scaner

Правилно. По формулата прим-а е от другата страна, но това е договорка.

Първо, спират едновременно, защото в класическата физика имаш идеално твърдо тяло - по причина, че скоростта на взаимодействието не е ограничена. Но в нашият свят, описван от СТО, тя е ограничена, така че забрави всякакво едновременно спиране. Второ, имаш много едновременни събития. Това са събития, които не са свързани с причинно-следствена връзка, и да ги наричаш с общото име "спиране" само защото съвпадат с някакво показание на часовник, е огромна заблуда, която не ти дава да разбереш какво се случва. Сам се подвеждаш. Спира единствено точката на съприкосновение, само това събитие заслужава да се кръсти "спиране" - всичко останало е динамика която го последва.. И трето, за тези независими събития, несвързани с причинно-следствена връзка, няма никаква причина която да им забранява в другата система пак да са независими, несвързани с причинно-следствена връзка, но не-едновременни. Какво е в другата система се определя само от физиката, в случая от характера на геометрията - който пък е следствиие от споменатата крайна скорост на взимодействието. И всичко си идва на мястото. Ако намериш такава причина, моля, опровергал си СТО Но това че не ти харесало, или че не си способен да го възприемеш щото..., няма никакво значение, и не е наука. Няма смисъл да се оправдаваш по такъв глупав начин.

Ами в друга инерциална система ще се случи на друго място в друг момент. Само че ти преставаш да анализираш времето от момента на удара, и затова ти се губят събитията. Ей на, вземи "отправната система на пръта" с начало задния му край. В тази система след удата на предния край, задния продължава да се движи до определен момент, и този момент е това което търсиш. Просто в друга система - третата - координатите му ще са тези дето са на "загубеното" събитие Както и да го мъчиш, в инерциални системи няма как да се загубят събития. Трансформацията между тях е връзка на числата характеризиращи едно и също събитие в двете системи. Тази връзка няма посока, тя е двустранна. И според галилеевите е същото. Просто не ги забелязваш многото събития. Всяка точка в даден момент е събитие, и всяко трябва да се трансформира в другата система, а точките в картинката са много Младенов, ти си специалистът дето вярва. Аз работя с физика, а тя е точна наука - нещата могат да се изчислят. Някъде по-горе ти рисувах схемата - ако теорията е верна, и резултатът е верен, ако не е верна, не е верен - демек резултатът сам по себе си не съдържа информация дали е верна теорията и дали е верен самият той. А ти си се вторачил в резултата, и по някакви непонятни субективни критерии бълнуваш - това не било физично. Ми трябва да се събудиш, ако настояваш да си говорим за физика. Щото твоите субективни оценки нямат общо с науката, те дават храна само за психиатрите... Че не разбираш това, е един от големите ти проблеми. Това което ти пречи да го разбереш, са предразсъдъците. Не става така, объркал си физиката с нещо друго.

Разбира се, че е физически смислено. Като спре лявата точка на планетата, какво ще накара дясната да спре в същия момент? А ако нищо не я кара и не я спира, тя съвсем естествено ще продължи още напред. Ама това още в детската градина се учи, първи закон на Нютон... Предразсъдъци, Младенов, а тук говорим за физика. Двете взаимно се изключват. Но ти си наблягай на вярването

Цялото време е под юрисдикцията на СТО в случая, просто характера на движение на прътите се променя. .СТО може да опише всякакви промени в характера на движение на произволен обект. Като си избереш една инерциална отправна система, по нейното общо време може да се опише всичко. А кои са "отправните системи на прътите" след момента на сблъсъка? Двата края почват да се движат различно, средата също. Отправната система в предния край на пръта ли е "отправна система на пръта", на задния край, на средата или къде? Защото всяка от тези системи след сблъсъка става неинерциална, и се насаждаш в едно дълбоко блато. СТО описва нещата от инерциални системи, така че трябва по-удобен и стабилен избор на такава. И като разбереш това, парадоксите изчезват

Продължавай, продължавай... Обичам да гледам ръждясали "остриета" как пълзят в прахта... Лапландец, не може някой друг да разбере нещата вместо тебе. Трябва да постъпиш както съветва първата стъпка на анонимните алкохолици - първо да признаеш проблема, чак после да се мъчиш да го преодоляваш. А ти си запецнал пред глухата стена, и никой няма да те чуе там...

Тъй като обсъждаме теоретично положение, при което липсва реално физическко измерване в случая, се счита че резултатът от трансформацията е това, което ще бъде измерено - това е смисъла на трансформацията. Така че нещо пак си се объркал Спирай алкохола, и потърси лекарска помощ ако това не помогне да разбираш нещата. Щото с тоя таратор в главата няма далеко да стигнеш...

Трансформации накъде? След като правиш трансформация към друга система, получаваш други числа, които имат смисъл само за тази система. И няма противоречия. Учи материалната част преди да се опитваш да философстваш.

Ми съвсем нормално, едно събитие за единия се случва в един момент, същото за другия - в друг - в две различни системи. Повтаряй си - това е едно и също събитие, което в различни системи се характеризира с различни числа. Това е фундамента на галилеевите и всякакви други трансформации например . То това е смисъла на трансформациите, да свърже тези две числа в различните системи, за едно и също събитие. Значи всичкия тоя спам и тролене по хилядите теми, дето бълваш в тоя форум, са самоо по причина че не знаеш какво е събитие и какво се прави с него? И имаш някакви претенции за "остриета" и подобни тъпи и ръждясали атрибути? Такива "остриета" отдавна са стъпкани в калта и тъмнината.

Ми точно така ще спира, след като не е абсолютно твърдо тяло. Точно така е. Това е коректно следствие от релативистската динамика, когато имаш ускорение на обекти. И как точно изобличава, и кое точно е физически несъстоятелносто? Пак нещо се прехапа и отпери в кухата лексика... Не, не са получили същото. Не си разбрал нищо. Да добавям ли "както обикновено", или вече си го знаеш?

Значи не можеш да смяташ. Което е ясно също отдавна. Къде си тръгнал и ти да се мериш с батковците...

Не може, и аз това казвам, и това не се получава. И като намалиш алкохола, това няма как да се случва и за тебе

Едно събитие се трансформира само в едно - това е базово свойство на всяка координатна трансформация. И лоренцовите трансформацции го притежават, пред вид тяхната линейност. Но при тебе изглежда алкохолът въвежда някакво раздвоение на образа. Като изтрезнееш, пробвай пак. Не си дорасъл да мислиш за физически теории на този етап...

Щом има ралика в координати или моменти - събитието не е едно, по определение. Но ти явноо си твърде некомпетентен да се изказваш по смислени въпроси. Е, не ти е за пръв път...

Правим лоботомия на съответният пациент Защото събитието се характеризира с момент и координата, и по величините на тези моменти и координати събитията се различават. Например събития в един момент но различни координати са две различни събития, както и събития на една и съща координата но в различни моменти. Когато се разбере тази част от фундамента на физиката, е добре да се спре с тъпите излагащи въпроси. А ако не се спре - решението съм го споменал в началото.

Явно няма да дочакам да проумеете глупостите си... Колкото е физически безсмислено да са неедновременни, също толкова е и безсмислено да са едновременни. Това безсмислие като схванеш, всичко си идва на мястото. Две едновременни събития не са свързани с причинно-следствена връзка - едното не е следствие на другото. Следователно, толерансът в интервалът между тях, до тогава докато те са без причинна връзка, не нарушава нищо в реалността. Едновременността за тях е случайност, произволно условие (при това много малко вероятна), просто така сме нагласили отчитането на часовниците. Е, след като не са свързани с причинно-следствена връзка и по тази причина могат да са както едновременни така и неедновременни без нищо да се промени, какво толкова те парализира, че ситуацията когато не са едновременни (пак без да са в причинна връзка) ти се привижда на парадоксална и безсмислена? Безсмислена защото не си способен да вложиш смисъл в нея? Няма друго обяснение за тая безсмисленост... Предразсъдъци и умствена слепота... Трябва поне малко хигиена в мисленето, иначе не може да се излезе от подобен батак А като гледам, не е хигиенизирано от школските години още...

Не, идеята дава Джордж Франсис Фицджералд, като средство което би обяснило всички проблеми между теорията на Лоренц основана на етера и резултатите от опита на Майкелсън и Морли.

И Скенер казва, че не става плоска. А това е следствието от СТО. Ти нещо не си разбрал както обикновено Ако момента на допиране на двете тела кръстиш "момент на спиране", то и за двете отправни системи това ще е t=t'=0. Естествено, във всяка отправна система ще има и други събития, случили се в предишни моменти - подвижните обекти в минали моменти са били на други координати, това няма общо със спирането. Но основният ти проблем е, че само си си пропилял времето с лоренцовите трансформации, без да се приближиш и на йота до смисъла на това, което те правят. И затова не можеш нищичко да разбереш от СТО. Не знам защо си го причиняваш, но е факт. Двете събития са спирането на левия и десния край на планетата в система на метеорита. Нали точно в това се състои парадоскът: как е възможно левият и десният край на планетата да спрат неедновременно? Това няма никакъв смисъл. Смисълът е прост: на две събития в едната система съответства две събития в другата. След като моментите на две събития не са еднакви, те не се случват едновременно. Когато моментът на едното събитие е по-малък от другото, значи то се е случило преди второто. И ако второто събитие е спиране, то първото се е случило преди да настане спирането, тоест то не е свързано със спирането. Това е резултатът от трансформациите. Елементарна физическа логика. А ти търсиш някакъв скрит смисъл само за да оправдаеш невежеството си. Тук до голяма степен объркването идва от това, че в системата на планетата десният и край стои на една и съща координата в много моменти време, т.е. там имаме много събития на едно място, които се трансформират в различни по места събития в другата система. Както казах, поради липса на идеално твърди тела, десният край ще продължи да се движи в системата на топчето, и ще спре в по-късен момент. Тоест точно това което се получава - моментът -1.125 ще продължи да нараства до като стане t=0, т.е. истинско спиране. Това е ако не разглеждаме нещата приближено. Няма такова нещо. Спирането се случва за всички точки (с различни координати) за даден момент от време, тоест това са много събития. Същото е и в другата система. Всяко събитие в едната съответства на събитие в другата. Не че всички точки ще спрат едновременно, но и в това приближение се виждат множеството събития и в двете системи

Чудесно. Тук ти говориш за две едновременни събития, случили се в момента t=0, на различни места. Не, сметките показват две случващи се в различен момент събития, на различни места: първото в левият край на планетата в момента t=0, второто - с десния край, когато той е бил някъде, в съответният предишен момент -1.125 - демек преди сблъскването. Този десен край в момента -2.5 ще бъде на друго място, в момента -44.7 ще е бил на трето, в момента 0 ще е на четвърто - защото се движи, а споменатите числа са все събития, които се случват с него. Демек с десният край (както и със всяка друга точка от планетата) можеш да свържеш безкрайна поредица от събития, която ще показва къде разглежданата точка е била в даден момент от време. Интересното за нашият случай е къде ще бъде в момента t=0 - момента на сблъсъка. Предишните събития със същата точка нямат значение, включая и предишното -1.125. Това показват сметките - къде в някакъв момент е бил съответният край, и това е единственият смисъл, който пренасят лоренцовите трансформации. За това са правени, и само това могат. Нещо странно тук? Ъ? Какъв е проблемът след еннайсет повтаряния да стигне до гънката? Е как ще спира тогава? До момента на спиране има още цели 1.125 секунди - нали това показват числата? Или не им разбираш смисъла, и затова се омотаваш в глупави тълкувания? Май ще е това Сам каза по-горе - когато настъпи, моментът t=0 се отнася за всички точки в системата на планетата. А точно това е моментът на спиране, не някой друг. Другите моменти са свързани с други събития, не със спирането. Как може на такъв елементарен пример така да се оплетеш? Не знам, това по-младото поколение явно Чернобил ви е засегнал много съществено... Ами още хляб има да изядеш, докато вденеш. Само с повтаряне на тъпи въпроси и даване на тъпи отговори няма да проумееш. Трябва да промениш нещо, за да изкорениш предразсъдъците си - те те смачкват и ограничават. Нищо не значи, защото не се случва това. Случва се много по-просто нещо - ти не разбираш елементарна физика, както се вижда отвсякъде, и се опитваш да компенсираш незнанието си с измишлизми. И това обяснява цялата мелодрама с елементи на трагедия на случая...

Това е следствие от другият постулат. Е, ако можеш опровергай го де Но малко по-горе ти протестираше срещу принципът на относителност, ззабрави ли? Така че що се оправдаваш с нещо несвързано с него? По принципа "А вие що бесите негрите" Ти нищичко не можа да обосновеш като "физическа несъстоятелост", освен че субективно те дразни, демек нивото ти на абстракция е много ниско - което за науката няма абсолютно никакво значение. Така че продължаваме да считаме "физическа несъстоятелност" произлязло от твоите уста за термин без съдържание. Е, каква полза от това? Опитваш се повтаряйки една лъжа, тя да стане рутина и да се превърне в истина? Стига с тея глупости, тук да не ти е детска градина?

Тантине, разсъждаваш твърде конкретно. Малко по-абстрактно трябва. По въпроса с часовниците - по правилата на Айнщайн, всяка система ще си има собствено общо време, по причина че само неподвижни в нея часовници могат да се синхронизират. Връзката между тези времена, като характеристики на събитията, се дава с лоренцовите трансформации. Няма значение мястото на конкретен чсовник, удбно е той да е в близост на събитие, за да можем да определим момента на това събитие. И за теоретичните разглеждания считаме, че имаме непрекъснато поле с такива часовници, така че теоретично да знаем момента на всяко събитие. На практика не е така, и там трудностите се решават като знаем теорията - тя е за това. По въпроса със сблъсъка: предстви си, че малкото тяло го формулираме като неподвижно в някаква отправна система, а не че отправната система е свързана с него. Това ни дава удобството да ускоряваме това тяло и да го описваме в същата отправна система - в която преди е било неподвижно, сега се движи. Така лесно можем да опишем сблъсъка в тази отправна система - две тела с някакви маси, скорости и импулси, се сблъскват в някакъв момент на някаква координата в тази система. По закона за запазване на импулса може да се определи след сблъсъка всяко от телата каква скорост и накъде ще има. Всякакви анихилации игнорираме, това са ефекти изискващи допълнителни характеристики за телата, материали и т.н. което само би усложнило задачата на този етап. И чрез този похват ще разберем, че голямата планета на практика няма да промени скоростта си в тази отправна система. Е, в момента в който предният край усети тази промяна, задният няма да го е усети, и той ще продължава още цяла секунда да се движи със скорост, равна на разликата между скоростта на предният край преди сблъсъка и скоростта му след сблъсъка - която както установяваме, ще бъде много малка и ефектите ще са нищожни, така че на този етап може да ги пренебрегнем даже.

Не си прав тука. Айнщайн няма почти никакъв пръст в тази работа. Всичко това произлиза от принципът на относителност, въведен от Галилей, закотвен добре от Нютон, и само леко напудрен от Айнщайн за проблеми, за които Нютон си е нямал и идея - електромагнитните явления. А за да бъде толкова устойчив във времето този принцип, очевадно си има причини. И това че нечии представи се чупят в него е проблем на самите представи, не на принципа, който досега няма изключения Не обвинявай Айнщайн за щяло и нещяло, а попрочети малко от историята на науката "физика" - много неща и връзки ще ти се изяснят. Всъщност принципът на относителност казва, че не съществува Божествена гледна точка, от която да се вижда абсолютна истина за нещата. Всички гледни точки са равнопоставени, истините отнесени към тях са абсолютни

Планетата започва да спира в някакъв определен момент, в случая t'=0. Но преди да спре, тя се е движела - в минал момент предният край е бил някъде далеко, задният също. В случая имаме точно тази информация - в минал момент задният край е бил някъде. Това какво отношение има към спирането, което настъпва в бъдещ спрямо тази информация момент, в момет t'=0? И какъв смисъл влагаш на това измислено понятие "да спира неедновременно"? Да, двата края няма да спрат едновременно. Защото когато спре левият край в момент t'=0, десният нищо не му пречи да продължи да се движи - до тогава, докато звуковата вълна през материала не донесе до него повишено налягане което да е сигнал за съпротива и спиране. Но в случая не разглеждаме това, това ще настъпи след момента t'=0. В случая ти просто не влагаш физически смисъл в числата.

Няма липсващи събития. След сблъсъка отправните системи се сменят, и вече лоренцовите трансформации не са толкова прости, да не кажа хич. А част от събитията настъпват след сблъсъка, така че е нормално да не можеш да ги сметнеш в някоя система. Но това не значи, че няма да ги има. Просто тази допълнителна "еластичност" която се появява поради крайната скорост на светлината, усложнява нещата. Нали ти разправям, в резултат на удара прътите ще се скъсят още повече, отколкото са били по стационарната система.

Правим това, че трябва да се подложиш на мозъчна операция - да си ампутираш единствената гънка поради дисфункционалност. Щото от такива "изводи" само вреда нанася