scaner

А аз колко пъти да разправям, че знанието не се оценява в минало време на база сегашните познания? Никой не продължава да твърди нещо за знанието в миналото, знание имаме само в сегашната парадигма. В бъдещата и то вероятно ще стане заблуда (в крайно мнение), в миналото знание което не съвпада със сегашното също е заблуда. В миналото няма знание, поради ограничеността на информацията достъпна тогава, която не позволява да се направи обобщение, което можем да направим сега, достигайки до сегашното знание. За това не продължаваме, каквото си мислиш че трябвало да продължаваме... В миналото е можело да се направи необосновано предположение за нещо, което в бъдеще случайно да се сбъдне. Но тогава това не е било знание, било е едно от огромното количество предположения, които не са се сбъднали. Знанието има няколко аспекта. Единият са фактите. Фактите също имат различни аспекти - качествен и количествен. Като качествен аспект фактите може да са абсолютни - астероид се сблъсква със земята, и този факт не се променя. Но като количествен аспект не са абсолютни - маста му, енергията му и моментът на въртене са определени само с някаква точност. И в рамките на тази точност заключенията може да са едни, като се повиши точността на това измерване, заключенията може да станат съвсем други. Но само натрупането на фактите е просто бюрокрация, елементарно счетоводство, не е наука. Науката се получава когато започнеш анализ на тези факти, да търсиш общото и полезното. Така в аналитичото счетоводство се определя кой продукт и кой клиент са най-печеливши например. Но всичко това в науката вече се базира на информация, която не е абсолютна, не е с неограничена точност, затова и всяко заключение е верно в рамките на тази точност. И така се формират парадигмите, когато се преосмислят голям клас заключения на база нова информация. Затова и знанието е променливо, не е абсолютно. Принципно. Общоприетите твърдения обикновено се наричат принципи и се базират на неопровергани наблюдения. Те могат да се променят, когато се появят нови наблюдения. И това е нормалният път. Ето, принципте на Нютон за абсолютно време и пространство се опровергават от Айнщайн. Принципът за относитеност оживява, и все още се ползва. Но тече огромна работа по проверката на Лоренцовата инвариантност, която може, ако се увенчае с успех, да го пенсионира в някакъв аспект, или да го уточни, т.е. да го промени. Знанието се променя, знанието в миналото е вярно само в рамките на информацията и условията в които е получено тогава, не спрямо сегашните условия. И затова като го наричаме "знание", не трябва да излизаме извън условията му на валидност. А сегашната ни камбанария е излизане от тези условия. Моделът, че земята е плоска, е научен по всичките му характеристики. А това че Атлас или слоновете я държат на гръб, е митология, друг (ненаучен) начин за интерпретация на наличните тогава данни.

Шпага, да се усъмняваш в нещо, което е резултат от всички налични факти, не е добра идея. Доколко плодотворна е такава позиция? Ти можеш да заемеш позицията да се усъмняваш във всичко, и с голяма вероятност ще излезеш права в исторически план (както и спрелият часовник понякога показва точното време ). И какво от това? Каква е ползата от тази позиция за хората? Как тази позиция може да даде полезна прогноза? Да, съмнението на всяка стъпка е полезно, защото то движи нещата напред. Него го има на всяка степен на придобиване на знанията. Но то винаги трябва да е проактивно, да предлага алтернатива. Не е достатъчно съмнението да се изразява само като несъгласие с текущото знание. А това го има винаги, поради самият механизъм по който работи науката - тя прави най-простото обобщение, обхващащо фактите. Винаги има и други, не толкова обосновани варианти, които да са храна за съмнението. И в някаква ситуация, когато текущият консенсус за знание се сблъска с неразрешим за него проблем, се подема друга алтернатива. Ти явно си представяш науката като някаква схоластична организация, която не допуска алтернативи. Представи си пътя на науката като едно неограничено дърво, което не виждаш как изглежда напред, само изминатият път по който се катериш ти е познат. Ти се катериш почти опипом, попадаш на удобен клон и продължаваш да се катериш. По пътя има всякакви клонки и разклонения, забулени в мъглата. Ти продължаваш да се катериш по удобният клон, защото вече си създала схема за удобно катерене, предсказваш добре особеностите на клона. Обаче изведнъж стигаш до края на този клон, например той е счупен и нататък не е полезно да се върви. Какво правиш? Връщаш се назад, и продължаваш по следващият най-удобен и устойчив клон да се катериш. И така, с проби и грешки, си прокарваш пътя напред. Така работи и науката. В каква посока ще се движи се определя от натрупаната до сега информация, от проученият път по дървото, доколко изграденият ни модел за дървото предсказва добре пътя. Все ще се намери някой да дърпа, "ама на мене ми се струва тоя клон по-удобен", но не всички такива удобни клонове са "правилните". Затова и съмнението трябва да е обосновано, не е достатъчно само да го има, затова и колективността на процеса на придобиване на знанията изглажда субективните флуктуации - по-добре да изстискаме възможностите на текущият клон, преди да се прехвърлим на друг, поради винаги наличните ресурсни ограничения. И не всички личности, които изразяват съмнение, стават велики, а само тези, които уцелват клона Останалите пречат, ако са много. Лесно е да се критикува нещо като "заблуда" постфактум. Но опитай да се поставиш на мястото на челният фронт тогава, ситуацията е съвсем друга...

Да не се разбираме съвсем не означава, че сме равнопоставени в разбирането Аз лесно разбрах, въпроса е защо той не разбира... Целият въпрос е в ситуацията, в момента когато имаме знанието че земята е плоска, то грешно ли е, или не? Защото когато минем в следващата парадигма, всяко предишно знание става приближение на новото, и казано на строг език, всичкото то е погрешно. И този процес е безкраен. Тук въпросът е да влезеш в кожата на тези които са имали малкото информация, и от тази позиция да оценяваш знанието. За това става въпрос - как се оценява знанието когато го имаме за такова, а не в последствие, от гледна точка на вече повече информация.

Напротив. Ти знаеш, че никога няма да разполагапш с пълните данни. Именно по тази причина няма абсолютно знание, и за това тази насока в разсъжденията е глуха линия. Науката работи винаги при непълно познаване на цялата обстановка - поради принципната невъзможност тя да бъде опозната напълно. И какво правим тогава? Просто е - решаваме проблемът на база наличната информация, иначе той никога няма да бъде решен. Просто понятието за знание е друго, не каквото ти си представяш. Забрави за абсолютното и непроменимо знание, не се търси такова в задачата. Тебе това те бърка, разсъждаваш на база грешен модел за "знание". По-горе ти начертах линията на развитие за формата на земята - вижда се, че на всеки етап липсва достатъчно информация, за да бъде наречен той окончателно знание както ти си го представяш. Примерът илюстрира, че такова няма, и е безсмислено такова да се търси, такова няма. Значи, науката търси някакво друго знание, което не пасва на твоите представи. Е, мисля че трябва да си коригираш представите, за да имаме общ език. Погледни горната верига за формата на земята. Какво значи да потвърдиш някакво предположение, след като на следващата парадигма го опровергаваш и така до безконечност? Ако подхождаме по тази логика, никога няма да имаме знание за нищо. Значи тази логика е боклучава И какво значи хипотеза, когато всички наличнни данни сочат че земята е плоска - да изречеш това заключение с думи, дали това е хипотеза, или пак нещо бъркаш? Имаш някакви идеализирани представи, които са неработоспособни и за това безполезни... Шпага, той още не може да се изразява на езика на който можем да се разбираме, още се бори с измислени от него призраци. Като почне да се изразява смислено, ще имаме друга приказка.

Не е проблемът само до битовото ниво. Всяко ниво натрупва някаква информация. В зависимост как я обработваме, се пръкват и науката, и магията, и религията. Ей на, историята с коронавируса. Вече се получава информация чрез сериозна апаратура, и тази информация е достъпна. Учените си я обработват и пей сърце. Но тази информация може да се обработи и по други начини. Например може да се създаде култ - антиваксърството е такъв култ с елементи на религия. Или да се създадат корелативни връзки, нямащи общо с причина и следствие - например РНК е рибонуклеинова киселина, тя закодира информация за генома, информация може да се предава по радиовълни, тоест за това са предназначени 5G мрежите - да предават информацията за вируса и да заразяват, и стъпваме в конспиративните теории. Това е магическата страна на въпроса. Така от начинът на употреба на една и съща информация, независимо от нивото на което е добита, се генерира и наука, и религия, и магия.

Ами твоят проблем е, че не можеш да осмислиш положението, че всички съвренни данни подкрепят Айнщайн, и опровергават Нютон. Тоест, ти сам се заблуждаваш, слагайк си такива пердета. Тук е яснно, и всичките теми дето сме ги бистрили по въпроса доказват тези ти ограничения. Тук нищо не мога да направя за тебе... Ти просто си замръзнал интелектуално в предишната парадигма. Но се опитай да включиш мозъка, и да поразсъждаваш за плоската земя. Имаш данни, които сочат, че земята е плоска. Това е заключението от тези данни. Какъв извод може да направиш, че е кубична? Или пирамида? Защо? Заключеният се правят в рамките на наличната информация. И това заключение е знанието на този етап. Като се променни и обогати информацията, може те да подкрепят друго заключение - например че е сферична. По-нататък ще се окаже, че и това е заблуда, а земята е сфероид. После данните още задобряват, сфероидът става заблуда, новата мода е овоид. После и тая мода преминава, стигаме до геоид... Има ли край? Кое тогава от цялата поредица е знание и кое е заблуда? Дали геоид също не е заблуда за данни, които още не сме натрупали? Свършва ли някъде и тази поредица, и ако не свършва, значи всяко заключение е заблуда? Кога заключението ще стане знание по твоите представи? Или просто разсъждавайки по тази схема, ти по начало си тръгнал по грешен път? Май това е, а?

За енти път повтарям - заключението, логическото обобщение, направено на база достъпните емпирични резултати, се нарича знание, и не е заблуда - по дефиниция. Ако те перифразирам, всичките учители от училищата и всичките ученици, дето са ги учили на физиката на Нютон, дето скоростите се сумират, дето времето и пространството са абсолютни и прочие неща дето са техни следствия, не са научавали знание а са се заблуждавали, щото законите дето Айнщайн показва са по-точни, значи учението на Нютон е заблуда. Ще приемеш ли че и ти като част от тази пасмина, си в пълно заблуждение, и тука създаваш теми само за да пудриш мозъците на другите? Или ще се запознаеш малко повече що е това парадигма и с какво се яде, какво е знание и какви са границите на знанието? Че след като то не е абсолютно, то може да се променя, и примерът ти демонстрира такава промяна? Че докато няма нова информация, знанието получено от наличната е просто знание и не е заблуда? В рамките на текущата парадигма? До кога да ти повтарям едни и същи елементарни истини, без да правиш и минимално усилие да влезеш в час? И после ще ми приказваш за грешки при Айнщайн. Да бе да

Тези нива са по-скоро на исторически принцип. Така нареченото битово ниво се е случило когато не е имало достатъчно точни инструменти. На това ниво знанието е било обобщение от натрупаните факти (както си трябва), и е било съвсем научно по всичките си характеристики. По-късно, когато се появява по-точна апаратура, знанието се задълбочава, но пак си остава научно. Това че на даден етап знанието се е придобивало с битови средства е просто страничен ефект от пътя - такива са били възможностите. Подобни примери виждаме в историята на науката много. Знание придобито при наблюдаване на звездите и планетите с очи, после задълбоченото знание получено с бинокли и телескопи, после космическите мисии. Хипотезата на Птоломей е научна, както и хипотезата на Коперник също. Или знанията по физиката придобивани по времето на Аристотел, после по времето на Галилей и Нютон с много по-добра методика и апаратура, и после в сегашно време. И тук деленето на "битово" и "научно" равнище не е удачна. На всяка стъпка знанието е обобщение на придобитите до момента факти, и това го прави научно.

Тук искам да внеса малко яснота. Значи, има няколко равнища на знание дали кафето е вредно или не. Едното равнище е на база обобщение от натрупаният опит. И този опит сочи, че в това отношение хората могат да се разделят на две големи групи. На едната кафето в по-голямо количество им вреди, на другата кафето в по-голямо количество им е полезно и оказва благотворно влияние. Но кой човек в коя група попада, се определя експериментално - ако получиш инфаркт, значи си в първата група Едва на съвременнно ниво, когато генните изследвания станаха достъпни и навлязоха в бита, стана възможно да се прекара ясна граница между двете групи. Сега, няма да навлизам в подробности щото трябва да разкажа половината генетика, но се оказва, че има един ген, CYP1A2, който кодира един чернодробен ензим, отговарящ за метаболизирането на кофеина. Определени вариации в маркера на този ген, свързани с генотипа на човека, обуславят различната активност на този ензим. Също така на тази експресия влияят и различни храни и подправки. Мога да ти дам линк към статии по въпроса. Така например за хора, които имат генотип GG по отношение на този ген, няма повишен риск за хипертония или инфаркт, ако консумират над 200 милиграма кофеин на ден (моя милост е в тая група), дори е полезно за сърдечният мускул (все пак големи концентрации стават отровни, така че не трябва да се прекалява), докато за хетерозигиотен генотип (GA или AA например) тази доза не трябва да се надвишава, защото има опасност от увреждане на сърдечният мускул, има противопоказания. Тук също така се проявява и чувствителността към кофеина - някои хора ги ободрява, на други влиянието е много слабо, трети могат да легнат и да заспят след чаша силно кафе. Тук е отговорен друг ген, ADORA2A. Така че всичо си зависи от човека, няма конспиративнни подбуди тука

Да де, възклицанието ми е точно с тази насоченост. Защото от видето изобщо не си пролича наличието на научни публикации... Да не говорим, че и не стана дума за науката като колективно знание.

Ами къде е науката, освен в заглавието?

Е неееее

Е, както се вижда, всеки си дърпа каруцата в неговата си посока - смисъла на живота бил такъв, бил онакъв. Изводът какъв е? Няма изначален смисъл в живота, всеки си влага собствен смисъл и си го живее по него, ограничавайки възможностите си само от правата на другите. Смисъла се задава от този, който е с мисъл.

Хипотезата за атомите на Демокрит не е била потвърдена цели 2400 години, преди да се потвърди. И въросът е - и какво от това? Да беше опровергана, да се жалваш, ще го приемем за критика. Но щом няма опровержение - а единствено такова се счита за аргумент против, нямаш думата. И аргументите ти за безпочвеност са... ? Какви? Това, че не си наясно, че само опровержението е аргумент? Не, не работи така. Науката се опитва да обясни явленията по най-простият начин, на база вече достъпното ни знание. И когато успее, всичко е наред. Доплеровият ефект е такова знание, материя която има гравитационно привличане (както и всяка друга) също е известен ефект. Всичко тук почива на вече известно знание. Но ако направиш предположение за обяснение с неизвестен още ефект - например "стереенето на светлината" - тогава да, това не може да се счита за знание докато такъв ефект не се открие. Ей на, механизмът на Хигс стана знание едва преди 8 години, преди това ти имаше пълно право да го отричаш Пропуснал си момента. Схващаш ли как науката разчита много основно на вече натрупаното знание, за да направи обоснованото предположение? Винаги стъпва на знание. Кое точно за тебе е недоказано? Че има нещо което влияе на въртенетона галактиките? Това е доказан факт. Че материята може да се състои и от частици, които още не познаваме? Това всеки месец се потввърждава с новини от ЦЕРН. Че материята може да привлича гравитационно? Какво по-естествено обобщение за допълнителна материя, влияеща на въртенето на галактиките? Обяснява всичко, и даже има доста потвърждения - гравитационните лещи дето се наблюдават материята, а не филаккешията ги прави, наличието на галактики които се въртят нормално също говори за фактор "допълнителна материя", която има някакво разпределение. Да не изброявам. Всичко това на този етап са все доказателства за тъмната материя. В този смисъл тя е доказана. И с времето ще се трупат още доказателства, те никога не спират и не свършват. Може този модел да бъде опроверган. Тогава ще бъде сменен. Но на този етап имаме достатъчно доказателства подкрепящи модела с тъмна материя. Просто ти не желаеш да ги приемеш (чисто субективно!) като такива, ако не можеш да я пипнеш, което е първобитен аргумент... А тя дали дава да се пипа?

Проблемът е, че ти не критикуваш. Ти просто не се съгласяш, без да се аргументираш. Което е чисто неориентирано субективно поведение. "Нереалистична хипотеза" по тази причина е понятие без определен от тебе смисъл. Доплеровият ефект до колко да е нереалистичен, а? Натояваш за допълнителни доказателства? А как си ги представяш? Съществуват ли изобщо доказателствата които си представяш? Защото ако не съществувва възможност те да се добият, значи възможност за такива доказателства няма. И пак всичко е някакъв луд субективизъм. Което в крайна сметка е смешно нерационално поведение

Спамиш и тролиш темата. Ако толкова жал те дърпа към миналото, отвори си тема в съответния раздел и плачи там. Щото като гледам, и от тоя форум си се запътил...

Що бе? Държавата се опитва да те предпази от преждевременна среща със Създателя. По чисто егоистични си нейни подбуди...

Науката почва да се формира някъде през средновековието. До тогава знанията са били малко, един човек е можел да обхване всичките знания, и са били поднасяни под формата на философия. Едва средновековието, знанието почва да се диференцира и да прелива, така че ерата на енциклопедистите почва да залязва, и от философията се пръкват другите науки. Философията остава като нещо като обща обвивка, която да обобщава знанията свързвайки различните науки, в която са избуяли повечето от основните термини, които те ползват като общи - материя, съзнание, пространство, време, а също да се съсредоточи върху закономерностите свързани със самото знание най-общо. Това разделение дава тласък и на самата философия, която до тогава е била забулена в голяма степен от мистиката. Може да се проследи, че и физиката, и химията, и медицината почват да се диференцират някъде в приода 14-16-ти век и тогава потеглят по научният път. До тогава е липсвал колективният подход към знанието, едва тогава то почва да надраства чистата емпирика.

Ето едно видео, което добре изяснява въпроса защо енергията не се пренася по проводника, независимо че токът тече по него (въпрос дискутиран на страница 9 от темата):

Науката разбира света на ниво причинно-следствени връзки, докато магията остава на ниво прости корелации. Това много добре се проследява в историята с възникването на карго култовете миналия век и края на по-миналия.

Е, с общи усилия докретахме до където докретахме... Цитат: "...Това са фактите. На тяхна база единственото разумно заключение е – от днешна дата всеки следва да се счита за напълно неваксиниран и незащитен, дори и да е с пресни три дози и дори и току-що да е прекарал COVID" От ТУК Георги Маринов: Отказът да приложим алгоритъма за унищожаване на вируса е предумишлено убийство на милиони Георги Маринов е молекулярен и еволюционен биолог от Департамента по генетика в Университета в Станфорд. Пред Zdrave.net той обясни какво представлява новият южноафрикански вариант, доколко опасен е той и какъв според него е начинът да унищожим коронавируса завинаги. Г-н Маринов, появи се нов вариант на COVID, който е твърде притеснителен. Какво всъщност представлява южноафриканският вариант и колко по-страшен е в сравнение с делта? Вариантът беше забелязан за първи път във вторник сутринта. И се получи нещо безпрецедентно – обикновено тези неща се забелязват от малката група „ловци на варианти“, които ги следят, след което следват седмици на игнориране от широката общественост и едва тогава започва да им се обръща внимание (точно така се получи с Делта – минаха два близо месеца между осъзнаването на опасността от този тесен кръг хора и нейното по-широко признаване). Не и в този случай – тук изминахме целия път от постване на първите секвенции в GISAID базата данни и предложение за нов вариант в GitHub-a на PANGO, до официално обозначаване на новия вариант (B.1.1.529), до заглавия в световната преса в рамките на само 36 часа, а след още ден вече имаме и затваряне на граници. Което показва колко сериозно е положението и какво е нивото на уплаха на доста високо равнище. Вариантът се е появил най-вероятно в района около Йоханесбург и Претория в Южна Африка, където в момента той движи безпрецедентна по скоростта си четвърта вълна. Малко контекст, за да се разбере какво означава това. В Южна Африка населението е със средна възраст под 30 години, но страната е загубила 0.45% от популацията си по време на пандемията (толкова е извънредната смъртност; официалната е много по-малко, тъй като там повечето хора умират, без да се тестват), в някои провинции дори и 0.65%. За сравнение, България води в тази печална класация, като е загубила вече между 0.7-0.9% от населението си (в зависимост от това какво ще покаже преброяването относно знаменателя в калкулацията), но при нас имаме застаряло население със средна възраст 45 години. Тази смъртност в Южна Африка е резултат на три големи вълни – една лятото на 2020 г., движена от оригиналния B.1 вирус, втора от края на 2020 г. и началото на 2021 г., движена от новопоявилия се тогава вариант B.1.351, и трета вълна от средата на 2021 г., движена от делта. Третата вълна беше толкова голяма, колкото двете първи вълни, взети заедно. Но още след първата вълна имаше сероизследвания, показващи заразяване от 20%, 30%, даже и 50-60% на места в страната, а след втората вълна се отчитаха стойности между 40% и 65%. Т.е. след делта вълната в Южна Африка би трябвало да има малко хора, които не са прекарали вече COVID, както и голям брой, които са го карали повече от веднъж (имаше много реинфекции още по време на втората вълна). Към това се добавят около 30% ваксинации. В този контекст наблюдаваме безпрецедентен по скоростта си скок на случаите (с 320% само за седмица в района на Йоханесбург и Претория) и също толкова безпрецедентна подмяна на доминиращия вариант. Дори на делта беше нужен поне месец да стане доминантен, когато изместваше предишните варианти, като това ставаше в популации с много по-ниски нива на предишно заразяване, а тук виждаме как за по-малко от две седмици всички случаи вече са новият вариант. По първоначални сметки новият вариант има 500% предимство, т.е. поне шест пъти спрямо това на делта спрямо Алфа. Има две възможности да се обясни това. Първо, вариантът наистина е невероятно суперзаразен. Само че това би го направило пъти по-заразен и от дребната шарка, така че едва ли е само това. Второ, вариантът показва пълна или почти пълна резистентност към съществуващия имунитет (отново говорим за Южна Африка, където почти не са останали неинфектирани и неваксинирани хора) и реално сме се върнали към февруари-март 2020 г., когато за последно се наблюдаваха такива епидемиологични криви. Т.е. в момента всички тези хора, които са карали COVID преди или са ваксинирани, се заразяват от вирус, който не се интересува особено от това, че те имат антитела към предишните, много различни от него, версии на SARS-CoV-2. Вероятно става дума за комбинация от двете неща. B.1.1.529 има абсолютно ужасяваща комбинация от мутации, имащи отношение към избягването на съществуващия имунитет. Но освен това има и серия мутации, за които се знае от други варианти, че дават по-висока заразност – мутации в N протеина, които осигуряват по-ефективно „опаковане“ на вирусните частици, мутации в т.нар. Furin Cleavage Site (FCS) на S протеина, които водят до по-висока заразност и повишена способност за предизвикване на сливане на заразени с незаразени клетки, и мутации, за които се подозира, че водят до по-мощна анти-интерферонна активност. Дори и отявлен песимист като мен не предполагаше, че ще се стигне до поява на нещо такова толкова внезапно и от нищото, но ситуацията ескалира много бързо и е наистина критична в момента – говорим за потенциален рестарт на пандемията отначало. Каква е причината за възникването на новите варианти? По всичко изглежда, че основният механизъм за възникване на варианти до момента са хроничните инфекции у хора с имунна недостатъчност. Това дава възможност на вируса да еволюира в продължение на много месеци под натиска на имунната система, която обаче не е в състояние да го изчисти напълно, и по този начин да акумулира много и разнообразни мутации. Докато в един момент удари джакпота и намери точната комбинация, която да създаде нещо наистина чудовищно. В подкрепа на тази идея са няколко факта. Първо, има серия публикувани директни изследвания върху такива пациенти, при които вирусът бива секвениран лонгитудинално (има документирани случаи на пациенти, които не могат да изчистят инфекцията и повече от година), и точно това се наблюдава – акумулация на мутации с течение на времето. Второ, няколко от новопоявилите се през последните 12 месеца варианти показват т. нар. дълги разклонения във филогенетичното дърво, т.е. те се появяват изведнъж с много мутации и са много отдалечени от всички останали секвенции, без да има нищо близко до тях. Това означава, че най-вероятно не става дума за предаване на вируса през отделни хора, при което той да акумулира мутации постепенно (тъй като в такъв случай може да се очаква да се наблюдават междинни секвенции), а точно за сценария, който описах по-горе. Такъв беше случая и с B.1.1.7/Алфа, и с B.1.351/Бета, и с P.1/Гама, и т.н. Особено драстични са обаче последните два случая, които се появиха на рекордно дълги такива клонове на дървото – първо B.1.640 от Конго (Бразавил), който също имаше много плашеща колекция от мутации и беше първо открит през октомври, но той е нищо в сравнение с B.1.1.529. За отбелязване е, че Делта беше изключение от това правило, тъй като той се появи вече с доста голямо генетично разнообразие от самото начало, така че там вероятно е ставало дума за предаване между хора, но вероятно пак с имунна недостатъчност. Трето, до момента най-много и най-дивергирали варианти идват от южна Африка (с малка буква – държавата Южна Африка ги открива първа, но не е никак ясно дали всички от тях са се появили за първи път в нейните граници, просто в околните държави почти или изобщо не се секвенира, с изключение на Ботсвана) - първо B.1.351, после C.1.2, B.1.638, сега и B.1.1.529. А.30 също беше хванат там, макар че вероятно е от Танзания. А това е регионът в света, в който са концентрирани повечето болни от СПИН. Говорим за десетки милиони такива хора, повечето от които бяха заразени със SARS-CoV-2 след трите опустошителни вълни, и които представляват армия от инкубатори на нови варианти. Съмнително е дали B.1.1.529 ще е последният такъв вариант, който ще излезе от там, по-вероятно е да ни чакат още много неприятни изненади, освен ако не се окаже нужната помощ на тези държави да се изчистят от вируса. До колко работят ваксините срещу новите варианти? Няма как да се даде цифра за ефективността без никакви емпирични данни, но може да се даде контекста на това, което се знае. Първо, да уточним, че самият въпрос изпуска нещо много важно – доколко работят ваксините е функция на това каква е ваксината, колко дози са сложени, и най-важно, колко време е минало след последната доза. Протекцията за съжаление трае само няколко месеца, тъй като неутрализационните титри падат много бързо. Вече с Делта варианта имахме огромен проблем с пробивите във ваксините. Второ, по груби оценки, човек си губи защитата от инфекция, когато неутрализиращите му антитела паднат 5 пъти под средното ниво при наскоро преболедувалите. Защитата от тежко протичане се губи след по-нататъшно спадане, от порядъка на 20-30 пъти. Като РНК ваксините индуцират няколко пъти по-високи антитела от тези след преболедуване. Спрямо B.1.351/Бета варианта неутрализацията спадна около 8 пъти само от промяната на антигенните свойства на вируса. B.1.351 имаше три мутации в RBD - K417N, E484K и N501Y. Спрямо колумбийския вариант B.1.621/Мю, редукцията е 12 пъти. RBD мутациите при B.1.621 са R346K, E484K и N501Y. В последните месеци се появи по-мутирала версия на B.1.621, с допълнителна Y449N мутация, но тя не е измервана директно. Спрямо C.1.2 редукцията е 1.7 пъти повече от тази при B.1.621 - беше измерена на друга скала, така че нямаме директно сравнимо число, но можем да предположим поне 15 пъти. Със сигурност повече от B.1.621/Мю. Там мутациите са Y449H, E484K и N501Y, понякога и плюс T478K. Като трябва да се отбележи и че Делта вариантът има само две RBD мутации - L452R и T478K. В NTD има почти пълна загуба на неутрализация, но това е така за повечето варианти - NTD е много пластичен и там е лесно да се еволюира резистентност. При Делта основният механизъм на пробиване на ваксините е най-вероятно скоростта на репликацията и скриването от имунната система чрез образуването на синцитиуми, която позволява на вируса да се намножи много бързо до нива, на които адаптивния имунен отговор не може да насмогне. B.1.640 има пет мутации - R346S, N394S, Y449N, F490R, N501Y. Той не е измерван директно, само че е сигурно, че е много по-резистентен от C.1.2, просто на база количеството и позицията на мутациите (F490S е основната резистентна мутация при C.37/Ламбда варианта от Перу). След тази дълга прелюдия, ето колекцията от RBD мутации в новия вариант: S371L; S373P; S375F; K417N; N440K; G446S; S477N; T478K; E484A; Q493K; G496S; Q498R; N501Y; Y505H. Общо 14 на брой! Имаме T478K от Делта, K417N, E484 и N501Y мутации (каквито има в Бета и други варианти), плюс още много. За някои от тях се знае не малко. N440K е още една резистентна мутация, която се наблюдаваше преди в няколко от по-малко известните варианти по света, същото важи и за S477N. G446S и G496S също са резистентни мутации, това се знае от инвитро изследвания, но те до момента не са дефинирали варианти. За мутациите около позиции 370-375 не се знае нищо. Но Q493K и Q498R са добре изследвани преди инвитро и за тях се знае, че са силно резистентни към антителата, образувани спрямо оригиналния вирус, като същевременно в точната комбинация могат да повишат афинитета към ACE2 рецептора около хиляда пъти. Даже беше мистерия защо едва сега се появява вариант с тях – очакваше се това да стане отдавна (но разбира се не точно в тази форма). Т.е. имаме множество мутации във всеки от трите неутрализиращи RBD епитопа. NTD също е неутрализиран напълно – там имаме A67V, del69-70 (поради която делеция една от PCR пробите не работи, което позволява вариантът да се следи и без секвениране), T95I, G142D, del143-145, del211/L212I, и ins214EPE. Има и още нещо важно: наскоро беше изследвана крос-неутрализацията между B.1.351/Бета и Делта вариантите. И се оказа, че човек, който преди е преболедувал Делта, неутрализира Бета с 34 пъти редукция, т.е. за него Бета е почти нов вирус. Този сценарий не го видяхме в реалния живот, тъй като Бета изчезна, но лабораторните резултати са обективни и реални. Това са фактите. На тяхна база единственото разумно заключение е – от днешна дата всеки следва да се счита за напълно неваксиниран и незащитен, дори и да е с пресни три дози и дори и току-що да е прекарал COVID (аз си сложих трета доза миналата седмица, но сега ще се наложи да мина обратно от N95 маски на P100). И да се надяваме ваксините да имат някакъв ненулев ефект, но като се има предвид как те бяха пробити от Делта, никой не бива да разчита на каквато и да било ефикасност. Това го казвам с пълното осъзнаване, че ще бъда обвинен за пореден път в „алармизъм“', но отново, изложих подробно фактите именно за да видите на какво се базира това заключение. И нека се надяваме реалният живот да ме опровергае с по-позитивни новини. Защо ваксините не обучават организма как да се справя с коронавируса, а се налага регулярно да стимулираме създаване на антитела чрез ваксинация? Има вируси, които са по-силни от адаптивния имунитет. HIV е класическият пример, но много от респираторните такива също имат това свойство, даже повечето. Примерно хората се реинфектират с RSV дори само 3-4 месеца след преболедуване. Коронавирусите също са в тази категория. Трябва винаги да се помни, че ако се създаваше траен имунитет към тях, те щяха много отдавна да са изчезнали сред прилепите – всички прилепи в колонията се заразяват, създава се стаден имунитет, и после какво става? По сценария, по който хората се прилъгваха да вярват последните 20 месеца, че вирусът изчезва. Само че коронавирусите съжителстват с прилепите вече милиони години. Как е станало това? Конкретно при SARS-CoV-2 става въпрос за комбинация от антигенен дрифт (за който говорих по-горе) и скорост на репликация – да, клетки на паметта има, но на тях им отнема няколко дена да се задействат, а през това време върви мощна експоненциална репликация. Съответно единственото нещо, което наистина защитава, са високите нива на вече съществуващите неутрализиращи антитела. Само че тези антитела спадат много бързо и тогава защитата се губи. Може ли да бъде унищожен COVID завинаги и по какъв начин при положение, че коронавирусът е зооноза вирус и е съществувал винаги в природата? Този аргумент е абсурден. SARS коронавирусите съществуваха в природата и преди пандемията. Както и MERS, Ебола, Марбург, и какво ли още не, но никой до момента не ни казваше, че трябва „да се научим да живеем с тях“, нали така? Елиминацията на COVID е технически много добре дефиниран и напълно решен проблем – трябва да се идентифицират всички заразени, след което да се изолират, докато те изчистят вируса, и да се блокират пътищата за неговото повторно внасяне. Знаем как да го направим, още повече, че сега имаме ваксини и антивирусни препарати, които да ни помогнат (примерно хапчето на Пфайзер би помогнало много за изчистването на вируса при хроничните случаи). Но ние отказваме да приложим добре установения и гарантиран да проработи алгоритъм за постигането на тази цел, по политически причини. Което, първо, е реално предумишлено масово убийство на милиони, и второ, гарантира, че пандемията никога няма да свърши. Ако развитията от последните няколко дена не убедят всички в това, не знам какво ще може да го направи. Какъв е алгоритъмът за пълно унищожаване на вируса? Затваряне на границите между всички държави с изключение на абсолютно наложителния транспорт; разделяне на самите държави на региони, между които не може да се пътува; пълен локаун по китайски; масово тестване на всички, за да се намерят всички заразени; изолация на заразените (не по домовете им, а в центрове за това – специално построени, в хотели, болници и т.н.); повтаряне на тестването докато даден район не се изчисти; сливане на „зелените“ райони след поне 2-3 седмици на нула случаи в тях; отваряне на границите между „зелените“ държави, в които е постигната пълна елиминация. Това се прави в Китай, когато има огнища. Каква е причината този коронавирус да е толкова смъртоносен за човека? Всъщност мистерията е точно обратната – защо COVID е толкова лек. SARS-1 от 2003 г. беше десет пъти по-смъртоносен, въпреки че S протеинът на SARS-2 e много по-мощен в контекста на човешкия организъм. А до момента всяко едно „подобрение” на S протеина в хода на пандемията води до по-висока смъртност. Т.е. налага се заключението, че останалата част на вируса е по-немощна в борбата си с имунната система (един солиден резултат, репродуциран от множество изследвания, който вероятно обяснява голяма част от тази разлика, е, че SARS-1 показва много по-мощна анти-интерферонна активност, макар че не е напълно ясно все още кои точно вирусни протеини обуславят тези различия). Иначе механизмът на патогенезата е на две нива – директно клетъчно увреждане от вируса, който има много широк тропизъм в тялото, тъй като ACE2 рецепторът е експресиран в много от вътрешните органи, и, което изглежда е по-важното, има няколко механизма, чрез които се получава хиперактивация и дисрегулация на собствената имунна система, която после нанася повечето поражения. И после остава при много хора в трайно състояние на дисрегулация, откъдето и идват дългосрочните автоимунни проблеми.

Господа, съжалете интернета! Само (вече) вчера успяхте ударно да изпишете над 7 страници спам. Това трябва да се отбележи като абсолютен рекорд на тези форуми тук...

Тук не съм съвсем съгласен. На атеиста Бог му е безразличен. ВЪпросите за съществуване/несъществуване не му влияят, нямат отношение към него. Поне атеистите дето познавам, вкючая мене си, Бог би имал някакво значение ако участваше по някакъв начин в нашата реалност, а не само чрез митове и легенди. Бог е не повече от мем, крилата фраза в ежедневната реч. Затова и аз си харесвам изказването на Луис Бунюел - "слава богу, все още съм атеист"! Тук възниква въпросът какво значи толерантност при такова отношение, освен хумористичният уклон на ситуацията... Споменатата крайност обаче, войнстващ атеист, или според мен трябва да е анти-теист, е същество религиозно, което вярва че богове няма. И неговта религия харчи достатъчно енергия за да доказва всячески това. Тези хора не са толерантни определено, и не трябва да срамят името 'атеист'!

Айде сега глупости... Значи, вяра казва, че Бог казва истина. И пак вяра казва, че Бог лъже - в същото време. Голям праз настава с възприемането на вярата значи. Или искаш да кажеш, че истината е само някакво самовнушение? И сега е момента правоверните да грабнат ножовете и да се изколят, та който остане, да се пише от Правата вяра

Това показва, че вярата е лишена от критерий за истиност. Не е ли тъжно?