scaner

Защото се движат. Докато релсите в една система не се движат взаимно - по условие. Ако внимаваш в условията, ще разбереш много повече неща, отколкото с тея капаци

Не.

За едно измерение най-често се ползват с учебна, илюстративна цел. Ако ти трябва за три измерения, произволно движение, трябва да се ползва пълният вариант. Например матричната форма от ТУК: или векторен вид Надявам се разбираш защо не искаме да се захващаме с това в тоя форум? Не е по причина че те нещо не се справят.

Младенов, аз това що е отправна система съм го разбрал още кога ти си ходел още прав под масата. Гледай си там твоите проблеми, дето си се омазал до ушите. Срамно е сега, тук, да се излагаш че не ти е ясно що е отправна система и по какво се различава от скоростта на светлината. Не те ли боде нещо да се демонстрираш такава кухавелка?

Ама що бълваш някакви долнопробни халюцинации? Така ли се е премелило "отправна система" в бедната ти главица? Същите условия, които ползва Айнщайн, ползва и Нютон. Ама как да го осъзнаеш това, като си се задръстил с някаква злоба, която ти е пресушила изцяло способността за какво да е мислене? Нема спасение тука, каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи

Хехехе, ега ти типъзмите. Абе сине майчин, кой ти иска да наблюдаваш абстракция, т.е. отправната система? Отправната система е конвенция, система от условия, при които се правят измерванията. В задачата се иска да се наблюдава скоростта на светлината при тези условия. Просто е, ама с тоя пилешки акъл, толкова си и разбрал. Както всеки може да забеллежи, ти не само не си в час, а с часа сте в различни реалности направо

А отдавна е проверено. Но капаците са те затапили напълно

Не съм срещнал досега Гравити да каже нещо некоректно по въпроса. Това че не му се влиза в подробности на занаятчийски проблем е съвсем разбираемо. И на мене не ми се влиза.Защото усилието трябва да се прави от мене.

Боже, тея бъркани яйца в главата като почнат да се вмирисват с времето... А пък класическата физика тръгнала от самопостулираната аксиома за абсолютността на врвмето. И после сметките показали, че това може да е верно ако скоростите на телата нямат ограничение, ако дължините на телата се запазват във всички отправни системи... И немало начин да е така след като сметките го показвали И никой не се намерил да каже на Нютон: чакай бе, човек, от къдет приемаш за верни някакви глупости, вместо да подложим на съмнения тоя самоизмислен постулат..? Значи ти може да вярваш сляпо с класическата физика, ама теорията на относителността имала измислени постулати, а? Е що чак сега си се събудил да протестираш? Сега кажи, колко директни измервания, свързани с космологията, знаеш. И изобщо знаеш ли за такива. Преброй, преди пак да се дупиш и тръшкаш за разширението на вселената. Какво си получил за скоростта на светлината, на базата многократните и директни измервания? Колко е тази скорост при условията на кварк-глуонна плазма? Дали е същата или не? Дали изобщо получената величина е константа, или има присъща вътрешна неопределеност? С какво директните ти измервания са ти помогнали в споменаатите въпроси? С нищо. Разполагаш с приблизителна оценка при някакви ограничени условия. Също както с масата на слънцето. Там където нямаш директни измервания, ще работиш с индиректните. И ще сърбаш скъсяването на дължините, нема друг начин Нямам, естествено ... но нямам и причина да смятам, че те се променят. Значи не наблюдаваме промяна на дължините ... и нямаме причина да смятаме, че те се променят ... защо тогава трябва да приемем, че те се променят? Откъде-накъде. Ми и в СТО е същото - няма причина да смятаме, че не се променят. Сега какво те прихвана да се тръшкаш за СТО, че не било проверено? Ми хайде де, потърси такова доказателство. Хем ще докажеш класическата физика, хем пътем ще опровергаеш СТО. Но да твърдиш нещо без дори да си се напънал да намериш доказателство, е вяра. Ей на, СТО поне индиректни доказателства има, а ти в това отношение си само гола вяра. Пък после ще ми се тръшкаш тука кое било правилното. Ай сиктир. Нескъсяването на дължините е следствие от вторият постулат на Нютон, за абсолютността на времето. Но проблемът е, че този му постулат не е физическо наблюдение, математическото време на Нютон е само абстракция, декрет... Но пък Айнщайн е сбъркал Една идея във физиката се експлоатира докато не бъде отхвърлена, опровергана. Отхвърляне само на база малоумно несъгласие като твоето не е опция. И както виждаш, Нютоновите постулати се отхвърлят, защото следствията им противоречат на проверките. Айнщайновите идеи не са отхвърлени, защото за тях липсват опровержения на техните следствия. Просто е, и това е единственият начин да се върви напред. По тази причина трябва да се замислиш от къде ти се е насъбрало толкова неоправдано недоволство от реалността, след като няма никакво оправдание за него. Добре е да се консултираш с психиатър, може да ти предпише някакъв благотворен успокояващ чай или друго решение. Но да се тръшкаш безпричинно по форумите, никому не носиш ползи Виждаш ли, нищичко не си научил от историята на физиката и как се правят нещата. Идваш тука като един нещастник, и почваш да се тръшкаш като за последно. При това напълно неграмотно, без никаква фактологическа подготовка, на принципа "щом като аз не знам, значи няма", "щом аз не разбирам, значи не е така". Това сочи към доста дълбоки комплекси и психиатрически проблеми. И като гледам, това се задълбочава с времето, преди време не изпушваше чак толкова, вече видимо ескалира. Младенов, приеми: не ставаш за физик, противопоказно ти е. Физиката изисква гъвкаво мислене и спосбност да възприемаш новви идеи. А ти нямаш нито едно от тези основни качества - вкостил ти се е мозъка, и не възприема нищо от времето преди това вкостяване. Тъжна картинка си...

Колко директни потвърждения се съдържат в познанието ти за слънчевата система? На какво основание считаш, че това което виждаш съответства на модела който си мислиш за него? Ако беше толкова лесно, нямаше да минат хиляди години между геоцентричният и хелиоцентричният модел Не всичкко което хвърчи се яде. Едно твърдение се приема за истина, докато не се опровергае. То не става истина нито след една проверка, нито след милион. Защото истината е недостижима граница, и като такава тази граница е извън науката, не е неин предмет. Проверявайки някакво твърдение, единствената цел е да намериш опровержението му. А за това вече може да са нужни мнго проверки. Как разбираш това без да си ги опровергал, т.е. преди да имаш доказателство за заблуда? Някакъв глас ли ти го подсказва? Това е някаква религиозна заблуда Айде по-сериозно.

Добре, сега помисли, каква е разликата между потвърждение на нещо, и познание. Дали самият акт на потвърждение е познание, или познанието е някакъв комплексен резултат с много други съставки? А преди това, заблуда ли е? С какво основание критикуваш Иванчо, преди да си го разобличил? На база само предразсъдъци? Могат да доведат, могат и да не доведат. "Прибързаността" може да се формулира само в последствие. Преди да получиш опровержение, тези изводи са знание. И трябва да се отнасяме с нужното уважение към тях.

Нещо бъркаш познания с измервания. Влагаш ми в устата думи, които не съм казал. И преди твърдението на Иванчо да бъде разобличено, то заблуда ли е? Защото може и да не бъде разобличено Примерът с Иванчо показва какво представлява знанието, и каква е неговата преходност. Понятието "заблуда" винаги е свързано с ново знание, което включва предишното. Тя характеризира разликата между налично знание и ново знание. ДОкато това ново знание го няма, това понятие няма смисъл по отношение на текущото знание. Така че само когато опровергаеш Иванчо, може да дискутираш нещо за заблуда, иначе такава няма. Това е диалектиката в знанието.

Не съм се съгласявал нищо за само директни потвърждения. Напротив, директните потвърждения в науката са много малко и засягат само най-близкото ни обкръжение. В науката се потвърждават следствията. А вече начините за тяхното потвърждаване са директни и индиректни. Масата на земята, на планетите, на слънцето е определена индиректно. Разстояието до слънцето, до луната, до планетите и галактиките - също. Никой не е опъвал кантар да мери слънцето, или метър да мери разстояния. Индиректният метод за доказателства е основен. В ситуация в която не можеш директно да приложиш контакт с еталоните, методът на измерване е индиректен. А това включва 99.999...% от обкръжаващата ни действителност. Така че ЛТ са потвърдени по всички правила с които работим А в примера с Иванчо, важно е опровергани ли са наблюденията му или не. Ако не са опровергани, какво им е странното?

Всички потвърдени следствия на СТО са свързани с ЛТ. А потвърдените следствия само потвърждават валидността на ЛТ. Да не ходим далече, time dilation е потвърждение на ЛТ. Напречният Доплеров ефект също. Изобщо, всяко следствия, отличаващо класическата физика от ТО потвърждава ЛТ. Така че такива необосновани мнения какъв смисъл имат, освен че демонстрират тесен познавателен хоризонт?

В случая има много варианти, ние говорим за казуса свързан с един, а ти си представяш друг. Този вариант, който разглеждаме с Ники, е свързан освен със зацепването на колелата, при което те се въртят по условие, и с приплъзването на едното колело по оста на въртене, което е всъщност вал, по неговата ос, по дължинта му. И тогава имаме една система, в която избрано колело не се приплъзва, макар да се върти, а другото се приплъзва, също въртейки се, и то е подвижното. Можем да го изберем него за неподвижно, в смисъл неприплъзващо се, а другото за подвижно. Тоест "неподвижността" е само по отношение на едно движение, плъзгането по оста. Въртенето ще го има във всяка система. И тази система ще бъде инерциална, защото приплъзването е под формата на проста транслация. Картинките на Младенов по-горе рисуват друг вариант. И двете колела се въртят без да се приплъзват, и в едната система нямат транслация за един наблюдател, за друг имат транслация. Транслацията и свързаните с нея свойства също можем да опишем в инерциална система, за която имаме няколко общоприложими резултати, относителност на едновременността, скъсяване и т.н. Ти, доколкото разбирам, искаш да разглеждаш трети вариант - избраното въртящо се колело като неподвижно спрямо другото. Но това е вече неинерциална система, за която така от раз не можем да изкажем нито едно просто твърдение. В такава система нямаме синхронизирани часовници, т.е. общо време, и нещата силно загрубяват. Аз първоначално разбрах от обясненията ти, че все пак говориш за инерциална система, а там вече няма как да можем да изберем едно от кколелата за неподвижно, при липсата на транслацията за първият пример.

Добре е да сменяш мокрите чаршафи след всяко такова "доказателство". Иначе може да настинеш.

Ако не са читави теоретичните основи, теорията ще бъде опровергана при всяка проверка с реалността. А вътрешната читавост на теорията се свежда до нейната логическа непротиворечивост, която е математически доказана в нашият случай така, както и за класическата физика. Да се опитваш да я опровергаеш логически е все едно да се мъчиш да конструираш вечен двигател. Така че тука просто нямаш думата - доколко си разбрал нещата си е лично твой проблем. Да си. В нашият случай имаме проста ситуация - класическата физика е опровергана експериментално, докато СТО не е. Следователнно, всяко обяснение на база класическата физика е гнило, ако не премине проверката чрез СТО Не става с тръшкане тая работа. Съвсем друг е фундаментът на мисленето.

Реалността може да се провери само с експеримент. Ти имаш ли експеримент който да опровергава дискутираната схема, или това е поредната ти болна халюцинация, че така трябвало да бъде? Това е мрачна религия, Младенов, няма допирни точки с науката

Според какви физически закони не могат да се въртят? Ей това е въпросът, който те прецаква. Ти се опитваш интуитивно да прилагаш правилата на класическата физика, и рабира се не ти се получава. Ми как да ти се получава, след като в разглежданата ситуация са в сила правилата на СТО, несъвместими с тези на класическата физика? "Не може да се въртят, щото според класическата физика не може да се въртят". Що непрекъснато ни демонстрираш тая ти ограниченост? Знаем я вече Младенов, първо се научи що е това логика и с какво се яде, после се опитвай да мислиш чрез нейните понятия. Иначе само разсмиваш публиката Очевадно не си дорасъл да демонстрираш мислене, какво остава до някаква физика... Що се излагаш така?

Да де, ама за да откриеш такова противоречие, не трябва да си чак такъв интелектуален инвалид, както с досегашните "противоречия. Трябва нещо повече от силно желания, трябват и възможности.

Не, не мисля. Изобщо, в науката се работи чрез опровержение, не чрез доказване. Едно нещо, колкото и да го мъчиш, винаги ще има недоказани аспекти, по причина че те за разлика от доказаните, са винаги неограничено число Не може да докажеш всички следствия, винаги ще останат недоказани. След като си стигнал до някаква теория - а ти стигаш до нея на база някакви сериозни основания, единствената борба с нея е да я опровергаеш, получавайки наблюдаем резултат, който и противоречи. Това че не си доказал някое от безчислените и следствия няма никакво значение, и обикновено причина за това са технически трудности. Единствената полза е да опровергаеш някое следствие.

Значи, не можеш да си го представиш, и става физически невъзможно? Това обяснява всичките импотентни тръшкания свързани със СТО.

Какви са доказателствата за тази несъвместимост? Кое в механиката, която описва СТО, забранява такава ситуация? Или е несъвместимо с някаква друга механика, нямаща нищо общо със СТО? Е, голям праз тогава Естествено да нямат общо, след като са описани в друга система. Ако имаха общо, щяхме да разглеждаме класическа физика. А ние говорим за СТО. Подвижните колела, според физическите закони които обсъждаме, са съвсем нормални. Видеоклипчето демонстрира конкретна ситуация, случваща се в стационарната система. Тази ситуация - в стационарната система - се случва и според СТО. Но СТО твърди нещо и за подвижната система, което видеклипа не засяга. Така че няма какво да го набъркваш тука. Губи ти се критерият за реалност. Ти наблягаш, че не можеш да си го представиш аджеба как се случва. Тя и квантовата механика не може да си представи човек в много отношения. Направи експеримент, опровергай теорията, и ела да дискутираме, а така с куца интуиция какво се опитваш да постигнеш? И не ми повтаряй, че скъсяването не било доказано. Доказано е, но не е проверено директно. Което е технически проблем, но в никакъв случай не е опровержение

Разликите са, по причина че филмчето няма абсолютно нищо общо със СТО

Шпага, според мен ти си се объркала от хаоса задачи, които валят наоколо Първата задача беше - двете колела се въртят, като се приплъзват по дължината им. Тоест, нарисувани така в сечение на картинката, за която ти питаш, те не променят формата си. Те се усукват, но това е по дължината, перпендикулярно на картинката, това не е изобразено на нея. На нея те ще си останат кръгли и зацепени, и никакви проблеми няма да има. Втора, коренно различна задача - те не се приплъзват едно спрмо друго по дължина, но като зацепен комплекс се движат. Това е изобразил Младенов на другата картинка, където стават елипсовидни в сечение. Там очевидно за да са винаги в контакт, и двете трябва да се движатзаедно. Не може едното да е неподвижно, както ти питаш. И отговорът ми беше насочен за тази ситуация. Така че въпросът ти е по начало некоректен.