scaner

Тц. След като имаме факта, че скоростта на информацията е крайна, посочените парадокси не са парадокси, а просто проява на невежество. Това че СТО е вярна е следствие. От друга страна, когато обсъждаш СТО, ти моделираш какво ще се случва на база закономенрностите които тя дава. Тоест имаме резултат от това моделиране, който по никакъв начин не засяга въпроса верна или не е СТО. И това тръшкане което демонстрираш показва че просто не разбираш за какво става дума Всичките ти аргументи са от рода "това не може да бъде, щото ми противоречи на предразсъдъците", т.е. от ограничения.

Едновременни събития колкото искаш. Но "спиране едновременно по цялото протежение на пръта" няма как да се получи. Не и в СТО. Няма причина поради която това да се случи. Знам че не го разбираш, но това невежество не внася парадокси в СТО

Глупости.

Това е невъзможно. По причината, че поради крайната скорост на светлината не съществува абсолютно твърдо тяло. Това че моментът t=0 е общ за двата края няма никакво значение - той е общ по принцип, тъй като общото време се определя в отправната система, а не специално за конкретен край. Но проблемът е, че "спиране" не може да има едновременно за целият прът - задният му край необезпокояван продължава да се движи, докато предният е спрял. Тоест "парадоксът" възниква заради това куцо антинаучно допускане - задаваш невъзможно за изпълнение условие, и почваш да разсъждаваш защо от него се поражда противоречие Ми така се пораждат противоречията, не им е нужен акъл за да се пръкнат.

Хахаха, ти направо попиля класическата физика бе Не става ясно само защо я наричаш СТО, някакво объркване както обикновено за тебе... Добър пример за ограниченото мислене. Тебе дядо Коледа май те е лишил от най-нужния ти подарък - логическата мисъл? Нищо, надявай се за 2023 г., до тогава ще трябва да търпиш...

Нищо не ми пречи, че даже и така си го представям Проблемът обаче е, че ако споменатото устройство не е на средата, се появяват отконнения от замисъла. И тогава трябва да се въвеждат и закъснителни вериги, така че да се компенсира неудачното място. Затова и го питам Младенов, как си представя събитието "отваряне на вратата". Споменатата от тебе схема го произвежда, съобразявайки се с едновременното действие на ключалките. А след като вече имаме такава схема, можем да разгледаме как тя ще работи в другата, прим-системата. И там ще установим, че независимо че там ключалките не щракват едновременно, но и информацията от тях до центъра се разпространява за ралично време, което ще компенсира точно разликите и пак ще накара устройството да работи. И воала, парадокс няма да има! Всъщност при тази схема всичко естествено се свежда до схемата на влака и перона и светкавиците, чиято светлина се разпространява към средата на вагона. Но както виждаш, Младенов още не е узрял за такива абстракции Не, просто е апел да се изясни какво означава "отваряне на вратата" при условията на крайна скорост на светлината. Дали ако открехнем едната ключалка, вратата е вече отворена, независимо че информацията за това не е достигнала до другият край и той е още затворен? Как едната ключалка трябва да разреши "отваряне на вратата", без до нея да е достигнала информация за другата ключалка, т.е. без да се подозира дали другата е отворена едновременно с нея или не? Това са тънки въпроси, без изясняването на които задачата не е определена. Ей на, устройството което ти предлагаш дава смисъл на понятието "отворена врата" - когато се вземе решението в центъра. Но без такова устройство какво се има пред вид? И тази мъгла почва да се компенсира с празни приказки... Не е заяждане.

До тук видяхме, че ти липсва критерии за логическо противоречие - наричаш "противоречие" всеки резултат, който не спазва законите на класическата физика. Тева е неграмотност и тесногръдие, Младенов, не противоречие Объркал си се нещо. Ако входните данни бяха проблемът, защо обвиняваш по-горе лоренцовите трансформации? Не, тук се оспорва какъв е мъглявият смисъл на понятието "отворена врата" при положение крайната скорост на разпространение на сигнала - дали например вратата е отворена, когато вдната ключалка е отворена и вратата е натисната и открехната в този край, но другият още не е усетил този натиск и там съответно ключалката може и да не е щракнала? Ей това, използването на такова неопределено понятие, убива замисъла на задачата Лоренцовите трансформации нямат общо в случая, те са просто следствие от крайната скорост на информацията, необходимо зло наложено ни от реалността.

Това е твоята логика, не моята. Аз, за разлика от тебе, не намирам парадокс - след като в едната система се отваря, ще се отваря и в другата. Просто трябва да уточниш конкретно как двете събития свързани със ключалките генерират събитието "отваряне на вратата". И тогава лесно може да го проследиш във всяка друга система И за проста гаражна врата ще трябва да се получи и съпостави информация от двете ключалки, за да се издаде заключение - отворена или затворена е вратата. Нема мърдане тука. Теб те заблуждава това, че тук нужните времена са много малки - но наличието им играе принципна роля, разрешавайки парадокса. Просто е, Младенов, стига да вложиш достатъчно смисъл в задачата, а не да скачаш с такова неясно условие. Тази неясност продължава да те омотава...

За да се изпълнят условията нужни за отваряне на вратата. Ако няма знание, че събитията са еднвременни, няма знание дали вратата е отключена или не. Под "знание" се разбира всяка ситуация, в която има причинно-следствена връзка произведена от тази едновременност. А причината и следствието се разпространяват за крайно време. Как тогава ще разбереш, че те наистина са едновременни, за да възникне "отваряне на вратата", ако не се получи информация от тях? Ти се заблуждаваш с някаква условна едновременност, лишена от практическият смисъл свързан с ключалките, и това е част от неснотата в условието, за която говоря. Тц, за да отвориш вратата, трябва някак да се установи че я има тази едновременност - щото ако я няма, не трябва да се отваря вратата, нали? А за да се установи, трябва да се претака информация с крайна скорост. И всичко си идва на мястото. Без парадокси. Сега ако ме беше позлушал да позиционираш някъде събитието, предизвикващо промяната в състоянието на вратата, щеше много повече да си научил. Ама на, само се мотаеш като муха без глава.

Тогава едновременността зададена в условието няма смисъл - тя не участва във вземането на решение дали вратата да се отвори или не. Или някой обработва информацията която трябва да се получи от ключалките, или условието е лишено от смисъл. Странно че при толкова напъване още не си осъзнал тая проста истина.

В примовата система ключалките ще щракнат с една разлика от време, по-малка отколкото светлината да измине разстоянието между тях. Тъй като всяка ключалка трябва да разбере, че и другата е включена, значи трябва да се размени информация между тях, което ще отнеме повече време отколкото неедновременното щракване. И чак тогава вратата разбира че кючалките са заедно отключени, и почва да тече секундата. Демек вратата ще се отвори във всяка система След като във всяка система различните части на вратата могат да се отварят независимо, поради крайната скорост на взаимодействието, какво значение споменатото? В примовата система още по-ясно си проличават ефектите от крайната скорост на светлината, и последователността в отварянето става още по-отчетлива Но тя е по-гояма от разликата в щракването на ключалките поради движението, така че тази разлика няма значение. В какво тогава всъщност виждаш парадокс? Вратата се отваря във всички системи. Относителността на едновременността като интервал време е по-малка от времето за което сигналът се разпространява от едната ключалка до другата, така че се покрива от споменатият ефект. А това е по простата причина, че тя също е следствие от крайната скорост на светлината. Тоест ключалките принципно разполагат с този толеранс от време да не сработят едновременно, и пак да не нарушат условието при което вратата да се отвори. Това е както проблема с абсолютно твърдото тяло от класическата физика, каквото принципно няма в СТО. Тук имаме принципно малък интервал от време, позволяващ да се нарушават всякакви задавани едновременности по условие Така че парадокс няма

Как вратата разбира това състояние? Колко пъти да те питам? Когато опишеш как вратата разбира това състояние - и двете ключалки отворени едновременно - тогава задачата ще стане определена. И едва тогава ще има какво да се обяснява по нея и в другата система. До тогава задачата не е определена. Вече обсъждахме - това не задължава вратата да се отваря при едновременно щракване на ключалките. Тоест това няма отношение към задачата Как вратата разбира че има такъв интервал време? Казано на по-точен език, как се поражда събитието "отваряне на врата"? Как наличието на такъв интервал време става отключващо събитие? Колко пъти да те питам още за това? Може. Едната ключалка се откючва вчера, другата оня ден, това е спазване на споменатата логика. И тогава във всяка система вратата ще се отвори. Тоест и това ти съображение няма общо със задачата. Както виждаш, и за тебе задачата е неясна Губи ти се едновременността като ключов фактор, никъде тя не ограничава действието "отключване".

Не. Констатирам, че условието е неопределено. И давам примери за това. Да бе, това и споменах по-горе - за целта не е нужно да са едновременно отключени, а само отключени. В това няма никакъв парадокс, нали? Ако трябва да са едновременно отключени, как вратата разбира това? Чрез какъв механизъм вратата решава, че ще се отвори само ако са едновременно отключени, а не последователно? И то едновременно сега, а не последователно вчера например? Така е. И може да се отвори и с последователно отключване на всяка от тях. Което може да се случи във всяка система. Какъв механизъм ограничава вратата да се отвори само с едновременно щракване на ключалките? И за този механизъм трябва да зададеш въпроса, ще работи ли в другата система. А ти нищичко не си казал, и наричаш това задача? Айде бе!

Младенов, продължаваш да се мотаеш като муха без глава Виждам, че не ти е ясно изобщо какво искаш да кажеш. Прост пример: едната ключалкае отворена вчера, другата - оня ден. Какво ще попречи вратата да се отвори, че и по цялото протежение? Как вратата разбира, че трябва да се отвори? Как разбира дали кючалките са щракнали едновременно или не? Ей това е габърчето на задачата. Едва когато ти просветне, задачата ще придобие смисъл. До тогава само ще се тръшкаш

За да се случи това, то двете ключалки трябва да произведат събитие, което ще наречем "отваряне". Само такова събитие може да промени състоянието на вратата от "затворена" в "отворена". И въпросът е, как се произвежда това събитие от манипулирането с ключалките? За пореден път, ти май идея си нямаш как работи отварянето на врати? Защото така нахвърляно, отварянето по цялото протежение не върши никаква работа. Например, ако окажеш натиск (отварящо събитие) в края до едната ключалка, докато информацията за този натиск достигне другата ключалка (с максимална скорост на светлината) за да се отвори и там, втората ключалка има интервал време в който още да не е сработила - тоест при тази схема ключалките не е задължително да сработват едновременно. И това обезсмисля условието, то може да бъде нарушено на законно основание Затова, явно трябва да създаваш отварящото събитие някъде другаде. Затова и питам, къде го създаваш? Мълчиш като партизанин обаче. Ползата от такова събитие е двояка. Ако всяка ключалка при прещракване праща сигнал към мястото на отварящото събитие, едновременното пристигане на двата сигнала в неговата точка е гаранция, че и в обратна посока, въздействайки от това мяясто, сигнала от него ще отиде в нужният момент до ключалките, и вратата ще се отвори. Ако мястото на това отварящо събитие е подбрано така, че ключалките да щракнат едновременно - ще сме в задачата която ти задаваш. Ако не (както по-горе) - ще сме в друга задача. И когато имаш това място, може да провериш в другата система ще ли се създаде това събитие или няма да се създаде. Защото то е гарантът, че вратите ще се отворят. И да, ще го имаш във всяка система, лесно се смята като знаеш къде е Така че дяволът е в детайлите. А ти детайлите си обвил в мъгла, и за това задачата е толкова неясна. Пък ти не го осъзнаваш. Е, аз какво да направя? Най-просто е да си допостроиш схемата за отваряне с една лампичка - ако тя светне, вратата е отворена, ако не светне - не е. Тя ще визуализира отварящото събитие. И лесно се проверява по веригата на лампата във всяка система какво се случва и как се отваря вратата.

Ти на тъп ли се правиш, или просто си си такъв? Какво не разбра от въпроса ми? Как двете събития свързани с двете ключалки създават събитието, което променя състоянието на вратата от отключена в заключена? Ако не ти е ясно как се стига до отключване, задачата надхвърля способностите ти за рабиране. А ако ти е ясно, отговори. Условието за едновременно отваряне е зададено само в едната система - по условието на задачата. Какво условие ще бъде валидно в другата, се получава лесно - като извършиш лоренцова трансформация на условието Няма друг начин да разбереш, а така само да се тръшкаш, е хептен безсмислено.

Човече, колко пъти ще се оплиташ в това неясно условие на тази задача? "Откючена врата" е състояние. "Заключена врата" е състояние. Следователно, трябва да има едно събитие, което превключва тези състояния. Това ясно ли ти е? Решението на задачата ще се сведе до контрол на това събитие в двете системи. Второ, събитието има местоположение. Значи, за да стане определено условието, трябва да укажеш две неща: 1) къде е местоположението на това събитие (което променя състоянието от отключено в заключено и обратно); 2) как две раздалечени пространствено събития като щракането на всяка ключалка създават споменатото събитие. И тогава задачата става определена и решима. А така, до тука само тръшкане и безсмислени пререкания. Е?

...били официален метод за решаване на ЛТ... Ама, кой да ти каже?... Сканер?... Не-е!... Така е, като ме мързи да чета Тц. Твоите "хитрости" са половинчата работа - почнал си, но си ги зарязал на средата. Което ти соча непрекъснато. Ти от сарказъм май не разбираш? Тя информацията я имаше още в началото. Нищо не се е променило от тогава - нямаше основания за парадокс, съвсем няма в края. Разочароваш ме...

Ми добре че се зачете Значи всяко сложно преобразуване на Лоренц може да се разложи на поредица прости. В твоя случай - първо на въртене t-x, после резултатът на въртене t-y. Не че го виждаме това в твоите разсъждения. Защото в твоите разсъждения изчезва напълно скоростта с която релсата се приближава към стената, т.е. изчезва второто въртене. Загубило се някъде, затова и разсъжденията без него не са коректни. Така че няма какво да говорим изобщо. Ти сега схвана ли как си се насадил на пачите яйца? Схвана ли, че влакът винаги е паралелен на релсата? И това, че в системата на влака стената не е паралелна на влака означава само, че и релсата там не е паралелна на стената? И няма от къде да се вземат всякакви чупки и всякакви стърчащи от линията пишки влакове?

Напротив, Ники, трябва да се научиш да различаваш доказателства от общи приказки. Има формули - тези за трансформациите. При това произволни трансформации, няма ограничения с ЛТ или ГТ. Стойностите - вземаш произволни точки от влака, без ограничения, в даден момент. Преобразуваш ги в новата система. Вземаш съответните точки от линията, които контактуват с влака. И получаваш същите координати, което казва, че влакът контактува с линията и в новата система (която и да е тя). И това е верно за всеки момент, за който повториш тези действия. И ако линията е права, влакът задължително ще бъде паралелен с линията, лежейки на нея. Имаме максимално общо доказателство, не ти трябва някаква конкретика. Това му е великото, максимална общност имаме ! Тази общост само казва, че каквито и конкретни числа да вземеш и да повториш схемата, ще получиш вече обявеният резултат. Това не са общи приказки, нали? Нямам нищо против. Най-после да се появи една картинка, отразяваща истинското състояние на нещата. А как ти хрумна, че така трябва да ги рисуваш? Защо линията в новата отправна система е гърчава, а не права линия? Махни гурелите от очите. Това което доказах е, че влакът ще бъде винаги успореден на релсата. Ако релсата е успоредна на стената, следствието е че и влакът ще е успореден на стената. Преначаваш думите ми. Аман от каруцарски номера. Това че конкретно в тази система няма да се скъси, противоречи ли с нещо на законите налагани от СТО? Какво отношение има това към невярното твърдение "Два взаимноподвижни обекта - каквито са влакът и релсата - няма как да са паралелни във всяка отправна система. "? Или "Би било добре да обясниш например по каква причина влакът би се скъсил в системата на релсата. "? Какъв е проблемът с влака? За какво става дума всъщност?

Че са паралелни, лесно го доказахме - дал съм линкове по-горе. А защо смяташ, че няма да се проявят ефектите на СТО? След като влакът и линията са задължително паралелни, то и ефектите ще се проявят адаптирайки се към това ограничение Релсата също ще се скъси - в смисъл, например, разстоянието между траверсите ще се намали, гъстотата им ще нарасне, или ще и се промени наклона - зависи от геометрията на релсата и движението. Варианти много.

ЦЪК и ЦЪК Влакът е паралелен с релсата във всяка отправна система. И ти даже го нарисува Защо го игнорираш, като това е най-важното? Това че не е успореден на стената (заедно с релсата!), е съвсем второстепенно за случая. Има две важни следствия, които веднага показват защо картинките ти са грешни: 1) линията е права във всяка отправна система; 2) влакът винаги е успореден и лежи на релсата, във всяка отправна система. Това показва че парадокс няма.

Е как да не са успоредни? Малко по-горе доказахме, че точките на влака винаги съвпадат с точките на релсата. Защо сега пак се връщаш в началото и се правиш на тапа? Разрешихме парадокса, събуди се. Значи ще бъдат взаимно успоредни и във всяка друга отправна система - която се сетиш, поради доказателството по-горе. Всички картинки които рисуват влака не-успореден на релсата, не са верни. Всички картинки, които рисуват релсата начупена, не са верни. Те не са следствие от изчисления, а от грешни представи. За кой път да го повтарям това? За последните три картинки се отнася същото. По тая причина парадокс няма. Има грешни предстви. Които инатчийски игнорират доказаните резултати. Защо го правиш?

Вече не помня условието. В едната система беше успоредна, в другата значи няма да е успоредна. Нека да е успоредна в ОС на стената, по условие. Какво променя това? В системата на влака значи ще е наклонена. И с това съм съгласен. Другият влак в системата на първия ще бъде някъде там, в далечината, изцяло върху същата права релса. Какво ти е проблем той? Виж, от отправната система на вторият влак нещата ще изглеждат малко по-различно - наклонът към стената ще е друг. Но това ще засяга цялата релса, както и първият влак върху нея. Но ти се мъчиш някак да нарисуваш релсата ама гледана и от двата влака едновременно. Ми за това са тея ченгели, някаква фантазия рисуваш. Няма как да стане това. Не сме сметнали такова нещо. Сметнахме, че влакът както и да го нагласиш, ще бъде винаги върху правата релса. Ако релсата е паралелна на стената, то и влакът няма къде да ходи, след като е изцяло върху релсата. Но тоя разбнобой дето го мислиш не е следствие от сметките, а някаква твоя объркана представа. Позицията на вторият влак ще бъде следствие в системата на първият. Не се напъвай да гледаш едновременно от две отправни системи, както виждаш ставаш разноглед, а ползата е нулева. Ние разглеждаме нещата от ОС на единият влак, и в тази ОС наклонът се определя единствено от скоростта на влака спрямо релсата и скоростта на релсата към стената. В ОС на друг влак - други параметри. И няма парадокси никакви

В ОС на стената линията няма чупки. Как я накъдри така? Ами разгледай я като начало за простота без влаковете, те нищо не и променят. А какво и пречи да обслужи и двата влака и да си остане права? Какво и правят влаковете, освен че контактуват с нея във вски момент, без да упражняват някаква деформация? А тука ще си изяснявате неяснотите със Шпага