scaner
-
Брой отговори
16728 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
658
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner
-
Значи в това място няма гравитация. На какво основание трябва да лежи друга логика. Именно. Кое ме опровергава? Защо трябва да измислям несъществуващи същности?
-
Те не са в тензора на енергията-импулса, там са само енергията и импулсът на материята. Гравитационните вълни например пренасят енергия и импулс, но теорията там е свързана с много и сложни формули, не и е тук мястото за обсъждане. Времето в уравненията на Айнщайн е четвъртата координата (спотед обозначенията, нулев индекс, 0). По тази причина всички вектори в ОТО са от ранг 4, тензорите съответно 4х4, 4х4х4. Времето не присъства имплицитно в тензорите, само в координатният вектор, а той участва в лявата част на уравненията на Айнщайн. В тензора на енергията-импулса времето участва индиректно в компонентите с импулс и потоци. Общият инмпулс може и да не е нула, зависи от избраната отравна система в която разглеждаш двете тела. В система в която центърът на масите им се движи, сумарният импулс не е нула. В тази система цялата вселена се движи , както споменах в началото. Всичко е до избор, съответно тензорът на енергия-импулс ще е с различни компоненти. Цялото движение е в тензора на енергия-импулса. И импулсът, и енергията са основните характеристики на движението. Прблемът тук е много по-дълбок. Ако ингнорираме този тензор, ние игнорираме материята. Тривиалното решение на уравненията тогава се свежда до произволна константа, в частност нула. Тоест елиминирането на материята прави геометрията неопределена. Няма прострнство и време без материя, нещо което не е следствие от СТО.
-
От къде е ясно? Божие озарение? Всеки постулат лежи на база наблюдаеми факти. В случая такива липсват. Айде без спам в темата, малко повече четене ще ти се отрази благотворно.
-
Ако не измерваме пряко, измерваме ли косвено? "Вероятно" тук не върши работа, нужна е доказана връзка. И след като не измерваме нито пряко, нито косвено гравитация, какво те кара да мислиш, че има такава? Боже озарение някакво? Грешките трябва да се доказват, но не с такива противоречия. И главните букви не носят допълнителен смисъл
-
Преведено на съвсем обикновен език това означава, че чрез координатна трансформация (съответен избор на отправна система) гравитационното поле може да изчезне (локално, както например при свободното падане), с което изчезва и неговата енергия и импулс, те не се съхраняват. Затова неговата енергия и импулс се описва с псевдотензор, не с тензор. При тензора имаме съхраняващи се величини в различните системи, при псевдотензора нямаме. Но това са подробности.
-
Тензор энергии-импульса
-
ЦЪК От Библиотеката Това е азбуката на проблема. Преди някой да почне да се тръшка и да не се съгласява, трябва да познава досконално тези проблеми и решения. Ма на...
-
Последните няколко години, след обработката на резултатите от WMAP и PLANCK нещата дръпнаха напред. Има четири напълно потвърдени следствия, свързани с инфлацията, едно силно напред в потвърждаването но още точност му трябва, и едно по което в началото имаше фалшива радост (BICEP), но после му намериха проблеми и за сега се отлага наблюдението с няколко години (сега се подготвя BICEP3). Но когато обсъждаме Големият взрив, инфлацията не е толкова важна - тя е непосредствено преди него, във времево отношение лежи между ГВ и сингуларността. Но при наличните наблюдения, вече става актуален въпросът какво се случва в началото на инфлацията.
-
Хехехе, майтап, ти май още не си се запознал с експерименталните доказателства за инфлацията? И толкова време сееш някакви халюцинации наоколо? Мъкаааа... И после науката ти била изяла компота с вилица...
-
Зависи доколко коректно е разгледан парадокса. Аз преди сто години като се запознавах с парадокса на близнаците, в Большая советская енциклопедия точно така беше написано, казусът с близнаците включва ускорение, единият близнак е в неинерциална система, следователно няма решение в рамките на СТО, решението се получава в ОТО. И това от башка академици беше писана тая статия. А после се разбра, че хората са сбъркали. Както и аз сам стигнах до такъв извод по-късно. После като прочетох монографията на Мьолер, там всичко си дойде на мястото, една голяма глава с много подробности беше отделена на ускорено движешите се системи, описвани с последователност от лоренцови трансформации. Така че като четеш, трябва и да осмисляш прочетеното. Пък ако е от интернета, направо не ти завиждам
-
На практика СТО е приложима и за ускорени движения. Разликата със ОТО е, че в ОТО се допуска и роля на кривината на геометрията, каквато в СТО няма. Със средствата на СТО могат да се решават всякакви задачи свързани с ускорението, но в някои случаи в които се намесва и кривината на пространство-времето, коректният резултат дава ОТО. Acceleration in special relativity
-
Не осъзнава. Забърсал го е ефектът на Дънинг-Крюгер.
-
Никой не се събира. Съгласяват се, убедени от натрупаните и вече всестранно обсъдени в статиите проверени аргументи. Но ти явно си на подходящата възраст, когато нещата се обясняват лесно с Дядо Мраз Дерзай, може да порастнеш...
-
Е това го повтаряме няколко човека от началото на темата. От де да знам че точно ти си го пропуснал?
-
След като отговарят на всички критерии за наука, какъв е проблемът да бъдат причислени към нея? Тя за това науката се прави с консенсус, а не по желанието на офисния планктон. Това че глупаци като тебе не ги разбират тея работи, има ли някакво значение? Наивници като тебе могат да си кръщават нещата както им е удобно, това е само от дефектни ограничени представи. Вижда се че имаш голям проблем. И не само с това, с де що наука има наоколо имаш проблеми. Твоето отричане на СТО е само поредният симптом от тая болест. Хем нищо не си вдянал от нея, хем пърхаш да я коментираш и да се изказваш. Е, последствията от това са видими за всеки. Имаш огромен разрив между искане и можене.
-
Аз нямам пред вид нито пространство, нито време, нито някакъв микс - в случая въпросът е за импулс. Импулсът е характеристика на движението в пространството, енергията по тази аналогия е четвъртата компонента от векторът на енергия-импулс, т.е. "импулсът" във времето, ако може така грубо да се изразим. Ако имаме пред вид и двете, терминът "импулс" не е коректен, трябва си "вектор енергия-импулс", а пък пълното разпределение на материята изисква и тензор.. Но за да има някакъв импулс в пространството, трябва да има някакво движение на материя в него. И за това давам пример - за някакъв наблюдател цялата вселена се движи в пространството, има си импулс. Отделно ще си има при тези условия и енергия, разбира се. Но въпросът е за кой точно импулс става дума, и това питам. Трябва да се уточнни терминологията. И какъв е проблемът, когато с достъпните ресурси са възможни само две наблюдения? Като не те кефи, направи повече - ще имаш шанс да опровергаеш теорията . Но до тогава си гледай сърбежите. Толкова ли си изпаднал, че не съобразяваш вече елементарни базови положения?
-
Няма. Какво значи изобщо "нулев вселенски импулс"? За всеки наблюдател останалата вселена се движи, и си има някакъв импулс Всякакъв импулс и енергия на материята се задават в дясната част на уравнението, в тензорът на енергията и импулса.
-
По всичко личи, че Младенов е неадекват на квадрат...
-
Това с което ОТО надстройва СТО е римановата геометрия на пространство-времето. Разбира се, двете теории не са една и съща, различават се, даже не се преливат една в друга при граничен преход. Ключовата дума тук е локалност. Надграждането на СТО с римановата геометрия и принципът на еквивалентност, валиден в локална област, води еднозначно до схемата на ОТО, и това е пътят който е помогнал на Айнщайн да стигне до нея. Въпросът обаче, дали ОТО се свежда еднозначно до СТО, като направим граничен преход към отсъствие на материята, създаваща гравитацията, не е еднозначен. Нека вземем уравненията на Айнщайн без ламбда членът: Ако в това уравнение направим преход към нулев тензор на енергията и импулса (или нулева гравитационна константа, което е същото), ще се получи едно уравнение което се удовлетворява от много различни геометрии, не само от тази на Минковски - например се удовлетворява и от евклидовата геометрия, с независими пространство и време, и от всяка друга геометрия с константен метричен тензор. Тоест при такъв преход от ОТО не се получава еднозначно СТО. Това е глобален преход. Ако обаче разгледаме едно вакуумно решение на това уравнение, например на Шварцшилд: и направим локален преход на масата (или гравитационната константа) към нула, се получава еднозначно метриката на Минковски: Тоест на локално ниво ОТО преминава еднозначно в СТО, но на глобално тя е нещо повече, нещо различно.
-
Много адекватна илюстрация за "несъгласяването" на Младенов
-
Това си е някква твоя представа, сбъркана както всичките ти останали представи. Тълкуванието в науката е съпоставяне на фактите с определени модели. В едни модели фактите подкрепят едно, в други друго, в трети съвсем противоположното. И печели моделът спрямо който могат да се тълкуват позитивно (като потвърждение) максимално количество факти. А мнението, нали знаеш къде да си го пъхнеш? Мненията, за разлика от тълкуванията, в науката трябва да се аргументират. Мнения без аргументи, като твоите, нямат збсолютно никакво значение. Ти бъркаш науката с някаква демокрация, дето всичко може да се приказва без никакъв контрол. Тц.
-
Всяко решение на една задача при дадените условия, колкото и безумно или глупаво да се струва на някой, е решението на задачата. Тук няма условно и безусловно, смислено и безсмислено - има най-доброто решение на проблема. Това е единственият критерии Разбира се че не е гаранция. Само ти може да разсъждаваш с такива неадекватни схеми. Това е най-добрият модел с който разполагаме, който предсказва най-адекватните следствия по отношение на реалността. Тоест това е модел, който има най-добра предсказателна сила - за разлика от всичко друго до момента. Ти така и не разбра какво е знание, и какъв е смисъла от науката. Заслепен си от търсене на някаква истина, каквато няма. Заслепен си от някакви първобитни представи, изоставени преди много векове. За разлика от истината, която е абсолютно точно и пълно знание за реалността, т.е. модел който може да прогнозира всичко и то неограничено точно, знанието е текущият модел, който най-добре на настоящият етап може да дава прогнози. И като такъв, този модел може да се усъвършенствува, увеличавайки знанието. В настоящото време този модел се основава на разширяването на вселената. Колкото и да се тръшкаш или неприемаш, няма значение.
-
Значи, попитах те горе защо считаш че вселената съществува, след като никой не е ходил там да провери, замълча като тапа. А този въпрос може да се зададе във всякакъв контекст. Например, съществува ли слънцето, след като никой не е кацал на него да го пипне? А кой е проверил директно на слънцето, че енергията му идва от ядрената реакция, която си мислим че работи там? А кой е премерил масата на планетите, за да работим с числата, с които работим? А има ли ги кварките, след като никой не ги е пипал, че и не ги е извличал самостоятелно? Ти спомняш ли си как се тръшкаше, че анизотропията в реликтовото лъчение сочела, че можело да се установи собственото движение на спътниците? Какво движение, какви пет лева, след като тази неравномерност в червеното отместване също трябва да се интерпретира чрез доплеров ефект за да се свърже с движение? Момченце глупаво, всичко това са модели, които ние градим, за да обхванем достъпните данни, и с тях да можем да решаваме проблеми. На някои недоносчета може да им се струва, че били глупави, че не били реални, тва си е техен проблем щото не са дорасли до смисъла що е то глупост в случая. Само по този начин можем да опознаем света, чрез модели. Моделите са като чорапите: имаш един крак, и трябва да му облечеш най-удобният чорап, такъв чорап който да застане върху крака максимално плътно, с най-малко гънки и излишни чупки. За някои той може да е грозен, за друг може да е примитивен, но единствената характеристика по която той трябва да се оценява е да е максимално удобен. Моделът трябва да си върши работата. Ти се беше опетлявил по въпроса с истината в науката. Истината е характеристика на мисленето, свързващо негово отношение към предметът на мислене. Преведено за нашият случай, свързан с науката, това е характеристика определяща доколко близко мислите и представите, породени от нашето мислене кореспондират с околната реалност. А това става, изграждайки мисловен модел на тази реалност. Науката прави това, просто нейният модел е много по-детайлен и логически свързан. И тук няма значение "глупаво" ли изглежда да използваме червеното отместване за модел за разширение на вселената, ако адекватността на този модел е по-добра от всяка друга подобна схема с която разполагаме. Тази адекватност е стъпка към истината, стъпка в правилната посока по кривите пътеки на знанието. Но проблемът е, че ти и с мисленето не си приятел, и там тръшкането взема превес. "Глупаво" било нещо си, хахаха
-
А какво потвърждава? Какво е името на това, което се потвърждава с това въртене? Именно, тя е името на същността която се нуждае от обяснение. Името се измисля, нали? Всичко останало, свойствата, следва от наблюденията. Как живееш с тая стена от предразсъдъци?
-
Какво значи "никой не противоречи"? Една хипотеза или се потвърждава, или се опровергава, това е противореченето, друго няма. В случая се потвърждава: Доказателства за съществуване на тъмната материя И хипотезата се ползва, докато се опровергае. Няма друг начин. И изобщо, на тебе ти липсва разумен критерии за "смислено", и с това безсмислено понятие се опитваш да си избиеш някакъв комплекс тука...
