
scaner
Глобален Модератор-
Брой отговори
16718 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
656
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner
-
Първият събор е конституционен, той очертава границите на вярата Тая вяра която той постулира няма нищо общо с вярата от преди 300 години. Тоест вярата е такава, каквато съборът приема. Защото от всичката литература само ей тая част ни кефи, останалата я обявяваме за нелегитимна, и толкова. Нещо не си схванал. Самата възможност някой да отпадне от Църквата означава, че преди да отпадне той е част от Нея. Това разкрива противоречието в думите ти, че хората не са част от Църквата.
- 1961 мнения
-
- 5
-
-
Принципите и правилата са приети от хора на събор. Съвсем естествено е хора да могат и да ги променят. Същността е консенсусно решение на тези хора, и като такъв консенсус е променима при други условия. Чисто исторически християнството вече се е разпаднало на няколко Църкви, православието хептен се е дефрагментирало на местни царе, което само демонстрира способността на Църквата да се променя. Има си процедура, такива хора отпадат от Църквата. Това са схизматиците и еретиците. Което само сочи, че и хората са част от Църковният организъм, в противоречие с твоите твърдения
- 1961 мнения
-
- 3
-
-
Ами трябва да се прави разлика между обобщение на фактите и хипотеза. Кое идва от фактите, и кое е допускано въпреки тях. Някъде по-горе бях дал един пример как работи науката, с анализирането на данните за опиването от джин и сода, уиски и сода, водка и сода. На база само тази информация се вижда, че общият агент е содата, и обобщението на тзи информация ни казва, че содата е най-вероятният агент който опива. От тдруга страна, твърдението "содата опива" много звучи като хипотеза, само дето не е издигната като такава а произлиза от данните. И в това е тънката разлика, в която Младенов се плете като пиле в прежда.
- 1961 мнения
-
- 5
-
-
Те патенти всякакви, пълно е вече с патенти за вечни двигатели. Патентите не са това, което бяха... Вече не се изисква действащ прототип.
- 1961 мнения
-
Ами точно за това става въпрос. Да използваш доплеровият ефект за да обясниш червеното отместване на галактиките - не напускаш известното на науката, и използваш най-простата възможна връзка на база текущото знание, подпираш се на вече установеното. Това е обобщение на знанието. А да се опитваш да обясниш същото на база неизвестен процес като "стареенето на светлината" е въвеждане на неизвестна, и това става спекулация, не знание. Това второто попада под термина "хипотеза" както вие го рабирате.
- 1961 мнения
-
- 4
-
-
Това подчертаното са факти. А знанието е обобщение на фактите. Това че някой нарича това обобщение хипотеза си е за негова сметка.
- 1961 мнения
-
Шпага, това не е категорично отхвърлено от науката. Просто има сериозни проблеми да бъде повторено и изучено това явление, поради което са възможни много варианти - от това да е все пак вярно, до това да е просто резултат от погрешни измервания. На база текущите знания това се оценява като маловероятен процес. Но в светлината на Младеновите представи за науката, това определено е измислица
- 1961 мнения
-
- 6
-
-
А какъв ни е проблемът всъщност? Ние нямаме сетива и за радиовълните, и за елементарните частици, но доста успешно работим с тях. "Виждаме" и чрез радиовълни, и чрез ифрачервени лъчи, компенсирайки липсата на съответните сетива. Нямаме сетива и за гравитационните вълни, но вече ги изучаваме и получаваме информация чрез тях. Да изброявам ли още? Материята взаимодейства. А това взаимодействие винаги остава и косвени следи, които ние по един или друг начин можем да намираме дори без сетива за първичното взимодействие. Поне до сега това работи безотказно. И на негова база възникват всякакви понятия, които дотогава сме нямали Аз не говоря дали е вярна или невярна, питам защо тя се приема за нормална. А защо не я наричаме измислица, питай Младенов, той е по фантазиите и измислиците. И аз това питам, ама на, крие се в миши дупки... За да предсказваш земетресенията, трябва да имаш достатъчно точна информация за условията в земната кора преди тях. Такива все още се мерят трудно и несигурно, а по тази причина и закономерностите между тях които водят до земетресения се изучават по-бавно. Другият проблем е, че признаците за земетресения, които сега могат да се измерват и по които да се получава резултат, могат да се установяват само в конкретната зона на земетресението, защото отслабват бързо извън нея. И сега ако такава зона е оборудвана със съответната апаратура, може успешно да се предскаже земетресение в интервал часове или дни преди да се случи. Но това са все още доста частни случаи. Твърде много и несигурни фактори има. Аналогията е с прогнозата за времето - въпреки многото станции нацвъкани по земната повърхност, пак може да се предскаже само с някаква вероятност. Ако искаш много точно да предскажеш прогнозата за времето за следващите 24 часа, трябва да моделираш със сегашните компютри поне 30-35 часа Тоест не достигат ресурси за точото предсказване. Подобна е картинката и при земетресенията - по-лесно да е да се дават по-груби и дългосрочни прогнози.
- 1961 мнения
-
- 5
-
-
Ти продължаваш да проектираш собствените си куци представи като измислици на науката... Какви измислици, какви пет лева? Пълна каша на понятията ти се е забъркала в главата. Така и не осъзна как се появява концепцията за гравитационна сила на привличане.... А това е добър пример да схванеш че измислиците са само в твоята главичка Къде си тръгнал да се изказваш за наука изобщо, след като не можеш да осъзнаеш как се прави логическо обобщение? За да правиш научно заключения, трябва да си способен да виждаш света, а твоите очи явно са много по-сериозно запечатани... Така определено няма да разбереш науката. И физиката в това число. Мъкааа....
- 1961 мнения
-
- 3
-
-
Да де, именно това е проблемът - неманипулираният изкуствен интелект му е през тръбопровода за човешките емоционални проблеми и нужди. Ако няма механизъм за емпатия, той не може да се ограничи по отношение ценността на човешкият живот и сигурност, а науката дори като колективен "орган" не може да му зададе всичко като императивни забрани. А при мощен изкуствен интелект нещата вече не опират само до страх...
- 1961 мнения
-
- 4
-
-
Да, мисля. Това е нормално положение докато не ги наближи. Така както и икономиката все още показва възможност за растеж, въпреки наближаване на материалните ограничения за такъв. Лично на мен ми се струва, че в един аспект вече се наближават такива граници. Например възниква въпросът как в един изкуствен интелект, потенциално равен или превъзхождащ естественият, да се "имплантира" емпатията. Защото по-силният интелект винаги може да излъже, и това да стане нерешим проблем...
- 1961 мнения
-
- 4
-
-
Това че хората са ограничени, и че работят винаги в някакво приближение, спор няма. Но въпросът с границите на науката в светлината на тези приближения е - има ли граница тези приближения да бъдат все повече и повече уточнявани и доближавани до "истината", т.е. до реалността? Защото ако няма такова ограничение, то няма и ограничения върху науката в този аспект. Тъй като науката е колективно дело, а сетивата отдавна са заменени с по-съвършена техника, как точно действието на сетивата ограничава познанието? Обобщената информация не изключва ли индивидуалните вариации в сетивата? Иначе си прав, много хора не могат да вникнат в детайлите, защото са отдалечени от тази дейност и нямат толкова време. Но това не е точно проблем или ограничение на науката, нали? По-скоро е свързано с някакви проблеми на образованието.
- 1961 мнения
-
- 4
-
-
Напротив, ти не правиш. Сближението на телата не е гравитация. Две тела които се търкалят по равна плоскост срещуположно, те се сближават, но тук гравитация няма и в помен. Така че си се омазал със сбъркана терминология, и си затънал още по-дълбоко в проблема. Не може да ти се помогне, тук трябва със собствени сили да се мъчиш.
- 1961 мнения
-
Започна да приказваш безсмислиците, нали? Така става като си лишен от всякакви аргументи. И не е за пръв път, най-вероятно няма и да е за последен... Сега видя ли че с елементарни разссъждения не се справяш, тръгнал да се пуйчиш за червеното отместване, моля ти се...
- 1961 мнения
-
- 1
-
-
Ама що не четеш а само глупости приказваш? Вникни в аналогията първо, прочети цялата дадена информация. Космологичният модел: а) наблюдение - червено отместване б) следствие - говорим за разширение на вселената; Гравитацията: а) наблюдение - сближение на телата; б) следствие - говорим за привличане; Схвана ли приликата? Схвана ли кое се наблюдава, и кое се приема като следствие от наблюдението? Сега, ако се замислиш защо си избрал точно да бъде привличане а не нещо друго, ще ти стане ясно защо вселената се разширява А ако не успееш да го проумееш на тоя прост пример - за какво изобщо се тръшкаш тогава?
- 1961 мнения
-
- 4
-
-
Грешка. Това за което има безспорни наблюдения е, че две тела оставени свободно, се сближават. Дали се привличат, или нещо ги бута, или друг вариант, това не се наблюдава. Това са възможности. Е, въпросът на Гравити е - какво доказателство имаш за да избираш първият вариант, а не някой друг? Да повторя - не виждаш притегляне. Така както в космологичниятт случай не виждаш разширението на вселената, а наблюдението там се свежда до червеното отместване. Тук аналогията е че не виждаш привличането, а само сближението. Схвана ли сега че никаква софистика няма, а строго придържане към фактите?
- 1961 мнения
-
- 5
-
-
Е хубаво де, как възпроизводимостта на една липса на доказателство доказва нещо? Как доказва, че телата се привличат, а зад сближаването им не стои друго обяснение? Замисли се - питат те, къде е доказателството че става дума за привличане. А ти отговаряш - ами много такива случаи се наблюдават, значи става дума за привличане. Не е ли глупост това? Ами каква е разликата? И в двата случая нямаме пряко и независимо доказателство за съответният процес.
- 1961 мнения
-
- 3
-
-
Айде сега... Измисляш си. Науката тук е само страничен участник - "проводник" на информацията към знанието. Не опират нещата до мнение, а до познаване на нещата. Моралът е външно ограничение за науката, не нейно естество. А и самият морал е достатъчно хлъзгаво понятие, не напразно попитах за чий морал става дума? Моралът почива на човешки критерии за добро и зло, които са доста условни и варират в различните общества. В едни страни аборта е добро за жената, в други наопъки. Манджа с грозде е моралът, както я наричам Затова и такава условност не трябва да е преграда пред науката, да му мислят други институции.
- 1961 мнения
-
Информацията не притежава характеристика "морал". Тя е информация, независимо дали е придобита чрез престъпление или не. И като такава, може да се обработва с механизмите на науката.
- 1961 мнения
-
Престъпленията не са наука, по принцип. Но престъпленията могат да доведат до нова информация, която науката да анализира, обобщи и да превърне в знание. Изобщо когато едно общество налага ограничения, например под формата на морал, то остава неизследвана област, за която обществото е лишено от знания, там то е сляпо. И когато настанат подобни условия (много заинтересувани групи има, които моралът не ги спира), обществото се оказва безсилно, защото се е лишило от знания, не знае как да реагира. Затова е много рисковано да се ползва моралът като преграда срещу науката... Защото не е част от нея, и потърпевшият няма да е тя. Само че ако този експеримент е подкрепен от закона, тоест е в "рамките на морала", вече не е престъпление, а грижа за хората
- 1961 мнения
-
- 3
-
-
Е как моралът да не е ограничение? Без морал науката би имала много по-обширно поле за работа. Значи е ограничение. Освен това чий морал точно трябва да се присади на науката? И ако има свобода на избор, кому е нужно? Общи приказки са това, морали...
- 1961 мнения
-
- 1
-
-
А може да се приближават, защото нещо ги притиска и бута. Като теорията на Лесаж например
- 1961 мнения
-
- 3
-
-
Лоренцовите трансформации възникват на база наличните данни - принципите на СТО, и техните следствия са много детайлно потвърдени. В рамките на сегашните данни те нямат "грешка", и правят това за което са изведени - координатни трансформации. Ти разсъждаваш на база порочен логически кръг - "ако трансформациите са грешни, то те са грешни". Това не води до смисъл, обратно. И как "показваш"? С голословни твърдения? "Показваш" какво? Конретизирай се, защото до тук нищо няма "показано". Всяко "показване" означава да се демонстрира разминаване на техни следствия и информация от действителността. Няма друг начин. Както сам вече видя, те са логически непротиворечиви, така че там нямаш шансове Човече, замисли се стигаш ли изобщо до смислени заключения, преди да ги обличаш като твърдения. Тъпо е така. "Показваш"...
- 1961 мнения
-
- 1
-
-
По какво личи че е "грешна"? Какъв е критерият за нейна видима грешка, който научната общност заобикаля? Ей тука е габърчето в картинката. На всеки етап, в зависимост от наличната информация, се изгражда една или друга теория, кореспондираща с наличните до този момент данни. Единственият критерии тя да е "грешна" е да противоречи на тези данни - но това не е възможно, защото по условие тя е изградена на тяхна база и не им противоречи. На по-късен етап, когато се появят нови данни, тази теория може да им противоречи - тогава тя се отхвърля като грешна, и се изгражда по-пълна, съответстваща на новите данни. И това се повтаря във времето, всяка подобна устойчива ситуация, в която теория се приема за коректна с наличните данни, се нарича парадигма. Така че при едно нормално развитие на науката (без явен политически натиск например) такава ситуация не се случва. Или дори да се случи, е много временно, защото мислещи хора много, и ще видят несъответствието - защото такава ситуация може да се получи от недобре или прибързано обмислена схема, а желаещи да блеснат разкривайки я има винаги много "Грешката" се открива едва когато постъпят нови данни. В рамките на старите грешка няма. Затова и не може да бъде открита - принципно. В рамките на всяка теория може да има спекулации. Например, предположения (търсената от тебе вяра!): ако имаме някакъв неизвестен процес или обект с еди какви си свойства, какво би дала теорията като следствие, или как тя би се променила? И 95% от физическите статии са изпълнени с такива спекулации. Но това не са част от научното знание - те ще станат такава част едва когато се появяят нови данни, включващи наистина подобен процес или обект които потвърждават твърденията - тогава се казва, че еди кой си учен е прозрял нещо си. Така например е създаден механизмът на Хигс.
- 1961 мнения
-
- 2
-