scaner

Ей, тъпото си е тъпо! Гледната точка на Неподвижната система работи с други часовници, неподвижни с нея. Всяка система си има независима група сверени чсовници, и работи само с нея. Само такава система часовници може да бъде сверена в общо време. Само за такива часовници имат смисъл постулатите, само за такива часовници има смисъл понятието "скорост" например. И с тези часовници - сверени по същият метод, постулатите остават непоклатими.

Ми няма такива модели Има неразбиране защо моделът е такъв какъвто е, и какво е това което той дава. Религията е именнно в главата не тези които не разбират и се опитват напразно и неуспешно да комппенсират - те просто толкова могат. Но това не е характеристика на науката. Като пиле в кълчища се пънеш, що така?

Дискусията с глупаци е загуба на време. Дискусията с лапландец - на квадрат. Така че има и други причини никой да не те бръсне за слива вече.

Названието на причината е "тъмна материя". Може да се окаже плюнката на Бог в крайна сметка, никой не знае. Но че наличието на причината, т.е. "тъмната материя" е доказано, това е безпрекословен факт. Просто не трябва да си въобразяваш повече, отколкото е нужно според фактите. И тогава ще ти светне как в науката няма и грам вяра. Всичката вяра се привнася по този начин, както ти си си въобразил че "тъмна материя" трябва да е само материя.

Хахаха, оправи ми се деня

Аз не мога да го разбера Младенов. Хем се опитва да философства, хем не е способен елементарно да съобразява за какво става дума. Ей на, по-горе сам споменава за наблюденията на астронома Фриц Цвики, с които се свързва отклонение на въртенето на галактиките около техния център спрямо съществуващият физичен модел за това въртене. И много други астноми в последствие установяват това като факт. Тоест имаме доказателство, че съществува някаква причина, отклоняваща въртенето спрямо съществуващият модел. Още в началото тази причина най-лесно се моделира с материя, и тък като не се вижда в телескопа излишна материя, причината е наречена "тъмна материя". Чисто исторически така се е случло. Казано по-просто, астрономите са установили съществуването на "тъмната материя". Дали е материя е съвсем друг въпрос, разбира се, но едно име винаги е удобно - вместо всеки път да се обяснява "причината която кара галактиките да не се въртят по известните до сега закони", да се казва "тъмна материя". Само че Младенов не схваща за какво става дума, и повтаря като изоглавен - ми няма доказателства че "тъмната материя" съществува! Е как аджеба тогава е възникнало името по-горе? Той си въобразява някаква материя, която може да се пипне, може би да се вкуси, не знам. Това, разбира се, е някаква вяра, срещу която той протестира че я имало в науката Бърка същност и съществуване... И от там се оревава форума.

Защото науката прави предсказанията и обобщенията си на база наблюдаемите факти. А за съществуването на Бог няма такива факти. "Бог" е името на математическото допълнение на човешкото познание към цялото.

А не е ли по-простият вариант - ти да не разбираш какво и най-вече защо казва науката, например по темата за Големият взрив, и тъй като не познаваш нейните методи и механизми, в главата ти да остава единственото възможно, което се намира в нея - вярата? Тоест за тебе тая материя е досъпна само чрез нея? И от тук всичките ти трудности които срещаш в темите по физика например?

Ми да де. И в резултат на това сверяване трябва да се получава светлината да изминава еднакви разстояния за еднакво време по така сверените часовници. Ама не ти се получава, следователно си се олял. За което не е виновна СТО, а сещаш се кой. И орева орталъка вече не знам колко теми. Ми изтрезней и се осъзнай.

Лапландец, по всичко се вижда, че питието ти е промило мозъка до костите му! Нищо не можеш да докажеш, защото две мисли на кръст не можеш да свържеш по логически път. Запомни, с калпаво словоблудство не можеш да опровергаеш СТО, тръгвайки от нейните постулати. Защото това е само словоблудство. Мисли бе: СТО изисква светлината да изминава еднакви интервали за еднако време. Това е постулатът, това искаш да опровергаеш. НО, изхождайки от това, трябва така да сверяваш часовниците, че да дават този резултат, от който тръгваш. А ти омирисваш картинката, и не успяваш да измислиш такива сверени часовници. Е, след тази грешка, очакваш ли нещо смислено да произлезе? И да ми се тръшкаш, и да се нервиш, и да плюеш, нй-много да се задавиш. Това ще ти е постижението. Ще си лазиш в канавката.

Е как да разбереш, като всичко е лишено от смисъл. И резултатът противоречи на началното приемане - да се обсъжда СТО, за която светлината е изотропна, и изминава еднакви интервали за еднакво време независимо от посоката си? Той е омазал гащите още в първите твърдения, ти се опитваш да разбереш нещо. Ми няма как да се получи.

Аз какво твърдя, ти какво разбираш... За това и не схващаш какво имам пред вид като става дума за наука. Сори.

Астрални фантазии

Е какво си посочил? Посочил си своите си представи, собствената си заблуда че науката имала общо с вяра. Тая заблуда отдавна стана ясна. От тук нататък, повтарянето и е безсмислено. Припомни си какво означава "порочен логически кръг", и ще разбереш за какво става дума. Въртиш се в него като в мелница.

Сам казваш че са на различни принципи. Ограниченото название "машини" тушира главният смисъл, и е удобно за бюрократите С такъв маньовър можеш мравката да направиш слон, защото са живи същества. Какъв е смисълът по този начин науката да сравняваш с каквото и да било? Никакъв, естествено. Това се нарича софистика.

Двете са железно свързани. Едното следва от другото, като дупе и гащи са. Науката е това, което тя прави, както тя работи, и не може да бъде друго. Интересното е, че ти толкова думи изля без да се доближиш и на милиметър до смисъла на науката. Ми не става така. Повтарям, тръгвайки от презумцияята че науката е свързана с вяра, ти си биеш сам шута. Попадаш в логически порочен кръг. И нататък не може да ти се помогне.

Хехе, ако баба знаеше, и ти щеше да знаеш. Само че не си личи да знаеш подобни работи. Въртиш се в порочен кръг, Младенов. Ти си си въобразил изначално, че науката е свързана с вяра, и съвсем естествено непрекъснато на тая база "доказваш" че науката е свързана с вяра. Нарича се petitio principii, и умните хора като попаднат в тоя капан, замълчават. За разлика от останалите, дето се пускат по тая пързалка

Мозъкът е удивителен инструмент. Мога да ти разкажа от първо лице Аз съм на добра възраст, никога не съм носил очила, виждам си прекрасно, работя с компютър и екран, и като работохолик тая работа продължава дълго... В общият случай нямам проблем да чета екрана от един метър, всичко е ток и жица в това отношение. Само последните няколко години се забелязва, че акомодацията от фокусиране на късо разстояние - екрана, на дълго, започва да отнема доста повече време, но най-вероятно това е от възрастта. Преди около 30 години случайно ми се наложи да мина един очен преглед, и тогава се установи, че имам очен астигматизъм. АКо трябваше да сложа очила, всяко стъкло беше като цилиндрична леща, и двете се кръстосваха под ъгъл около 60 градуса. Лекарката много се учуди, че си виждам нормално, и се шегувашме по тоя повод. Всъщност единственото проявление на тоя астигматизъм бе, че вертикални далечни предмети, като гръмоотводи например, ги виждам леко радвоени, и трябва да си кривя главата за да се наместят. И в телескоп и бинокъл звездите имаха бради... Преди два месеца обаче, я поради някакъв скок на кръвното, я поради лош зъб, я поради двете, като с удар с парен чук, двете очи ми се разместиха. Като казвам разместиха, имам почти буквалното пред вид - все едно, преди това са били в улеи които добре са ги ограничавали, а сега са на някакви пружинести телчета, и всяко се насочва само за себе си (образно казано ). Значи, в мозъка ми влизаха две картини, които бяха несъвместими. Първо, ако гледам малък обект ниско надолу, например улична плочка. Едното око ми я даваше на метър напред спрямо другото. Освен това двете плочки бяха кръстосани, на прословутият ъгъл 60 градуса, и по никакъв начин не можеха да се съвместят, дори ако с акробатически номера успеех да ги докарам на едно ниво. Катастрофата беше пълна Ако си затворя едно от очите, съвсем нормално си виждах с другото, и това беше начинът да си върша работата и да пресичам по улиците - иначе към мен се засилваха две коли движещи се в различни посоки В рамките на два дена примерно обаче, започнаха интересни промени. Оформи се едно малко петно, в рамките на което картината от двете очи се съвместяваше. Всичко около това петънце, разбира се, беше пълен хаос от две картини. Това петно всеки ден леко се местеше и променяше, и постепенно зае около четвърт от зрителното поле примерно горе-дясно. Проблемът все още беше, че за да ползвам клавиатурата, трябваше да си изкривявам особено главата, иначе виждах две кръстосани клавиатури и четири ръце, не си е работа. Както и да е, динамиката на този процес непрекъснато се променяше, един ден по-добре, следващият по-зле, но последните 3-4 седмици вече на практика виждам както преди, съвсем нормално, с някакви следи в периферното зрение в посока надолу. На практика в над 95% от зрителното ми поле вече двете изображения от двете очи се съвместяват коректно в мозъка в един резултат. Всичко това без намеса на доктори и лекарства. Сега се каня да ходя, може би някакви очила за близко разстояние ще ми трябват, за да не се натоварва акомодацията като превключвам на далечно гледане... Друга история. Имам един колега, който също има страхотни проблеми с очите. Още преди да тръгне по доктори преди 20 години, едното му око беше 10 дьоптъра, другото 12, и то така деформирани, че не можеха да държат лещи. След много перипетии и операции сега е в доста по-добро състояние, като едното му око вижда около 50%, а другото около 20%, според измерванията на докторите. С едното око може да си върши работата, да чете и да пише. Другото не различава добре обектите, само някакви петна се местят. И той разправя, че когато гледа и през двете очи, вижда изображението само от по-доброто, мозъкът сам игнорира изображението от другото. Но напоследък има проблем - по-лошото му око се подобрило, според докторите вече вижда почти 30%. И мозъкът вече не игнорира това изображение, и то се наслагва върху другото, разваляйки го. И вижда както аз виждах, две сериозно разместени различни изображения. И според докторите ще отнеме още време мозъкът му да се адаптира към тая ситуация, за да ги съвместява. Така че в по-важните ситуации и той за сега е справя само гледайки с едно око...

Кои мои твърдения? И къде е вярата в науката? Тя тая работа не става с празни приказки. Но проблемът за да покажеш е, че трябва да ззнаеш как работи науката, а твоите представи не сочат в нужната посокка. Стига толкова празнословие и проектиране на сбъркани верски идеи извън областта в която вярата работи Не разбирам срещу какво протестираш. Мога да ползвам каквото си искам, срещу цената на съответната точност която ще получа. Всички мерки са взаимозаменими, цената е точността. Рулетката е образ, можа да ползвам още по-точен уред, например лазерен интерферометър. И никаква вяра не се налага, защото измерването и сертификацията се иправляват от колективно признати правила, позволяващи конвертацията на информацията. Тези правила не почиват на вяра, а само на удобство Статистиката не допуска отклонение, тя го установява. На база статистиката може да вземеш всичките човешки пресантиманти и да махнеш субективната част от тях, внесена от всеки субект. Ще остане средното, общото за всички. Това е номерът, който елиминира физиологичният шум. И нататък вяра липсва. Пропускаш овновният факт - знанието в науката не е персонално, а колективно. Опитът сочи, че над 100% (с изключение на тези без очи) от хората възприемат светлината. Приета е конвенция, че светлината с дължина на вълната около 700 нанометра е червен цвят. И хората така се обучават - посочва им се предмет с този цвят, и им се казва - "червено". Именно така се проявяват и далтонистите - те имат проблеми с различаването на тези цветове. Но поуката от всичко това е, че цветовете са конвенция, както много други неща. Така че усещанията се елиминират и контролират съвсем успешно АКо няма какво да се самоочиства, значи няма толкова често да се връщаме назад, а ще продължаваме по-бързо напред А това че има какво да се прокрадва, е съвсем нормален механизъм. Очистването от вярата в науката се развива на принципа проби и грешки, това е част от механизма за усъвършенстване на методите. В случая е важно, че той работи успешно. Не знам, ти ту имаш някакви маргинални представи за науката, ту някакви абсолютистски... Опитай по съество все пак. Науката не идва от някаквии божествени и непроменими принципи, тя е жив организъм който се развива самоусъвършенствайки се, с няколко базови стълба, които налагат ограничения и задават посока. Сериозно? Айде бе

Някъде по-горе дадох един хумористичен, но и досттъчно сериозен пример как работи науката. Там ясно се вижда как се елиминира субективното, търсейки общото в информацията. Промените са свързани само с подобрение на методите за очистване от субективността. Днес науката нищо не ни казва за Бог. Ако Бог някак се намесва, той ще остави причинно-следствени следи, които науката би регистрирала и изучавала. За сега такива следи няма. Ако след сто години се появят такива следи, welcome на Бог в играта. Основната идея е, че науката се движи чрез най-простите хипотези, обясняващо максимума от наличната информация. Този подход дава възможност за обозримост и по-лесна проверимост на логическата консистенция на цялата конструкция. В сегашната ситуация, намесвайки Бог (съвсем неоправдано), трябва да намесим и механизми защо той отсъства в сегашната наблюдаема реалност. Това вече става прекалено и отваря неконтролируем фронт, затова и не е част от научният метод. Къде тук има вяра? Хващаме и проверяваме. Навремето, в първи клас, ни учеха на събиране и изваждане с пръчици. Слагаш две пръчици, после слагаш още две, и преброяваш колко пръчици има в купчината. Колко са в случая? И къде е вярата, че са толкова? Може да повикаш всеки да направи проверка. Ако има разлика, тук може да се намесва някаква вяра, но тя води просто до некоректност в процедурите на броенето. Казано по друг начин, тук имаме резултат, почиващ на повтаряща се схема на обобщаване на информацията. Ако изведнъж се окаже, че светът е по-вариабълен, т.е. при еднакви условия могат да се получават различни резултати, то тогава методите на науката ще трябва да се променят. Но това е част от възможностите за развитие, споменати по-горе. Това което се приема в горната схема, това е изображението на цифрите и на цялото действие. Но смисъла на числата е да изразяват количество на предмети, което е обективно свойство, и не зависи от вярванията. Количеството е проверимо, а проверката е един от фундаментите в науката, способстващ да се елиминират вярванията. Това свойство в момента е твърдо установено, затова можем да разчитаме на него за по-нататък. Не става дума за вярвания тук. Става дума, че чрез обобщение на информацията се установяват основни постояни свойства, и те се използват за напредване нататък. Ако по някое време те загубят това си качество, науката ще трябва да се върне назад и ще тръгне по друго обобщение, малко по-сложно от преди. Това е част от нейната адаптивност към реалността. Някои си мислят, че използване на такива установени свойства е вяра, че те са "истина". Не, те са естествено получен инструмент, който работи докато не бъде опроверган. Няма вяра тук. Ярък пример за това са постулатите в естествените науки, най-вече физиката.

Пак не позна. Тези концепции дават възможност да бъдат проверени, че работят. На това се основава и възможността им да се променят и усъвършенстват. Няма място за никаква вяра тук, но има огромен мегдан заблудените да не разбират за какво става дума, както ти ни демонстрираш. И ти пречупваш светогледа си през някаква вяра, че науката се основавала на вяра. Внимавай, от това човек може да стане кривоглед. не позна. Проверката е основният инструмент в науката. Тя подрязва крачетата на всяка вяра. Проверката сравнява на еднаквост, не на истинност. Щото истини няма в науката Всичко може. Като събереш статистика от възпиятията на много индивиди, ти елиминираш субективният фактор и намираш общото, обективното. И това елиминира вариабеллността на човешките възприятия. Тоя метод се ползва много нашироко за махане на шум в наблюденията А и човешкото възпиятие няма особена роля. Вече уредите дават дължината в цифров вид, трудно възприятието ти ще сбърка една цифра с друга. Е, може да има човек с дислексия в отбора, но статистиката веднага ще го изяви. И в повечето случаи възприятието играе само да поеме стойностите на вече измеренни величини, и да ги прати на логическият апарат. А той се възпитава да работи по еднакъв начин още от преди учлище. Така че забрави за вярата в науката, тя няма роля в нея. Принципно. А който има прекомерна вяра, не го вземат за учен Тези принципи няма от къде да дойдат, щото Бог е скръндза и не дава такива неща, те възникват в развитие. А развитието им се основава на изискването моделите които се строят да дават все по-близки до реалността резултати. Тоест имайки реалността като база за сравнение, ние можем да острим принципите за да ги настроим в тази посока - реалността винаги ще ни подбутва или ограничава, показвайки правилната посока на промените. Това разбира се е доста грубо казано, но това е идеята, която елиминира субективността, гонейки обективното. Четири. Но оценките имат специално свойство, те не са адитивни. Две двойки си остават две двойки.

А има ли такава вяра? Огледай се, ти и Младенов само за вяра в науката приказвате, и никой до сега не показа такова нещо, само общи приказки за дебелеене се леят, сравнение с религията. Да, понякога, чисто исторически, някаква вяра се прокрадва. Някое свойство на реалността се приема за очевидност и се използва ad hoc. Например евклидовата геометрия и физическите модели на нейна база като единствена алтернатива - като се е осъзнало човечеството, се е появила римановата геометрия, и е станало една вяра по-малко. Тъй като знанието се натрупва, се стига до момент когато лъсва че тук имаме вяра само в една възможност, съответното положение се преразглежда, и това дава нов скок напред. Тоест и да има вяра, науката е способна да се самоочиства, това е част от научният метод и той работи. Но никой не отменя и бдителността да не се допуска допълнителен такъв шум. Така че бъди спокоен, и да има някъде притаила се вяра, в последствие ще бъде изчегъртана като мръсно коте. Защото тя е пречка, отклонява колелата на познанието в неплодотворни посоки. А щом още не е изчегъртана, тя не се проявява, не работи като вяра Така че просто забрави за вярата и се съсредоточи на по-съществените характеристики на науката

На каква база стигаш до извода за някаква абсолютност в моите твърдения? На каква база са ти оценките в тая посока, и сигурен ли си че тая база е читава? Защото абсолютност се мери само с абсолютен аршин, а не видях до сега такъв, нито религията горката разполага с такова нещо Къде точно ми е вярата в рулетката? Ма стига празни приказки, хвърлени като мъгла, дай нещо по-конктретно. И в какво се състои вярата при измерване, повторено от N други екипа? Малко конкретика като задълбаеш, и ще схванеш как науката се самоочиства от такива елементарни вери. А статистиката е прекрасен критерии дали вярата не е прекалила и да трябва да се повтаря измерването Съгласен съм с това. Но ако още ен-найсет независими от мене хора, в граница всички, получават сходни резултати с очите си, то това по дефиниция се нарича обективен резултат. И това е резултатът с който се работи, без някакви вярвания по отношение на него. Така се елиминират тези проблеми, свързани със субективният фон. Повтаряш се. Науката няма говорители, тя е съвкупност от методи, елиминиращи вярата. И това трябва да се разбере, преди да се говори на тая тема, щото става досадно.

Двойка. Младенов, някъде си си затрил мисленето, и това вече е непоправимо... Кви са тези халюцоинации, кво е това чудо да не знаеш елементарни неща и да се оправдаваш с вяра? Какви истини при научният метод, след като няма истини в науката бе? Кое ще доказваш че е истина, та при получаване на повече информация да се окаже че не е истина? Ква е тая фалшива истина, която ти се привижда, че и в определение я слагаш? Научен метод - е система от принципи (които се развиват и променят), с помощта на които се достига до обективно познание на действителността. Разбираш ли го или да ти превеждам? "Система от принципи които се развиват и променят" какво ще рече? Къде е вярата тук? Това са принципи, система от конвенции, които непрекъснато се усъвършенствуват, за да покрият нови предизвикателства и да усъвършенстват кое? - достигането до обективно познание на действителността. А как се достига обективното познание? Като се елиминира субективният фон - шума от всякакви индивидуални верички, които всеки може да си има, дори и на база физиология. Методи много, тук удря яко статистиката, удря независимата проерка на резултатите, удря публичното обсъждане и накрая консенсусното приемане на новите знания. Да, въпреки толкова филтри, пак може да стане грешка, затова и методите непрекъснато се усъвършенстват. Но това максимизирано елиминира всяка вяра. Така че се научи първо да четеш и разбираш, после да се научаваш, и чак накрая плахо да изказваш мнения за науката И тука двойка. Наука - е систематизирано достоверно знание, което може да бъде убедително обяснено чрез логиката. Или по-тясното, като ограничава обхвата му до знанието, което е експериментално проверимо въз основа на научният метод. И никъде не става и дума за някаква вяра. Защото няма място на вярата в науката, те са несъвместими. Още Блез Паскал е казал: "всички вярвания се основават на чудеса", а чудесата не са артефакт на науката. Науката изучава чудесата и намира обективното в тях, религията ги консумира сурови. Схващаш ли разликата? Сега, като се погледнеш в огледалото, трябва да ти стане ясно, че вярата може да бъде рожба само на обременено с предразсъдъци съзнание... Защото и двете ти твърдения не са нищо повече от предразсъдъци, нямащи никаква смислена основа - освен други предразсъдъци...

Кое точно в моите понятия за науката ме доближава до абсолютността на Бог? Обясни, явно както предполагам от самото начало, твоите представи за "наука" са нещо съвсем различно. Науката, накратко казано, е знанието, което е експериментално проверимо въз основа на научния метод. Тя не е конкретно мнение на конкретен учен, това е абстракция от натрупаната информация. Няма значение името "Менгеле" тук, защото няма морални правила в науката. Това няма отношение към науката, това са странични ръчки, чрез които може да се влияе върху учените като човеци, но науката не е това. Атом по-горе е прав, това трябва да се обяснява, само че първо за целта трябва да има някой готов да слуша, и второ, да не е толкова бос по темата, щото времето е ценно. Знанието е аморално по природа, то не се вмества в такива рамки, те не са му естествени. Тези рамки са изкуствено налагани върху него, което и изкривява науката, от там и манджата с грозде, корпоративна наука, военна наука, марефология.... Спорихме по тези въпроси някъде по-нагоре в тая тема. Така че няма смисъл да плашиш с Менгеле, той няма никакво значение. Не само с моята рулетка меря, много рулетки извъртам. От там идват и статистическите обработки в резултата, средно значение, дисперсия, грешка на измерване. Всичко се взема пред вид, ако съм забравил нещо подсети ме Няма вяра в цялата история, то за това са проверките. Именно възможността за проверка различава науката от нуждаещата се от вяра религия. Тук няма възможност за сравнение даже. Липсва такава необходимост. Като меря разстоянието София-Варна, в какво трябва да вярвам? На очите си? Ми викам помощниците, всеки отчита, и дисперсията на резултата показва че всички виждаме едно и също (в рамките на точността) число, това вече не изисква вяра. Ако се надявах да получа безкрайно точен отговор, "истина", да, трябва да вярвам че уредите ми са коректно калибрирани. Но няма такова изискване в науката, защото в нея няма "истини" - има само наблюдаеми резултати, т.е. истината се свежда до това, че имаме резултат. И минаваме на друго ниво, без нужда от вярвания И това ни прави свободни. Объркал си се с абсолютизма, "пречупването" ти не работи както трябва. Първо трябва да разбереш защо няма вяра в науката, това ще те доведе до липсата на всякакъв абсолютизъм, опасявам се че по-нататък може и серизно да увреди някое светоусещане Преди време бях цитирал един весел пример, даден от биохимика Робърт Шапиро на тема що е наука и как работи, Нека наблюденията ни се свеждат до това, че един джентълмен в понеделник пие джин със сода, вторник - водка със сода, сряда - уиски със сода, какви трябва да са научните изводи на база само тази информация? Общият елемент във всички питиета е содата, и най-простото предположение е, че содата опива. Това е резултатът който науката дава на база тези данни. (да попитам - има ли някаква вяра тук? Няаква абсолютност и прочие верски епитети?). Това е строго научно твърдение, което е опровергаемо и проверимо. Наблюденията продължават. В четвъртък джентълменът пие само сода, и не се напива. Какво най-просто заключение може да се направи на база всичките данни до тук? Общата характеристика е, че содата, разтворена в друго питие, опива. Едва когато постъпва още информация, че в петък се пие сода с кока кола, в събота - сода с ябълков сок, в неделя - сода с лимонада, и човекът не се напива, най-простото обобщение на всичките данни сочи, че има нещо общо в джина, уискито и водката, което опива. Което ни придвижва към сега известният модел, че това е спиртът. Забележи, на всяка стъпка липсва всякаква вяра в някаква истина, свързана с резултата. Някога в бъдеще може да се окаже, че сегашният модел също не покрива всички данни и трябва да се променя. За каква истина свързана с модела и следствията му тогава става дума? Ми хората които работят тая работа все пак са достатъчно умни, за да не се напъват с такива обречени вярвания Вярват тези, за които науката е нещо странично, не я разбират как работи и какво дава като резултат. Но това е само поради лошият пример, който им насажда религията.