scaner

Аз само исках да е по-ясно и за останалите. Един много силен аргумент в полза на тъмната материя е факта, че са открити галактики, които са лишение от нея - и те се въртят както слънчевата система, периферията им изостава от централните части. Това сочи, че гравитацията си работи перфектно и в голям мащаб по законите които познаваме, без никакви еквилибристики и измишлизми като МОНД-теориите.

Благодаря за оценката! Добре си схванал смисъла И за Харе Кришна си прав. Младенов го потвърждава по-горе, заблуждавайки се, че в научен форум може да си приказва кквото му хрумне. Но, както казваше баба ми, толкова му е акъла

Значи тук има известно неразбиране... Законът за гравитацията на Нютон в известната си форма има много интересни свойства. Едно от тях е, че ако около някакъв център има маса, която е сферично симетрична и хомогенна, то силата на привличане от тази маса е еквивалентна на силата на привличане от същата по величина маса, но съсредоточена в точка в указаният център. Друго свойство, което се отнася за кухини: ако имаме хомогенно кълбо, която има централно симетрична кухина, то в тази кухина силата с която масата извън кухината би действала на обект в нея, е нула. Тоест в такава кухина (например ако земята е симетрично куха вътре) всеки обект ще се намира в безтегловност. Това е просто следствие от закона на Нютон. Ако това го приложим към примера за тунела в земята, то стигаме до следният извод. Кората, която остава зад гърба ни, не ни действа с никаква сила, можем да я пренебрегнем независимо колко е. Единствената сила която ни действа е от материята между нас и центъра. И по тази причина, колкото по-към центъра се спускаме, толкова по-малко маса остава пред нас, която ни привлича. Материята останала зад гърба ни не ни въздейства гравитационно. По тази причина е удобно да разглеждаме само масата между нас и съответният център. Ако обаче липсва симетрия, нещата стават доста по-сложни, и тези закони се нарушават. Но в рамките на някакво приближение всичко може да се оцени, както и ти представих модела с допълнително разпределената материя в предният коментар. За ЧД - недей да я намесваш, изключително неудачни са примерите с нея. Ние нищо не можем да наблюдаваме под хоризонта на събитията на една черна дупка. Какво става вътре можем за сега да съдим само по описанието от общата теория на относителността. А там се случват много странни неща. Например, за наблюдател който е неподвижен с дупката, нещата трябва да са следните: един обект, който се приближава към дупката, за него времето (спрямо неподвижният наблюдател) ще тече все по-бавно и по-бавно, и той ще пресече хоризонта след безкрайно дълъг срок. Тоест за такъв наблюдател хоризонтът на събитията е сингуларност. Вътре нещата стават странни - там времето и пространството си сменят местата. Вътре в черната дупка всеки обект има крайно време на съществуване, което се определя от дълбочината на дупката, разстоянието до центъра. Времето свършва в централната сингуларност на ЧД. И ако се опитваш някак с ускорение да се спреш, за да не стигнеш центъра, това само съкращава времето за достигане до центъра. Сега, за обект който пада свободно в такава дупка, той ще премине през хоризонта и ще стигне центъра за крайно свое време, за него хоризонтът не е сингуларност. Сингуларност е центъра на дупката. Ако дупката се върти, нещата става доста по-сложни. Централната сингуларност се превръща от точка в окръжност, появява се интересна област - ергосфера, и дай да не навлизаме там. Това са част от решенията на уравненията на Айнщайн за такива дупки, все пак те са следствие от тази теория, и тя най-много знае за тях. При истинските дупки вътре вероятно ще се намесят квантовите закони и те трябва да разрешат проблемите със сингуларността, и за сега не можем да кажем нещо съществено в тази посока. Така че дай да не ги намесваме там, където не е нужно. Огледай се сега какъв нещастник си. Не си способен нищо да кажеш по темата, и почваш да пелтечиш обиди. Това е логическа грешка в мисленето, ad hominem се нарича

Ти пак си изпълзял от дупката си, и пак не знаеш за какво се бориш?

Така е. Природата е хитра и трябва да се изучава, за да поумнеят изучаващите я. А не да се отрича като Вуте на панаира - те такова животно пък нема Виждам че не те свърта на едно място, а си изпушил поради липса на смислени аргументи. Хвани се с нещо по-полезно.

Остави черните дупки, едно че те са по-особени обекти, две защото нямаме наблизо такава че да я наблюдаваме пряко. Никой не отрича, че телата не влияят гравитационно в близката си околност. Идеята е, че тези влияния на фона на много по-силен гравитационен потенциал няма да са определящи, а ще е определящ този силен потенциал, създаден от тъмната материя. С идеята за равномерно разпределение на тъмната материя в малки области искам да ти покажа защо тя, независимо от количеството си, може да е неоткриваема. Тук се включва и случая, когато по някаква причина нея изобщо я няма в рамките на слънчевата система - облакът тъмна материя не е равномерно в цялата галактика, божа работа, може да има кухини в него. Цялата идея е, че от това че не виждаме тази материя да действа чрез някаква сила на планетите не следва, че нея я няма, т.е. това не е доказателство в тази посока. Точно за това съм предположил, че са тенис топки но пълни с вода - достатъчно за да могат да плуват и да са еквивалентни по действие със самата вода, просто N пъти по-малко. Метални ще паднат на дъното и ще излязат от влияние. АМи как е разпределена масата в слънчевата система? Всяка планета се движи под действие на една и съща маса затворена във обема ограден от орбитата си (масата на слънцето, с добро приближение, сумата от другите планети там може да се пренебрегне). Скоростта на планетата по орбитата е пропорционална на масата заключена в обема ограден от орбитата (която на практика е масата на слънцето), и обратно пропорционален на разстоянието до центъра. Тоест такава конструкция ще ни дава планети, които колкото са по-отдалечени, толкова по-бавно ще се движат. Ако обаче имаме някаква допълнителна материя, разпределена по някакъв закон (неравномерно), ще имаме друга картинка. Представи си сега, че материята е така разпределена, че колкото повече се отдалечаваш от центъра, в сферата ограничена от орбитата на планетата масата да расте пропорционално на квадрата на разстоянието (защото при по-голямо разстояние в тази област ще се включва допълнителна материя от разпределената) А скоростта на планетата беше обратна на разстоянието. Тоест такава планета ще обикаля по орбита със скорост, която е пропорционална разстоянието. Тоест колкото по- се отдалечаваш от центъра, толкова по-бързо ще се движи планетата. И като си спомниш, че отношението на скоростта към разстоянието до центъра е ъгловата скорост, получаваме че при такова разпределение на допълнителна маса всички планети ще се движат с една ъглова скорост, като твърд диск. Сега малко да посъобразяваме. Ако допълнителната материя беше раззпределена пропорционално на трета степен на разстоянието, тя всъщност щеше да е равномерно разпределена, с фиксирана плътност за единица обем в цялото пространство. Разпределение пропорционално на квадрата на разстоянието до центъра ни гарантира, че плътността на допълнителната материя ще намалява с отдалечаване от центъра, т.е. тя ще бъде крайно количество. И сега, ако приемем приближението, че тя е някаква форма близка до сфера с център нашата галактика, получаваме много доброо приближение за подобно разпределение. Стана ли ясно сега, как стават нещата без антигравитация?

И по какво съдиш, че я няма? С какви очи я гледаш, и тя вижда ли се от тях?

Само да отбележа, че подобна картинка съвсем скоро се появи в обработката на много данни от наблюдение, естествено, пак чрез компютърна визуализация на тези данни. Тъй като тази статия не ми е под ръка, дадох визуално неотличима картинка - за да стане ясно какво е положението, и че тъмната материя в рамките на галактиките е много повече от петкратно превъзходство над обикновената. Това, естествено, е ясно и без картинки. Вместо да търсиш под вола теле, опитай се да проумееш нещата. Отхвърлянето не е доър подход, при АА се почва с приемане

Гравитацията е само единият от факторите за уплътняване, тя привлича по-далечните вече уплътнени структури една към друга. Но електромагнетизма е силата, която ги свързва здраво в звезда или планета. Ако липсваше електромагнетизма, щеше да имаш нещо като куп цветен прашец, събран на едно място - всеки полъх на вятъра ще го развее в различни посоки, т.е. всяко външно гравитационно влияние ще го разбута. Самият факт, че събраните части, за да са една до друга, трябва да имат нулеви скорости, изисква електромагнетизъм - той е това което осъществява преразпределение на импулса и формиране на профила на скоростите. Ако разчитаме само на гравитацията, няма кой да спре подвижните обекти за да образуват по-голям - те ще продължават да се движат със същите скорости в същата посока. Тоест само гравитацията не е достатъчна да се образуват плътни тела като звездите и планетите. А в твърдението си което съм подчертал ти си противоречиш: хем тъмната материя е пет пъти повече (което означава че масата и е пет пъти повече, т.е. силата с която взаимодейства със своите други части е пет пъти по-голяма от тази на видимата материя), хем тези центрове на видимата материя са много силн. Виж сега, ето картинка, която визуализира какво би било разпределението на тъмната материя в космоса според ред наблюдения на гравитационните лещи: Това което ние говорим - че тя е пет пъти повече, е в осреднен мащаб - равномерно за цялата вселена. Но тя не може да е равномерно разпределена по цялата вселена, тя ще е съсредоточена основно там където има и обикновена материя, и ще липсва там където такава материя няма (макар че има понякога гравитационни лещи и в такива области. т.е. има облаци тъмна материя които се реят самосиндикално, чисто статистически това е допустима хипотеза. Това сочи, че в области като галактиките тъмната материя трябва да е многократно повече от това съотношение 5:1, имайки пред вид разстоянието между галактиките е някъде към 20:1 в рамките на галактиката. Картинката това изобразява, много тъмна материя на определени места и никаква на много повече.. Но дори за определеност да говорим само за съотношение 5:1: сега разгледай прост пример: имаш река, в която изсипваш една пета от нейната маса тенис топки, пълни също с вода (за да ги докараш по тегло, да плуват едва). Сега дали тенис топките ще променят силно движението на водата, или водата ще увлече тези топки и ще ги подчини на собственото си движение? С добро приближение ще се случи второто. И сега направи аналогията, тенис топките са обикновената материя, водата - тъмната материя. Какво остава, ако имаме съотношение 20:1? Тъмната материя ще задава поведението на обикновената, а тя от нея ще се влияе много слабо. И слънчевата система, защото е една много малка област от галактиката, за нея неравномерността на тъмната материя (по отношение на нехомогенността и в галактическият мащаб) ще бъде на практика равномерно разпределена. Може би някакъв малък процент неравномерност ще дава допълнителна маса на слънцето (тоест процент от сега определяната), което няма как да разберем на този етап. Тук само образно казано говоря за сблъсък. След като тъмната материя взаимодейства само гравитационно, такова понятие като "удар" между нейните съставни части няма смисъл. Няма удари, няма откат, няма съпротивление при движението на всяка частица. Затова и дадох примера за охладен свръхфлуид - вечно движение без никакво съпротивление, единствено гравитацията е силата която отклонява траекторията от правта линия и я завърта. Поне сегашният модел за тъмната материя разчита на тези свойства, и наблюденията потвърждават това поведение. Тъмната материя в периферията не е самосиндикална от тъмната материя разположена по-към центъра. Колкото и много да е тя в периферията, на всеки обект действа сумарно цялата тъмна материя между него и центъра, а тя ще бъде повече, защото естественото поведение е гравитацията да формира всякаква материя в сферична област. В резултат цялостно тъмната материя ще привлича всички обекти към центъра.

Това е важен въпрос, и ще опитам накратко да го разясня. Тъмната материя не нарушава законите за гравитация. Напротив. Каква е разликата между обиновената и тъмната материя? Обикновената освен гравитационо, взаимодейства и електромагнитно. Ядрените взаимодействия в случая не оказват някакво влияние, освен в екстремни случаи. Тъмната материя обаче, се очаква да взаимодейства само гравитационно (и евентуално в някаква форма на слабо взаимодействие), но не и електромагнитно. Какво е проявлението на електромагнитното взаимодействие? Освен обекта да поглъща и отразява светлината и по този начин да го виждаме, има доста по-съществено проявление. Елементарните частици притежават електричен заряд, и по тази причина се отблъскват и привличат. Атомите и молекулите обиновено притежават диполни свойства, те са полярни, поради което между тях възникват сили на привличане - Ван дер Ваалсови сили. Тоест електромагнитно заредената материя е способна да се слепва в прах и твърди тела. Те от своя страна притежават твърдост, могат да се удрят, да обменят импулс, и да си променят посоката на движение. Могат ли обекти, които притежават само гравитационни (но не и електромагнитни) свойства да се слепват и да изграждат по-големи клъстери, от рода на прах и камъни? Очевидно не. Два такива обекта като се сблъскат, не отскачат един от друг - защото за отскока е нужна сила на отблъскване, каквато е електромагнитната, а те я нямат. По тази причина тъмната материя може да се наподоби на свръхфлуид - тя се движи без никакво съпротивление, разхожда се свободно из галактиката без да търпи удари, разпределението по скорости се осъществява само от най-нискоенергетичното взаимодействие - гравитационното. Затова и се нарича студена тъмна материя, защото се държи като изстуден свръхфлуид, течност без вътрешно триене, единствената сила която я държи в някакво обединение, е гравитацията. Как се образуват планетите и галактиките? Нека тръгнем от някакво достатъчно хомогенно отграничено образование, някакво нарушение в общата хомогенност на разпределение на материята, като облак някакви атоми. Една базова характеристинка на такъв облак е неговият момент на импулса, харакеристика на въртенето му. Нека за момент пренебрегнем привличането между частиците. Значи, те ще се движат по траектории които са прави линии. Нека сега да пресметнем момента на въртене на тези чаастици спрямо някаква ос, минаваща през центъра на масата на този облак. Всяка частица, която не пресича тази ос, а минава на някакво минимално прицелно растояние, ще има ненулев момент на импулса спрямо тази ос, ще притежава "въртене" спрямо нея (независимо че се движи по права линия ). Частиците които минават точно през тази ос (с прицелно разстояние нула) са много малко статистически, пренебрегваме ги за сега. Ако съберем моментите на импулса на всички частици от облака, ще получим пълният момент на импулса на този облак. Трябва да се има пред вид, че моментите на импулса на частица минаваща условно в ляво от оста ще е с отрицателен знак на момента на импулса на частица, минаваща условно в дясно, защото момента на импулса е вектор. Та, като сумираме всичките моменти на импулса, ние ще получим големината (и посоката) на резултантният вектор на момента на импулса на целият облак. До тука смятам че е ясно. Тъй като тръгваме от статистически хаотичен облак частици, сумарният момент на импулса ще бъде някакъв, малък, но най-вероятно ненулев. Облаците които имат нулев момент на импулса ще бъдат все пак изключение, и поведението им е малко по-особено, по-долу ще стане ясно. И така, значи имаме един облак частици, който притежава ненулев момент на импулса. Трябва да си спомним, че както и да си взаимодействат частиците в него, този момент не се променя, има закон за съхранение. Забележи, до тук това е валидно и за тъмната материя. Нека сега все пак престанем да пренебрегваме взаимодействието между частиците. Тогава те ще започнат в резултат на привличането си да се отклоняват от правите линии една към друга. В резултат на електромагнитните сили частиците ще се слепват в прах и по-големи обекти, камъни и т.н. В резултат на гравитационните сили този облак няма да се рзпадне, а ще се държи в някакво ограничено пространство. И тук възникват законите на естественият подбор Две парчета нормалнна материя, летящи по различни траектории, имат възможност да се сблъскат. При това положение те обменят импулс и енергия, променят скоростите си. Което е важно, големите скорости стават по-малки, получава се разпределение по скорости близко то това на Максуел. Облакът се сгъстява, и започва да се върти по-бързо, и вече се проявява направлението на въртене, на което отговаря момента на импулса, който както видяхме го има изначално дори да няма видимо въртене. Ударите зачестяват, телата които се движат по орбити различни от тези които съответстват на вектора на момента на импулса, страдат повече и биват усилено превъзпитавани, докато накрая не влезат в общият ритъм на въртене. Когато имаме общ ритъм на въртене, близките по орбита обекти на практика са взаимонеподвижни, при тях гравитацията започва да ги събира в по-масивни обекти. И така се пораждат планетите с техните орбити. Обектите които са изхвърлени (случайно получили по-големи импулси), и тези които не са достатъчно близо за да участват в естественият подбор с ударите, образуват обвивки, подобна на пояса на Кайпер и облакът на Оорт около слънчевата система. При галактиките такива образувания се превърщат просто в допълнителни звездни системи и междузвезден прах. Както споменах, в такава система ще има голяма част частици, които ще имат на практика нулев момент на импулса. Тези частици ще имат пряки взаимодействия в областта около центъра на въртене, защото към/от него са им насочени скоростите. Този контингент ще губи частици в резултат преразпределениетона скоростите след ударите, но и ще се попълва от останалите. Така че той след като си нормализира скоростта и започне да се окрупнява в резултат на гравитацията, ще формира централното тяло в центъра на планетната система, което ще носи остатъка от момента на импулса - ще имаме тяло което ще се върти и ще продължава да се уплътнява. Ще се уплътнява до тогава, докато не запали термоядрена реакция, налягането от която да спре уплътняването му. Нататък процесите са ясни, процесът може да не спре ако масата е достатъчно голяма и да стигнем до гравитационен колапс с резултат черна дупка. Да не преразказвам основите на космологията. Тук е мястото да споменем и облаци, които изначално имат нулев или много малък момент на импулса. Взаимодействията на частиците в такъв облак преимуществено са насочени към центъра на масата, и в резултат не би се формирала планетна система, а само едно голямо тяло. При достатъчно голямо тяло съдбата му го води директно към черна дупка. Или до малка галактика с гигантска черна дупка в центъра. По-горе грубо преразказах как нормалната материя може да създаде планетна система или галактика, без значение, само в зависимост от размера на първоначалната нехомогенност. Какво обаче прави тъмната материя? Нейните частици не се удрят и не отскачат една от друга, те не обменят енергия чрез удари, съответно не могат да се уплътняват около центъра на привличане, който се формира в конструкцията. А като не могат да се уплътняват, то не могат да образуват някакви клъстери, да не говорим за черни дупки. Това което може да образува тъмната материя, са големи облаци. Другия образувания по горният описан модел са статистически изключително маловероятни. Разбира се тъмната материя не е равномерно разпределена по галактиката. За нейното разпределение основно отговорна е самата тя - да помним, че обикновената материя е пет пъти по-малко, съответно само една пета от влиянието върху разпределението на тъмната материя е нейно. Затова и тя (в зависимост от количеството си) има някакво разпределение в галактиката към периферията, а в рамките на по-малки области много слабо се влияе от обикновената материя. Тоест поведението и количеството на тъмната материя определя вида и поведението на материята в галактиката, а не обратното. Модела на образуване на планетни системи и галактики, който ти описах по-горе, е една много приятна задачка за програмисти за моделиране по метода на Монте Карло. И много поучителна, как се появява естествен отбор, създаващ големите обекти, и как от простите закони между частите на една система възникват сложните взаимоотношения в нея.

Ти съвсем изкука. Прочети Младенов за какво се тръшка, после си изпий лекарствата. И като се освестиш пак в час, ела на следващият рунд

И в останаото време като не взаимодейства, пак ли взаимодейства? Малоумник, спомнни си за какво се тръшкаш

И какво от това? Докато светлината не е стигнала огледалото, тя не взаимодейства с него. Което ни връща към тръбата, която също се оказва че не взаимодейства със светлината, и като я има, и като я няма. Ти май забрави за какво е спора, а само се напъваш малоумно да се заяждаш? Внимавай с напъването, да не постигнеш неочакван резултат...

Не можеш да го докажеш, и това ти е слабото място. Още повече, че другите налични модели не обясняват неща, които тъмната материя обяснява. Тоест изхвърляш най-добрият работещ вариант в някаква надежда, че може нещо друго да ти дойде? Защо? Освен от несъобразителност? Да си видял някъде да се прави така? Аз пък ти предлагам схема, която работи както с тъмна материя която е измислица, така и с тъмна материя която е реалност. До тогава, докато не се появи разделителен експеримент. В десетката си във всеки вариант. Коя схема е по-добра? Ъ? Ей за това не съм съгласен с твоето твърдение, защото не само че не върши работа, но и насилствено отхвърля потенциално верно решение.

Атмосферата изобщо не е затворено пространство. Дори не е ограничено от нещо. Изобщо "затворено пространство" няма нищо общо с "пространство". Но и двете нямат качество "движение", така че за никакво взаимодействие и пренос на материални тела не може и дума да става. Ти продължаваш да не влагаш смисъл в базови понятия, гантазирайки си измишлизми. И как позна какъв ще е резултата? На боб или на кафе? Не стават така нещата, надеждите не работят в науката. Колкото за диполната анизотропия, там вече видяхме, че нищо не ти е ясно. Там няма никаква връзка с движение в пространството, а имаме движение на материални обекти - източникът на лъчението Тъпо е да смесваш лъчение от някакъв външен подвижен източник (реликтовото лъчение) с източника в опита на Майкелсън, който е неподвижен. Пак нищичко не си научил. Не схвана ли вече, че с предразсъдъци нищо не може да се постигне? Е що си губиш времето тук?

Така е. Измисляме етер, докато ни върши работа. Като пораснем и спре да върши, го махаме. С тъмната материя обаче изобщо не си разбрал хватката. Ако няма тъмна материя, то можем да използваме приближено решение на МОНД, което да описва ситуация сходна с тъмна материя, и да продължаваме да работим с него докато върши работа. Ако спре да върши - забравяме тъмната материя за по-точните приложения и толкова. Ако се обаче се окаже че тъмната материя си я има, забравяме МОНД. До тогава можем да движим паралелно и двете идеи - докато не се получи доказана разлика между тях в едната или другата посока. Но още от сега МОНД духат супата в много направления, така че си оставаме с тъмната материя. Сам си ограничаваш възможностите пред мисълта, и се сърдиш на някой който неизвестно какво би казал...

И ако махнеш тръбите, ще се промени ли нещо? А след като няма да се промени, за какво взаимодействие става дума? Интерферометъра на Майкелсън няма тръби. Защото не му трябват

Очевадно е. Светлината не взаимодейства с никаква част на тръбата. Като липсва взаимодействие, ти на какво взаимодействие се надяваш?

Имаш някакво увреждане, да не помниш и да не използваш информацията. Преди време ти разказвах как са се появили виртуалните частици в квантовата механика - като приближени решения на пълните уравнения, решения които описват приближено поведение на частица. И тези виртуални частици продължават да имат голяма роля във квантовата физика, особено благодарение правилата за работа с тях, които дава Файнман. Никой не се тръшка, че не са реално съществуващи, а напротив, използват ги за да свършат по-лесно работа. Напълно възможно е такава връзка да имаме и между някакъв вариант на МОНД и това което наричаме тъмна материя. Тоест може да се окаже, че тъмната материя е само някакво приближение на някаква МОНД теория. Разбира се, може да се окаже и че е реално съществуващ феномен. Докато не се разплете тази връзка, няма никакво значение кое как описваш - тъмната материя ще си остане важен инструмент за описание на реалността - тя е или реален феномен, или добро приближение на нещо друго. Така че нищо в модела не пропада и няма как да пропадне Но някои хора трябва да се напънат за да разберат. Така се работи във физиката, и недостатъците се превръщат в предимства. Човече, престани да се тръшкаш, таратора в главата ти отдавна е готов... Вземи някакви смислени мерки.

Пропуснал си в темата по-нагоре. Освен това, не аз а ти трябва да докажеш еквивалентност, защото е толкова изсмукана от пръстите, че тях вече ги няма Но нещата са съвсем очевидни: между тръбата и светлината имаш корелация, която не е свързана с причинно-следствена връзка. Тоест тръбата не е причина за поведението на светлината, защото не и въздеейства по никакъв начин. Ама това е още за детската градина

Емпирика има колкото искаш. И гравитацията е добре изучена като явление, и закона за запазване момента на импулса е проверен експериментално, и нуждата от допълнителна маса следва от емпиричните наблюдения и се стикова перфектно с гравитационните лещи, които създава. Какво повече му трябва на човек? Докато теорията за плоската земя нищо не обяснява, ти явно си заблуден като нейните привърженици

Напротив. Моделът на студена тъмна материя, който в момента е най-актуален, без проблем работи както в слънчевата система, така и в галактиката, така и в метагалактиката. Този модел ганатира хомогенност на тъмната материя в малки мащаби (слънчевата система) и нехомогенност в доста по-големи мащаби като галактиката. Хомогенността в раммките на слънчевата система се изразява в постоянен гравитационен потенциал, създаван от тъмната материя в рамките на обема на слънчевата система. Това от своя страна води до нулев интензитет на гравитационното поле, създадено от нея. Нулев интензитет означава нулева сила, с която тази материя действа на планетите и слънчцето. Тоест, техните траектории се определят само от взаимните им сили, както и наблюдаваме. Нехомогенност в рамките на галактиката води пък точно до това което наблюдаваме там - невидима излишна маса, намаляваща към периферията, но достатъчна да движи звездите почти като един твърд диск. Казвам "почти", защото нямаше да ги има извитите ръкави, ако беше съвсем. Също така обяснява и гравитационното линзиране на областта над галактичната плоскост, което МОНД не могат да обяснят. По тази причина, тъмната материя е само една добавка към общият механизъм, по който възникват въртящите се системи във вселената. Всичко зависи от мащаба

Не е еквивалентно. Това е заблудата ти.

Имало е такова предположение, но бързо са се отказали от него. Едната причина е, че тези черни дупки трябва да са пет пъти повече по маса от видимата материя. От друга страна, те трябва да са доста равномерно разпределени по галактиката, което трябва да създаде определено поведение на звездите около тях. Представи си, на определена бройка звезди да разбъркаш количество черни дупки с пет пъти по-голяма маса, какви локални вихри трябва да се наблюдават в галактиката? А не се наблюдават. Друго предположение с черни дупки е, ако те са много малки, тогава равномерното им разпространение може да е по-"гладко", да създават по-равномерен гравитационен фон. Но пък тука има друг проблем - малките черни дупки се изпаряват по-бързо, и болшинството им трябва да е свършило вече тази работа. Разбира се, този аргумент не изключва съвсем тази хипотеза. Третият проблем е, че около галактиката, в областта дето няма видима материя, се наблюдава гравитационно линзиране, което значи, че там трябва да има голямо струпване на такива черни дупки по тази хипотеза. А там е област без видима материя. Тоест възниква въпросът какво ги е захранвало и образувало в тази област? Има и още по-дребни съображения, сега не ми се навлиза в тях.

Както се казва, учил съм и за това знам Познвам модела, който може да доведе от хаотичен облак до въртяща се галактика или планетна система, без излишни измислици.