scaner

Значи това не е съвсем вярно. Представи си следната ситуация. Имаш двумерно пространство, повърхността на сфера. За визуален пример да вземем повърхността на земята. Това е пример за риманова, неевклидова повърхнина. Да разгледаме каква е физиката върху нея. Харесваме си екватора, и си избираме две точки от него. Нека да са свързани с нещо по-забележително, едната е в Уганда, езерото Виктория (33 градуса източна дължина), другата на река Конго (25 градуса източна дължина). Разстоянието между тях е около 900 километра - достатъчно, за да махнем подозренията, че два самолета в тези две точки някак се привличат, някаква сила между тях ще влияе на движението им. Та вземаме споменатите два самолета, засилваме ги точно в посока на север по меридиана, и ги пускаме без да им влияе някаква друга сила. Значи в началният момент траекториите им са паралелни, а гарантираме че самолетите ще се движат по права линия, ограничена от гдвумерната геометрия - по меридиана. И през целият път гарантираме, че никакви сили не им действат, един вид имаме тяло, оставено да се движи по инерция, за всеки от самолетите. На самите самолети имаме уреди отчитащи ускоренията предизвикани от външните сили, и стратегията на движение е избрана така, че тези уреди да отчитат нула по целият път - движение без външни сили. Какво се получава обаче. Ако мерим периодически разстоянието между самолетите, ще видимм, че независимо че самолетите са тръгнали да се движат по паралелни линии, разстоянието между тях започва да намалява до нула (на северният полюс). При това намалява неравномерно, в началото дълго време се държи почти едно и също, после има един участък (между 30-70 градуса северна ширна, когато намалява нелинейно, по-бързо, и накрая намалява почти линейно, докато двата самолета изведнъж се оказват в една точка на северният полюс. Тълкувайки тези резултати според Нютоновата физика, ние трябва да заключим, че на самолетите им действа някаква необяснима сила на привличане. И я кръщаваме гравитация. Но да не забравяме от къде тръгнахме - през целият път самолетите се движат без ускорение само по права линия - по геодезичната линия на сферичната повърхност, по меридиана. Тук се вижда разликата между силата и гравитацията. Причината самолетите да се приближават е самата неевклидова геометрия - и тази причина се нарича гравитация. А силата се получава, когато това движение по неевклидовата геометрия - движение без никакви сили, по инерция, по нейните геодезичнни линии - проектирано в евклидовото пространство, изглежда движение по крива линия, движение с ускорение, съответно - движение под действие на сила. Същото е и с реалната гравитация. Там само имаме малка добавка - телата сами действат и изкривяват пространство-времето, разпределението на материята само създава специфичните геодезични линии, по които материята се движи без ускорение и сила, а проекцията в тримерното пространство създава "илюзията" за сила. Както виждаш, идеята е, че в пространство-времето гравитацията не е сила, там сила липсва. По всичко казано до тук, движението на земята около слънцето, елипсата, е тримерната проекция на движението на земята по геодезична линия в пространствио-времето, движение без външни сили. Ако се позамислиш малко повече, това което се губи при такава проекция, е частта отговорна за времето. Значи разликата между 3-мерната елипса и 4-мерната права (геодезичната линия) се получава поради отсъствието на времевата компонента от траекторията. И за това се счита, че главната причина за тези траектории които наблюдаваме под действие на гравитацията, е изкривяваето на времето. В това изкривяване се съдържа това, което наричаме гравитационен потенциал. Пространственото изкривяване е много по-слабо и пренебрежимо, то може да се илюстрира като приннос с местенето на перихелия на Меркурий.

Идеята е малко по-различна. Изкривявайки пространство-времето, обектите се движат по геодезични линии, които в пространството са криви и прядизвикват ускорение, т.е. интерпретират се като резултат от сила. Това е по-силно обяснение, защото включва и възможността гравитацията да няма потенциал. В ОТО полето е потенциално само при слаба гравитация, при силна е доста по-сложно. Не се разчита на такава сила. Примерно, такова поле се създава от безкрайна равнина с фиксирана плътност на масата, разположена някъде, дори в безкрайност. Поне в класическо приближение на задачата, и за електростатично, и за гравитационно поле. Това е добро приближение за полето и в малки области на по-малки обекти, като земята.

Виж сега. Според уравненията, гравитацията се създава от разпределението на енергията, описвано с тензора на енергия-импулс. Ако в този тензор опишем две теа с маси, но на някакво разстояние едно от друго, автоматично в схемата е влязла и потенциалната енергия между тях. Ако са със заряди - също. Потенциалната енергия на свита пружина също влиза чрез пълната маса на пружината и консервираната в нея енергия. А материята не се криви, няма такова понятие Е как да няма? Ежедневното чувство за гравитация ни е свързано с нейният интензитет, т.е. точно с потенциалната разлика. В хомогенно поле интензитетът е постоянен, т.е. и на морското равнище, и на орбитата на луната ще изпитваш една и съща сила насочена в една и съща посока. Това значи, че в тази посока между две много близки точки ще имаш постоянна ненулева потенциална разлика. Ти може би бъркаш със ситуация с еднакъв потенциал в пространството. Това е друго. Каква относителност? Относителността не е причинител, тя няма действие, не може да изпържи едни картофки, камо ли да създаде ускорение. Ускорението се създава само при взаимодекствие на друга материя/обект, която извършва някаква работа. Малко поглед отвъд носа . Цитирам ви: "Инерциална система е всяка която се движи с ускорение. ". За какви неинерциални системи става дума тук? Ами ти твърдиш нелепости, после страхливо подвиваш опашка и бягаш. Ми дръж се мъжки, докажи твърденията си, или си признай дупките в знанията. Така че ако настояваш за някакъв проблем, си длъжен да го докажеш. Щото с това поведение само показваш, че не разбираш от ЗЗЕ. Делата ти са такива, тук не гледаме приказките. Учебната скала с оценките най-подхожда за ученическите знания, и за проблемите свързани с тях Тук си е на мястото, и е доста адекватна.

Подвеждаш ме If the potential energy function U(x) is known, then the force at any position can be obtained by taking the derivative of the potential. Кое точно те подвеждам? Кривината е геометрична характеристика, на пространството-времето. Пространство-времето не въздейства със сили. Ако въздействаше, то трябваше да извършва някаква работа, да е източник на некомпенсирана енергия. Силата е физическа величина, характеризираща взаимодействието между два материални обекта. Ако ти стоиш на земята, кривината се характеризира с непаралелността на две тежести, спуснати от двете ти ръце (поради насочеността към центъра), силата от това не се влияе. Това е защото полето не е хомогенно. В хомогенно поле, избирайки свободно-падаща система, ти напълно елиминираш гравитация и всякакви кривини, всички компоненти на тензора на Риман се нулират - изпадаш в състояние на инерциална система. А потенциала е друго нещо, да, той е свързан със силата чрез градиент от него (коео е първа векторна производна).

Двойка. Двойка. Кой е причината да се ускоряват вътрешните обекти, Божата Воля? Ъ? Значи не можете да направите сметките, ама се бил нарушавал закона? Халюцинации значи... Пак двойка. Отнасяйте се към урозците си по-сериозно, че с толкова двойки за никъде не сте

От къде се взе свободно падане пък сега? И какво значи изобщо "двжение с ускорение" за една отправна система, и какво то има общо с нейната инерциалност примерно? И изобщо знаете ли какво е "инерциална система"? Съдейки по изказванията ви, не знаете. Това обяснява всичко останало... Хайде съсредоточете се на простата ситуация, която се видя че не разбирате. Останалите ви незнания - друг път.. Ми хайде де, направете сметката за енергиите така, както изисква ЗЗЕ. И спазвайте формулировката му както е по учебника. И се надявам сам да си видите липсите в знанията. Толкова ли е трудно, че толкова време се въртите като муха без глава? Къде сте спали изобщо в училище?

Голяма каша забърквате. Познаваме законите в инерциална отправна система. По тези закони, в такава система ако едно тяло се ускорява, неговата енергия се променя. Защо? Защото му действа сила, която върши работа върху тялото. Но от гледна точка на гюлето, когато то самото се ускорява, то се намира в неинерциална система. В такава система законите за инерциални системи не са приложими. Например в тази система на зида не действа сила която да върши работа. Тоест инерциалната и неинерциалната системи не могат да се сравняват по такъв начин. Както забелязвате по формулата за кинетична енергия, тя зависи само от скоростта на обекта описван в инерциална система, не зависи от неговата предистория - дали се е ускорявал или не. Така че тук пряка връзка няма. Но независимо от всичко това, закон на физиката е, че енергиите на две тела могат да са различни, формулата е ясна. Тук не може да протестирате, а трябва да си прочетете пак уроците. Къде сте ги учили тези неща? Бягайте да ги осъдите и да си върнете парите. Гарантирам успех Това което правите е глупост - сравнявате ябълки с пирони. Сравнявате кинетичната енергия на зида с кинетичната енергия на гюлето. Няма такова правило, в такова сравняване няма никакъв смисъл. Намерете това правило в някой учебник, да видим за какво става дума Учебниците трябва да се четат внимателно, а не да се доизмислят както ни скимне. Правилото е, че физическите величини в една система трябва да се преобразуват чрез координатните трансформации, свързващи тези системи, за да бъдат сравнявани с величините в друга система. Тези трансформации включват взаимното отместване на двете системи, съотношението на мащабите им, взаимното завъртане, и относителното им движение. Например ако в едната система дължините се мерят в лакти, а в другата в метри, координатните трансформации включват и преобразуване от лакти в метри и обратно (трансформация на мащаб), за да получите коректно сравнение, В нашият случай важно е движението между двете системи да се отчете. Най-прости трансформации, които отчитат това движение, са Галилеевите. Тоест трябва да преобразувате енергията на гюлето от първата система във втората, и чак тогава да я сравните с енергията на гюлето във втората. Сравнявате енергията на гюлето в една су=истема с енергията на гюлето в друга система, демек да сравнявате ябълки с ябълки, а не с нещо друго. Пробвайте с Галилеевите трансформации, и ще видите че всичко е наред. Това са базови положения във физиката, без тях ще ви е мъгла и ще ви се привижда нарушение на всякакви закони Но това няма общо с физиката.

До тук всичко е точно. Всичко е според формулите на физиката. Ето това не е верно. Първо, в системата на гюлето никой не е ускорявал зида, така че ускорението не може да се разглежда в някаква причинно-следствена връзка с енергията на обектите. Второ, ЗЗЕ не работи като сравнява енергии в две различни системи (в това няма смисъл), а само в една и съща (произволна, по избор). Тук разсъжденията ви не са верни. Опитайте се да си припомните дефиницията му. Например, че пълната механична енергия на затворена система от тела, между които действат само консервативни сили, остава постоянна във времето. Е, кое е системата обекти в случая, и защо вие я игнорирате? И колко е пълната и енергия? Има ли тук различни системи които да ни се бъркат? Няма. И трето, срещу какво всъщност протестирате? Срещу формулите за кинетична енергия, които водят до този резултат? Тук трябва да се оплачете на Лайнбиц и Кориолис, които са обосновали тези формули за това понятие, или да разберете какво са имали пред вид Или срещу ЗЗЕ, който не разботи така както си го представяте? Мисля, че пропускате нещо много важно в цялата картинка... Усложнете малко ситуацията. Нека върху зида да сложим топка за тенис и перо. И топката за тенис, и перото ще имат различна кинетична енергия в системата на гюлето. Но гюлето ще има една и съща енергия в системата на зида - и за топката за тенис, и за перото. И това е по дефиниция. Как си представяте че трябва да работи ЗЗЕ в тази ситуация?

Това е вярно, само да внеса малко пояснения за цялостна картинка. Значи, поставен си пред неизвестността - какво е създало ГВ? Явно е някакво превръщане в материята, доколкото я познаваме тя ги може такива неща. Основният обект на изучаване от КМ е полето, така че предполагаме, че най-общо е някаква промяна в състоянието на поле. От друга страна, началото е свързано с инфлацията добре описвана от ОТО, така че от тук идва името - инфлатонно поле. В тази конфигурация, се опитваме да съберем сведения за нещо като поле, на база най-общите представи идващи от знанията ни досега плюс наблюденията. Търсим най-добрият за знанията ни модел, нямаме друг полезен ход, нещата трябва да се правят на малки стъпки. За инфлатонното поле можем да изкажем малко твърдения, на база последващото развитие на събитията. Демек се опитваме с обратен инженеринг да го реконструираме. Тя цялата наука е обратен инженеринг върху природата До тук най-общи съображения. От там нататък следва разнобой. Последиците от това поле в един аспект можем да опишем само на база ОТО - последващото разширение. Но други свойства можем да опишем само от гледна точка на КМ, последващият преход в енергията на взаимодействието, намаляваща в резултат инфлацията и разширението. Тоест губи ни се общият поглед от двете теории, поради това че още не са обединени, разглеждаме нещата на парче. Което не е достатъчно точно, но толкова са ни знанията сега. Проблемът на енергията в началният момент. Ние не знаем как влиза енергията на инфлатонното поле в тензора на енергията импулса (ако разчитаме на уравненията на ОТО в този момент). Нормалната материя влиза чрез масата си и разпределението си, но тук имаме ли маса? Инфлацията във вида в който я познаваме от ОТО, работи когато нямаме материя с маса, и нямаме допълнителна енергия в тензора на енергията. Значи, вероятна картина е енергията на инфлатонното поле в началото да влиза по подобен начин, докато не се активира полето на Хигс и тензора на енергията придобие познатата форма. Тогава инфлацията свършва, и минаваме вече на познатото ОТО. Значи, някъде преди този момент ОТО и КМ не са точни сами по себе си, а трябва да работят в някакъв тандем. Какъв, неизвестно. Значи трябва да помним, че някои съображения следват от опит за прилагане на ОТО в област в която е съмнителна нейната приложимост. Тоест това което правим в момента е да опипаме с познатите теории какво се случва в една гранична за тях област. Това би се променило ако двете теории се обединят, но това са два независими процеса, като не може единият да изчаква другият, не се прави така. Общо взето на база това което знаем, картинката е горе-долу тази, най-вероятно. Има много неизвестности, които обаче могат да се бият една по една и да се уточняват в рамките на схемата. Но схемата е достатъчно жизнеспособна, за да се проработва, доуточнява и проверява. Не бъркай разширението с поле, това са различни неща. Разширението е поведение на пространство-времето в резултат на въздействието на материята и полетата. Нали разбра, определението за разширение е чрез геометрията - на големи разстояния да няма паралелни геодезични линии. Поведението на материята, по което ние съдим за разширението, е следствие от тази характеристика. На малки разстояния това може да се нарушава. Там се говори за пекулярни скорости. Това са скоростите между галактиките в сравнително малки мащаби, там галактиките могат както да се приближават, така и да се раздалечават, в такива мащаби геометрията е примерно плоска. В по-големи мащаби вече геометрията на разширението започва да преобладава над пекулярните скорости, и да изпъква самото разширение. Ролята на полето на Хигс е интересна. Скоро не съм се ровил по списанията, да видя гурутата каква роля му отреждат - дали в тензора на енергията-импулса, или в тъмната енергия. От най-общи съображения то трябва да е част от приноса към тъмната енергия, според мен. Интересно ще е да се попрочете в тази връзка, но сега за съжаление нямам време... Невронната ми мрежа дето я разработвам много нахитря и сега успешно ме цака и ми се съпротивлява Тук възниква интересен проблем, свъран с КМ. Може би знаеш, но всяко поле в КМ има най-ниско енергетично състояние, в което няма кванти, но което е с не-нулева енергия. Това е т.н. физически вакуум, среда лишена от атоми, молекули и други кванти, но в която има енергия, която флуктуира, квантовите флуктуации на вакуума. Тази енергия по разпределение много добре пасва за обяснение на тъмната енергия, има нейните характеристики. Но оценена по величина (теоретично), тази енергия надхвърля нужната тъмна енергия с над 100 порядъка. Това е един от сериозните проблеми във физиката сега. В тоя кюп е и полето на Хигс. Решаването на този проблем сериозно би ни придвижило напред. Тук не си прав. Наличието на материята не изключва разширението, ние сме в такава ситуация. Изобщо, положението е многопараметрично, и е трудно да се поставят такива разделителни линии.

Добре де, колко пъти да повтаряме едно и също нещо? Обект А в система Х1 има една енергия, обект В в система Х2 има друга енергия. От къде на къде трябва да са им еднакви енергиите? Видяхме, че ЗЗЕ тук не играе. Проблемът е същият както доматите в София са на друга цена от портокалите в Пловдив. Тук има ли противоречие някакво?

Добре, дай да видим какво е положението за което говорим. В едната система разглеждаш кинетичната енергия на колата. В другата система разглеждаш кинетичната енергия на стената (или камион, или астероид, каквото ти хареса). Защо очакваш, че тези кинетични енергии - на два различни обекта - трябва да са еднакви? Тоест къде е парадокса, че енергиите на два различни обекта в две различни отправни системи са различни? Другото, за закона за запазване на енергията. Припомни си формулировката, и се опитай да намериш в нея нещо за различни отправни системи. Не, няма такова нещо. ЗЗЕ е формулиран за баланса на енергиите в една и съща отправна система. Например, в системата в която колата е неподвижна: пълната енергия на системата кола-зид е равна на енергията на зида, която е общата сума на енергиите на обектите, и за тази сума е валиден ЗЗЕ. След удара тя се разпределя - част се прехвърля на колата и тя се задвижва в споменатата система, част се отнема от зида и той променя скоростта си в същата отправна система. В същата система може да формулираш и закона за запазване на импулса. И от двата закона да определиш точно каква част от енергията къде ще отиде, какви ще са скоростите на обектите след удара. В друга система правиш баланса по същите правила, и там изхождаш от ЗЗЕ в сметките. И няма никакви проблеми, ЗЗЕ се спазва, защото го ползваме изначално за да направим с него баланса, това е външно изискване за задачата. Ти може би очакваш, че резултатът от удара, "смачкването", по тази причина ще бъде различен в различните системи? Така както съм ти го описал, няма смачкване, имаме идеално еластичен удар. За да сметнеш "смачкването", трябва да въведеш енергия на деформацията. Още тук е ясно, че тази енергия е величина, която зависи от някаква деформация, и не трябва да зависи от отправните системи. Тя е равна на работата, която силата на деформация извършва, за да създаде деформация с някакви размери. Тук ще ти се изправят ушите да смяташ задачи по съпромат Но както и да смяташ, деформацията е еднаква, колкото и да я въведеш, това ще повлияе само на скоростите след удара.

Значи, сегашното поведение на вселената - разширение и т.н. - се описва перфектно с уравненията на Айнщайн, в които инфлатонното поле не участва. Тук сме принудени него да го търсим замо за началният етап, то е хипотеза само за този участък. След него то поражда това, което сега наблюдаваме - нормална материя и тъмна енергия, с описанието на които за сега се справяме добре. Тоест инфлатонното поле явно има свойството да намалява по интензивност и да става ненаблюдаемо в сегашният етап, което не противоречи на ограниченията които КМ дава за полетата. Човече, забрави на този етап всякакво отблъскване. То не е нужно за това, вселената да се разширява. Извади отблъскването от рзсъжденията на този етап. Разширение имаме и при липса на тъмна енергия. Тя влиза само по необходимост, от наблюденията, че има отклонение от линейното разширение. Но тя не е нужна за да имаме само линейно разширение. Махни това "отблъскване", то нищо свързано с разширението не обяснява, а само пречи на мисленето, води до объркване, самопоставена преграда. Дори без никаква материя и енергия, само с космологическата константа, имаме разширение, а там отблъскване няма - няма какво да се отблъсква. С въвеждане на отблъскване гониш Михаля, както казва народа, объркваш си целите. Очевидно разширението не е свързано с отблъскване. То е свързано с началното състояние на материята, така както и хвърлен камък се движи нагоре, независимо че има сила която го дърпа обратно. Началното състояние на материята води до това, кога ще спре разширението, и дали изобщо ще спре - както и при камъка, кога ще падне и дали изобщо ще падне. Тъмната енергия само наслагва много слабо въздействие отгоре, и то също не е свързано с отблъскване над останалата материя (както виждаме при де Ситер). Какво значи "вдлъбната"? И свиването, и разширението стават при положителна кривина на пространството. И за разширението не е нужна енергия. Виж вселената на де Ситер - тя се разширява, при това експоненциално, без да има никаква материя и енергия, а се подчинява на същите уравнения. Верно, там има космологична константа. Но и без нея, при само привличаща материя, тя пак се разширява. Тук проблемите не са в уравненията, а в свойствата на самата материя. Погледнато от друга гледна точка, от свойствата на инфлатонното поле - търси се такава физика за това поле, която да обясни поведението на материята на различните космологически етапи, което директно или косвено наблюдаваме. Самите уравнения на Айнщайн няма да останат в тази форма изобщо, защото КМ ще ги подкастри в някаква степен. Самият Айнщайн над 30 години до смъртта си се опитва на база тези уравнения с различни вариации да създаде модел на наблюдаемата материя, като произхождаща от самата геометрия. Той е разгледал огромно количество варианти на тези уравнения, но всичките не водят до смислена ситуация. Потенциалната енергия също участва в тензора на енергията и импулса, и има поведение на нормалната енергия. И само да добавя, силите не учстват в уравненията на Айнщайн, не могат да влияят на кривината

Виж сега... Масата създава положителна кривина на пространството. Космологичната константа също създава положителна кривина на пространството. За справка - решението на де Ситер което дадох по-горе. Изобщо, при отрицателна кривина пространството може да има много екзотични свойства, там тръгва да работи не Римановата геометрия, а тази на Лобачевски. В такава геометрия може да се проявят много особено свойства - например да отидеш от някаква точка до безкрайност и обратно за крайно време. Това е друга ситуация, различна от наблюдаемата. Какви свойства има пространството с отрицателна лривина (съответно отрицателна космологична константа) може да се види например ТУК.

Стига с тази "отблъскваща гравитация" Любопитното на космологичната константа е, че тя действа и когато няма материя. Има едно решение на Айнщайновите уравнения за така наречената "Вселена на де Ситер". Това е решение на уравненията с нулев тензор на енергията и импулса, без материя, но с ненулева космологична константа. То добре се вписва в началното състояние с бърза инфлация, както и в настоящият космологичен етап започва да заема място (началната инфлация е също ускорено разширяване). Решението е с постоянна кривина на пространството R, която е пропорционална на космологичната константа. Сега, ще ме питаш, как му личи на пространството че се разширява, като няма материя в него. По свойствата на самата геометрия - не може да има паралелни геодезични линии в него, всички се раздалечават. Същата ситуация се наблюдава и сега, и както виждаш, причината не е някаква антигравитация между материята. Така че намали темпото с антигравитацията. Ако те интересува, в немската версия на Уикипедията най-отдолу има повече и по-съществена литература по въпроса. Може да я потърсиш. Немската версия на Уикипедията е много добре поддържана, и според мен понякога съдържа повече информация от английската А самата геометрия на де Ситер е дискутирана ТУК, но се иска малко математическа подготовка за нея.

Аз казвам същото. Всичките модели с които работим се основават на природата. Нищо друго. Обяснимо е да не ти е ясно какво правят чичковците в белите престилки, че откъде да знаеш? Не, Младенов, те не си измислят, те питат природата и се вслушват в думите и. Както и предположи по-горе, че се прави. Но явно не го знаеш, че и другите са се сетили, нали? Е срещу какво се пънеш тогава? За звезда не се отнася, границата се оценява на доста порядъци по-висока температура. Любопитното е, и че полето на Хигс се появява там някъде, преди това маса е нямало. Което е спомогнало и при инфлацията. Ти имаш някакви доказателства, че това не е така? Пробвал ли си ги при 100 милиарда градуса? Кажи си, за да кажа на чичковците в белите престилки че не са прави Е, там нещата не се мерят в градуси, а в енергия на взаимодействие. И както казах, това вече е проучено при електрослабото взаимодействие. Ако те перефразирам, излиза че "електромагнитното взаимодействие зависи от температурата"? Ами така излиза, факт. Любопитно ми е, защо по тема, по която очевадно нищо не си чувал, се опитваш да се изказваш толкова профански? Внимавай, от сарказъм човек може да се задави. Що не вземеш да се занимаваш с нещо което ти се отдава? Шев и кройка?

За да разберем какво става в началото на Големият взрив, ни пречи сингуларността в която опират сегашните закони, като се екстраполират в миналото. Което значи, че те са неточни, те не работят в тази област. Какви са реалните закони - трябва да ни каже теорията, която ще се получи след обединение на КМ и ОТО - тя ще е способна да разреши сингуларностите. Едно съвсем логично предположение ни дава квантовата теория на полето. При високи енергии слабото и електромагнитното взаимодействие се обединяват в едно електрослабо взаимодействие, и тази област е добре проучена. Според квантовата хромодинамика, при още по-високи енергии към обединението се добавя и силното взаимодействие, и за това също има някои наблюдения, макар че все още да има неясноти. Логично е и последното взаимодействие, гравитационното, да влезе в това обединение. Тоест гравитация ще имаме, когато температурата след взрива падне под някакъв праг. И така поред, следващите фазови състояния на вакуума. Един вид, вакуумът "кристализира" в различни фази охлаждайки се, пораждайки взаимодействията които познаваме. Това вече е доста обоснована теория, макар и с някои недостатъци, малка е енергията на колайдъра още. Както виждаш, квантовата физика се притичва на помощ. Нали знаеш, най-добрата хипотеза е тази която обяснява максимум неща, и стъпва на наблюдаеми феномени. Като Големият взрив От друга страна, самият въпрос ти е погрешен. Законите може да не се променят с времето, но сегашната им форма да не е напълно точна (не знаем всичко все пак), и при някакви условия тази форма да не е верна. Но това не е промяна на законите с времето, а наша неточност в знанията. Те и сега стават тези неща, примери много.

И още по-логичният въпрос: а когато е била компактна, имало ли е гравитация? Пак горният въпрос. Обикновено процесът на мислене протича така. Имаме дадено следствие. Каква може да му е причината Какви условия е имало които управляват причината? Ревърс инженеринг А следствието вече е признато от всички като най-вероятно и добре подкрепено с наблюденията, освен от разни неграмотници които се правят на интересни

Това не е толкова прост въпрос. Тук трябва да покопаеш в самата методика, по която се е стигнало до уравненията. Има едни тъждества на Биакни, в диференциална форма. Те налагат ограничение на компонентите на римановият тензор, който стои в основата на уравненията. Чрез тях се получава едно тъждество, в което участват ковариантните производни на този тензор. Та самите уравнения участват в един израз, в който ковариантната производна от тези уравнения е нула. СЪответно, величината под производната - самите уравнения - трябва да е един вид константа (там в производната се намесва и метричният тензор, така че и той участва в тази константа. Аз ти го разказвам много образно, съответно грубо и не съвсем коректно. Чисто исторически Айнщайн публикува уравненията в най-простата форма - тази константа да е нула. И едва по-късно прави преглед, и публикува уравненията с ненулева константа. Тази константа е космологичната константа. Така тя се пръква в уравненията - по необходимост на това място. Но по-точно ще разбереш нещата, ако проследиш начинът на извеждане на самите уравнения.

Това което е свързано с диполната анизотропия, е просто дрижение спрямо поредната избрана по някакъв начин инерциална система. Което по никакъв начин не променя нищо във физиката. Кеф ти да смяташ спрямо тая система, кеф ти да смяташ спрямо коя да е друга - физиката ще е същата, законите са същите. Това ти го набива в канчето още чичко Нютон, и нищичко не се е променило от тогава. Реликтовото излъчване ти дава възможност да си избереш някаква система, така както и съседните звезди, както и слънцето, както и колата в примера - напълно равностойни системи. Освен че някои хора, ти в това число, си лепите някакви капаци на мозъка и отказвате да разберете за какво става дума. Ма тая гънка трябва да мърда, че закърнява съвсем...

Двойка. Има закон за запазване на импулса. Който казва, че след като астероидът се забие в планетата, тя ще придобие скорост, т.е. нов импулс, респективно енергия. Пак глупости. Не познваш физиката, затова. Да не говорим, че бъркаш релативизма с класическата физика Естествено че не знаем. От къде да знаем? Заблуда, Младенов, някакъв сън. Продължава да ми е любопитно, що се излагаш толкова евтино? Толкова ли е трудно да се събудиш и да научиш някакво знание? Айде по-сериозно.

В едната система имаме величината на кинетичната енергия на колата. В другата система имаме величината на кинетичната енергия на зида. Пак да попитам - какъв е смисълът да ги сравняваме, и какъв парадокс има в това енергията на два различни обекта да е различна? Благодаря за уточнението. Отдавна вече не съм обновявал тези знания

Лекцията е добра. Сега, един малко страничен съвет. Ако искаш да разбереш по-добре нещата, е добре да прочетеш същата материя, изложена от други автори. Самата специфика на начина на изложение, различен при различните автори ти дава поглед върху същата материя от различна посока, различна гледна точка. Един автор набляга на едно, важно според него, друг на друго. Съвместяването на тези погледи кара същественото да изпъква, и да се затвърждава в главата.

И кое му е парадокса, човече? Изобщо, какъв е смисълът от директно сравняване на две стойности в две различни системи? Не се прави така. Ами тръгни по-отначало. В едната система колата се движи (скоростта не е нула), в другата - не се движи (скоростта е нула). Парадокс ли е това? И ако това не е парадокс, защо виждаш парадокс при енергиите?

В какво трябва да се състои парадокса? Имаш някаква скорост на обекта в някаква система. Имаш и масата му. Двете величини определят - по дефиниция - кинетичната енергия. И тя - пак според тази дефиниция - може да е различна в различните системи. В рамките на всяка система енергията е подчинена на закона за съхранение на енергията. Енергята има смисъл само в системата в която се определя. Безсмислено е да се сравняват директно енергии в различни системи. Та в какво се състои парадоксът в случая? Защо трябва да е парадокс, след като е така по договорка?

Това няма абсолютно никакво значение. Кинетичната енергия е величина, която характеризира относителното движение - движението спрямо някаква избрана инерциална система. Всички други представи, които излизат извън тази конвенция, нямат общо с физика.