
scaner
Глобален Модератор-
Брой отговори
16778 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
662
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner
-
Ами най-просто казано, "такива са физическите закони". Свободно падащото (и изобщо всяко ускоряващо се) тяло увеличава своят импулс и енергия, и за това няма горна граница, зависи от продължителността на процеса. Според специалната теория на относителността импулсът се определя чрез (това е квадратът на импулса): Вижда се, че импулсът може да нараства неограничено при такова движение, но горната граница на получената скорост u е скоростта на светлината, не може да се надхвърли. В класическата физика импулсът беше p = m.v, и там надхвърлянето на импулса на някаква граница води до надсветлинни скорости. При теорията на относителността всяка скорост е ограничена до скоростта на светлината (следствие на базов постулат), и това променя много от формулите на динамиката, както в случая.
- 9 мнения
-
- 1
-
-
Всичко това е следствие на постулатите на теорията. Какво друго разяснение очакваш? Ей тая формула, дето ползва на края, също е следствие, не е случайна. СТО много ясно показва връзката между причини и следствия. След като стигаш до относителността на някакво свойство в резултат на прилагане на дадените постулати и закони, това се нарича "обяснение", какво друго очакваш? Навсякъде е така. Не. Относителни са защото живеем в изотропно пространство. Иначе щеше да си има преференциална посока, и нямаше да са относителни Скоростите са относителни по определение, защото са характеристика на движението, което е относително по определение. Обяснява бе, човек, без никакви пропуски. Всичко е следствие на постулатите на теорията (и това важи за всяка теория). А постулатите не се обясняват, те само се проверяват. В класическата физика е същото положението. Ти дефакто протестираш срещу своето незнание
-
Почти всяка физическа величина се изразява основно чрез метри и секунди, а тези мерни единици зависят от наблюдателя. И за това важи основното правило - една величина (векторна или тензорна) измерена в две отправни системи, се сравнява чрез съответните координатни трансформации, дори в класическата физика (там те са проста тавтология в това отношение). Не може директно да вземеш величината в една отправна система и да я припишеш на друга - това винаги ще води до некоректни резултати, и съответно до парадокси.
-
Това съм го казал в контекста, че коефициента свързан със забавяне на времето не трябва да се пъха във формулата и произволно да се прилепя към някоя променлива. Както виждаш, самата формула трябва да се изведе отново за системата на ракетата, и тогава всичко ще лъсне. Пак произволни твърдения. Не, не е вярно. Да, g ще се мени не не толкова, защото ще имаш още гама членове и към самият корен, а и разстоянието в числителя също ще се промени. Важното е следното и вече го казах: твоят подход е порочен - защото забавянето ще го има и при ускорение от друг произход, и при липса на ускорение, демек равномерно движение по отсечката. Тоест забавянето не е свързано с процесите, определящи движението в конкретната ситуация, а с нещо мноооого по-глобално и общо, защото забавянето го има за всеки интервал време. И това общо е геометрията на пространство-времето, изразена чрез ЛТ в случая.
-
Факт е, че е различно. Кога съм казал, че не се променя?
-
Действа им - от страна на Земята, затова и телата придобиват ускорение, не от друго. И тая сила се трансформира между системата на земята и системата на ракетата.
-
Защото гравитацията в СТО е сила. Силата е вектор, който се преобразува чрез ЛТ, и в различните системи е различна. Масата може да е константа, но ускорението, което формира тази сила, си е вектор, който също се трансформира с ЛТ. Ето формулата: където а и u са векторите на ускорението и скоростта на движение . Както се вижда, силата даже е различна в зависимост дали тези вектори са паралелни или не, и не е насочена по посока ускорението даже Това най-малкото води до това, че формулата която предлагаш в началото, в системата на ракетата ще има съвсем друг вид.. Затова първо прочети материалната част, после ще гледаме има ли серозност в този "парадокс"
-
Това от къде следва? Или така е нагласено, за да има "парадокс"? Само не ми казвай, че е така, защото не може според теб да е иначе...
-
Аз разбирам идеята на Гравити така. Можеш да включиш някаква тяга против гравитацията, и да елиминираш нейното действие. Ще имаш ситуация на равномерно движение с постянна скорост (вертикална в примера). ЛТ пак ще покажат увеличаване на интервала. Тоест, гравитацията няма нищо общо с това, има ли я или я няма, резултатът ще е един и същи. Което доказва, че ти сам си вкарваш автогол с некоректни интерпретации
-
Аз само казвам, че с хоризонталният компонент пътят се увеличава. Тоест вместо произволно да пипаш знаменателя на формулата, прилагай сбърканата логика за числителя. Но защо изобщо трябва да прилагаш сбъркана логика, след като ЛТ ти дават информация за цялостният интервал, а не за някакви негови съставки? Цялостният интервал се променя не поради промяна на гравитацията или височината, а поради относителното движение на двете системи при дадените свойства на пространство-времето - нещо много по-дълбоко от занаятчийството, с което си се захванал А че занаятчийството ти е бъгаво, доказателство е че опираш в противоречия, прилагайки го. Това обаче не криви никак капата на ЛТ. Сега, ако не си способен да разбереш тези прости неща, не мога да ти помогна
-
Еднакъв е вертикалният компонент, естествено, очевадно е. Но в случая пътят се определя и от хоризонталният елемент. Съответно се удължава. И е много по-логично да прилепиш гама-та към него, а не към гравитацията. И всичко заспива. А ти се спъваш още на това място. Но и така се вижда произволът в тълкуванието, и няма защо да се учудваш че се стига до противоречие. Ако не местиш коефициента, а го прилагаш към интервала време като цяло, както е и според правилата на ЛТ, няма никакви противоречия - увеличава се интервала време като цяло, а не някакви други величини. Сам си вкарваш автоголове
-
То се движи отвесно надолу само в системата на земята. Във всички други системи то изминава по-голям път, съответно и за повече време. Отвори си очите. По твоята логика е все едно дали ще увеличаваш пътя (който реално се увеличава и топчето трябва да го минава за повече време, това обяснява и светлинният часовник), или ще намаляваш гравитацията. Защо риташ срещу собствената си логика? Макар че увеличаването на пътя е по-логично. Каква роля има инерцията тука? Ти вземаш един коефициент и го прилепваш към една произволно избрана величина във формулата, и твърдиш че тя трябва да се промени. Така че в посоченият случай няма проблем да твърдиш, че скоростта на светлината се променя при светлинният часовник. Освен ако видиш порочността на този метод, и съответната порочност на промяната на g и ти дойде акъла на мястото. Абсолютно еднакви ситуации, произволно тълкувание на определен резултат. Което съвсем естествено води до противоречия. Но защо си го причиняваш?
-
Първо, разстоянието за прим-системата не е същото. В нея тялото се движи под ъгъл на земята (векторът му на скоростта е векторна сума от скоростта надолу с която пада и скоростта с която земята се движи спрямо ракетата, съответно пътят е по хипотенузата на един правоъгълен триъгълник, демек е удължен Така че това е вариант, удължавайки това разстояние, не е нужно да намаляваш гравитацията. Но вместо да се занимаваш с такива акробатики, съсредоточи се на смисъла, той сочи, че причината в случая е по-проста - защото целият интервал (а не неговите съставки) се умножава с гама. И разстоянието остава същото, и гравитацията не се променя, те си остават незасегнати под корена. Това е резултатът от лоренцовите трансформации - интервалът време се променя, без значение на какво е той продукт. И всеки опит за джуркане и произволно тълкуване, водещ до някакво противоречие (както в случая), не е верен. Правиш ли разлика дали опитът за тълкувание не е верен, или има нещо в самата формула? Ако разглеждаш не такъв интервал, а интервал получен от светлинен часовник например, със същата сбъркана логика ще ми твърдиш, че скоростта на светлината се променяла Айде по-сериозно.
-
Само отбелязвам, че това е времето в система на покой със земята. Отбелязвам, че и тази формула е коректна. Следователно, ако в нея заместим t от по-горната формула, ще видим, че членът γ не се отразява на земното ускорение, т.е. очакванията че някакво g' = g/4 не са верни.
-
Електрона и позитрона преди сблъсъка нали имат същата енергия? Следователно, никаква нова енергия, "преобразувана" от маса или сополи, не се наблюдава. Същото с импулса. Мисли бе, човек. Елементарни неща ти давам за дъвчене Ми цялата система и преди анихилацията, и след анихилацията няма импулс. Нито се поражда от нещо импулс, нито се губи в резултат на "преобразуване". Какво искаш да ми кажеш с това усукване? А кой казва, че има такава маса, освен твоето въображение? Колко пъти да повтарям, че фотоните нямат маса, и в този процес също нямат такава? Ако още не си разбрал, става дума за масата на системата от фотони. И преди да почнеш да повтаряш старите глупости, да ти напомня, че формулата която ползваме е инвариант на 4-вектора на енергията- импулса от Теорията на относителността. Игнорирайки тази формула, ти изказваш произволни неверни твърдения. Подкрепени само с цитати от интернет, а не с научни инструменти Забрави Хигс-бозона, явно не ти е ясен. Сега се съсредоточи на СТО, науката която дава основата на която е измислен Хигс-бозона и неговото взаимодействие. И направи баланса на енергията преди и след - не се променя, балансът на импулса преди и след - не се променя, балансът на масите преди и след - не се променя. Е, какво в какво се "превръща" така, че нищо не се променя? Да, имаме такова преобразуване. Но нямаме преобразуване на маса в енергия и обратно, защото енергията не се променя.Нито на импулс в маса и обратно, защото и импулса не се променя, и сумарната маса не се променя. Или още не си разбрал тези базови неща? Колко пъти още да ти набивам в канчето тези елементарни съотношения, доказващи че няма никакво подобно "преобразуване"? Ти в час ли си за какво изобщо дискутираме, или си включил на режим "грамофон"?
-
Никой не знае. Но в случая това няма значение - законът възниква на база наблюденията върху крайни обеми, каквито обсъждаме. И за сега няма наблюдавани изключения. Тоест, и да се нарушава, нарушението е някаква на практика ненаблюдаема част от цялата енергия. А тука става дума за съвсем други порядъци - за удвояване на енергията. Известна е една история, в която за малко физиците официално да обявят нарушаването на този закон. Края на двайсетте години на миналия век, се обсъжда балансът на енергията при радиоактивното бета-разпадане. Тогава основен уред е била Уилсъновата камера - камера със свръхнаситена водна пара, в която частиците при движението си кондензират парата и така очертават траекторията си. Това позволява да се оцени енергията и импулсът на всяка частица. И при бета-разпадът се наблюдава откат на ядрото, излъченият електрон, но импулсът и енергията им не съответствали на закона за запазване. Нилс Бор бил много впечатлен, строял всякакви модели и хипотези, но не успявал да обясни какво се случва. В близък кръг сътрудници той споделил, че започва да се съмнява в закона за запазване на енергията и импулса, че имаме документиран случай на неговото нарушаване, което обещавало да преобърне цялата физика с главата надолу. Точно тогава той се подготвял за някаква голяма конференция с физици, и решил да докладва там този резултат, даже написал обширен доклад. Сътрудниците с мъка го убедили да почака още малко. И скоро Волфганг Паули издига хипотезата за неутриното, което отнася липсващата част от енергията и импулса. И 25 години по-късно това било доказано експериментално. От тогава има едно практическо правило - като има някакъв проблем, да се стъпва на закона за запазване на енергията като верен, и така да се опитва да се обясни проблема. И ако не може, едва тогава да се търсят други пътища. И така са били открити още много неизвестни частици. Което само потвърждава закона.
-
В Русия военното летище Морозовск, резервоарите за гориво и складове в Ростовска област са в пламъци след нападение на неидентифицирани безпилотни летателни апарати. Предварително в Морозовск са базирани самолети Су-34, Су-35 и Су-30. Пишат, че се взривяват КАБ, ФАБ и ракети Х-59, което може да се види в първото видео. https://t.me/Crimeanwind/64864 По друга информация, имало е 55 украински безпилотника, създали огромни разрушения и пожари. https://t.me/nevzorovtv/19264
-
Ти като се правиш на толкова умен, кога ще отговориш на простият въпрос - тая енергия, дето се получавала на 100% при анихилацията (по таблицата), защо никъде я няма? Защо енергията на частиците преди анихилацията е равна на енергията на частиците след анихилацията? Закон за запазване на енергията, тя от нищо (че и от маса!) не се създава. Значи удвоявала се енергията в системата (100% нова), ама оставала същата?!? Що за малоумие? Или нещо друго разбират хората под "енергия" в случая, например само някаква част от общата, което тотално променя контекста? Отговори на тоя въпрос, и после се прекланяй пред твърденоията на разните учени. Но не можеш, вече установихме. Такова твърдоглавие като твоето, рядко се среща - толкова време да потрошиш да търсиш в мрежата някакви цитати за контрааргументи, вместо да опиташ да се ориентираш във въпроса. Каква е ползата? Дълбоко наранено его? Някакви засегнати комплекси? Неспособност някаква да прочетеш и разбереш кратката статия която ти дадох? В мрежата ще намериш всичко, което тръгнеш да търсиш, тя не е гарант за истина, а авторитетите в науката също не са аргумент. Ама още много сол има да изядеш, докато помъдрееш...Мъкаааа...
-
Защото не се губи, а само се преобразува от една форма в друга. В случая на анихилацията, който обсъждаме, началните електрон и позитрон "умират", но енергията им се запазва.
-
Като няма какво да кажеш по същество, такива врътки почват да се получават Не, и в импулкс не се превръща - импулса на системата също не се променя. То май не остана кое в какво да се превръща?
-
Но енергията на системата не се променя. Следователно няма добавка енергия, идваща от масата. Следователно, няма преобразуване Не цитирай, а мисли.