scaner

Не знам защо толкова се настоява да се разсъждава с ако, може би, в случай че... Светът не съществува в условно наклонение. От две пълни с мъгла понятия, като Бог и тъмна енергия, не може да се търси някаква еквивалентност...

Е как ще е религия? В какво се вярва в нея? Да не бъркаш атеистите с онея, дето вярват, че Бог нямало? Те са анти-теисти

А как си представяш че ще стане това? Това е възможно само за обекти, за които знаем всичко. В нашият свят това са математическите обекти - там може да се докаже, че нещо не съществува, използвайки свойствата които знаем, и знаейки че те са пълен набор. За физически обекти това не става. Там единственият начин да докажеш че нещо не съществува е да претърсиш всяко възможно място за да се увериш в истинността на твърдението. При това е желателно претърсването да стане едновременно, за да се елиминира движението на обекта, желанието му да се скрие Това е принципно невъзможно, поради което и доказателството е невъзможно да съществува. Тук претенциите са, че Бог е физически обект. Ако не е такъв, то той няма отношение към физическият свят, и там психологията и медицината трябва да кажат защо си го измисляме. Какво точно тввърдя? Нито твърдя че има Бог, нито твърдя че няма (последното не е логично твърдение изобщо). В моята вселена боговете нямат никаква роля. Поне докато не се покажат, тоест докато не стане ясно че ги има и някак участват.

При изучаване на нещата трябва да залагаме на това което знаем, а не на това което не знаем. Първото дава продуктивно ограничение на вариантите, второто - не.

А, не е така. Комунистите са си спретнали "социалистическа революция", фашистите - "национал-социалистическа революция". При френската революция комунисти не е имало изобщо. Революцията в Русия 1905 г. също няма комунистически характер. Да не изреждам още примери, Иранската ислямска революция от 1979 г.... Еврейте ги дадох само като пример на терор върху част от населението, характерен за някои революции, особено водещите тоталитарни режими.

Това не са характерни черти на революцията. Революции бол, с терор, без терор, с кръв и без кръв. Революцията е коренна промяна на съществуващият до този момент ред, и новата идеология на нацизма води точно до това. Решаването на еврейският въпрос е проява на тази революция, това приближава Хитлер по общите черти с Ленин и Робеспиер - терор над част от населението. Отношението към християнството не е определяща черта на една революция.

Именно, за това е възможно да се докаже само проявление на нещо. Просто хората не разбират проблема, пишат се вярващи и единственият им аргумент е "ама докажете че няма Бог де...". И им лъсва невежеството. Това е опит да се пренесе собствената им неувереност върху другите, да намерят публично признание че не са се заблудили. Че ако са сбъркали, нека да са в някакво съобщество - така грешките се понасят по-лесно. Ако човек вярва истински, той ще е самодостатъчен и няма да търси признание от другите, ще си трае. Всеки опит основан на твърдението "моята религия е верна щото вие не може да докажете че не е верна" да се шуми по въпроса само демонстрира базово непознаване на логиката в разсъжденията (това е аргумент от незнание, argumentum ad ignorantiam), и с нищо не подкрепя религията, напротив.

Според мен намесата на Бог е похват за оличностяване на нашето собствено незнание. Който е хепи и в комфорт с това незнание, не протестира. Но мислещият философ не би си позволил такава издънка - това само пречи за разрешаване на всеки въпрос, просто е безполезно и непродуктивно. Никой не е прокопсал, оправдавайки се с Бог

Колко пъти да приказваме, че "доказването че няма бог" е безсмислица? Ми дай тогава да доказваме че няма Баба Яга, Котаракът в чизми, Спунка на Пипи Дългото чорапче, четвъртития инджектопляктор и т.н.? Навремето като деца споделяхме следният анекдот: - Защо на слоновете очите са червени? - За да се крият в черешовите дървета. Ти виждал ли си слон в черешово дърво? Не, защото добре се е скрил. Та същото е и с "нямането на бог". Не може да докажеш че няма бог, защото добре се е скрил Самото въвеждане на този аргумент, "не е доказано че няма бог" опростачава разговора и го вади от смисловите релси, зацикля го на "умно" празноговорене. Може да се доказва само наличие, останалото е опит за оправдания.

Какво учудващо има? Движението на последователите му и действията му имат абсолютно същите характеристики, както и всяко друго революционно движение - както болшевиките, както Френската революция. Довеждат до радикално, коренно, дълбоко и качествено изменение в развитието на обществото (в случая немското). Прави каквото е правил и Ленин с компания, и Робеспиер.

Не е точно така. Причинно-следствената връзка има две посоки. Права посока: всяко следствие има причина, се спазва и от класичският детерминизъм, и от квантовата физика (понякога се нарича "квантов индетерминизъм", макар че "индетерминизъм" има по-широк обхват и е с по-различен смисъл...). Обратната посока: всяка причина има следствие, също се спазва и от класическият детерминизъм, и от квантовата физика. Но тук се корени и разликата между двете: класическият детерминизъм предполага че всяка причина ще има само едно конкретно следствие, докато квантовата физика допуска много възможности, всяка с различна вероятност. Тоест и при класическият детерминизъм, и при квантовата физика имаме пряка връзка на причина и следствие: следствието има причина, причината създава следствие. Тоест липсата на детерминизъм под формата на квантовата физика не означава липса на причинно-следствена връзкаа. Да, възможно е да има и друг модел на индетерминизъм, когато всичко се рути, но тук не го обсъждаме. Случайно ми попадна тази интересна статия (ако четеп руск): Квантовый индетерминизм и свобода воли която разглежда връзката между квантовият тип детерминизъм и свободната воля. В началото има интересен исторически обзор на проблема, а към края стига до ролята на Абсолютното Аз в проблема Струва си.

Разбира се. Законите на теорията на относителността имат същите симетрии, както и при класическата физика, които налагат детерминизма. Моделът с пространство-времето просто е изключително удачна визуализация на това.

В квантовият свят понятието "събитие", както и промяа, силно се размива. Как се дефинира събитие в макросвета? Промяна в определен момент и на определено място. Но в микросвета частицата в определено място има неопределени характеристики, какво се променя тогава? Ето съотношенията от принципът за неопределеност: На определено място частицата не може да има определена скорост, в определен момент тя не може да има определена енергия. За какви промени говорим? Какво значи "събитие" при това положение? На ниво квантови флуктуации не можем да говорим за събития, тук причинността се променя. Събитията се формират в други мащаби. Материя няма как да се пръква. Тук промените са на ниво: от някакво квазистабилно състояние да се премине в друго квазистабилно състояние. Например тунелният ефект. Там частицата няма нужната енергия за да премине някаква потенциална бариера, и това е стабилно състояние. Но по горното уравнение за кратък интервал време тя може да получи енергия от квантова флуктуация, която да е достатъчна за да преодолее бариерата и да премине в друго стабилно състояние. Но краткият интервал време гарантира и връщането на енергията, така че в крайна сметка частицата преодолява бариерата без да променя енергията си - усреднено за голям интервал време енергията и е константа, запазва се, ако не взимодействас друга частица. И тези процеси са непрекъснати, тя непрекъснато получава и връща енергетични порции от вакуума. Величината на тези порции е статистическа величина, рядко може да са големи, по-често са много малки. И вероятността да се получи достатъчно голяма порция определя вероятността да се премине потенциална бариера със съответната големина.

Не те разбрах Какво има за разбиране? Причината е характеристика във времето, случайността е качество което е отношение между процесите и събитията и техните причини и следствия, тя не зависи от времето. Ето илюстрация на квантовите флуктуации (енергията). Какви причинно-следствени връзки ще откриеш (освен че картинката е зациклена на краен период)? Ти зарежи Малоум, той е замръзнал в класическите си представи, и излизане от тях няма. Много по-умни от него хора са се борили с тоя проблем, докато намерят решение. Пак ще напомня за теоремата на Бел. Тази теорема е изведена на база сравняване на две статистики - класическата и квантовата. Класическата не допуска вероятности в резултатите, там всичко е детерминирано. Квантовата допуска принципно. По тази причина двете статистики имат различни уравнения, и чисто математически може да се установи някаква разлика между тях. Ей до това положение е довел спорът между Бор и Айнщайн в крайна сметка, единият привърженик на принципните случайости, вторият привърженик на детерминизъм но с неща, които още не знаем, скрити параметри. В крайна сметка теоремата на Бел дава като разделителна чертаа неравенства, които квантовата механика удовлетворява, а класическата не. Пак да повторя - детерминизмът е математическа характеристика на уравненията на класическата физика, докато на квантовата не е, и тук на база това се определя наблюдаем критерии по който двете да се различат пряко. И експериментите на Аспе и многото му последователи показват какво? Показват, че квантовата механика с нейните случайности по-точно описва света от колкото класическата физика с нейният детерминизъм. Експериментален резултат, разделящ двете с добра точост вече. И не става тая работа да си смучеш пръста и гледаш пъпа и да разсъждаваш за "дребното" имало ли там случайни събития или не, щото някак не ти мязало да ги имало... В това състоянние най-много да се разпаднат пръстите от смучене, друга ползаа няма. Малоум е заседнал и разсъждава в класическата физика, а там детерминизъм има изначаално. Няма начин от това положение да се стигне до квантовата механика, затова всичките му "обяснения" са просто лишени от смисъл преразкази по съществуващи картинки

Събитията могат да са безпричини, случайностите са само отношения Причина има винаги. Можем да я проследим до квантовите флуктуации. Те са това, което създава кратковременни вариации в енергията на една система или обект, и по тази причина може да го изведе от някакво квазиустойчиво състояние, и да предизвика в нашият случай разпада на ядрото или излъчване на фотон. Тези флуктуации имат и други проявления, като ефектът на Казимир и Лембовото отместване. Самите флуктуации са нерегулярен "кипеж" на най-ниското вакуумно състояние на полетата. Тоест хем най-ниското вакуумно състояние има ненулева енергия, хем тази енергия не е статично разределена а "бълбука".

Не, много е различно... Квантовата и неквантовата физики са различни концепции, които описват с различна точност физическият свят. Неквантовата концепция работи с добра точност за големи порции енергия (когато можем да пренебрегнем планковата константа), или при големи маси (когато съществените промени се постигат с големи порции енергия, т.е. пак пренебрегваме планковата константа). Тоест при големи маси и енергии можем да пренебрегнем квантовите ефекти (има и изключения, разбира се, макроскопични квантови ефекти). Електроните имат маса, но поведението им при малки енергии се описва добре с квантовата физика, при големи - с класическата. Т.е. придобиването на маса не е решаващият фактор за разликите. В случая неквантовата физика е приближение. Но детерминизмът на Лаплас не може да е приближение, той е бинарна величина - или го има, или го няма, няма други степени. Тоест дори в класическо приближение той трябва да отсъства, след като в по-точната форма - квантовата физика - го е нямало. Тоест, ако разглеждаш неквантовата физика като точна, основаваща се на постулатите си, детерминизмът го има. Когато я разглеждаш като приближение от квантовата физика, тогава детерминизъм в нея няма. Тя като приближение винаги ще съдържа малка неточност - така както и при реалните предсказания в точната теория. Но в точната теория това ще са псевдослучайности, докато в приближението на база квантовата теория това ще са истински случайности. Важното е да се знае, коя теория е по-точната. Това е квантовата теория, и случайностите са истински по тази причина. Проблемът тук се корени в причината поради която не могат да се отчитат точно. В класическата физика това е поради несъвършенство в измерителните уреди, и там въпреки това детерминизмът го има. Докато в квантовата физика това е принципно положение, заложено в природата, и там затова детерминизъм няма. Тоест, неточното отчитане не е свързано с детерминизма по никакъв начин. А ти точно такава връзка твърдиш, и за това се дъниш в обясненията си. И няма как да бъде другояче, защото всичките ти обяснения се базират на класическата физика, която само със словоблудство не може да стане квантова, както се мъчиш да направиш, "обяснявайки".

Елементарните чстици имат квантово поведение, и при тях случайността си я има. Един от преходите между квантова и класическа физика е когато игнорираме планковата константа, тоест граничен преход при клоняща към нула планкова константа. Еквивалентно на това е преход към голяма маса на частицата. Това убива влиянието на вълновата функция. Тогава квантовите явления клонят към нула, и се връщаме в неквантовата физика. В нея детерминизма го има поради уравненията на движение. Тоест наличието на граница, определена от планковата константа, е това което разделя класическата от квантовата физика. Това са две описания, с които можем да опишем поведението на частиците. Кое е по-верното в конкретна област, сочи експериментът. Изобщо, ролята на прогреса във физиката е да намира такива граници. Когато такава граница не е съществена за определен клас явления, ние сме в една парадигма. Когато стане съществена, се изкачваме в нова парадигма. Например когато скоростта на светлината може да се счита за безкрайно голяма, ние сме в парадигмата на класическата физика. Когато трябва да се съобразяваме с тази скорост, се появява нов клас явления, и се местим в парадигмата на СТО. Когато можем да игнориране планковата константа, сме в парадигмата на класическата физика. Когато разглеждме явления за които тя е важна, се местим в парадигмата на квантовата физика. Това показва приемственост между различните парадигми, всяка последваща включва предишната а не я отхвърля. Затова и не може да се надяваме, че в бъдеще нещо ще опровергае СТО. Най-вероятно ще бъде намерена някаква граница, над (или под) която ще имаме нова физика, която ще премине в сега известната ако тази граница се пренебрегне. Но в какво ще се изразява тази граница, сега не може да се гадае, липсва информация.

Зависи, разбира се. При възбудените атоми - от самото ниво на възбуждане, както и от нивата по които се снема възбуждането, зависи също от температурата и налягането (страничните удари). При разпадането на атомите - от конструкцията на ядрото. Но и при възбудените атоми, и при разпадащите се ядра има допълнителен елемент на случайност. Затова времето на процеса не е фиксирано, а се говори за време за полуразпад, статистически характеристики.

Не е така. Уравненията се базират на потвърдени постулати - законите на Нютон. И тези постулати са верни докато бъдат опровергани. Което се случва с теорията на относителността, но нейните уравнения също включват детерминизма - защото запазват формата на линейни диференциални уравнения. Така че тук няма опростенчество и идеализации. Всяка парадигма е пълна сама по себе си, без идеализации. Идеализации са решенията които ние намираме, защото ни е по-лесно да игнорираме несъществените неща. Но това няма общо с детерминизма, а само с решенията които ние ползваме. Те водят до псевдослучайности, но на практика детерминизмът се запазва. Случайностите на база проблеми с изчислението са псевдослучайности. Истинските случайности са само по причина квантовите закони. Те се проявяват на квантово ниво, но последиците им са за всички нива. Ако електронът в атомът проживее във възбудено състояние повече време, това ще повлияе на причинно-следствените вериги по един начин, ако проживее по-малко време - по друг. А това може да има далеко идущи последствия. И коя причинноследствена верига ще се окаже реализираната, това е случайност. И това се отнася за всички процеси. Изчислимостта не е свързана със случайността във физиката. Ние работим със случайности в квантовата механика не поради това че закръгляваме и опростяваме уравненията, а по съвсем принципна причина.

Ето ги уравненията на Айнщайн: Те свързват движението и разпределението на материята с геометрията. Тук няма сила "гравитация" - решаваш уравненията и получаваш детерминистично решение. Точно със свойства по детерминизмът на Лаплас. В случая уравненията на движение (по-горе) автоматично включва и гравитацията. И всяко друго поле, зададено чрез тензора на енергията-импулса. Така че в случая гравитацията не пречи. АКо беше внимавал в предишният ми постинг - няма никакво значение дали някой знае всички сили или е прост като парцал - самите уравнения съдържат детерминизма в себе си. Като не знаеш всички сили - ми няма да можеш да предскажеш точно бъдещето, което не значи, че то няма да е пряко и еднозначно определено от миналото, което е детерминизма. Повтарям за пореден път - детерминизма се основава на свойствата на уравненията на движение. Гравитацията както и да участва, за детерминизма са важни свойствата на уравненията на движение. Тези уравнения са ясни в класическата физика, ясни са и в ОТО. За теория в която тези свойства не са ясни, тук не говорим. Детерминизмът на Лапла е пряко свързан с класическата физика. И той като следствие показва, че в класическата физика - с тези уравнения на движение, които познаваме още от Нютон - случайност не може да има. И никакви философии тук не могат да помогнат. При друга физика - друго, квантовата механика ни е пример. При трета - като се появи, само тогава може да се обсъжда. Всеки въпрос отговорите му (или тяхната липса) се търсят само в текущата или предишна парадигма. Философия която не ползва тази информация, не струва нищо. И какво значи "буквален отговор"? Някаква абсолютна истина, валидна винаги? Забрави.

Това е твърде опростенческа представа. Детерминизмът нищо не приема, той самият е строго следствие. В класическата физика уравненията на движение представляват система от линейни диференциални уравнения, които свързват първа и втора производни от координатите по времето със силите които действат на системата. Чисто математически, такава система има свойството: при определени начални условия, представляващи координати и скорости на обектите във фиксиран момент, тази система има еднозначно решение. Това е детерминизмът - след като състоянието на системата в даден момент води до еднозначно състояие на същата система в следващ момент. Ако имахме повече от едно решение, детерминизъм няма - системата случайно ще изпадне в състояние описвано само от едно от решенията, и би се появила случайността. Но класическите уравнения на движение съдържат в себе си детерминизма. Забележи, независимо дали ние сме способни да предвидим всичко или не, детерминизмът е свойство на самите уравнения. В случая с гравитацията няма проблем - тя не е сила, но е част от геометрията, която ние можем да определим с уравненията на Айнщайн. Така че решаваме уравнения на движенията в риманова геометрия. АКо се замислиш малко повече над уравненията на движенията, там се вижда коренът на детерминизма: всеки обект в определен момент да има точно фиксирано положение и скорост (импулс), това са началните условия при които се решават уравненията. В основата на квантовата механика обаче стои принципът на неопределеност: даден обект не може едновременно да има точно определена позиция и импулс. И това прави класическият детерминизъм неприложим в квантовата физика. Но това не е по причина че имало полета и взаимодействия с тях, както настоява Малоум - полета има и в класическата физика, ама там не е така. Изобщо, в квантовата фиика няма уравнения на движение - там под това се разбира само класическото приближение. Там има еволюционни уравнения на вълновата функция, но това е съвсем друго. Както виждаш, нещата не са хич очевидни. И именно защото в класическата физика нещата с детерминизма са принципни и отричат свободната воля, с тези въпроси са се занимавали много светли умове, развивайки концепцията за свойствата на свободна воля: Кант, Юм, Джон Лок, Шопенхауер и др.

В тея жеги имаш въпиюща нужда от климатик. Ще те освести и няма да приказваш толкова несвързано на теми, които не разбираш... Прочети се сам - прекрасен пример как с много думи не обясняваш абсолютно нищо. Измъчено писание. Че и философия що е, не ти е ясно. Пиле шарено, лапласовият детеринизъм произтича от простото предоложение - ако законите на движение на класическата физика, които Лаплас е познавал, са верни, то на тяхна база, познавайки някакво моментно (или начално) положеие и скорост на всички частици, то може да се предскаже еднозначно тяххното положение и скорост във всеки следващ момент. Без значение има или няма полета и каквото и да било - полетата участват в уравненията на движението чрез своите потенциали. Но това е слабата, антропна форма на лапласовият детерминизъм - "ако ние знаем и можем да изчислим". Наличието на тези закони показва, че дори да не знаем, всяко следващо състояние се определя по един единствен начин от предишното, и това е лапласовият детерминизъм. Тука няма мърдане, колкото и да се самозалъгваш с полета, детерминизмът е железен. А е лапласов, защото пръв Пиер-Симон Лаплас е обърнал внимание на това чисто класическо положение. А ти си почнал да редиш безсмислени ялови поредици от думи, и както се вижда, те не изцеждат смисъл колкото и да ги мачкаш. "Уж бил възможен лаплас-детерминизъм" - ми никой не те пита, класическите физически закони за движение са ясни. А твята глупотевина на тях се базира. Повтарям, купи си климатик. Щото очевидно мозъкът ти е надхвърлил критичната температура, когато е в гаранция и може да му се вярва...

Споко, всички са в кюпа. Ти виждала ли си някой, който да ходи с този "оксфордски речник" с правила, и преди всяко действие да прави справка да не би да сбърка? Или после да си води списък какво е сбъркал, за да се изповяда? Щото, както казват, ако пропуснеш и не си признаеш някой грях, това е по-голям грях Този списък прекрасно илюстрира, как адът и преизподнята са само в главата на човека Сам си ги създава и сам се мъчи с тях. Така че не си създавай такива илюзии.

За съжаление за такива големи времена на химически възпламенител не може да се разчита. Започват да влияят външни неконтролируеми фактори, като топлоохлаждане, влага, качество на разбъркване на сместа... Може да се възпламени, може да не се възламени изобщо. Затова за такива цели ползват механични взриватели. Може малко да увеличиш времето, ако ползваш една от реакциите по-горе от филмчето, която да запали някакъв бикфордов шнур, който да забави преноса на огъня. може и сам да си направиш такъв, например така: Варирайки някои съставки, може да се промени скоростта на огъня в известни граници, но трябва да си поиграе човек. И пак няма да има забавяне от часове, за съжаление.

Така е, трудно е и си изисква много тежка подготовка... Ето ТУК един непълен списък с грехове, за които трябва да следим и да се изповядваме с покаяние, ако сме благочинни християни...