scaner
-
Брой отговори
16616 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
647
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner
-
Всичко знаем, и ако прочетеш базовите учебници, може и ти да го научиш.
-
Какво означава "да съществува", когато липсва всякакво проявление? Това да не са ти Ковид конспиративните теории, дето Те определят всичко? Айде научи учебниците за първи клас по въпроса, и после пак се жалвай.
-
Тц. В едно статично поле е постоянен интензитета. Потенциал и интензитет са много различни неща. Да, интензитетът характеризира градиента на потенциала, промяната му в пространството. Интензитетът характеризира силата, с която се действа на други заряди в полето. След като енергията на полето е нула, тази нула участва във всички сметки Демек счита се че поле няма. Лапландец, това са базови основи на електротехниката.
-
Ако бъдем точни, ще е успоредник. Но разликата от правоъгълника ще е неизмерима. Неедновременността между по-далечното и по-близкото колело на влака се определя от произведението на ширината на релсите, сумарната скорост на влака спрямо наблюдателя, делено на скоростта на светлината на квадрат. И тази неедновременност се изразява с леко избързване на по-отдалеченото от наблюдателя колело, като в метри това е произведение от споменатият интервал и сумарната скорост на влака. Което за тесни релси е нищожно. Единственият видим ефект ще бъде глобалното скъсяване на целият влак. В същият мащаб ще се наруши и конструкцията на релсите - по-далечната релса ще е леееко по-напред от по-близката, т.е. траверсите няма да са строго перпендикулярни на релсите във системата на наблюдателя. Ще са леко приплъзнати двете релси, неизмеримо на практика. И траверсите ще бъдат точно паралелни на предната стена на влака. Можеш да промениш мащабите на примера си, и да разглеждаш всяка релса като самостоятелен влак, раздалечени на достатъчно разстояние. Тогава в едната система ще имаш два паралелни влака с общ фронт, във втората система единият ще избързва напред, като паралелността им се запази, видимо формират успоредник. И той ще е по-видим колкото влаковете са по-раздалечени. Но при ширината на релсата, това няма да е видимо.
-
Какъв опит, какви пет лева, след като както спомена по-горе, нямаш никаква информация какво съдържа ваксината, следователно не можеш да прогнозираш как ще изглеждат усложненията от нея. Никакъв опит нямаш с тези ваксини.
-
Да си се сблъсквал, с колко да си се сблъсквал? Какъв процент са тези дето си се сблъсквал, спрямо милионите вече ваксинирани? И как установи, че усложненията на тея дето се сблъскваш, идат конкретно от ваксината? На око? Брей, какви гении имало само сред антиваксърите...
-
И след като нямате данни, как заключавате, че те са вредни? Аман от хора, дето Господ им нашепва някакви неща...
-
Всики колела са на линията по условие, защото това е факт в едната отправна система. След като всички точки на влака са разположени на линията, а тя е права в другата система, то и влакът в тази друга система ще бъде права отсечка, разположена на отрязък от линията. По причина, че лоренцовите трансформации преобразуват точкаа в точка, а съвпадението на влак и линия се изчерпва със система от точки в едната система. И вече следствие е какви ще са стените на влака, като ги съпоставиш с другите околни точки, които преобразуваш. Например поради крайната ширина на линията, по-далечната страна на влака лееееко ще е по-напред от по-близката, но тази разлика е неизмерима поради малката ширина, и на чертежа няма да се отрази.
-
Разбира се че нямаме енергия. Енергията на електричното поле е пропорционална на интензитета на полето на квадрат. Когато потенциалът е константа то интензитетът е нуля. Елементарно.
-
Нямаме. Нито една характеристика на поле не се проявява в споменатата област.
-
Ники, скъсяването което ти рисуваш до момента не идва от никъде - идва от някакви неясни съображения. Тръгни от твърдо установените положения. Началото на влака във всеки момент контактува с линията. Краят на влака във всеки момент контактува с линията. Средата на влака във всеки момет контактува с линията, и всяка друга точка от влака - също. Влакът е неотделима част от тази линия. Тоест, както и да се деформира влакът в новата система, той ще бъде част от линията, по нейната протяжност, и в новата система. А както видяхме, в новата система линията пак ще е права линия, с някакъв малък наклон спрямо хоризонталата. И влакът трябва изцяло да лежи по тази права линия, евентуаално скъсен по дължина и ширина. И вече на база тези резултати трябва да се помъчиш да нарисуваш картинката, а не обратно, както досега.
-
Колко пъти да питам: какво е проявлението на тази "локална гравитация" в област, в която потенциалът е константен? И ако няма проявление, както в случая, защо трябва да си мислим че я има? Хайде стига с тоя безсмислен поток от думи. Или кандидатстваш за поредния трол?
-
Разговорът е - в областта в която потенциалът е постоянен, има ли гравитация или не. Като излеза от пръстена, потенциалът не е константен, и разговоруът е съвсем друг.
-
За последен път питам - какво е доказателството, че имам "съществуване на нещото наречено гравитация", след като то по никакъв начин не се проявява, т.е. не създава причинно-следствени потоци? По какво това "нещо" ще се различава от Големия зелен подземен каменояд, или от спунка на Пипи дългото чорапче?
-
Значи в това място няма гравитация. На какво основание трябва да лежи друга логика. Именно. Кое ме опровергава? Защо трябва да измислям несъществуващи същности?
-
Те не са в тензора на енергията-импулса, там са само енергията и импулсът на материята. Гравитационните вълни например пренасят енергия и импулс, но теорията там е свързана с много и сложни формули, не и е тук мястото за обсъждане. Времето в уравненията на Айнщайн е четвъртата координата (спотед обозначенията, нулев индекс, 0). По тази причина всички вектори в ОТО са от ранг 4, тензорите съответно 4х4, 4х4х4. Времето не присъства имплицитно в тензорите, само в координатният вектор, а той участва в лявата част на уравненията на Айнщайн. В тензора на енергията-импулса времето участва индиректно в компонентите с импулс и потоци. Общият инмпулс може и да не е нула, зависи от избраната отравна система в която разглеждаш двете тела. В система в която центърът на масите им се движи, сумарният импулс не е нула. В тази система цялата вселена се движи , както споменах в началото. Всичко е до избор, съответно тензорът на енергия-импулс ще е с различни компоненти. Цялото движение е в тензора на енергия-импулса. И импулсът, и енергията са основните характеристики на движението. Прблемът тук е много по-дълбок. Ако ингнорираме този тензор, ние игнорираме материята. Тривиалното решение на уравненията тогава се свежда до произволна константа, в частност нула. Тоест елиминирането на материята прави геометрията неопределена. Няма прострнство и време без материя, нещо което не е следствие от СТО.
-
От къде е ясно? Божие озарение? Всеки постулат лежи на база наблюдаеми факти. В случая такива липсват. Айде без спам в темата, малко повече четене ще ти се отрази благотворно.
-
Ако не измерваме пряко, измерваме ли косвено? "Вероятно" тук не върши работа, нужна е доказана връзка. И след като не измерваме нито пряко, нито косвено гравитация, какво те кара да мислиш, че има такава? Боже озарение някакво? Грешките трябва да се доказват, но не с такива противоречия. И главните букви не носят допълнителен смисъл
-
Преведено на съвсем обикновен език това означава, че чрез координатна трансформация (съответен избор на отправна система) гравитационното поле може да изчезне (локално, както например при свободното падане), с което изчезва и неговата енергия и импулс, те не се съхраняват. Затова неговата енергия и импулс се описва с псевдотензор, не с тензор. При тензора имаме съхраняващи се величини в различните системи, при псевдотензора нямаме. Но това са подробности.
-
Тензор энергии-импульса
-
ЦЪК От Библиотеката Това е азбуката на проблема. Преди някой да почне да се тръшка и да не се съгласява, трябва да познава досконално тези проблеми и решения. Ма на...
-
Последните няколко години, след обработката на резултатите от WMAP и PLANCK нещата дръпнаха напред. Има четири напълно потвърдени следствия, свързани с инфлацията, едно силно напред в потвърждаването но още точност му трябва, и едно по което в началото имаше фалшива радост (BICEP), но после му намериха проблеми и за сега се отлага наблюдението с няколко години (сега се подготвя BICEP3). Но когато обсъждаме Големият взрив, инфлацията не е толкова важна - тя е непосредствено преди него, във времево отношение лежи между ГВ и сингуларността. Но при наличните наблюдения, вече става актуален въпросът какво се случва в началото на инфлацията.
-
Хехехе, майтап, ти май още не си се запознал с експерименталните доказателства за инфлацията? И толкова време сееш някакви халюцинации наоколо? Мъкаааа... И после науката ти била изяла компота с вилица...
-
Зависи доколко коректно е разгледан парадокса. Аз преди сто години като се запознавах с парадокса на близнаците, в Большая советская енциклопедия точно така беше написано, казусът с близнаците включва ускорение, единият близнак е в неинерциална система, следователно няма решение в рамките на СТО, решението се получава в ОТО. И това от башка академици беше писана тая статия. А после се разбра, че хората са сбъркали. Както и аз сам стигнах до такъв извод по-късно. После като прочетох монографията на Мьолер, там всичко си дойде на мястото, една голяма глава с много подробности беше отделена на ускорено движешите се системи, описвани с последователност от лоренцови трансформации. Така че като четеш, трябва и да осмисляш прочетеното. Пък ако е от интернета, направо не ти завиждам
-
На практика СТО е приложима и за ускорени движения. Разликата със ОТО е, че в ОТО се допуска и роля на кривината на геометрията, каквато в СТО няма. Със средствата на СТО могат да се решават всякакви задачи свързани с ускорението, но в някои случаи в които се намесва и кривината на пространство-времето, коректният резултат дава ОТО. Acceleration in special relativity
