scaner

Идеята на геометричните измерения е, минималното количество независими параметри, нужни за описване на местоположение в координатното пространство. Докато ти описваш местоположение в пространството на енергията и импулса. Това е съвсем различно.

Обемът в случая няма никакво значение. За какво ти е повече пространство, ако така се изразим? Идеята на допълнителните измерения е, да се даде възможност чрез геометрията да се обяснят допълнителни симетрии, свързани със законите за запазване. Има една теорема на Ньотр, която свързва всяка симетрия на една физическа система със закон за съхранение. Ние познаваме доста закони за съхранение, от тук и най-простата идея в теорията на струните - тъй като голяма част от симетриите са симетрии, свързани с пространство-времето, защо не всички симетрии да произлизат от тази база? Нужни са достатъчно степени на свобода, за да се получат нужните симетрии, а от там и нужната геометрия, която да обяснява наблюдаемата реалност. В началото са били нужни 26 такива степени на свобода, после се е доказало, че част от тях играят двойнствена роля, и са нужни само 10 степени на свобода - "измерения" в пространство-времето. Тези 10 степени на свободи налагат ограниченията върху вибрациите на струните. До тук, както виждаш, обемът няма значение. Има значение геометрията на полученият комплекс, защото определя възможните пътища (геодезичните линии) по които материята може да се движи.Тъй като гравитацията е проявлеие на тази геометрия, тя изначално може да се "движи" (ако така може да се каже) по всичките измерения. Но за останалата материя това не е задължително, там може (и има) ограничения, това се определя от харатера на вибрациите на струните, които се проявяват като частици. Характерът на материята която се определя от вибрациите на струните определя нейната чувствителност към допълнителнте измерения. Първоначалната идея на Калуца е била, че петото измерение, което той въвежда в уравненията на Айнщайн, е съвсем нормално ортогонално измерение на всички останали, но с едно допълнително свойство - взаимодействията в материята (електромагнитните само са били познати тогава) не зависят от него. Това идва от фактът, че ние не го усещаме по никакъв начин. Геометрически това изглежда така. Ако си представиш 4-мерното пространство-време като една плоскост, петото измерение е перпендикулярно на нея, а цялата материя и всичките и взаимодействия са "сплескани" само в плоскостта на 4-мерното пространство-време, никаква материя не "ходи" по петото измерение. Тоест излишното пространство, осигурено от това пето измерение, не е било използваемо като контейнер за материята. Ползата тук е, че въпреки това тази геометрия дава нови решения в уравненията на Айнщайн, добавящи електромагнетизма (който също живее само в плоскостта на 4-мерното пространство-време). Обемът, осигурен от това пето измерение, не участва във физиката. Затова по-късно Оскар Клайн дава идеята, че това е изродено измерение, което се е "затворило" с изкривяване на много малък мащаб. Това "затваряне" превръща за удобство геометричното измерение в геометрична степен на свобода. Така че не е нужен обем. Нужни са степени на свобода, чрез които да се изразява богатата вибрация на струните. Вече характерът на "свитите" измерения налага ограничения върху тези вибрации, и това налага ограничения върху пребиваването на частиците по тези измерения. Например ако една струна вибрира само по такова измеренние, частиците в резултат на тази вибрация ще пребивават само в него, а не в 4-мерното пространсвто-време. Ще влияят само гравитационно, и ей ти на модел на тъмната материя. Тук се откривт много допълнителни възможности.

Ами ние не сме ли продукт на природата? И строгостта на правилата ни не се ли определя от ограиченията на природата? Пак да повторя - между реалност и абстракция принципно има разлика. Ние изучаваме реалността правейки абстрактни модели. И това е връзката. Не виждам защо се тръшкаш. Махай тези капаци...

Защо намесваш "съществува" в случая, и какво значение има? И триъгълникът, и полихедроните, и n-мерните фигури са абстрактни фигури, и в това се състои тяхното съществуване. Кубът и пирамидата са полихедрони. Каква е разликата с триъгълника в контекста на съществуването? Има си строги првила как се правят проекции, това че ти не ги знаеш няма никакво значение.. Всичко може да се изчисли, след което вземаш моливчето и линийкта и почваш. Ето например как може да си построиш проекции на 4-мерен куб на плоскост или в тримерно пространство ЦЪК. Нямаш никакви ограничения, и намесата на термина "реалност" е без смисъл.

Е как от къде? Това е полихедрон от клас U46. ЦЪК. Един от възможните 75 полихедрони по класификация. Теория, батка Ти триъгълник в природата някъде виждал ли си? Ей така, свободно да се рее някак? Не си виждал, виждал си фигури, които могат да се сведат с някакво приближение до абстракцията триъгълник. Полихедроните са на същият принцип. Отговори си на примера с триъгълника

Глупости. Мога да правя 2-измерни проекции и на съвсем абстрактни обекти, несъществувщи в природата. Кой ми пречи? Ето ти двумерна проекция на големия икосикосидодекахедрон: Къде реално съществува това нещо. да ходя да си набера малко? Е„ също толкова реалистичен е и тесеракта. Запомни - всякакъв n-мерен обект можеш да изобразиш в 2 и 3 мерна проекция. Никакви критерии за "реалност" не пречат на това. Проблемът с реалността се решава по съвсем друг начин, а не чрез твърде ограничената човешка интуиция, която не може да си представи нещо извън нейната изключително ограничена рамка. За слепият звездите ги няма, това някакъв критерии за реалност ли е? Не става с декларации тази работа, Младенов.

Така както 3-мерните обекти върху лист хартия се описват с двумерна проекция, така и 4-мерните фигури - като този тесеракт - се описват в тримерното пространство с тримерни проекции. Това е визуализация на тесеракта в тримерна проекция.

Ето ти как изглежда 3d проекцияta на въртящ се 4-мерен куб: Ако се замислиш, в пространство над 3-та размерност няма затворени помещения - чрез подходящо завъртане затворен в такова помещение човек се оказва извън помещението. В такива пространства няма възли - също чрез подходящо завъртане всякакви възли се развързват. Възли има май само в 3-мерно пространство.

Наистина е така. Ето ТУК накратко е обяснено. Изобщо, ето тази книга е за илюзиите, които сме си изградили, изучавайки електричеството в училищата (поне в Щатските училища): MISCONCEPTIONS SPREAD BY K-6 TEXTBOOKS: "ELECTRICITY"

Няма друг начин за развитие на науката, освен чрез правене на грешки Това я отличава от вярата в Бог и Аллах.

Малоуме, няма "престой". Научи се да живееш с този факт. Отражението не изисква поглъщане, напротив - поглъщането съсипва всички характеристики на светлината, което се опровергава от наблюдението. Резултатът от поглъщането може да бъде спонтанно (луминесценция) или стимулирано (което става при лазерите, само при специални среди) преизлъчване. Нещо повече, добрите огледала се правят от метални покрития, а там причината за отражението е именно наличието на свободни електрони. Но светлината не се поглъща от свободни електрони. Опитай да научиш нещо ново извън закостенелите си представи... Неинерциаността на системата се дължи на ускорение, което обаче е насочено към центъра на въртене. Тоест то не оказва някаква сила по направлението на движение на лъчите, съответно не е причина за дефазирането което е в тая посока. Затова обяснението със сили също отпада.

Идеално твърдо тяло в нашата реалност принципно не може да съществува. Поради крайната скорост на разпространение на взаимодействието.

Няма проблеми. В случаят е важен законът по който се осъществява тази относителност, а това се оказват - проверено на практика - законите на СТО. Ей на, "увличането" при Физо е точно сумиране на скоростта на светлината във водата и скоростта на самата вода. АКо измисляш друга теория, трябва пак тая формула да получиш, дето СТО я дава за случая. Хиляда пъти вече повторихме - опитът на ММ потвърждава принципът на относителнност. Той не изисква никакви скъсявания и забавяния на времето - самата постановка е неподвижна, какви скъсявания те преследват? Да, всеки резултат е отворен за тълкуване, само че трябва всички да се тълкуват съвместно. Както тълкуваш резултата на ММ, така трябва - при същите условия - да тълкуваш и липсата на увличане при Физо от въздуха. А ти не го правиш, затваряш си очите. Младенов, огледай се в огледалото - единствен ти в цялата картинка си затваряш очите и загърбваш обясненията. Сложното релативистично обяснение не от добро се е наложило - а защото простите не работят върху съвкупността от фактите, които искаме да обясним. Никой не те пита тук дали си съгласен, след като не предлагаш работеща алтернатива - за всичките факти, а не за всеки поотделно. Както обикновено, не знаеш за какво става дума... Харесал си си някакъв вариант, а си си затворил очите за цялата картинка Тъжна история...

Каква преносимост, като това е просто събиране на скоростите на светлината в средата и самата среда? Базов закон при относителните движения.

Смисълът и логиката се получават след като има достатъчно натрупани знания, за да бъдат извлечени от тях. Иначе да, липсват Остави приказките на Малоум, нямат общо с реалнстта. Абсолютно нищо не обяснява. Защото е в сила принципът на относителност, от който няма мърдане. Правиш си експеримент със светлината. Получаваш резултат. Движи се относно тебе наблюдател. За същата светлина той получава друг резултат. Квква преносимост на светлината, след като тя се движи и за двамата? За кой има и за кой няма преносимост, след като те са равнопоставени по отношение на нея? Забавянето на часовниците е експериментален факт, и загърбването му няма да реши никакъв проблем. Ти имаш много странни навици - експериментите които не ти отърват да ги игнорираш. Преди опита на Физо с въздух, сега забавянето на часовниците. Това няма да те просветли, напротив. Трудността на живота на физиците е именно в това - да създават теории, които да обясняват максимален брой разнопосочни експерименти. И да обединяват подобни теории, с надеждата да получат една която да обяснява съответно всичко. А това да разглеждаш експеримент на парче игнорирайки друг е глупост. Ами като няма етер, тази концепция се изражда до законите за относително движение. Защото ако няма кой да носи светлината, тя ще си пътува през пространството сама, без чужда помощ, и наблюдателите ще определят нейните свойства само на база качествата на техните отправни системи. И тук влиза СТО в пълна прелест Ако много настояваш вакуумът да го разглеждаш като оптична среда, моля. Не увлича светлината (защото не взаимодейства с нея по обясними причини), не я пречупва, няма дисперсия в него, всички свойства са известни и много добре проучени. Те са такива, че е по-удобно вакуумът да се игнорира като оптическа среда.

Какво му е специалното на опита на Саняк? Ако стесниш в него пътя на лъчите така, че площа която те да описват е нула, то получаваш установката на Майкелсън и Морли. Със съответният резултат. Нищо му няма на експериментът на Саняк, и етерната теория го обяснява, и СТО, и всяка друга уважаваща се теория също. Само етерната теория разчита на "преносимост" по обясними причини, във всички останали този термин няма смисъл за конкретният случай. Има една статия, станала вече класика, дето се интерпретира този ефект от много теории, там има всички отговори: Эффект Саньяка. Корректные и некорректные объяснения

Айде стига глупости. Точността на опита на Физо е под 10%, което прекрасно доказва частичото увличане на светлината. Ако беше пълно увличане, нямаше да е толкова сожно да се отчете отместването на интерференчните ивици. Именно малкото отместване показва и слабо увличане. Доказно, и не може да се пренебрегне по никакъв начин. За въздух пък хептен, там е просто очевадна липсата на увличане. Явно не си измервал нещо в тая област. Резултатът е невъзможно да се сбърка с пълно увличане. Точност 2-10% от различните автори. Сам Физо оценява точността на 7%, според оригиналната му работа. Просто човек трябва да се зачете по оригиналните статии. Физо е извеждал зависимост на ефекта от различни течности, с различен коефициент на пречупване, това няма как да стане с голяма грешка. Това не е и нужно. Идеята е да се създаде ламинарно движение, тогава водата на практика се движи ан блок на база вискозитета си. Едва при турбулентно движение това се нарушава, но това става очевидно по високият шум в интерференционната картина. Това ограничава максималната скорост на потока. Като се зачете човек по оригиналните статии, там на тези неща се обръща голямо внимание.

Къде се движи тази среда? И движи ли се изобщо? И какво казва опитът на Физо за движещата се конкретна среда? Всички налични експерименти казват, че няма никакво движение на полето и средата, откриваемо чрез посочените експерименти. Принцип на относителност А като няма такова движение, за какво увличане става дума? Махай излишните същности, които са натрупани от предразсъдъците, и ще остане само истината.

В случая за никакво увличане не може да се говори. Източнникът на светлина е неподвижен с установката. Той не се движи с установката, кой да увлече светлината от него? Единствено "увличане" има смисъл в контекста на хипотезата на етера - етерният вятър може да увлече светлината. Да, тогава атмосферата би могла да препятства някак това. Но опитът на Физо показва, че тя не е способна на такова нещо. Опитът на Joos във вакуум също показва, че няма етерен вятър (в контекста на етерната хипотеза). Тоест етерът като фактор за някакво влияние на светлината се изключва напълно от тези експерименти. Което обезсмисля термина "увличане".

Опитът тна Фио в атмосфера опровергава това. Както и опитът който ти дадох. Не можеш да го пренебрегнеш, така че трябва да се търси друго общо заключение. А единственото в случая е, че не става изобщо въпрос за процес на увличане. С увличането веднага възникват взаимоизключващи се фактори, които го елиминират. Младенов, мисли в общността на всичките налични факти, а не си избирай само един. За само един факт може да намериш много обяснения, но за всичките вкупом - само едно. И това се търси. Стига с тези предразсъдъци, виждаме че не работят.

Ами опитът казва, че атмосферата няма никакво въздействие. Опитът на Физо за атмосфера - също. Следователно и обобщено, в случая атмосферата няма влияние върху разпространението на ЕМ полето. Това е заключението на база наличните факти. Нали? Всякакви други интерпретации са неоправдани.

И какъв е резултатът? Няма значение има или няма вакуум. Изводите: 1) Светлината не се влияе от атмосферата. За това показва и опитът на Физо с атмосфера. 2) липсва анизотропия на скоростта на светлината, която може да въведе някаква среда носител на светлината. Тоест въздействието на такава среда липсва. Което е в синхрон и с резултата на ММ, и с резултата на Физо. Тц. Мехур от вакуум не може да се мести. Мести се материя, не се мести нейната липса. Това е изначално дефектна логическа конструкция, водеща до всякакви заблуждения. Още повече че опитът на ММ показва, че светлината се движи еднакво както в атмосфера, така и при нейната липса. Значи "местенето" на вакуума е безсмислена предпоставка. Толкова е просто, Младенов, ако не си създаваш фалшиви кумири.

Именно защото няма дефазиране, влиянието на атмосферата се изключва. Ако има някакво увличане, етери и подобни щуротии, щеще да цъфне в гол вид. Но няма. Нали протестираше навремето, че грешката на СТО била че опитът на ММ е правен в атмосфера? Ето ти във вакуум. Което показва, че протестът ти е несъстоятелен, а грешка няма.

Ако беше така, то ТОЗИ опит - повторение на опита на Майкелсън и Морли от Georg Joos през 1930 г. във вакуум щеше да даде положителен резултат. Само дето той потвърждава - атмосферата на земята не оказва влияние на етера, ако го имаше Просто е като фасул, нали?

Ок. Виж сега, аз не съм голям разбирач на квантовата механика, ще ти кажа нещата дето ги знам от обща култира. Базовият обект на квантовата теория на полето е самото поле. Това поле може да бъде в различни състояния, различими по неговата енергия. Собствените стойности на енергията на полето се дава с формула, подобна на енергията на квантовият осцилатор: където n е броят на квантите в полето. Минималната енергия е при n=0, и това е състояние на чисто поле, без кванти. При по-висока енергия, n=1, имаме състояние на поле с един квант, и т.н. Значи за електронното и фотонното полета, при липса на електрон или фотон имаме най-ниското енергетично състояние на полето. То се нарича още вакуумно състояние, защото характеризира вакуум - област на пространството без кванти, без частици, но с неотстранимо поле. При всички състояния на полето се проявяват квантовите флуктуации - краткоживущи промени в енергията на полето, колебаещи се около споменатите стойности, израз на неопределеността. Когато обаче имаш поне един електрон или фотон, ти не си във вакуумно състояние, тоест имаш един квант, и той е неунищожим докато не взаимодейства по някакъв начин, например фотона да се погълне, мюона да се разпадне, електрона да анихилира или да участва в някаква ядрена реакция, като електронен захват например: Тогава полето си променя състоянието на един квант по-малко, и от състояние с един квант може да мине във вакуумно състояние. Така че освен поле и неговите състояния - кванти, нямаш друга форма. Неопределеността е свързана основно с поведението на квантите. С техният брой например е свързана възможността за формиране на вълна - колкото по-неопределен е броят на квантите, толкова по-определена става фазата на вълната (съответно самата вълна), тоест работейки с квантите без да определяш броят им, ти работиш с техните вълнови свойства. Както и обратното - ако локализираш един квант, имайки определеност в броя, нямаш фаза, нямаш вълна. И това е израз на дуализмът вълна-частица.