scaner

Шпага, тук, както лесно може да се досети човек, двете системи нямат общо време. Нещо както при ефекта с относителността на едновременността в СТО, но в малко по-друг вариант. В едната система корабът става на парчета след крайно време, в другата - след безкрайно време, например. Нещо повече, в ОТО дори в една и съща отправна система няма общо време, не е възможно да се синхронизират часовниците. Нали знаеш как се синхронизират часовници? Най-простият начин е чрез разпространяване на светлинен сигнал до някакъв часовник и обратно. Пример: в ОТО можем да опитаме да синхронизираме часовниците върху въртящ се диск например (добър пример за неинерциална система). Там можем например да пуснем сигнал по посока въртенето, който ходи по периферията (синхронизирайки там часовниците), и се връща в изходната точка. Той ще измине траекторията за някакво време, и ще си промени фазата, по тази промяна можем да оценим назад всеки часовник при каква фаза е синхронизиран. Да, обаче ако пуснем този сигнал в другата посока (против въртенето) той като обиколи диска, ще дойде с друга фаза - и часовниците по пътя му ще бъдат синхронизирани с други показания. Това е ефекта на Саняк. Тоест ние имаме разнобойна информация в процеса на синхронизация, не можем еднозначно да синхронизираме часовниците. И следователно не можем да въведем общо време върху диска. Което драстично променя физиката, можем да я описваме само локално. И тук много по-остро възниква проблемът, че обстоятелствеността силно започва да зависи от избора на отправната система. Това е доста обширен въпрос в ОТО, има някои аспекти които още не са решени. Но това само за повече информация... В твоят пример всъщност няма парадокс. Координатната сингуларност на хоризонта на събитията на ЧД дели пространство-времето на две части - извън ЧД, и вътре. Събитията вътре са ненаблюдаеми за всички, намиращи се по един или друг начин извън ЧД, за тях те не съществуват, така че можем да не ги разглеждаме в задачата. Наличието на такива събития ни отличава от ситуацията в СТО, където отправната система описваше всички събития. Всяко събитие принципно ще създаде поток от следствия, които по един или друг начин ще участват в причинно-следственото море на вселената. А събитията в ЧД не участват в тази схема. Просто казано, те не съществуват Тоест в нашата вселена липсва (и не може принципно да го има) събитието свързано с взривяването на кораба. Което, ако се замислиш, води до противоречиво условие на задачата, където ти го въвеждаш? Помисли в тази посока. А това, че събитието "преминаване през хоризонта на събитията" в едната система става за крайно време, а в другата за безкрайно, е по причина изборът на координатната система. В математиката например има логаритмичен мащаб, когато се изобразяват процеси които стават в различни мащаби. Например оста Х може да се представи чрез трансформацията log(X). В тази система имаме проблем - всички координатни точки, намирали се на позиция Х<0 просто липсват. Ако това са моменти, то в тази отправна система те няма да съществуват, а в някаква друга ще съществуват. Но просто такава система сме избрали. Ненаблюдаемите събития в ЧД са нещо подобно с логаритмичният мащаб. Виждаш, колко силно нашият поглед върху вселената може да зависи от координатната система която избираме. Това не са прости проблеми, какво се случва във вътрешността на ЧД и неговото отношение към външната вселена. Дори Хокинг се оказва неправ в дискусии по тази тематика. А аз съм много далеко от него по знания, пък и ми е трудно такава тематика да превеждам на достатъчно разбираем език, понякога се получават пропуски и несъответствия...

Аха. А Бил Гейтс и еврейското лоби са му платили за това. То така лесно се прави нова база - решаваш и правиш. А после си правиш и природа, която да ти дава исканите резултати при експериментите, за бъдещите поколения. Лесна работа, нали? Само дето парите почнали бързо да свършват, щото Айнщайн се оказал алчен, а и жена му искала дял... За целта направили франчайзинг за да се облекчи достъпа до инвеститори и да се субсидира новият вид природа и природни закони, дето поколенията ще ги мъчат с експериментите, Ми не е произлязла, факт. Голямата картина не е била достататъчна, щото на Бил Гейтс не му стигнали парите по онова време, Майкрософт още не го е имало И проекта тръгнал на самотек, физици от кол и въже се юрнали да го развиват, всякой гледа да бъде напред и гърди геройски на смърт да изложи... (да не се отвличаме). Той Иван Вазов като очевидец описал създаването на теорията, но после в редакцията сменили името на стихотворението му и леко го адаптирали против цензурата.... А тук всичко е ясно. От болен мозък какво друго да очакваме? Да казва някакви простотии без никакъв смисъл. Друго и не може да се очаква.

Младенов, ти пък си намерил един експеримент от най-първите, и си застопорил на него. Ми като нещо не ти харесва, съмнява те и не си сигурен, потърси по-сериозни експерименти. Това което си цитирал е един от първите експерименти, в който има груби оценки, и е само демонстрационен. От 60-те години непрекъснато се правят експерименти в тая област, няма непроучен вариант. Ето един много сериозен експеримент в тая посока, ЦЪК. В storage ring хората ускоряват мюони до 0.9994 от скоростта на светлината, увеличават продължителността на живота им до 30 пъти, и контролират всички стадии на експеримента. При това резултатът съвпада много добре с предсказанията на СТО. Установено е, че не само качествено го има ефекта, а и количествено съответства на теорията, което е много сериозно потвърждение. Друго което са направили, е да изследват дали времето на живот се влияе от ускорението, а не само от соростта. И са установили, че до ускорения 10^18 по земното такова влияние няма. Тоест ефектът е в зависимост изключително от скоростта, както изисква СТО. Така че ефектът със сигурност съвпада с предсказаното от СТО. Не може да твърдиш за друга сигурност какво за еквивалентността на гравитацията и ускорението? От СТО по никакъв начин не може да се получи чрез преходи между системи резултатът, който дава ОТО. Защото СТО колкото и да се пъне, работи изкючително в псевдоевклидово пространство без кривина, докато при ОТО се появява като действащ фактор и кривината. Това което е взето от СТО е вече формираната идея за пространството на Минковски с неговат сигнатура, но с обобщена риманова геометрия. Другото е принципът на относителността, но в случая обобщен до неузнаваемост. И принципът на еквивалентността, който да направлява геометричната база. Нататък ОТО си е самосиндикална до много голяма степен. Самата СТО също не е чисто следствие от ОТО. При граничен преход свързан с изчезване на гравитацията, римановата геометрия минава в геометрия на Минковски, обобщеният принцип на относителността минава в принципа на относителност познат ни от СТО, и на тази база СТО може да се изгради. Но има един сериозен проблем - по философията на ОТО, като се махне материята (която създава гравитацията), трябва да се махне и пространство-времето. Е, с нарушаване на това условие имаме СТО, която следва от ОТО. Но обратният вариант, както виждаш, нямаме, СТО е влязла само чрез сигнатурата на пространството на Минковски тук. Може да се каже, че имаме една генерална идея - пространство-времето, която при псевдоевклидова метрика създава СТО, а при римановият инструмент - ОТО. По-сложни са нещата, но опростено са такива.

Ми не може да се докаже такова нещо, защото вече е доказано обратното. Тоест забавянето на времето е доказан факт. Тук не може да има дори надежди, имаме факти. Експериментът ни показва, че забавянето е наличен факт. И от това могат да имат кяр единствено теориите, които го предсказват. Теориите които казват че е невъзможно, отиват в канала, защото са опровергани. Така се прави. Просто е

Ами доказвай бе, какво само се маеш и приказваш глупости по форумите? Теоретичните основи са гнили, ако експеримента я опровергава. Но в случая е обратното, всички налични експерименти я потвърждават. Издишаш. Младенов, тая работа не става с напразни надежди. Разсъждаването в тая посока с "ако" не е плодотворно, щото експериментите потвърждават другата алтернатива Потвърденият експеримент указва, че теорията не е теоретично грешна. Объркал си се нещо съвсем.

Повтарям. Забавянето на времето и при СТО и при ОТО е проверено и потвърждава теорията. Всичките налични експерименти в тая посока казват, че и двете теории за сега са верни. Стига с тея общи приказки - "като я опровергаят, щяла да бъде опровергана". Това е при всяка теория, ако някакъв постулат или следствие се опровергае, теорията си отива, или изисква сериозен ремонт. Така и Нютоновата физика беше отсвирена, и се ползва сам там, дето е добро приближение. Друг е въпросът, че всяка теория, като се окаже с проблем, тя остава вярна и използваема в областта си на приложение, надежди да отидат на кино при такива мастодонти няма. В момента не сме в тая ситуация, няма на какво да се надяваш при забавянето на времето - то потвърждава теорията. Не, но редът на Тейлът е различен при различните им поведения.

Всичко това са следствия. Абе човек, толкова ти бих канчето по тея теми, не прозря ли базовите неща, а в момента халюцинираш глупости? СТО се базира на два постулата, всичко друго е следствия. За часовниците включително. Освен това е експериментално потвърдено. ОТО и тя се базира на два постулата и още няколко съвсем общи. И от нея забавянето на часовниците е следствие. Точно така. Сега трябва да прочетеш и останалите букви, за да ти светне, че това е следствие. И е експериментално потвърдено. СЛЕДСТВИЕ. Повтаряй си го, може и да го запомниш. Късно е либе за китка! Това следствие е вече проверено и потвърдено.

Не. Що продължаваш да си излагаш невежеството на показ? Нищо за подвижни часовници не е залагано. Гаранция. В СТО също не е залагано че пространство-времето е едно, там постулатът е за постоянната скорост на светлината, а пространство-времето е следствие. В ОТО пък светлината дори не е с постоянна скорост. Базови неща не са ти ясни и от двете теории. Измисляш си глупости, за собствено успокоение? Щото друга полза от тях няма.

В така избраната координатна система - да. Ти имаш нещо против предсказателната възможност на теорията? Хрумнали са ти някакви доказателства че тя е неверна? Ай стига смях. Потретвам: ОТО не следва от СТО. Толкова ли е трудно? И СТО, и ОТО, и класическата физика, и КМ си имат области на приложение и не работят извън тях. Това е изначално положение, и никой не прави драми, ами напротив - изучаваме света в тези области чрез тях. Така се прави. Нищо коренно във физиката няма да се промени, която и от тези теории да се окаже грешна - извън областта си на валидност Само твоите надежди за нещо друго ще бъдат попарени. Разбирам че се изчерпа, след като опря само до някакви недостижими надежди като аргументи. Това е, Младенов, учи за да разбереш, а не чакай нещо само да се промени - защото няколко живота може да не го дочакаш. "Обущарю, не над подметката!" Не си ти този, който може да оценява. Погледни се по-горе, как се луташ като в мъгла, и пак нищо не си разбрал още. Как мислиш, каква е стойността на една твоя оценка, освен никаква? Няма такова нещо. Под хоризонта пространственоподобният характер на метриката се сменя на времениподобен. И пространството придобива свойства на време, променя се характерът на геометрията. Тъй като разстоянието до централната сингуларност е крайно, то времето за достигането и също става крайно. Всеки опит да биеш контра, да ускоряваш ракетата в противоположна от центъра посока (изобщо в каквато и да е), само скъсява времето за което ще достигнеш центъра. Най-дълго време ще падаш към центъра, ако не предприемаш никакви ускорения. Логично е, всяко ускорение вдига скоростта и изяжда от ресурса "време" за изминаването на фиксиран път в случая. Същото става и със светлината, независимо в каква посока се движи. В крайна сметка, всеки попаднал в дупката обект за това крайно време ще стигне централната сингуларност, където известната физика престава да работи. Изобщо, процесите вътре са доста сложни и се описват на труден за разбиране език, физиците за тая цел са си имислили едни странни графични конструкции, и за лаик човек нищо достатъчно просто не се сещам. Който език за човек, който съсредоточено положи малко усилия, става очевиден. Ей в ТАЗИ статия, към средата, може да срещнеш такива картинки Кип Торн сравнително скоро беше писал книга по въпроса, но в момента ми е излязла от главата.

Човече, нужна ти е поне минимална математическа култура. Очевидно е, че в училище си я проспал. Това решение е валидно само при условие rs < r. Така е получено, такава е хватката. За другата област, rs >= r, има друго решение, което ти нямаш. Там времето има коренно различен смисъл, там то е ограничено. По линка, който си дал, е добре да попрочетеш и околния текст с малките букви. Например: " is the radial coordinate of the observer within the gravitational field (this coordinate is analogous to the classical distance from the center of the object, but is actually a Schwarzschild coordinate; the equation in this form has real solutions for r>rs )," Или: "A common equation used to determine gravitational time dilation is derived from the Schwarzschild metric, which describes space-time in the vicinity of a non-rotating massive spherically symmetric object. " - демек в близост на дупката, не вътре в нея. Размърдай гънката, човече, няма смисъл само от копи-пейст. Често се получава една задача да разделя пространството на две или повече части, и да получаваш различни решения в тях. А ти съвсем без никаква мисъл се опитваш да продължаваш решението в област, в която то - по условие - няма смисъл. Ми не ти се получава, и с неограничена упоритост няма да ти се получи. Нищо не пречи, но при това условие има съвсем други зависимости, решението е друго. Тези не са валидни там. Ще те открехна, там времето и радиалната координата си разменят местата, получава се съвсем различна координатна система. Ето ти например в ТАЗИ статия на страница 12 (от файла, 11 от статията) е показана картинка какво става със светлинният конус (който показва областта обвързана с причинно-следствени връзки). Извън хоризонта на дупката - в дясно, над 1, той е вертикално изправен, времето нагоре, радиусът по хоризонтала. Под хоризонта, между 0 и 1, той се преобръща, става хоризонтален - радиалната и времевата му координати са си сменили местата. Там времето има съвсем друг смисъл, на разстояние до централната сингуларност, и първо се образовай за какво става дума, преди да се тръшкаш с елементарните си математически проблеми.

Нямаш ограничение на гледната точка. Просто решението зависи от нейният избор. Например, ако си направиш координатна трансформация като Y заместиш с 1/Y, пак ще получиш графики на функции в нея, но ще се появи проблем в точката Y=0. Не е проблем на теорията това, нали? Проблем е на този, който се опитва с 1/Y да оценява поведението около нулата. Проблемът е на този, който е избрал такава координатна система за област в която тя не работи добре, за да описва същата теория. От друга страна, такъв избор е удобен за да се оцени поведението на теорията при много големи величини на Y, ще ги смъкне в нисък мащаб. Теорията ти дава решението в мащабите в които ти искаш, това че то в някаква област губи смисъл, причината е зададеният мащаб в случая, не теорията - защото в друг мащаб същото решение от същата теория ще си бъде съвсем наред. Погледни малко по-далео от носа си.

Неадекватна аналогия. С гума за триене на молив може да си поправяш написаното с молив, може да опиташ и да трошиш орехи. Последното вероятно ще ти се отдаде, но с много несигурен успех. Т.е. за орехите ти трябва друг инструмент. Тази аналогия е по-близка.

Фалшивата координатна сингуларност не е по причина теорията, а по причина този който я ползва. Същото се среща и в класическата физика. И аз дадох пример, и Гравити по-горе. Опитай все пак първо да се ограмотиш, преди да се изказваш, а? Щото обратното излиза много тъпо.

Няма имагинерно време в случая. Формулите дето даваш са вакуумно решение, валидно извън хоризонта на събитията на черна дупка, затова и времето там никога не спира, камо ли да е имагинерно. Вътре е съвсем друго решение, което и да ти го разкажа, няма да го разбереш, а само ще опищиш орталъка че не можело да бъде защото не можело да бъде. Видяхме че тая безмозъчна работа ти се отдава, за разлика от други... А както обясних по-горе, това решение съдържа фалшива, координатна сингуларност, поради неудачен (но удобен за самата математика) избор на координатна система. Научи се първо да разбереш нещата, чак после да коментираш, а не обратното както правиш. В случая нищо от цялата схема не ти е ясно: нито условието на задачата, нито за кое време става дума (в ОТО няма едно време, има много), нито границите на валидност на решението. Затова само се мяташ като настъпена хлебарка и приказваш глупости. Ти от името ли съдиш за смисъла? Айде бегай се мешай с чаровните кварки

Шпага, този "абсурд" произлиза от неудачно използваната координатна система, в която описваме нещата в случая и в която са валидни споменатите формули. Прост пример - координатната мрежа на земното кълбо има колизия - сингуларност на Северният полюс. Там всички пространствени геодезични линии върху сферата (меридианите) се пресичат в една точка, и посоките "изток" и "запад" стават неопределени, а "юг" се намира на всички посоки. От друга страна, това не е истнска сингуларност - в околността на Северният полюс геометрията е неотличима от геометрията около всяка друга точка. Това се нарича координатна сингуларност, и лесно се отстранява чрез избор на друга координатна система. Същото е и със сингуларността върху хоризонта на събитията на черна дупка. За неподижен с нея наблюдател имаме решение, свойствата на което ти дискутираш - времето се забавя и спира да тече на този хоризонт, светлината и всички тела се забавят приближавайки се към него. Тоест имаме пространствено-времева област, която се прави на сингуларност. От друга страна обаче, ако си изберем друга координатна система, на свободно падащ в ЧД наблюдател (координати на Леметър), тази сингуларност изчезва. Всички тела в тази система си падат спокойно за такъв наблюдател, и за крайно време минават през хоризонта на събитията и стигат до центъра. Тоест хоризонта на събитията е също координатна сингуларност. Знаеш, че при свободното падане влиянието на гравитационният потенциал изчезва (ефектите му според локалното време), така че по собственото време на наблюдателя светлината няма много да се променя, освен под влияние вече на силната кривина и последствията от нея. Поне не близо до централната сингуларност. Вече в центъра на ЧД също има сингуларност, която чрез никакъв координатен избор не може да се елиминира, и там времето спира. Но това е заащото тази област е извън границите на приложение на уравненията които ползваме - не можем да ги ползваме в тази точка и в непосредствена близост от нея затова и се нарича сингуларност. Симетрично е, разбира се, но когато става дума за истински инерциални системи. В случая малък времеви интервал от движението на спътника можем да го опишем като движение в инерциална система (на невъртящата се земя), дъгата която изминава добре се апроксимира с права. Обратното, движението на земята от гледна точка на спътника не може да се опише в това приближение като инерциално, защото самият спътник се движи с ускорение, не е инерциална система и законите на СТО не могат директно да се приложат от негово име. И неговата система ще стане почти инерциална само при много малки скорости, което обезсмисля играта.. Значи, ако искаме да приложим законите на СТО, трябва да изберем невъртяща се система, за да е максимално приближение до инерциална, защото законите които искаме да прилагаме са валидни само за нея (после може да преизчислим резултата с оглед въртенето на самата земя). Нейното въртене добавя допълнителни ефекти, например ефекта на Саняк който се отразява върху сверяването на часовниците на спътниците. което се натрупва за цял оборот от около 24 часа, и нататък е сложно, затова добра оценка се получава за кратък интервал. Можем да си спестим тези приближения и да получим точно решение и при въртяща се земя, като прилагаме лоренцовите трансформации върху непрекъсната последователност от инерциални системи, формиращи ускорено движение, т.н. Lorentz boost, но изчисленията са много по-сложни. Приближението което споменах до сега, дава много добра оценка, и се работи в него

Реално часовниците на GPS спътниците избързват спрямо земните. От една страна, спътниците се движат спрямо земната инерциална система и часовниците им се забавят според СТО, от друга страна позицията им в по-слаб гравитационен потенциал ги кара да са по-бързи от земните. Сумарният баланс е в полза на гравитационното влияние. Геостационарните спътници не са неподвижни. Те са неподвижни срямо точка на въртящата се (около оста си) земя, която не е инерциална система. В еквивалентната инерциална система на невъртяща се земя те се движат, и там с добра точност можем да прилагаме законите на СТО..

Аз просто и обяснявам каква мъгла в позицията ти е породила нейното недоумение и моят отговор. Ми не си тръгнал, защото не си наясно. А като не си наясно, нямаш и никакви доказателства срещу нея. А като нямаш никакви доказателства, всичките ти приказки против забавянето на времето и против космологичният модел се основават на някакви субективни халюцинации и физиологични процеси. Това е ирационално поведение, не знам защо си си въобразил че има общо с физиката. Така е, суеверието живее в главите на хората, докато не бъде опровергано. Гравитационното забавяне на времето е доказан факт, но в твоята глава продължава да си е суеверие. Това е големият проблем на човечеството, че промените в осъзнаването на нещата настъпват много бавно, за разлика от промените в технологията и науката. Не си сам, огромната част от хората имат твоят проблем. Но голяма част все пак правят усилия да наваксат, а не си търсят комфорт в заблудите си както ти правиш. Ми значи нямаш доказателства, за какво става дума тогава? Надяваш се на Господ? Ми не стават така нещата в науката. И после ми се пишеш за рационален човек? Бе не ни разсмивай повече с такива изцепки... Нещата са прости: или имаш доказателства и с тях критикуваш, или признаваш че нямаш доказателства (както сега) ама искаш да се изказваш критично (!?!), значи си религиозно вярващ в някакви измислени глупости, тоест че личното ти мнение се гради на въздух под налягане, и въпросът приключва, а "критиките" отиват в канала. Третата възможност е да не критикуваш а да понаучиш нещо преди това, тогава и личното мнение ще звучи по подобаващ начин, както при други участници тук. А така, "нищо не знам по въпроса, ама не съм съгласен"... Това не е мнение, а откровена тъпотия.

Шпага, формулировката на въпросите ми не допуска свободна интерпретация с "АКО". Първо, формулата може да е невярна, а теорията да е вярна, както и обратното. Но и в двата случая трябва да имаме доказателства за това състояние. Ако твърдиш, че теориятаа е невярна - доказвай. Представяйки доказателство че не е вярна, всичко е ок - и Стандартният космологичен модел не е верен, и още куп неща може да си дойдат на мястото. Но щом нямаш такива доказателства, с какво право се твърди тогава че не е вярна? Това е чисто субективно неприемане на реалността, измислици за запълване на мисловният вакуум в главата, това е когнитивният дисонанс. Това е болестно състояние на ума. Започваш да си измисляш и фантазираш, и да бъркаш такива фантазии с реалността. Към тези измишлизми на Младенов, неподкрепени с никакви доказателства, беше и репликата ми "и какво от това". Какво от това, че той се самозаблуждава с някакви негови си глупости? Как това променя реалността, която разглеждаме? Така че или теорията не е невярна (тоест имаме потвърждения без опровержение) - и следователно можем да ползваме космологичният модел и да разглеждаме неговите следствия. Или теорията е невярна, поради наличие на еди какви си доказателства (опровержения), и така доказваме че учените са лъжци, мошеници, заблудени овци и каквото Младенов приглася. Без "ако". Просто е, нали? Забележи, използвам термина "теорията не е невярна", което е експериментално доказуемо с всяко намерено потвърждение, и се опровергава с някое намерено опровержение (водещо до отрицание на твърдението). За разлика от "теорията е вярна", което твърдение не е експериментално доказуемо (при физическите теории, нужни са всички потвърждения за всички възможни ситуации, тогава принципно липсва възможност за опровержение). Основен принцип в една теория е тя да не е невярна. Тоест да имаме потвърждение на нейните постулати и следствия, и да нямаме установено опровержение за тях. Това е валидно за всички физични теории. От тук нататък, щом теорията не е невярна, ползваме я по предназначение - да дава проверими следствия. Ей това е положението и при ОТО, и при Стандартният космологичен модел. Да се вярва, че такава теория не трябва да прави това (за което е предназначена), че това е някакво мошеничество или глупост, е просто болестно състояние, дебилизъм. Така че не знам какво от твърденията и религията на Младенов си разбрала.

Тоест ти нямаш никакви доказателства, но някакъв глас в главата ти диктува така? Ми след като нямаш доказателства, всичките ти вярвания по въпроса са субективна тиня. Което и трябваше да се докаже. Сто пъти повторих, че забавянето на времето в ОТО е експериментално доказан факт. Тук невежеството ти не може да е аргумент. Значи хем нямаш доказателства че ОТО е грешна, хем пренебрегваш доказателствата които я потвърждават... Това действие може да е всичко друго, но не е свързано с проява на рационално мислене.

Не, не се дължи. В ОТО скоростта на светлината е функция на гравитационният потенциал, и намалява с неговото увеличаване. За което има и експериментални потвърждения. ОТО не произлиза от СТО. Попитах те едни въпроси: Формулата ли е невярна - ДА или НЕ? Теорията ли е невярна - ДА или НЕ? Доказателства? Ако знаеш отговорите, казвай. Ако не знаеш отговорите, признай си, от това просто ще следва, че всичките ти вярвания до тук за които се тръшкаш се базират на невежество и са въздух под налягане.

Теорията не почива на тази идея - обратно, тя е следствие от теорията. Виждаш ли, че колкото и да четеш Уикипедията, като липсва нужната почва за знанието, то нищо няма да разбереш? Лъжеш се. Приликата е случайна. Примерно, каква скорост има неподвижен наблюдател на земната повърхност, за който формулата е валидна? Пак да повторя - няма такова допускане, има такова следствие. Това е следствие от теорията, и то е проверено експериментално. Допусканията са съвсем други, и са много жестоко проверени. Но ти нищо не си разбрал, и си си измислил небивалици. Не си търси извинения, питам те нещо много просто: Формулата ли е невярна - ДА или НЕ? Теорията ли е невярна - ДА или НЕ? Ако отговориш с ДА, трябва да дадеш доказателства. Просто е, и отваря всички врати, дори за обърканите хора.

Не съм те питал за глупавата ти религия, вярваш или не - това няма никакво значение и никой не го интересува. Попитах нещо много просто: Формулата ли е невярна - ДА или НЕ? Теорията ли не е вярна - ДА или НЕ? Само по това може да се правят оценки. Е?

И какво от това, да попитам аз? Формулата е невярна? Теорията е невярна? Доказателства за това? И ако не е невярна. за какво е цялата тая истерия, която демонстрираш непрекъснато?

Като пропускаш фактите, до такива тъпизми стигаш. И не може да ти се помогне, защото ти сам не искаш да прогледнеш. А не искаш, защото с такава тъпотия в главата ти е комфортно. То обикновено е така при тъпаците. Докато учените такъв комфорт ги дразни, и това е разликата.

Рационалният човек има много характеристики В случая разглеждаме само една от тях: рационалният човек постъпва с ум към нещата, а не се надупва и тръшка, че не било така, само щото си бил наумил че не можело да е така.