scaner
-
Брой отговори
16616 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
647
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner
-
Да не искаш да кажеш, че псевдонауката нокога не греши? А дали изобщо съм искал да кажа нещо за отношението на псевдонауката и грешките?
-
Шпага, дефинирай тогава критерият за правилност в науката. Ще ти помогна - в древността земята се е считала за плоска, това е било научно заключение. Правилно или грешно? После пак научно заключение - земята е сферична форма. Правилно или грешно? После - пак научно следствие - земята е сфероид. Правилно или грешно? После - по същия път, земята е овоид. После - геоид. Кое от всички тези твърдения на науката е правилно? И ако няма правилно, как да го наречем?
-
Не, псевдонауката не е наука, не я броим изобщо в схемата.
-
От ТУК нататък.
-
Точно така. И в случая тази система се нарича геоцентрична, и точно тя се използва за да се дефинира движението и покоят на останалите тела. Които се движат циклично в нея с период 24 часа, ако нямат доплнително пекуларно движение. В случая махалото има собствено движение, и изкривяването в това движение изявява кориолисовата сила. Ами всяко тяло, пуснато свободно без триене от екватора към полюсите, ще опише една подобна на спирала траектория и няма да нацели полюса. По причина същата сила в тази система. Такова тяло не е нужно да контактува с повърхността даже. Тази сила е присъща за геоцентричната система.
-
И какво правим, след като науката не намира никаква истина - новата информация на всеки етап е способна да преобърне знанието? Значи, не търси никакви истини, защото такива няма. Не си наясно какво е наъука. Но това ти набивам в канчето от началото. Няма такова нещо! Науката непрекъснато греши, тя се подобрява само и единствено като прави грешки. Само грешката - опровержението на някой модел - е движещата сила, която е способна да промени ситуацията и да създаде по-добър модел. Това отличава науката от религията, която не е способна да греши Ми аз непрекъснато я посочвам - науката.
-
Не намирам там нищо казано от мене по въпроса. Виж сега, нещата са прости. Стандартното скъсяване се получава, когато може така да се извъртиш твоята координатна система, че обектът да се движи по едната ос, или паралелно на нея. Тоест завъртайки наблюдателя, получаваш задача с известен отговор. Ако наблюдателят се килне на 45 градуса, получаваш картинка б). Но при всички случаи трябва да се завърти и влакът, за да съвпадне с направлението на релсите - в това итношение картинка б) не е коректна. Както ти споменах за парадокса на стрелата, тук влакът трябва да е по направление на релсите - началото му лежи на релсите, и краят му лежи на релсите, не става с тоя квадрат на чомпе дето си го нарисувал. АКо не искаш да въртиш наблюдателя, тогава имаш две движения - по Х и по Y. И влакът - пак ориентиран по релсите, по примера със стрелата от парадоксите, се скъсява и по направление на релсите, и напреки тях. По направление на релсите се скъсява с един коефициент, заедно със самите релси, напреки - с друг. И всичко си идва на мястото.
-
А има ли безгрешна наука? Ако има, посочи я. А ако няма, що за въпрос е това? Той и Атом се чуди, що за въпроси са това...
-
Ами тогава ще слушаш батковците! Вероятностите са измеряема величина. И науката с това се слави, че тези вероятности са доста по-големи от фифти-фифти. Определянето на тази закономерност е продут на науката. А това че тя не е безгрешна, е ясно по дефиниция, от нейният метод. Не знам защо ти и Младенов очаквате тя да дава някакви абсолютни истини. Ми няма такива
-
Повтарям - в системата, в която земята не се върти, тази сила има външна причина. Единствената съществена външна причина е, че всичко се върти около земята с една и съща ъглова скорост, тоест това което кара телата да се въртят е причина и за поведението на махалото. Тази ъглова скорост участва в количественото изразяване на силата. Идеята на Мах се оказва излишна в схемата на ОТО. Прилагайки ОТО, резултатът е - около земята има специфично гравитационно поле, за което ъгловата скорост на обикаляне на телата около земята - 24-часовият цикъл - е определящ параметър. Това поле определя и силата на кориолис, която действа на махалото, и поведението на обектите, и центробежната сила за обекти лежащи на повърхността. Разбира се, трябва да се отчетат и техните собствеи гравитационни полета, което усложнява задачата. Принципът на Мах в случая е заменен равостойно с ОТО. И всичко това лежи на железна наблюдаема подкрепа - всичко се върти около земята, само вдигни глава и се загледай Ако не виждааш, вземи очила или телескоп.
-
Как планираш нещата без науката? Хвърляш ези-тура, или ближеш мазен палец, и предсказваш нещо с вероятност 50%. Е, науката дига тази вероятност за успешен край силно над тези 50%. И колкото повече информация и знания натрупва, толкова повече задобрява. Така се планират нещата с науката.
-
Опитай се да дефинираш "планира" при споменатите условия, при които работи науката. Да, може да планира. Съвсем друг е въпросът дали утре условията ще бъдат планираните. Тя може да планира, с много голяма вероятност, но не може да гарантира 100% нещата. Но както видя, планирайки че утре пак ще изгрее слънце, прави чудовищни икономически икономии, премахвайки необходимостта всеки човек всяка вечер да си пише завещанието Без наука отдавна цивилизацията да е гушнала букета. Въртиш се като пиле в кълчища. Не е толкова сложно, малко целенасочени усилия трабват. Ама не за тролене.
-
Според мен? Сериозно? Те са логически непротиворечиви, и следват строго логически от основните си принципи - доколкото принципите са коректни, дотолкова и теориите са коректни. На този етап всички налични данни подкрепят тези теории. Ако се зачетеш по популярната литература, от 50 години насам все се спряга идеята - нова физика, та нова физика. Няма още нова физика. Ама тя ще възникне едва когато старата физика даде фира, когато се намерят данни които да опровергаят нейният модел. Ми на, все още няма такива... Тоест няма грешки, за които ние да знаем. Може би по твоята терминология това е безгрешна теория? О, нямашп си и на идея каква част от съвременната наука непрекъснато използва и доказва тези теории. Съдейки по думите ти, дори бледа представа нямаш.
-
Е как да не греши? До всяка промяна науката достига чрез грешки. А промените са единственият път на науката. Ако не прави грешки, няма да е наука Виж, религията не греши. Това е друг въпрос, ама и ти бъркаш науката с религията. Хора, не ви ли писна да настъпвате едни и същи мотики по толкова пъти?
-
Майна, не си пъчи афедрона, ами вземи да прочетеш малко повече по въпроса. Не че определено ще научиш нещо, но все пак има шанс А така, знаем как отричаш това дето нямаш идея какво е . Така де, проблемът е какво е това "глупост". За тъпия е едно, за умния - съвсем друго. Само че и двамата ясно си проличават в дискусията кой кой е. Ти как мислиш, от коя страна си? И сам ли си го измисли, или някой ти го каза?
-
Работата се върши не при планираните, а при фактическите условия, които по дефиниция винаги се различават. Така че няма никакъв проблем в такова планиране. Напротив, планирането икономисва огромни ресурси. Представяш ли си какво би било, ако всеки тръгне всяка вечер да си пише завещанието и да се готви утре за апокалипсис? Само на хартия какъв разход ще се получи? Всичките налични гори щяха да са ликвидирани още преди Римската империя Така че трябва да благодариш на науката за тази икономия. Личният край е още по-голяма катастрофа, значи трябва много по-сериозно да гледаш на завещанието от него. Какво тук значи някакво неизгряло слънце?
-
Работата се върши при фактически, а не при предполагаеми условия. Аз не планирам да я върша в някакъв определен комфорт, а например в някакъв обем и насока. И ако утре условията се променят - слънцето не изгрее - това ще промени фактическите условия, при които аз трябва да си върша работата. Вероятно ще внесе и промени. Ако разчитам на някой, това ще помогне ли? Целта на науката е да прави модели, които да могат да решават задачи и да дават предсказания. И колкото по-устойчиви във времето модели прави, толкова е по-добра за целите си. Моделът с изгряването на слънцето и повтарящият се цикъл е достатъчно дългосрочен, за да дава полезни предсказания, както и рзполага с дългосрочен преходен период, ако почне да се разпада. Е, като се счупи, правим друг и продължаваме. Не е болка за умиране. Глупости ме питаш. Ти пишеш ли си завещанието всяка вечер, след като утре може да те бутне кола, да ти падне тухла или метеорит на главата?
-
Какъв смисъл да си пишеш завещанието ако слънцето утре не изгрее? Кому ще е нужно то?
-
Не мога да разчитам. Ако не изгрее, моделът на база който е получена закономерността, бива опровергаван, и правим нов. Тоест едно следствие на този модел бива опровергано. Така работи науката. Няма вярване, то не е част от научният инстументариум Винаги има риск моделът да се провали, и това целенасочено се търси чрез всякакви експерименти и наблюдения.
-
Не е точно така. Ако си спомняш, покрай парадоксите на СТО разисквахме един казус, имащ прилика и с аберацията: ако една стрела в една система се ддвижи паралелно на една стена и като цяло се приближава паралелно към тая стена (значи, в случая влакът с релсите се движи паралелно на някакви фиктивни релси/права/стена в системата на другият наблюдател и се доближава с напречо движение към тях, демек към другият наблюдател), то в системата на този друг наблюдател стрелата е извъртяна и се движи по траектория, по която тя пробожда стената. Тоест стрелата (в нашият случай и влакът) са извъртяни, т.е. квадратът който си нарисувал в картинка б) трябва да е завъртян със стена паралелна на движението, и ще се смачка в правоъгълник поради скъсяването. Не е коректен чертежа в б). Никакви парадокси няма. В случая - след като завъртиш влака, си принуден да разглеждаш две негови движения - и по Х, и по Y. Лоренцовите трансформации за тоя случай са малко по-сложни, в резултат ще имаме скъсяване - с различен фактор - и по двете оси. Релсите също ще се скъсяват по тоя тертип, и проекцията на лака върху релсите в съотношение ще остане същата. Нормалните лоренцови трансформации и скъсяване са валидни само за движение по едната ос. Не е задължително, защото това е част от началното условие на задачата. С неусукан вал в едната система, в другата се усуква, и това е една задача. С усукан вал в едната система, варианти повече - в другата може да е още по-усука, може да не е усукан, да е усукан в другата посока. Това са все начални условия, и вече мойта дума се отнася за следствията Да, това са следствия. Но осовото движение вече не е в собствената им система, а в другата. В другата това зъбно колело е изначално усукано, ако се движи. И какъв е проблемът?
-
В сборниците за десети клас задачките са обикновено скучни Аз имам тук една книга със забавни задачки, дост по-интересна е. Ето една Един колоездач тръгва от град А със скорост 30 км/ч към град В. В същият момент друг колоездач тръгва от град В към град А със скорост 40 км/ч. В този момент една муха излита от челото на първият и достигайки до челото на втория със скорост 150 км/ч, веднага се връща към челото на първият, и така до срещата им. Колоездачите се срещат след 4 часа. Колко километра е минала мухата?
- 40 мнения
-
- 2
-
-
-
- естествени науки
- физика
- (и 1 повече)
-
Не е точно така. Никаква вяра тук не е нужна. Фактът има елемент на събитие - случва се промяна, която има и количествено измерение. По тая причина фактът е пряко наблюдаем, не е нужна вяра. Ако си се обърнал с гръб и не го наблюдаваш, пропускаш го - той се случва, но нямаш никаква информация за него. Ако никой не го наблюдава - нямаш факт в този смисъл. Но якой друг обаче може да го регистрира, и вземайки неговите данни, ти имаш информация за факта - пак без да се налага да вярваш. Вярата тук се изразява в точността с която този някой друг е регистрирал този факт. Но това се елиминира, когато правиш проверка на подобни факти при същите условия. При всички случаи има процес, при който вярата се елиминира - това е проверката и повторението, както и оценката на вторичните следствия от факта. Фактът може да е съмнително регистриран, което поражда въпросът - а има ли факт всъщност. Като чета историческите теми, там това им е големият проблем - дали хрониката на еди кой си отразява факт, или е преиначение на факт от друга хроника, или някакво творческо допълнение... Затова и не искам да съм на мястото на историците Ми или го наблюдавам директно, или наблюдавам последствията - вече изгряло Тоест или регистрирам събитие, или уникалната причинно-следствена верига която то създава, като вече изучена закономерност. Дотогава, докато спре да я създава. Тука вяра никаква няма. Но вече говорихме за това.
-
Да де, ама само получените факти трябва да са тези, които да ни сочат наличието на таква сила. Не можем да си я измисляме от нищото, това не е наука тогава. От къф зор да въвеждаме Баба Яга или друг измислен персонаж без причина? Насочат ли ни фактите, името после няма проблеми. На Младенов му се къса връзката как и защо се е стигнало до съответната идея, и си фантазира свръхестествените глупости които после "критикува"... А Бог лесно се отрича, по причина непроявлението му, автоматично. Както и Котаракът в чизми. Той не е фалсифицируема хипотеза.
-
Нещо не схващам връзката между картинки а) и в)... Това са две съвсем различни движения, две различни задачи - в едната имаме движение по вертикала, в другата на кестерме. Представи си нещата по-просто. Ширината на релсите е Х, и междуосовото разстояние също е Х, и те са паралелни. Както и да се движат пространствено спрямо наблюдателя (или той спрямо тях), по направление на движението и двете ще изпитват едини същи мащабен фактор Y в неговата отправна система (именно защото са паралелни и пространствено съвпадат във всеки момент). Следователно, ширината им се променя еднакво, X*Y. Първо, не е задължително едно колело, което се движи и върти, да е усукано. В системата на наблюдателя то може да е усукано, може да не е. В СТО обаче, ако в едната система не е усукано, за другия наблюдател ще е усукано. Второ, това е резултат от законите на СТО. Просто казано, такъв е светът Отговори си защо в класическата физика те не се усукват в различните отправни системи, и ще разбереш причината. За да ти спестя лутането - причината е в геометрията на пространство-времето. В класическата физика тя е такава, че липсва усукване, докато в СТО е друга. А формата е геометричен продукт. Обикновено това за класическата геометрия се приема на интуитивно ниво, и човек не осъзнава там причината, която в СТО - която е антиинтуитивна - предизвиква такъв "проблем" да възниква. Нещата добре се разбират, когато като се сблъскаш с релативистичен ефект, си отговориш на въпроса защо в класическата физика не е така - това ти дава възможност да проследиш причината на ефекта и да го разбереш в дълбочина, не само да разчиташ на формулите.
-
Няма такова нещо., това са само крайните фази от картинката. В междинните фази има съответните изменения, които дават тази възможност - съответни кости и групи мускули, които задават и допълват баланса. Тази "невъзможност" е чисто илюзорна. Естествено е съвременен човек да изпитва дискомфорт, ходейки приведен - той вече е лишен от съответните изменения в скелета и мускулатурата, довели до такава възможност. Но това не е някакъв аргумент по въпроса.
