scaner

Мисля че ти още не си наясно със самата идея в случая. ВЪлните на вероятност (каквото и да значи това!) ги има не защото имаме възпроизвеждане на холограма, а защото такава информация е записана върху холограмата. Ако върху нея беше записана информация за частици с Нютонови своййства, това и щеше да се възпроизвежда, и никакви вълни на вероятност нямаше да има. Може би те обърква базовото качество на холограмите да работят на принципа на интерференцията, и самите свойства на квантите да интерферират, записани във информацията която трябва да се възпроизвежда. Това са две неща които не трябва да се смесват в случая. Идеята е, че начинът на възпроизвеждане не внася никаква допълнителна информация в обема, в него има само информацията записана на повърхността. А още по-дълбоката идея е, че изобщо не става дума за някакво възпроизвеждане във физически смисъл, това е някаква произволна интерпретация...

Това, болдираното, е най-интересното! Има ли някакви хипотези/предположения/ на каква друга база може да е такъв "лазер"? Проблемът с подчертаното е следният: този "лазер", заедно с неговото излъчване, ще бъдат извън възпроизвежданият обем, и информация за него няма да има върху холограмната повърхнина, т.е. вътре в нашата Вселена... Шпага, не знам дали преди съм предлагал една книжка, много от въпросите които се обсъждат наоколо се разглеждат и в нея, там има и глава за холографският принцип. Силно я препоръчвам, ще бъде полезна за всички: Леонард Сасскинд, 2015: Космический ландшафт. Теория струн и иллюзия разумного замысла Вселенной СЪДЪРЖАНИЕ Предисловие ........................................................... 8 Введение .............................................................. 12 Глава 1. Фейнмановский мир .......................................... 28 Природа дрожит ....................................................... 34 Фейнмановские диаграммы ............................................. 52 Законы Физики ......................................................... 75 Глава 2. Мать всех физических проблем ................................ 79 Худшее из когда-либо сделанных предсказаний .......................... 82 Стивен Вайнберг произносит «запретное слово» ....................... 97 Случай отрицательнойл ............................................... 102 Планковская длина .................................................... 104 Глава 3. Рекогносцировка местности .................................. 110 Поля .................................................................. 115 Холмы и долины ....................................................... 120 Качение по Ландшафту ................................................ 129 Глава 4. Миф об элегантности и однозначности ........................ 133 Что физики понимают под красотой ................................... 133 Происхождение мифов ................................................ 142 Теория струн и развенчание мифа ...................................... 145 Элегантна ли природа? ................................................. 150 Глава 5. Гром с небес .................................................. 156 Вселенная Александра Фридмана ...................................... 156 Космологический принцип и три геометрии ........................... 162 Три судьбы ............................................................ 168 Геометрия судьбы ..................................................... 1 70 Возраст Вселенной и старейшие звёзды ................................ 1 77 Решение ............................................................... 1 79 Сверхновые I типа ..................................................... 181 Свет творения ......................................................... 183 Инфляция ............................................................. 193 Глава 6. О мороженой и варёной рыбе ................................ 201 Подарок для Тини ..................................................... 202 История рыбы ......................................................... 202 Антропные Ландшафты ................................................ 205 Немного астрофизики ................................................. 213 Когда антропный принцип имеет смысл? ............................... 221 Философские возражения .............................................. 228 Глава 7. Мир на резинках ............................................. 236 Адроны ............................................................... 237 Происхождение теории струн ......................................... 240 Глава 8. Реинкарнация ................................................ 268 Компактификация ..................................................... 271 Элегантная суперсимметричная Вселенная? ............................ 279 Волшебная, таинственная и удивительная М-теория .................... 294 Глава 9. Сами по себе? ................................................ 305 Глава 10. Бравы в основании вселенской машины Руба Голдберrа ..... 318 D-браны ............................................................... 321 Браны любых размерностей ............................................ 324 Браны и компактификация ............................................. 327 Потоки ................................................................ 332 Конифолдные сингулярности .......................................... 334 Дискретуум Буссо и Полчински ........................................ 337 Глава 11. Вселенная из мыльной пены ................................. 341 Стабильность и метастабильность ...................................... 343 Настоящая ледяная катастрофа ........................................ 346 Клонирование пространства ........................................... 348 Метастабильное пространство де Ситтера ............................. 351 Вечная инфляция ...................................................... 353 Парадоксальные отношения между детьми и родителями ............... 362 Два взгляда на историю ................................................ 366 Многомирие .......................................................... 369 Глава 12. Битва при чёрной дыре ..................................... 381 Все правы ............................................................. 390 Дополнительность чёрных дыр ......................................... 392 Голографический принцип ............................................. 395 Пузыри вокруг нас. .................................................... 399 Глава 13. Подведение итогов .......................................... 402 Слоганы ............................................................... 402 Консенсус? ............................................................ 408 Законы природы эмерджентны ......................................... 419 Естественный отбор и Вселенная ...................................... 422 Начало инфляции ...................................................... 435 Суперструны в небесах ................................................ 437 Высокоэнергетическая физика ......................................... 439 Эпилог ............................................................... 442

Мисля че твърде елементарно си представяш нещата. По холографският принцип, информацията за някакъв обем се съдържа напълно по стените, ограждащи този обем. И реконструкцията се осъществява на база на тези стени, които са незнайно къде, от "лазер" (съвсем не задължително на база светлина) също незнайно къде, но извън този обем.. Наблюдателят, то е ясно, също е част от този обем. По тази идея, и фотонът, и електронът са продукти на реконструкцията, а не нейни причинители. Ако "лазерът" и неговият лъч се намираха в този обем, то информацията за тях щеше да е на въпросната повърхност, и те щяха също да са продукт на реконструкцията, на база някакъв "лазер-прим".

Тъй, тъй. То за това се беше появил лафа, "Като знам какъв инженер съм, ме е страх да отида на доктор", все поради тая "квалификация". Така. Бяха доста по-високи и от учителските, и от повечето докторски заплати. Е, ей за това се спихна тоя строй Защото умственият труд не се ценеше, а без него само временно може да се прави каквото и да било. То за това и още сме на тоя хал, инерцията е голяма. Имаше си едно типично пренебрежително руско название, "интелигентщина"... Тук в София, в Западен Парк още има едни хрушчовки, на едната (преди да я боядисат отвън) доскоро се мъдреше надпис "Без Димитров - по димитровски", смятай за какво става дума. И тъкмо строителството се понаучи как се строи, и се спихна цялата история. А строителството закъса, по простата причина, че за него трябват реални пари, а в тая бедна държава те бяха свършили, та се налагаше населението да се храни като се вземаха външни задължения. И въпреки това, сам бай Тошо го призна, в строителството се е вихрела страхотна корупция. Нещата в голяма степен са били безконтролни, важното е било нещо да се започне, без ясна визия дали ще може да се завърши - щом е започнато, държавата почва да се цица за финансиране по-нататък. Това е бил моторът на тая схема, а какво точно е построила, се вижда и сега. Например гигантският завод в Радомир, в който се загробиха милиарди. Или съвсем в последните издихания, известната карикатурна сграда без врати и стълби в Харманли. Ти не гледай само кварталите, дето бяха нарочени за витрина на социализма. Не ми го хвали социализма, малък си бил, на шарено си се радвал, нищо не си разбирал от случващото се.

Ти сериозно ли? Някъде си го чел това? Момченце, нямаш си и на идея как се купуваше жилище при соца. Хората внасяха пари, и чакаха по 20 и повече години по едни списъци, и доста хора които познавах така и не дочакаха, по естествени причини... Може някъде да е имало жилища в изобилие, но не достигаха до хората. А това им е главното предназначение, нали? Софийско жителство значи? Към края на соца, когато съвсем го закъса строителството, имаше младежки набори - напускаш си работата дето си се учил за нея и отиваш за 3 до 5 години в строителството, за да ти се придвижи молбата за апартамента. Сети се после с каква квалификация се връщаш на първоначалната си работа. Софийското жителство беше за избрани, колко мислиш че побираше Кремиковци? Това са изключения, явно не помниш. Чичо Гошо, дето не е металург и не го приемат в Кремиковци, какво да прави? Пълни глупости. Явно си забравил всичко Без ред се купуваше само с връзки, методът "ти на мене, аз на тебе". Никой не ти продава на по-ниска от пазарната стойност, а и народът нямаше пари за да си го позволи по-висока цена. Тя беднотията беше умишлено култивирана и насадена, за да не можеш да мърдаш свободно. Сега отиваш и си купуваш, тогава не, бяха рядка стока. Едно че вносни нямаше освен съветските, а второ когато 80-те се появиха българските София-85, се чакаше със списъци в магазина и месеци. Приготвяш 4 заплати, и вземаш един. Който се разваля след два месеца, щото качеството беше на световно ниво, социалистическо Без ред и връзки само ако имаш познат чужденец с долари, от Кореком.

Не виждам за какво се пънеш тука с глупости. Държавата ти вземаше от парите за да ти ги дава после тайно, дотирайки де що мърда, и ти сега се хвалиш че не знаеш колко пари ти е вземала? Вноските за кола, които престояваха по десет и повече години, какво финансираха с лихвата си? А за телевизор, който също с години се чакаше? Апартаменти? То пак е чудно, че тоя сбъркан строй толкова дълго се задържа, ако не беше репресивния му апарат да е бил издухан 20 години по-рано...

Толкова беше преди бай Тошо да вземе дълговете. Това е цената от седемдесетте години, и първите една-две от 80-те. След това всичко почна да се сгромолясва бавно и неотклонно, до победния край Колко пъти само Гриша Филипов се появяваше по телевизията, за да обяви тържествено повишаване на цената на сиренето и други стоки...

Човекът е бил малък, пък и зарибен...

За да имаме електропроводност, трябва да имаме възможност за пренос на електрически заряд, това е смисъла. Самият атом е електронеутрален, така че не е електропроводим във всякакъв смисъл. Йонът притежава електрически заряд, така че той може да участва в електропроводност, ако е подвижен (демек има възможност за да пренесе заряда ). Но само по себе си, игнорирайки характеристиката "подвижност", не можем да говорим за електропроводност на йон. Изобщо, смисълът на "електропроводност" е следствие от смисълът на "провеждане", който не е характеристика на това което се провежда (в случая йони), а на това което провежда - средата. Тя е електропроводимата, а не материалът който тя провежда.

Ами добре, дай да дефинираме какво означава "електропроводимост на атом"? "Електропроводимост на йон"? Електронът кога участва в електропроводимост - когато е яко закотвен в атома, или когато е свободен? Това е идеята, нещата зависят от състоянието. Един йон не е електропроводен сам по себе си, електропроводна е средата в състава на която той участва - дали може да се движи за да пренесе електрическият заряд, или не може. С електроните е същото. Топлопроводността почива на същият принцип със съответните уговорки - например ламинарен поток (невзаимодействащи) атоми не пренася топлина (и не се характеризира с температура), топлината се пренася чрез хаотичното движение на (взаимодействащи) атомите, то и формира характеристиката - температура.

Не. Топлопроводността и електропроводността са колективен ефект, проява на поведението (движението) на много атоми и йони. Например, в йонният кристал на NaCl (готварската сол) йоните и на натрия и на хлора нямат възможност да се движат, съответно не може да протече електрически ток. В такъв кристал топлопроводността се ограничава от ограничената възможност на йоните да си предават взаимодействието (движението е трептене около фиксирано положение). Но същите тези йони във воден разтвор или в пара имат възможност за движение, така че там имаме електропроводимост, както и повишена топлопроводнност. Атомите сами по себе си не са електропроводници - за да имаме ток, са нужни заряди, т.е. атомът да се превърне в йон и електрони. Но трябва и да има възможност тези йони и електрони да се движат, защото картинката в кристала на солта е добър пример за обратното - кристалът на солта не е електропроводник. Зависи. Крехкостта се определя от кристалната решетка на материала, а тя пък се определя от условията на кристализация. При някои метали и сплави лесно може да се получи крехък материал, например чугунът е такъв, бисмутът, манганът, хромът. Блясъкът също е колективно проявление на атомите, не е тяхна индивидуална характеристика. Той се определя от характерът на структурата, която те изграждат. Например кристалните решетки имат способност да отразяват падащата на тях светлина чрез интерференция, проявявайки блясък. Металите имат свободни електрони, които също отразяват светлината. Но стрита на прах кристална решетка не отразява подредено, затова не се наблюдава блясък. Независимо че атомите може да са същите както в първият случай.

Свидетел съм. Но лично мен не са ме стригали, аз бях много примерно момче тогава Но осмислянето на тези факти дойде след време... По принцип в училище винаги има опозиция сред учениците на учителите, и това се възприемаше като нещо съвсем нормално, едва ли не в реда на нещата, още повече че имаше и малък брой учители които ни съчувстваха, но гледаха да не изразяват това публично..

Значи, печатите по голите крака се вихреха в един период някъде в края на 60-те години, самото начало на 70-те, когато модата на минижупа нахлу сред по-младото ученическо поколение. Водеха момичетата с късите поли в учителската стая, четяха им конско, директорът слагаше печати по краката като мереше с линийка дължината над коляното и ги пращаха директно в къщи да се преобличат. Тогава имаше виц, от една носна кърпа една или две полички могат да се направят? Момичетата специално си подгъваха и скъсяваха ученическите престилки. По улиците не съм срещал милиционерите да правят нещо пособно, но вероятно и там е имало. Имаше един кратък период, засилена дисциплина в училище, сутрин преди влизане в гимназията се строявахме в двора, проверяваше се имаш ли униформа в изрядност, носни кърпи, изрязани нокти, подстригал ли си се. Момчетата също ги водеха в директорската стая и стрижеха с машинка така, че после щеш не щеш сам отиваш да те острижат гола глава. Но това все пак беше сред по-изявените и дръпнатите по дисциплина, и трая някъде към година и малко в самото начало на 70-те, после отпуснаха въжето... Песните на Битълс също бяха много спорни в средата - края на 60-те години. Тогава основно в средите на ОФ се пропагандираше срещу тях. Името им беше синоним на битници, в разговора не се правеше някаква разлика - битник, битълс, все дългокоси и недоволни. Явно имаше някакъв страх от младежките движения в средата на 60-те години на запад, да не се случи нещо подобно и тук, но постепенно към самия край на 60-те почнаха да отделят Битълс и да смекчават отношението към тях, някъде след Световния младежки фестивал. Началото и средата на 70-те годиви вече си беше съвсем нормална музика. И на останалите стилове много не им обръщаха внимание.

Правилно!

ВИж сега, чел съм книгата и ми е ясно какво пише там. Само дето нещата в много голяма степен са изложени популистски, в смисъл за пред публика която няма представа от съвременните теории, и този начин на изложение плаща съответната цена. И на Мах идеите са ми ясни, и терзанията на Айнщайн по Мах. Само дето не трябва да се изпускат залитанията които се правят, и да се помни има ли и до колко има смисъл в техните изводи.

Напълно нормално. Обикновено най-притеснителни са най-неизучените неща. Така работи притеснението в човешката психика Тебе какво те впечатлява това?

Само дето тук възниква интересният въпрос, какъв е смисълът на пространство и време в една празна вселена, от къде ще се вземат те? При Нютон е ясно, там простраството е контейнер и няма проблем в това отношение, но при ОТО не е така. Това е един силно граничен случай, и с изводите на база него трябва доста да се внимава...

... на пробни тела в съответната отправна система. Хващаш боб и го пускаш да се движи, и описваш поведението му. Демек гледаш равномерно или праволинейно ще е движението, в частен случай в окой, или нещо друго. Защо ми повтаряш думите? Каква е тая циклофрения?

Сериозно? Айде да повторим правилата: характера на една отправна система се определя само и изключително от физическите закони, които са валидни в нея. От трюма на галилеевият кораб не се виждат никакви ускорения Не точно. Първи закон на Нютон: ако на едно тяло не му действат некомпенсирани сили, то се движи равномерно и праволинейно, в частен случай се намира в покой. Само че от трюма на Галилеевият кораб не си личи дали се намираме в гравитационно поле или нещо друго се случва. Така че ха сега прилагай този закон за падащата система и за каквото се сетиш. Просто е, прилагай правилата и законите, за да се ориентираш в хаоса който сам строиш в главата си.

Шпага, не знам. Тези въпроси трябва да зададеш на Брайян Грийн. Единственото, с което съм съглсен с него е, че пространство-времето е "нещо".

Това че свободно-падащата система се движи ускорително спрямо друга, която на този етап е неясно каква, няма никакво значение. Значение има само какви са законите "вътре" в свободно-падащата. Още Галилей е дал идеален пример, който трябва да се следва - с кораб, и с експерименти които се извършват в трюма му. Демек експерименти, които не се повлияват от визуалното поведение на разни странични обекти. Ако се затвориш в трюма на такъв свободно-падащ кораб, ще ли откриеш други закони освен инерциалните? Не. Какъв е изводът тогава? А една система която стои в гравитационно поле, дали е инерцииална? Кой е казал че е такава, и защо трябва да му се вярва? Спазват ли се законите на Нютон в нея, че да я наричаме иннерциална? В трюма на един кораб стоящ в такава система, ако едно пробно тяло като го пуснеш, дали продължава да се движи праволинейно и равномерно в нея? Не. Защо тогава да я наричаме инерциална система? Какво и е инерциалното? Както виждаш, по закон характера на една отправна система се определя от вътрешните закони в нея. От тук и простата дефиниция - инерциална система е такава система, в която се спазват законите на Нютон.

Никаква критика не търпи. Класификацията е според физическите закони в съответната система, а не според характера на движението на началото на системата в някаква друга такава.

Всяка не-инерциална система е абсолютна. Няма абсолютна база само за инерциалните системи. Е ти се опитваш в една не-инерциална система каквато е земята, да изследваш някакво не-инерциално движение. Ми не всяко не-инерциално движение в такава система е не-инерциално в абсолютният смисъл, и примерът ти е точно такъв. Въртене имаме, когато в една отправна система има специфични проявления на пробните тела. В такава система има физични закони, различни от тези в инерциалните систем, и чрез произволна смяна на скоростта на наблюдателя в такава система не можеш да измениш това. Това е абсолютността на такава система - чрез нейните закони може да определиш нейното поведение и движение в пространството. Казано по друг начин, законите във всички инерциални системи имат една и съща форма, и по тази причина две системи в отношение покояща/движеща се не могат д бъдат отличени, в това се състои относителността. Докато всяка не-инерциална система може да бъде отличена от всички инерциални системи, в това се състои абсолютността на такава система. В горният ти пример кофата ще бъде в инерциална система. P.S. Ти се канеше да показваш някаква грешка за шести клас, която показвала несъстоятелността на СТО. Какво става? Или си намери собствени грешки в тея "грешки"? Просто ми е любопитно как ще оплетеш конците тоя път.

Само да вметна - според квантовата механика частиците нямат точни положения в даден момент време, както и не се движат по траектория принципно, а не по причина че уредите ни са несъвършенни. И тази принципност води до квантовомеханичните ефекти - ако причината беше само точността на уредите, нямаше да излезем от класическата физика.

Разбира се че не се влияе. Защото движението е относително - как ще повлияе на светлината Пенчо дето с тролея и неговата отправна система минава по съседният булевард? По това спор няма. Да бе, и аз това съм го казал. Имаме сумата между скоростта на светлината в средата, дето не зависи кой как се движи около нея, и преносната скорост на самата среда спрямо този, за който острим термина "увличане". Целият фокус е тази сума по кой закон става. И за това намесих опита на Физо - неговите количествени зависимости, дето ги дава, са много добро приближение за закона за сумиране на скорости в СТО при бавни движения, но ясно показващи че сумирането по Галилей не е коректно.. Демек, каквито и да са горните скорости в рамките на допустимото, резултатът не може да надхвърли скоростта на светлината Ей я формулата която трябва да се ползва: Какво неясно има в това? Така "увлича" и празното пространство", ако ти е удобно тоя термин да го ползваш в такава ситуация в която той няма смисъл. Когато една кутия с вакуум в която се разпространява светлина се движи край тебе, по същият закон получаваш каква е скоростта на светлината спрямо тебе. Това е всеобхватен закон, въпросът е доколко термините понякога имат смисъл, ако се ползват в безсмислени ситуации като споменатата.