scaner

Значи, не можеш да си го представиш, и става физически невъзможно? Това обяснява всичките импотентни тръшкания свързани със СТО.

Какви са доказателствата за тази несъвместимост? Кое в механиката, която описва СТО, забранява такава ситуация? Или е несъвместимо с някаква друга механика, нямаща нищо общо със СТО? Е, голям праз тогава Естествено да нямат общо, след като са описани в друга система. Ако имаха общо, щяхме да разглеждаме класическа физика. А ние говорим за СТО. Подвижните колела, според физическите закони които обсъждаме, са съвсем нормални. Видеоклипчето демонстрира конкретна ситуация, случваща се в стационарната система. Тази ситуация - в стационарната система - се случва и според СТО. Но СТО твърди нещо и за подвижната система, което видеклипа не засяга. Така че няма какво да го набъркваш тука. Губи ти се критерият за реалност. Ти наблягаш, че не можеш да си го представиш аджеба как се случва. Тя и квантовата механика не може да си представи човек в много отношения. Направи експеримент, опровергай теорията, и ела да дискутираме, а така с куца интуиция какво се опитваш да постигнеш? И не ми повтаряй, че скъсяването не било доказано. Доказано е, но не е проверено директно. Което е технически проблем, но в никакъв случай не е опровержение

Разликите са, по причина че филмчето няма абсолютно нищо общо със СТО

Шпага, според мен ти си се объркала от хаоса задачи, които валят наоколо Първата задача беше - двете колела се въртят, като се приплъзват по дължината им. Тоест, нарисувани така в сечение на картинката, за която ти питаш, те не променят формата си. Те се усукват, но това е по дължината, перпендикулярно на картинката, това не е изобразено на нея. На нея те ще си останат кръгли и зацепени, и никакви проблеми няма да има. Втора, коренно различна задача - те не се приплъзват едно спрмо друго по дължина, но като зацепен комплекс се движат. Това е изобразил Младенов на другата картинка, където стават елипсовидни в сечение. Там очевидно за да са винаги в контакт, и двете трябва да се движатзаедно. Не може едното да е неподвижно, както ти питаш. И отговорът ми беше насочен за тази ситуация. Така че въпросът ти е по начало некоректен.

И отговорът е елементарен - защото са такива физическите закони. По-елементарен здраве. А на оплакването че не можеш да си го представиш. лечението е повече четене и развиване на знанията - това определено обогатява представите. До тогава няма да можеш да си го представяш.

Притеснително е, и не малко, а доста. Но ти как си го представяш, само едното да стане на елипса? Тоест как може само то да се движи (очевидно в посока лежаща в плоскостта на горния чертеж), и двете да останат зацепени? А как е възможно в другата система да се затварят едновременно? Двете състояния са вързани, според физическите закони. Ти все едно питаш - ама що физическите закони са такива? Ми такива ги е направил Господ, питай него.

И какво от това? И на пеперудки да станат, зацепват ли? Зацепват. Контактът непрекъснат и равномерен ли е? Такъв е. Прекъсване във въртенето има ли? Нямаа. В какво се състои парадокса, освен че една закърняла и недоразвита интуиция не успява да осмисли резултата? Ама първо научи какво е това "парадокс", едва после ползвай тоя термин. Че така е само смешно Голям праз че си бил научил лоренцовите трансформации, като не си достигнал до смисъла им. Той даже моя калкулатор ги смята по-точно P.S. Сметките са ти грешни, както е нарисувано скъсяването, движението е нагоре, моментите на събитията трябва да са еднакви.

Защо бе джанъм? В едната система можеш винаги така да ги нагласиш, че да зацепват коректно. Какво пречи в системата на този вал, който не се движи по оста си, да зададеш, че по цялата дължина другият контактува така, че всички събития по тази дължина да се случват едновременно, т.е. в тази система и двата вала да са нормални изправени? И картинката ще бъде както в класическата механика (а в класическата механика това може да се конструира, а пък в СТО в рамките на една система са валидни законите на класическата механика). А вече в другата система ще имаме проблемът с нарушаване на тази едновременност и нуждата да са усукани. Но в едната система те са такива каквито ги зададеш. Ако зададеш работеща схема в тая система, тя ще работи във всяка друга. И обратното. Не е това парадокса

Какво отказваме, и какво има да им ползваме? Аз ти разказах какви са свойствата на ЛТ. От там нататък трябва да се заместват числа и да се получават числа. Е, най-общите числа които се получават без някакво специално условие са, че ако в едната система двата вала зацепват коректно и едновременно в крайщата си, в другата система няма да зацепват едновременно, следователно ще са усукани. Но това не е противоречие, а следствие - ако -> то. ЛТ не дават излишни събития, поради които в новата система валовете да спрат да се въртят, напротив процесът ще продължи безпрепятствено, просто ще изглежда по-"крив". Ако ти трябват още числа - моля, свободен си да заместваш, за какво съм ти аз? Аз знам свойствата на тези трансформации, физиката е ясна и без тях, какво значи упорито да отказвам да се занимавам с очевадни глупости? Замести, получи противоречието, и тогава може да обсъждаме нещо. Хем искаш да обсъждаме противоречие, хем не го даваш, а разчиташ че ние ще го дадем. Е не става така. Ти си на ход, не аз или Гравити.

Там също парадокси няма. Това е геометричната интерпретация на ЛТ - различните ОС са различни погледи, различни срезове на пространство-времето. Но дори без такова задълбаване нещата са кристално ясни. В едната система имаш - по условие - процес без никакви проблеми. Всеки процес представлява съвкупност от събития - в конкретен момент конкретни точки от обектите са контактували. Тази съвкуност от събития е уникална, и еднозначно съответства на съвкупността от събития в другата система. След като в тази съвкупност няма проблеми с колелата - т.е. няма събития, които да водят до спиране, то тях няма да ги има и в произволна друга система. Колкото и странно да ти изглежда тази група събития в другата система, тя се случва там изцяло, до край - колкото оборота правят валовете в първата система, целият свързан с тях набор от събития ще се случи и в другата система. Примера с кривите огледала е достатъчно поучителен. Нещо повече, нещата са обратими - със същите ЛТ тази странна поредица събития можеш да "преобърнеш" в началната система, и ще получиш началният - непротиворечив процес. Това е причината за липса на противоречия, това свойство на ЛТ. Тези свойства, еднозначност и обратимост, са базово заложени в ЛТ. Единсттвеният проблем за тебе е, че в другата система поредицата събития противоречат на интуицията ти. Но това е проблем на интуицията, затова и СТО е антиинтуитивна. След като поредицата събития се случва във всяка ОС, то това не е противоречие във физическата реалност. Това вече не знам за кой път го повтарям. И можеш да го приложиш на практика, харесвайки си някакви събития от процеса. Но ти не си демонстрирал никакъв резултат от ЛТ, който да води до противоречия. Затова темата не носи голям смисъл. Всичко лежи на недоказани твърдения, че трябвало да има парадокс. Не виждам смисъл да коментирам повече на това равнище.

Как стигаш до противоречие, като никъде не си ползвал ЛТ? Това е въпросът. ЛТ са трансформации на въртене на отправната система в пространството на Минковски. Как такова въртене, т.е. поглед на един и същи процес от различни страни, ще доведе до противоречие? Сам си противоречиш, набеждавайки ЛТ за нещо, без да си показал как се стига до това нещо и изобщо стига ли се. Видяхме преди време, че усукани винтове си зацепват без проблем, в скоростните кутии например. Така че не става ясно, как реши, че в конкретният случай няма да зацепват? Изспускаш, че твърдиш нещо за ЛТ, без да покажеш как се получава това. "Явно" не е достатъчно, трябва и доказателство.

И какво от това., пак питам. Защо това да доведе до парадокс? Представи си че гледаш една такава система от колела, но отразена в криви огледала. Е, тя се върти, изображението в кривите огледала прави някакви странни лупинги, но независимо от това продължава да се върти. Има ли парадокс тук? Същото е в СТО. От всяка отправна система ти гледаш процесите които се разгръщат в пространството на Минковски, но от различен ъгъл. Процесът в случая е един и същ, но визуалната му рисунка, "проекцията" в тези системи е различна. След като процесът е един, а проекциите му са различни, това парадокс ли е? Лоренцовите трансформации това правят, въртят процеса в пространството на Минквски, за да съчетаят гледните точки там. Но повтарям, процесът е един. След като процесът се наблюдава протичащ в една система, това протичане ще бъде и в другите системи, и това не може да доведе до парадокс, защото е в съгласие със физическите закони. Замисли се, какво разбираш под "парадокс"? Това че в някаква система поведението не ти пасва на представите ти както в случая, или противоречи на физическите закони?

А защо да е парадокс? Как реши, че се нарушава зацепването? Както при влака? Недей така.

Независимо от това, след като в системата на влака релсата във всеки момент контактува с влака, то това ще се случва и в другата система. В системата на влака не съществува събитие, носещо информация че релсата не контактува с влака - следователно, такова събитие няма да има и в другата система. Всичко останало трябва да е следствие от това положение. Направленията на движение също са следствие от това, от лоренцовите трансформации, такива, че влакът в нито един момент да не се отделя от релсите. А след като имаме това положение, парадоксът се ликвидира автоматично. А ти поставяш каруцата пред коня, тръгваш рисувайки си някакви произволни картинки и настояваш за парадокс. Картинките винаги са следствие.

Кое съм се отметнал? Това дето си цитирал означава, че ако влакът се разглежда като паралелепипед, то обсъжданото движение ще доведе до приплъзване на двете му стени, паралелни на релсите, и превръщането му в успоредник, паралелен на релсите. Скъсяването на този успоредник в зависимост от ориентацията на наблюдателя и влака е друга бира, дай първо да стигнем консенсус, че това е успоредник, който се плъзга по релсите без никакво откъсване. и което не води до парадокс. Тоест коригирай вторият чертеж. Ромбовете на първият ред са некоректно ориентирани. Тряббва едната им страна да е паралелна на линията. Ако се вгледаш в задачата, линята заедно с влакът се върти спрямо наблюдателя, има ненулев момент на въртене. По тая причина "ромбът" с който изобразяваш влакът, ще има различна ориентация (и размер) в пространството. Но винаги трябва да лежи с две от стените си на линията. И това ти се губи, затова стигаш неизвестно защо до "парадокс".

Това е единственото нещо което ЛТ правят. Какво значи "не успяват да реализират"? Кой не успява? Не видях до сега друго предложение, освен откровено некоректният чертеж дето влакът неизвестно как не контактува с релсите.

Това няма значение. Всяка точка на влакът контактува със съответна точка на релсите във всеки момент. Този контакт в този момент представлява събитие, което се трансформира в точка в другата система. Тоест и в другата система всяка точка на влака ще контактува с релсата във всеки момент. Което автоматично елиминира втората картинка. Разликата, която се получава при трансформациите е в подредбата на споменатите събития. Това ще доведе до хоризонтално разместване на по-близката и по-далечната стени на влака, тоест до деформация на предната и задната стена които ги свързват. И се получава успоредник протяжен по релсата, щеш не щеш. Траверсите са допълнителен бонус към картинката, но няма да те натоварвам с тях. Сега и ти ли ще се дръвчиш като Младенов, не се съгласяваш? При това без никакви аргументи до тук, само голи твърдения? Айде по-сериозно.

Не може само едната двойка стени да се накланят. С нищо не са привилегировани Скъсяването е само по проекцията на движението на системата влак-релси по направлението което ги свързва с наблюдателя. По тази причина напречното движение на влака паралелно по релсата няма да доведе до никакво скъсяване. Ще се скъсява разстоянието между релсите. И допълнително, поради комплексното движение релсата ще има някакъв наклон, поради което и влакът ще има някакво слабо движение към наблюдателя, и ще търпи допълнителна деформация както на картинката (не помня вече по твоето условие в коя система релсата беше перпендикулярна на наблюдателя). Ако в системата на наблюдателя релсата е точно перпендикулярна, влакът ще се скъсява само по ширина, заедно с релсата, поради нейното движение (и ще се деформира на успоредник поради неедновременността която разгледах). И в двата случая няма никакъв парадокс.

Долната картинка е грешна. Не забравяй, всяка точка от влака контактува с точка от релсата, и лявото колело, и дясното. Няма такива луфтове каквито си нарисувал.

Имаме две паралелни но раздалечени релси, които се приближават към наблюдателя. По тази права, перпендикулярна на релсите, можем да обозначим две събития, например минаването на двата края на траверса през перпендикулярната линия. В системата на влака тези две събития са едновременни - двата края на траверсата едновременно попадат на линията. Но в системата на наблюдателя, спрямо който релсата се движи, двете събтия няма да са едновременни - едното, по-далечното, ще бъде първо, а по-близкото ще се случи след него. Това се получава, защото линията не е точно паралелна на перпендикъляра към наблюдателя. Но имаме и допълнителен ефект - да разгледаме две събития, свързани със колелото на влака и двата края на траверсата - чукането на колелото върху траверсата. По-далечното колело ще чукне първо, по-близкото - в последствие. Тоест траверсата няма да е перпендикулярна на линията, в тази система няма да е ориентирана по остта на колелото. така че, едно самата релса има наклон, непаралелност, а друго, самата траверса не е ориентирана перпендикулярно.

Налага му Божата Си Воля, и Полето се Подчинява. А ние това го изучаваме като природни закони

Всичко знаем, и ако прочетеш базовите учебници, може и ти да го научиш.

Какво означава "да съществува", когато липсва всякакво проявление? Това да не са ти Ковид конспиративните теории, дето Те определят всичко? Айде научи учебниците за първи клас по въпроса, и после пак се жалвай.

Тц. В едно статично поле е постоянен интензитета. Потенциал и интензитет са много различни неща. Да, интензитетът характеризира градиента на потенциала, промяната му в пространството. Интензитетът характеризира силата, с която се действа на други заряди в полето. След като енергията на полето е нула, тази нула участва във всички сметки Демек счита се че поле няма. Лапландец, това са базови основи на електротехниката.

Ако бъдем точни, ще е успоредник. Но разликата от правоъгълника ще е неизмерима. Неедновременността между по-далечното и по-близкото колело на влака се определя от произведението на ширината на релсите, сумарната скорост на влака спрямо наблюдателя, делено на скоростта на светлината на квадрат. И тази неедновременност се изразява с леко избързване на по-отдалеченото от наблюдателя колело, като в метри това е произведение от споменатият интервал и сумарната скорост на влака. Което за тесни релси е нищожно. Единственият видим ефект ще бъде глобалното скъсяване на целият влак. В същият мащаб ще се наруши и конструкцията на релсите - по-далечната релса ще е леееко по-напред от по-близката, т.е. траверсите няма да са строго перпендикулярни на релсите във системата на наблюдателя. Ще са леко приплъзнати двете релси, неизмеримо на практика. И траверсите ще бъдат точно паралелни на предната стена на влака. Можеш да промениш мащабите на примера си, и да разглеждаш всяка релса като самостоятелен влак, раздалечени на достатъчно разстояние. Тогава в едната система ще имаш два паралелни влака с общ фронт, във втората система единият ще избързва напред, като паралелността им се запази, видимо формират успоредник. И той ще е по-видим колкото влаковете са по-раздалечени. Но при ширината на релсата, това няма да е видимо.