scaner
Глобален Модератор-
Брой отговори
16230 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
617
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner
-
Младенов, продължаваш да се мотаеш като муха без глава Виждам, че не ти е ясно изобщо какво искаш да кажеш. Прост пример: едната ключалкае отворена вчера, другата - оня ден. Какво ще попречи вратата да се отвори, че и по цялото протежение? Как вратата разбира, че трябва да се отвори? Как разбира дали кючалките са щракнали едновременно или не? Ей това е габърчето на задачата. Едва когато ти просветне, задачата ще придобие смисъл. До тогава само ще се тръшкаш
-
За да се случи това, то двете ключалки трябва да произведат събитие, което ще наречем "отваряне". Само такова събитие може да промени състоянието на вратата от "затворена" в "отворена". И въпросът е, как се произвежда това събитие от манипулирането с ключалките? За пореден път, ти май идея си нямаш как работи отварянето на врати? Защото така нахвърляно, отварянето по цялото протежение не върши никаква работа. Например, ако окажеш натиск (отварящо събитие) в края до едната ключалка, докато информацията за този натиск достигне другата ключалка (с максимална скорост на светлината) за да се отвори и там, втората ключалка има интервал време в който още да не е сработила - тоест при тази схема ключалките не е задължително да сработват едновременно. И това обезсмисля условието, то може да бъде нарушено на законно основание Затова, явно трябва да създаваш отварящото събитие някъде другаде. Затова и питам, къде го създаваш? Мълчиш като партизанин обаче. Ползата от такова събитие е двояка. Ако всяка ключалка при прещракване праща сигнал към мястото на отварящото събитие, едновременното пристигане на двата сигнала в неговата точка е гаранция, че и в обратна посока, въздействайки от това мяясто, сигнала от него ще отиде в нужният момент до ключалките, и вратата ще се отвори. Ако мястото на това отварящо събитие е подбрано така, че ключалките да щракнат едновременно - ще сме в задачата която ти задаваш. Ако не (както по-горе) - ще сме в друга задача. И когато имаш това място, може да провериш в другата система ще ли се създаде това събитие или няма да се създаде. Защото то е гарантът, че вратите ще се отворят. И да, ще го имаш във всяка система, лесно се смята като знаеш къде е Така че дяволът е в детайлите. А ти детайлите си обвил в мъгла, и за това задачата е толкова неясна. Пък ти не го осъзнаваш. Е, аз какво да направя? Най-просто е да си допостроиш схемата за отваряне с една лампичка - ако тя светне, вратата е отворена, ако не светне - не е. Тя ще визуализира отварящото събитие. И лесно се проверява по веригата на лампата във всяка система какво се случва и как се отваря вратата.
-
Ти на тъп ли се правиш, или просто си си такъв? Какво не разбра от въпроса ми? Как двете събития свързани с двете ключалки създават събитието, което променя състоянието на вратата от отключена в заключена? Ако не ти е ясно как се стига до отключване, задачата надхвърля способностите ти за рабиране. А ако ти е ясно, отговори. Условието за едновременно отваряне е зададено само в едната система - по условието на задачата. Какво условие ще бъде валидно в другата, се получава лесно - като извършиш лоренцова трансформация на условието Няма друг начин да разбереш, а така само да се тръшкаш, е хептен безсмислено.
-
Човече, колко пъти ще се оплиташ в това неясно условие на тази задача? "Откючена врата" е състояние. "Заключена врата" е състояние. Следователно, трябва да има едно събитие, което превключва тези състояния. Това ясно ли ти е? Решението на задачата ще се сведе до контрол на това събитие в двете системи. Второ, събитието има местоположение. Значи, за да стане определено условието, трябва да укажеш две неща: 1) къде е местоположението на това събитие (което променя състоянието от отключено в заключено и обратно); 2) как две раздалечени пространствено събития като щракането на всяка ключалка създават споменатото събитие. И тогава задачата става определена и решима. А така, до тука само тръшкане и безсмислени пререкания. Е?
-
...били официален метод за решаване на ЛТ... Ама, кой да ти каже?... Сканер?... Не-е!... Така е, като ме мързи да чета Тц. Твоите "хитрости" са половинчата работа - почнал си, но си ги зарязал на средата. Което ти соча непрекъснато. Ти от сарказъм май не разбираш? Тя информацията я имаше още в началото. Нищо не се е променило от тогава - нямаше основания за парадокс, съвсем няма в края. Разочароваш ме...
-
Ми добре че се зачете Значи всяко сложно преобразуване на Лоренц може да се разложи на поредица прости. В твоя случай - първо на въртене t-x, после резултатът на въртене t-y. Не че го виждаме това в твоите разсъждения. Защото в твоите разсъждения изчезва напълно скоростта с която релсата се приближава към стената, т.е. изчезва второто въртене. Загубило се някъде, затова и разсъжденията без него не са коректни. Така че няма какво да говорим изобщо. Ти сега схвана ли как си се насадил на пачите яйца? Схвана ли, че влакът винаги е паралелен на релсата? И това, че в системата на влака стената не е паралелна на влака означава само, че и релсата там не е паралелна на стената? И няма от къде да се вземат всякакви чупки и всякакви стърчащи от линията пишки влакове?
-
Напротив, Ники, трябва да се научиш да различаваш доказателства от общи приказки. Има формули - тези за трансформациите. При това произволни трансформации, няма ограничения с ЛТ или ГТ. Стойностите - вземаш произволни точки от влака, без ограничения, в даден момент. Преобразуваш ги в новата система. Вземаш съответните точки от линията, които контактуват с влака. И получаваш същите координати, което казва, че влакът контактува с линията и в новата система (която и да е тя). И това е верно за всеки момент, за който повториш тези действия. И ако линията е права, влакът задължително ще бъде паралелен с линията, лежейки на нея. Имаме максимално общо доказателство, не ти трябва някаква конкретика. Това му е великото, максимална общност имаме ! Тази общост само казва, че каквито и конкретни числа да вземеш и да повториш схемата, ще получиш вече обявеният резултат. Това не са общи приказки, нали? Нямам нищо против. Най-после да се появи една картинка, отразяваща истинското състояние на нещата. А как ти хрумна, че така трябва да ги рисуваш? Защо линията в новата отправна система е гърчава, а не права линия? Махни гурелите от очите. Това което доказах е, че влакът ще бъде винаги успореден на релсата. Ако релсата е успоредна на стената, следствието е че и влакът ще е успореден на стената. Преначаваш думите ми. Аман от каруцарски номера. Това че конкретно в тази система няма да се скъси, противоречи ли с нещо на законите налагани от СТО? Какво отношение има това към невярното твърдение "Два взаимноподвижни обекта - каквито са влакът и релсата - няма как да са паралелни във всяка отправна система. "? Или "Би било добре да обясниш например по каква причина влакът би се скъсил в системата на релсата. "? Какъв е проблемът с влака? За какво става дума всъщност?
-
Че са паралелни, лесно го доказахме - дал съм линкове по-горе. А защо смяташ, че няма да се проявят ефектите на СТО? След като влакът и линията са задължително паралелни, то и ефектите ще се проявят адаптирайки се към това ограничение Релсата също ще се скъси - в смисъл, например, разстоянието между траверсите ще се намали, гъстотата им ще нарасне, или ще и се промени наклона - зависи от геометрията на релсата и движението. Варианти много.
-
ЦЪК и ЦЪК Влакът е паралелен с релсата във всяка отправна система. И ти даже го нарисува Защо го игнорираш, като това е най-важното? Това че не е успореден на стената (заедно с релсата!), е съвсем второстепенно за случая. Има две важни следствия, които веднага показват защо картинките ти са грешни: 1) линията е права във всяка отправна система; 2) влакът винаги е успореден и лежи на релсата, във всяка отправна система. Това показва че парадокс няма.
-
Е как да не са успоредни? Малко по-горе доказахме, че точките на влака винаги съвпадат с точките на релсата. Защо сега пак се връщаш в началото и се правиш на тапа? Разрешихме парадокса, събуди се. Значи ще бъдат взаимно успоредни и във всяка друга отправна система - която се сетиш, поради доказателството по-горе. Всички картинки които рисуват влака не-успореден на релсата, не са верни. Всички картинки, които рисуват релсата начупена, не са верни. Те не са следствие от изчисления, а от грешни представи. За кой път да го повтарям това? За последните три картинки се отнася същото. По тая причина парадокс няма. Има грешни предстви. Които инатчийски игнорират доказаните резултати. Защо го правиш?
-
Вече не помня условието. В едната система беше успоредна, в другата значи няма да е успоредна. Нека да е успоредна в ОС на стената, по условие. Какво променя това? В системата на влака значи ще е наклонена. И с това съм съгласен. Другият влак в системата на първия ще бъде някъде там, в далечината, изцяло върху същата права релса. Какво ти е проблем той? Виж, от отправната система на вторият влак нещата ще изглеждат малко по-различно - наклонът към стената ще е друг. Но това ще засяга цялата релса, както и първият влак върху нея. Но ти се мъчиш някак да нарисуваш релсата ама гледана и от двата влака едновременно. Ми за това са тея ченгели, някаква фантазия рисуваш. Няма как да стане това. Не сме сметнали такова нещо. Сметнахме, че влакът както и да го нагласиш, ще бъде винаги върху правата релса. Ако релсата е паралелна на стената, то и влакът няма къде да ходи, след като е изцяло върху релсата. Но тоя разбнобой дето го мислиш не е следствие от сметките, а някаква твоя объркана представа. Позицията на вторият влак ще бъде следствие в системата на първият. Не се напъвай да гледаш едновременно от две отправни системи, както виждаш ставаш разноглед, а ползата е нулева. Ние разглеждаме нещата от ОС на единият влак, и в тази ОС наклонът се определя единствено от скоростта на влака спрямо релсата и скоростта на релсата към стената. В ОС на друг влак - други параметри. И няма парадокси никакви
-
В ОС на стената линията няма чупки. Как я накъдри така? Ами разгледай я като начало за простота без влаковете, те нищо не и променят. А какво и пречи да обслужи и двата влака и да си остане права? Какво и правят влаковете, освен че контактуват с нея във вски момент, без да упражняват някаква деформация? А тука ще си изяснявате неяснотите със Шпага
-
Ма философствай като хората де. В коя отправна система е картинката, която рисуваш? На левия влак, или на десния? Щото като гледам някаква шизофренична гледна точка и от към двата влака едновременно (!?!) се опитваш да рисуваш При това половинчато - ами нарисувай цялата релса за всеки от влаковете, не само до чупката. А защо ще се появяват две релси, ти трябва да обясниш. Просто сега трябва да се тренираш в интерпретацията на резултата, който железно доказахме.
-
А така. Значи това беше резултат от съприкосновението на влака и линията в момент t'=0 в системата на влака. Сега повтаряме същата процедура за произволен момент t'=T в системата на влака. По същата схема получаваме координатите на началото и края на влака. Получаваме координатите на съответните точки от линията, които контактуват с тях в този произволен момент. И по всички математически правила тези точки от линията ще котактуват с влака и в системата на стената, защото са същите координати. Във всеки произволен момент. В резултат от изчисленията. Та следващият въпрос, от къде тогава се взе оная измишльотина със стърчащия прът напреки линията? Например тази: По-полека. Вече ти обясних, че дребните хитрости те вкарват в хитри клопки. Решението е чрез онази матрица, и няма мърдане от това. Както забелязваш, в момента обсъждаме много по-обща ситуация - не конкретното решение, а някакво, принципно верно, и гледаме следствията от него за да се ориентираш че парадокси няма. До точно и верно решение има доста да поработиш.
-
Ники, тези постни оправдания за какво ми ги даваш? Каква полза от тях? Каквито и щеш номера ползвай, колкото и щеш задачи разглеждай, но нарисувай резултата за който стана дума по-горе - как и в другата система началото и края на влака контактуват със линията. После ще философстваме.
-
Ти явно не четеш какво ти пиша. Така че за последно: единият край на влака има координата x'=0 в момент t'=0, както и някакво y. Другият край има координата x'=1 в t'=0, както и друго y. В резултат от трансформациите получаваш координатите в другата система. Сега гледай линията. Разглеждаме точка с координати x'=0 в момента t'=0, която съвпада с единия край на влака. Разглеждаме и друга точка, x'=1 в момента t'=0 която съвпада с другият край на влака. В резултат от трансформацията на тези точки се получават същите стойности, както и за двата края на влака. Нарисувай тази ситуация.
-
Е как стигна до това заключение? След като ти показах, че сметките не са коректни? Момченце, запомни - същото направление трябва да има и релсата. СЪщите координати, които заема пръта, заема и релсата - следователно, след преобразуването нейните координати ще са същите както и на пръта в новата система. А чертежа ти не отразява това, затова и ти се привиждат противоречия. СЪщият ще стане и наклонът на релсата, на участъка който съвпада с пръта. Останалата част от релсата няма къде да се дене Не, не е. Направлението на релсата не може да е по-различно от направлението на пръта - координатите им съвпадат в едната система, резултатът върху тях от еднотипни трансформации трябва също да съвпадат. Чертежа ти е напълно измислен, затова и парадокси сънуваш. Зацикляш вече.
-
Зависи какво разбираш под "успоредни". Мировите им линии не са, защото са взаимоподвижни. Но пространствените им части могат да са успоредни, защото са подходящи проекции на тези мирови линии. Да, времевите им няма да са. Което прави ситуацията удобна да се анализира относитеността на едновременността
-
Не само. Промяната на времевата координата в случая е свързана с наклон, "въртене" на координатната система, което засяга и пространствените координати.
-
Както на влака си показал скоростта от точка А с дебела червена линия, така от същата точка покажи скоростта с дебела черна линия, направление надолу. Така ще стане ясно за какво става дума на чертежа. Същото е и с влака. Какъв е проблемът? Каква е тая стърчаща червена черта тогава? Забрави тази ЛТ, първо се ориентирай с ГТ. ЛТ после, тя не внася нещо което има значение за чертежа. Леко накланя линията с влака спрямо стената. Ти още се бъркаш, че посоката на скоростта на влака е и неговата ориентация. Но още при ГТ става ясно, че това не е така. А на тебе това те дърпа към някакъв парадокс. Стига с тоя страх от ЛТ, първо с простата физика се ориентирай, после висшата математика ще бистриш. Нищо по чертежите в момента не засяга ЛТ, остави тая риторика за друг път. Започва да зацикля пак темата. Забрави това за сега. Това няма да даде ефекта от 45 градуса наклон на червената линия. Осъзнай какво си изобразил на картинката, после ще задълбаваш в ефектите на СТО. Изясни си чисто класическата физика - как влакът може да се движи по направление, което не съвпада с ориентацията му, и защо това е възможно още там.
-
И аз не знам за какво ти е. Но на чертежа с червено си изобразил прът. А ако разглеждаш движението релса-стена, трябва да изобразиш скоростта на релсата. Ми айде де. Нарисувай верната картинка, а не някаква измислена. Аз обясних - нарисувал си посоката на движение на пръта, не неговата ориентация. Странно, посоката на движение на релсата не си нарисувал, а тя също е напреки нея. Тя също няма да съвпадне с ориентацията на релсата. Виж сега, колко е просто. Началото на влака ще има траектория, каквато си изобразил с червената линия. Края на влака също. И всяка друга точка от влака също. Но, във всеки един момент всичките тези точки ще са хоризонтално разположени, върху линията. Това ще задава ориентацията на влака. И всякакъв парадокс умира
-
Има. От къде се взе такъв чертежа? На него ти си изобразил ориентацията на релсата, но не ориентацията на влака, а посоката на неговото движение, което е различно. Хайде изобрази ориентацията на влака, тя задължително е паралелна на релсата. И ще продължим И стига си смукал пръсти за такива картинки, те трябва да следват от физическата ситуация. В момента още се бориш с проблемите на класическата физика, Галилеевите трансформации. ..
-
Ако преразкажем казуса на Ники чрез примера на Айнщакн, в него имаме релси, които се премествт с някаква скорост паралелно към перона, заедно с влака върху тях. Това прави релсите в системата на влака не-паралелни на перона. И обратно, в тази система перонът е непаралелен на релсите.
-
Ок, вземам твоите данни: координатите на пръта в К’ са: (ляв край L) ХL’= 0 и YL’= 0; (десен край R) ХR’= 1 и YR’= -1, gama=2, VПС= 0,87с Формулите: Смяташ: събитието (x'=0,t'=0) се преобразува в (x=0,t=0) Събитието (x'=1,t'=0) се преобразува в (x=2,t=2*0.87/c) Координатите на двата края са определени в два различни момента. Тъй като прътът се движи, за разликата на тези моменти вторият край е изминал някакъв допълнителен път спрямо положението, което той е заемал в момента t=0 когато е определена координатата на първия (движейки се със скоростта 0.87). Тоест от координатата на вторият трябва да извадим отсечката, измината за разликата от моментите: x1=2 - delta(t).V = 2 - (2*0.87/c-0).V = 2 - 2*0.87*0.87 =2 - 1.51 ~= 0.5 Дължината на пръта в момента t=0 ще бъде x1-x = 0.5 - 0 = 0.5 Тоест имаме скъсяване на пръта два пъти, колкото се пролучава и по формулата за скъсяване. Това са координатите на пръта в системата К в момента t=0, и с тях трябва да се правят нататъшни сметки. До тук трябва да е ясно. Но не трябва да се радваш, това е грешен резултат за конкретната задача. Проблемът с Y е по-сериозен, няма така да ти се размине. Ъгълът 45 градуса който определяш, се получава от компонентите на скоростите в системата К'. Тези компоненти обаче са различни в системата К, там те трябва да се сумират по релативистският закон за събиране на скорости. Което ще доведе до наклон на пръта в новата система, до допълнителен наклон на остта Y в тази система, а също и на остта X, и няма да се размине промяната на Y. Тоест коректната схема разглежда трансформация между две системи на които осите Х,Y не са паралелни. Демек сметките по-горе не са по истинската ос, а по нейната проекция - приближение, което ни вкарва в заблуда. Ако искаме да получим истинските координати, трябва да направим онази сложна ЛТ трансформация, без да се вкарваме в тоя филм да въртим нещо на 45 градуса. Връщаме се на единственият правилен път по който нещата може да се сметнат верно, и без повече "хитрости" които да внасят неосъзнати грешки.
-
Ако забравим релсата, какъв парадокс виждаш във второто видео? Никакъв По какво се отличава второто от ГТ? По наклона на пръта леко различен от 45 градуса, което на видеото изобщо не личи. Да не говорим, че сметките ти с ЛТ не са верни, да не се повтарям. Не, не са правилни. Единият му край е в един момент, другият - в друг (освен че ползваш некоректно t, вече обясних). НЕ. Изброеното е прието в К. Противоречиш си Това е за началото на двете ОС. За крайщата на пръта не е така. Ето трансформациите: Ако в момента t=0 имаш някаква координата X', то тя ще е валидна в момента t' за системата в която смяташ, не за момента t=0 който в тази система няма смисъл. И ако за единият край, специално избирайки го в началото на КС това по случайност може да няма значение (x=t=x'=t'=0), за другият край няма да ти се размине. Сега разбра ли го? Tова не го разбрах. Стената не е по направление Х в К. Тя сключва 45* спрямо Х Е, релсата също сключва същият ъгъл, Да резюмирам - второто видео става коректно, ако линията завъртиш под същият ъгъл както и прътът. И разликата между ГТ и ЛТ ще е лека промяна в наклона, която не променя нищо принципно - и линията, и пръта се накланят заедно.