scaner
-
Брой отговори
16228 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
617
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner
-
Ти продължаваш да проектираш собствените си куци представи като измислици на науката... Какви измислици, какви пет лева? Пълна каша на понятията ти се е забъркала в главата. Така и не осъзна как се появява концепцията за гравитационна сила на привличане.... А това е добър пример да схванеш че измислиците са само в твоята главичка Къде си тръгнал да се изказваш за наука изобщо, след като не можеш да осъзнаеш как се прави логическо обобщение? За да правиш научно заключения, трябва да си способен да виждаш света, а твоите очи явно са много по-сериозно запечатани... Така определено няма да разбереш науката. И физиката в това число. Мъкааа....
-
Да де, именно това е проблемът - неманипулираният изкуствен интелект му е през тръбопровода за човешките емоционални проблеми и нужди. Ако няма механизъм за емпатия, той не може да се ограничи по отношение ценността на човешкият живот и сигурност, а науката дори като колективен "орган" не може да му зададе всичко като императивни забрани. А при мощен изкуствен интелект нещата вече не опират само до страх...
-
Да, мисля. Това е нормално положение докато не ги наближи. Така както и икономиката все още показва възможност за растеж, въпреки наближаване на материалните ограничения за такъв. Лично на мен ми се струва, че в един аспект вече се наближават такива граници. Например възниква въпросът как в един изкуствен интелект, потенциално равен или превъзхождащ естественият, да се "имплантира" емпатията. Защото по-силният интелект винаги може да излъже, и това да стане нерешим проблем...
-
Това че хората са ограничени, и че работят винаги в някакво приближение, спор няма. Но въпросът с границите на науката в светлината на тези приближения е - има ли граница тези приближения да бъдат все повече и повече уточнявани и доближавани до "истината", т.е. до реалността? Защото ако няма такова ограничение, то няма и ограничения върху науката в този аспект. Тъй като науката е колективно дело, а сетивата отдавна са заменени с по-съвършена техника, как точно действието на сетивата ограничава познанието? Обобщената информация не изключва ли индивидуалните вариации в сетивата? Иначе си прав, много хора не могат да вникнат в детайлите, защото са отдалечени от тази дейност и нямат толкова време. Но това не е точно проблем или ограничение на науката, нали? По-скоро е свързано с някакви проблеми на образованието.
-
Напротив, ти не правиш. Сближението на телата не е гравитация. Две тела които се търкалят по равна плоскост срещуположно, те се сближават, но тук гравитация няма и в помен. Така че си се омазал със сбъркана терминология, и си затънал още по-дълбоко в проблема. Не може да ти се помогне, тук трябва със собствени сили да се мъчиш.
-
Започна да приказваш безсмислиците, нали? Така става като си лишен от всякакви аргументи. И не е за пръв път, най-вероятно няма и да е за последен... Сега видя ли че с елементарни разссъждения не се справяш, тръгнал да се пуйчиш за червеното отместване, моля ти се...
-
Ама що не четеш а само глупости приказваш? Вникни в аналогията първо, прочети цялата дадена информация. Космологичният модел: а) наблюдение - червено отместване б) следствие - говорим за разширение на вселената; Гравитацията: а) наблюдение - сближение на телата; б) следствие - говорим за привличане; Схвана ли приликата? Схвана ли кое се наблюдава, и кое се приема като следствие от наблюдението? Сега, ако се замислиш защо си избрал точно да бъде привличане а не нещо друго, ще ти стане ясно защо вселената се разширява А ако не успееш да го проумееш на тоя прост пример - за какво изобщо се тръшкаш тогава?
-
Грешка. Това за което има безспорни наблюдения е, че две тела оставени свободно, се сближават. Дали се привличат, или нещо ги бута, или друг вариант, това не се наблюдава. Това са възможности. Е, въпросът на Гравити е - какво доказателство имаш за да избираш първият вариант, а не някой друг? Да повторя - не виждаш притегляне. Така както в космологичниятт случай не виждаш разширението на вселената, а наблюдението там се свежда до червеното отместване. Тук аналогията е че не виждаш привличането, а само сближението. Схвана ли сега че никаква софистика няма, а строго придържане към фактите?
-
Е хубаво де, как възпроизводимостта на една липса на доказателство доказва нещо? Как доказва, че телата се привличат, а зад сближаването им не стои друго обяснение? Замисли се - питат те, къде е доказателството че става дума за привличане. А ти отговаряш - ами много такива случаи се наблюдават, значи става дума за привличане. Не е ли глупост това? Ами каква е разликата? И в двата случая нямаме пряко и независимо доказателство за съответният процес.
-
Айде сега... Измисляш си. Науката тук е само страничен участник - "проводник" на информацията към знанието. Не опират нещата до мнение, а до познаване на нещата. Моралът е външно ограничение за науката, не нейно естество. А и самият морал е достатъчно хлъзгаво понятие, не напразно попитах за чий морал става дума? Моралът почива на човешки критерии за добро и зло, които са доста условни и варират в различните общества. В едни страни аборта е добро за жената, в други наопъки. Манджа с грозде е моралът, както я наричам Затова и такава условност не трябва да е преграда пред науката, да му мислят други институции.
-
Информацията не притежава характеристика "морал". Тя е информация, независимо дали е придобита чрез престъпление или не. И като такава, може да се обработва с механизмите на науката.
-
Престъпленията не са наука, по принцип. Но престъпленията могат да доведат до нова информация, която науката да анализира, обобщи и да превърне в знание. Изобщо когато едно общество налага ограничения, например под формата на морал, то остава неизследвана област, за която обществото е лишено от знания, там то е сляпо. И когато настанат подобни условия (много заинтересувани групи има, които моралът не ги спира), обществото се оказва безсилно, защото се е лишило от знания, не знае как да реагира. Затова е много рисковано да се ползва моралът като преграда срещу науката... Защото не е част от нея, и потърпевшият няма да е тя. Само че ако този експеримент е подкрепен от закона, тоест е в "рамките на морала", вече не е престъпление, а грижа за хората
-
Е как моралът да не е ограничение? Без морал науката би имала много по-обширно поле за работа. Значи е ограничение. Освен това чий морал точно трябва да се присади на науката? И ако има свобода на избор, кому е нужно? Общи приказки са това, морали...
-
А може да се приближават, защото нещо ги притиска и бута. Като теорията на Лесаж например
-
Лоренцовите трансформации възникват на база наличните данни - принципите на СТО, и техните следствия са много детайлно потвърдени. В рамките на сегашните данни те нямат "грешка", и правят това за което са изведени - координатни трансформации. Ти разсъждаваш на база порочен логически кръг - "ако трансформациите са грешни, то те са грешни". Това не води до смисъл, обратно. И как "показваш"? С голословни твърдения? "Показваш" какво? Конретизирай се, защото до тук нищо няма "показано". Всяко "показване" означава да се демонстрира разминаване на техни следствия и информация от действителността. Няма друг начин. Както сам вече видя, те са логически непротиворечиви, така че там нямаш шансове Човече, замисли се стигаш ли изобщо до смислени заключения, преди да ги обличаш като твърдения. Тъпо е така. "Показваш"...
-
По какво личи че е "грешна"? Какъв е критерият за нейна видима грешка, който научната общност заобикаля? Ей тука е габърчето в картинката. На всеки етап, в зависимост от наличната информация, се изгражда една или друга теория, кореспондираща с наличните до този момент данни. Единственият критерии тя да е "грешна" е да противоречи на тези данни - но това не е възможно, защото по условие тя е изградена на тяхна база и не им противоречи. На по-късен етап, когато се появят нови данни, тази теория може да им противоречи - тогава тя се отхвърля като грешна, и се изгражда по-пълна, съответстваща на новите данни. И това се повтаря във времето, всяка подобна устойчива ситуация, в която теория се приема за коректна с наличните данни, се нарича парадигма. Така че при едно нормално развитие на науката (без явен политически натиск например) такава ситуация не се случва. Или дори да се случи, е много временно, защото мислещи хора много, и ще видят несъответствието - защото такава ситуация може да се получи от недобре или прибързано обмислена схема, а желаещи да блеснат разкривайки я има винаги много "Грешката" се открива едва когато постъпят нови данни. В рамките на старите грешка няма. Затова и не може да бъде открита - принципно. В рамките на всяка теория може да има спекулации. Например, предположения (търсената от тебе вяра!): ако имаме някакъв неизвестен процес или обект с еди какви си свойства, какво би дала теорията като следствие, или как тя би се променила? И 95% от физическите статии са изпълнени с такива спекулации. Но това не са част от научното знание - те ще станат такава част едва когато се появяят нови данни, включващи наистина подобен процес или обект които потвърждават твърденията - тогава се казва, че еди кой си учен е прозрял нещо си. Така например е създаден механизмът на Хигс.
-
Не съм казал че не можеш да проумееш за червено отместване и космически фон. Ако и това не можеше, щеше съвсем да си за болницата. Казвам че не си способен на логическо обобщение и свързване на фактите, а това е в основата на разбирането. Казвам че те тресе някаква неуравновесеност и нестабилност в логическото мислене, която ти даже не осъзнаваш. И в тоя форум вече много такива логически провали ти се събраха, за доста елементари положения. Сега темата с науката е само върха на сладоледа. Не си усвоил най-важната "тайна" на науката - че не трябва да се излиза извън фактите. Че няма истина или лъжа - всяко заключение на науката се основава на наличните факти, и то може да бъде опровергано при нови такива. А след като притежава това качество, то не може да бъде истина, и това понятие губи смисъл. Че недоволството от схемата, към която водят наличните фактите е субективност и е вредна, спираща науката. Че въпреки че чисто субективно не ти харесва пътеката, трябва да се спазва логиката, защото няма друг път при наличните факти. И че само нови факти могат да променят този път. А когато не се съобразяваш с тези прости положения - ми какво ти остава, освен да козируваш? Не само ще козируваш, а и ботушите на батковците ще трябва да лъскаш. Каква стойност внасяш с тези си качества? Който не разбира, само може да козирува. В светлината на горното Големият взрив е най-естественото заключение на база фактите. Ако наблюденията не го подкрепят - отхвърляме го и търсим друго, това е естественият път. Но за твое нещастие наблюденията упорито го подкрепят - и реликтовото лъчение, и останалите. Е какво, защо трябва да се отказваме от него? Не можеш да се обосновеш смислено, само тъмнина и субективност. Отговори си на тоя въпрос, и така ще схванеш че ти имаш някаква неосъзната вяра в някакви неизвестно как пръкнали се "истини", вяра в какво трябва и какво не може, и тая вяра те кара да вземаш решения, които после неизвестно защо наричаш рабиране и мисъл и рационалност. Ми не става така. И от тук ти идва колизията, и в това направление трябва да обърнеш внимание. Не да ми се оправдаваш както се каниш, а сериозно да осмислиш - а как наистина стигаш до неприемане на една научна идея? Защо не приемаш едно обобщение, единственият логичен резултат от наличните факти, които го подкрепят? Казал съм го много пъти - хигиена и дисциплина на мисленето трябва да се поддържат, ако човек иска да се занимава с наука. Иначе залита и изхвърча като тебе.
-
Ей това им е проблема на индоктринираните - стават агресивни проповедници на собствени истини, без да осъзнават в какво са затънали. Забравяйки, че в случая науката е колективно дело, и като такова, има способност да се самоочиства от индоктринациите. Много хора винаги мислят по-трезво от самозабравил се проповедник. Но както казваш, то си му личи по делата Ми вместо да се жалваш тука, използвай времето да разбереш кое какво е. Прочетеното трябва да се разбира, а е видно, че това е серриозен проблем за тебе. И не само от този разговор, а тотално, светогледът по отношение науката (и конкретно физиката) ти е напълно объркан. Вместо да се самозаблуждаваш че всичко ти е ясно и само ти знаеш каква е истината, трябва малко по-трезво да се подходи и да инвестираш доста повече време в себе си. Иначе пердетата няма да паднат сами. Александър Галич имаше една песен, в която се пееше: А бояться-то нужно только того, Кто скажет: "Я знаю, КАК НАДО!" Не верьте ему! Гоните его! Он врет! Он не знает, КАК НАДО!
-
Съдейки по демонстрираният тук опит, особено по отношение на науката, позволи ми силно да се усъмня. Онзи цитат от филма, дето приведох, е силно актуален в това отношение. Но каквото и в повече да кажа, ще се почувстваш силно обиден...
-
За да разбереш че те будалкат, трябва да имаш някаква базова система от знания, с които да сравняваш. Но да се оплакваш, когато такава система очевидно липсва, не го разбирам това...
-
Е как да са непроверими? Принципите са твърдения, и като такива са напълно проверими - правиш експерименти и получаваш резултат от проверката. Експериментът е проверка, и никой не го е отрекъл. А са избрани за принципи само поради уникалното им свойство - никой до сега не ги е опровергал, значи са силно устойчиви характеристики на нашата реалност. Тоест те са естествено и устойчиво обобщение на експерименталните факти. Но са проверими всякак. И най-важното - непрекъснато се проверяват при всякакви условия, защото условията при които те биха се нарушили (освен изначалните им граници на приложимост), ще отворят нова физика.
-
Ами така работи науката от както се е измислила. Странно е, че ти едва сега осъзнаваш тая работа. Ми осъзнавай я, ама срещу кой протестираш? Ако не те кефи, път свободен, стани инициатор на движение "наука-прим" и дерзай, "доказвай" ако можеш, независимо от смисъла на тоя термин. Но да се тръшкаш щото науката не те кефела, е безсмислено. Ето, че и вервате, ама и си приписвате верването на науката? Тя пък какво общо има с вярването ви? Не усещаш ли в каква смешна поза си се разкрачил?
-
Пак не си наясно как се прави наука... Няма възможност да се доказва хипотеза. Хипотеза може да се опровергае, да се потвърди, и третия вариант: получените данни да нямат отношение към нея. Така че по въпроса, наблюдението не опровергава хипотезата за разширение на вселената. Схващаш ли къде е логиката в горното, и че няма никакви проблеми в това отношение? И че се опитваш да правиш предубедени интерпретации? Можеш да се тръшкаш едва когато се появи друг възможен механизъм който да обяснява червеното отместване, и когато се появят данни че той по-адекватно обяснява наличните данни от модела с разширението на вселената. Или директно се появят данни, опровергаващи текущият модел. Дотогава се наслаждаваш на най-адекватният модел с който рзполагаме. А ти разчиташ на някакви твои фантазии, дето нямат общо с реалността. Потвърждава я. Избий си от главата такива думички като вярно, невярно, истина, доказване, свързани с науката. Това не е математика. Тогава ще има шанс по-добре да разбереш с каква материя се сблъскваш. Разширението не е "хипотетично". То е най-простият модел, който се съгласува с наличните данни. И проблемът ти е, че засега няма известен друг модел който да върши подобна работа, както и няма нови данни които да налагат преосмисляне на нещата. Защо това те нерви? Защото ползваш думички без смисъл А когато се опитваш да осмисляш нещата с такива думички, когнитивният дисонанс е неизбежен. Успокой се и мисли трезво.
-
Какво значи "независим начин"? Реликтовото лъчение не е ли такъв начин? Останалите от списъка не са ли независими начини? Това са все проверими следствия от модела на разширяваща се вселена. Като измислиш някакъв нов начин, пускаш го в употреба и ще направим проверката Въпросът ти няма голям смисъл. Никой не може да ти каже има или няма начин, докато той не бъде открит. Това не е проблем на тази теория. Проверяваме, като съпоставяме нова информация към вече съществащата и анализираме следствията от нея. Както се правят винаги проверките. Такава информация идва по емпиричен път, няма от къде другаде. Мислиш ли че всичко вече сме видяли, и повече информация не можем да придобием? Няма такова нещо, не и на този етап Пак се опитваш да вадиш следствия от некоректно твърдение. Не се ли научи вече че не става така? Фалсифицируемостта е възможността една хипотеза да бъде опровергана. Хипотезата за Големият взрив е фалсифицируема, защото няма ограничение да се появи информация която да я опровергае, нали? Всяко от следствията на тази теория е способно да я опровергае, което се изисква по смисъла за фалсифицируемост. Това че не я опровергава е подкрепа за модела. Пътят никой не го е ограничил - анализираш нови следствия, проверяваш ги, и имаш шанс да опровергаеш теорията. Всяка нова информация е от полза за този процес. Ограничение в постъпващата информация няма. Никой не говори за "истинна" теория. Това понятие няма смисъл в науката.
-
Ами аз ще нахвърлям няколко аргумента. Първият е всеизвестен, червеното отместване. Заключението на негова база е, че всички галактики са тръгнали от някаква малка област. На този етап няма друго обяснение за това отместване, което да кореспондира с данните. Астрономическите наблюдения сочат, че вселената еволюира. Интензивността на квазарите в миналото е била по-голяма отколкото на по-новите в по-късен етап, скоростта на звездообразуване намалява, концентрацията на свръхнови и т.н. Еволюцията във формата на галактиките. Химическият състав на далечните галактики (ранната вселена в тази интерпретация) сочи, че тя на практика е лишена от тежки елементи, за разлика от по-късното състояние. Това също сочи за начало. Първичният нуклеосинтез. Единствено теорията за Големият взрив от всички налични алтернативи дава предсказания за първичното съотношение на базовите изотопи. Тази теория предполага гореща вселена в началото. В рамките на първите три минути възникват няколко стабилни изотопа, информация за съотношението на които се съдържа в картината на реликтовото лъчение - това са деутерий, хелий-3, хелий-4, литий-7, останалите са пренебрежими. Наблюденията много добре потвърждават предсказанията за деутерия и двата хелия, изключение прави лития. Това което сега се обсъжда по този повод е, че има неотчетен канал за разпад. Но деутерия и хелия удивително добре пасват на наблюденията, и това няма как да е случайно. Разбира се, реликтовото лъчение. Термодинамичните му характеристики на лъчение от абсолютно черно тяло сочат, че то е продукт на компактен обект включващ всичката материя, намиращ се в термодинамично равновесие. Пет аргумента стигат ли? Това са главните аргументи, има и още. Всеки от тях може да се обясни и самостоятелно, но всички ги обединява едно - вселената има начало, възникнала е от горещо състояние преди крайно време и от тогава непрекъснато еволюира. Общото им обяснение позволява да се съчетае много голям обхват от наблюдения в единна картина, което е и целта в крайна сметка
