scaner

Е какво като е подвижна? Независимо дали един обект е подвижен или неподвиже, всяка негова точка има координати в даден момент. И тези координати се определят само и единствено чрез средствата на ОС в която правим наблюдението - в нашият случай ОС на пръта. И след като имаме тези координати, можем да правим произволни трансформации от ОС на пръта (където знаем по условие, че пръта и релсата са паралелни). В случая само към ОС на стената. Това е азбучна истина тука. И това ти е проблема. Ако релсата се движеше с ускорение, какво щеше да направиш? Там не са приложими ЛТ, умираш прав Добре че не се прави както си си въобразил... И друг път съм казвал - тая работа не става с тръшкане, а с повече четене. В случая ти отказваш да четеш и да слушаш обясненията на другите. Истината е, че си заблуден и не правиш усилие да го промениш това състояние. Колкото до теоремата, ето я: ЦЪК. Това е от първият базов учебник, от който сериозно съм учил основите, монографията на Мьолер "Теория относительности" от 1976 г. Базовите положения трябва да се изучават сериозно, ако искаш да разбереш тънкостите.

По-нататък. А и в момента няма с нищо да ти помогне. Освен това се доказва просто, правейки трансформациите и съобразявайки сумирането на скоростите - добро упражнение. Но сега се опитай да схванеш простите неща. Не е ясно. И подчертаното не е верно. Човече, нещата са много по-прости! Всяка точка на релсата има координати в системата на пръта. Тези координати се определят в системата на пръта, ОС на релсата няма абсолютно никакво отношение - опъваш ролетката в ОС на пръта и с координатната мрежа там мериш кое къде в кой момент. Това е. По същият начин мериш и за пръта в същата ОС - коя точка къде в кой момент. Никакви трансформации, никакви мифки за къртене. След като си измерил координатата на единия край на пръта в момента Т, то полученото число ще бъде и координатата на въответната точка от релсата, контактуваща в този момент с пръта. Готов си. Повтарям, без никакво отношение на ОС на релсата. Всичко се прави само и изключително в ОС на пръта. И получените числа пъхаш в трансформацията (както направи) и получаваш какво е в ОС на стената. Това е. Какви ЛТ от релсата към ОС на прътя те гонят 37 страници, не ми е ясно. Именно защото не ползваме ОС на релсата, нейната скорост спрямо пръта може да е абсолютно произволна, дори променлива с времето. Тя не участва. Никакви трансформации включващи ОС на релсата не участват в задачата.

Ако описваме поведението на пръта и релсата в инерциална система (защото свързаната с него вече не е такава) за да можем да ползваме ЛТ, да, пак ще са успоредни. При неинерциална система нещата се усложняват поради липсата на общо време - по тази причина обектите могат да се кривят, в зависимост как сверяваме часовници. Тогава трябва да се уточнява понятието "успоредни", да не нагазваме там..

Имам чувството, че има дълбоко неразбиране как работят координатните трансформации. Първо, горното е възможно, стига да е необходимо. В нашият случай не е необходимо. Има си теорема, че лоренцова трансформация А->B->C е еквивалентно на трансформация A->C. Второ, доколкото разбирам, ти си представяш, че трансформациите могат да преобразуват координати само на неподвижен обект (в случая пръта) към другата система, но не работят с подвижни обекти - в случая линията. Няма такова нещо, трансформациите преобразуват събития, а събитията се случват с всички обекти, независимо дали са в покой или не. В случая аз трансформирам събитието "допир на прът с релса в даден момент), чийто координати имам в системата на пръта. И трансформацията на тези данни към системата на стената ни дава къде и кога там се случва същото събитие - допир на конкретната точка от прът с конкретната точка от релса. Тъй като всичките нужни координати ги знаем в системата на пръта, единствената трансформация която правим за да получим координатите на линията и пръта е прът -> стена. Няма и в помен някакви трети системи, прочети си определенията пак. Тук се объркваш.

Но не и ЛТ ЛТ само оцифрова реалността. Аз ти обяснявам физическият трик, с ЛТ само ще получиш количествените му характеристики. Тук също май е зейнала някаква яма в знанията... Виж какво си казал тук, че ми омръзна с твоите шикалкавения И? Казал съм го в съответния контекст. Какво трябва да ми говори това? Никъде не ползвам трета ОС. Защото не ни е нужна Въпросът е, защо на тебе ти се привижда че това се прави? Няма да коментирам...

Кое точно не се прави така? Какво си ми доказал, след като само на думи се инатиш че не било така? А мисъл отнийде се не види в казуса... Не се изискват правила в ЛТ, тук имаме свръх елементарна ситуация. В някакъв момент Т точка А от пръта контактува с точка В от релсата. Възможно ли е това, или не е възможно? Възможно е. Точка А има координати Х,Y. Какви са кординатите на точка В тогава? След като контактува с точка А, то координатите са също Х,Y. Е, като направим лоренцова трансформация на събитието (T,X,Y) за точка А и на събитието (T,X,Y) на точка В, еднакви или различни резултати получаваме? Еднакви. Значи правейки трансформация на точка от влака, ние автоматично получаваме и резултата за съответната точка от линията. Елементарно е, така работи реалността, и дете може да го съобрази. Какъв ти е проблемът не разбирам. Така да се запушиш... Релсата е траекторията на лъча. Но след като такива елементарни неща не съобразяваш, не мога да ти помогна. Нали знаеш, Господ помага ако и ти си помагаш, иначе не става.

Може, разбира се. За 2 мегаватчаса ти трябва плътен метален цилиндър тежък 7.2 тона с диаметър 2 метра, въртящ се с 1000 оборота в секунда. За 2 киловатчаса изискванията са по-малки - може да минеш запазвайки диаметъра на цилиндъра 2 метра, със 100 оборота в секунда при маса 10 кила. Изобщо, ако намалиш диаметъра с някакъв коефициент, с толкова трябва да увеличиш оборотите.

Те са обвързани, но това са компонентите на скоростта на пръта спрямо стената. Скоростта на релсата не участва, освен по вертикалата, където съвпада с пръта. Правейки трансформация между пръта и стената, релсата е съвсем излишна - чрез нея само индиректно се задават скоростите на двете отправни системи и тяхната ориентация. Резултатът за релсата го получихме от резултата на пръта, защото те контактуват. Нищо друго не е нужно за задачата. Ако тръгнеш да смяташ нещо за системата на релсата, съвсем нормално е да получиш друг наклон - защото в общият случай тя ще се движи спрямо стената по Х с друга скорост - наклонът зависи от това между какви отправни системи правиш трансформацията. Но нас ни интересува наклона на пръта и релсата в системата на пръта, нищо от системата на релсата тук не влиза в работа. Точките от пръта, които преобразуваме с тези сметки, са и точки от релсата в същият момент - тоест получавайки резултат за пръта, получаваме резултат и за релсата.. От това не може да избягаш, и това разрешава всякакви "парадокси". Тук ще ти трябва повече усилие. Няма. Важното е, че не е нула, по условие А ако е нула, има ли значение? Или паак няма Вързали сме - в системата на пръта той във всеки момент контактува с релсата. Поне така се разбира от условието. Ако мислиш, че може да отлети някъде на кестерме, трябва да го укажеш в самото условие. Точно това искам да кажа. Макар и по странен и малко незаконен начин, се получава точно аберацията

Само да добавя. Ако сложиш Vx равно на скоростта на светлината, получаваш задачата за светлинната аберация. И ролята на релсата се свежда само до направлението на светлинният лъч, нейната скорост не участва

Това е когато осъзнаваш, че не си прав. А сега сме в обратната ситуация. И там това не работи. Vx с която смяташ, е скоростта на пръта в системата на стената, не на релсата. И в сметките беше тя. Излишен ли е коментарът? Vy също е скоростта на пръта, ако се замислиш Което е достатъчно да определи отпрвната система на пръта спрямо тази на стената. Къде изчезна релсата? Освен че задава направление Д о к а ж и, че не е така! Кое точно да докажа? Че не смяташ нищо с релсата? Това е ясно по условие, скоростта на пръта е Vx спрямо стената, скоростта на релста не е известна в тази система - може да е всякаква. Ти правиш лоренцови трансформации между системата на пръта и системата на стената, защото имаш относитената им скорост. Къде тук участва системата на релсата? Може да е навсякъде, но важното е че е без значение, защото в нея нищо не смяташ, не е нужно за задачата. Не знам защо си затваряш очите пред най-важната част на задачата. Че прътът контактува с релсата във всеки момент в системата на пръта, и този контакт във всеки момент се запазва във всяка друга система - както показаха и сметките. И че по този начин получаваме информация за направлението на релсата в системата за която смятаме - стената. Скоростта между пръта и релсата тук няма никакво значение - контактът го разглеждаме в момент, скоростта за момент не може да направи никакви промени, каквато и да е тя. Демек резултатът ще е един и същи независимо от скоростта на системата на релсата спрямо останалите - вече сме я вързали релсата с пръта в неговата система и това е достатъчно. Ей това горното ако го прумееш, ще имаш резултат и по първата точка. Но почвам да се съмнявам че ще му обърнеш внимание колкото дяволът на евангелието... Отдавна доказах без отбори, че парадокс няма. Сега остава да се увериш сам в това Услията за съжаление ще са само твои.

Опитвам се да те ударя на чест. Дано се стреснеш малко, да се спреш и да се замислиш. Само в ОС на Пръта и на Релсата В ОС на пръта контактува по условие. В ОС на релсата нищо не си видял, защото не си смятал там - не знаеш скоростта на релсата спрямо пръта. По условие тя не е дадена. А и нищо не ти трябва от тая система, така че тази скорост е напълно произволна. Осъзнай се, каквато и скорост да сложиш между прътът и релсата, това няма да промени нищо в резултата - във всяка система (включая и тази на релсата) прътът винаги ще е паралелен на релсата, след като в една е такъв. А в ОС на стената всяка отсечка, от релсата, с която контактува пръта, е паралелна на него, защото цифрите които ми размахваш това показват. Когато всяка отсечка е паралелна на пръта, релсата паралелна ли е или не на пръта? Защо? След като имаш точки от пръта които контактуват с точки от отсечка от релсата и които пресмятаме, то координатите на тези точки от релсата са същите, и изчислението дава същият резултат за релсата който получихме за пръта. Повтарям - след като всяка отсечка от релсата в резултат на това изчисление се получава паралелна на пръта в системата на стената, дали релсата не е паралелна на пръта в тази система? Направили сме изчисление две в едно. Това толкова ли е трудно за проумяване? То беше ясно по начало. Тази скорост не участва никъде, защото нищо не се пита за системата на релсата (определена с тази относителна скорост), следователно може да е произволна. По тази причина резултатът който получаваме не трябва да противоречи на кое да е значение на тази скорост, включая нула. С НУЛА се мисли по-лесно, така че защо не опиташ?

Сега, когато фокусът най-сетне е върху правилната ситуация, още ли има парадокс в примера? Защото преди това беше предпоставка за някакъв парадокс... Забележи, никъде в задачата не се разглежда някакво движение между прътът и релсата - не е зададена скорост за това, т.е. може да я приемем и за нула. Което прави твърдението за парадокс по-горе меко казано надуто

Започваш фарисейство някакво. Какво видя от цифрите? Което всички виддяхме - че прътът в системата на стената е наклонен. Това добре. А видя ли, че прътът контактува винаги с линията, което прави и линията наклонена в същата система, защото цифрите показват и това? Защо това не го виждаш? Защо не се замислиш защо не го виждаш, а се тръшкаш че имало парадокс? Парадокса идва от ей това умствено ослепяване... Защото такова избирателно невежество ме дразни.

Искаше да цитирам, цитирах. Какво още? От такива заблуждения произтичат всичките проблеми с разбирането на нещата... Спри, замисли се - ами ако все пак Скенер е прав? Я как му се връзват нещата... И за Ники същото.

Ами който пита. Цитирам те: Точно така. От руската Уикипедия що е то отправна система: "Иногда — особенно в механике сплошных сред и общей теории относительности — систему отсчёта связывают не с одним телом, а с континуумом реальных или воображаемых базовых тел отсчёта, которые задают также систему координат. Мировые линии тел отсчёта «заметают» пространство-время и задают в таком случае конгруэнцию, относительно которой можно рассматривать результаты измерений. " Ей това се разбира - конструкцията от континуумът реални или въображаеми базови тела за отчет, заедно със системата координати прикачена за тях, и неподвижните спрямо тях часовници, наречена "отправна система", се движи спрямо друга подобна конструкция - също отправна система. Забележи - в този случай неподвижността на някакъв обект в една отправна система не е белег на особена принадлежност, а просто характеристика - така както и подвижността на друг. "Принадлежност" няма голям смисъл в това отношение. Но това няма значение в случая. Базовата функция - да описва поведението на всички останали тела - запазват и двете. И точно в този смисъл всички тела "принадлеждат" на всяка отправна система. И в горния ти пример ти и охлюва сте в една отправна система, защото тя и за двата обекта е способна да събере едни и същи характеристики. А само това е от значение при трансформациите и останалата физика - съпоставянето на тези характеристики, никакъв друг аспект на "принадлежност" тук не се меси. Както виждаш, човек лесно се плъзга и се заблуждава от некоректната терминология, тълкувайки я буквално. Да напомням за хигиената в мисленето?

Мислиш си, че само ти разбираш А твърдя ли подобно нещо? Защо? И вече за какво? Защото съвсем на панаир се превърнаха нещата. Хайде малко подсказка. Това че отправната система е "негова система" (за конкретно тяло, щом толкова държиш на тоя термин), това не ограничава и други тела да бъдат в нея. Нещо повече, задължително всички останали тела са в тази система. И сега като помислиш, смисълът май се променя, а?

Хехе, явно не разбираш от сарказъм "Системата на тялото" е жаргон, който се ползва за някои случаи, но за други не се ползва - защото в общият случай това не е инерциална система - когато тялото си промени поведението, системата си променя характера. Инерциална система е системата, в което едно тяло може да е в покой (временно примерно) и в която законите са законите на Нютон. Всички обсъждания тук правим подразбирайки инерциални системи, макар че отдавна не го споменаваме имплицитно. Но това винаги трябва да се помни, щото стават такива сакатлъци. Айде по-сериозно.

Хехе, нещастник, кефиш! Обичам да мачкам такива охлюви!

Хубаво е да не превеждаш само първото изречение, което е увода, а и малко по-нататък, където е заключението. Първото изречение точно това ти казва, че на пръв поглед измерването е като еднопосочно, обаче... И гугъл преводача не е добро решение Нямаш никакъв шанс по този въпрос.

Ако беше прочел линнка дето дадох по-горе, щеше да си спестиш излагането. Повечко четене трябва преди да се изказвш, тогава и грамотността се вдига Измерване на Рьомер

Естествено че могат. И "отправна система" е тази, която има свойствата присъщи на тази "трета" система В какво е бъркал Айнщайн? И тебе трябва да те пращаме да учиш дефинициите на базовите понятия...

Шпага, ти бъркаш системите в които всеки от обектите е неподвижен, с една система, в която двата обекта могат да се движат произволно. В такава система частен случай може да бъде, когато единият или двата обекта са неподвижни. Но и двата обекта са в тази система. Влагаш некоректен смисъл на понятието "в система", както се бърка и Ники.

Кой и кога я е измерил така? Айде по-сериозно

Не му обръщай внимание, пърцуцата отдавна го е довела до старчески маразъм. Само се чуди как да си убива времето... Класически трол.

Това пак е двупосочна оценка. Целият проблем е че трябва да се измерва по синхронизирани часовници. Методът на Айнщайн който разчита на еднаква еднопосочна скорост тук не работи - точно това проверяваме Има други методи за синхронизация, и оценката на скоростта на светлината се ограничаваа от точността на тези методи. Те също са разгледани в линка който дадох...