Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

scaner

Глобален Модератор
  • Брой отговори

    16718
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    656

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner

  1. Да ти напомня условието за получаване на интерференционна картина: Електроните се насочват към един отвор (няй-ляво), и вече получената вълна се насочва към двата процепа. Ако директно целиш двата отвора, ще се получи манджа с грозде, т.е. картина в зависимост кое как си нацелил. Което не е коректната ситуация.
  2. Е, не е така. Според Файнман, вероятността частицата да е на някакво място се получава, като се сумират вероятностите по всички пътища. Това съвсем не означава, че частицата минава по всичките тях. Не съществува физически процес, който да показва, че електронът може да се дели на две части (ако процепите бяха 53, на 53 части ли щеше да се дели? От къде той щеше да знае на колко трябва да се раздели?). Енергията някой трябва да я носи, тя изисква материален носител, а електронът като елементарна частица е неделим повече. Преди няколко години се беше появило изследване, че при някакви процеси в течен хелий се проявявало взаимодействие на половин електрон. Само че заглъхна бързо тая работа, оказа се че това е колективен ефект, както и отрицателната маса на електрона примерно... Тоест това е ефект в материална среда, резултат от специфично взаиммодействие, докато интерференцията не изисква такава, и електронът там не проявява склонност към делене. Това обяснение би било удобно, но няма доказателства че може да е верно. По обяснителна сила то е равносилно с това, Баба Яга да подритва подходящо електрона... Това е типично поведение на класическа вълна. Проблемът е, че електронът не е такава.Няма останала част от вълната в случая. В примера с фотони, всеки фотон си носи енергя еквивалентна на честотата му, интерференцията не променя честотата на фотоните, за това фотонът взаимодейства в точка с цялата си налична енергия, без никакви загуби (освен загуби свързани със самото взаимодействие, неточност на нивата, подобни). Същото е и с всеки друг квант, няма причина да е друго. Това отличава квантите от класическата вълна - вълната не може да взаимодейства локално с цялата си енергия, при квантите това е факт. И това чупи класическата представа за каквото и да било. Може би по-коректното обяснение е, че тя усеща всички препятствия по пътя си, преди да е преминала по него, и се съобразява с тях. Нелокалността която внася квантовата механика, е коз в тази посока.
  3. Струва ми се, че изобщо не разбираш как се получава тази картина която се вижда, и която наричаме интерференчна. Най-голямото насищане в средата се получава от наслагването на много отделни частици. Прагът на взаимодействие е такъв, че или регистрира фотона, или не го регистрира. Ето на това видео се демонстрира чрез попадане на фотоните върху камера, как се натрупва картината. Всеки фотон тук е точка, със своята енергия и т.н.: Флуктуациите са изначално състояние на квантовото поле. На тях почива и твърдението във философията, че материята непрекъснато се променя, че тя съществува във вечно движение Това произлиза основно от принципа за неопределеност, а каква е природата зад този принцип, в рамките на тази парадигма не знаем. А вече, в зависимост от енергията която притежава полето, тези флуктуации могат да доведат до по-сериозни ефекти, като временно пораждане на двойки частица-античастица, както и до виртуалните частици. Но дори и по-слабите флуктуации са наблюдаеми, чрез ефекта на Казимир и отместването на Лемб. Май имаше и трети наблюдаем ефект, ама сега ми се губи, може и да бъркам...
  4. Дискретноста е свойство на самото поле, да произвежда кванти. Иначе е горе-долу както си го схванал. Ето ти една прилична аналогия. Представи си полето като воден разтвор на сол. Концентрацията на солта е енергията на полето - колкото повече сол има във водата, толкова повече енергия има полето. Под някаква граница, солта е разтворена във водата, и си имаме "чисто" поле. При някакво ниво на "енергията", т.е. на солта, се образува преситен разтвор, и в разтвора започват да се образуват кристални зародиши. Ей това са квантите, дискретните образования за които говорим. Тази аналогия би била пълна, ако при описаното положение се образуваше само един кристален зародиш, ако дигнем концентрацията на солта два пъти - още един, ако дигнем три пъти - се появява и трети кристален зародиш (докато нормално разтворимостта е само прагово явление, не става нататък за аналогия). В тоя пример, разтворът в състояние близко до наситеното, може да проявява особено поведение. Например поради някакви смущения локално да се получат условия които да създадат кристален зародиш, но след кратко време този зародиш да се саморазтвори. Това "вълнение" в нашата аналогия са виртуалните частици - кристални зародиши, ама не съвсем, липсва им достатъчно концентрация ("енергия") за да станат устойчиви образования. Не можем да кажем така. Що за процес е това, което ще раздели електрона на две? Или ще го накара да се върне (как, от къде), за да мине през вторият процеп (тогава какво значение има, че е минал и през първият)?
  5. Това са квантите - фотони, електрони, други. Електроните доколко са вълни? А фотоните?
  6. Кинетична енергия. Ако е в някакво поле, и потенциална енергия. Има. При квантовите сплитания не се пренася информация. Има си цяла теорема за това, следствие от квантовата механика.
  7. Аз това дето го цитираш, го повтарям непрекъснато - квантите са състояние на полето. Тук спор няма, спорът е за т.н. вълна на вероятността - не мястото, дето се намира водната вълна, а мястото дето тя вероятно може да се намира. Значи представи си следният прост пример. Ти си квантът, който разглеждаме, и сме те локализирали на площад "Народно събрание", пред коня. След тази локализация ти тръгваш нанякъде, неизвестно накъде. При тези условия вълната на вероятността някой тебе отново да те срещне някъде, започва да се разпространява като концентричен кръг около началната точка на локализиране - равновероятно е ти да си тръгнала към ЦУМ, към Университета или по улица Шишман към Аксаков, по опашката на коня. При това с времето тази вълна почва да се разплува и деформира, защото не е задължително ти да се движиш по права линия (има улички и завойчета), трябва да се отчитат всичките ти вероятно траектории. И така до следващото ти локализиране. Това е вълната на вероятността, и тя няма общо с това което казва Уилчек по-горе, нито с водната вълна.
  8. Няма вълни тука. Самият електрон проявява вълнови свойства, и цялата енергия е в негово владение - нищо от нея не го напуска, щото няма как.
  9. Няма такова нещо. Цялата енергия на електрона се плясва на плаката. Това се потвърждава и при интерференцията на фотоните - след интерференцията те не си менят честотата, т.е. енергията, само се преразпределят пространствено, очертавайки картината, всеки попадащ на плаката.
  10. Веднага ми идва на ум романът "На брега" на Невил Шут. Издаван е на български (има го в Читанката), както има и добър филм по него със същото заглавие (с Грегъри Пек, Фред Астер и др.), както и по-прясна версия с Арман Асанте в главната роля. Там всичко е според изискването - хората се прощават един с друг завинаги, и светът свършва за всички...
  11. За каква среда говориш? Ситуацията е проста. Имаме частица, която в някаква ситуация взаимодейства, локализирана е. От тук нататък тя се намира някъде в пространството, и къде ще се случи следващото взаимодействие, се определя с някаква вероятност. Като тази вероятност зависи и от времето, т.е. се променя в различните пространствени точки, и това се нарича "вълна на вероятността". Никаква среда не намесваме. Наблюдава се. Както и от единични фотони, така и от единични протони, атоми, че и цели молекули. Всички микрообекти имат сходни квантови свойства.
  12. Е как вълната на вероятността пренася енергия? Замисли се, в точката в която вероятността да се срещне частицата е ХХ%, има или няма енергия? Ако има колко е? И ако има, това енергията за ХХ% вероятност ли съответства, или за 100% вероятност за намиране на частицата, щото там е намерена? Пренос на енергия, и вероятност да има енергия някъде, са коренно различни понятия. В случая за пренос на енергия може да се говори само в статистически смисъл, че от един голям ансамбъл ХХ% част от тях ще минат през дадено място и съответно ще пренесат толкова енергия от общата. Но за конкретна частица това няма смисъл, там ясно изкристализира чисто математическит смисъл на тази величина. Елементарните частици не се движат вълново. Те само проявяват - в определени ситуации - вълнови свойства. Вълната е съвсем различно понятие, тя има материален фронт, който в конкретен момент се намира на много места в пространството. По тази причина една вълна може да взаимодейства нелокално - различни участъци от фронта на една и съща вълна в различни пространствни точки да взаимодействат едновременно. Квантовите частици, слава Богу, нямат такова свойство, те все още взаимодействат локално, огат да се локализират изцяло. Те не са вълна, но могат да образуват вълни. А вълната на вероятността е точно това което казва името и - математическа вълна описваща разпределението в пространството и времето на математическа величина - "вероятност". Вероятността не е характеристика на определена частица/квант, не можеш да я измериш като конкретен неин параметър, в този смисъл тя няма носител. Тя е статистическа характеристика.Така както може да формулираш вълна от радост или усърдие Или от лошо настроение... В този смисъл вероятността няма носител така, както заряда например, не е характеристика на конкретна частица/квант. Като направиш измерване, не можеш да я определиш измервайки тази частица (ще получаваш само 1 или 0), защото тя е статистическа харакеристика на много частици. Теорията на де Бройл - Бом предполага допълнителна физическа вълна към всяка частица, която би могла да отговаря за вероятностното поведение. Това е дълга история, но там има сериозни проблеми със СТО например, поради нелокалността на взаимодействието характерно за тази теория, което предполага пренос на информация с безкрайна скорост. Съвременната физика говори за вълна на вероятността само в математически смисъл.
  13. Ами дай да видим каква е приликата тогава с вълните на вероятността. При случая с водата, където и да пипнеш - вода, материя, носителят на всички свойства на вълната. Във всяка точка можеш да измериш енергия. При вълните на вероятността, където и да пипнеш, какво има? Нищо и половина - ако там намериш частицата, да, тя ще е там със 100% вероятност, и ще има енергия, и каквото си трябва. Но ако я няма там (все пак за вероятности говорим) - тогава там няма нищо, ни частица, тем паче и енергия някаква. Вероятността е математическа статистическа характеристика, тя няма свойството да се движи сама в пространството, няма собствен материален носител, не можеш да я регистрираш - при измерване или регистрираш 100% наличие, или нула, липса, никаква друга стойност. Така че, къде е тази структура тогава? За да я намерим де Да, но тези уравнения това и правят - описват математическа величина, вълнова функция. О, идеално черните тела са прекрасни излъчватели Слънцето е много близо по характеристики на идеално черно тяло. Щом едно тяло поглъща, то енергията и температурата му нарастват, а от там нараства и излъчването му. И колкото повече, толкова повече.
  14. Виж сега. Важно е в случая да се помни, че вълната на вероятността е математическа конструкция. Няма физическа същност, която да се разпространява в пространството под формата на такава вълна. Именно по тази липса са и проблемите човек да си представи как работи квантовата механика на интуитивно ниво. Същото е и с холографският принцип - на този етап холографската двумерна повърхнина е само математическа конструкция. Да не говорим, че за да се възпроизведе и динамика, трябва не двумерна, а тримерна "повърхност", обем, щото само двумерна повърхност възпроизвежда статична картина. Или да имаме динамика върху самата двумерна повърхнина (динамика на какво, кой е носителят на динамичните характеристики там? Важен въпрос ако материализираме такава повърхност, и не толкова важен, ако я разглеждаме само като математически похват.).
  15. Мисля че ти още не си наясно със самата идея в случая. ВЪлните на вероятност (каквото и да значи това!) ги има не защото имаме възпроизвеждане на холограма, а защото такава информация е записана върху холограмата. Ако върху нея беше записана информация за частици с Нютонови своййства, това и щеше да се възпроизвежда, и никакви вълни на вероятност нямаше да има. Може би те обърква базовото качество на холограмите да работят на принципа на интерференцията, и самите свойства на квантите да интерферират, записани във информацията която трябва да се възпроизвежда. Това са две неща които не трябва да се смесват в случая. Идеята е, че начинът на възпроизвеждане не внася никаква допълнителна информация в обема, в него има само информацията записана на повърхността. А още по-дълбоката идея е, че изобщо не става дума за някакво възпроизвеждане във физически смисъл, това е някаква произволна интерпретация...
  16. Това, болдираното, е най-интересното! Има ли някакви хипотези/предположения/ на каква друга база може да е такъв "лазер"? Проблемът с подчертаното е следният: този "лазер", заедно с неговото излъчване, ще бъдат извън възпроизвежданият обем, и информация за него няма да има върху холограмната повърхнина, т.е. вътре в нашата Вселена... Шпага, не знам дали преди съм предлагал една книжка, много от въпросите които се обсъждат наоколо се разглеждат и в нея, там има и глава за холографският принцип. Силно я препоръчвам, ще бъде полезна за всички: Леонард Сасскинд, 2015: Космический ландшафт. Теория струн и иллюзия разумного замысла Вселенной СЪДЪРЖАНИЕ Предисловие ........................................................... 8 Введение .............................................................. 12 Глава 1. Фейнмановский мир .......................................... 28 Природа дрожит ....................................................... 34 Фейнмановские диаграммы ............................................. 52 Законы Физики ......................................................... 75 Глава 2. Мать всех физических проблем ................................ 79 Худшее из когда-либо сделанных предсказаний .......................... 82 Стивен Вайнберг произносит «запретное слово» ....................... 97 Случай отрицательнойл ............................................... 102 Планковская длина .................................................... 104 Глава 3. Рекогносцировка местности .................................. 110 Поля .................................................................. 115 Холмы и долины ....................................................... 120 Качение по Ландшафту ................................................ 129 Глава 4. Миф об элегантности и однозначности ........................ 133 Что физики понимают под красотой ................................... 133 Происхождение мифов ................................................ 142 Теория струн и развенчание мифа ...................................... 145 Элегантна ли природа? ................................................. 150 Глава 5. Гром с небес .................................................. 156 Вселенная Александра Фридмана ...................................... 156 Космологический принцип и три геометрии ........................... 162 Три судьбы ............................................................ 168 Геометрия судьбы ..................................................... 1 70 Возраст Вселенной и старейшие звёзды ................................ 1 77 Решение ............................................................... 1 79 Сверхновые I типа ..................................................... 181 Свет творения ......................................................... 183 Инфляция ............................................................. 193 Глава 6. О мороженой и варёной рыбе ................................ 201 Подарок для Тини ..................................................... 202 История рыбы ......................................................... 202 Антропные Ландшафты ................................................ 205 Немного астрофизики ................................................. 213 Когда антропный принцип имеет смысл? ............................... 221 Философские возражения .............................................. 228 Глава 7. Мир на резинках ............................................. 236 Адроны ............................................................... 237 Происхождение теории струн ......................................... 240 Глава 8. Реинкарнация ................................................ 268 Компактификация ..................................................... 271 Элегантная суперсимметричная Вселенная? ............................ 279 Волшебная, таинственная и удивительная М-теория .................... 294 Глава 9. Сами по себе? ................................................ 305 Глава 10. Бравы в основании вселенской машины Руба Голдберrа ..... 318 D-браны ............................................................... 321 Браны любых размерностей ............................................ 324 Браны и компактификация ............................................. 327 Потоки ................................................................ 332 Конифолдные сингулярности .......................................... 334 Дискретуум Буссо и Полчински ........................................ 337 Глава 11. Вселенная из мыльной пены ................................. 341 Стабильность и метастабильность ...................................... 343 Настоящая ледяная катастрофа ........................................ 346 Клонирование пространства ........................................... 348 Метастабильное пространство де Ситтера ............................. 351 Вечная инфляция ...................................................... 353 Парадоксальные отношения между детьми и родителями ............... 362 Два взгляда на историю ................................................ 366 Многомирие .......................................................... 369 Глава 12. Битва при чёрной дыре ..................................... 381 Все правы ............................................................. 390 Дополнительность чёрных дыр ......................................... 392 Голографический принцип ............................................. 395 Пузыри вокруг нас. .................................................... 399 Глава 13. Подведение итогов .......................................... 402 Слоганы ............................................................... 402 Консенсус? ............................................................ 408 Законы природы эмерджентны ......................................... 419 Естественный отбор и Вселенная ...................................... 422 Начало инфляции ...................................................... 435 Суперструны в небесах ................................................ 437 Высокоэнергетическая физика ......................................... 439 Эпилог ............................................................... 442
  17. Мисля че твърде елементарно си представяш нещата. По холографският принцип, информацията за някакъв обем се съдържа напълно по стените, ограждащи този обем. И реконструкцията се осъществява на база на тези стени, които са незнайно къде, от "лазер" (съвсем не задължително на база светлина) също незнайно къде, но извън този обем.. Наблюдателят, то е ясно, също е част от този обем. По тази идея, и фотонът, и електронът са продукти на реконструкцията, а не нейни причинители. Ако "лазерът" и неговият лъч се намираха в този обем, то информацията за тях щеше да е на въпросната повърхност, и те щяха също да са продукт на реконструкцията, на база някакъв "лазер-прим".
  18. Тъй, тъй. То за това се беше появил лафа, "Като знам какъв инженер съм, ме е страх да отида на доктор", все поради тая "квалификация". Така. Бяха доста по-високи и от учителските, и от повечето докторски заплати. Е, ей за това се спихна тоя строй Защото умственият труд не се ценеше, а без него само временно може да се прави каквото и да било. То за това и още сме на тоя хал, инерцията е голяма. Имаше си едно типично пренебрежително руско название, "интелигентщина"... Тук в София, в Западен Парк още има едни хрушчовки, на едната (преди да я боядисат отвън) доскоро се мъдреше надпис "Без Димитров - по димитровски", смятай за какво става дума. И тъкмо строителството се понаучи как се строи, и се спихна цялата история. А строителството закъса, по простата причина, че за него трябват реални пари, а в тая бедна държава те бяха свършили, та се налагаше населението да се храни като се вземаха външни задължения. И въпреки това, сам бай Тошо го призна, в строителството се е вихрела страхотна корупция. Нещата в голяма степен са били безконтролни, важното е било нещо да се започне, без ясна визия дали ще може да се завърши - щом е започнато, държавата почва да се цица за финансиране по-нататък. Това е бил моторът на тая схема, а какво точно е построила, се вижда и сега. Например гигантският завод в Радомир, в който се загробиха милиарди. Или съвсем в последните издихания, известната карикатурна сграда без врати и стълби в Харманли. Ти не гледай само кварталите, дето бяха нарочени за витрина на социализма. Не ми го хвали социализма, малък си бил, на шарено си се радвал, нищо не си разбирал от случващото се.
  19. Ти сериозно ли? Някъде си го чел това? Момченце, нямаш си и на идея как се купуваше жилище при соца. Хората внасяха пари, и чакаха по 20 и повече години по едни списъци, и доста хора които познавах така и не дочакаха, по естествени причини... Може някъде да е имало жилища в изобилие, но не достигаха до хората. А това им е главното предназначение, нали? Софийско жителство значи? Към края на соца, когато съвсем го закъса строителството, имаше младежки набори - напускаш си работата дето си се учил за нея и отиваш за 3 до 5 години в строителството, за да ти се придвижи молбата за апартамента. Сети се после с каква квалификация се връщаш на първоначалната си работа. Софийското жителство беше за избрани, колко мислиш че побираше Кремиковци? Това са изключения, явно не помниш. Чичо Гошо, дето не е металург и не го приемат в Кремиковци, какво да прави? Пълни глупости. Явно си забравил всичко Без ред се купуваше само с връзки, методът "ти на мене, аз на тебе". Никой не ти продава на по-ниска от пазарната стойност, а и народът нямаше пари за да си го позволи по-висока цена. Тя беднотията беше умишлено култивирана и насадена, за да не можеш да мърдаш свободно. Сега отиваш и си купуваш, тогава не, бяха рядка стока. Едно че вносни нямаше освен съветските, а второ когато 80-те се появиха българските София-85, се чакаше със списъци в магазина и месеци. Приготвяш 4 заплати, и вземаш един. Който се разваля след два месеца, щото качеството беше на световно ниво, социалистическо Без ред и връзки само ако имаш познат чужденец с долари, от Кореком.
  20. Не виждам за какво се пънеш тука с глупости. Държавата ти вземаше от парите за да ти ги дава после тайно, дотирайки де що мърда, и ти сега се хвалиш че не знаеш колко пари ти е вземала? Вноските за кола, които престояваха по десет и повече години, какво финансираха с лихвата си? А за телевизор, който също с години се чакаше? Апартаменти? То пак е чудно, че тоя сбъркан строй толкова дълго се задържа, ако не беше репресивния му апарат да е бил издухан 20 години по-рано...
  21. Толкова беше преди бай Тошо да вземе дълговете. Това е цената от седемдесетте години, и първите една-две от 80-те. След това всичко почна да се сгромолясва бавно и неотклонно, до победния край Колко пъти само Гриша Филипов се появяваше по телевизията, за да обяви тържествено повишаване на цената на сиренето и други стоки...
  22. Човекът е бил малък, пък и зарибен...
  23. За да имаме електропроводност, трябва да имаме възможност за пренос на електрически заряд, това е смисъла. Самият атом е електронеутрален, така че не е електропроводим във всякакъв смисъл. Йонът притежава електрически заряд, така че той може да участва в електропроводност, ако е подвижен (демек има възможност за да пренесе заряда ). Но само по себе си, игнорирайки характеристиката "подвижност", не можем да говорим за електропроводност на йон. Изобщо, смисълът на "електропроводност" е следствие от смисълът на "провеждане", който не е характеристика на това което се провежда (в случая йони), а на това което провежда - средата. Тя е електропроводимата, а не материалът който тя провежда.
  24. Ами добре, дай да дефинираме какво означава "електропроводимост на атом"? "Електропроводимост на йон"? Електронът кога участва в електропроводимост - когато е яко закотвен в атома, или когато е свободен? Това е идеята, нещата зависят от състоянието. Един йон не е електропроводен сам по себе си, електропроводна е средата в състава на която той участва - дали може да се движи за да пренесе електрическият заряд, или не може. С електроните е същото. Топлопроводността почива на същият принцип със съответните уговорки - например ламинарен поток (невзаимодействащи) атоми не пренася топлина (и не се характеризира с температура), топлината се пренася чрез хаотичното движение на (взаимодействащи) атомите, то и формира характеристиката - температура.
  25. Не. Топлопроводността и електропроводността са колективен ефект, проява на поведението (движението) на много атоми и йони. Например, в йонният кристал на NaCl (готварската сол) йоните и на натрия и на хлора нямат възможност да се движат, съответно не може да протече електрически ток. В такъв кристал топлопроводността се ограничава от ограничената възможност на йоните да си предават взаимодействието (движението е трептене около фиксирано положение). Но същите тези йони във воден разтвор или в пара имат възможност за движение, така че там имаме електропроводимост, както и повишена топлопроводнност. Атомите сами по себе си не са електропроводници - за да имаме ток, са нужни заряди, т.е. атомът да се превърне в йон и електрони. Но трябва и да има възможност тези йони и електрони да се движат, защото картинката в кристала на солта е добър пример за обратното - кристалът на солта не е електропроводник. Зависи. Крехкостта се определя от кристалната решетка на материала, а тя пък се определя от условията на кристализация. При някои метали и сплави лесно може да се получи крехък материал, например чугунът е такъв, бисмутът, манганът, хромът. Блясъкът също е колективно проявление на атомите, не е тяхна индивидуална характеристика. Той се определя от характерът на структурата, която те изграждат. Например кристалните решетки имат способност да отразяват падащата на тях светлина чрез интерференция, проявявайки блясък. Металите имат свободни електрони, които също отразяват светлината. Но стрита на прах кристална решетка не отразява подредено, затова не се наблюдава блясък. Независимо че атомите може да са същите както в първият случай.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.