scaner
-
Брой отговори
16242 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
618
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner
-
Тензор энергии-импульса
-
ЦЪК От Библиотеката Това е азбуката на проблема. Преди някой да почне да се тръшка и да не се съгласява, трябва да познава досконално тези проблеми и решения. Ма на...
-
Последните няколко години, след обработката на резултатите от WMAP и PLANCK нещата дръпнаха напред. Има четири напълно потвърдени следствия, свързани с инфлацията, едно силно напред в потвърждаването но още точност му трябва, и едно по което в началото имаше фалшива радост (BICEP), но после му намериха проблеми и за сега се отлага наблюдението с няколко години (сега се подготвя BICEP3). Но когато обсъждаме Големият взрив, инфлацията не е толкова важна - тя е непосредствено преди него, във времево отношение лежи между ГВ и сингуларността. Но при наличните наблюдения, вече става актуален въпросът какво се случва в началото на инфлацията.
-
Хехехе, майтап, ти май още не си се запознал с експерименталните доказателства за инфлацията? И толкова време сееш някакви халюцинации наоколо? Мъкаааа... И после науката ти била изяла компота с вилица...
-
Зависи доколко коректно е разгледан парадокса. Аз преди сто години като се запознавах с парадокса на близнаците, в Большая советская енциклопедия точно така беше написано, казусът с близнаците включва ускорение, единият близнак е в неинерциална система, следователно няма решение в рамките на СТО, решението се получава в ОТО. И това от башка академици беше писана тая статия. А после се разбра, че хората са сбъркали. Както и аз сам стигнах до такъв извод по-късно. После като прочетох монографията на Мьолер, там всичко си дойде на мястото, една голяма глава с много подробности беше отделена на ускорено движешите се системи, описвани с последователност от лоренцови трансформации. Така че като четеш, трябва и да осмисляш прочетеното. Пък ако е от интернета, направо не ти завиждам
-
На практика СТО е приложима и за ускорени движения. Разликата със ОТО е, че в ОТО се допуска и роля на кривината на геометрията, каквато в СТО няма. Със средствата на СТО могат да се решават всякакви задачи свързани с ускорението, но в някои случаи в които се намесва и кривината на пространство-времето, коректният резултат дава ОТО. Acceleration in special relativity
-
Не осъзнава. Забърсал го е ефектът на Дънинг-Крюгер.
-
Никой не се събира. Съгласяват се, убедени от натрупаните и вече всестранно обсъдени в статиите проверени аргументи. Но ти явно си на подходящата възраст, когато нещата се обясняват лесно с Дядо Мраз Дерзай, може да порастнеш...
-
Е това го повтаряме няколко човека от началото на темата. От де да знам че точно ти си го пропуснал?
-
След като отговарят на всички критерии за наука, какъв е проблемът да бъдат причислени към нея? Тя за това науката се прави с консенсус, а не по желанието на офисния планктон. Това че глупаци като тебе не ги разбират тея работи, има ли някакво значение? Наивници като тебе могат да си кръщават нещата както им е удобно, това е само от дефектни ограничени представи. Вижда се че имаш голям проблем. И не само с това, с де що наука има наоколо имаш проблеми. Твоето отричане на СТО е само поредният симптом от тая болест. Хем нищо не си вдянал от нея, хем пърхаш да я коментираш и да се изказваш. Е, последствията от това са видими за всеки. Имаш огромен разрив между искане и можене.
-
Аз нямам пред вид нито пространство, нито време, нито някакъв микс - в случая въпросът е за импулс. Импулсът е характеристика на движението в пространството, енергията по тази аналогия е четвъртата компонента от векторът на енергия-импулс, т.е. "импулсът" във времето, ако може така грубо да се изразим. Ако имаме пред вид и двете, терминът "импулс" не е коректен, трябва си "вектор енергия-импулс", а пък пълното разпределение на материята изисква и тензор.. Но за да има някакъв импулс в пространството, трябва да има някакво движение на материя в него. И за това давам пример - за някакъв наблюдател цялата вселена се движи в пространството, има си импулс. Отделно ще си има при тези условия и енергия, разбира се. Но въпросът е за кой точно импулс става дума, и това питам. Трябва да се уточнни терминологията. И какъв е проблемът, когато с достъпните ресурси са възможни само две наблюдения? Като не те кефи, направи повече - ще имаш шанс да опровергаеш теорията . Но до тогава си гледай сърбежите. Толкова ли си изпаднал, че не съобразяваш вече елементарни базови положения?
-
Няма. Какво значи изобщо "нулев вселенски импулс"? За всеки наблюдател останалата вселена се движи, и си има някакъв импулс Всякакъв импулс и енергия на материята се задават в дясната част на уравнението, в тензорът на енергията и импулса.
-
По всичко личи, че Младенов е неадекват на квадрат...
-
Това с което ОТО надстройва СТО е римановата геометрия на пространство-времето. Разбира се, двете теории не са една и съща, различават се, даже не се преливат една в друга при граничен преход. Ключовата дума тук е локалност. Надграждането на СТО с римановата геометрия и принципът на еквивалентност, валиден в локална област, води еднозначно до схемата на ОТО, и това е пътят който е помогнал на Айнщайн да стигне до нея. Въпросът обаче, дали ОТО се свежда еднозначно до СТО, като направим граничен преход към отсъствие на материята, създаваща гравитацията, не е еднозначен. Нека вземем уравненията на Айнщайн без ламбда членът: Ако в това уравнение направим преход към нулев тензор на енергията и импулса (или нулева гравитационна константа, което е същото), ще се получи едно уравнение което се удовлетворява от много различни геометрии, не само от тази на Минковски - например се удовлетворява и от евклидовата геометрия, с независими пространство и време, и от всяка друга геометрия с константен метричен тензор. Тоест при такъв преход от ОТО не се получава еднозначно СТО. Това е глобален преход. Ако обаче разгледаме едно вакуумно решение на това уравнение, например на Шварцшилд: и направим локален преход на масата (или гравитационната константа) към нула, се получава еднозначно метриката на Минковски: Тоест на локално ниво ОТО преминава еднозначно в СТО, но на глобално тя е нещо повече, нещо различно.
-
Много адекватна илюстрация за "несъгласяването" на Младенов
-
Това си е някква твоя представа, сбъркана както всичките ти останали представи. Тълкуванието в науката е съпоставяне на фактите с определени модели. В едни модели фактите подкрепят едно, в други друго, в трети съвсем противоположното. И печели моделът спрямо който могат да се тълкуват позитивно (като потвърждение) максимално количество факти. А мнението, нали знаеш къде да си го пъхнеш? Мненията, за разлика от тълкуванията, в науката трябва да се аргументират. Мнения без аргументи, като твоите, нямат збсолютно никакво значение. Ти бъркаш науката с някаква демокрация, дето всичко може да се приказва без никакъв контрол. Тц.
-
Всяко решение на една задача при дадените условия, колкото и безумно или глупаво да се струва на някой, е решението на задачата. Тук няма условно и безусловно, смислено и безсмислено - има най-доброто решение на проблема. Това е единственият критерии Разбира се че не е гаранция. Само ти може да разсъждаваш с такива неадекватни схеми. Това е най-добрият модел с който разполагаме, който предсказва най-адекватните следствия по отношение на реалността. Тоест това е модел, който има най-добра предсказателна сила - за разлика от всичко друго до момента. Ти така и не разбра какво е знание, и какъв е смисъла от науката. Заслепен си от търсене на някаква истина, каквато няма. Заслепен си от някакви първобитни представи, изоставени преди много векове. За разлика от истината, която е абсолютно точно и пълно знание за реалността, т.е. модел който може да прогнозира всичко и то неограничено точно, знанието е текущият модел, който най-добре на настоящият етап може да дава прогнози. И като такъв, този модел може да се усъвършенствува, увеличавайки знанието. В настоящото време този модел се основава на разширяването на вселената. Колкото и да се тръшкаш или неприемаш, няма значение.
-
Значи, попитах те горе защо считаш че вселената съществува, след като никой не е ходил там да провери, замълча като тапа. А този въпрос може да се зададе във всякакъв контекст. Например, съществува ли слънцето, след като никой не е кацал на него да го пипне? А кой е проверил директно на слънцето, че енергията му идва от ядрената реакция, която си мислим че работи там? А кой е премерил масата на планетите, за да работим с числата, с които работим? А има ли ги кварките, след като никой не ги е пипал, че и не ги е извличал самостоятелно? Ти спомняш ли си как се тръшкаше, че анизотропията в реликтовото лъчение сочела, че можело да се установи собственото движение на спътниците? Какво движение, какви пет лева, след като тази неравномерност в червеното отместване също трябва да се интерпретира чрез доплеров ефект за да се свърже с движение? Момченце глупаво, всичко това са модели, които ние градим, за да обхванем достъпните данни, и с тях да можем да решаваме проблеми. На някои недоносчета може да им се струва, че били глупави, че не били реални, тва си е техен проблем щото не са дорасли до смисъла що е то глупост в случая. Само по този начин можем да опознаем света, чрез модели. Моделите са като чорапите: имаш един крак, и трябва да му облечеш най-удобният чорап, такъв чорап който да застане върху крака максимално плътно, с най-малко гънки и излишни чупки. За някои той може да е грозен, за друг може да е примитивен, но единствената характеристика по която той трябва да се оценява е да е максимално удобен. Моделът трябва да си върши работата. Ти се беше опетлявил по въпроса с истината в науката. Истината е характеристика на мисленето, свързващо негово отношение към предметът на мислене. Преведено за нашият случай, свързан с науката, това е характеристика определяща доколко близко мислите и представите, породени от нашето мислене кореспондират с околната реалност. А това става, изграждайки мисловен модел на тази реалност. Науката прави това, просто нейният модел е много по-детайлен и логически свързан. И тук няма значение "глупаво" ли изглежда да използваме червеното отместване за модел за разширение на вселената, ако адекватността на този модел е по-добра от всяка друга подобна схема с която разполагаме. Тази адекватност е стъпка към истината, стъпка в правилната посока по кривите пътеки на знанието. Но проблемът е, че ти и с мисленето не си приятел, и там тръшкането взема превес. "Глупаво" било нещо си, хахаха
-
А какво потвърждава? Какво е името на това, което се потвърждава с това въртене? Именно, тя е името на същността която се нуждае от обяснение. Името се измисля, нали? Всичко останало, свойствата, следва от наблюденията. Как живееш с тая стена от предразсъдъци?
-
Какво значи "никой не противоречи"? Една хипотеза или се потвърждава, или се опровергава, това е противореченето, друго няма. В случая се потвърждава: Доказателства за съществуване на тъмната материя И хипотезата се ползва, докато се опровергае. Няма друг начин. И изобщо, на тебе ти липсва разумен критерии за "смислено", и с това безсмислено понятие се опитваш да си избиеш някакъв комплекс тука...
-
Извинявай, ти почваш със спекулациите, говорейки за вселена. Кой е доказал че такова нещо има? Някой ходил ли е да провери? Доколко вселената е също спекулация, и защо не се тръшкаш и не протестираш за това? И ако не е спекулация, дали тъмната енергия също не е? Не пропускаш ли нещо много съществено, представяйки си света само в черно и бяло? Още тук ти се къса връзката със знанието което дава науката и сбърканите ти представи. Но вече многократно го повтаряхме. В тая продънена каца не се задържа вода...
-
Доказателства за съществуване на тъмната енергия Закон на Хъбъл Всичко това са измервания потвърждаващи сегашният модел на знанието. Индиректните измервания също са доказателства.
-
Какви характеристики на "факт" притежава? Информацията която носи не е резултат от акт на наблюдение - именно защото е обобщение. Какви проверими следствия са част от фактите? Ехооо... Всяка хипотеза, която получи потвърждение, става теория. А вече обемът факти, които тя е способна да обясни, я класира на съответното място за конкуренция с другите теории. Като се появи друг факт, теориите които биват опровергани от него отадат, другите си реаранжират подредбата по актуалност. Тъмната енергия не е хипотеза, за нея има факти. Не е ясна същността и, но е ясно че я има. ТЕ е име на нещо което се проявява в определени ситуации. Стареене на светлината никой не е виждал. Не трябва да се бъркат тези неща, колккото и да са близки. Няма, но е добре очертана Ако приемеш, че хипотезата се основава на още непотвърдено предположение, няма да сбъркаш.
-
Това е обобщение на много факти, не е факт. Дай да не забъркваме пак терминологична манджа с грозде. Споменатото обобщение от факти не е еквивалентно на хипотезата - то не дава никакви проверими следствия В случаая хипотезата би произлязла от други съображения, други - недоказани до този момент - предположения. Затова е само хипотеза, а не знание. Вземи казуса с разширението на вселената. Хипотезата с доплеровият ефект като обяснение за червеното отместване лежи на схемата на обобщаване на знанията - ние вече знаем за доплеровият ефект, и той нормално пасва в схемата на новите факти. Това на практика не е хипотеза, може да се нарече така за пълнота, от куртоазия така да се каже. Но ние реално автоматично имаме доказано следствие - червеното отместване, и това на практика я издига в теория. Докато идеята за стареене на светлината е чиста хипотеза - такъв ефект е неизвестен до сега, съществуването му е предположение. Тоест, ако ти изцяло градиш схемата на вече установени резултати, които тя би обяснила, ти направо целиш теория. Разбира се, всяка ситуация си има своите особености. Има, фактите основоположници не съществуват в момента на създаване на хипотезата, те са измислици (примерът горе със стареенето на светлината). Дори не са постулати. Нещата не са винаги така ясно разграничени, но трябва да се прави разликата, иначе се омазват причина и следствие в хипотезата.
-
Какво разбираш под "факти"? Това също е важен въпрос. Фактите сами по себе си не са потвърждение на каквото и да е. Ето ти хипотетичен пример: Една хипотеза предсказва, че морето трябва да се синее не на 100% (чисто синият цвят), а само на 21%. Мерим, и получаваме факт: нивото на синьото е 26%. Потвърждава ли този факт хипотезата, или не? Ъ? Е, както виждаш, не е достатъчен фактът, той сам по себе си не е реално нищо повече от някаква информация получена при някакви условия, единствената сигурна истина в него е че се е случило събитие "измерване". Продължаваме да мерим, втори факт: нивото на синьото е 20%. Трети факт, нивото на синьото е 17.2%. И така нататък, продължаваме да трупаме факти много, че и от различни екипи събрани. В крайна сметка, като се обработят тези факти, се получава, че измереното в тази ситуация ниво на синьото е 22+-3%, т.е. нивото на синьото достоверно е в интервала 19..25%, девиация 3%. Предсказанието на хипотезата е в този интервал, тоест тази съвкупност от факти потвърждава хипотезата, независимо че всеки конкретен факт не съвпда с нейното предсказание. И вече след тази обработка имаме потвърждение на хипотезата, и независимо кое по ред е то, можем да считаме хипотезата за теория. Като, разбира се, можем да имаме няколко теории съществуващи едновременно, обясняващи това явление. Най-интересната от тях, получаваща консенсува е тази, която обяснява най=широк клас явления, освен конкретното следствие. Не става така. Иначе религията щеше да се превърне в наука много отдавна Времето в случая показва две неща. Или има някакъв застой в науката и техниката, липса на идеи, финансиране и подобни. Това може да е свързано и с удовлетвореност от качеството на резултатите които дава теорията (по-добри не са нужни за сега), чисто икономически причини. Или теорията е достатъчно всеобхватна, такава, че нормалното развитие на технологиите не е достатъчно на сегашният етап да произведе нови факти, които да я разклатят, въпреки усилията за това. Кой от тези варианти се реализира е въпрос на допълнителни анализи.
