scaner

Шпага, всички постулати съдържат абстрактен момент, без изключения. Дори постулатите на Нютон, във основната си формулировка - "това е така и така" предполага, че няма изключения. Тоест всички съображения, лежащи в основата на постулата, се екстраполират за всички ситуации - дори за тези, за които постулатът не е проверен. Тази екстраполация е абстракция, тя дава някаква основа за истинност, за валидност на постулата - докато не бъде опроверган. Това е смисълът на абстракциите в постулирането - те разширяват приложението му и извън кръга на пряката проверка, те са полезни истини които могат директно да се ползват. При Айнщайн абстракцията засяга точността, с която формулираме постулата - ако мерим точно, то трябва да е в сила даденото ограничение. Това са базови положения в мисленето, не виждам защо трябва да го глозгаме толкова... Не ви знам последния спор, но в темата със стената и стрелата Гравити се обоснова защо стрелата е наклонена. Хубаво е да се помни историята, за да не циклим така. Ако беше седнал да се самоубедиш, че произволна точка от влака (а следователно и той като цялост) в никоя система не напуска релсите, нямаше да стигнем до тук. За това е достатъчно и чисто класическо разглеждане, галилееви трансформации.

Основните качества на един физически постулат са: - да налага ограничения на физическото поведение на обект или система, над физичческата реалност; - да е проверим; - да не е опроверган, нито директно, нито следствията му. Няма значение във времето кога е проверен, кога е опроверган - важно е ако тази съвкупност от качества остава в сила, до тогава постулатът е в сила. Не се иска първо да е проверен - когато му дойде времето и възможностите, тогава. Това дали преди да бъде обявен за постулат е бил факт или не, няма значение - как се е зародила идеята за постулата не е фактор който определя значимостта му. Нютоновите постулати чисто исторически са се пръкнали от практиката. Айнщайновият е гениално прозрение. Общото което ги свързва е, че те налагат ограничения над реалността, и са валидни до като не бъдат опровергани. Нищо математическо няма в Айнщайновият постулат. Скоростта на светлината е измерима величина, и постулатът твърди че тя е подложена на някакво ограничение. Абсолютно същият смисъл е и при Нютоновите постулати. Просто ти не виждаш отвъд носа си... Пак Господ или нещо друго ти нашепва нещо... Не стават така нещата.

Не е сбъркал. Той е просто твърде лаконичен. А ти си твърде нетърпелив и не се опитваш да вникнеш в аргументите му. Аз си трая, щото няма смисъл да повтарям едно и също. Усилията не трябва да са само от моята страна. Просто е. Какво се случва, е следствие. Не става с представи, идващи от никъде. Сядаш, залагаш си някакви координати и скорости, смяташ и резултатът е следствието - на негова база трябва да се гради крайното твърдение. И резултатът ще ти докаже, че влакът във всеки момент е изцяло върху релсите - поради условието в стационарната система. Това е базовото математическо свойство на всяка координатна трансформация - да запазва събитията същите. Темата изпростя.

Ами тук са всичките му проблеми на Младенов. Лъчът светлина не е математическа абстракция. Това е реален физически обект с максимално опростена форма, удобно подбрана за целта - да се измери максимално точно скоростта на светлината. Математическа абстракция е идеализираната форма, когато ще имаме максимална точност, но ние работим винаги с реален лъч с реална форма. Колкото по- приближим тази форма до абстракцията, толкова по-точен предсказан резултат ще получим за модела. Но лъчът и формата с които работим са винаги реални. Затова и винаги отчитаме грешка в измерването. Същото и за абстракцията "координатна система". Ние работим с отправна система, която не е координатна система, нито е абстракция - всичко в нея е реално, идеално (абстракция) е методиката, последователността от действия които правимм условията които осигуряваме. Измерването на скорост е дълбоко реален акт в който няма никакви абстракции. Абстракциите идват пак на основа опростяванията, на база които стигаме до съотношенията които проверяваме. И в този смисъл вторият постулат става просто твърдение свързано с величината на една реално измерена скорост на реален обект при реални условия. Идеализацията е в степента, в която тези условия се доближават до нужните за да имаме точно формулираната величина. Но човек, на който му се губят тези дреболии, може да си въобразява всякакви чудовищни неразбории... Кошмарните сънища са си негов проблем. Ами идеализациите са необходимото зло. Ние работим с модели, и искаме те да предсказват проверими количествени следствия. Ако разглеждаме модела в цялата му холистичност, то ние се сблъскваме с безброй пречки и ограничения, които изискват за преодоляването си безкрайно време. Едно е например да описваш фотоефекта, ползвайки опростяването на фотонният модел само до частици, съвсем друго е да разглеждаш и вълновите свойства, и поведението на атомите като вълнови квантови системи, и да не изброявам. Едно опростяване, идеализация довежда до много по-евтино измерване, с контролируема нищожна загуба на точност. Именно от тук се появяват идеализациите, с тях се мисли по-лесно и по-бързо, а се получава същият резултат. Доколко могат да се правят такива идеализации е съвсем друг въпрос, и зависи от приложението за което са ни нужни. Холистичният подход е полезен за някакви общофилософски обозрения, но той определено е вреден когато става дума за измерване на скоростта на светлината, която се засяга в постулата. Така че на Младенов ще му се наложи да свиква, ако иска да разбере тая материя. Няма друг начин, неприемането е глезотия в случая и е безперспективно Тъй де. Това се отчита като експериментална грешка. Но едно е да изкажеш твърдение, че при пълен вакуум някаква величина е еди каква си, и да се оптваш да пресъздаваш тея условия и да я измерваш, съвсем друго е да кажеш - ми ако няма вакуум, резултатът зависи от много фактори, и нищо да нямаш на ръка. .

И това се нарича "постулат". Трите основни закони на Нютон също са постулати. Това е нормално за наука като физиката, свързана с изучаване на реалността - тъй като реалността е неограничена в дълбочина по презумпция, няма начало и край, за да я опишеш е удобно да се хванеш за някакъв характерен факт като основа, и от него да продължиш с дедукцията. Това са постулатите във физиката. Този факт трябва да е проверим, и докато не е опроверган, схемата изградена върху него е полезна, нарича се "знание". Такава е СТО в момента Пак откриваш топлата вода. Но с основните понятия си още на светлинни години, още ги сричаш без да мислиш След като отправната система била "абстрактна координатна система", какво и е инерциалното на тази координатна система при инерциалните отправни системи? АКо перифразирам Славейков, "Пенчо бе, мисли!"

Младенов, физиката се разбира едва когато нейната терминология и похвати станат привична част от мисленето. А не когато цитираш неразбрани цитати. Но никой не може да мисли вместо тебе. Сори, природата е наложила такива ограничения. Затова и тези които не могат да се справят с едни проблеми, си търсят работа в други. Като ти е терсене физиката, има шев и кройка, риболов, събиране на марки, такива занимания. Да имаше видима полза, да продължаваш да се мъчиш. Ама като няма, защо си го причиняваш? Че и на нас.

Разбира се. Понятието "лъч" също е абстракция - удобна за описание форма на светлината. Използва се като приближено описание в геометричната оптика. ВЪв вълновата оптика то не работи. Лъчът има нулева дебелина, определена посока, не търпи дифракция, и това му е част от абстракцията, за разлика от сноп. Или от вълна, която може да има много посоки. Какво толкова те учудва? Това е удобна конструкция, както иделно твърдото тяло в класическата физика, материалната точка, идеалният флуид и др. Именно за това са лъчи - защото нямат дебелина, не дифрактират, затова скоростта се дефинира лесно - от точка на тръгване до точка на достигане. Даже специално се формира светлината в лъч за удобство. Колкото по-близо е формата и до лъч, толкова точността е по-добра. В идеалният случай - абстрактната форма - точността ще е максимална. Но светлината в лъча си е съвсем реална. Не се бъркай. Ти като че ли сега откриваш топлата вода. Къде си спал цял живот? Ако беше толкова просто, защо не се нарича просто координатна система? Защото не е толков просто. Той и мозъка се състои от атоми, ама нещо го отличава от камъка... Айде прочети цялата статия, за да схванеш каква е разликата. Не напразно са изписани такива големи статии, обясняващи тази разлика и връзката с физиката. Така както дявола чете евангелието, нищо няма да разбереш.

А, мисли си ти безсмислени неща, после разбрал си го бил. Виждаме, всичко виждаме. Елементарно е, Уотсън. Скоростта на светлината е измерима величина, и условията при които тя се измерва се задават от отправната система. И постулатът твърди, че тая измерима величина има определена стойност в един специален клас отправни системи. Просто е, стига да не се спънеш в буквализма Буквализмът не помага. Сегашната СТО, построена на терминологията с отправните системи, е идентична с тази която Айнщайн построява в статията. Което ясно показва какъв е смисъла на терминологията, която Айнщйн ползва, а тебе те препъва. Но тука няма как да ти се помогне. Колко си разбрал, показва тръшкането до тука, я колко спам се изписа.

Я как си го разбрал най-сетне. И отправните системи на правилното място разположени. Май имаше смисъл от всичките повторения. А в началото така закуца с тея координатни системи, че чак жално ми стана

Да бе, ама в една отправна система мериш едно, в друга - друго. Следователно отправната система е пряко свързана с тази реалност, иначе няма как да влияе на измереното. Ей на, мериш скорост. Отправната система определя условията на измерване. Ако мериш с неподвижен метър преместването на обекта, получаваш едно число. Ако мериш с подвижен метър, например движещ се заедно с обекта, получаваш нула. Цялата измерителна система и условията при които се измерва, са част от отправната система. Инерциалната отправна система е такава система, която налага специфични строги условия. Неинерциалните системи - други условия. За светлината е същото - мериш при зададените за отправната система условия, и получаваш. Ако бше седнал в началото да помислиш пет минути, щеше да си спестиш безсмислен спам и тръшкане тука.

Мисля че има хора с големи заложби и в тая посока...

Чрез значенията, които измерителната схема - част от отправната система - дава. Тъй като не е само средство за описание.

Естествено че са средство за описание. Всичките качества на предмета, който мериш, формират картинка в главата ти, ти правиш съпоставките върху тази картинка, и измерването само ти казва - да, пасва, не, опровергаваме модела и правим друг. Всичко е в главата ти. И информацията която я пълни идва от средствата, които осигурява отправната система. Отправната система съдържа връзката с реалността и модела който мислиш. Няма друг начин да получиш смислените числа които ти трябват. И тези числа са свързани с условията при които са получени, това е описанието на реалността. При други условия - други числа, друг тип отправна система. Получаваш информацията пречушена през отправната система, чрез тази информация строиш модел, и този модел е описанието на действителността. Схващаш ли дълбоката връзка с реалността, работеща схема създадена в доисторическо време и получила конкретни имена в настоящото?

Тц. Не, не са. Отправната система съдържа реалните еталони, с които става измерването и пресъздаването на координатната система. Тя е средата с подходящите условия, в която става измерването. Мисловният конструкт е потенциалната възможност тази среда да се разпространи на всякъде.

Именно за това "координатна система в която са валидни физически закони" както ползва Айнщайн е синоним на "отправна система". Физическите закони засягат и време

Всяко измерване касае реалността. Но скоростите се мерят чрез отправни системи. Или в отправни системи. Отправната система включва условията на измерване и измерителните средства, и координатна система. А координатните системи дават количествените стойности на измерената величина. Връзката е дълга, но съществена - всяка част която ти се загуби или отиде не на място, те прецаква, както и виждаме А това ти си го измисляш и си спориш с него. Не го приписвай на другите.

Да бе, гледате, ама не разбирате. Смисъла ви се губи, а без смисъла само гледате. Това са фактите, и ти прекрасно ги демонстрираш. Всяка епоха си има специфичната терминология, и всяко четене трябва да се съобразява с нея. Айде пак - какъв е смисъл на координатна система в която са валидни физически закони? Съвременният термин е "отправна система". Точка. А ти не си наясно нито с тогавашната, нито със сегашната терминлогия. Как мислиш да разбереш каквото и да е, само четейки? Без да отразиш особеностите които времето е нанесло на терминологията? Ми не можеш, защото буквализмът убива, предразсъдъците така се пораждат.

Пак си заслепен от формата, а не виждаш съдържанието. Вече ти го набивах разяснението в канчето по-горе.

Не е само мисловен продукт. Съдържа много реални елементи. Координатната система е абстракция. Въпреки това, ползвайки я като част от отправната система, чрез нея се получават реални числа характеризиращи реалността. Значи не е само фантазия, а нещо много повече Работещ инструмент. Инструментите не са фантазия а реалност. Без тоя инструмент не можеш да измериш скорост например. И това че не можеш да ги разбереш тези неща те кара да се въртиш като изоглавен на едно и също място. без напредък наникъде.

Ползвали са, естествено. Системата от неподвижни измерителнни уреди формира свързана с отправно тяло измеритена система. Всяка схема на измерване изисква оразмеряване на определени участъци, което е използване на координатната система. Целият този комплекс представлява отправната система, и тя присъства при всяко измерване. Съответните понятия са възникнали исторически по-късно, но в случая е важен смисълът който те носят, не името им. Хубаво е да си запознат с историята, за да разберш и физиката. Иначе ще си като шопа от вица. Начинът на измерване е чрез ползване на отправна система - стандартизирани по определена схема измерителни уреди, стандартизирани процедури, еднакви условия. Всичко това е неразделна част от отправната система. А после какво правиш със записаните числа е съвсем друга тема. Числата получаваш на база отправната система. Може да не са рисували координатната система, но измерителната мрежа - нанасяне на еталона многократно по права линия, е неявно ползване на координатна система - "три стъпки напред и пет наляво" вече са координати. Променена е само терминологията, имената, не съдържанието. Правилата за измерване са същите, може би малко по-стриктни, за да не пада точността ВИждаш ли колко дълбоко се заблуждаваш с тея капаци?

Това са били заблудите на Нютон. След като са промити от плявата, в съвременната интерпретация още преди времето на Айнщайн е заместено с термина отправна система. И така се ползва във физиката от 19-ти век. Не става с тръшкане тая работа. Изисква да се придържаме към смисъла на текста, не директно към формата, когато се изпозлват непривични понятия. И смисълът на текста в случая е напълно еднозначен. Но имаш избор - да се придържаш към заблудите си, и да не разбереш нищо от физиката. Или да схванеш смисъла. Но като те гледам, нямаш способности да достигнеш до смисъла, затова се държиш здраво за формата? Ъ?

Когато разбереш, че законите на Нютон са валидни само в инерциална отправна система (Закони на Нютон), то ще ти стане ясно, че "кординатна система в която са валидни законите на Нютон" е пълен синоним на "инерциална отправна система". И всеки който чете този текст е длъжен да направи тази историческа съпоставка. Иначе няма да разбере нищо, както се случва с тебе. в момента. Но това което се случва с тебе си е твой проблем, не засяга нито Айнщайн, нито СТО, нито физиката, а само демонстрира ограничено мислене. Научният прочит изисква мислене, не тъпа упоритост и предразсъдъци.

В цялата работа Айнщайн ползва "координатна система" в сегашният смисъл на "отправна система". Например говори за "координатна система, в която са валидни уравненията на Нютон". В съвременната физика физически уравнения са валидни в отправна система. Те не могат да са валидни в координатна система, защото тя е математическа конструкция, в нея могат да са валидни само математически, не физически уравнения. Физическите уравнения носят допълнителен контекст, свързан с условията, което формира отправна система. Така че от контекста на казаното от Айнщайн става ясно за какво иде реч. Трябва да се познават детайлите, когато четеш текст по физика, иначе нищо няма да разбереш. Както в случая. Тея дето само цитират без да разбират, за нищо не стават. Колко пъти трява да повтарям, че за физиката трябва и мислене, а не само рецитиране?

Кое точно е тълкуването тук? Това че отправната система трябва и да е инерциална? Или това, че отправна система има смисъл във физиката, който Айнщайн просто ползва без да го повтаря като папагал? А тоя смисъл ти се правиш на тапа че не го знаеш, щото не бил изяснен изрично? Айнщайн се изказва на база натрупаните до момента знания и абстракции, и формулира условие, засягащо пряко реалността - скоростта на реален обект трябва да има определени свойства. Това е казал човекът. А вече скоростта се определя чрез отправната система, без нея тя няма смисъл. И вече как се определя скоростта, трябва да четеш на друго място. А не да си фантазираш простотии. Размърдай тая гънка, че съвсем ще мухляса от бездействие...

Вторият постулат казва много за физическата реалност. Той казва, че скоростта на светлината, измерена при определени дефинирани условия (известни съкратено под името инерциална отправна система) ще има стойност, отговаряща на определено съотношение. Съвсем друг е въпросът, че човек като тебе, който не разбира смисъла на физическите понятия, му е невъзможно да се добере до смисъла какво означава отправна система, и съответно не може да разбере написаното. Да, и не е обяснима тая истерия, с която парадираш тази си нефунционалност, но по хората ходят всякакви дефекти, очевидно и твоят случай е такъв...