scaner

Ами погледни от къде започнахме. Бях толерантен. И продължавах да бъда. Обяснявах подробно. И още. И когато се видя, че на тебе просто това ти е поведението - нито си признаваш грешките, нито опитваш да научиш нещо за да попълниш липсите си, но за сметка на това проповядваш явни лъжи и заблуди - миролюбието само се изчерпа. Колко може да продължава миролюбието в такава ситуация? Пък и самото ти поведение ескалира, почна да си позволяваш обиди. И тук окончателно свърши миролюбието и снизходителността. Първоначално се подведох, мислех че ще се стреснеш, ще се засрамиш и ще положиш усилия да се коригираш - струваше ми се, че не си толкова безнадежден. Обаче самото ти поведение стана контрапродуктивно за останалите дискусии и участници. Затова сам си изпроси отношеннието ми. Огледай се, към другите е друго. Защо ли? Може би трябва да помислиш по въпроса?

А в какво се състои твоето противопоставяне? Освен в това, когато ти се посочи грешката да изпадаш в амок да се оправдаваш и да обясняваш, че не е грешка, че физиката е сбъркана, че Айнщайн си е измисли нещо само за да се нагодят нещата? Ти може да не се осъзнаваш, но за всеки що-годе интелигентен човек, който малко разбира от тая материя става ясно, че това са простотии, че се опитваш да се оправдаеш без да си признаеш грешките, че те тресе от това "какво ще кажат хората" ако се съгласиш... И на следващият коментар почваш от ново, като че ли нищо не е било, със абсолютно същите измислици и "аргументи"... Пример по-горе, с "класическите противоречия". Как мислиш, колко пъти това може да се приема за нормално и търпимо? И трябва ли изобщо да е нормално в такъв форум? Извади истински аргумент, и ела на арената, тогава ще видим. А това кверулантно поведение не ми го пробутвай за "истинско" противопоставяне.

Тебе отдавна разбрахме, че не рзбираш нищо, и всичко ти се вижда противоречие. Съвсем естествено е когато липсват знания и въможности за обработка на нова информация. Набивах ти в кратуната, че времето не изостава, ма на, няма място за цяр да влезе... Погледни се: натъпкан си с предразсъдъци, за тебе всяко твърдение неизвестно как попаднало в главата ти се е превърнало в догма, умът ти се е вкостенил и работи като елементарен филтър: всичко което не съответства на тези догми не било верно, не може да се формира една нормална логическа връзка... Всичката ти мисъл е ограничена в рамките на тези догми, непрекъснато ти се привиждат идоли, измишлизми и фантасмагории. Ти непрекъснато ги проектираш извън себе си, пречупваш всичко през тях. Защо тогава те учудва, че все ти се струва, че светът на науката е излълнен с тях? Не, те не идват от науката, извират от тебе. В науката няма нито догми, нито идоли, нито вярване, това не са инструментите с които работи науката. Това е собственият ти светоглед, през който ти пречупваш нещата. Науката работи по съвсем друг, очевадно неразбираем за тебе начин. Първо трябва да разбиеш тая паяжина от предразсъдъци, за да видиш истинският свят.

Аз не го приемам за нормално, защото не това е правилната картинка. Понятието "забавено време" няма смисъл, защото времето не се забавя. Забавя се конкретен неподвижен в едната система (която се движи) спрямо общото време на другата система. Това е различно от "забавяне на времето", и с малко усилия може да се разбере. ДОбра илюстрация дава геометрията на Минковски. По нея, двете системи имат времеви оси, които не са паралелни, а сключват някакъв ъгъл. По тази причина един интервал (времева отсечка), разположен на оста на първата система (определена от неподвижните часовници в тази ос - щом отсечката лежи на оста, пространствените промени на часовниците са нула) върху остта на втората се наблюдава чрез своята проекция там, съответно е по-къса, по-малък интервал се отчита, демек забавяне на часовниците в първата. И обратно, отсечка върху оста на втората (със същата дължина, в секунди) се наблюдава по-къса върху първата времева ос. И всичко става ясно, и няма нищо ненормално. Но мантри "забавяне на времето" само водят до объркване, и както виждаш, не са верни. Ине трябва да се ползват.

Имаш ннякакви много странни представи що е това ИОС... ИОС включва в себе си цялата материя, тя е само гледна точка. Часовникът цъка, защото материята се променя, а не защото избираме някаква ИОС. Това че тя е относително неподвижна е само по отношение на някакъв материален репер, избран за нейно начало. Но тя е подвижна спрямо друга ИОС. На коя от двете трябва да не цъка часовника и защо? Лапландеца и той е на същото дередже, разбрал недоразбрал, не се сравнявай с него...

Няма нищо за оплитане. Всеки наблюдател има уреди да мери, и това което той измерва е реалност. В една система е с една стойност, в друга система е с друга стойност. Както някога са измервали дължини - тоягата за единия търговец е две лакти, за другият е три стъпки. И чрез "трансформации" се установява връзка между измерените от тях величини. Или както е при перспективата с ъгловата дължина, по-добър пример. Тук на практика е същото (в малко по-сложен аспект). Винаги имай на ум, че нещата са реалност, и всичко си идва на мястото. Поне от теорията това следва, а кой как си го тълкува в ограниченията на собствената некомпетентност, това е съвсем друг философски въпрос

Въпросната безмасовост е теоретично следствие и от СТО, и от квантовата механика. Както казах някъде по-горе, според СТО за всяка материална система и обект е в сила зависимостта между маса, енергия и импулс: От друга страна връзката на енергията с импулса на фотона според квантовата механика (все пак той е квантовомеханичен обект) е: Като заместим второто уравнение в първото, се получава че масата на фотона е нула. Това е по теория. Отделно има цял куп експерименти, които мерят тази маса. Защото тя участва на много места, и ако не е нула, много неща във физиката трябва да се променят, включая базовото свойство на фотоните - да не си взаимодействат един с друг (което пък ще въведе нелинейност в уравненията на електродинамиката, в нашият случай квантовата електродинамика, което хич не е добре). За сега масата на фотона според измерванията е нула с много голяма точност. Единствено при свръхтвърдите гама лъчи грешката силно нараства, и там има някаква вероятност тази маса да не е нула, но това е при много високи енергии, и за сега все още не се потвърждва. Вероятно там се очертава някаква граница на приложимост на сегашният модел. Но каквато и да е масата, тя е твърде нищожна за сегашните ни методи за оценка, и в обозримият диапазон енергии може напълно да се игнорира. Само да спомена, в тази насока са и измерванията на константата на фината структура в миналото по астрономическите наблюдения (тя е важен параметър в квантовата електродинамика) - ако тя се променя, това също би навело на мисълта за нелинейност на уравненията на КМ, нарушение на калибровъчната инвариантност и промяна (макар и изключително слаба за сега наблюдаемият диапазон явления) на физическите закони.

Увеличава, как да не увеличава.

Ако ще енергията им и в кисело зеле да се изразява, маса няма, съответно липсва еквивалентност по формулата. Колкото и да се нас**аш тука, това е положението. Сам го казваш, подчертал съм го, каква еквивалентност те буха в главата?

Грешиш. Достатъчното условие тук е центърът на масата на такава система да е неподвижен. Което означава сумата от импулсите на всички тела (като вектор) да е нула. Прост пример - когато два еднотипни обекта (изграждащи системата) се раздалечават или приближават по една права. Сумата от импулсите на всичките обекти в системата ни дава импулсът на самата система, и от там скоростта на центъра на масата на самата система. Значи при нулева сума на импулсите условието се свежда до това центъра на масата да е неподвижен. Ето формула за скоростта на центъра на масата на система от обекти в релативизма: Може да се прилага и за обекти като фотоните, които нямат маса.

Няма някакви правила. "Система" означава единство от обекти, независимо дали си взаимодействат или не. Теоретически всяка съвкупност от обекти може да разглеждаш като система. На практика има определен клас системи които са интересни, например затворените системи - това са системи в които няма поток от енергия от вън, сумарната енергия не се променя. За инерциалните системи знаеш. В нашият случай на два фотона, ни интересува поведението и характеристиките на такава система при условие, че околният свят не въздейства на отделните фотони. Изобщо разглеждането на системи спомага да се изучават "на чисто" характеристиките на отделни процеси и аспекти на реалността.

При процеси на анихилация на позитрони и електрони, се получават два гама фотони които се разлетяват в противоположни посоки. Масата на първоначалните частици, изчезва, но се явява като маса на покой, на масовия център, на двата гама фотони продукти на анихилацията. Сканер нали казва, че два фотона с противоположни направления на движение, имали масов център. Така че масата не се губи. И излиза на практика че "светлинната маса" не се движи заедно със светлината, а остава там откъдето се е зародила светлината. Expand Този текст от друга тема не бе коментиран. Безспорен ли е? Кое точно предизвиква неясност? Когато говорим за система, масата, момета на въртене, импулсът, зарядът и каквото се сетиш, нямат конкретно място. Например система от точки, формираща тороид. И масата, и зарадът, и моментът му на импулса е удобно да се разглеждат в центъра на масата. Но това е точка, в която няма никаква материя, тя не може да е носител на тези характеристики. При система нямаме конкретен носител на тези характеристики, те са характеристики на системата като цяло, независимо колко е раапределена в пространството. В горният пример, ако направим малка промяна - двата фотона да се разлетяват не от една точка, а от две раздалечени точки. Тогава къде ще бъде масата? Няма смисъл такава представа, че физическите характеристики на някаква система са на конкретно място. Квантовата механика налага и допълнително ограничение - тези характеристики не ги има във всеки момент. Те се изявяват/създават само при съответното взаимодействие.

Именно. Гениално е. Ти имаш нещо против? Или те е срам да го споделиш? Не са еквивалент бе, тъпчо, как ще е еквивалент по количество ненулева енергия с нулева маса при фотоните? Едното го има, другото го няма, какъв еквивалент, по каква формула са еквивалент в изпушилата ти кратуна? Ми научи българският език, да различаваш езиковите конструкции, накрая да търсиш смисъла. А ти караш по инерция, неизвестно как са ти хрумнали някакви глупости, и единствено си способен да осираш форума с глупости.

Съществуващата теория показва, че всякакви процеси там протичат за крайно фиксирано време и те са свързани с падането на обектите до центъра. След което приключват. Други модели в момента няма, или се крепят на много по-несигурни основи. И ти предлагаш алтернатива? Или се обаждаш само за да не заспиш? Защо си толкова безпомощен и жалък? Винаги преди следствията да бъдат проверени, се казва "според теорията". И след като са потвърдени, пак се казва така. Защото може да има различни теории даващи различни подробности, които още да не са изучени. И тук точно това обсъждаме - какво представлява черната дупка според теорията. Ти сега ли падаш от небето? Неизучено следствие, което не се разглежда според теорията, е безсмислица, свързана с някаква болна психика. Ти за това ли настояваш?

Преминаването през хоризонта на събитията е събитие и за света извън черната дупка, така че е нормално това събитие да създаде поток следствия извън нея. Но последващите събития с кораба вече няма да създават такъв поток. Изобщо, има много малък набор от параметри, които могат външно да характеризират черната дупка - маса, момент на въртене и заряд, ако не ме лъже паметта. Изобщо, черната дупка според теорията е едно много сложно образувание, което ние в момента се опитваме да разглеждаме с един много опростен модел - този на Шварцшилдовото решение. Например по този модел телата никога няма да преминат хоризонта на събитията, няма да ги "глътне" черната дупка. Това би елиминирало възможността да се сблъскат две черни дупки и да се излъчат гравитационни вълни, нали? Или централната черна дупка на нашата галактика, Sagittarius А, няма да поглъща нищо, докато инфрачервените наблюдения показват активност във вид на проблясвания от поглъщането. Причината за това противоречие е, че нашият модел указва на статична черна дупка, която няма друга материя наоколо. По-точните решения в тази посока показват, че околните тела смущават хоризонта на събитията, той почва да се вълнува като повърхност на течност, и се създават увлоеия той, за крайно време да погълне обект извън него. Тоест динамиката на реална чернатаа дупка по теория маха тези странни решения, които обсъждахме до сега. Но независимо че хоризонтът на събитията има такова лежерно поведение, никакво съобщение попаднало под него, не може да излезе. Поне без да моделираме с квантовата механика, това е положението.

Правилно! Енергията в пружината е повече, тя като система остава неподвижна, всички условия за еквивалентността са в сила.

Това опровергава ли теорията? Не. Какво се пуйчиш тогава? Теорията работи, докато няма опровержение. Факт. Теорията не определя реалността. Тя се подкрепя или опровергава от реалността. И докато само се подкрепя, тя е работеща теория, която дава полезни следствия. Това е смисълът на науката, да дава такива теории на база изучавнето на реалността. Както виждаш, твоите представи ти не работят в тая реалност Цялостната подкрепа на теорията от реалността е единственият факт, който има значеие. Непотвърдените следствия на една теория нямат никакво значение за нея, само потвърдените. Виждам, че продължаваш да не знаеш кое е същественото в науката, но си лаеш. То за лаене мисъл не се иска Това е някакво занаятчийство, да получиш близки до верните резултати без никаква друга мисъл. Които резултати ще са валидни само в тясната област, в която нагаждаш. При Айнщайн подходът е съвсем друг, и за това е печеливш. По лош критерии избираш кой да уважаваш, от там жизнената философия много бързо се срива. Ха познай сега кое е науката Май не успяваш?

Това е следствие от една много добре обоснована теория. Защо да не очакваме, че това следствие също ще се окаже вярно? Никой не вярва, имаме очаквания. Но ти бъркаш науката и религията... Ти имаш ли информация че не е така? Колкото до разбирането, да, ти си този който не разбира и приказва глупости без основание - "не било така, щото не е така"... Нямаш никакъв друг аргумент. Това не е ли простотия? Погледни се, непрекъснато повтаряш "св. Айнщайн", възприемаш нещата като някакви от никъде не дошли догми, разчиташ на цитати без да можеш да ги осмислиш, не разбираш процеса на самата наука и от къде се вземат твърденията за които я обвиняват, това не е ли простотия, питам? Чий го дириш по тоя форум?

Това не го нарушава. Поглъщане на фотон е цялата енергия на фотона да премине в частицата. И съответният му обратен процес, частица да излъчи фотон е невъзможен. Само когато частицата е съставна, като атома например. Но свободни електрони - не. При Комптън имаме само разсейване, фотонът си променя импулса и съответния за този импулс енергия, но не се поглъща изцяло.

Разликата е, че някои от нас разбират какъв е проблема. А каква е твоята гледна точка, си е твой проблем. Хайде стига истерии по тоя въпрос.

Свободна частица не може да погълне фотон. Нарушава се базовият закон за съхранение на импулса.Това няколко пъти сме го обсъждали.

Именно, и това непрекъснато уговарям. За инерциални системи говорим. Ето истинската еквивалентност на маса, енергия и импулс за произволна материална система: Ако импулсът p стане нула, свеждаме формулата до това което обсъждаме:

Съдържа много стари интерпретации с "релативистска маса", което води до обърквания.

Ами променя се условието, при което тази еквивалентност е валидна. Според СТО, имаме такава еквивалентност само за масата и енергията на система, чийто център на масата е неподвижен. Един отделно взет фотон, както и да го разглеждаш, се движи, и това което се нарича център на масата (в СТО дефиницията му не е чрез маси а чрез енергии) най-малкото се движи с него, т.е. фотонът не е система с неподвижен център на масата. И за това при него връзката маса-енергия не работи. Същото е и за еднопосочен поток от фотони, светтлина, за еднопосочен поток електрони, пртони, камъни. По-дълбоката причина е, че в еквивалентността на маса и енергия участва и импулса. Тоест точното име е еквивалентност на маса, енергия и импулс. Тогава става ясно, че известната еквивалентност на маса и енергия я има само когато импулсът е нула, т.е. центъра на масата на системата е неподвижен.

Видя ли сега, защо в науката не трябва да се вярва на авторитети? Казал бил Айннщайн... Голям праз че е казал нещо, по научната класификация пространство-времето има псевдоевклидова геометрия - метриката му не съответства на евклидовата, геометрията също, това е съвсем очевидно. И едва когато го разбиеш чрез избор на отправна система на пространство и време, самото пространство е евклидово. Но за физиката на СТО значение има изключително геометрията на пространство-времето. Когато разбираш базовите положения, не ти трябват авторитетите за да разбереш сам и всичко останало. И тогава верността на теорията престава да зависи от авторитета, тя заживява собствен живот - всеки може да съпостави експериментите и да провери теорията. Именно, и аз това казах - нямат маса, но имат енергия. Следователно демонстрират че масата не е еквивалентна на енергия. В класическата физика може импулса да изисква маса, но в случая фотоните нямат маса, независимо че имат импулс. За какво се пениш, като не си прав?