scaner

Спри се бе, замисли се, тези знания които развяваш като байряк, от къде са се взели, и при какви условия са валидни? Валидни ли са за условията за които говорим - неинерциална геоцентрична система? Ако се научиш малко по-критично да се отнасяш към собствените си знания, много по-бързо ще напреднеш в нещата. Това което твърдиш че знаем е валидно само в инерциални системи. Само в тях физиката е такава каквато си учил в училище, с хубавите картинки как планетите се въртят около слънцето, и по-строгите математически изводи, че система от обекти се върти около центъра на масата си, независимо по-малки или по-големи са телата. Но тези знания не могат да се пренесат директно в неинерциална система - там трябва да се ползват координатните трансформации, свързващи двете системи, и резултатът го знаем - епициклите на Птоломей. За да разрешиш проблемът трябва да научиш базовите неща: какво е това движение и какво е това покой? Когато казваш, че някой наблюдател установява че се движи, как установява това? Засърбява го под лявата мишница, получава цицина между очите, изпотява се, какъв параметър той измерва, за да твърди, че е установил движение? Когато знаеш какъв е параметъра, винаги, във всяка ситуация можеш да определиш има или няма движение - измервайки съответният параметър. А ти спираш само до приказката - измерва че се движи... което не носи никакъв смисъл. От там и безкрайните спорове за движение спрямо пространството, без да можеш да обясниш какъв му е смисъла, и всякакви празни приказки основани на някакви представи, които опират в нищото, които са напълно неопределени, но интуитивно ти се струват ясни... Дай да уточним какво е това нещо движение, за да е ясно как да го откриваме ако се наложи. Определението в българската Уикипедия: Движение в класическата физика се нарича промяната във времето на положението (координатите) на материална точка спрямо избрана инерциална отправна система и се описва със законите на Нютон. За описанието на движението са необходими следните величини: преместване d→{\displaystyle {\vec {d}}\,}, скорост v→{\displaystyle {\vec {v}}\,}, първа производна на преместването по времето и ускорение a→{\displaystyle {\vec {a}}\,}, втората производна на преместването по времето. В руската Уикипедия: Механи́ческим движе́нием называют изменение пространственного положения тела или его частей относительно других тел с течением времени. При этом взаимодействие тел приводит к изменению их скоростей или к их деформации. В английската Уикипедия: In physics, motion is the phenomenon in which an object changes its position over time. Motion is mathematically described in terms of displacement, distance, velocity, acceleration, speed, and time. The motion of a body is observed by attaching a frame of reference to an observer and measuring the change in position of the body relative to that frame with change in time. И трите определения са достатъчно близки (българското неоправдано залита към инерциални системи...), и същността им е: движението е изменение на положението на телата или тяхни части относно други тела във времето. Под положение трябва да се има пред вид не само дистанция, но и ориентация, както и деформацията се включва тук. Удобният начин е движението да се описва математически като промяна на координатите на едно тяло спрямо друго, което автоматически вкарва - за удобство - отправните системи. Значи избираме си една отправна система, опъваме координатна мрежа за да въведем в нея координатна система, и следим координатите на някое тяло или частите му дали се менят във времето. Ако се менят - то се движи, ако не се менят - то е в покой. Толкова. Заключението е вярно само в рамките на избраната отправна система, относно нея. При наличие на две тела, когато искаме да определим дали са в относително движение, имаме няколко подхода. Единият е - всяко от телата да изследваме по координати във времето, и да проследим дали разликата на техните координати в един и същ момент се запазва или не. Ако се запазва, телата са в относителен покой (макар че може да се движат в избраната отправна система), ако не се запазват - телата се движат едно относно друго. Или по-прост метод - избираме си едното тяло, прикачваме за него координатната система и проследяваме координатите на другото - ако те се менят, значи то се движи в тази система. Респективно ако за него закрепим координатна система, то първото тяло ще се движи в нея. Ние постъпваме точно по този начин - едното тяло е слънцето, другото земята. От тук веднага лъсват най-базовата характеристика на движението. То е относително, един обект може да се движи само спрямо друг. Безотносително движение (или съответно покой) няма смисъл, по определението за движение. Следва и друго правило: ако обект А се движи спрямо обект В, то и обект В се движи спрямо обект А. Но при внимателен анализ се оказва, че това правило е 100% верно само в инерциални системи, в неинерциални може да има изключения. Но нашата задача за щастие не попада в изключенията. Значи, за да определим ситуацията в нашата задача, трябва да разглеждаме ситуацията в две различни отправни системи - тази на слънцето веднъж, и тази на земята втори път. Никой не го забранява това, нали? Можем да си въведем координати на обект във всяка отправна система и да ги проследяваме според определението на движение по-горе. За хелиоцентричната система е ясно, учили сме го в училище - земята си мени положението в координатна система, свързана с невъртящото се слънце. Но именно чрез този координатен подход (астролабията с която е работил Птоломей измерва ъгловите координати в полярна координатна система) стигаме и до сложното движение на слънцето и планетите в отправната система на земята - геоцентричната отправна система. Независимо, че тогава тя не е носела това име До тук виждаш ли нещо за истинско и привидно движение? Нещо за някакво "преструване"?За някакви знания, дето се вземат от никъде? Всичко е по законите, които управляват движението, следващи от неговата дефиниция. От тук нататък, вече в зависимост от характера на отправната система в която описваме нещата, може да има и други закономерности. Например всичките ти твърдения от типа "както знаем" са валидни само в инерциални системи, законите на Кеплер също, да не изброявам. Но геоцентричната система не е инерциална, и това което ти се струва че го знаеш, най-вероятно не работи в нея, или поне трябва да се провери преди да се изказва като истина

На него му се губят абсолютно базови неща - какво е това "движение". Въобразил си е някаква безсмислена и неработеща представа и край, мъчи се да разсъждава за физиката. Барабар Петко с мъжете! Ама не се получава така, съвсем друго е нужно за това.

Първо се върни в училище и научи най-сетне какво е това нещо движение и как се проявява, с какви параметри се характеризира. За да е ясно кой какво търси, а не само болно да фантазира като тебе. Ти нямаш и понятие от базови понятия като движение и покой, тръгнал да "мисли". Само с кавички ти се получава, за съжаление. От къде знаеш? Щото си възприел някога първите въвеждащи уроци като истна от последна инстанция, без да влагаш мисъл? Няма от къде другаде. Критично мислене е нужно за физиката, не такава фундаменталистска вяра в такива "истини". От нея се раждат кривите представи що било наука и как работи. Нужна е много повече хигиена на мисленето.

И какво от това? Това отменя ли факта, че законите на Кеплер могат да бъдат формулирани в различни отправни системи? Координатните трансформации са измислени именно за това, независимо дали ги е знаел Кеплер или не. Нещо май ти свършиха аргументите и почна да се хващаш за откровени глупости Кеплер естествено е имал пред вид хелиоцентричната отправна система, независимо че е мислил по въпроса 266 години преди да се въведе понятието Хехе, как ли се е сетил Нютон да формулира законите си за инерциална система, след като тогава тя не е била още измислена? Ще отговориш ли най-сетне чий глас ти нашепва тези глупости в главата? Как я мислиш да я караш с такива дупки в знанията?

Първият закон на Кеплер в известната си форма е формулиран в инерциална система. Неговият вид в геоцентрична е по-сложен и не си го виждал. Въпреки това той не казва, че в тази система има някакви фиктивни движение. Напротив, движенията в тази система са напълно реални, защото са установими експериментално. Още Птоломей ги е засякъл Ти продължаваш да не вдяваш, че е съвсем елементарно да засечеш координатите на слънцето в геоцентрична система, и промяната на тези координати фиксира движение. Напълно реално движение - промяната на координати с времето е скорост по дефиниция, и в случая тя е ненулева. Тук не ни трябва доктрината на релативизма, която както се вижда дори не си разбрал - тя е валидна само за инерциални системи, а геоцентричната не е такава. Трябва ни едно много базово правило, което влиза като неявен постулат още в класическата физика - ако тяло А се движи спрямо тяло В, то и тяло В се движи спрямо тяло А. Като движението тук включва освен преместване и въртене. Просто е - характеристиките които описват движението, са общи и за двата обекта - ако А променя разстоянието до В, то и В ще променя разстоянието до А (защото то е едно и също), същото и за ъглите. Следствието е просто: след като земята се движи спрямо слънцето, то и слънцето се движи спрямо земята. Непреодолим закон И от къде знаем кой спрямо кого обикаля? Човече, излез от предразсъдъците, толкова въпроси ти зададох, от тебе само заучени щампи получавам. После бълнуваш за клакьори и глупаци... Ясно ти е, защото така си си въобразил, или защото някакъв глас ти нашепва? Още ли не схващаш вредата от предразсъдъците?

И този начин е...? И критерият кое е истинско а кое привидно е...? Не са еквивалентни, естествено. Движението на слънцето в геоцентрична система се описва с функционален ред, резултат от разложение на окръжността по елиптични функции. Ако си чувал за ред на Тейлър или Маклорен, идеята е сходна, там разложението обаче е по полиноми. Но кое движение е истинското и кое привидното? Аз не приравнявам двете въртенета. Само твърдя, че всяка отправна система има право да опише поведението на даден обект в себе си. И поведението на слънцето е въртене около избраната за начална точка на геоцентричната система. Кое прави това движение привидно? Вземаш лист и молив, фиксираш положението на слънцето в разни моменти, това реално действие ли е или привидно? Резултатът съответно какъв е? Нали ти казах, дебел предразсъдък ти е заседнал на мисленето, и раздава определения наляво и надясно кое е привидно и кое не

В отправната система на земята - да. Не е ли очевидно? Ми позагледай се де Още древните хора са го открили. Виждаш ли сега как един предразсъдък ти е замъглил мисленето? Ти от училище си научил, че единствените отправни системи са инерциалните. По простата причина, че Нютон е написал всички закони, с които са ти пълнили главата, за инерциалните системи. И да, в тези системи физическите закони имат изключително проста и привлекателна форма. Затова и инерциалните системи се ползват толкова масово. Но няма закон, който да ограничава отправните системи само до тях. Земята е равноправна отправна система, макар и неинерциална. В нея правата линия има друга форма, кръгът в инерциална система може да е точка в неинерциалната геоцентрична система. Както и точката в инерциалната система описва кръг в геоцентричната. Така че какво чудно има, че слънцето в тази система обикаля около земята? Като изчистиш предразсъдъците, че не можело да е така (но само в инерциална система!), всичко си идва на мястото. В края на крайщата, това е следствие от относителността на движението (в смисъл движението е по отношение на нещо, избрано за неподвижно). Така разбираш ли го, или още си в шок от истината?

Така е, личат си. И удивителното е, че абсолютно нищо не им влиза в главата независимо от броят повторения. Как могат да мислят само с щампи и предразсъдъци, хич не ми е понятно. Но е факт. Естествено че определя. Отправната система фиксира точки които са неподвижни в нея. Всички тела се движат спрямо тях - по дефиниция. Кое е привидно и кое не зависи единствено от избора на отправната система. Няма тука "в действителност". Но те глупаците много "знаят", като си въобразяват глупости Като гледам, и ти "знаеш".

Нито четеш, нито мислиш. Моделът на Птоломей се базира на най-необходимият минимум от налични факти и предположения - очевидното положение, че земята е неподвижна. Тоест преведено на съвременен език, моделът приема земята за отправна система и описва светът в тази отправна система. Да, планетите и звездите се движат сложно, но какво на този етап трябва да ни подскажем, че боговете не са създали светът такъв? Следващият по сложност модел, на Коперник, се базира на много по-точни наблюдения. И Коперник, както и Ератостен, е забелязал някои тънкости, които са му позволили да създаде по-точен модел, приемайки за отправна система слънцето. Но за разлика от модела на Ератостен, по описателна сила моделът на Коперник е напълно еквивалентен на модела на Птоломей - това са два модела, които описват едно и също нещо от гледна точка на две различни отправни системи. В този смисъл Коперник не отрича Птоломей - въпрос на избор и удобство е кой коя отправна система ще ползва, нали? При Ератостен обаче този номер не минава - плоската земя има едни свойства, сферичната земя - съвсем други. И това е адекватният аналог на нашия пример с разширяването на вселената - независимо че Ератостен е нямал твърдо доказателство, той е създал по-адекватен модел на земята, обясняващ много неща по-точно. Точно както и сега положението с разширяващата се вселена - тя лежи в основата на модел, който обяснява нещата по-точно. И забележи - както и при Ератостен, нямаме твърдо доказателство. Трябва да ти проумее главата, че това е нормалното състояние на нещата. Да се надяваш че моделът на разширение на вселената ще бъде отречен, е все едно да се надяваш че сферичната земя на Ератостен ще бъде отречена. Тц, засега тези модели само може да се подобряват - така както сферичната земя е заменена с геоид, така и разширяващата се вселена е заменена с ускорено разширяваща се. Това е единстеният извод, ако се учим от историята. Божа работа е дали някой ще бъде отхвърлен напълно, и не си ти този който можеш да гадаеш по въпроса. Вместо да се дразниш от някакви клакьори, поумней малко - тогава ще ти стане ясно кой клакьор, кой просто глупак.

Виж сега - колко пъти те съветвам да се запознаеш с историята на науката, за да ти светне как стават нещата? Ще ти дам примера с плоската земя. Ератостен пръв намира доказателства, че земята не е плоска, а е сферична, дори определя радиуса и. Как? Без да има директно и твърдо доказателство? Човекът създава модел, който има следствия, и интерпретира фактите като потвърждение на този модел. Е, по отношение на разширяването на вселената ние се намираме точно на този етап, и подхождаме точно по същият начин. Няма друг. Вместо да се пениш от злоба че нещата не са както си ги представяш, вкарай нещо в тая куха глава. Ще ти светне.

Абсолютно всички модели са измислени. И какво от това? Науката да е спряла да работи? Нещо дълбоко ти куца в представите какво е това науката. Твърди доказателства няма за нищо. По-горе вече дискутирах това положение. И пак да попитам - и какво от това? Основната цел на науката е да даде проверими следствия от моделите които изгражда. Ако тези следствия след проверката се окажат некоректни - значи моделът не е читав. Ако са коректни - моделът е добър, може да се ползва - до тогава, докато някое следствие даде проблем. Тогава трябва или да се ремонтира, или да се замени с по-добър. Това е механизмът. В момента моделът за разширението чудесно си върши работата, колкото и да не те удовлетворява (неизвестно защо!). Ами ако разбираше, нямаше това да ти е тезата - да се тръшкаш. Ти протестираш, че науката още не е открила всичко с безкрайна точност. Ми не говорим за тая наука, а за съвсем друга Която си има строга методика, и която учените следват с консенсус. Нещата се правят по методиката на науката, запознай се с нея, вместо да протестираш за някакви безсмислени "представи" как трябвало да изглеждат според тебе нещата. Всичко на тоя свят е така. И какво от това? Пак да те питам, предлагаш да се разревем и да седнем да викаме неволята? Вземи се в ръце.

На всеки здравомислещ човек ще му е ясно, че твърди доказателства няма за много по-ежедневни неща. Едно защото абсолютни истини няма, второ защото всяко доказателство има някаква крайна точност, трето защото за много неща имаме само индиректни наблюдения. Така че това не може да е някакъв аргумент за каквото и да било. И тази интерпретаация перфектно описва наблюдаваното явление. Да, имаме и други интерпретации. Но по зла ирония на съдбата, всичките те имат много повече проблеми и се отхвърлят от фактите. Кажи сега, един здравомислещ човек кой модел ще използва - този който върши работа, или този който не върши работа? Или ще стои бездейно и ще кърши ръце, надявайки се някога някой да му даде нещо което няма да е интерпретация на наблюдение? Не си ли чел приказката за неволята? Значи ще търсим потвърждения на следствията на модела с разширението. И о, чудо! Моделът за големият взрив наречен Lambda-CDM (основата на който е разширението) дава следствия, които се потвърждават. Значи имаш работещ и правилно предсказващ модел, без да си ходил до другия край на вселената. Както и моделът на слънцето без да си ходил на слънцето, както и моделът на ядрото на земята, без да си ходил там - така работи науката. С модели, и съсредоточава силите на най-перспективният от тях. Винаги. Това че някои неща е трудно човек да си ги представи, се лекува с математика. Интуитивните представи не са научно средство. Проявяваш странно съчетание от завист и безсилие... хем не разбираш от нещата, хем те дразни че други разбират и се опитваш да ги омаловажиш. Ама не става така, не разбра ли до сега? Всичко прозира.

Е, не работят така нещата. Защото при такъв подход равносилно става твърдението: тъй като никой не е доказал, че Вселената е безкрайна, значи е крайна. Тоест така сме на крачка от порочен логически кръг. Имат право на живот и двете версии. От една страна, наблюденията сочат, че (според данните на COBE и особено на WMAP пространството в много голям мащаб е с голяма точност плоско. Което означава, че в рамките на тази точност по-вероятен е моделът на безкрайна вселена (тоест дори да е крайна, е много голяма). От друга страна за сега тези модели не се различават силно по следствията си. Така че на този етап кой от двата модела е по-близък до истината няма голямо значение.

За разширението на вселената нищо излишно не се приема. И крайната, и безкрайната вселена може да се разширява. Тук определящи са наблюденията, дали се разширява или не.

Как ще я представите пред съпругата си? Като колежка ли? Защо да крия бившата си любов? Със сигурност ще разбере конфузното положение. Как би могъл да бъде полезен в такъв случай? Не става дума за конфузно положение. Ще разбере защо не съм го избрал него в колата.

Бившата любов на живота ми. Най-добрият ми приятел е мъж на място, той ще се справи с един дъжд. Освен това знам, че ще ме разбере.

И как стигна до тези изводи? С твоят нищожен експириънс в науката, се изказваш по такива дългосрочи проблеми? Човече, защо сам си поставяш врата в полето и се блъскаш в нея? Ами само преди 120 годинни други физици (Уилям Томсън, лорд Келвин) бяха си поставили подобна врата. Считаха, че освен два много малки проблема, физиката е вече завършена наука и няма какво да и се развива повече. Двата проблема бяха свързани с опта на Майкелсън и с топлинната смърт на вселената. Само че от тези "малки" проблеми излязоха теорията на относителността и квантовата механика, и сега спиране на физиката в обозримо бъдеще не се очертава, напротив... Това беше основен урок на физиката: никога не казвай "никога" Начинът по който отговаряш на въпросите демонстрира неосъзната религиознист и страх пред неизвестното -да го забраним, щом сега не знаем нещо, значи никога няма да знаем нещо по този въпрос.. Не работят така нещата. Първо, по въпроса за "реално съществуващите" физически закони. Те са толкова съществуващи, колкото и пространството Демек никак. Физическите закони са основно два класа: постулати и следствия. Като двете групи непрекъснато преливат - от групата на постулатите в групата на следствията. Квантовата механика и теорията на относитеността направиха много от законите на класическата физика от постулати в следствия. Няма основание да се предполага, че сме стигнали края на този процес. Тоест за "никога" няма никакво основание, напротив. Това ни води до второто. Ричард Файннман е имал един сътрудник, Едуард Фредкин, който създава идеята за "числената физика" (digital physics). Верно, той не е неин автор, но въвежда базови формуировки в нея. Идеята е вселената да се разглежда като краен автомат, който на базата на прости и очевидни правила да "изчислява" реалността. И тези правила на различните нива на познание да се превръщат в това което наричаме "физически закони" така, както можем да проследим във връзката квантова - класическа механика. Вярно, това равнище е далеко и още не ни е по силите, но въпросът е поставен правилно - да се опитаме да научим, а не да се отказваме да научим (защото в крайна сметка ни било страх, страх от неизвестното и от сложният път до там. Този страх заместваме с името "Бог" в крайна сметка, за собствено оправдание). Та, този краен автомат с очевидни правила какво му пречи да е вечен? Защо трябва да намесваме Бог тук? Естествено, на който му е нужен Бог ,той го вижда навсякъде, но това е просто допълнителна хипотеза, излишество над принципа на Окам. Цялото това писание е да се замислиш, че изказването на такива крайни и необосновани предположения пречи на самият теб да стигаш до разбиране. На всяка крачка. Ето ти го пак. Ти бъркаш наложената от самият теб ограниченост като "научен факт". Чакай бе, какво общо има тук науката, и как това стана факт? Осъзнай собствената си ограниченост, това ще ти отвори прозорците към света. Огледай се малко в историята, много е полезно. Изказването на лорд Келвин което цитирах в началото трябва да ти е пътеводна звезда. Такива изказвания са неприложими за науката. И защо не се вслушаш в собствените си думи?

Естествено. Бог е личност, създателят, и носи отговорност. Биологията не носи никаква отговорност, тя само изучава нещата. Отговорите се търсят само от този който трябва да ги даде

На същият принцип работят и микровълновите печки. Там е подбрана специална честота, резонансна на вибрационно ниво на водните молекули, така че това дига ефективнността.

Значи и пространството е измислица, след като го дефинираш чрез времето. Което и трябваше да се докаже. За какво още да спорим тогава? А минава ли през нещо светлината? Защо трябва да минава през пространство, а не минава през невидимата течна магия? Или нещо друго и невидимо? Това ми напомня един виц. Египетски учени правели разкопки. След известно време публикували информация, че древната цивилизация на Египет била високоразвита и използвала радиотелефони. Защото не били намерени остатъци от медни кабели. Та и твоето твърдение, било "запълнено с празно пространство", е смислено колкото вица. Светлината преодолява отстоянието. Но повтарям, отстоянието не е пространство. Защото отстоянието между други обекти е друго, значи е друго пространство? Колко такива пространства ще имаме тогава? Заформя се каша, нали? Така че още нямаш никакви факти, че пространството съществува. Имаме само факти за съществувване отстояния между обектите, качество на материята. Идеята за "минаване през" се появява на по-късен етап, когато се оформи представата за пространството. Но на етапа на който сме, наблюдения на космоса и околността, тази представа още липсва. Как се появява, на какво основание? Това ще отговори на въпроса съществува или не пространството. После ще го сравним с времето.

Единственото което се вижда е, че между телата има отстояние, че материята е делима - и това са качества на материята. Качеството "отстояние" не изисква никакъв пълнеж, то напълно характеризира ситуацията. Няма никаква нужда от никакво пространство в случая. А за да твърдиш, че "съществува", трябва да обяясниш, как разбра че имало "праазно пространство" там, каквото и да значи това? Ти тръгваш да мислиш наопъки. Имаш в главата си предразсъдък - някаква средношколска представа за пространството, и за всяка ситуация започва да я прилагаш по дедукция, от общото и вече изградено към частното, както в случая. Докато при наблюдението - отстояние на две тела - трябва да се работи по индукция, от частното към общото. Само по този начин може да ти се изясни как се намесва пространство в цялата картинка. Само тогава ще раазбереш - съществува или не. Защото тръгвайки от средношколската представа, ти почваш да се въртиш в порочен логически кръг - обясняваш пространството изхождайки от идеята за простраанството, както се случва по-горе. Опитай да получиш доказателства за съществуване на пространството само на база наблюдението - отстояние на две тела. Това е пътят да разбереш кое какво е. Само тогава ще стане ясно какво можем да тврдим и какво не можем. Самият термин "пространство между тях" няма смисъл. Също така твърдението "празно пространство" също няма смисъл. Пространството е основна форма на съществуване на материята, то е навсякъде, и не може да е празно по тази причина. Но всичко това да не те отвлича сега. Та да се върнем на горният пример. Единствената информация, която имаш, е че съществуват два обекта, между които има отстояние, и това изчерпва напълно картинката. Всякакви допълнителни предположения, запълване с божествена енергия, течна невидима магия, пространство, нямат никакво основание за момента, и принципът на Окам ги изключва. Как се появява пространството? Защото отстянието не е пространство. Между обектите имаш отстояние, не пространство, нито запълване. От къде се взема тогава информацията за съществуване на пространство? Чакай малко. Нали според тебе времето беше измислица? Както си се аргументирал, пространството също става измислица на тази база

Виж сега. Нещата са много прости. Ние получаваме информация а света само чрез сетивата си. Тоест тази информация е продукт на някакво взаимодействие, в коет участват сетивата ни и нещото, с което те взаимодействат. Всякакви уреди, които построяваме, са само за усилване и разширение обхвата на тези сетива. Това е цялата кондика. Неща, с които ние принципно не взаимодействаме - директно и косвено - за нас не съществуват. За тях ние принципно не можем да получим никаква информация има ли ги. Та, от къде ти разбираш, че пространството съществува? След като не можем да го видим, не можем да го пипнем или усетим на вкус и мирис? Очите ни получават информация от светлината, която е взаимодействала с обекти. Пространството не взаимодейства със светлината, значи не можем да го видим. Ръцете ни усещат допир на база електромагнитни полета. Пространството не е източник на електромагнитни полета, не можем да го усетим на допир. Та, повтарям въпроса: от къде ти разбираш, че пространството съществува, след като не получаваш никаква информация за него?

Всяка теория трябва да дава практически следствия, иначе не е научна теория а фантасмагория. Нали правиш разлика между наука и фантасмагория? Или не? В какво взаимодействие участва пространството? Отразява светлина, твърдо е на пипане, обменя импулс и енергия? Айде стига толкова самозаблуди.

Не съществува "нещо", което да не взаимодейства. Ако не вззаимодейства, няма да отразява светлината, няма да отвръща на натиска от допира, няма да има никакви наблюдаеми характеристики. Няма да влияе на причинно-следствените вериги в нашият свят. Значи, няма да съществува. Просто е. И това е във философски план. Допускането че въпреки това такова "нещо" съществува е логически капан. И както виждаме, води до всякакви обърквания. Двойка. Научи какво е енергия във физиката, и по какво се различава от материята. Нагълтал си се с някакви вестникарски "знания". По-сериозно.

Кое не е така? Съществуването се изявява само чрез промените. Ако материята не се променя, понятието "съществува" за нея се обезсмисля. Опитите да си представиш такава ситуация колкото и да са съблазнителни, са некоректни, защото са лишени от смислена основа. Пропусна да цитираш цялата ми мисъл - и че ако материята загуби качествата си протяжност и отстояние, тя губи характеристиката пространство. Едностранното възприемане на информацията налага сериозни познавателни ограничения. Това е аксиома.