scaner

Не виждам за какво се пънеш тука с глупости. Държавата ти вземаше от парите за да ти ги дава после тайно, дотирайки де що мърда, и ти сега се хвалиш че не знаеш колко пари ти е вземала? Вноските за кола, които престояваха по десет и повече години, какво финансираха с лихвата си? А за телевизор, който също с години се чакаше? Апартаменти? То пак е чудно, че тоя сбъркан строй толкова дълго се задържа, ако не беше репресивния му апарат да е бил издухан 20 години по-рано...

Толкова беше преди бай Тошо да вземе дълговете. Това е цената от седемдесетте години, и първите една-две от 80-те. След това всичко почна да се сгромолясва бавно и неотклонно, до победния край Колко пъти само Гриша Филипов се появяваше по телевизията, за да обяви тържествено повишаване на цената на сиренето и други стоки...

Човекът е бил малък, пък и зарибен...

За да имаме електропроводност, трябва да имаме възможност за пренос на електрически заряд, това е смисъла. Самият атом е електронеутрален, така че не е електропроводим във всякакъв смисъл. Йонът притежава електрически заряд, така че той може да участва в електропроводност, ако е подвижен (демек има възможност за да пренесе заряда ). Но само по себе си, игнорирайки характеристиката "подвижност", не можем да говорим за електропроводност на йон. Изобщо, смисълът на "електропроводност" е следствие от смисълът на "провеждане", който не е характеристика на това което се провежда (в случая йони), а на това което провежда - средата. Тя е електропроводимата, а не материалът който тя провежда.

Ами добре, дай да дефинираме какво означава "електропроводимост на атом"? "Електропроводимост на йон"? Електронът кога участва в електропроводимост - когато е яко закотвен в атома, или когато е свободен? Това е идеята, нещата зависят от състоянието. Един йон не е електропроводен сам по себе си, електропроводна е средата в състава на която той участва - дали може да се движи за да пренесе електрическият заряд, или не може. С електроните е същото. Топлопроводността почива на същият принцип със съответните уговорки - например ламинарен поток (невзаимодействащи) атоми не пренася топлина (и не се характеризира с температура), топлината се пренася чрез хаотичното движение на (взаимодействащи) атомите, то и формира характеристиката - температура.

Не. Топлопроводността и електропроводността са колективен ефект, проява на поведението (движението) на много атоми и йони. Например, в йонният кристал на NaCl (готварската сол) йоните и на натрия и на хлора нямат възможност да се движат, съответно не може да протече електрически ток. В такъв кристал топлопроводността се ограничава от ограничената възможност на йоните да си предават взаимодействието (движението е трептене около фиксирано положение). Но същите тези йони във воден разтвор или в пара имат възможност за движение, така че там имаме електропроводимост, както и повишена топлопроводнност. Атомите сами по себе си не са електропроводници - за да имаме ток, са нужни заряди, т.е. атомът да се превърне в йон и електрони. Но трябва и да има възможност тези йони и електрони да се движат, защото картинката в кристала на солта е добър пример за обратното - кристалът на солта не е електропроводник. Зависи. Крехкостта се определя от кристалната решетка на материала, а тя пък се определя от условията на кристализация. При някои метали и сплави лесно може да се получи крехък материал, например чугунът е такъв, бисмутът, манганът, хромът. Блясъкът също е колективно проявление на атомите, не е тяхна индивидуална характеристика. Той се определя от характерът на структурата, която те изграждат. Например кристалните решетки имат способност да отразяват падащата на тях светлина чрез интерференция, проявявайки блясък. Металите имат свободни електрони, които също отразяват светлината. Но стрита на прах кристална решетка не отразява подредено, затова не се наблюдава блясък. Независимо че атомите може да са същите както в първият случай.

Свидетел съм. Но лично мен не са ме стригали, аз бях много примерно момче тогава Но осмислянето на тези факти дойде след време... По принцип в училище винаги има опозиция сред учениците на учителите, и това се възприемаше като нещо съвсем нормално, едва ли не в реда на нещата, още повече че имаше и малък брой учители които ни съчувстваха, но гледаха да не изразяват това публично..

Значи, печатите по голите крака се вихреха в един период някъде в края на 60-те години, самото начало на 70-те, когато модата на минижупа нахлу сред по-младото ученическо поколение. Водеха момичетата с късите поли в учителската стая, четяха им конско, директорът слагаше печати по краката като мереше с линийка дължината над коляното и ги пращаха директно в къщи да се преобличат. Тогава имаше виц, от една носна кърпа една или две полички могат да се направят? Момичетата специално си подгъваха и скъсяваха ученическите престилки. По улиците не съм срещал милиционерите да правят нещо пособно, но вероятно и там е имало. Имаше един кратък период, засилена дисциплина в училище, сутрин преди влизане в гимназията се строявахме в двора, проверяваше се имаш ли униформа в изрядност, носни кърпи, изрязани нокти, подстригал ли си се. Момчетата също ги водеха в директорската стая и стрижеха с машинка така, че после щеш не щеш сам отиваш да те острижат гола глава. Но това все пак беше сред по-изявените и дръпнатите по дисциплина, и трая някъде към година и малко в самото начало на 70-те, после отпуснаха въжето... Песните на Битълс също бяха много спорни в средата - края на 60-те години. Тогава основно в средите на ОФ се пропагандираше срещу тях. Името им беше синоним на битници, в разговора не се правеше някаква разлика - битник, битълс, все дългокоси и недоволни. Явно имаше някакъв страх от младежките движения в средата на 60-те години на запад, да не се случи нещо подобно и тук, но постепенно към самия край на 60-те почнаха да отделят Битълс и да смекчават отношението към тях, някъде след Световния младежки фестивал. Началото и средата на 70-те годиви вече си беше съвсем нормална музика. И на останалите стилове много не им обръщаха внимание.

Правилно!

ВИж сега, чел съм книгата и ми е ясно какво пише там. Само дето нещата в много голяма степен са изложени популистски, в смисъл за пред публика която няма представа от съвременните теории, и този начин на изложение плаща съответната цена. И на Мах идеите са ми ясни, и терзанията на Айнщайн по Мах. Само дето не трябва да се изпускат залитанията които се правят, и да се помни има ли и до колко има смисъл в техните изводи.

Напълно нормално. Обикновено най-притеснителни са най-неизучените неща. Така работи притеснението в човешката психика Тебе какво те впечатлява това?

Само дето тук възниква интересният въпрос, какъв е смисълът на пространство и време в една празна вселена, от къде ще се вземат те? При Нютон е ясно, там простраството е контейнер и няма проблем в това отношение, но при ОТО не е така. Това е един силно граничен случай, и с изводите на база него трябва доста да се внимава...

... на пробни тела в съответната отправна система. Хващаш боб и го пускаш да се движи, и описваш поведението му. Демек гледаш равномерно или праволинейно ще е движението, в частен случай в окой, или нещо друго. Защо ми повтаряш думите? Каква е тая циклофрения?

Сериозно? Айде да повторим правилата: характера на една отправна система се определя само и изключително от физическите закони, които са валидни в нея. От трюма на галилеевият кораб не се виждат никакви ускорения Не точно. Първи закон на Нютон: ако на едно тяло не му действат некомпенсирани сили, то се движи равномерно и праволинейно, в частен случай се намира в покой. Само че от трюма на Галилеевият кораб не си личи дали се намираме в гравитационно поле или нещо друго се случва. Така че ха сега прилагай този закон за падащата система и за каквото се сетиш. Просто е, прилагай правилата и законите, за да се ориентираш в хаоса който сам строиш в главата си.

Шпага, не знам. Тези въпроси трябва да зададеш на Брайян Грийн. Единственото, с което съм съглсен с него е, че пространство-времето е "нещо".

Това че свободно-падащата система се движи ускорително спрямо друга, която на този етап е неясно каква, няма никакво значение. Значение има само какви са законите "вътре" в свободно-падащата. Още Галилей е дал идеален пример, който трябва да се следва - с кораб, и с експерименти които се извършват в трюма му. Демек експерименти, които не се повлияват от визуалното поведение на разни странични обекти. Ако се затвориш в трюма на такъв свободно-падащ кораб, ще ли откриеш други закони освен инерциалните? Не. Какъв е изводът тогава? А една система която стои в гравитационно поле, дали е инерцииална? Кой е казал че е такава, и защо трябва да му се вярва? Спазват ли се законите на Нютон в нея, че да я наричаме иннерциална? В трюма на един кораб стоящ в такава система, ако едно пробно тяло като го пуснеш, дали продължава да се движи праволинейно и равномерно в нея? Не. Защо тогава да я наричаме инерциална система? Какво и е инерциалното? Както виждаш, по закон характера на една отправна система се определя от вътрешните закони в нея. От тук и простата дефиниция - инерциална система е такава система, в която се спазват законите на Нютон.

Никаква критика не търпи. Класификацията е според физическите закони в съответната система, а не според характера на движението на началото на системата в някаква друга такава.

Всяка не-инерциална система е абсолютна. Няма абсолютна база само за инерциалните системи. Е ти се опитваш в една не-инерциална система каквато е земята, да изследваш някакво не-инерциално движение. Ми не всяко не-инерциално движение в такава система е не-инерциално в абсолютният смисъл, и примерът ти е точно такъв. Въртене имаме, когато в една отправна система има специфични проявления на пробните тела. В такава система има физични закони, различни от тези в инерциалните систем, и чрез произволна смяна на скоростта на наблюдателя в такава система не можеш да измениш това. Това е абсолютността на такава система - чрез нейните закони може да определиш нейното поведение и движение в пространството. Казано по друг начин, законите във всички инерциални системи имат една и съща форма, и по тази причина две системи в отношение покояща/движеща се не могат д бъдат отличени, в това се състои относителността. Докато всяка не-инерциална система може да бъде отличена от всички инерциални системи, в това се състои абсолютността на такава система. В горният ти пример кофата ще бъде в инерциална система. P.S. Ти се канеше да показваш някаква грешка за шести клас, която показвала несъстоятелността на СТО. Какво става? Или си намери собствени грешки в тея "грешки"? Просто ми е любопитно как ще оплетеш конците тоя път.

Само да вметна - според квантовата механика частиците нямат точни положения в даден момент време, както и не се движат по траектория принципно, а не по причина че уредите ни са несъвършенни. И тази принципност води до квантовомеханичните ефекти - ако причината беше само точността на уредите, нямаше да излезем от класическата физика.

Разбира се че не се влияе. Защото движението е относително - как ще повлияе на светлината Пенчо дето с тролея и неговата отправна система минава по съседният булевард? По това спор няма. Да бе, и аз това съм го казал. Имаме сумата между скоростта на светлината в средата, дето не зависи кой как се движи около нея, и преносната скорост на самата среда спрямо този, за който острим термина "увличане". Целият фокус е тази сума по кой закон става. И за това намесих опита на Физо - неговите количествени зависимости, дето ги дава, са много добро приближение за закона за сумиране на скорости в СТО при бавни движения, но ясно показващи че сумирането по Галилей не е коректно.. Демек, каквито и да са горните скорости в рамките на допустимото, резултатът не може да надхвърли скоростта на светлината Ей я формулата която трябва да се ползва: Какво неясно има в това? Така "увлича" и празното пространство", ако ти е удобно тоя термин да го ползваш в такава ситуация в която той няма смисъл. Когато една кутия с вакуум в която се разпространява светлина се движи край тебе, по същият закон получаваш каква е скоростта на светлината спрямо тебе. Това е всеобхватен закон, въпросът е доколко термините понякога имат смисъл, ако се ползват в безсмислени ситуации като споменатата.

Ами вече нищо не и пречи. Няма нужда да интерферира с нещо, и се разпространява нормален фронт. Ако се вгледаш в някойя картинка за интерференция, ще забележиш че там средно пътят на лъчите от процепа до екрана е по-голям от разстоянието между равнината с процепа и тази с екрана, т.е. трябва да се изминава за по-голямо време.: Горе долу това е и идеята за забавянето на вълната в резултат на интерференцията. А като няма интерференция, няма и забавяне.

Toва означава ли, че с подходящата ЕМВ може да се намали скоростта на светлината във вакуум? Може. Преди няколко години беше публикувана една работа, при която фотони се движеха с по-ниска скорост във вакуум от скоростта на светлината във вакуум. Оказва се, че светлината се движи с известната скорост само в определени ситуации - когато фронтът на вълната е плоска или сферична вълна. В споменатата работа бяха създали фотони с фронт с формата на функцията на Бесел, и за него е измерена по-малката скорост. Ето ТУК на руски кратко обяснение. Ей ТОВА е оригиналната статия. А ето ТОВА е временен безплатен линк към самата статия

Ти много залиташ в тези изкривявания на пространство-времето. Кой предизвиква такова скъсяване, и за кого то има значение? Спазвай принципът на Окам - не въвеждай излишни същности, не усложнявай без причина. Ако нещо може да се обясни без да се въвеждат някакви хипотези, то те не са нужни на този етап. Би могъл да ги въведеш, ако с тях се обяснява нещо, което не може да се обясни по друг начин. Та, кое се обяснява със скъсяване и удължаване на пространство-времето? Ама тук трябва доста сериозно да се обосновеш, демек някакъв математически модел, който да покаже това до какво ще доведе, и да видим вече следствията на тоя модел. А ти се опитваш да лепиш някакви преразкази само с думи. Процесът в науката е обратен - с думи се преразказва това, което дава моделът. Думите нямат друг самостоятелен смисъл тук. Да, вероятно на много микроскопичен мащаб пространство-времето няма да е толкова гладко колкото го имаме сега, много от моделите водят до простраанствено-времева пяна. Но проблемът на тези модели е как от такъв (очакван) хаос) да стигнем обратно, до сегашните подредени модели. Този преход липсва, и всякакви модели, които от някакъв хаос водят до по-подредени състояния са добре дошли. За съжаление, такива нямаме. Затова не е достатъчно да предположиш, че нещо там се гърчи или скъсява, а трябва да го доразработиш, за да се види как то съответства на наблюдаемата ситуация. Защото пътища от подредеността към хаоса има много (неограничено), но интуитивно е ясно, че в обратната посока - от хаоса към сега подредените модели) пътищата са много по-малко, най-вероятно само един. И той се търси. Прощавай за това общофилософско отклонение В момента квантовата теория на полето описва полето като същност, която притежава главната характеристика на материята - непрекъснато да се променя, чрез свойствата на това поле, квантовите флуктуации. Доколкото разбирам, ти се опитваш да изместиш това свойство към други свойства на материята - към пространство-времето, да ги отнемеш от полето и да получиш, че промените в полето, флуктуациите и виртуалните частици, са последствие от проявата на простраанство-времето. Това поне на мен ми се струва някак нелогично, все пак понятието за време възниква именно на база промените, някак да се обърне тая каруца пред коня ми се струва неестествено. Но от друга страна, ако отидем на другата крайност при пространство-времевата пяна, от нея би могло да се отдели едно направление, което да доведе до квантовите флуктуации и съответно свойствата на полето... Но за целта трябва да се направи огромен скок - да се дадат някакви свойства и закономерности на тая пяна, тя да не е следствие а първична същност - нещо, което не виждам в момента как може да стане, след като не знаме нищо за нея и не можем да направим обратен инженеринг до сегашни модели. Така че това в общият случай е стрелба в тъмното, ако не може да доведе до модел чиито следствия да могат да се анализират... Не знам дали ползваш добре английски, мога да те насоча към няколко списания, в които често се публикуват подобни хипотетични модели - "ако допуснем че времето има фрактална размерност, какво ще се получи" например. Но пък там трябва много време и много четене, макар че е балсам за въображението Аз навремето много си падах по тая работа, но пък я съчетавах и с друга, полезна (според някои хора ) и за обществото... Като стар ветеран в борбата срещу авторското право в науката много мога да разказвам

Какво е "увличане" на светлината? Когато светлината се разпространява в някакъв обект с оптически свойства, тя има някаква скорост в този обект (демек спрямо него). Пита се, ако в някаква отправна система самият този обект се движи, неговото движение каква добавка внася в скоростта на светлината за наблюдател в тази система? Тоест скоростта на светлината (в обекта!) в тази система е резултат и от движението на самият обект, т.е. неговото въздействие на тази скоростт в случая се нарича "увличане" на светлината. Опитът на Физо прекрасно демонстрира това увличане, и той ни казва, че сумирането на скоросттта на светлината в обекта и скоростта на самият обект се извършва по законите на СТО. Експериментално проверено. Не знам защо този термин предизвиква такова нездраво възбуждение в тоя форум... Как светлината взаимодейства със средата? Сложно. Класическата електромагнитна теория обяснява взаимодействието чрез въздействие върху електричните заряди в средата, които започват да генерират (в резултат на това въздействие) нови вълни. И в резултат на интерференцията на тези нови вълни с входната вълна се образува нова вълна, която се придвижва с друга фазова скорост. Тази фазова скорост зависи от способността на зарядите в материала да се раззклащат, и огрубено се нарича "коефициент на пречупване". Квантовата механика казва почти същото, но пречупено през квантовата електродинамика. Че при преминаване край атома вълновият фронт с фотони търпи някакво влияние от атома, в резултат на което се получава интерференция. Това е нещо като минаването на фотон през двата процепа - след процепите него пак го има. Само че тук имаме много повече от два процепа, и то не са точно процепи, но идеята се запазва - картината на някаква дистанция се получава като интерференция от фотоните/вълните, модифицирани от средата. Разликата с опита с двата процепа е, че тук дистанциите межди процепите са много по-малки от дължината на вълната, което добавя особен привкус в интерференцията. Тук ще чуеш от сериозните физици приказки, че фотонът в изходната вълна е интерференция на падащият фотон и същият фотон само че вече разсеян Всъщност по този метод КМ пресмята вероятностите, но в него няма интуитивната представа която вероятно ти е нужна и която очакваш... Както и да е, в резултат на описаната интерференция се получава какъв е вълновият фронт на някаква дистанция. И вече характеристиките на средата, които довеждат до този фронт (и закъснението му, а това са плътността на атомите, структурата на външният им електронен слой, температурата на средата и др.), водят до класическата характеристика "коефициент на пречупване". Има няколко статии, които детайлно пресмятат този процес и този коефициент, но в момента не ги помня...

Чети повече, за да си разшириш тоя тесен кръгозор... Фотонът и се излъчва като частица, и отскача като частица при удар с друга заредена частица, всичките поведения на частица притежава. И електронът се проявява като вълна, както фотонът. И се проявява като частица както фотонът. Няма разлика в общото им поведение. Именно тази пълна аналогия позволява да се създаде най-точната наука съдавана някога - квантовата електродинамика. Потвърдена с огромна точност. Предразсъдъците убиват, нали помниш?