scaner
-
Брой отговори
16002 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
608
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner
-
Разбира се че нямаме енергия. Енергията на електричното поле е пропорционална на интензитета на полето на квадрат. Когато потенциалът е константа то интензитетът е нуля. Елементарно.
-
Нямаме. Нито една характеристика на поле не се проявява в споменатата област.
-
Ники, скъсяването което ти рисуваш до момента не идва от никъде - идва от някакви неясни съображения. Тръгни от твърдо установените положения. Началото на влака във всеки момент контактува с линията. Краят на влака във всеки момент контактува с линията. Средата на влака във всеки момет контактува с линията, и всяка друга точка от влака - също. Влакът е неотделима част от тази линия. Тоест, както и да се деформира влакът в новата система, той ще бъде част от линията, по нейната протяжност, и в новата система. А както видяхме, в новата система линията пак ще е права линия, с някакъв малък наклон спрямо хоризонталата. И влакът трябва изцяло да лежи по тази права линия, евентуаално скъсен по дължина и ширина. И вече на база тези резултати трябва да се помъчиш да нарисуваш картинката, а не обратно, както досега.
-
Колко пъти да питам: какво е проявлението на тази "локална гравитация" в област, в която потенциалът е константен? И ако няма проявление, както в случая, защо трябва да си мислим че я има? Хайде стига с тоя безсмислен поток от думи. Или кандидатстваш за поредния трол?
-
Разговорът е - в областта в която потенциалът е постоянен, има ли гравитация или не. Като излеза от пръстена, потенциалът не е константен, и разговоруът е съвсем друг.
-
За последен път питам - какво е доказателството, че имам "съществуване на нещото наречено гравитация", след като то по никакъв начин не се проявява, т.е. не създава причинно-следствени потоци? По какво това "нещо" ще се различава от Големия зелен подземен каменояд, или от спунка на Пипи дългото чорапче?
-
Значи в това място няма гравитация. На какво основание трябва да лежи друга логика. Именно. Кое ме опровергава? Защо трябва да измислям несъществуващи същности?
-
Те не са в тензора на енергията-импулса, там са само енергията и импулсът на материята. Гравитационните вълни например пренасят енергия и импулс, но теорията там е свързана с много и сложни формули, не и е тук мястото за обсъждане. Времето в уравненията на Айнщайн е четвъртата координата (спотед обозначенията, нулев индекс, 0). По тази причина всички вектори в ОТО са от ранг 4, тензорите съответно 4х4, 4х4х4. Времето не присъства имплицитно в тензорите, само в координатният вектор, а той участва в лявата част на уравненията на Айнщайн. В тензора на енергията-импулса времето участва индиректно в компонентите с импулс и потоци. Общият инмпулс може и да не е нула, зависи от избраната отравна система в която разглеждаш двете тела. В система в която центърът на масите им се движи, сумарният импулс не е нула. В тази система цялата вселена се движи , както споменах в началото. Всичко е до избор, съответно тензорът на енергия-импулс ще е с различни компоненти. Цялото движение е в тензора на енергия-импулса. И импулсът, и енергията са основните характеристики на движението. Прблемът тук е много по-дълбок. Ако ингнорираме този тензор, ние игнорираме материята. Тривиалното решение на уравненията тогава се свежда до произволна константа, в частност нула. Тоест елиминирането на материята прави геометрията неопределена. Няма прострнство и време без материя, нещо което не е следствие от СТО.
-
От къде е ясно? Божие озарение? Всеки постулат лежи на база наблюдаеми факти. В случая такива липсват. Айде без спам в темата, малко повече четене ще ти се отрази благотворно.
-
Ако не измерваме пряко, измерваме ли косвено? "Вероятно" тук не върши работа, нужна е доказана връзка. И след като не измерваме нито пряко, нито косвено гравитация, какво те кара да мислиш, че има такава? Боже озарение някакво? Грешките трябва да се доказват, но не с такива противоречия. И главните букви не носят допълнителен смисъл
-
Преведено на съвсем обикновен език това означава, че чрез координатна трансформация (съответен избор на отправна система) гравитационното поле може да изчезне (локално, както например при свободното падане), с което изчезва и неговата енергия и импулс, те не се съхраняват. Затова неговата енергия и импулс се описва с псевдотензор, не с тензор. При тензора имаме съхраняващи се величини в различните системи, при псевдотензора нямаме. Но това са подробности.
-
Тензор энергии-импульса
-
ЦЪК От Библиотеката Това е азбуката на проблема. Преди някой да почне да се тръшка и да не се съгласява, трябва да познава досконално тези проблеми и решения. Ма на...
-
Последните няколко години, след обработката на резултатите от WMAP и PLANCK нещата дръпнаха напред. Има четири напълно потвърдени следствия, свързани с инфлацията, едно силно напред в потвърждаването но още точност му трябва, и едно по което в началото имаше фалшива радост (BICEP), но после му намериха проблеми и за сега се отлага наблюдението с няколко години (сега се подготвя BICEP3). Но когато обсъждаме Големият взрив, инфлацията не е толкова важна - тя е непосредствено преди него, във времево отношение лежи между ГВ и сингуларността. Но при наличните наблюдения, вече става актуален въпросът какво се случва в началото на инфлацията.
-
Хехехе, майтап, ти май още не си се запознал с експерименталните доказателства за инфлацията? И толкова време сееш някакви халюцинации наоколо? Мъкаааа... И после науката ти била изяла компота с вилица...
-
Зависи доколко коректно е разгледан парадокса. Аз преди сто години като се запознавах с парадокса на близнаците, в Большая советская енциклопедия точно така беше написано, казусът с близнаците включва ускорение, единият близнак е в неинерциална система, следователно няма решение в рамките на СТО, решението се получава в ОТО. И това от башка академици беше писана тая статия. А после се разбра, че хората са сбъркали. Както и аз сам стигнах до такъв извод по-късно. После като прочетох монографията на Мьолер, там всичко си дойде на мястото, една голяма глава с много подробности беше отделена на ускорено движешите се системи, описвани с последователност от лоренцови трансформации. Така че като четеш, трябва и да осмисляш прочетеното. Пък ако е от интернета, направо не ти завиждам
-
На практика СТО е приложима и за ускорени движения. Разликата със ОТО е, че в ОТО се допуска и роля на кривината на геометрията, каквато в СТО няма. Със средствата на СТО могат да се решават всякакви задачи свързани с ускорението, но в някои случаи в които се намесва и кривината на пространство-времето, коректният резултат дава ОТО. Acceleration in special relativity
-
Не осъзнава. Забърсал го е ефектът на Дънинг-Крюгер.
-
Никой не се събира. Съгласяват се, убедени от натрупаните и вече всестранно обсъдени в статиите проверени аргументи. Но ти явно си на подходящата възраст, когато нещата се обясняват лесно с Дядо Мраз Дерзай, може да порастнеш...
-
Е това го повтаряме няколко човека от началото на темата. От де да знам че точно ти си го пропуснал?
-
След като отговарят на всички критерии за наука, какъв е проблемът да бъдат причислени към нея? Тя за това науката се прави с консенсус, а не по желанието на офисния планктон. Това че глупаци като тебе не ги разбират тея работи, има ли някакво значение? Наивници като тебе могат да си кръщават нещата както им е удобно, това е само от дефектни ограничени представи. Вижда се че имаш голям проблем. И не само с това, с де що наука има наоколо имаш проблеми. Твоето отричане на СТО е само поредният симптом от тая болест. Хем нищо не си вдянал от нея, хем пърхаш да я коментираш и да се изказваш. Е, последствията от това са видими за всеки. Имаш огромен разрив между искане и можене.
-
Аз нямам пред вид нито пространство, нито време, нито някакъв микс - в случая въпросът е за импулс. Импулсът е характеристика на движението в пространството, енергията по тази аналогия е четвъртата компонента от векторът на енергия-импулс, т.е. "импулсът" във времето, ако може така грубо да се изразим. Ако имаме пред вид и двете, терминът "импулс" не е коректен, трябва си "вектор енергия-импулс", а пък пълното разпределение на материята изисква и тензор.. Но за да има някакъв импулс в пространството, трябва да има някакво движение на материя в него. И за това давам пример - за някакъв наблюдател цялата вселена се движи в пространството, има си импулс. Отделно ще си има при тези условия и енергия, разбира се. Но въпросът е за кой точно импулс става дума, и това питам. Трябва да се уточнни терминологията. И какъв е проблемът, когато с достъпните ресурси са възможни само две наблюдения? Като не те кефи, направи повече - ще имаш шанс да опровергаеш теорията . Но до тогава си гледай сърбежите. Толкова ли си изпаднал, че не съобразяваш вече елементарни базови положения?
-
Няма. Какво значи изобщо "нулев вселенски импулс"? За всеки наблюдател останалата вселена се движи, и си има някакъв импулс Всякакъв импулс и енергия на материята се задават в дясната част на уравнението, в тензорът на енергията и импулса.
-
По всичко личи, че Младенов е неадекват на квадрат...
-
Това с което ОТО надстройва СТО е римановата геометрия на пространство-времето. Разбира се, двете теории не са една и съща, различават се, даже не се преливат една в друга при граничен преход. Ключовата дума тук е локалност. Надграждането на СТО с римановата геометрия и принципът на еквивалентност, валиден в локална област, води еднозначно до схемата на ОТО, и това е пътят който е помогнал на Айнщайн да стигне до нея. Въпросът обаче, дали ОТО се свежда еднозначно до СТО, като направим граничен преход към отсъствие на материята, създаваща гравитацията, не е еднозначен. Нека вземем уравненията на Айнщайн без ламбда членът: Ако в това уравнение направим преход към нулев тензор на енергията и импулса (или нулева гравитационна константа, което е същото), ще се получи едно уравнение което се удовлетворява от много различни геометрии, не само от тази на Минковски - например се удовлетворява и от евклидовата геометрия, с независими пространство и време, и от всяка друга геометрия с константен метричен тензор. Тоест при такъв преход от ОТО не се получава еднозначно СТО. Това е глобален преход. Ако обаче разгледаме едно вакуумно решение на това уравнение, например на Шварцшилд: и направим локален преход на масата (или гравитационната константа) към нула, се получава еднозначно метриката на Минковски: Тоест на локално ниво ОТО преминава еднозначно в СТО, но на глобално тя е нещо повече, нещо различно.
