scaner

Просветна значи Да, това искам да кажа. И точно това се дискутира в линка който дадох и който не си прочел - до колко ще бъдат различни резултатите които дава СТО, ако еднопосочната скорост се различава от двупосочната. А твоите фантазии от къде произлизат?

Не е добре на въпрос да се отговаря с въпрос - това демонстрира, че бягаш от отговорите . Аз не съм стигнал до определен извод. Единственото което твърдя е, че постоянството на скоростта на светлината е постулат, и не е потвърдено с еднопосочно измерване. Но ти твърдиш че не е така - демек демонстрираш че имаш някаква тайна информация, свързана с експерименти. И аз просто те питам - имаш ли такава информациия, или се пънеш само на голословни представи? Ъ? Или пак с въпрос ще започнеш?

Е как да го няма? На какво основание го няма? На основание изчисления А вникна ли в смисъла на изчисленията? Не си. Ти изчисляваш координатите на събития, случили се в края на пръта. Но забравяш, че това са и координати от релсата, същите събития които наричаме "допир" на пръта и релсата, на същите места в същият момент време. И изчислението показва, че след като пръта се допира в релсата в едната система, се допира и в другата. Във всяка точка, във всеки произволен момент време. Това показват изчисленията. Просто е, Ники... Убеден съм. Няма такова нещо. Нищо от релсата не се трансформира в ОС на пръта, защото релсата изначално е в тази ОС. Така както изначално е и в ОС на стената. Релсата е просто физически обект, а ОС са различни описателни абстрактни мрежи, "метнати" върху всички обекти. Би имало някаква трансформация от релсата към системата на пръта, ако бяха зададени някакви събития в системата в която релсата е неподвижна. Такива не са зададенни, и затова не се занимаваме с това. Гледай сега. Имаме две отправни системи - едната, в която стената е неподвижна, и друга, в която прътът е неподвижен. Двете системи се движат с някаква относителна скорост една спрямо друга. Релсата играе роля дотолкова, доколкото ни дава направление и задава скоростта на едната система спрямо втората по Y. По Х нищо от релсата не трансформираме. Тя може да се движи по Х самостоятелно напред, може да се движи назад, може да е неподвижна с пръта - тъй като не използваме тази информация, не трансформираме нищо, а и нищо подоббно не се иска в задачата. Трансформираме само събития, които се случват между релсата и пръта - контакт между тях в системата в която е неподвижен пръта, към системата в която е неподвижна стената. Това е единствената трансформация в която участват точки от релсата (порди ссъбитията които създават в системата на неподвижния прът), чрез допирните точки с пръта, които разглеждаме като събития. И тези събития ги има и в системата където стената е неподвижна - и там във всеки момент пръта и релсата ще контактуват във всички точки. Следствието от това е просто - след като прътът по условие е права отсечка, то и парчето от релсата, с което контактува пръта, в системата с неподвижната стена ще е права отсечка. И тъй като тази права отсечка е произволна част от линията в произволен момент, то цялата геометрична форма на линия ще се състои от тези отсечки, получени в различните моменти, т.е. пак ще е права линия. Демек прътът и в системата дето стената е неподвижа ще е разположен изцяло по протежението на правата релса. И съответно ориентацията на пръта спрямо стената ще бъде и ориентация на релсата спрямо стената, както показват изчисленията. Повтарям - в задачата не е зададена никаква информацция за ОС на релсата (как тя се движи спрямо друга от зададените ОС-и, освен по Y спрямо стената, което е само частично движение и не е достатъчно за трансформации). Също така, и което е по-важно, никакво събитие определено в системата на неподвижната релса не представлява интерес за задачата. Затова и не се прави такава трансформация. Задчата се решава само като знаем относителната скорост на ОС в която стената е неподвижна и ОС в която прътът е неподвижен, с допълнителната информация че релсата в последната система и прътът контактуват във всеки момент и са ориентирани по едно и също направление. Това е всичко което е нужно за да се определи ориентацията на релста/пръта и стената в другата система, което и получаваме с изчисленията които ти направи. Всичко останало са неща които отвличат вниманието Точка.

Как стигна до такуъв извод? Или е просто предразсъдък

Какво значи "точките А и В не са в една отправна система? Абе колко пъти да ти повтарям - научи си урока, преди да се обаждаш. Отправната система, която и да е тя, има свойството да описва всички точки в пространството и времето, включая точките от разни обекти - за това е правена, специално за тоя случай. Всяка точка, от всякакъв обект, има координата в тая отправна система - независимо какви лупинги прави обекта, той се описва изцяло в отправната система като координати и моменти на събитията. Именно за това нещата са прости, и физиката на инерциалните системи е измислена преди 300 години, макар и не с това име. Другата отправна система има същото свойство - да описва всички точки, и на същите неподвижни, и от движещи се обекти, те са просто координати в нея. А трансформациите само свързват тези координати за едно и също събитие - в случая допир. Обектите не са отправни системи, те само се описват в такива. Всеки обект се описва в безброй отправни системи, притежава безброй координати и моменти на събитията в тях, в едни отправни системи той се движи, в други е неподвижен. Това не пречи дадено събитие да е единствено за всички системи, това е базовото положение, и в случая на него се разчита. Това са елементарни положения, не е космическа наука че толкова да се мъчи. Като гледам, основната ти заблуда е, че свързваш отправна система със всеки обект, забравяйки че всеки обект се описва и във всяка друга отправна система, неговите точки са общи за всички отправни системи. Във случая когато говорим за К, всички точки от всички обекти "принадлежат" на К и могат да се описват с нея. Както и за К', и за всяка друга. Ей това са базови неща, и докато не ги проумееш, няма да разбереш "парадокса", както и основната физика която лежи в картинката. Не мога да ти помогна обаче, без да направиш усилие.

Ники, не говори глупости. Ако не ти е ясно, научи си домашното. Що се впускаш в неща, които явно не разбираш? Е как да го няма? На какво основание го няма? Малко повече абстракция в мисленето няма да навреди. По-горе говоря за произволна точка А контактуваща с някаква точка А' в произволен момент Т. В резултат на тази произволност твърдението е верно и за всяка друга точка C, D и каквото се сетиш от азбуката. Запомни - линейната връзка на трансформацията гарантира че събития не се появяват и не се губят. Трансформацията само свързва различните числени стоности за място и момент в две различни ОС за едно и също събитие - слагаш числа за събитието в трансформацията, получаваш числа за същото събитие в другата система. Ти това си и сметнал, нищо повече. И това е верно за всички събития, т.е. за всички точки които контактуват - сега, в миналото или в бъдещето, това са все събития, нищо повече. Глупости.

Как ще синхронизираш раздалечени часовници, и как ще имаш контрол дали са синхронизирани? Айнщайн създава метод за това на база твърдението от постулата. Но за да се провери коректно това твърдение чрез еднопосочно измерване, трябва по друг начин да ги синхронизираш. Как? Дали посоката на разпространение влияе или не на скоростта на светлината, може да се установи също само с измерване. Линка дето дадох по-горе разглежда проблемите в детайли.

Шпага, какво значи "точките не са едни и същи? В някакъв момент Т точка А от пръта контактува с точка В от релсата на координата Х. Комбинацията (Х,Т) е събитие, което го има във всяка отправна система. Ако вземем числата Х,Т и ги вложим в координатната трансформация (в частен случай и лоренцова), ще получим единствена двойка координатите Х',Т' на същото събитие в друга система. А физическият смисъл на тези числа е прост - същите точка А от пръта и точка В от релсата контактуват на координата Х' в момент Т' в другата система. Същите точки, участващи в същото взаимодействие между тях. В друг момент ще имаме контакт на друга координата и вероятно други точки от обектите, съответно други подобни събития. От скоростите между влака и релсата нищо не зависи, зависи мястото на новите координати Х',Т' само от взаимната скорост на двете отправни системи между които трансформираш. Тази скорост може да е равна на скоростта на влака спрямо релсата, може да не е, ако например влакът в системата в която го разглеждаме е в покой спрямо релсата например - тогава просто релсата ще се движи заедно с влака в другата система, но пак ще имаме две точки на контакт на влака и релсите, които ще създават събития на контакт във всяка друга система..

Разликата е съществена - това са две различни скорости. А проблемът възниква, защото няма как да сверим раздалечени часовници с които да я иамерим тази скорост, без да знаем еднаква ли е или не е. За повече информация по проблема: One-way speed of light

Какво значение имат скоростите, когато говорим за събития? Събитието "контакт на част от прът с част от релса" се случва в момент, и никакви скорости нямат никакви значения. Скоростите имат значчения за краен интервал време, момента е точка във времето, за него нищо не се променя независимо от скоростите. Ники, почваш да влизаш в някакъв коловоз и да се самоопияняваш от някакви грешни представи, без да виждаш околността. Запомни - всички точки от всички обекти могат да бъдат описани в една и съща отправна система, независимо от техните скорости. Отправната система за това е измислена, тя друго не може. И в случая работи перфектно. Това са базови положения, тук дискусия не може да има. А ти се объркваш, щото ги пропускаш. И нататък е пързалка надолу... Това че съвпадат в даден момент време означава само, че те формират събитие - точка в пространство-времето. Като и да разделяш пространство-времето на пространство и време, винаги ще имаш точка с координати в даден момент == събитие, за всяка система. Пак базови положения, нема мърдане тука. Какви конкретики повече, какви пет лева? Абе оправяй се. Браво за сметките, но разсъжденията ти страшно куцат. А това е защото си доизмисляш нещата които не са ти ясни, вместо да ги научиш как са по дефиниция. Щото и за измисляне се иска знание.

Кое е различно? Релстата е неподвижна по Y в системата на пръта. Скоростта на релсата спрямо стената е точно вертикалната съставна на скоростта на отправната система на пръта спрямо стената. Просто това се скрива чрез приказката за релсата. Това не следва от никъде. Вече неколкократно доказахме обратното - точките от пръта са точки и от релсата, няма никакъв шанс да не бъдат паралелни навсякъде. Излагаш се. Ще трябва да се оправяш сам с тоя "парадокс"...

А тя е с различни посоки, за различните случаи (С/Р и С/П), следователно наклоните са различни Скоростта между отправната система в която стената е неподвижна и отправната система в която прътът е неподвижен е една единствена. Просто има две компоненти - по Х и по Y. И тези компоненти участваха в сметките. Никоя друга скорост на обектите в картинката няма никакво значение. Наличието на другите обекти само пръска прах в очите Лоренцовите трансформации преобразуват координати на събития между две системи. Движението на обектите в тези системи има значение само дотолкова, че поражда събития. В случая обаче няма никакво значение - разглеждаме само две събития случили се в крайщата на неподвижен прът. Нито релсата участва, нито друг влак, нито стената като обект (а само като отправна система). Ники, просто не трябва да се губи фокуса и да се вторачва прекалено човек, почва да вижда призраци

Скоростта Vx с която работиш, е скоростта на отправната система по Х, която се движи спрямо стената. В нея по условие прътът е неподвижен. Скоростите на останалите обекти нямат никакво значение. Това е хватката. Не е. Объркал си се - Vx е скоростта на отправната система в която прътът е неподвижен спрямо отправната система на стената. Релсата ако ще и в обратна посока да се движи - нейната скорост по Х не е елемент от лоренцовите трансформации. Това е другият елемент - скоростта по Y. Това също е скоростта на отправната система по Y в която прътът е неподвижен, спрямо отправната система на стената. Релсата само маркира направлени, няма друга роля, тя в системата на неподвижния прът няма движение по Y. Да повторя - важна е скоростта между двете отправни системи, не скоростите на обектите в тях - ЛТ се правят между двете системи на конкретни събития. Като си формулираш правилно условието, и нещата сами цъфват.

Наклонът идва от скоростта на отправната система, в която изследваме нещата. Ако внимателно се вгледаш в задачата, относителното движение на влака и релсата не играе никаква роля. Влакът може да е неподвижен с релсата, тогава тя ще се движи спрямо стената, резултатът ще е същият. Ще е същият, и ако в тая система релсата се движи с произволна друга скорост. Имаме отправна система, която се движи със скоростта на влака, тази система задава скоростта спрямо системата на стената, и в тази система имаме автоматично условието влакът и релсата да са паралелни. Влакът може да е някаква неподвижна ориентирана отсечка от релсата, мацната с блажна боя. Това е достатъчно да определи наклона. Без влакът ще е същото - щом релсата е паралелна на стената в тая система, в системата на стената няма да е паралелна. Важна е скоростта на отправната система, в която е зададено условието за паралелност със стената. И това показват изчисленията. Хоризонталната скорост е скоростта на системата, в която е дадено условието за паралелност, и не може да се мине без нея - независимо от поведението на релсата в нея.

При неподвижен прът върху релсата, точките от пръта също контактуват с точки от релсата, нали? Пак са едни и същи точки. Пак имаме събития - контактът на определена част от пръта с релсата формира координата, и моментът в койт отчитаме тази координата, е съббитие. При движение между влака и релсата е същото - пак имаме събития. Тези събития са във всички отправни системи, няма разлика има или няма движение тук. Ефеки на СТО тук няма, залагаме на базови положения - имаме събития, и тях ги има във всяка отправна система.

Няма да се наруши успоредността. Просто прекият контакт е най-простият и очевиден пример за да се разберат нещата - точките от пръта с които смятаме, са точки и от релсата, и резултатът от сметките директно се отнася и за нея. Иначе трябва да се напъват допълнително мозъчни клетки

И как стигна до тоя мъдър извод, да ти се чуди човек? Точките от пръта, които трансформира, са точки и от релсата. След като пръта не е успореден, това е следствие и за релсата. Просто е, вече си го получил като резултат. Никакво Vx не ти помага тук. Не си сериозен, сори.

За това похвала, моля Но след като получи ясен резултат, какво се въртиш в кръг? Е как да не са? Замисли се малко, във всеки момент прътът контактува с релсата, и това е събитие - като го трансформираш, прътът контактува с релсата и във всяка друга система. Това е същественото. Резултатът сочи че не е така. Имаш относително движение - в едната система релсата неподвижна, стената се движи и се приближава паралелно по условие, в другата - стената неподвижна, релсата се движи, и тук не са успоредни според решението. Не смесвай условие и решение. Не разбирам какво не ти е ясно...

Ами погледни по-внимателно какво си получил де. Координатите от пръта, които ти сметна и по които съдиш, че пръта не е успоредене на стената, са координати и от релсата - следователно и тя не е успоредна на стената. Тя е успоредна на стената в другата система по условие, но не и тук където са получени резултатите. Какво да го смятам, след като успоредността в тази система за стрелата е по условие? Не разбирам - получи резултат, сега какво не му харесваш? Хайде подходи по-сериозно.

Значи, по условие в едната система стената и релсата бяха успоредни, нали? А по изчисление, в другата система се оказаха не-успоредни, както ти го получи. Отговорът е намерен. Не е така. Стрелата е успоредна на стената (в системата на стената) по условие, независимо от скоростта си. От тази скорост зависи само какъв е наклонът към стената в системата на самата стрела. Просто имаме две леко различни задачи - при стрелата успоредността е зададена в системата на стената, при влака - в системата на влака. Е, в другата система няма да са успоредни, при наличие на движение по Y.

Тука е същото, не-успоредността се е прехвърлила в другата система, поради условието. Имаш специфично относително движение прът-стена, в едната система се движи едното, в другата - другото, и поради характерното движение в едната система не са успоредни. В коя - зависи от условието.

Чакай сега. В ОС на пръта той не беше наклонен, а беше ориентиран по Х, нали? И горните сметки са в ОС на стената? Ако е така, нямаш проблеми. Важното е да се помни, че щом в една система пръта е паралелен на релсата, то и във всяка друга ще е така. А вече ориентацията на пръта (заедно с релсата) в различни системи ще е различна спрямо стената - каквото и се получи. Това условие предполага контакт в друга система, в която не е успоредна на пръта/релсата. Две не-успоредни прави в равнината се пресичат някъде, нали? Ти по-горе реално изчисли точно параметрите на стрелата в парадокса за стрелата и стената. Тук просто смяташ в друга система, но същият феномен.

До тук добре. Преди доказахме, че във всеки момент всяка точка от пръта лежи на релсата. Така че може да използваш наклона на пръта като наклон на релсата - както се движи наклонен пръта по дължината си (проекциите X,Y), по някое време ще контактува със стената (Y ще стане 0), в същата точка ще бъде и релсата, така че наклона на пръта съвпада с наклона на релсата и в тази система. И си готов

Прилича на вярно. Защо мене ме питаш? Аз тея сметки ги правя с Maple, не ссе забатачвам в детайлите. А и тези дни не съм настроен да смятам Давай, внимавай в изчисленията и внимателно интерпретирай резултатите.

Не е смяна на координати. Това е особеност на решение на уравненията - вселена, или област, в която движение по пространствена координата е еквивалентно на движение във времето. Има доста такива решения, например метриката на Гьодел, или цилиндъра на Типлер, има такова решение и в ергосферата на въртяща се черна дупка, например решението на Кер или решението на Кер-Нюман.