scaner

Много адекватна илюстрация за "несъгласяването" на Младенов

Това си е някква твоя представа, сбъркана както всичките ти останали представи. Тълкуванието в науката е съпоставяне на фактите с определени модели. В едни модели фактите подкрепят едно, в други друго, в трети съвсем противоположното. И печели моделът спрямо който могат да се тълкуват позитивно (като потвърждение) максимално количество факти. А мнението, нали знаеш къде да си го пъхнеш? Мненията, за разлика от тълкуванията, в науката трябва да се аргументират. Мнения без аргументи, като твоите, нямат збсолютно никакво значение. Ти бъркаш науката с някаква демокрация, дето всичко може да се приказва без никакъв контрол. Тц.

Всяко решение на една задача при дадените условия, колкото и безумно или глупаво да се струва на някой, е решението на задачата. Тук няма условно и безусловно, смислено и безсмислено - има най-доброто решение на проблема. Това е единственият критерии Разбира се че не е гаранция. Само ти може да разсъждаваш с такива неадекватни схеми. Това е най-добрият модел с който разполагаме, който предсказва най-адекватните следствия по отношение на реалността. Тоест това е модел, който има най-добра предсказателна сила - за разлика от всичко друго до момента. Ти така и не разбра какво е знание, и какъв е смисъла от науката. Заслепен си от търсене на някаква истина, каквато няма. Заслепен си от някакви първобитни представи, изоставени преди много векове. За разлика от истината, която е абсолютно точно и пълно знание за реалността, т.е. модел който може да прогнозира всичко и то неограничено точно, знанието е текущият модел, който най-добре на настоящият етап може да дава прогнози. И като такъв, този модел може да се усъвършенствува, увеличавайки знанието. В настоящото време този модел се основава на разширяването на вселената. Колкото и да се тръшкаш или неприемаш, няма значение.

Значи, попитах те горе защо считаш че вселената съществува, след като никой не е ходил там да провери, замълча като тапа. А този въпрос може да се зададе във всякакъв контекст. Например, съществува ли слънцето, след като никой не е кацал на него да го пипне? А кой е проверил директно на слънцето, че енергията му идва от ядрената реакция, която си мислим че работи там? А кой е премерил масата на планетите, за да работим с числата, с които работим? А има ли ги кварките, след като никой не ги е пипал, че и не ги е извличал самостоятелно? Ти спомняш ли си как се тръшкаше, че анизотропията в реликтовото лъчение сочела, че можело да се установи собственото движение на спътниците? Какво движение, какви пет лева, след като тази неравномерност в червеното отместване също трябва да се интерпретира чрез доплеров ефект за да се свърже с движение? Момченце глупаво, всичко това са модели, които ние градим, за да обхванем достъпните данни, и с тях да можем да решаваме проблеми. На някои недоносчета може да им се струва, че били глупави, че не били реални, тва си е техен проблем щото не са дорасли до смисъла що е то глупост в случая. Само по този начин можем да опознаем света, чрез модели. Моделите са като чорапите: имаш един крак, и трябва да му облечеш най-удобният чорап, такъв чорап който да застане върху крака максимално плътно, с най-малко гънки и излишни чупки. За някои той може да е грозен, за друг може да е примитивен, но единствената характеристика по която той трябва да се оценява е да е максимално удобен. Моделът трябва да си върши работата. Ти се беше опетлявил по въпроса с истината в науката. Истината е характеристика на мисленето, свързващо негово отношение към предметът на мислене. Преведено за нашият случай, свързан с науката, това е характеристика определяща доколко близко мислите и представите, породени от нашето мислене кореспондират с околната реалност. А това става, изграждайки мисловен модел на тази реалност. Науката прави това, просто нейният модел е много по-детайлен и логически свързан. И тук няма значение "глупаво" ли изглежда да използваме червеното отместване за модел за разширение на вселената, ако адекватността на този модел е по-добра от всяка друга подобна схема с която разполагаме. Тази адекватност е стъпка към истината, стъпка в правилната посока по кривите пътеки на знанието. Но проблемът е, че ти и с мисленето не си приятел, и там тръшкането взема превес. "Глупаво" било нещо си, хахаха

А какво потвърждава? Какво е името на това, което се потвърждава с това въртене? Именно, тя е името на същността която се нуждае от обяснение. Името се измисля, нали? Всичко останало, свойствата, следва от наблюденията. Как живееш с тая стена от предразсъдъци?

Какво значи "никой не противоречи"? Една хипотеза или се потвърждава, или се опровергава, това е противореченето, друго няма. В случая се потвърждава: Доказателства за съществуване на тъмната материя И хипотезата се ползва, докато се опровергае. Няма друг начин. И изобщо, на тебе ти липсва разумен критерии за "смислено", и с това безсмислено понятие се опитваш да си избиеш някакъв комплекс тука...

Извинявай, ти почваш със спекулациите, говорейки за вселена. Кой е доказал че такова нещо има? Някой ходил ли е да провери? Доколко вселената е също спекулация, и защо не се тръшкаш и не протестираш за това? И ако не е спекулация, дали тъмната енергия също не е? Не пропускаш ли нещо много съществено, представяйки си света само в черно и бяло? Още тук ти се къса връзката със знанието което дава науката и сбърканите ти представи. Но вече многократно го повтаряхме. В тая продънена каца не се задържа вода...

Доказателства за съществуване на тъмната енергия Закон на Хъбъл Всичко това са измервания потвърждаващи сегашният модел на знанието. Индиректните измервания също са доказателства.

Какви характеристики на "факт" притежава? Информацията която носи не е резултат от акт на наблюдение - именно защото е обобщение. Какви проверими следствия са част от фактите? Ехооо... Всяка хипотеза, която получи потвърждение, става теория. А вече обемът факти, които тя е способна да обясни, я класира на съответното място за конкуренция с другите теории. Като се появи друг факт, теориите които биват опровергани от него отадат, другите си реаранжират подредбата по актуалност. Тъмната енергия не е хипотеза, за нея има факти. Не е ясна същността и, но е ясно че я има. ТЕ е име на нещо което се проявява в определени ситуации. Стареене на светлината никой не е виждал. Не трябва да се бъркат тези неща, колккото и да са близки. Няма, но е добре очертана Ако приемеш, че хипотезата се основава на още непотвърдено предположение, няма да сбъркаш.

Това е обобщение на много факти, не е факт. Дай да не забъркваме пак терминологична манджа с грозде. Споменатото обобщение от факти не е еквивалентно на хипотезата - то не дава никакви проверими следствия В случаая хипотезата би произлязла от други съображения, други - недоказани до този момент - предположения. Затова е само хипотеза, а не знание. Вземи казуса с разширението на вселената. Хипотезата с доплеровият ефект като обяснение за червеното отместване лежи на схемата на обобщаване на знанията - ние вече знаем за доплеровият ефект, и той нормално пасва в схемата на новите факти. Това на практика не е хипотеза, може да се нарече така за пълнота, от куртоазия така да се каже. Но ние реално автоматично имаме доказано следствие - червеното отместване, и това на практика я издига в теория. Докато идеята за стареене на светлината е чиста хипотеза - такъв ефект е неизвестен до сега, съществуването му е предположение. Тоест, ако ти изцяло градиш схемата на вече установени резултати, които тя би обяснила, ти направо целиш теория. Разбира се, всяка ситуация си има своите особености. Има, фактите основоположници не съществуват в момента на създаване на хипотезата, те са измислици (примерът горе със стареенето на светлината). Дори не са постулати. Нещата не са винаги така ясно разграничени, но трябва да се прави разликата, иначе се омазват причина и следствие в хипотезата.

Какво разбираш под "факти"? Това също е важен въпрос. Фактите сами по себе си не са потвърждение на каквото и да е. Ето ти хипотетичен пример: Една хипотеза предсказва, че морето трябва да се синее не на 100% (чисто синият цвят), а само на 21%. Мерим, и получаваме факт: нивото на синьото е 26%. Потвърждава ли този факт хипотезата, или не? Ъ? Е, както виждаш, не е достатъчен фактът, той сам по себе си не е реално нищо повече от някаква информация получена при някакви условия, единствената сигурна истина в него е че се е случило събитие "измерване". Продължаваме да мерим, втори факт: нивото на синьото е 20%. Трети факт, нивото на синьото е 17.2%. И така нататък, продължаваме да трупаме факти много, че и от различни екипи събрани. В крайна сметка, като се обработят тези факти, се получава, че измереното в тази ситуация ниво на синьото е 22+-3%, т.е. нивото на синьото достоверно е в интервала 19..25%, девиация 3%. Предсказанието на хипотезата е в този интервал, тоест тази съвкупност от факти потвърждава хипотезата, независимо че всеки конкретен факт не съвпда с нейното предсказание. И вече след тази обработка имаме потвърждение на хипотезата, и независимо кое по ред е то, можем да считаме хипотезата за теория. Като, разбира се, можем да имаме няколко теории съществуващи едновременно, обясняващи това явление. Най-интересната от тях, получаваща консенсува е тази, която обяснява най=широк клас явления, освен конкретното следствие. Не става така. Иначе религията щеше да се превърне в наука много отдавна Времето в случая показва две неща. Или има някакъв застой в науката и техниката, липса на идеи, финансиране и подобни. Това може да е свързано и с удовлетвореност от качеството на резултатите които дава теорията (по-добри не са нужни за сега), чисто икономически причини. Или теорията е достатъчно всеобхватна, такава, че нормалното развитие на технологиите не е достатъчно на сегашният етап да произведе нови факти, които да я разклатят, въпреки усилията за това. Кой от тези варианти се реализира е въпрос на допълнителни анализи.

За да стане абсолютна истина, трябва да събереш всички факти имащи отношение към тази теория, тоест да направиш всички възможни експерименти при всички възможни условия. Едва тогава ще знаеш със сигурност, че няма факти против нея

Не е точно така. Консенсусът участва във формирането на хипотезата, нейните черти и базови положения са консенсусни, "навързването на фактите", както се изразяваш. От тук нататък, хипотезата дава следствия. Тези следствия може да са съвсем очевидни, тоест да касят подробности свързани с базовите факти, формиращи хипотезата, може да са свързани с по-дълбоки проявления на тази хипотеза. И потвърждението на всяко от тези следствия е потвърждение на хипотезата. Дори само едно следствие да се потвърди, това означава че хипотезата се потвърждава. Забележи, не означава че хипотезата е потвърдена, т.е. процесът е завършил. Процесът на потвърждение никога не завършва, защото теоретично следствията са неограничен брой. Но всяко потвърдено следствие е част от процесът за потвърждение на цялата хипотеза. Тук вече нещата вървят според нивото на трудност, първо се потврждават по-лесно възпроизводимите следствия, и процесът продължава нататък. Колкото повече следствия - толкова по-добре, например както в СТО или квантовата механика. Но няма "критична стойност" за броят потвърдени следствия. Има критична стойност на броят опровергани следствия - щом това число надхвърли нула, хипотезата е опровергана Щом една хипотеза даде следствия, и те започнат да се потвърждават, тя преминава в статус "теория". Например кирката в мисленето на Младенов, теорията за космическата инфлация. В началото това е била хипотеза. И то не една, а комплекс хипотези, защото моделът поддържа много различни видове инфлация, с различно поведение. Всички те дават следствия с различни количествени вариации, и новите факти трябва, потвърждавайки или опровергавайки тези следствия, да изберат и кой модел на инфлация реално се е случил. И сега сме на етап от шест общи базови предсказания на хипотезата за инфлацията да са потвърдени чрез наблюдения четири от тях, за другите точността още не достига. Като голяма част от вариантите на инфлация вече са елиминирани. Което вече я превръща в много стабилна теория.

Опитах се да дам списък на някои истини в смисъла, в който ти ги разбираш.

Науката не произвежда нито истини, нито лъжи. Тя произвежда знания - нещо съвсем различно. Истини в науката няма никакви, и никога няма да има - в смисъла на "абсолютна истина". Това е някаква граница, която никога няма да бъде достигната, по тази причина не е част от науката. Именно по тази причина - за да разбират и малоумници като теб за какво става дума - е въведена относителната истина, и другите видове истини. Иначе малоумниците като тебе и да си скъсат гъза, няма да вденат нищо за предмета на науката. Е, някои успяват да се преборят, но ти си пример за неудачник в това отношение. Сори, такъв е животът - нищо лично. На теб ти липсва фундаменталната база от понятия, чрез която да разбереш науката и как тя работи. Измислил си си някакви абсолютно нямащи отношения към въпроса представи, и само се пънеш. А при такава липса ти просто си аут от тази област. Можеш да критикуваш колкото искаш сбърканите си представи - това няма общо с никаква наука Както се казва, липсват ти първите седем години в науката. Всичко натрупано след тях е на гнил корен, както се и вижда.

Хахаха, обичам изобличените тролове когато се гърчат в спазми на отчаяние...

Кои са неверните - тоест доказано опровергани - твърдения? Или пак заспал говориш?

А от къде ще я знаеш истината? Отговори си на този въпрос, преди да влизаш в безсмислени спорове. Просто трябва да си изясниш базовите понятия, и може да ти светне и на тебе. А така, мъглааааа... Това за Руски паметник е за тебе. Да направиш усилие да се добереш до истина, свързана с прозрачните опити за тролене в тая тема

Фактът си е факт, важи и днес. Но истината, получена чрез този факт не важи днес - това я прави не-абсолютна. ПОради което имашш гаранции, че и днешната истина утре няма да важи Не, искам да кажа че истината, свързана с величината на тази скорост се е изменила много пъти до днес. И ще продължи да се променя. Защото не е абсолютна - примера за който настояваше Пишеш колкото да не заспиш? Пак зацикли с тролене. Нали знаеш какво пише на Руски паметник в София? Ъ?

Ами не е. По-точните апаратури дават различен момент за това състояние. И има документирани случаи когато бъркат, и човека по някое време си възстановява жизнените показатели. Моделът на който се базират тези медицински заключения, търпи развитие във времето и не е достигнал крайна точка. Точно както сме запецнали в момента с формата на земята

Ми тук някой непрекъснато търси и очаква абсолютна истина в науката, някакво непроменимо във времето знание, това е класическото определение за "истина". Но такава в науката няма, какво има тук да си противореча? Знание и истина се различават по смисъл, а тук масово се бъркат. В науката имаме знание, но нямаме истини. И примера който дадох по-горе добре го илюстрира. Не започвай и ти...

На Младенов проблемът му е, че той дори не знае какви са наблюдаваните доказателства за космическата инфлация, и именно на база това незнание критикува и не се съгласява. Което си е просто чист психиатричен случай. Какво остава да различава пряки от косвени доказателства? Теоретично, всеки модел дава следствия, и могат да се наблюдават и обсъждат само следствията, деленето на преки и косвени доказателства в това отношение е условно.

Всяка истина, свързана с емпирични факти и наблюдения. Демек цялата наука почива на такива не-абсолютни истини Вземи прост пример, със скоростта на светлината. Например, Оле Рьомер през 1675 г. измерва скоростта на светлината на 220000 км/с. Това е факт и истина. Физо през 1845 г. измерва скоростта на светлината на 313000 км/с, и това също е факт и истина за това време. Фуко 13 г. по-късно измерва скоростта на светлината на 298000 км/с. И това е факт и истина. Майкелсън през 1925 г. измерва същата скорост на 299796 км/с, и това е факт и истина. През 1983 г. скоростта на светлината е определена на 299793,1 ±0,25 км/с, приетото сега знанчение. И то, естествено, е факт и истина. Както се вижда, за едно и също нещо имаме много истини. Истината за стойността на тази скорост не е абсолютна. Никой не знае дори дали скоростта на светлината е константа, която за сега е неопределена, или има някакви свойства да се променя случайно в някакъв краен диапазон. Знаем само че тя с голяма вероятност приема стойности в диапазонът който е определен за това от експерименталната грешка. Фактите са истина само дотолкова, че са се случили. Никаква друга абсолютна истина няма в тях. Виж сега, тоя път дето ти сега се плетеш и сричаш, аз отдавна съм го изминал напред назад ентинайсет пъти Втръснало ми е от "посмейване"...

Ок, значи по-горе сбърках Правя три неща едновременно, невронната ми мрежа дето я мъча последната година почна да дава коректни резултати, как да не се побърка човек

Ми то с питане не става тая работа. Става с търсене и четене. Четенето на учебника е най-краткият път за достигане на отговори, номерът е кой е учебникът. Но защо някой друг трябва да прави това вместо тебе? Плащаш ли някому за такава услуга, или какво? Сядаш си на афедрона и почваш да четеш. И с Гугъл става, даже на популярен език ще ги намериш - както аз направих за десет минути Проблемът е, че имам съмнения да ги разбереш... Но може и да греша. Почвай, а не пълни тука форума с тръшкания.