scaner

Тъй, но ти не си толкова умен. И какво ти остава? Да се тръшкаш, че някакъв още не извършен експеримент не бил извършен. Е какво значение има това за една теория? Абсолютно никакво, нали? Защо се излагаш тогава с простотията си?

Е как ще им се нарушава нещо? Я погледни природата, имаме риба калкан и риба сом. Калканът е сплескан, какво му се нарушава? Ми той си е такъв, нормален всъщност. И в СТО обектите са си такива, нали се движат в инерциални системи и не се променят? Освен това твърденията ти не са обосновани. Фактът е, че никакви процеси не се нарушават. Би трябвало да извадиш същият аргумент и при забавяне на процесите, но там е факт че този аргумент не работи. И трето, тъй като движението е относително, как моето движение спрямо нещо си ще му развали процесите? Щото такава е геометрията на нашето пространство-време, Шпага. Налични са в него траектории ,по които може да се икономиса от времето, но не и от пространството. За съжаление, или за щастие... Темата съвсем се изроди. Тая тъпа патка Младенов не успява да побере нищо в кухата си глава. "Не съм бил на слънцето, нямам доказателства че то съществува, значи не съществува". Голем праз, че така си представя света.... Тъпанарщината ни залива отвсякъде, и се опасявам, че това е нелечимо и води бъро към симптомите на Петков. Здрасти, Петков!

Тц. На тебе ти се струва, че така трябва да е според СТО. Ама само ти се струва, щото така е само според сбърканата ти представа за СТО.. Нали ти казах, само на тебе ти се струва. На мене не ми се струва, защото времето няма свойството да се забавя. Забавят се само определени часовници. Нали се сещаш, че при толкова сбъркана представа за СТО няма как да се оправиш в нея? Измисли си друга по-щадяща представа Младенов, измислил си си някакви глупости, неизвестно защо си ги нарекъл "СТО" (?!?) и си тръгнал да се излагаш пред хората. Що си толкова прост, а не си измислиш нещо по-умно? Ти така и не се научи да различаваш обясненията в жълтите вестници от нещо по-смислено... Но като само толкова можеш?

Скъсяването на дължините е потвърдено на практика. Защото то е причина за наличието на магнитното поле. Ей ТУК една тема в която е показано как скъсяването води до наличие на магнитна сила и поле. Тоест имаме косвено доказателство, че скъсяването съществува. Но Младенов не му е ясно изобщо какво е това нещо "доказателство" и се тръшка като пеленаче на припек... Аман от неграмотници, ей. Ефекта на Дънинг-Крьогер в пълна прелест...

Рискувам да ме накажат модераторите, но няма да крия истината - ти наистина си катастрофално малоумен. Колко пъти вече повтаряме това, и мисъл не проблясва? Иззобщо, кой те е излъгал, че движението на земята в космоса е неоткриваемо? Коперник какво е направил тогава? Ми достатъчно е да се погледа в телескоп. Движението по определение е относително, и след като нещо се движи спрямо земята - Юпитер например - значи и обратното, земята се движи спрямо Юпитер. Естествено в космоса, няма къде да е другаде. Спътниците само определят нова отправна система, спрямо която земята се движи - освен безкрайното число други такива системи Но тъпата ти главица е задръстена и е зациклила на някава лишена от смисъл терминология, нямаща нищо общо със физиката - движение спрямо пространството, глупости и половина. Такова нещо ни спътиците, ни Господ могат да открият, просто защото липсва смисъл в такива изцепки. А ти само до тука си дорасъл. Хем не си разбрал за какво става дума, хем се тръшкаш. Баси излагацията. Но при толкова налични повтаряния, като че ли нищо не е било, имам основателното съмнение, че ти не си способен да разбереш за какво става дума. Дал си накъсо, повтаряне на един ограничен репертоар, и после пак повтаряне, монолог на запис... Не значи. Значи просто, че си малоумник дето се прави на талпа. И колкото и на дебела талпа да ссе правиш, няма да помогне. Напротив.

Има, и многократно ти го набивах в канчето. Това че е задръстено и нищо не влиза, не е мой проблем, трябва малко хигиена на мисленето да се приложи... Аз попитах ли те какво е физическото обяснение, че не трябва да се сплескват като се движат? Що не се опиташ да отговориш на него, нали си защитник на тази теза? Като разбереш какво влияе на това дали трябва или не да се сплесква тялото при движение, сам ще си си отговорил. А така, вярваш в нещо неизвестно как попаднало в главата ти, но не слушаш какво ти се обяснява. Е какво очакваш да се случва тогава? Само с вярване не става, и мисъл трябва тук. Освен това, телата не се сплесват в инерциални системи, те са си винаги такива там. Ами продължавай със следствията де. В СТО всичко е ясно като на тепсия, трябва само човек да си седне на задника и да разбере нещата. Без такова усилие ще продължиш да се чудиш. А отговорът съм ти го казвал неведнъж. Да си го разбрал, когато си имал шанс.

Никакви ябълки на раздор няма. Има тъпо неразбиране на базови положения, без които разбирането на СТО се вижда само през крив макарон, невъзможно е за постигане. Когато говорим за наблюдател, описваме физиката от неговата отправна система - в която той - по условие - не се движи. За какво движение на наблюдателя тогава става дума? В система, в която този наблюдател се движи, описваме физиката от гледна точка на друг наблюдател2, който в тази система не се движи. И във всяка система прилагаме правилото - скоростта на светлината не зависи от източника. И точно това е същността на СТО. В системата, в която първият наблюдател се движи (демек системата на наблюдател2) скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника, т.е. е константа. И така за всеки наблюдател. Безсмислено е да се говори за движение на наблюдател в системата, в която той не се движи по дефиниция. До кога ще се повтарят такива малоумия? Пълни глипости. Не, не зависи от "движението на наблюдателя", защото такова движение е глупост както обясних по-горе - обезсмисля се от принципът за относителност. В Нютоновата физика скоростта на светлината зависи от скоростта на източника, това е единствената (почти) разлика от СТО, всичко друго е следствия. Ти май не си си пил напоследък алое-вера-та, забравяш. Колко пъти ти обясних? Поне 4 от сравнително скоро. Това че не разбираш не значи че няма обяснение. Значи че не разбираш, или че са ти запушени ушите (в случая гуреливи очите). Просто е. С една гънка пролет не става. А лъжа ли е? Що не се замислиш за друго - що продължаваш да ги задаваш тея въпроси, след като нито обръщаш внимание на отговорите които ти се дават, нито гък можеш да възразиш на тях? И тогава пак помисли, защо ти се отговаря така - дали пък не е напълно заслужено, че и даже смегчено? Не ти ли писна да се правиш на шамандура?

Няма лошо да се оспорва скоростта на светлината. Но това трябва да става с наблюдения, които опровергават сегашните ни знания. А не на база седмо или осмо чувство... щото нещо не ни пасвало на пресантимана...

И за мен е загадка как е публикувана тази статия. Вериятно списанието разчита авторите да си плащат... Приемникът за който говори авторът, според цялата схема на обясненията, е някакъв резонатор с определена форма. Но в такъв резонатор се формират стоящи вълни, както се вижда и от неговите сметки. За каква скорост тогава става дума, е непонятно. Не става изобщо дума да се губи енергия... Ако погледнеш началните му формули, 1) и 2), те предполагат някаква фазова разлика между електричният и магнитен вектор на вълната. Малко по-надолу, се пресмята векторът на Поинтинг, формули 4) и 5) (който определя преносът на импулс от електромагнитното поле, съответно и потокът на енергията). Непонятното равенство на нула (формула 6) всъщност изисква вълната да не пренася импулс и енергия. И това дава условие електричното и магнитното поле да са изместени по фаза на 90 градуса. Чудесно, но това означава, че разглеждаме стояща вълна: Както се вижда на чертежа, двете полета са изместени фазово на 90 градуса, и за каква скорост в по-нататъшните сметки става дума, е непонятно. И да, в този случай нямаме пренос на импулс и енергия, всичко е точно Стояща вълна. Една нормална електромагнитна вълна: Както се вижда на тази картинка, електричният и магнитният вектор нямат фазова разлика. И да, това е вълната която се разпространява със скоростта С. Но в тая ситуация не могат да се прилагат формулите в статията, защото векторът на Поинтинг не е нула и нещата са силно сложни. Така че статията е безполезна и нищо не доказва. Политиката на рецензентите които са я допуснали е непонятна. Ами само малко да се заслуша в думите им човек, и голата истина лъсва съвсем нецензурно... Самият Трифнов в интервюто си признава, че нищо не разбира от математиката на Максуел, възхищава се колко сложни неща е писал човекът... Тук се крие една много обща черта на хората, "опровергаващи" Айнщайн - не раазбират от материята с която се борят, но се самозаблуждават че разбират. И нататък е трагедията.

Няма такъв допълнителен постулат. Когато е създавана СТО, терминът "фотони" не е съществувал, той се появява 20 години по-късно. Едва се е формирала идеята, че електромагнитното поле се поглъща на порции. Едва по-нататък, с развитието на квантовата механика се формират неговите характеристики, и една от тях - връзката между енергия и импулс, приложена към СТО, изисква нулева масса на покой. Но за това вече говорихме, и то доста скоро... Но това не е постулат, това е следствие. Не е. Когато е създавана СТО, е имало само една открита елементарна частица, електронът, и самият термин "елементарна частица" не е съществувал - нямало е проблем с разпада на частиците.Едва по-късно, когато тази терминология се изчиства, се оказва, че СТО е наложила ограничение: поради крайната скорост на светлината ако елементарната частица има крайни размери, то могат да се обособят части които да взаимодействат със забавяне една спрямо друга, т.е. това няма да е елементарна частица а съставна. Но тук е повече проблем самата дефиниция за "елементарна частица", не е проблем на СТО. По-нататък с развитието на квантовата механика и принципът на неопределеност този проблем се притъпява и изчезва. А такова нещо като "превръщане на маса в тегло" няма. Теглото е силата, която тяло с някаква маса упражнява на повърхностт в гравитационно поле. Тук дали размерите са нулеви или не, няма значение.

Не, не си прав.

Благодаря за комплимента, но определено бъркаш. За съжаление... Ето статията. За съжаление, хич не изглежда читава цялата работа... Не бих искал да остарявам като тези двама професори, определено... А Младенов първо трябва да се научи да разбира собствените си грешки когато му се посочват, после живот и здраве, ако му остане време и за чуждите.

Наблюдението може да е (но може и да не е ) източник на постулатите. Наблюдението е и контрол над тяхното проявление. Какъв е проблемът? Наблюдението е на всички стадии от живота на една теория. Може постулатите да са чисто умозрителни в началото, но те трябва да са проверими. И наблюдението е това което ще ги провери и верифицира, тях и всичките следствия. Тъй като следствията и наблюденията са взаимнообвързани, няма значение как се е появил постулатът, той влиза в коловоза свързан с проверката, независимо дали сам е произлязъл от наблюдение или не. Просто е бе, Младенов. Измисляш си някакво твърдение. Ей така, хрумнало ти е. На негова база получаваш следствия. Проверяваш ги, по този начин проверяваш и изходното твърдение. Така работят нещата от както се помни човечеството. Е, от известно време в тая игра участват по-качествени, основни постулати, нищо повече. Не знам защо само ти куцаш нещо...

Тук няма общо линзирането и ореолите свързани с него, тук има пряко съответствие на точките от акреционият диск и точките на изображението. Линзирането има значение за светлина от далечен източник, тук разстоянията са много малки.

Тук всичко опира до прецизност и общност. Постулатът който формулира Айнщайн е по-общ, това което си написал е негово следствие, както и много други неща. И естествено, "постулат" по определение най-често е твърдение, което е самоочевидно, т.е. "естествено вярно" според нашата реалност. Ползата в случая за ОТО е, че тя получава следствия. В класическата физика на това твърдение не е обръщано внимание. Те така се раждат парадигмите. Нормално. Какво те боде? Смисълът на математическото представяне е да създаде модел, който да описва как се движи светлината в реалността. Това е само описание на действителността. Наблюдението е в последствие, доколко този постулат отразява вярно поведението на светлината. Всеки постулат трябва да държи експериментална проверка. Вторият постулат е ограничение, наложено на светлината във вакуум. Как тя се движи в други подвижни среди се получава, когато съчетаеш новата кинематика получена от това ограничение и оптиката, както и физиката на кондензираните среди. Още повече че вече разполагаме с електродинамиката, която описва какво се случва и в която това ограничение е естествено. Не е нужно всичко да вкарваш в постулати, тогава се получава манджата на Малоум, напротив - колкото по-малко са постулатите, толкова по-контролирано е положението. Във физиката колкото повече неща са взаимосвързани, толкова по-добре, по-лесно се правят проверките. Не виждам какъв проблем е това, напротив, огромно преимущество е. Какво още те боде с понятието "постулат"? Наблегни на това - експериментът е единственият критерии, който казва кое предположение е правилно и кое не. Всичко останало е мъглява субективност.

Нещо не се разбираме. Черните дупки според различните теории имат различни характеристики. И еднаквостта в името само води до заблуда. Това което Мичел предсказва, няма общо с ОТО, и обратното. От 100 години в литературата е наложен терминът "черни дупки" в смисъла на ОТО, и без ОТО такива дупки няма. "Дупките" на Мичел не са черни, те "светят" със всякакви тела които могат да ги напуснат с достатъчна скорост. Знания за откриването не е нужно, но знания за идентифицирането им е нужно, и то се дава само от ОТО. Без нея такова нещо което в момента разбираме под ЧД няма. Пак нищо не си разбрал. ОТО само показва, че в някаква точка сега наличните ни закони престават да действат и да предсказват, от там идва сингуларността. Какви суеверия, какви пет лева? Ти продължаваш да се излагаш с някакви предпещерни представи за науката. Докато си мислиш че така работи, така ще е... Като се изкривява, как ще стигне до нас?

За съжаление тук не си прав. Излъчването на Хокинг на практика е неоткриваемо, толкова е слабо. И колкото по-тежка е ЧД, толкова интензитета на това лъчение е по-слабо, температурата с която то се характеризира е обратно пропорционална на масата на ЧД. Например за ЧД с масата на слънцето температурата на лъчението е 10 на -7 келвина. За справка температурата на реликтовото лъчение е около 2.5 келвина с малки вариации. Няма как на тоя топлинен фон ние да открием такива малки температури. Предполагам, объркването идва от лъчението, което се наблюдава от акреционният диск. Да, него можем да наблюдаваме, скоро беше публикувана и първата снимка, и по особеностите на формата му да съдим за някои характеристики и дали става дума за предсказаните от Айнщайн или някой друг дупки. Впрочем, любопитен е въпросът с наблюдаемата форма на такъв диск според теорията на Айнщайн. Ето една добре съчетана с теорията художествена илюстрация на такъв диск: Картинката предполага, че оста на въртене на дупката лежи перпендикулярно в равнината на картинката. Тоест би трябвало да изглежда нещо както Сатурн: Пита се, защо формата на видимия акреционен диск на ЧД е толкова особена, има и вертикална проекция на акреционният диск?? От къде следва, че това не е вярно? В коя действителност? Доказателства някакви? Човече, научи се да осмисляш собствената си аргументация. Айнщайн няма да рухне от безпочвени твърдения

Тук имаме две твърдения: едното е, че става дума за светлина, второто неотделимо от първото е, че тя трябва да има маса (което е произволно предположение). Ясно са го написали с тогавашната терминология: vis inertiae. Но никоя тогавашна и последващи теории дори не предполага светлината да има маса. А ако тя няма маса, "черната дупка" на Мичел няма смисъл за нея. Можеш да го погледнеш от такава гледна точка: "черната дупка" на Мичъл е такава само за масивна светлина, но не и за светлина която няма маса Кое е лъжата в случая? Не е достатъчно само да споменеш "светлина", още куп черва се влачат зад тази терминиология. Ми не се оказват прави, чети каквото ти пиша. Ако бяха прави, светлината щеше да се огъва според формулата на Нютон (по която е и сметната характеристиката за втора космическа скорост) която съм дал по-горе за отклонението. А тя се отклонява два пъти по-силно, тоест опровергава изходните положения за предположението на Митчел и Лаплас. Айнщайн не прави същото предположение, по никакъв път. При него светлината не се привлича от гравитацията, защото гравитацията няма свойство да привлича каквото и да било в ОТО. Колкото до правотата на Айнщайн, тя е потвърдена, докато Мичел е опроверган - едно че Нютоновата теория е само някакво приближение, а второ предположението на Митчел не се отнася за светлината а само за тяло с нейната скорост. Не стана ли ясно до тук? Първосигналните аналогии за това са подвеждащи, защото са първосигнални. Не ти трябват познания, за да откриеш интересен камък, може просто да се спънеш в него. Но да обясниш свойствата му, ти трябват. И в случая ОТО е това което е нужното. Тя е теория, която е доста добре потвърдена, и намиране на нещо което съвпада с нейно следствие ни насочва първо към нея. В тази светлина гравитационната теория на Нютон е слабо приближение, и съответно предположенията на Митчел не могат да се считат за коректни. Аз така рзбирам думите на Гравити за ОТО.

Първо, винаги съм казвал, че българската Уикипедия не е нещо, от което може да се учи или да бъде справочник. Трябва да се чете и от други места, и да се сравняват идеите. Тогава лесно се вижда защо тази идея е вътрешно противоречива. Защото тя разчита, че светлината има някаква маса, следователно поведението и е както на всички други тела. От къде изобщо идва идеята за втората космическа скорост върху някаква звезда, и това че тя може да се сравнява със скоростта на светлината? От ей тая формула, изравняваща потенциалната енергия на тяло в полето и неговата кинетична енергия: От гормата формула, като се съкрати масата на тялото, което се движи в гравитационно поле, се получава неговата втора космическа скорост, при която кинетичната му енергия се изчерпва и то не може да се отдалечава повече от гравитиращото тяло, а стои в ограничена пространствена област. Само че от къде следва, че светлината има маса? Защото ако тя няма маса, в горното уравнение ще имаме деление на нула, и резултатът няма да има смисъл.Така че твърдението на Лаплас и Мичъл не се отнася директно за светлината, а само за тяло с маса, което се движи със скоростта на светлината - такова тяло няма да може да напусне такава област. За светлината от това уравнение нищо не следва. Да не говорим, че по-късните теории за етера също не приписват на светлината маса - тя е вълна, вълните не пренасят маса. И съвсем до наши дни, светлината е поток от фотони, които нямат маса. Така че, твърдението на Мичел и Лаплас реално не се отнася за светлината. Да не говорим, че класическата физика не налагала някакъв лимит от скорости, т.е. тяло може да се движи с по-голяма от скоростта на светлината скорост, и съответно за него разглежданата конструкция не е черна дупка. Тоест такъв обект не може да спре всякаква материя, следователно той има различни свойства от черната дупка следваща от теорията на Айнщайн. Съвсем неудачно му е дадено името "черна дупка", което довежда и до такива безсмислени спорове тук. Това и отговаря на въпроса - едва Айнщайновата теория дава смисъла на понятието "черна дупка" както го разбираме сега. "Дупката" на Митчел има съвсем друг смисъл и свойства. Мътно ти е в главата какво е това "погрешен път". Няма погрешни пътища в науката, има погрешни резултати, които експериментът опровергава. Това е единственият критерии тук. За това говори красноречиво и следната история. Ако, както се приема по-горе, припишем на светлината някаква независимо колко мижава маса, според Нютоновата гравитация тя трябва да се отклонява в гравитационно поле, и ъгълът на това отклонение трябва да е: В общата теория на относителността обаче светлината няма маса, но там тя се движи по геодезичната линия, тоест върху нейното движение оказва влияние кривината на пространството. По тази причина в тази теория ъгълът под който тя се отклонява по геодезичната си линия е двойно по-голям от Нютоновият: Любопитното тук е, че през 1909 г. от първоначалните идеи за гравитацията Айнщайн извежда първата, Нютоновата формула за отклонение на светлината в гравитация. И едва когато завършва теорията на база отчитане изкривяването на пространството, през 1917 г. той извежда втората, удвоена формула. Съвсем навреме, за да може Едингтън през 1919 г. при наблюдаване на пълното слънчево затъмнение в Бразилия да потвърди качествено и количествено тази формула. Имаме потвърждение, че принципът на еквивалентност води до верни предсказания. Тоест експериментът потвърждава предсказанието, с което потвърждава, че пътят по който е тръгнал Айншайн, е верен, експериментът (и не само този) потвърждава постулатът. А ти се бъхтиш с някакви халюцинации - бил грешен. Това се лекува с четене, Младенов...

Не, не спадат. При тях имаме взимодействие със среда, което дава локален ефект като при отрицателна маса. Но взаимодействия със среда могат да дават всякакви ефекти, Ето ти подобен пример, за лабораторно изучаване на черни дупки, ... без самите черни дупки. ЦЪК. Такива моделни изследвания са често срещани.

Ох... Какво значи "да се нарушава принципът на еквивалентност? Това значи инертната маса да не съвпада с гравитационната. Значи имаме много комбинации: 1. положителна инертна маса, положителна гравитационна маса; 2. положителна инертна маса, отрицателна гравитационна; 3. отрицателна инертна, положителна гравитационна; 4. отрицателна инертна, отрицателна гравитационна. Принципът на еквивалентност се нарушава в случаите 2. и 3. и не се наришава в случайте 1. и 4. Само че ситуациите 3. и 4. са проблемни: при тях частицата ще се движи против направлението на силата с която им се действва, например такива заредени частици с еднакви заряди ще се привличат, в магнитно поле ще се движат като заредените с обратен заряд частици, което не се случва на практика. Така че остават вариантите 1. и 2. - алтернативата да се нарушава принципът на еквивалентност е да има отрицателна гравитационна маса. И това е проверяваното при античастиците.

Вярно е, че статията е писана отдавна, но все пак Гамов е бил изключителен физик и много се съмнявам дали би изръсил без основания такова категорично твърдение. Е как кое? Допускането, че и масата на античастицата става отрицателна. Ако не е отрицателна, както сочат и експериментите, нищо от цитираното няма да се случва.

Добре де, не е ли видно, че говорим за различни неща? След като антиводорода има положителна маса, прогнозата на Гравити не се отнася за него. Какъв е проблемът тогава? Аниводородът по един начин, привличане, тела с отрицателна маса по прогнозата на Гравити? Имаме две независими посоки на два независими разговора. Проблемът на Младенов е, че не разбира какво е това "прогноза", "следствие". Той си мисли, че това е нещо което е някаква абсолютна истина, а то не е, то е условна истина - ако предпоставките са истина, то и следствието ще е истина, но може и да е обратно. И от там тръгва по един религиозен път на вярвания, който няма общо с науката. При него нещата са в проблем из основи, няма значение Нютон или филанкешията тук.

Ами аз не виждам никакъв проблем с действията на Гравити. Той направи прогноза какво ще е поведението на частица с отрицателна маса на база сегашните ни знания. От друга страна, експериментът за който споменах показва, че античастиците нямат отрицателна маса. Това не опровергава прогнозата на Гравити, която е за частици с отрицателна маса - тоест, едва когато направим експеримент с частици с отрицателна маса, едва тогава можем да подложим на съмнение прогнозата на Гравити. А според Младенов всичко което не е пряко проверено от експеримента е недоказано твърдение и с него не може да се работи, което е голямата тъпня в случая... Трите неща дори не се пресичат.

А ти изобщо наясно ли си какъв е смисъла на "недоказани твърдения"? Замислял ли си се поне малко, преди да истерясваш на тая тема? Ей ти пример. Взел съм маса 1 килограм, тласкам я със сила 1N, и измервам, че тя се движи с ускорение 1 м/с^2. Имам и друг експеримент, тяло с маса 6.5 кг му действам със сила 3.2 N, и установявам че се движи с ускорение 0.492307692 м/с^2. Както виждаш, това са доказани (проверени) твърдения, и те са в добро съответствие със законът на Нютон. Тези измервания го потвърждават. И още милиони подобни измервания потвърждават тази формула. Затова и сме и обърнали внимание. Сега ме интересува, ако взема маса 2.7896543207 кг и и действам със сила 3.7843296 N, с какво ускорение ще се движи тя? Смятам по закона на Нютон и получавам резултат. Не съм провел пряко измерване, питам по интернет, никой не е проверявал за тези стойности. Резултатът който съм получил по формулата значи е недоказано твърдение. Пита се тогава, можем ли (и защо) да се доверяваме на формулата в такъв случай? Ако не можем, за какъв чеп са ни изобщо формулите които получаваме? За какво изграждаме цялата физика, ако не можем с нейна помощ да си спестим някой и друг експеримент? Ти представяш ли си при такова недоверие как може да се конструира самолет? Никак. Затова по-дълбоко трябва да се замислиш, че "недоказано твърдение" не е мръсна дума в науката, а съвсем в реда на нещата. Единствен експериментът е този, който може да ни покаже дали можем или не да разчитаме на недоказаните твърдения. Дотогава можем да ги ползваме така, както ползваме и доказаните. И това е основно правило, когато се работи с една теория. Имаш теория, на нейна база правиш прогноза, проверяваш прогнозата и вадиш заключение доколко може да се доверяваш на теорията. Няма друг начин. Така че седни си на буквите и се ограмотявай, а не приказвай празни приказки.