scaner

Ами ЦЕРН я намери "частицата на бога", и продължава напред. Трябва да се намерят още няколко такива частици, вероятно на различни богове А както казва Уикипедията, името идва от заглавието на книгата на нобеловият лауреат Леон Ледерман. Първоначално авторът искал да я нарече "дяволска частица", но редакторите не се съгласили В масовото съзнание тя се свързва със свойството да придава маса на материята (оттам и божествеността), макар че за сега действието и е доста ограничено - дава маса само на бозоните на слабото взаимодействие. Науката намесва религията само в рамките на шегата Особено физиците, страдат от странно чувство за хумор, и измислят наименования от най-неочаквани области. В случая е потърпевша и космогонията... Това обърква обаче не учените, а обикновените хора.

Нали точно за това става дума? Ти на базата на доказателства посочваш, че има нещо, което отклонява въртенето спрямо съществувщата схема. И на това нещо е дадено име. И после казваш, че нямало абсолютно никакви доказателства че това нещо го има. Това не е ли противоречие? Науката изобщо не я месим тук, става дума за елементарна логика.

Значи има някаква причина, излизаща извън досегашното познание, определяща тяхното въртене, нали? Има, или няма такава причина? Питам! По-горе признаваш за наличието на такива факти, сочещи причината, сега се самоотрчаш. Или си се оплел и си забравил в рамките на две изречения? Или не учените са тъпи и ограничени, а някой друг? Айде по-сериозно, не ти ли писна да тъпчеш на едно място - няма, та няма. Отвори очи.

Плоската холограма е само един вид холограма. Тънкослойната холограма е най-простият вид холограма, която може да възстанови фазите така, че да се визуализира тримерен ефект. Недостъците и са, че в тънък слой не може да се запише много информация. Затова са разработени дебелослойни холограми, в които интерференцията е не само от повърхността, а и в дълбочината на слоя. Такива холограми вече могат да записват цветни обекти, като интерференцията в дълбочина се използва като своеобразен цветови филтър. Няма теоретическо ограничение дебелината да се увеличава, като най-простата технология предполяга пак двумерен запис, но на повърхнини разположени в трумерното пространство. Технически това за сега е трудно постижимо (макар че експериментално преди петнайсетина години бяха направили аналог на DVD диска, побиращ около 800 гигабайта информация. Холивуд тогава каза, че няма нужда от такива носители за филмите си, и разработката заглъхна...). Такива пространствени структури могат да се използват и за холографски филми, макар че дори и върху тънкослойна холограма може да се запише, с малко ограничения, кратък филм - там възпроизвеждането му става като се върти бавно холограмата на различен ъгъл спрямо възпроизвеждащият лъч. Така че холограми в пространствени кристали са теоретически възможни, макар и да не са още изучени. Но идеята ми в случая е следната: след като N-мерна холограма може да възпроизведе N+1 мерно поле от информация, то по този начин породеното измерение би могло да бъде самото време, и тогава наистина става интересно. Иначе по твоят въпрос, земята и вселената са възпроизведените обекти, те носят едно измерение повече от самата холограма.

Шпага, ако вселената е холограма, защо трябва да бъде плоска тая холограма? Нашата вселена е 4-мерна, да не забравяме времето. Следователно холограмата, от която тя би произлизала, трябва да е тримерна. И представи си сега, че тя е тримерна статична холограма, която възпроизвежда вселена с време. Какво се получава? В тази статична холограма трябва да има записана някак информация и за нашето минало, и за нашето бъдеще... Тоест пълна някаква детерминираност. Не е ли твърде тягостно, за да си представяме такива неща? Това ще е сигурно доказателство, че живеем в симулация, и то много евтина...

Не, в никакъв случай! Течният кристал е характеристика на целият полимер. Както и "епоксидността" (съдържание на епоксидни групи, епоксиди) е също характеристика на цялото. Страничните вериги са частна характеристика, засягаща структурата на молекулата, и според мене не са съществени за превода. Но само според мен!

Естествено че не е заблуда. Като ти кажат, че Гошо е рошав, какво основание имаш да считаш че не е рошав? Че това е грешка или заблуда? Докато не получиш нова информация за ситуацията? Нямаш критерии за "грешен" или "заблуда", освен на база фактите. Извън наличните факти тези понятия нямат смисъл. Ми изясни си такива базови понятия, че използването им без смисъл в тях обезсмисля разговора. Ти подценяваш ролята на фактите, и търсиш някакво допълнително знание свише, някакви божествени критерии. Няма такова нещо. Тя не може да греши колкото си иска, защото методът по който работи ограничава тази грешка до възможният минимум (ако допуснем, че "грешка" има някакъв смисъл, а тя няма извън наличните факти). Но, ако излезеш извън фактите или ги игнорираш, грешката ще нарасне. Това е в рамките на теорията, разбира се, човешкият фактор може да внесе статистическо отклонение, но обикновено това е само временно положение. Всеки по-трезв анализ ще върне нещата в правилното русо, свидетелства бол. Иначе да, нормано е науката да греши. Но "грешка" се установява едва с нови факти - докато ги нямаш, не може да се говори за грешка, няма такава. Така че опитай се да оценяваш нещата на база достъпните тогава факти, а не от днешна гледна точка. И ще си учуден колко трезво и дори гениално са мислели хората някога, независимо че сега това ни се струва грешка (според сегашният масив от факти). Теорията на Големият взрив е най-простата схема, която обединява и обяснява наличните факти. Никой не те кара да вярваш в някаква истина тука, няма място за вяра и за истини - трябва трезво да се оценява информацията и да се правят изводи от нея. Ако ти не си способен на обобщения и логически изводи - ми хубаво, трай си, що се възмущаваш че други са ги направили а ти не ги разбираш? Не усвещаш ли как се пързаляш надолу? Науката е спекулация - тя строи модели, получава изводи от тях, проверява ги, и на тази база решава дали да ги подобрява или да ги отхвърли. Ако няма спекулация, няма и наука, ще остане някаква бюрократична регистрация на факти и толкоз. На база дедукцията на фактите чрез индукция строиш обобщения. Иначе за какво ти е наука? Пак ти казвам, когато критикуваш нещо, съобразявай се с фактите, достъпни тогава. И ще усетиш как не ти остава почва за никаква критика. То само с критика не стават така нещата, трябва и нещо повече. Пак повтарям - науката спекулира само в рамките на наличните факти. Както беше казал Шерлок Холмс - като изключиш невъзможното, това което остава е истината .Горе долу това е и подходът при науката. Това са имена. Фактите показват, че има нещо допълнително извън старите модели. Това нещо е факт, има го, не е хипотеза. Е, дадено му е име, за ориентация. Това че ти си градиш някакви необосновани представи в това отношение, и сам се разочароваш от тях, какво общо има с наука? Отново повтарям - науката работи с най-простите модели, възникващи от фактите. Разширението на вселената е такъв прост модел - основава се на вече известни явления. Всяко предположение за друго обяснение, на база неизвестно явление, е вече по-сложно предположение - изисква допълнителни факти. Е, не може да градиш модели на база липсващи факти (защото те по определение са неограничено количество ), колкото и да си недоволен от съществуващите. Първо намери фактите, после пак ела. Младенов, някак тоя субективизъм те заслепява. Вземи някакви мерки.

Това не е точо така. Научната теория показва каква е най-работоспособната идея, модел, който се получава на база достъпните ни факти. Ако някой приеме такава идея за светоглед, за призма през която да вижда света, тоест за свята истина - това си е негов проблем, да му мисли друг път Колкото за колективните заблуди - това също не е коректно. В рамките на наличните факти това не е заблуда, а науката не може да си позволи да излиза извън фактите. Заблуда имаме, когато имаме идеи, противоречащи на фактите. Но при тяхната липса, не можем да говорим за заблуда. Така, идеята на древните за плоската земя е била съвсем коректна научна идея, при наличните факти тогава това е бил най-простият извод, който обяснявал наличните наблюдения. В рамките на тези факти, той е бил верен, и в рамките на тези факти това не е заблуда. Някак не е добре да се разсъждава по такива теми от позиция, когато вече имаш повече факти. Това не те прави по-малко заблуден. Така че дай да не обобщаваме така.

Това няма как да се знае. Фотонът има ненулева вероятност да бъде намерен навсякъде, как е стигнал до там божа работа. В случая, има ненулева вериятност да е отдал импулс на плочите. Такъв фотон пак ще прмине прохода. Няма как. Много по-умни хора са ги мислели тея проблеми, и до това са ги измислили.

Това са пълни глупости, изнасилена "хипотеза" която не е способна нищо да обясни, сега почва да лъже и да маже. Какъв тембър, какви пет лева? Ти бъркаш съставен сигнал, състоящ се от огромни колективи фотони, с един фотон. Ми оправи си терминологията, че съвсем се отвлече с измислици... Твоят фотон е това което се нарича вълна. Е, когато КМ говори за фотони, няма такова нещо пред вид. Влизай в час най-сетне, озапти си представите, тогава ще сханеш че "хипотезата" ти няма допирни точки с реалността даже. Не може да бъде вълнов пакет фотона, това е доказано - вълнов пакет не може да бъде устойчиво образувание, каквото фотонът е, нито може да има неговото поведение и свойства. Само с много желание нещата не стаават. Поне се опитай да разбереш филмчетата които пускаш, вместо произволно да ги коментираш. И това са пълни глупости. Отказът от траектория и подобни характеристики не идва от някакво желание да се натрие носа на обикновените хора та нищо да не разберат. Идва от там, че обратната концепция - че фотонът има траектория - се проваля всячески, че води до противоречие с експеримента. А когато наличието на траектория като характеристика се проваля, какво остава, Ъ? Включи логиката, остава липса на траектория. И всякакво тръшкане тука няма да помогне. Така че приказваш откровени глупости. И това, че устойчиво ги повтаряш без да научиш нищо ново, е тъжното в картинката... Не говоря че се опитваш да заблуждаваш хората, това е ясно, проблемът е по-дълбок... Преди да градиш някакви обяснения за света, опитай да се запознаеш със съществуващите. Щото както се вижда, не си и започвал... Естествено, фотонът пренася импулс, може да го отдаде на плочите в установката. Пък и тук мащабите са важни. Силата на Казимир е съществена на атомни мащаби и близки до тях, а нормално дължината на вълната на фотона е много по-голяма от това разстояние. Ако облъчваш установката с по-къси вълни, ти реално я бомбардираш с частици, нарушавайки условието за вакуум, при което е удачно да се мери силата на Казимир. И не е ясно какво целиш с тая патаклама

Добре, нямам време да протакам задачката Тук има един фактор, който се приема като даденост, но той е много важен. При варианта с вълните, за да имаме хубава интерференчна картина, трябва и двата процепа да се облъчват с вълна с еднаква амплитуда. Ако имаме примерно две вълни, облъчващи процепите но с различен баланс на амплитудите, то се получават две разместени пространствено интерференчни картини, и ако имаме много такива вълнички, общата картина се замазва. Самостоятелният отвор идеята му е да създава регулярно осветяване на двата процепа, независимо какъв материал се подава на входа му. При фотоните идеята е същата - трябва да има еднакво "осветяване" на двата процепа от входящият фотон, т.е. да му е осигурена възможност примерно 50:50 да мине през всеки от процепите. Кохерентната светлина гарантира това. Ако един фотон има по-голяма вероятност да попадне в левият процеп отколкото в десният, а друг - обратно, всеки ще попадне върху крайният екран на място, определено от две различни вероятностни схеми, две различни интерференчни картини, и при натрупване на много такива фотони картините ще се припокрият, няма да има интерференна картина. Първият процеп регуляризира фотоните да осветяват еднакво процепите, повишава кохерентността.

Фазите имат значение когато говорим за вълна от много фотони. При единичните фотони дори не можем да говорим за фаза. Но въпросът тук е, че самите фотони не си взаимодействат, така че какво значение ще имат фазите - някакво само разместване във времето на фотоните попадащи върху процепите? Това е добър аргумент, но защо двата процепа да не играят същата роля, ако това им е способност? Макар че такива механични средства едва ли могат съществено да променят поляризацията.

Ами въпросът ми е точно в това - по какво се различава кохерентната и некохерентната светлина на квантово равнище? Нали и в двата случая имаме фотони, а те са самодостатъчни да създадат условия за интерференчна картина. Тоест няма никакво значение единични или не фотони изстрелваме, след като те не си взаимодействат?

Да, в крайна сметка първият процеп е това, което решава задачата на Юнг. Но остава въпросът - как първият процеп повлиява на фотоните? Нали и без него всеки фотон е самодостатъчен, попадайки на двата процепа, да създаде условия да се натрупва интерференчна картина?

Я да задам тука един провокативен въпрос По-горе май се стигна до мнението, че няма значение в каква последователност падат квантите на двата отвора, винаги ще се изгражда интерференчна картина. Защото най-малкото всеки квант ще "интерферира сам със себе си" както е приет жаргона, и картината само ще се трупа. Да, ама не. Което лесно се проверява с елементарен опит. Ако облъчваме двата процепа с кохерентна светлина, например от лазер - да, интерференция ще има. Ако обаче използваме некохерентна светлина, от лампа или свещ - не, интерференчна картина липсва, получава се пълно мазало. Именно тук се появява едно понятие - дължина на кохерентност. Това е дължината (произлиза от интервал време), в рамките на която светлинният поток е кохерентен. Например от обикнновена лампа светлинният поток има дължина на кохерентност в рамките на милиметри, докато от лазера - стотици километри. Тази дължина на кохерентност и ограничава размера на рамената на интерферометрите - един интерферометър ще работи само ако сумарната дължина на рамената му е доста по-малка от дължината на кохерентност, която има светлината с която се работи. По тази причина и опита на Майкелсън навремето не е могъл да се прави с много дълги интерферометри, дължината на кохерентност на живачната лампа която се е ползвала е била само няколко метра, и то с голям труд. Та, прост въпро: защо въпреки квантовите механизми за интерференция от единични фотони - всеки е самодостатъчен за да се получи в крайна сметка натрупана интерференчна картина, от обикновена светлина (електрическа крушка например, слънчева светлина) пусната върху двата процепа такава не се получава? Нали и тя е съвкупност от много отделни фотони, всеки от които е самодостатъчен, а взаимодействие между тях няма, така че количеството и последователността им не би трябвало да повлияят на резултата? И как се е изхитрил навремето Юнг, при липса на източник на кохерентна светлина по онова време (ползвал е слънчева), да получи интерференчна картина?

Така и така се разговорихме на тема квантова механика, така че си припомних няколко интересни положения от сравнително скоро време. В популярна форма: Ученые опровергли существование объективной реальности А следващото е свързано с отговора на въпроса: ако едно дърво пада в гората и никой не го чува, издава ли то шум? Общо взето това е видоизменената форма на въпроса, по който някога са спорели Бор и Айнщайн. Новый квантовый парадокс ставит под сомнение основы наблюдаемой реальности Бор се е оказал прав, и в този смисъл отгворът на горният въпрос е по-скоро НЕ.

Шпага, всяко произволно твърдение има шанс случайно някога да се окаже истина. Прави ли го това по-малко случайно? Има ли някаква връзка с нещо, дори близко до наука? Не, естествено. Е, всичките твърдения на Малоум са подобни, случайни, без логически произход от нещо базово. Приказки за собствено приспиване. Хайде не се прави и ти на тапа

"Хипотезата на Малоум е като приказките край огнището - преразказване на околният свят в някаква митологична форма, със змейове, лами, юнаци (пардон, фотони за връзка, керн, гравитон)...

Е как, не се ли вижда разликата между вълната и светлинните кванти? При сблъсък на фотон с електрон фотона отскача като твърдо топче, това е ефектът на Комптън. Това е и едно от доказателствата, че освен при излъчването и поглъщането, светлината се разпространява на порции. И това дето се нарича "електрмагнитна вълна" не е нищо друго, а колективно движение на такива порции. А тези порции, за разлика от вълната, са неделими. В твоят пример с вълни, вълната лесно се дели на две минавайки през преграда. Фотонът и електронът не се делят на две (или на повече). Принципно различни конструкции са, не може да се намесват вълни за тяхна "конструкция". Е как да е така. След колапса вълновата функция изчезва, имаме съвсем друга функция, която почва да описва нова вероятностна вълна. Колапса това значи - при колапса всички вероятности в пространството изчезват с изключение на 100% вероятност в мястото на регистрация на частицата, вълновата функция изобразява тази картинка, и почваме от начало. Нямах точно това пред вид, но това вече го споменах. Тази математика показва, че конструкции като вълнов пакет, които в началото са се разглеждали като аналог на частица, конструирана по вълнов начин, не са устойчиви във времето и пространството, започват да се държат като сапунения мехур. А лошото на визуализацията със сапуненият мехур е, че той може едновременно да се допира до много места и да създава причинно-следствени потоци там, т.е. той взаимодейства силно нелокално, за разлика от електроните например.

Имаме превъзходна наука, квантова теория на полето, която перфектно се справя с квантовите полета. И тя ни показва, че вълни в такива полета няма, има квантови флуктуации и кванти, което е съвсем друго нещо. Имаме чудесен математически апарат, който обаче не понася "квантови вълни", поради което последното словосъчетание няма смисъл. И като няма смисъл, не виждам защо трябва да се предъвква и да му се прави изкуствено дишане. Мислиш ли, че не искам... искам, но не мога. Какъв ти е проблемът? Виждаш че вълната няма смисъл в случая, не може да се използва вълна, колкото и да ни тегли желанието. Най-простият вариант е да я махнеш - така класическата интуиция няма да те вкарва в заблуждения и неверни представи. Отказът е въпрос на сила на духа Ами спуквайки се сапуненият мехур, какво става с енергията? А промяната на вълновата фукция, какво става тогава с енергията? Точно тук е големият проблем на вълновата функкция - нарича се колапс. Вълновата функция описва поведението на вероятността за даден квантов обект в цялото пространство, но в момента на измерване тази вероятност се локализира в точка, т.е. вълновата функция моментално колапсира, променя се. Описвайки енергията, това означава че енергията по магичен начин се събира от цялото пространство с неограничена скорост в точката в която е локализирана частицата. Този процес не прилича на пукане на сапунен мехур, а обратно, на неговото схумване в някаква точка. Това поведение противоречи на всякакъв разумен физически процес. Всичко това няма някакъв проблем, ако вълновата функция, както и вълната свързана с нея, са математически обекти - колапс на математически обект не е нужно да става с крайна физическа скорост Но тези проблеми израстват застрашително, когато вълновата функция почнеш да свързваш с релана вълна, пренасяща енергия. Тогава е страшно.

Ама това е проблемът: какво е това нещо "квантова вълна". Хайде, опиши математически поведението, за да я вкараме в разглеждането. Измисли такава вълна, която да не губи енергия във времето, която да може да се събере в точка, независимо от предишното си състояние ("вълна" е обект който не е в точка). Ми това е проблемът, не е достатъчно да сложиш отпред името "квантова", трябва да налееш и същност, поведение, еволюция. Само лепвайки името, ти създаваш магично обяснение. Затова и при най- що годе успешната теория с вълна, на Бом, вълната не носи енергия, енергията се носи от частицата, а вълната само я ръководи как да се движи в пространството, самата тя е нерегистрируема. Но всяка вълна, която носи енергия, ще се дели от процепа на две независими части. Защото това е идеята на интерференцията при вълните, всяка чааст след процепите допринася в различни пространствени точки с енергията си. Но ако процепите са модифицирани, като две тръби, по всяка тръба ще си тръгне отделно парче със собствен живот. Това е свойство на вълна, и в случая не се наблюдава такова. За това, не от добро, се счита че квантите имат само някои вълнови свойства, не всички. А една вълна трябва да има всички вълнови свойства, за да е вълна. И така се връщаме на общоприетото понятие квант, с неговият дуализъм. Забраави за вълната.

Шпага, всяко нещо, дето участва в математически уравнения, е математически конструкт, вълновата функция в случая - също. Съвсем друг е въпросът, дали тя има физическо съответствие в наблюдаваният обект. Посочената статия доста уклончиво разсъждава от типа: ако тя е физически параметър, то така, но ако не е физически параметър, пак може да е така. Прочетох я (все пак набързо) и нямаше някакъв задължителен извод, който да ни задължаваше да разглеждаме вълновата функция като пряко съответствие на реален параметър. Пък и не съм срещал някаква тенденция да се продължава задълбочена работа в тая посока...

Е там е проблемът, че вълната не притежава такова свойство. ВЪлната е пространствен обект, тя има тенденция да заема цялото пространство с времето, като частите на тази вълна се раздалечават една от друга неограничено. Добър пример е сферичната вълна в това отношение. Плоската вълна може да е плоска само когато тази плосккост е неограничена. Всяка друга конструкция, ограничена в пространството - вълнов пакет - има тенденция да се размива и раздува. А когато частите на една вълна се раздалечат достатъчно, се изисква непонятен процес, който да я събере в точката, в която се "източва" енергията и. Както и се изискват свръхсветлинни скорости за това, за да се съберат раздалечилите се вече нейни части. Една вълна свободно минава и през двата процепа - ако проведеш експеримент непосредствено до процепите, трябва да я регистрираш и след двата. Квантът обаче минава само през един. Има хубави експерименти, с които може да се установи през кой от процепите минава квантът, например електронът, като се осветяват процепите с фотони. Фактът е, че такъв експеримент установява минаването само през един процеп, никога и през двата. Така че твоето твърдение нищо на практика не обяснява Това е магическо обяснение, само за парлама. Да, но на тези изображения специално са взети мерки да се облъчва целият процеп, а не да се бомбардира насочено. Тоест това е опростена схема на картинката която аз дадох. Ако тръгнеш да бомбардираш насочено процепите, излизаш от простата схема за интерференция. Самата идея за добра интерференция е, когато и разстоянието между процепите е малко, и тяхната ширина е малка, доближавайки се до дължината на вълната с която работиш. Иначе при широки процепи, които можеш да нацелваш от далеко, и от двта процепа ще получаваш само дифракционнна картина след тях.

Дай по-бавно. Това което наричаме вълнова функция, е функция, математически конструкт. Тя е лишена от способност да взаимодейства с каквото и да било. Би могло, тя да описва реален обект - пилотната вълна на дьо Бройл например. Тоест, тогава нещата опират до наличие на реален материален обект - тази пилотна вълна, която има специфично поведение, описвано от вълновата функция. И да, тогава можем да говорим за енергия която се пренася, и бог знае как се разпределя между тази вълна и частицата. Тоест, ти реално имаш пред вид съвременният вариант - теория на де Бройл - Бом. С всичките си плюсове и минуси. Точно с какви проблеми се сблъсква тази интерпретация, може да видиш ТУК.

Всъщност това от никъде не следва. Проблемът е, че за сега от противното не следват позитивни последствия, които да разрешат някакъв проблем.