горе - за целта не е нужно да са едновременно отключени, а само отключени. В това няма никакъв парадокс, нали? Ако трябва да са едновременно отключени, как вратата разбира това? Чрез какъв механизъм вратата решава, че ще се отвори само ако са едновременно отключени, а не последователно? И то едновременно сега, а не последователно вчера например? Така е. И може да се отвори и с последователно отключване на всяка от тях. Което може да се случи във всяка система. Какъв механизъм ограничава вратата да се отвори само с едновременно щракване на ключалките? И за този механизъм трябва да зададеш въпроса, ще работи ли в другата система. А ти нищичко не си казал, и наричаш това задача? Айде бе!

Младенов, продължаваш да се мотаеш като муха без глава Виждам, че не ти е ясно изобщо какво искаш да кажеш. Прост пример: едната ключалкае отворена вчера, другата - оня ден. Какво ще попречи вратата да се отвори, че и по цялото протежение? Как вратата разбира, че трябва да се отвори? Как разбира дали кючалките са щракнали едновременно или не? Ей това е габърчето на задачата. Едва когато ти просветне, задачата ще придобие смисъл. До тогава само ще се тръшкаш

За да се случи това, то двете ключалки трябва да произведат събитие, което ще наречем "отваряне". Само такова събитие може да промени състоянието на вратата от "затворена" в "отворена". И въпросът е, как се произвежда това събитие от манипулирането с ключалките? За пореден път, ти май идея си нямаш как работи отварянето на врати? Защото така нахвърляно, отварянето по цялото протежение не върши никаква работа. Например, ако окажеш натиск (отварящо събитие) в края до едната ключалка, докато информацията за този натиск достигне другата ключалка (с максимална скорост на светлината) за да се отвори и там, втората ключалка има интервал време в който още да не е сработила - тоест при тази схема ключалките не е задължително да сработват едновременно. И това обезсмисля условието, то може да бъде нарушено на законно основание Затова, явно трябва да създаваш отварящото събитие някъде другаде. Затова и питам, къде го създаваш? Мълчиш като партизанин обаче. Ползата от такова събитие е двояка. Ако всяка ключалка при прещракване праща сигнал към мястото на отварящото събитие, едновременното пристигане на двата сигнала в неговата точка е гаранция, че и в обратна посока, въздействайки от това мяясто, сигнала от него ще отиде в нужният момент до ключалките, и вратата ще се отвори. Ако мястото на това отварящо събитие е подбрано така, че ключалките да щракнат едновременно - ще сме в задачата която ти задаваш. Ако не (както по-горе) - ще сме в друга задача. И когато имаш това място, може да провериш в другата система ще ли се създаде това събитие или няма да се създаде. Защото то е гарантът, че вратите ще се отворят. И да, ще го имаш във всяка система, лесно се смята като знаеш къде е Така че дяволът е в детайлите. А ти детайлите си обвил в мъгла, и за това задачата е толкова неясна. Пък ти не го осъзнаваш. Е, аз какво да направя? Най-просто е да си допостроиш схемата за отваряне с една лампичка - ако тя светне, вратата е отворена, ако не светне - не е. Тя ще визуализира отварящото събитие. И лесно се проверява по веригата на лампата във всяка система какво се случва и как се отваря вратата.