scaner

А аз къде говоря за материя? Сериозен отговор от вярващи не можеш да получиш. Защото никой не е абониран за преслужбата на Бог, която е упълномощена да говори от негово име Може да сортираш отговорите по вероятност: 1) Защото така си запълва времето във вечността (така му е забавно); 2) защото е жесток и отмъстителен и иска всячески да ги накаже; 3) просто не участва в играта, и вината не е негова; 4) ... (всякакви непреки обяснения)

В християнството има един термин, "умъртвяване на плътта". Което не значи, че трябва да я гориш или режеш. Смисълът му е да се постави плътта под пълният контрол на духа. Което съвсем не е "съвършен баланс", както и да се погледне.

А аз не говоря за такъв превес. Имам пред вид посланието към галатяните: [5:17] Защото плътта желае противното на духа, а духът - противното на плътта; те се противят един другиму, за да не правите онова, що бихте пожелали. Имаме единство и борба на противоположностите, както би го формулирал Маркс . Плътта пречи за духовно сближение с Бог. Християнството поставя целта, и плътта трябва да загуби борбата. Иначе Бог само през крив макарон. От тук възниква християнският аскетизъм, и крайни секти като скопството и хлистите в Русия например.

Ти остави това, че материята изчезва. Ако материята не притежава свойство да се променя, тя губи качеството "време" с което се описвт тези промени. Ако не проявява протяжност и отстояние, тя губи качеството "пространство. Въпросът е: и какво от това? До какви изводи ни водят такива мислени напъни? До никакви, те са задънена улица. Като няма банани, не можеш да ги ядеш. Елементарно. Нищо за свойствата на бананите не следва от това

Промените не ходят по улицата, а материята им е носител. Така че няма мърдане. Освен това не е верно, че времето е характеристика на промените. Времето организира промените на материята - "система от отношения на подредба на събитията и продължителност на процесите". Подобна система от отношения е и пространството. По твоята логика излиза, чепространството не е характеристика на материята, а характеристика на протяжностите и отстоянията. Глупаво е, нали? А причината е некоректната логика. Така че научи базовите уроци за да не бъркаш пак. На теория не можем да имаме такова състояние. Квантовата механика го изключва, и наблюденията го подкрепят. Запомни: пространството е организация на протяжностите и отстоянията, времето е организация на промените. Ако липсва някоя от тези качества на материята, ще липсва и съответната организация - прострнството или времето. Което не променя еквивалентните им характеристики като качества на материята. Времето е толкова измислено, колкото и пространството, и с грешни мисловни модели няма как да напреднеш в тази област. Сега се съсредоточи на нашата вселена, в която има и промени, и протяжности.

Ми обърни нещата. Ако във вселената няма дистанция между отделните части, а те са лишени от протяжност - пространството става безсмислица. Но всичко ще кипи от промени, водещи до това състояние и отвъд него, т.е. времето си е ок. Това са глупости, като апроксимираш мислено насилствено лишаване материята от определени качества, които в нашата вселена са неделими. Не става с такива мисловни еквилибристики, това е дефект на мисленето, ако те избива само към тях И не е за пръв път такива залитания.

Ок, от много повторения почваме да губим смисъла. Кинематичното движение е относително. А движението по смисъла на Хераклит, "Panta rhei" е абсолютно - то подразбира промяната като движение, а това е базово качество на материята - тя съществува в движение, в промяна. Ако по някакъв начин материята престане да се движи, тя ще престане да създава причинно-следствени връзки, а това лежи в основата на понятието "съществуване". Тоест ще престане да съществува. А кинематичното движение се свежда до промяна на разстояние (или ъгъл). Разстоянието е по отношение на някакъв репер, и от там идва относитеността му - много преди Галилей. Галилей само забелязва някои негови особености, които Аристотел е пропуснал.

Движението е относително. Така че спрямо избран репер можем да имаме покой, и за това става дума.

То е същото. И първата производна на промените, и втората им производна и т.н. все са характеристики на материята. Твой проблем е че не го осъзнаваш. И процесте и явленията са промяна на материята, така че всичко е ясно - с времето характеризираш промените в материята. Ако тялото не се движи, времето характеризира точно това - че тялото е неподвижно, че неговите координати не се променят. Независимо че навсякъде кипи от промени в материята.

Със същият успех можем да твърдим, че и понятие за пространство има само при високоорганизираната материя. Защото само тя е способна да работи с понятия Бойко, и пространството, и времето като понятия са напълно еквивалентни. Различават се в детайлите. Както наречеш едното, длъжен си и другото да наричаш по същият начин. Нема мърдане. Не е за това. Ей на, на Нютон му е било достатъчно абсолютно време, на Айнщайн - относитено. И при двамата ти е нужен наблюдател. Кой е прав, поккказва експеримента, и Нютон изхвърча. А относителността зависи от по-дълбоки отношения в материята. Нютоновата теория доволства с независими едно от друго време и пространство, и това приближение ги прави лесно абсолютни. СТО вече не може, експериментът не позволява - той показва, че времето и пространството не са независими, и това е вече второто приближение, по-точното. Теорията само отразява експерименталните резултати коректно. А който се прави на шизофреник и отрича експеримента и от там теорията, нали знаеш за къде се е запътил Защо? И двете са проявления на материята, а тя и нежива, пак си е материя. Тя проявява всичките си свйства и качества.

Ами точно това е сериозният проблем. Исус не казва нищо за много неща (защото до нас са достигнали само откъслеци), а някой - не Исус! - решава какво от Старият завет остава, какво не. Тоест християнската вяра не е в Исус и неговите заръки, а в това което някой друг е казал криейки се зад неговото име. Нали се сещаш. по това, че за Исус са останали само откъслечни легенди не следва, че по това което тези легенди са пропуснали, Исус не е изказал мнение. Но друг запълва тези празнини със свое мнение. И това е масов подход до четвърти век. Ако само се зачетеш в Павел, това което е натворил например с идеята за "обрязване в сърцето", на Исус няма и да му хрумне Това нито Исус го е споменавал, нито в Старият завет го има. И това е само пример. Реално от Павел тръгва разцеплението на ранното християнство на различни течения.

Съгласен съм, че плътско развлечение с ангели може да се нарече противоестествено. Но между хората? Вярно, в Старият завет това е обявено за противоестествено. Но Исус е дошъл да изпълни старият завет, и да заключи нов. Той нищо не казва за тази норма като противоестествена. Едва Павел въздига забрани. И това го казах само като един от многото примери. Подчиненото отношение към жената, което той насажда, на много места граничи с мизогиния. Исус проповядва да се обичаме, да обичаме и враговете си. По този повод съвсем скоро в училище в Щатите имаше забавен епизод

И какво е "физическа същност" все пак? Икономиката значи се занимава с "икономическата същност", географията с "географска същност"

Много точно. Изобщо, съвременното християнство е Павлово, а не Христово. Навсякъде в него си личат Павловите интерпретации. Раздава етикети кое е естествено и кое е противоестествено (в което си личи силна хомофобия). Да не задълбавам в подробности, само основният рефрен - "убивай плътта, въздигай духа" (мой преразказ). Но плътта сама по себе си не е зло, тя е само инструмент, на който работи Сатаната. Но този инструмент може да служи и на Бог. Истинското зло е духовно. Духовните хора могат да бъдат активен источик на злото. Докато плътските нужди са само пасивен носител на злото, което в тях е заложено от духовните хора.

Понятието "физическа същност" се е обезсмислило когато е завършила механичната ера, когато механицизмът е изчерпал способността си да дава обяснение на света. Горното обяснение е механистично, и не е приложимо за фотоните. Самото понятие "вълна" е несъвместимо с "квант", в частност фотон - по всичките си свойства. Единствената "физическа същност" която може да бъде предложена, е нещо трето, различно от вълна или частица. Това че човешката интуиция е неспособна да си го представи не е проблем на физиката, нали? Затова и се обезсмисля "физическата същност", защото тя е разчитала на интуиция и на представи за механистичният свят. А те в квантовият не работят. Именно, защото принципно не можем да видим такива частици, "физическа същност" се обезсмисля. Квантовият свят обезсмисля много неща, освен положение и траектория, въвежда много сериозни ограничения и на "части". А механицизмът разчита на дробенето на напълно описаеми и представими части. Единствената физическа същност, която се установява в квантовите обекти, това е тяхната материална основа. Всичко друго е нейно проявление. Квантовата механика налага ограничения не на познанието за тази материя, а за формите по които то може да бъде описано. И в тези форми липсва класическкото "физическа същност".

Тц. Физиката не отговаря само на безсмислените въпроси. На другите търси отговор. Ти като си толкова умен, разясни какъв е смисъла на "физическа същност"? В какво се изразява? Или само си мислиш че имало смисъл То с такова мислене се опитваше да закачиш и отправна система за просстранството. Ама нещо се препъна, само с "мисленето" си остана. Ми не стават така нещата, не успя ли да проумееш?

Точно тук е разделящият вододел между квантова и класическа физика. Класическият подход твърди именно това - обектите имат изначално параметри, само че ние не ги знаем, и ги определяме чак при измерването. Така наречените скрити параметри, а картинката която ги включва - локална реалност. Квантовата физика пък твърди, че обектите нямат параметри, а те се придобиват в процеса на измерването. Например нямат едновременно положение и импулс, или момент на въртене и ъгъл, или брой фотони и фаза, и т.н. Тоест принципно квантът не притежава едновременно положение и импулс. И това е смисълът на неравенствата за неопределеност. Нашето измерване не участва тук, никакъв негов параметър не се намесва. Тази разлика води до споменаваните вече неравенства на Бел и до експериментите, сочещи, че квантовата картинка е по-адекватната от класическата. Просто природата е така направена. Това е малко заблуждаваща терминология. Идеята е, че независимо че фотонът попада в точка, тази точка е количествено свързана с крайната интерференционна картина, която би се получила ако фотонът беше вълна. Тоест, представяйки го като вълна, фотонът би минал и през двата процепа за да попадне върху интерференционата картина. Само че той не е вълна, има достатъчно експерименти които са доказали това. Така че от тук е останал този мем. Има много такива положения във физиката, където не трябва да се разчита на класическят смисъл на изказа, а да се помни какво точно се се влага в него. Спомни си цвета и очарованието на кварките Понятието "физическа същност" губи смисъл още в класическата физика. Още там са се сблъскали с проблема, че нещата не могат да се обяснят само със зъбни колела, топчета и тел. И за това са приели по-универсалният начин за обяснение, чрез физически модели.

Това определение не следва от никъде. Научна фантастика А и не е верно. Най-общата дефиниция за живот трябва да е достатъчно обща, без изкуствени ограничения: Животът е реакция на автокатализа на сложни органични молекули. При едно допълнително условие - тези молекули да са достатъчно сложни, че при репликацията им да се случват грешки. Тогава се включва процесът на естественият отбор. Иначе оставаме на ниво проста химическа реакция, без еволюция. Известни са много химически вещества, които участват в процеси на автокатализа. Засега ДНК са най-сложните от тях, но не са ограничение и не са единствените. Например при ниски температури въглеродът в дългите вериги успешно може да се замести с комбинацията фосфор+азот. Очевидно е, че тези вериги няма да кодират аминокиселини и белтъци, а нещо друго. Изобщо, кодировката на аминокиселини и съответно белтъци е един много частен случай на вариант, изключение. Така че не трябва насилствено да се ограничава определенето за живот с някакви белтъци Енгелс на времето е разполагал с твърде ограничени от сегашна гледна точка познания. Пък и все пак са минали 150 години от тогава, не може знанията да стоят така замръзнали, и да си налагаме непродуктивни аксиоми... А глупостите, дето ги повтаряш непрекъснато за полета, просто забрави. Повтарянето им няма да ги направи нещо повече от глупости.

Това е остаряло марксистко определение от времената на Лисенко, когато генетичната теория е била громена в партийната преса като идеализъм и метафизика. Белтъците са второстепенно проявление на живота, възпроизвеждането на генетичната информация е основата.

Преди време говорех с един силно религиозен човек, и той каза буквално следното: "Аз не искам предците ми да са произлезли от маймуните!" Като че ли е въпрос до желание Иначе най-вероятно ние и човекоподобните маймуни сме два близки клона, произлезли от общ прародител, както има много други подобни примери.

Тъй? Това е жалък опит за оправдание при пълна липса на аргументи. Нарича се Ad Hominem. Пак започва с тъпанарското си поведение? Не. Не е грешка. И сега се ползва като незаменимо лекарство, лекува проказа, както и при борбата с рака, лекува определен клас лимфоми, например миелома. Грешката е на този, който го е наложил на пазара без да упражни контрол. Що не ходиш да се гръмнеш, да не се мъчиш толкова? Едвам се влачиш вече, почваш да обиждаш от безсилие...

И на мене ми се чини, че представите му на там клонят. Проблемът е къде им се е изгубила гъвкавостта, като бъдат опровергани да бъдат коригирани...

Ами факт е, че вълна няма при един фотон. Принципът на неопределеност по отношение неопределеността в броят фотони и неопределеността на фазата е следният: Когато имаме един фотон, броят фотони е напълно определен, от тук фазата е напълно неопределена. А фазата е важният параметър при вълната за интерференцията. Значи, тук нямаме вълна, а интерференцията е на друг принцип - вероятностен А и самата интерференчна картина не се получава изцяло, както при вълните, а точка по точка, от всеки фотон по точка. Всичките модели на атома подразбират време за преход между две състояния на електрона нула. Но тук има други нюанси. Излъченият фотон има определен импулс, т.е. ще има неопределено положение, равновероятно в цялото пространство. Което обезсмисля самата идея за крайна протяжност.

Добре де, колко пъти да повтаряме? Науката не хвърля бомби. Не убива хора. Хвърлят бомби и убиват хора тези, които ползват постиженията на науката за да причинят зло. Толкова ли е трудно, или още трябва да го повтаряме? Ти наистина имаш сериозни проблеми. Но с тъпо упорство и зацикляне те няма да се оправят.

Не, не означава. Понятието "дължина на вълната" има смисъл само когато има вълна, а това е когато имаме достатъчно голям колектив кохерентни фотони. Сам фотон не е вълна и за него понятия като дължина на вълната и фаза са неприложими. Самата протяжност на фотона не е ясна. Теоретически се счита за нула, и в крайна сметка се определя от продължителността на процеса на излъчване, т.е. от продължителността на прехода. Експерименталните оценки са, че този процес е по-кратък от 10 на -18 секунди. Но няма драма това време да се окаже крайно.