scaner

Това са били заблудите на Нютон. След като са промити от плявата, в съвременната интерпретация още преди времето на Айнщайн е заместено с термина отправна система. И така се ползва във физиката от 19-ти век. Не става с тръшкане тая работа. Изисква да се придържаме към смисъла на текста, не директно към формата, когато се изпозлват непривични понятия. И смисълът на текста в случая е напълно еднозначен. Но имаш избор - да се придържаш към заблудите си, и да не разбереш нищо от физиката. Или да схванеш смисъла. Но като те гледам, нямаш способности да достигнеш до смисъла, затова се държиш здраво за формата? Ъ?

Когато разбереш, че законите на Нютон са валидни само в инерциална отправна система (Закони на Нютон), то ще ти стане ясно, че "кординатна система в която са валидни законите на Нютон" е пълен синоним на "инерциална отправна система". И всеки който чете този текст е длъжен да направи тази историческа съпоставка. Иначе няма да разбере нищо, както се случва с тебе. в момента. Но това което се случва с тебе си е твой проблем, не засяга нито Айнщайн, нито СТО, нито физиката, а само демонстрира ограничено мислене. Научният прочит изисква мислене, не тъпа упоритост и предразсъдъци.

В цялата работа Айнщайн ползва "координатна система" в сегашният смисъл на "отправна система". Например говори за "координатна система, в която са валидни уравненията на Нютон". В съвременната физика физически уравнения са валидни в отправна система. Те не могат да са валидни в координатна система, защото тя е математическа конструкция, в нея могат да са валидни само математически, не физически уравнения. Физическите уравнения носят допълнителен контекст, свързан с условията, което формира отправна система. Така че от контекста на казаното от Айнщайн става ясно за какво иде реч. Трябва да се познават детайлите, когато четеш текст по физика, иначе нищо няма да разбереш. Както в случая. Тея дето само цитират без да разбират, за нищо не стават. Колко пъти трява да повтарям, че за физиката трябва и мислене, а не само рецитиране?

Кое точно е тълкуването тук? Това че отправната система трябва и да е инерциална? Или това, че отправна система има смисъл във физиката, който Айнщайн просто ползва без да го повтаря като папагал? А тоя смисъл ти се правиш на тапа че не го знаеш, щото не бил изяснен изрично? Айнщайн се изказва на база натрупаните до момента знания и абстракции, и формулира условие, засягащо пряко реалността - скоростта на реален обект трябва да има определени свойства. Това е казал човекът. А вече скоростта се определя чрез отправната система, без нея тя няма смисъл. И вече как се определя скоростта, трябва да четеш на друго място. А не да си фантазираш простотии. Размърдай тая гънка, че съвсем ще мухляса от бездействие...

Вторият постулат казва много за физическата реалност. Той казва, че скоростта на светлината, измерена при определени дефинирани условия (известни съкратено под името инерциална отправна система) ще има стойност, отговаряща на определено съотношение. Съвсем друг е въпросът, че човек като тебе, който не разбира смисъла на физическите понятия, му е невъзможно да се добере до смисъла какво означава отправна система, и съответно не може да разбере написаното. Да, и не е обяснима тая истерия, с която парадираш тази си нефунционалност, но по хората ходят всякакви дефекти, очевидно и твоят случай е такъв...

А ти правиш ли разлика, че цялата физика работи с абстракции, и с тях отразява реалността? Че всичко е мисловни модели, че физическите величини и характеристики не се разхождат из полето а само в главата? Самият Марс в главата ти не е физически обект, само модел на такъв, и ти работиш само и единствено с него, натъманявайки наблюдателните данни към него, променяйки го. И по тая причина без абстракциите нищичко не можеш да постигнеш. А за да напреднеш в нещата, трябва да слушаш по-умните от тебе, те отдавна са ги измислили базовите и полезни абстракции, като отправна система например. Без нея не можеш да опишеш на практика нищо - тя оразмерява количествено нещата, дава количествен израз на реалността, без който тя е само белетристика... Тя дава базовите абстракции за място, за дължина, за път, за продължителност, чрез нея може да формулираш понятието "скорост", което също е абстрактна характеристика от реалността. И едва когато усвоиш тоя набор от абстракции, може да се опиташ да четеш и да разбереш какво е написал Айнщайн. До тогава ще си сляп като къртица за смисъла на нещата, ще се бътлявиш като муха без глава, както сега го правиш. В това дело никой не може да ти помогне, но е нужно и желание.

Мисля че едва сега пада от клоните Неразбирането на базовите физически понятия му е неподправено, напълно автентично се държи като чук...

Младенов, спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се Като не разбираш какво точно постулира СТО, къде си тръгнал да я дискутираш? Тая работа е само за тея, дето разбират. Ако искаш да се присъединиш към тях, значи трябва всичкия помощен материал да го схванеш и научиш: защо не може без отправна система например, защо "скорост" няма смисъл без отправна система. А само с жалване и тъпи въпроси не става. Отваряш учебниците, наваксваш пропуснатото и тогава ще видим.

Нютон не е имал абсолютно никаакви наблюдаеми факти за абсолютно пространство, така и за абсолютно време. За него може да е всякакво, но това е абстракция. Ами спорът е именно защото Нютон е настоявал за обективност на пространството, а то самото се е дърпало и не е давало И както показва историята, споровете се оказали безсмислени, именно защото пространството е абстракция. Естествено. Нютоновите постулати да не би да са нещо по-различно? Теоретична постановка като изначална характеристика на реалността. Като че ли падаш от клона едва сега. Какво е "скорост"? Има ли някаква връзка с физическата реалност или няма? Отправната система има ли връзка с физическата реалност, освен че е абстракция? Коя част на отправната система е абстракция, и коя е физическа реалност? Ти не си си отговорил на нито един от тези въпроси, но въпреки това се тръшкаш? Палячо. Ти дори Уикипедията дето си цитирал горе , не си я разбрал. Ми то не става само с цититиране, колко пъти да повтарям че човек освен да цитира има и способността да мисли. А де я тази способост у тебе? Няма я. Заместил си я с тръшкането.

Е и какво от това? Преведи си идеите на Нютон на съвременен език, за да ги разбереш. Абсолютното пространство при Нютон е абстракция. Същото нещо, което не разбираш при отправните системи Абсолютното ространство при Нютон е отправна система. Само че куца и недъгава, както се оказва в последствие. Освен да четеш, трябва и да разбираш. До тука не видях да си вложил някакъв смисъл за "отправна система", но четеш за някакви скорости. Ми замисли се, какъв е смисъл на "скорост" без отправната система? Та, като четеш какво е написал автора, какво разбра? Какво е казал авторът?

Ето доста по-подробно описание в руската версия: Тихоходка: первый многоклеточный организм, подвергшийся квантовому запутыванию

Това го набий в главичкаата на Младенов.

Кога ще се научиш да четеш с разбиране? Това което изрично казва СТО е, че скоростта на светлината не зависи от движението на източника. Ти какво си въобразяваш че казвала, има ли значение? Особено като го казваш без да мислиш изобщо? Цитат от линка който даваш: "...а именно, что свет в пустоте всегда распространяется с определенной скоростью V , не зависящей от состояния движения излучающего тела." Ти дори не разбираш базовите положения на СТО както са написано, каква надежда имаш да разбереш нещо по-сложно, резултат на мисъл?

Няма големи зависимости. Това е ефект и в класическата физика, на него лежи аберацията на светлината. Ако наблюдателят е на хоризонтална плоскост и се движи нагоре, а светлината в една система е паралелна на плоскостта, в друг система ще сключва аберационен ъгъл с нея.

Естествено че е гениално. Ако две успоредни прави се движат, то те ще се пресекат в една система, и следователно, ще се пресекат във всички. Какво ти пречи да вникнеш в това просто геометрично следствие? И защо се опитваш да правиш някакви обобщения от неща, които не разбираш?

Защото се движат. Докато релсите в една система не се движат взаимно - по условие. Ако внимаваш в условията, ще разбереш много повече неща, отколкото с тея капаци

Не.

За едно измерение най-често се ползват с учебна, илюстративна цел. Ако ти трябва за три измерения, произволно движение, трябва да се ползва пълният вариант. Например матричната форма от ТУК: или векторен вид Надявам се разбираш защо не искаме да се захващаме с това в тоя форум? Не е по причина че те нещо не се справят.

Младенов, аз това що е отправна система съм го разбрал още кога ти си ходел още прав под масата. Гледай си там твоите проблеми, дето си се омазал до ушите. Срамно е сега, тук, да се излагаш че не ти е ясно що е отправна система и по какво се различава от скоростта на светлината. Не те ли боде нещо да се демонстрираш такава кухавелка?

Ама що бълваш някакви долнопробни халюцинации? Така ли се е премелило "отправна система" в бедната ти главица? Същите условия, които ползва Айнщайн, ползва и Нютон. Ама как да го осъзнаеш това, като си се задръстил с някаква злоба, която ти е пресушила изцяло способността за какво да е мислене? Нема спасение тука, каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи

Хехехе, ега ти типъзмите. Абе сине майчин, кой ти иска да наблюдаваш абстракция, т.е. отправната система? Отправната система е конвенция, система от условия, при които се правят измерванията. В задачата се иска да се наблюдава скоростта на светлината при тези условия. Просто е, ама с тоя пилешки акъл, толкова си и разбрал. Както всеки може да забеллежи, ти не само не си в час, а с часа сте в различни реалности направо

А отдавна е проверено. Но капаците са те затапили напълно

Не съм срещнал досега Гравити да каже нещо некоректно по въпроса. Това че не му се влиза в подробности на занаятчийски проблем е съвсем разбираемо. И на мене не ми се влиза.Защото усилието трябва да се прави от мене.

Боже, тея бъркани яйца в главата като почнат да се вмирисват с времето... А пък класическата физика тръгнала от самопостулираната аксиома за абсолютността на врвмето. И после сметките показали, че това може да е верно ако скоростите на телата нямат ограничение, ако дължините на телата се запазват във всички отправни системи... И немало начин да е така след като сметките го показвали И никой не се намерил да каже на Нютон: чакай бе, човек, от къдет приемаш за верни някакви глупости, вместо да подложим на съмнения тоя самоизмислен постулат..? Значи ти може да вярваш сляпо с класическата физика, ама теорията на относителността имала измислени постулати, а? Е що чак сега си се събудил да протестираш? Сега кажи, колко директни измервания, свързани с космологията, знаеш. И изобщо знаеш ли за такива. Преброй, преди пак да се дупиш и тръшкаш за разширението на вселената. Какво си получил за скоростта на светлината, на базата многократните и директни измервания? Колко е тази скорост при условията на кварк-глуонна плазма? Дали е същата или не? Дали изобщо получената величина е константа, или има присъща вътрешна неопределеност? С какво директните ти измервания са ти помогнали в споменаатите въпроси? С нищо. Разполагаш с приблизителна оценка при някакви ограничени условия. Също както с масата на слънцето. Там където нямаш директни измервания, ще работиш с индиректните. И ще сърбаш скъсяването на дължините, нема друг начин Нямам, естествено ... но нямам и причина да смятам, че те се променят. Значи не наблюдаваме промяна на дължините ... и нямаме причина да смятаме, че те се променят ... защо тогава трябва да приемем, че те се променят? Откъде-накъде. Ми и в СТО е същото - няма причина да смятаме, че не се променят. Сега какво те прихвана да се тръшкаш за СТО, че не било проверено? Ми хайде де, потърси такова доказателство. Хем ще докажеш класическата физика, хем пътем ще опровергаеш СТО. Но да твърдиш нещо без дори да си се напънал да намериш доказателство, е вяра. Ей на, СТО поне индиректни доказателства има, а ти в това отношение си само гола вяра. Пък после ще ми се тръшкаш тука кое било правилното. Ай сиктир. Нескъсяването на дължините е следствие от вторият постулат на Нютон, за абсолютността на времето. Но проблемът е, че този му постулат не е физическо наблюдение, математическото време на Нютон е само абстракция, декрет... Но пък Айнщайн е сбъркал Една идея във физиката се експлоатира докато не бъде отхвърлена, опровергана. Отхвърляне само на база малоумно несъгласие като твоето не е опция. И както виждаш, Нютоновите постулати се отхвърлят, защото следствията им противоречат на проверките. Айнщайновите идеи не са отхвърлени, защото за тях липсват опровержения на техните следствия. Просто е, и това е единственият начин да се върви напред. По тази причина трябва да се замислиш от къде ти се е насъбрало толкова неоправдано недоволство от реалността, след като няма никакво оправдание за него. Добре е да се консултираш с психиатър, може да ти предпише някакъв благотворен успокояващ чай или друго решение. Но да се тръшкаш безпричинно по форумите, никому не носиш ползи Виждаш ли, нищичко не си научил от историята на физиката и как се правят нещата. Идваш тука като един нещастник, и почваш да се тръшкаш като за последно. При това напълно неграмотно, без никаква фактологическа подготовка, на принципа "щом като аз не знам, значи няма", "щом аз не разбирам, значи не е така". Това сочи към доста дълбоки комплекси и психиатрически проблеми. И като гледам, това се задълбочава с времето, преди време не изпушваше чак толкова, вече видимо ескалира. Младенов, приеми: не ставаш за физик, противопоказно ти е. Физиката изисква гъвкаво мислене и спосбност да възприемаш новви идеи. А ти нямаш нито едно от тези основни качества - вкостил ти се е мозъка, и не възприема нищо от времето преди това вкостяване. Тъжна картинка си...

Колко директни потвърждения се съдържат в познанието ти за слънчевата система? На какво основание считаш, че това което виждаш съответства на модела който си мислиш за него? Ако беше толкова лесно, нямаше да минат хиляди години между геоцентричният и хелиоцентричният модел Не всичкко което хвърчи се яде. Едно твърдение се приема за истина, докато не се опровергае. То не става истина нито след една проверка, нито след милион. Защото истината е недостижима граница, и като такава тази граница е извън науката, не е неин предмет. Проверявайки някакво твърдение, единствената цел е да намериш опровержението му. А за това вече може да са нужни мнго проверки. Как разбираш това без да си ги опровергал, т.е. преди да имаш доказателство за заблуда? Някакъв глас ли ти го подсказва? Това е някаква религиозна заблуда Айде по-сериозно.