scaner
-
Брой отговори
15997 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
608
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner
-
Я да задам тука един провокативен въпрос По-горе май се стигна до мнението, че няма значение в каква последователност падат квантите на двата отвора, винаги ще се изгражда интерференчна картина. Защото най-малкото всеки квант ще "интерферира сам със себе си" както е приет жаргона, и картината само ще се трупа. Да, ама не. Което лесно се проверява с елементарен опит. Ако облъчваме двата процепа с кохерентна светлина, например от лазер - да, интерференция ще има. Ако обаче използваме некохерентна светлина, от лампа или свещ - не, интерференчна картина липсва, получава се пълно мазало. Именно тук се появява едно понятие - дължина на кохерентност. Това е дължината (произлиза от интервал време), в рамките на която светлинният поток е кохерентен. Например от обикнновена лампа светлинният поток има дължина на кохерентност в рамките на милиметри, докато от лазера - стотици километри. Тази дължина на кохерентност и ограничава размера на рамената на интерферометрите - един интерферометър ще работи само ако сумарната дължина на рамената му е доста по-малка от дължината на кохерентност, която има светлината с която се работи. По тази причина и опита на Майкелсън навремето не е могъл да се прави с много дълги интерферометри, дължината на кохерентност на живачната лампа която се е ползвала е била само няколко метра, и то с голям труд. Та, прост въпро: защо въпреки квантовите механизми за интерференция от единични фотони - всеки е самодостатъчен за да се получи в крайна сметка натрупана интерференчна картина, от обикновена светлина (електрическа крушка например, слънчева светлина) пусната върху двата процепа такава не се получава? Нали и тя е съвкупност от много отделни фотони, всеки от които е самодостатъчен, а взаимодействие между тях няма, така че количеството и последователността им не би трябвало да повлияят на резултата? И как се е изхитрил навремето Юнг, при липса на източник на кохерентна светлина по онова време (ползвал е слънчева), да получи интерференчна картина?
-
Така и така се разговорихме на тема квантова механика, така че си припомних няколко интересни положения от сравнително скоро време. В популярна форма: Ученые опровергли существование объективной реальности А следващото е свързано с отговора на въпроса: ако едно дърво пада в гората и никой не го чува, издава ли то шум? Общо взето това е видоизменената форма на въпроса, по който някога са спорели Бор и Айнщайн. Новый квантовый парадокс ставит под сомнение основы наблюдаемой реальности Бор се е оказал прав, и в този смисъл отгворът на горният въпрос е по-скоро НЕ.
-
Шпага, всяко произволно твърдение има шанс случайно някога да се окаже истина. Прави ли го това по-малко случайно? Има ли някаква връзка с нещо, дори близко до наука? Не, естествено. Е, всичките твърдения на Малоум са подобни, случайни, без логически произход от нещо базово. Приказки за собствено приспиване. Хайде не се прави и ти на тапа
-
"Хипотезата на Малоум е като приказките край огнището - преразказване на околният свят в някаква митологична форма, със змейове, лами, юнаци (пардон, фотони за връзка, керн, гравитон)...
-
Е как, не се ли вижда разликата между вълната и светлинните кванти? При сблъсък на фотон с електрон фотона отскача като твърдо топче, това е ефектът на Комптън. Това е и едно от доказателствата, че освен при излъчването и поглъщането, светлината се разпространява на порции. И това дето се нарича "електрмагнитна вълна" не е нищо друго, а колективно движение на такива порции. А тези порции, за разлика от вълната, са неделими. В твоят пример с вълни, вълната лесно се дели на две минавайки през преграда. Фотонът и електронът не се делят на две (или на повече). Принципно различни конструкции са, не може да се намесват вълни за тяхна "конструкция". Е как да е така. След колапса вълновата функция изчезва, имаме съвсем друга функция, която почва да описва нова вероятностна вълна. Колапса това значи - при колапса всички вероятности в пространството изчезват с изключение на 100% вероятност в мястото на регистрация на частицата, вълновата функция изобразява тази картинка, и почваме от начало. Нямах точно това пред вид, но това вече го споменах. Тази математика показва, че конструкции като вълнов пакет, които в началото са се разглеждали като аналог на частица, конструирана по вълнов начин, не са устойчиви във времето и пространството, започват да се държат като сапунения мехур. А лошото на визуализацията със сапуненият мехур е, че той може едновременно да се допира до много места и да създава причинно-следствени потоци там, т.е. той взаимодейства силно нелокално, за разлика от електроните например.
-
Имаме превъзходна наука, квантова теория на полето, която перфектно се справя с квантовите полета. И тя ни показва, че вълни в такива полета няма, има квантови флуктуации и кванти, което е съвсем друго нещо. Имаме чудесен математически апарат, който обаче не понася "квантови вълни", поради което последното словосъчетание няма смисъл. И като няма смисъл, не виждам защо трябва да се предъвква и да му се прави изкуствено дишане. Мислиш ли, че не искам... искам, но не мога. Какъв ти е проблемът? Виждаш че вълната няма смисъл в случая, не може да се използва вълна, колкото и да ни тегли желанието. Най-простият вариант е да я махнеш - така класическата интуиция няма да те вкарва в заблуждения и неверни представи. Отказът е въпрос на сила на духа Ами спуквайки се сапуненият мехур, какво става с енергията? А промяната на вълновата фукция, какво става тогава с енергията? Точно тук е големият проблем на вълновата функкция - нарича се колапс. Вълновата функция описва поведението на вероятността за даден квантов обект в цялото пространство, но в момента на измерване тази вероятност се локализира в точка, т.е. вълновата функция моментално колапсира, променя се. Описвайки енергията, това означава че енергията по магичен начин се събира от цялото пространство с неограничена скорост в точката в която е локализирана частицата. Този процес не прилича на пукане на сапунен мехур, а обратно, на неговото схумване в някаква точка. Това поведение противоречи на всякакъв разумен физически процес. Всичко това няма някакъв проблем, ако вълновата функция, както и вълната свързана с нея, са математически обекти - колапс на математически обект не е нужно да става с крайна физическа скорост Но тези проблеми израстват застрашително, когато вълновата функция почнеш да свързваш с релана вълна, пренасяща енергия. Тогава е страшно.
-
Ама това е проблемът: какво е това нещо "квантова вълна". Хайде, опиши математически поведението, за да я вкараме в разглеждането. Измисли такава вълна, която да не губи енергия във времето, която да може да се събере в точка, независимо от предишното си състояние ("вълна" е обект който не е в точка). Ми това е проблемът, не е достатъчно да сложиш отпред името "квантова", трябва да налееш и същност, поведение, еволюция. Само лепвайки името, ти създаваш магично обяснение. Затова и при най- що годе успешната теория с вълна, на Бом, вълната не носи енергия, енергията се носи от частицата, а вълната само я ръководи как да се движи в пространството, самата тя е нерегистрируема. Но всяка вълна, която носи енергия, ще се дели от процепа на две независими части. Защото това е идеята на интерференцията при вълните, всяка чааст след процепите допринася в различни пространствени точки с енергията си. Но ако процепите са модифицирани, като две тръби, по всяка тръба ще си тръгне отделно парче със собствен живот. Това е свойство на вълна, и в случая не се наблюдава такова. За това, не от добро, се счита че квантите имат само някои вълнови свойства, не всички. А една вълна трябва да има всички вълнови свойства, за да е вълна. И така се връщаме на общоприетото понятие квант, с неговият дуализъм. Забраави за вълната.
-
Шпага, всяко нещо, дето участва в математически уравнения, е математически конструкт, вълновата функция в случая - също. Съвсем друг е въпросът, дали тя има физическо съответствие в наблюдаваният обект. Посочената статия доста уклончиво разсъждава от типа: ако тя е физически параметър, то така, но ако не е физически параметър, пак може да е така. Прочетох я (все пак набързо) и нямаше някакъв задължителен извод, който да ни задължаваше да разглеждаме вълновата функция като пряко съответствие на реален параметър. Пък и не съм срещал някаква тенденция да се продължава задълбочена работа в тая посока...
-
Е там е проблемът, че вълната не притежава такова свойство. ВЪлната е пространствен обект, тя има тенденция да заема цялото пространство с времето, като частите на тази вълна се раздалечават една от друга неограничено. Добър пример е сферичната вълна в това отношение. Плоската вълна може да е плоска само когато тази плосккост е неограничена. Всяка друга конструкция, ограничена в пространството - вълнов пакет - има тенденция да се размива и раздува. А когато частите на една вълна се раздалечат достатъчно, се изисква непонятен процес, който да я събере в точката, в която се "източва" енергията и. Както и се изискват свръхсветлинни скорости за това, за да се съберат раздалечилите се вече нейни части. Една вълна свободно минава и през двата процепа - ако проведеш експеримент непосредствено до процепите, трябва да я регистрираш и след двата. Квантът обаче минава само през един. Има хубави експерименти, с които може да се установи през кой от процепите минава квантът, например електронът, като се осветяват процепите с фотони. Фактът е, че такъв експеримент установява минаването само през един процеп, никога и през двата. Така че твоето твърдение нищо на практика не обяснява Това е магическо обяснение, само за парлама. Да, но на тези изображения специално са взети мерки да се облъчва целият процеп, а не да се бомбардира насочено. Тоест това е опростена схема на картинката която аз дадох. Ако тръгнеш да бомбардираш насочено процепите, излизаш от простата схема за интерференция. Самата идея за добра интерференция е, когато и разстоянието между процепите е малко, и тяхната ширина е малка, доближавайки се до дължината на вълната с която работиш. Иначе при широки процепи, които можеш да нацелваш от далеко, и от двта процепа ще получаваш само дифракционнна картина след тях.
-
Дай по-бавно. Това което наричаме вълнова функция, е функция, математически конструкт. Тя е лишена от способност да взаимодейства с каквото и да било. Би могло, тя да описва реален обект - пилотната вълна на дьо Бройл например. Тоест, тогава нещата опират до наличие на реален материален обект - тази пилотна вълна, която има специфично поведение, описвано от вълновата функция. И да, тогава можем да говорим за енергия която се пренася, и бог знае как се разпределя между тази вълна и частицата. Тоест, ти реално имаш пред вид съвременният вариант - теория на де Бройл - Бом. С всичките си плюсове и минуси. Точно с какви проблеми се сблъсква тази интерпретация, може да видиш ТУК.
-
Всъщност това от никъде не следва. Проблемът е, че за сега от противното не следват позитивни последствия, които да разрешат някакъв проблем.
-
Да ти напомня условието за получаване на интерференционна картина: Електроните се насочват към един отвор (няй-ляво), и вече получената вълна се насочва към двата процепа. Ако директно целиш двата отвора, ще се получи манджа с грозде, т.е. картина в зависимост кое как си нацелил. Което не е коректната ситуация.
-
Е, не е така. Според Файнман, вероятността частицата да е на някакво място се получава, като се сумират вероятностите по всички пътища. Това съвсем не означава, че частицата минава по всичките тях. Не съществува физически процес, който да показва, че електронът може да се дели на две части (ако процепите бяха 53, на 53 части ли щеше да се дели? От къде той щеше да знае на колко трябва да се раздели?). Енергията някой трябва да я носи, тя изисква материален носител, а електронът като елементарна частица е неделим повече. Преди няколко години се беше появило изследване, че при някакви процеси в течен хелий се проявявало взаимодействие на половин електрон. Само че заглъхна бързо тая работа, оказа се че това е колективен ефект, както и отрицателната маса на електрона примерно... Тоест това е ефект в материална среда, резултат от специфично взаиммодействие, докато интерференцията не изисква такава, и електронът там не проявява склонност към делене. Това обяснение би било удобно, но няма доказателства че може да е верно. По обяснителна сила то е равносилно с това, Баба Яга да подритва подходящо електрона... Това е типично поведение на класическа вълна. Проблемът е, че електронът не е такава.Няма останала част от вълната в случая. В примера с фотони, всеки фотон си носи енергя еквивалентна на честотата му, интерференцията не променя честотата на фотоните, за това фотонът взаимодейства в точка с цялата си налична енергия, без никакви загуби (освен загуби свързани със самото взаимодействие, неточност на нивата, подобни). Същото е и с всеки друг квант, няма причина да е друго. Това отличава квантите от класическата вълна - вълната не може да взаимодейства локално с цялата си енергия, при квантите това е факт. И това чупи класическата представа за каквото и да било. Може би по-коректното обяснение е, че тя усеща всички препятствия по пътя си, преди да е преминала по него, и се съобразява с тях. Нелокалността която внася квантовата механика, е коз в тази посока.
-
Струва ми се, че изобщо не разбираш как се получава тази картина която се вижда, и която наричаме интерференчна. Най-голямото насищане в средата се получава от наслагването на много отделни частици. Прагът на взаимодействие е такъв, че или регистрира фотона, или не го регистрира. Ето на това видео се демонстрира чрез попадане на фотоните върху камера, как се натрупва картината. Всеки фотон тук е точка, със своята енергия и т.н.: Флуктуациите са изначално състояние на квантовото поле. На тях почива и твърдението във философията, че материята непрекъснато се променя, че тя съществува във вечно движение Това произлиза основно от принципа за неопределеност, а каква е природата зад този принцип, в рамките на тази парадигма не знаем. А вече, в зависимост от енергията която притежава полето, тези флуктуации могат да доведат до по-сериозни ефекти, като временно пораждане на двойки частица-античастица, както и до виртуалните частици. Но дори и по-слабите флуктуации са наблюдаеми, чрез ефекта на Казимир и отместването на Лемб. Май имаше и трети наблюдаем ефект, ама сега ми се губи, може и да бъркам...
-
Дискретноста е свойство на самото поле, да произвежда кванти. Иначе е горе-долу както си го схванал. Ето ти една прилична аналогия. Представи си полето като воден разтвор на сол. Концентрацията на солта е енергията на полето - колкото повече сол има във водата, толкова повече енергия има полето. Под някаква граница, солта е разтворена във водата, и си имаме "чисто" поле. При някакво ниво на "енергията", т.е. на солта, се образува преситен разтвор, и в разтвора започват да се образуват кристални зародиши. Ей това са квантите, дискретните образования за които говорим. Тази аналогия би била пълна, ако при описаното положение се образуваше само един кристален зародиш, ако дигнем концентрацията на солта два пъти - още един, ако дигнем три пъти - се появява и трети кристален зародиш (докато нормално разтворимостта е само прагово явление, не става нататък за аналогия). В тоя пример, разтворът в състояние близко до наситеното, може да проявява особено поведение. Например поради някакви смущения локално да се получат условия които да създадат кристален зародиш, но след кратко време този зародиш да се саморазтвори. Това "вълнение" в нашата аналогия са виртуалните частици - кристални зародиши, ама не съвсем, липсва им достатъчно концентрация ("енергия") за да станат устойчиви образования. Не можем да кажем така. Що за процес е това, което ще раздели електрона на две? Или ще го накара да се върне (как, от къде), за да мине през вторият процеп (тогава какво значение има, че е минал и през първият)?
-
Това са квантите - фотони, електрони, други. Електроните доколко са вълни? А фотоните?
-
Кинетична енергия. Ако е в някакво поле, и потенциална енергия. Има. При квантовите сплитания не се пренася информация. Има си цяла теорема за това, следствие от квантовата механика.
-
Аз това дето го цитираш, го повтарям непрекъснато - квантите са състояние на полето. Тук спор няма, спорът е за т.н. вълна на вероятността - не мястото, дето се намира водната вълна, а мястото дето тя вероятно може да се намира. Значи представи си следният прост пример. Ти си квантът, който разглеждаме, и сме те локализирали на площад "Народно събрание", пред коня. След тази локализация ти тръгваш нанякъде, неизвестно накъде. При тези условия вълната на вероятността някой тебе отново да те срещне някъде, започва да се разпространява като концентричен кръг около началната точка на локализиране - равновероятно е ти да си тръгнала към ЦУМ, към Университета или по улица Шишман към Аксаков, по опашката на коня. При това с времето тази вълна почва да се разплува и деформира, защото не е задължително ти да се движиш по права линия (има улички и завойчета), трябва да се отчитат всичките ти вероятно траектории. И така до следващото ти локализиране. Това е вълната на вероятността, и тя няма общо с това което казва Уилчек по-горе, нито с водната вълна.
-
Няма вълни тука. Самият електрон проявява вълнови свойства, и цялата енергия е в негово владение - нищо от нея не го напуска, щото няма как.
-
Няма такова нещо. Цялата енергия на електрона се плясва на плаката. Това се потвърждава и при интерференцията на фотоните - след интерференцията те не си менят честотата, т.е. енергията, само се преразпределят пространствено, очертавайки картината, всеки попадащ на плаката.
-
Веднага ми идва на ум романът "На брега" на Невил Шут. Издаван е на български (има го в Читанката), както има и добър филм по него със същото заглавие (с Грегъри Пек, Фред Астер и др.), както и по-прясна версия с Арман Асанте в главната роля. Там всичко е според изискването - хората се прощават един с друг завинаги, и светът свършва за всички...
- 2 мнения
-
- 2
-
-
За каква среда говориш? Ситуацията е проста. Имаме частица, която в някаква ситуация взаимодейства, локализирана е. От тук нататък тя се намира някъде в пространството, и къде ще се случи следващото взаимодействие, се определя с някаква вероятност. Като тази вероятност зависи и от времето, т.е. се променя в различните пространствени точки, и това се нарича "вълна на вероятността". Никаква среда не намесваме. Наблюдава се. Както и от единични фотони, така и от единични протони, атоми, че и цели молекули. Всички микрообекти имат сходни квантови свойства.
-
Е как вълната на вероятността пренася енергия? Замисли се, в точката в която вероятността да се срещне частицата е ХХ%, има или няма енергия? Ако има колко е? И ако има, това енергията за ХХ% вероятност ли съответства, или за 100% вероятност за намиране на частицата, щото там е намерена? Пренос на енергия, и вероятност да има енергия някъде, са коренно различни понятия. В случая за пренос на енергия може да се говори само в статистически смисъл, че от един голям ансамбъл ХХ% част от тях ще минат през дадено място и съответно ще пренесат толкова енергия от общата. Но за конкретна частица това няма смисъл, там ясно изкристализира чисто математическит смисъл на тази величина. Елементарните частици не се движат вълново. Те само проявяват - в определени ситуации - вълнови свойства. Вълната е съвсем различно понятие, тя има материален фронт, който в конкретен момент се намира на много места в пространството. По тази причина една вълна може да взаимодейства нелокално - различни участъци от фронта на една и съща вълна в различни пространствни точки да взаимодействат едновременно. Квантовите частици, слава Богу, нямат такова свойство, те все още взаимодействат локално, огат да се локализират изцяло. Те не са вълна, но могат да образуват вълни. А вълната на вероятността е точно това което казва името и - математическа вълна описваща разпределението в пространството и времето на математическа величина - "вероятност". Вероятността не е характеристика на определена частица/квант, не можеш да я измериш като конкретен неин параметър, в този смисъл тя няма носител. Тя е статистическа характеристика.Така както може да формулираш вълна от радост или усърдие Или от лошо настроение... В този смисъл вероятността няма носител така, както заряда например, не е характеристика на конкретна частица/квант. Като направиш измерване, не можеш да я определиш измервайки тази частица (ще получаваш само 1 или 0), защото тя е статистическа харакеристика на много частици. Теорията на де Бройл - Бом предполага допълнителна физическа вълна към всяка частица, която би могла да отговаря за вероятностното поведение. Това е дълга история, но там има сериозни проблеми със СТО например, поради нелокалността на взаимодействието характерно за тази теория, което предполага пренос на информация с безкрайна скорост. Съвременната физика говори за вълна на вероятността само в математически смисъл.
-
Ами дай да видим каква е приликата тогава с вълните на вероятността. При случая с водата, където и да пипнеш - вода, материя, носителят на всички свойства на вълната. Във всяка точка можеш да измериш енергия. При вълните на вероятността, където и да пипнеш, какво има? Нищо и половина - ако там намериш частицата, да, тя ще е там със 100% вероятност, и ще има енергия, и каквото си трябва. Но ако я няма там (все пак за вероятности говорим) - тогава там няма нищо, ни частица, тем паче и енергия някаква. Вероятността е математическа статистическа характеристика, тя няма свойството да се движи сама в пространството, няма собствен материален носител, не можеш да я регистрираш - при измерване или регистрираш 100% наличие, или нула, липса, никаква друга стойност. Така че, къде е тази структура тогава? За да я намерим де Да, но тези уравнения това и правят - описват математическа величина, вълнова функция. О, идеално черните тела са прекрасни излъчватели Слънцето е много близо по характеристики на идеално черно тяло. Щом едно тяло поглъща, то енергията и температурата му нарастват, а от там нараства и излъчването му. И колкото повече, толкова повече.
-
Виж сега. Важно е в случая да се помни, че вълната на вероятността е математическа конструкция. Няма физическа същност, която да се разпространява в пространството под формата на такава вълна. Именно по тази липса са и проблемите човек да си представи как работи квантовата механика на интуитивно ниво. Същото е и с холографският принцип - на този етап холографската двумерна повърхнина е само математическа конструкция. Да не говорим, че за да се възпроизведе и динамика, трябва не двумерна, а тримерна "повърхност", обем, щото само двумерна повърхност възпроизвежда статична картина. Или да имаме динамика върху самата двумерна повърхнина (динамика на какво, кой е носителят на динамичните характеристики там? Важен въпрос ако материализираме такава повърхност, и не толкова важен, ако я разглеждаме само като математически похват.).
