scaner

Няма нищо за оплитане. Всеки наблюдател има уреди да мери, и това което той измерва е реалност. В една система е с една стойност, в друга система е с друга стойност. Както някога са измервали дължини - тоягата за единия търговец е две лакти, за другият е три стъпки. И чрез "трансформации" се установява връзка между измерените от тях величини. Или както е при перспективата с ъгловата дължина, по-добър пример. Тук на практика е същото (в малко по-сложен аспект). Винаги имай на ум, че нещата са реалност, и всичко си идва на мястото. Поне от теорията това следва, а кой как си го тълкува в ограниченията на собствената некомпетентност, това е съвсем друг философски въпрос

Въпросната безмасовост е теоретично следствие и от СТО, и от квантовата механика. Както казах някъде по-горе, според СТО за всяка материална система и обект е в сила зависимостта между маса, енергия и импулс: От друга страна връзката на енергията с импулса на фотона според квантовата механика (все пак той е квантовомеханичен обект) е: Като заместим второто уравнение в първото, се получава че масата на фотона е нула. Това е по теория. Отделно има цял куп експерименти, които мерят тази маса. Защото тя участва на много места, и ако не е нула, много неща във физиката трябва да се променят, включая базовото свойство на фотоните - да не си взаимодействат един с друг (което пък ще въведе нелинейност в уравненията на електродинамиката, в нашият случай квантовата електродинамика, което хич не е добре). За сега масата на фотона според измерванията е нула с много голяма точност. Единствено при свръхтвърдите гама лъчи грешката силно нараства, и там има някаква вероятност тази маса да не е нула, но това е при много високи енергии, и за сега все още не се потвърждва. Вероятно там се очертава някаква граница на приложимост на сегашният модел. Но каквато и да е масата, тя е твърде нищожна за сегашните ни методи за оценка, и в обозримият диапазон енергии може напълно да се игнорира. Само да спомена, в тази насока са и измерванията на константата на фината структура в миналото по астрономическите наблюдения (тя е важен параметър в квантовата електродинамика) - ако тя се променя, това също би навело на мисълта за нелинейност на уравненията на КМ, нарушение на калибровъчната инвариантност и промяна (макар и изключително слаба за сега наблюдаемият диапазон явления) на физическите закони.

Увеличава, как да не увеличава.

Ако ще енергията им и в кисело зеле да се изразява, маса няма, съответно липсва еквивалентност по формулата. Колкото и да се нас**аш тука, това е положението. Сам го казваш, подчертал съм го, каква еквивалентност те буха в главата?

Грешиш. Достатъчното условие тук е центърът на масата на такава система да е неподвижен. Което означава сумата от импулсите на всички тела (като вектор) да е нула. Прост пример - когато два еднотипни обекта (изграждащи системата) се раздалечават или приближават по една права. Сумата от импулсите на всичките обекти в системата ни дава импулсът на самата система, и от там скоростта на центъра на масата на самата система. Значи при нулева сума на импулсите условието се свежда до това центъра на масата да е неподвижен. Ето формула за скоростта на центъра на масата на система от обекти в релативизма: Може да се прилага и за обекти като фотоните, които нямат маса.

Няма някакви правила. "Система" означава единство от обекти, независимо дали си взаимодействат или не. Теоретически всяка съвкупност от обекти може да разглеждаш като система. На практика има определен клас системи които са интересни, например затворените системи - това са системи в които няма поток от енергия от вън, сумарната енергия не се променя. За инерциалните системи знаеш. В нашият случай на два фотона, ни интересува поведението и характеристиките на такава система при условие, че околният свят не въздейства на отделните фотони. Изобщо разглеждането на системи спомага да се изучават "на чисто" характеристиките на отделни процеси и аспекти на реалността.

При процеси на анихилация на позитрони и електрони, се получават два гама фотони които се разлетяват в противоположни посоки. Масата на първоначалните частици, изчезва, но се явява като маса на покой, на масовия център, на двата гама фотони продукти на анихилацията. Сканер нали казва, че два фотона с противоположни направления на движение, имали масов център. Така че масата не се губи. И излиза на практика че "светлинната маса" не се движи заедно със светлината, а остава там откъдето се е зародила светлината. Expand Този текст от друга тема не бе коментиран. Безспорен ли е? Кое точно предизвиква неясност? Когато говорим за система, масата, момета на въртене, импулсът, зарядът и каквото се сетиш, нямат конкретно място. Например система от точки, формираща тороид. И масата, и зарадът, и моментът му на импулса е удобно да се разглеждат в центъра на масата. Но това е точка, в която няма никаква материя, тя не може да е носител на тези характеристики. При система нямаме конкретен носител на тези характеристики, те са характеристики на системата като цяло, независимо колко е раапределена в пространството. В горният пример, ако направим малка промяна - двата фотона да се разлетяват не от една точка, а от две раздалечени точки. Тогава къде ще бъде масата? Няма смисъл такава представа, че физическите характеристики на някаква система са на конкретно място. Квантовата механика налага и допълнително ограничение - тези характеристики не ги има във всеки момент. Те се изявяват/създават само при съответното взаимодействие.

Именно. Гениално е. Ти имаш нещо против? Или те е срам да го споделиш? Не са еквивалент бе, тъпчо, как ще е еквивалент по количество ненулева енергия с нулева маса при фотоните? Едното го има, другото го няма, какъв еквивалент, по каква формула са еквивалент в изпушилата ти кратуна? Ми научи българският език, да различаваш езиковите конструкции, накрая да търсиш смисъла. А ти караш по инерция, неизвестно как са ти хрумнали някакви глупости, и единствено си способен да осираш форума с глупости.

Съществуващата теория показва, че всякакви процеси там протичат за крайно фиксирано време и те са свързани с падането на обектите до центъра. След което приключват. Други модели в момента няма, или се крепят на много по-несигурни основи. И ти предлагаш алтернатива? Или се обаждаш само за да не заспиш? Защо си толкова безпомощен и жалък? Винаги преди следствията да бъдат проверени, се казва "според теорията". И след като са потвърдени, пак се казва така. Защото може да има различни теории даващи различни подробности, които още да не са изучени. И тук точно това обсъждаме - какво представлява черната дупка според теорията. Ти сега ли падаш от небето? Неизучено следствие, което не се разглежда според теорията, е безсмислица, свързана с някаква болна психика. Ти за това ли настояваш?

Преминаването през хоризонта на събитията е събитие и за света извън черната дупка, така че е нормално това събитие да създаде поток следствия извън нея. Но последващите събития с кораба вече няма да създават такъв поток. Изобщо, има много малък набор от параметри, които могат външно да характеризират черната дупка - маса, момент на въртене и заряд, ако не ме лъже паметта. Изобщо, черната дупка според теорията е едно много сложно образувание, което ние в момента се опитваме да разглеждаме с един много опростен модел - този на Шварцшилдовото решение. Например по този модел телата никога няма да преминат хоризонта на събитията, няма да ги "глътне" черната дупка. Това би елиминирало възможността да се сблъскат две черни дупки и да се излъчат гравитационни вълни, нали? Или централната черна дупка на нашата галактика, Sagittarius А, няма да поглъща нищо, докато инфрачервените наблюдения показват активност във вид на проблясвания от поглъщането. Причината за това противоречие е, че нашият модел указва на статична черна дупка, която няма друга материя наоколо. По-точните решения в тази посока показват, че околните тела смущават хоризонта на събитията, той почва да се вълнува като повърхност на течност, и се създават увлоеия той, за крайно време да погълне обект извън него. Тоест динамиката на реална чернатаа дупка по теория маха тези странни решения, които обсъждахме до сега. Но независимо че хоризонтът на събитията има такова лежерно поведение, никакво съобщение попаднало под него, не може да излезе. Поне без да моделираме с квантовата механика, това е положението.

Правилно! Енергията в пружината е повече, тя като система остава неподвижна, всички условия за еквивалентността са в сила.

Това опровергава ли теорията? Не. Какво се пуйчиш тогава? Теорията работи, докато няма опровержение. Факт. Теорията не определя реалността. Тя се подкрепя или опровергава от реалността. И докато само се подкрепя, тя е работеща теория, която дава полезни следствия. Това е смисълът на науката, да дава такива теории на база изучавнето на реалността. Както виждаш, твоите представи ти не работят в тая реалност Цялостната подкрепа на теорията от реалността е единственият факт, който има значеие. Непотвърдените следствия на една теория нямат никакво значение за нея, само потвърдените. Виждам, че продължаваш да не знаеш кое е същественото в науката, но си лаеш. То за лаене мисъл не се иска Това е някакво занаятчийство, да получиш близки до верните резултати без никаква друга мисъл. Които резултати ще са валидни само в тясната област, в която нагаждаш. При Айнщайн подходът е съвсем друг, и за това е печеливш. По лош критерии избираш кой да уважаваш, от там жизнената философия много бързо се срива. Ха познай сега кое е науката Май не успяваш?

Това е следствие от една много добре обоснована теория. Защо да не очакваме, че това следствие също ще се окаже вярно? Никой не вярва, имаме очаквания. Но ти бъркаш науката и религията... Ти имаш ли информация че не е така? Колкото до разбирането, да, ти си този който не разбира и приказва глупости без основание - "не било така, щото не е така"... Нямаш никакъв друг аргумент. Това не е ли простотия? Погледни се, непрекъснато повтаряш "св. Айнщайн", възприемаш нещата като някакви от никъде не дошли догми, разчиташ на цитати без да можеш да ги осмислиш, не разбираш процеса на самата наука и от къде се вземат твърденията за които я обвиняват, това не е ли простотия, питам? Чий го дириш по тоя форум?

Това не го нарушава. Поглъщане на фотон е цялата енергия на фотона да премине в частицата. И съответният му обратен процес, частица да излъчи фотон е невъзможен. Само когато частицата е съставна, като атома например. Но свободни електрони - не. При Комптън имаме само разсейване, фотонът си променя импулса и съответния за този импулс енергия, но не се поглъща изцяло.

Разликата е, че някои от нас разбират какъв е проблема. А каква е твоята гледна точка, си е твой проблем. Хайде стига истерии по тоя въпрос.

Свободна частица не може да погълне фотон. Нарушава се базовият закон за съхранение на импулса.Това няколко пъти сме го обсъждали.

Именно, и това непрекъснато уговарям. За инерциални системи говорим. Ето истинската еквивалентност на маса, енергия и импулс за произволна материална система: Ако импулсът p стане нула, свеждаме формулата до това което обсъждаме:

Съдържа много стари интерпретации с "релативистска маса", което води до обърквания.

Ами променя се условието, при което тази еквивалентност е валидна. Според СТО, имаме такава еквивалентност само за масата и енергията на система, чийто център на масата е неподвижен. Един отделно взет фотон, както и да го разглеждаш, се движи, и това което се нарича център на масата (в СТО дефиницията му не е чрез маси а чрез енергии) най-малкото се движи с него, т.е. фотонът не е система с неподвижен център на масата. И за това при него връзката маса-енергия не работи. Същото е и за еднопосочен поток от фотони, светтлина, за еднопосочен поток електрони, пртони, камъни. По-дълбоката причина е, че в еквивалентността на маса и енергия участва и импулса. Тоест точното име е еквивалентност на маса, енергия и импулс. Тогава става ясно, че известната еквивалентност на маса и енергия я има само когато импулсът е нула, т.е. центъра на масата на системата е неподвижен.

Видя ли сега, защо в науката не трябва да се вярва на авторитети? Казал бил Айннщайн... Голям праз че е казал нещо, по научната класификация пространство-времето има псевдоевклидова геометрия - метриката му не съответства на евклидовата, геометрията също, това е съвсем очевидно. И едва когато го разбиеш чрез избор на отправна система на пространство и време, самото пространство е евклидово. Но за физиката на СТО значение има изключително геометрията на пространство-времето. Когато разбираш базовите положения, не ти трябват авторитетите за да разбереш сам и всичко останало. И тогава верността на теорията престава да зависи от авторитета, тя заживява собствен живот - всеки може да съпостави експериментите и да провери теорията. Именно, и аз това казах - нямат маса, но имат енергия. Следователно демонстрират че масата не е еквивалентна на енергия. В класическата физика може импулса да изисква маса, но в случая фотоните нямат маса, независимо че имат импулс. За какво се пениш, като не си прав?

Честит ден на програмиста! Днес е 256-тият ден на тази година, а програмистите са маняци на такива странни числа (256 = 28, горната граница на 8-битовите числа, един байт, основната мисловна единица в програмирането ). На много места по света се води като официален празник, у нас е неофициален. Това е "плаващ" празник, на високосна година се чества ден по-рано, на 12-ти септември. Наздраве за празнуващите и съпричастните запалянковци! По наболелите въпроси. За еквивалентността на маса и енергия - тази еквивалентност е валидна само за системи, чийто център на масите е в покой. Ако системата се движи, тя се нарушава. Сходно ограничение има и Законът за запазване на енергията. Той е валиден само за затворени системи. При отворени се нарушава - например система, движеща се с ускорение, е отворена. Изобщо, огромното мнозинство закономерности си имат подобни ограничения. За причината в класическата физика размерите да се запазват в различните отправни системи - това е геометрията на пространството, в което се описва физиката. В класическата физика тази геометрия е евклидова, и от там следват много последствия, включая и формата на Галилеевите трансформации, които запазват размерите. Изборът на евклидовото пространствоо се вмъква някак незабележимо в класическата физика, по подразбиране - просто други геометрии тогава не са били познати, и не е могло да има съмнение в този избор. В теорията на относителността геометрията на пространството е по-сложна - то става псевдоевклидово пространство-време, в него се намесва и времето. Именно тази намеса прави геометрията такава, че лоренцовите трансформации да променят пространствените размери в различните отправни системи (за сметка на "времевите" размери, ходът на часовниците, който също се променя, "компенсирайки"). Причините да се стигне до такава геометрия на пространството са ясни - това са постулатите от които се тръгва в тази теория - единствено тази геометрия е съвместима с тези постулати, а те са проверени. Че тази геометрия е реалност, показват всичките следствия от СТО - всичко което е проверено експериментално, без изключение, потвърждава тази геометрия. А вече къде Айнщайн обсъжда геометрията на Минковски, мисля че Младенов сам ще си намери цитатите за които настоява. Сега знае посоката в която да ги търси

Не ти се получава, Младенов. Във физиката много величини и закономерности са валидни само при ограничени условия, и извън тези условия или не са валидни, или закономерностите силно се променят. Например, водата кипи при 100 градуса целзий, но само при атмосферно налягане. И в случая дискутираната закономерностт си има ясна област на валидност. Не е условна закономерността, а е валидна само в ограничена област, указана предварително.

Научи се да мислиш и да разбираш нещата. В статията е казано ясно кога е валидна тази еквивалентност. И всякакви представи, че трябва да има друг смисъл в нея са безсмислени и погрешни. Няма смисъл от безполезните акробатики, които се пънеш да правиш.

Ми то в статията на няколко места е написано кога е валидна тази еквивалентност. Съвсем естествено е в останалите случаи да не е валидна, нали? Просто прочети статията, вместо само да даваш линкове.

Еквивалентни са при какви условия? Всичкое в детайлите, те като се разберат, всичко се разбира.