scaner

Не съм казал че не можеш да проумееш за червено отместване и космически фон. Ако и това не можеше, щеше съвсем да си за болницата. Казвам че не си способен на логическо обобщение и свързване на фактите, а това е в основата на разбирането. Казвам че те тресе някаква неуравновесеност и нестабилност в логическото мислене, която ти даже не осъзнаваш. И в тоя форум вече много такива логически провали ти се събраха, за доста елементари положения. Сега темата с науката е само върха на сладоледа. Не си усвоил най-важната "тайна" на науката - че не трябва да се излиза извън фактите. Че няма истина или лъжа - всяко заключение на науката се основава на наличните факти, и то може да бъде опровергано при нови такива. А след като притежава това качество, то не може да бъде истина, и това понятие губи смисъл. Че недоволството от схемата, към която водят наличните фактите е субективност и е вредна, спираща науката. Че въпреки че чисто субективно не ти харесва пътеката, трябва да се спазва логиката, защото няма друг път при наличните факти. И че само нови факти могат да променят този път. А когато не се съобразяваш с тези прости положения - ми какво ти остава, освен да козируваш? Не само ще козируваш, а и ботушите на батковците ще трябва да лъскаш. Каква стойност внасяш с тези си качества? Който не разбира, само може да козирува. В светлината на горното Големият взрив е най-естественото заключение на база фактите. Ако наблюденията не го подкрепят - отхвърляме го и търсим друго, това е естественият път. Но за твое нещастие наблюденията упорито го подкрепят - и реликтовото лъчение, и останалите. Е какво, защо трябва да се отказваме от него? Не можеш да се обосновеш смислено, само тъмнина и субективност. Отговори си на тоя въпрос, и така ще схванеш че ти имаш някаква неосъзната вяра в някакви неизвестно как пръкнали се "истини", вяра в какво трябва и какво не може, и тая вяра те кара да вземаш решения, които после неизвестно защо наричаш рабиране и мисъл и рационалност. Ми не става така. И от тук ти идва колизията, и в това направление трябва да обърнеш внимание. Не да ми се оправдаваш както се каниш, а сериозно да осмислиш - а как наистина стигаш до неприемане на една научна идея? Защо не приемаш едно обобщение, единственият логичен резултат от наличните факти, които го подкрепят? Казал съм го много пъти - хигиена и дисциплина на мисленето трябва да се поддържат, ако човек иска да се занимава с наука. Иначе залита и изхвърча като тебе.

Ей това им е проблема на индоктринираните - стават агресивни проповедници на собствени истини, без да осъзнават в какво са затънали. Забравяйки, че в случая науката е колективно дело, и като такова, има способност да се самоочиства от индоктринациите. Много хора винаги мислят по-трезво от самозабравил се проповедник. Но както казваш, то си му личи по делата Ми вместо да се жалваш тука, използвай времето да разбереш кое какво е. Прочетеното трябва да се разбира, а е видно, че това е серриозен проблем за тебе. И не само от този разговор, а тотално, светогледът по отношение науката (и конкретно физиката) ти е напълно объркан. Вместо да се самозаблуждаваш че всичко ти е ясно и само ти знаеш каква е истината, трябва малко по-трезво да се подходи и да инвестираш доста повече време в себе си. Иначе пердетата няма да паднат сами. Александър Галич имаше една песен, в която се пееше: А бояться-то нужно только того, Кто скажет: "Я знаю, КАК НАДО!" Не верьте ему! Гоните его! Он врет! Он не знает, КАК НАДО!

Съдейки по демонстрираният тук опит, особено по отношение на науката, позволи ми силно да се усъмня. Онзи цитат от филма, дето приведох, е силно актуален в това отношение. Но каквото и в повече да кажа, ще се почувстваш силно обиден...

За да разбереш че те будалкат, трябва да имаш някаква базова система от знания, с които да сравняваш. Но да се оплакваш, когато такава система очевидно липсва, не го разбирам това...

Е как да са непроверими? Принципите са твърдения, и като такива са напълно проверими - правиш експерименти и получаваш резултат от проверката. Експериментът е проверка, и никой не го е отрекъл. А са избрани за принципи само поради уникалното им свойство - никой до сега не ги е опровергал, значи са силно устойчиви характеристики на нашата реалност. Тоест те са естествено и устойчиво обобщение на експерименталните факти. Но са проверими всякак. И най-важното - непрекъснато се проверяват при всякакви условия, защото условията при които те биха се нарушили (освен изначалните им граници на приложимост), ще отворят нова физика.

Ами така работи науката от както се е измислила. Странно е, че ти едва сега осъзнаваш тая работа. Ми осъзнавай я, ама срещу кой протестираш? Ако не те кефи, път свободен, стани инициатор на движение "наука-прим" и дерзай, "доказвай" ако можеш, независимо от смисъла на тоя термин. Но да се тръшкаш щото науката не те кефела, е безсмислено. Ето, че и вервате, ама и си приписвате верването на науката? Тя пък какво общо има с вярването ви? Не усещаш ли в каква смешна поза си се разкрачил?

Пак не си наясно как се прави наука... Няма възможност да се доказва хипотеза. Хипотеза може да се опровергае, да се потвърди, и третия вариант: получените данни да нямат отношение към нея. Така че по въпроса, наблюдението не опровергава хипотезата за разширение на вселената. Схващаш ли къде е логиката в горното, и че няма никакви проблеми в това отношение? И че се опитваш да правиш предубедени интерпретации? Можеш да се тръшкаш едва когато се появи друг възможен механизъм който да обяснява червеното отместване, и когато се появят данни че той по-адекватно обяснява наличните данни от модела с разширението на вселената. Или директно се появят данни, опровергаващи текущият модел. Дотогава се наслаждаваш на най-адекватният модел с който рзполагаме. А ти разчиташ на някакви твои фантазии, дето нямат общо с реалността. Потвърждава я. Избий си от главата такива думички като вярно, невярно, истина, доказване, свързани с науката. Това не е математика. Тогава ще има шанс по-добре да разбереш с каква материя се сблъскваш. Разширението не е "хипотетично". То е най-простият модел, който се съгласува с наличните данни. И проблемът ти е, че засега няма известен друг модел който да върши подобна работа, както и няма нови данни които да налагат преосмисляне на нещата. Защо това те нерви? Защото ползваш думички без смисъл А когато се опитваш да осмисляш нещата с такива думички, когнитивният дисонанс е неизбежен. Успокой се и мисли трезво.

Какво значи "независим начин"? Реликтовото лъчение не е ли такъв начин? Останалите от списъка не са ли независими начини? Това са все проверими следствия от модела на разширяваща се вселена. Като измислиш някакъв нов начин, пускаш го в употреба и ще направим проверката Въпросът ти няма голям смисъл. Никой не може да ти каже има или няма начин, докато той не бъде открит. Това не е проблем на тази теория. Проверяваме, като съпоставяме нова информация към вече съществащата и анализираме следствията от нея. Както се правят винаги проверките. Такава информация идва по емпиричен път, няма от къде другаде. Мислиш ли че всичко вече сме видяли, и повече информация не можем да придобием? Няма такова нещо, не и на този етап Пак се опитваш да вадиш следствия от некоректно твърдение. Не се ли научи вече че не става така? Фалсифицируемостта е възможността една хипотеза да бъде опровергана. Хипотезата за Големият взрив е фалсифицируема, защото няма ограничение да се появи информация която да я опровергае, нали? Всяко от следствията на тази теория е способно да я опровергае, което се изисква по смисъла за фалсифицируемост. Това че не я опровергава е подкрепа за модела. Пътят никой не го е ограничил - анализираш нови следствия, проверяваш ги, и имаш шанс да опровергаеш теорията. Всяка нова информация е от полза за този процес. Ограничение в постъпващата информация няма. Никой не говори за "истинна" теория. Това понятие няма смисъл в науката.

Ами аз ще нахвърлям няколко аргумента. Първият е всеизвестен, червеното отместване. Заключението на негова база е, че всички галактики са тръгнали от някаква малка област. На този етап няма друго обяснение за това отместване, което да кореспондира с данните. Астрономическите наблюдения сочат, че вселената еволюира. Интензивността на квазарите в миналото е била по-голяма отколкото на по-новите в по-късен етап, скоростта на звездообразуване намалява, концентрацията на свръхнови и т.н. Еволюцията във формата на галактиките. Химическият състав на далечните галактики (ранната вселена в тази интерпретация) сочи, че тя на практика е лишена от тежки елементи, за разлика от по-късното състояние. Това също сочи за начало. Първичният нуклеосинтез. Единствено теорията за Големият взрив от всички налични алтернативи дава предсказания за първичното съотношение на базовите изотопи. Тази теория предполага гореща вселена в началото. В рамките на първите три минути възникват няколко стабилни изотопа, информация за съотношението на които се съдържа в картината на реликтовото лъчение - това са деутерий, хелий-3, хелий-4, литий-7, останалите са пренебрежими. Наблюденията много добре потвърждават предсказанията за деутерия и двата хелия, изключение прави лития. Това което сега се обсъжда по този повод е, че има неотчетен канал за разпад. Но деутерия и хелия удивително добре пасват на наблюденията, и това няма как да е случайно. Разбира се, реликтовото лъчение. Термодинамичните му характеристики на лъчение от абсолютно черно тяло сочат, че то е продукт на компактен обект включващ всичката материя, намиращ се в термодинамично равновесие. Пет аргумента стигат ли? Това са главните аргументи, има и още. Всеки от тях може да се обясни и самостоятелно, но всички ги обединява едно - вселената има начало, възникнала е от горещо състояние преди крайно време и от тогава непрекъснато еволюира. Общото им обяснение позволява да се съчетае много голям обхват от наблюдения в единна картина, което е и целта в крайна сметка

Че защо да няма смисъл? Във всяка работа смисълът се влага или от работодателя, или от самият работещ. Няма от къде другаде да дойде. А заниманието с наука се подклажда и от естественият интерес на работещите към неизвестното, което проучват. При социализма даже имаше шега, научната работа е задоволяване на собственото любопитство с държавни средства. Работата в научната сфера е като хазарта, до голяма степен. Само разни бюрократични процедури са катрана в меда Но за да се върши тая работа вяра не е нужна, и тя не я изисква. Това и е хубавото.

Ти сигурна ли си в това твърдение? Проверявала ли си го и как? Или е някакво "общи съображения", "така трябва да бъде, щото така"...?

Лапламндец, прикючили сме с тебе. Да си разбрал. Твърдението, че едостранният път е половината по продължителност от двустранния, е валидно само когато краищата на пътя са неподвижни в системата в която става измерването, и съответно се измерва с неподвижни часовници. Което веднага ни довежда, че при две взаимоподвижни отправни системи трябва да работим с две взаимоподвижни групи от такива точки, с две независими групи часовници, съответно различни светлинни лъчи разхождащи се по тези групи. Демек няма никакви общи събития (освен максимум едно, началното), общи светлинни лъчи, и подобни измишлизми. Просто си създал доволно некачествен мисловен модел, неспособен да моделира нищо. Останалото е заслепление и тръшкане Тва е положението.

Ами казаното е написано черно на бяло и в него не се вижда това което ти казваш че съм казал. Значи се връщаме на моята хипотеза - искал съм да го кажа, ама не съм го казал, пък на тебе нещо ти е подсказало какво е било желанието ми да кажа? Или е станала някаква грешка?

Въййй, а аз толкова се чудех какво ли съм искал да кажа... Представяш ли си? Добре че има хора дето ги знаят тези неща. Но тогава защо те затруднява да разбереш какво казва лапландеца и питаш тук? Или кристалното кълбо ти се е повредило?

Това вече не е хипотеза, а теория, която дава следствия, които даже са потвърдени. Не знам какво го сърби и защо се тръшка Младенов...

Сигурен съм. Защото аз съм минал през цедката Пък и не мисля чрез предразсъдъци, които да ме заслепяват

Ами погледни темите, дето сме коментирали тук. Ти в нито една от тях не разбираш не само какво науката казва, а и критиките които показват къде сам бъркаш. Липсата на способност да разбираш собствените си грешки е много по-силна бариера пред всичко друго. Ти ставаш развален грамофон, и никой няма да иска да те слуша. Ми само така си мислиш Има една култова фраза от любимият ми филм "Кин-Дза-Дза", подходяща за това място: Девочка, вы тут самые умные? Это вам кто-нибудь сказал, или вы сами решили? (с) Не стават така нещата. Дали може да вникваш в написаното съвсем не е следствие от способността за четене - за да се вниква, трябват и солидни знания, които за сега не демонстрираш по никакъв начин, напротив... Демонстрираш само стена от предразсъдъци. Филмите са за масите, научните разработки - не. Затова и масите могат да критикуват филмите, но не и научните разработки. Нещо съвсем си се объркал...

Не, не си като тях., опази Боже... Ами за да се присъединиш към тая "каста", трябва да демонстрирап възможности. Иначе няма полза от приказки Ти демонстрираш обида на малко дете, обида от това че не си дорасъл за нещо. Ми порасни де, няма друга възможност. Но това отнема много време. Това е нормалното състояние в научната общност, учените само с това се занимават. Но това, че ти едва сега открриваш топлата вода подкрепя тезата, че не си наясно с базовите положения в науката. Ученните слушат учените - тези, които разбират проблемите, имат идеите и дават решения. Защо да те слушат тебе? С какво си способен да допринесеш, осен че не си на кеф и си на вълна жалване? Не мислиш ли, че трябва да демонстрираш някакви способности, а не само да претендираш да изказваш мнения? Щото при само втория вариант си никой. Трябва да заслужиш да участваш, а това с жалвания и възгласи няма да стане. Ти дори не минавш филтъра на тоя форум

Нещата не идват от удобство. Идват от простото положение, че външният човек в общият случай няма ресурсите да усвои нужният материал за да си изгради релевантно мнене. Ти имаш право да критикуваш науката, когато разбереш какво всъщност критикуваш и когато критиката ти носи смисъл. В противен случай това ти право е само въздух под налягаане, думи, които вятърът ги отнася моментално. Това не ти е агората в Атина, дето може да излезеш и да се провикнеш, и всички да те чуят, и так да си реализира правото. Тук викът трябва да носи и смисъл, а това съвсем не е очевидото. Така че едно е да имаш право, съвсем друго е да можеш да се възползваш от него, и съвсем трето е това изобщо да има смисъл и полза някому освен на твоето его. Самият смисъл на "критика" означава, че ти наистина си намерил някакви проблеми, а не само ти се привиждат някакви халюцинации. Обикновено за незапознатите е вторият сценарии, при което критиката е синоним на безсмислен крясък Твоят случай с досегашните "критики" е точно този.

"Колега", ако ти нямаш поглед как се прави науката, а ти определено нямаш такъв, ти си лишен от всяка способност на каквато и да е обективна преценка. Защото ти разполагаш само с вяра, а тя в тая област не работи. Нещо повече, заблуждава и носителят си. Науката си има изработени механизми, с които знанието да се проверява. Например реферативните списания, конференциите и другите съвременни форми на комуникация и колаборация спомагат силно да се филтрират всякакви некоректни модели, да се изявят проблемите и посоките в които нещо се нуждае от подобрение, да се изявят и отсеят всякакви индивидуални вярвания и залитания, които неизбежно се промъкват в схемите. Тук преценките на външен човек в общият случай нямат значение, защото не носят стойност Ако ти си достатъчно печен за да защитиш аргументирано някакъв коментар - ок, но честно да си кажем от видяното тук, не ставаш за тая работа. Така че личната ти преценка само подпира личното ти его да не се срине съвсем, и няма никакво друго значение за вселената. Толкова за главите - освен да ги имаме, те все пак трябва да са и пълни с нещо качествено... Ами това е сериозният проблем - че ти се къса връзката. Че гледаш много едностранно на нещата, пуснал си си някакъв филтър от предразсъдъците, и което не те кефи, не оставя и следа там дето трябва... Нещата са много дълбоко свързани, но трябва да се разберат връзките и как стават разграниченията... Атом стриктно следва една и съща линия. Аз лично по тая тематика бих ти препоръчал един много основен труд - "Златната клонка" на Джеймс Фрейзър, има я в читанката. В началото малко трудно се чете, но определено си струва.

А в другата система се измерва от друг часовник, щото събитията са други и той трябва да е неподвижен там. Има нужда, защото тук лъчът се шматка между други неподвижни в тая система точки - в предната ситуация в система <K> никой не е измервал нищо за тях, и нямаш никаква информация. Това ти е заблудата Aма трябва и пипе за тая работа, с повтаряне и напъване се достига само до кафяви резултати...

В случая нямаме и не ни интересуват общи събития. Събитията се случват в неподвижни точки за дадена система - само за такива неподвижните точки е следствие правилото, че времето за еднопосочното им изминаване е равно на половината от времето за двупосочното. В другата система тези точки се движат, следователно не вършат работа. Там за целта трябват други точки, неподвижни в тая система. Следователно, събитията на база които е измерено нещо в първата система, не се разглеждат във втората - там има други събития в други точки. Следователно, използването на "общи събития" е поредната недомислица в тая тъпня. Няма смисъл да ми се тръшкаш. По-добре приеми истината и преклони глава! Не че ми е нужна такава кухина...

Това ти е грешката в разсъжденията. Не си запознат с базовите конвенции на СТО, а без тях си само въздух под налягане. Общите събития не са време. Те се изразяват по различен начин чрез времето в двете системи. Това объркване ти е друга грешка. А за мисловни експерименти се иска поне наличие на мислене. Така че се потапяй и не се обаждай докато не поумнееш!

Наблюдателят от противоположната система не може да черпи информация за време от подвижни в неговата система часовници. Това е фундаментално правило, и всякакви мисловни заключения, нарушаващи това правило, са погрешни. Така че си отсвирен още на този етап. Потъвай в дупката си и продължавай да учиш.

Аз знам всичко по темата, и за това мога лесно да разбера всякакви глупости, защото те застават като остри ръбове в схемата и лесно се усещат. Това се придобива с наттрупването на опит