scaner

Последният е трудно да се намери, защото непрекъснато ти набивам канчето в тая посока. Боцваме произволно във форума, и намираме: ТУК, ТУК Ето, не си въобразявам. Не се напъвай излишно. Боцваш в английската Уикипедия, и там си пише директно: cognitive dissonance is the perception of contradictory information - проблем с възприемане на противоречива информация. А по-нататък ти обясняват на какво противоречи: на вярванията, нагласите, демек на вкоренените предразсъдъци. Забележи, в случая се отнася за тебе - ти имаш вкостенили се вярвания и предразсъдъци, и информацията за Големият взрив конфликтира с тях, и не можеш да разрешиш това противоречие, освен чрез отхвърляне. Аз, за разлика от тебе, съм адаптивен в моите предразсъдъци, и мога да ги променя ако новопостъпилата информация е качествена. Аз мога да оценя информацията, ти не можеш и за това се криеш от нея, измисляйки си всякакви оправдания, чрез иронията и сарказма. Тъпо е, нали? ВИжда се от километри. Първо, не вярвам, че ГВ е "абсолютно начало на всичко". Това ти го вярваш, и се опитваш приписвайки го на другите да изопачиш диалога. Ми не минава, тъп номер е. Второ, дали материята е съществувала преди ГВ, това не е вярване. Почива на елементарна, но явно недостъпна за тебе логика. Първо, от нищо не може да се получи нещо - всичкото ни знание го доказва, и няма причина да се съмняваме. Второ, след ГВ имаме познатата материя. Трето, след като тя не може да се получи от нищо, значи я е имало - в една или друга неизвестна сега форма - и преди него. Елементарна логика, учи се още в детската градина Но ти с логиката и мисловните процеси, почиващи на нея, винаги си бил скаран. И това ти е проблемът, ти просто нищо не разбираш от тематиката на физиката - там без логика не става.

В случая иронията и сарказмът ти демонстрират само импотентността на способността ти да разбираш научните аргументи. Сори, но не работят така нещата в науката Не знам защо си си въобразил, че приказвайки глупости, може се бориш с научните аргументи. Освен да си показваш простотията, до друго това не може да доведе. Науката първо трябва да се разбере, после да се критикува, а ти още дори не си стъпил на тоя път. Но за теб отдавна е ясно - твоите "истини" са консервирани като болни предразсъдъци, а единственият начин да се демонстрира такъв предразсъдък е като се оплюе всичко наоколо, защото той не може да бъде аргументиран - липсва базовата способност за боравене с разсъждения и аргументи. Хубавото в случая е, че такива тъпанари като тебе са достатъчно самоограничени, и форумите са най-високата социална стълбица, до която са се добрали Глупости. Що собствената си простотия се опитвашш да припишеш на някой друг? Дали с това доказваш, че другият е прост, или че ти си просто тъпак? Ето пак. Насъбрал си някакви нелепици в едно изречение, и с тях се опитваш да изкажеш мисъл? Ми не се получава бе, Младенов, не е това начинът. Ако материята не е била в непознато състояние, значи е била в познато, или? В кое тогава? Ако не е съществувала, то значи е съществувало друго нещо, от което тя е произлязла. Що тогава да сменяме името? Ми научи се да формулираш някакви мисли все пак. Това че не си съгласен с някаква смислена последователност съвсем не означава, че една безсмислена последователност може да я замести. Хем нямаш никакви аргументи, хем и нищо не предлагаш. Ми това е интелектуална импотентност, а горивото на твоята дейност е безпомощност и завист, както и да я погледнеш... Да, завист - че не си способен да се ориентираш в огромният наличен информационен материал, а другите могат. Това си има име, за него по-долу. Виж сега, ти научи тоя термин от мене, но явно не си способен да вденеш на смисъла му. Първо, истините не могат да се изключват взаимно.Ако едната истина изключва другата, то една от двете не е истина, така че издишаш още тука. Но за този проблем вече говорихме. Второ, определението: "Когнитивният дисонанс (или познавателното противоречие) е състояние, определяно като сблъсък в съзнанието на индивида между неговите убеждения, знания, нагласи и новопостъпила от околната среда информация, която им противоречи." посочва проблемът с новопостъпила информация. Аз нямам проблеми да използвам цялата информация, но виждам, че за теб има сериозен проблем да съчетаеш наличната информация свързана с Големият Взрив, и за това изкарваш като защитна реакция неуместен и безсмислен сарказъм и преиначаване на фактите. Ето това твоето е когнитиве дисонанс, схвана ли - проблемът когато новата информация се сблъска с вкостенили се предразсъдъци. Погледни се, като в огледало си. При теб в основата на този сблъсък стоят предразсъдъците ти. Научи се поне простите определения да разбираш, преди да използваш непонятните за тебе думи. Явно идеята за Големият взрив е непостижима за ограничените умове. Но в такива случаи нищо не може да се направи за тея умове. Така си и мислех. От всичко казано само толкова да ти остане, ей това е интелектуалната импотентност, тя е причината за тази ти неудача. Както по-горе се опитваше да представиш твоите недомислия като чужди, защо не се замислиш че и това е следствие на същият гнилостен процес? Противоречието между желанието ти и неможенето ти.

Ами аз видях следното. Група физици решили да продължат огледално уравненията на Айнщайн преди сингуларността, игнорирайки процесите при сингуларността и нейната околност, и решили да видят какво се получава. Задачата е занимателна от математична гледна точка, и без много смисъл от физична. Защото с такова действие не може да елиминираш поведението на сингуларността, а в нея е разковничето на всяка възможна еволюция в решенията. На сегашният етап, без квантовата механика, в нея се губят всички причинно-следствени връзки, и предположението че едно решение може да мине като непрекъснато през нея не лежи на смислени аргументи. Авторите са предположили някакъв смисъл в проблемните понятия, и работят на негова база. Доколко това е оправдано не е ясно, а и не е това пътят да се определи, защото те решават основно математическият проблем - "какво ще получим, ако решим тези уравнения при еди какви си условия". Ми получаваме решенията при тези условия, доколко има физичен смисъл в тях е съвсем друга бира. Още повече, че те разглеждат само един частен случай на пространствата на Бианки, Bianchi IX, което има специфични свойства на тензора на Ричи (иначе няма да могат да си получат решението). Тоест доколко тук имаме връзка с нашата реалност, е открит въпрос. Пътят минава през квантовата механика, а авторите не я бръснат и за слива, както чистосърдечно си признават още в началото. А Младенов използва ежедневният смисъл, и от там провалът в разсъжденията е гарантиран. Това което аз по-горе разправям е най-вероятната ситуация около Големият Взрив на база знанията, които имаме в момента. Схемата е достатъчно обща, за да търпи всякакво развитие, включая и това което ми цитираш като алтернатива.

Имаш неподозирано голям проблем. Опитваш се в дадена област да мислиш с понятия, които там нямат смисъл. И по тая причина всичко ти е смешно. Самото понятие "съществува" има смисъл само в просъранството и времето. "Преди" да се появи пространството и времето, това понятие е безсмислено. В тази област на практика всичките ни понятия нямат смисъл, и за това самият разговор за нея е до голяма степен условен. Иска ти се или не, това е положението. Не, не означава това. Много по-логично е да означава, че материята е преминала от някакво непознато състояние в състояние с пространство и време. Понятието "състояние" не изисква пространство и време, и на първо време това е най-близкото, с което можем да опишем нещата - докато изградим по-заострени за целта понятия. Разбира се, може да разглеждаш и възникване на материята. Но не от нищо, а от нещо друго, "материя-прим" - нещата които сме научили ни задължават на това ограничение. Само че ако си впрегнеш бедните клетки, това е напълно равнозначно на преминаване от някакво състояние в друго. Тоест това е по-обхватната и жизнеспособна хипотеза. Затова и тази теза е удобна за работна. Друга заблуда при такова безхаберно ползване на понятията е, че "липсата на време" се отъждествява с липса на промени в материята. Ей тук е моментът да се замислиш какво е това нещо "време", което по темите толкова ти набивах в канчето - и което може да липсва дори когато материята се променя. Давал съм ти много точно и работоспособно в тази област определение, спомни си го. То също е приложимо в областта без време. Такива промени в състоянието съответстват на понятието за квантови флуктуации, така че можем да ползваме внимателно някои знания и от квантовата физика, за да рисуваме картинката, колкото можем. Дори само това е достатъчно за да може да се отговорят на някои въпроси, следвайки нашите знания. Например, че материята от някакво неизвестно състояние (най-общо, квантово поле) е преминала в състояние с пространство и време, т.е. преминала е в състояние "вселена": по дефиниция, вселената е всичко което съществува в пространството и времето (най-грубо, виж примерно в Уикипедиите). Тоест, "преди" ГВ вселената не е съществувала. Което ни подсказва и простото умозаключение, че вероятно материята освен форма на "вселена" може да има и други състояния, които сега не познаваме. Повтарям, това е най-логичната и смислена картинка, която можем да изградим на база сегашните знания. И тя е добра основа за по-нататъшна работа. Както и се прави в науката. Това са глупости. Ти сега научи от мене за когнитивния дисонанс, и почна като мерудия да го ръсиш където ти хрумне. Не става така Както видяхме, объркването ти идва от ограниченостт в мисленето. Но тук никой не може да ти помогне. А всичко идва от това, че тъпо и упорито се опитваш да прилагаш понятия там, където те нямат смисъл. Ми продължавай, резултатът е изначално ясен. Както видяхме, това противоречие е в твоята глава. Не знам как ще го съчетаеш, като продължаваш да си блъскаш главата в стената без да се усещаш. То за това не е нужно много акъл де... Нахъсал си се да громиш неща, от които хал хабер нямаш. Сам си се натъпкал с противоречия, и после недоволстваш срещу тях. Ама да върви шоуто

Методът на пробите и грешките само по себе си е непроизводителен. Защото нещо трябва да укаже посоката, в която да се правят пробите и грешките. И тогава дори да не успеем да създадем друга вселена, ще сме способни да изучим добре въпроса. Както вече се опитваме да правим. А обратният инженеринг е неизчерпаем метод. Самият процес на изучаване на вселената е обратнен инженеринг. Той ще се изчерпи само когато угасне любопитството и изчезне целта нещата да бъдат изучавани.

Безсмислен въпрос. "Вече е съществувала" няма смисъл, тъй като времето започва след ГВ, и всякакви понятия от рода на "преди", "до този момент", "вече е съществвала" нямат смисъл. Може да ги ползваш само като някакъв опит за намек, опит за предаване на идея, но не и за строга база за логически изводи, че и някакви противоречия да търсиш, както се пънеш. Дори моят израз "след ГВ" няма смисъл, защото самият ГВ е извън вселената, но сме принудени да ползваме такива патерици. Знам че ще подскочиш като ощипана мома, но преди да коментираш помисли какво значи това - "извън вселената". ГВ не се е случил в място и в момент, съответно не се е случил във Вселената. Освен това, попадаш в елементарна логическа уловка. Това че е имало нещо преди вселената (ако допуснем тази терминология) не значи, че то е било Вселена. Дори по определение не е Нищото станало нещо? Ти добре ли си? И кога се е случило това? ГВ не се е случил в "момент", не е имало време за да има моменти. Ако бъдем по-точни, той се намира извън Вселената, доколкото можем да допуснем ограничен смисъл в "извън" при това положение. И как стигна до такива "мъдри" изводи? Опитай се да си преосмислиш мисълта, без да ползваш понятието "време" за ГВ и "преди" него Щото иначе се завърташ в безсмислен логически кръг като въпросите от които почнахме по-горе, и почва да личи голям сакатлък в заключенията... Какво тук рзбираш под "вакуум", че се пънеш и да разсъждаваш върху него? Празно пространство? Нали пространството, независимо пълно или празно, възниква чак в резултат на ГВ, а не преди него? А и "преди" няма смисъл, виж по-горе. Тук под "вакуум" се има пред вид в квантово-механичен смисъл - определено състояние на някакво поле. Тук са неприложими понятията като "пълен", "празен" и "непразен". Тоест цялата постановка на въпроса ти се обезсмисля, реално ти не питаш нищо свързано с физиката а пускаш потока на съзнанието да изтича Е за какво се напъваш тогава? Предположенията за Бог и Нибиру са добър опит, но едва ли ще ти помогнат да разбереш нещо. Чат ли си, смехурко?

Извинявм се, плагиатство не е точната дума - Оруел никога не е произнасял тези думи. Проникнала си дълбоко в духа му, усвоила си похватите му? А какво е "Вселена", за да разсъждаваме върху нея извън нейното текущо състояние? Вселената не е материята. Материята може да е вечна, може да поражда вселени, но може и други неща да поражда. Да не намесваме само вселената в нейният кръговрат.

Хм, опитваш да плагиатстваш Оруел?

Вакуумът във физиката не е "нищо". Флуктуация на вакуума е поведение на материята. С това "нищо" изобилстват само образователните колонки на жълтите вестници, но който иска да научи физика, трябва да чете друга литература Ми попълни си малко образованието, вместо да задаваш глупави въпроса. Квантовата механика отговаря на този въпрос. "Непразнотата" на вакуума е фундаментално свойство на материята. Както пространството и времето Ще те открехна на една нова дума. Планирай си да извършиш дефенестрация

Аз не изказвам заключение, а задавам въпрос. Ако отговорът който ти даваш, ти се струва безсмислен, потърси друг

Какъв е проблемът? В геометрията се използва "мярка" за оценка на "количеството" на пространството, дължината, площа, обема и т.н. са мерки на съответните 1-,2-,3-мерни пространства. Така че "безобемно" няма голям смисъл, този термин показва само че не става дума за 3-мерно пространство. По тази логика дължината в едномерното пространство може да наречеш едномерен обем, площа - двумерен и т.н., макар че не е приета такава терминология, но смисълът е ясен и ще те разберат. Така че не виждам какво те смущава липсата на обем - какво променя това в законите на геометрията? Ако толкова те чегърта нещо, може да разглеждаш материя с някаква плътност, линейна плътност, повърхнинна плътност (еди колко си грама на квадратен метър), обемна плътност за тримерното пространство както се прави, и т.н. Какъв му е проблемът на безобемното пространство? Говорим за геометрия и нейните свойства, обемността няма никакво значение. Колкото до това, на какво се дължат особеностите на самата геометрия, мисля че това е риторичен въпрос. Особеностите на геометрията върху сферата се дължат на това, че имаме сфера. Да продължавам ли в този дух? Това е така да се каже природна причина - двумерното пространство определено от сферата изначално има такива геометрични свойства, по определение. Общото е това, че като концентрираме енергия на едно място, на друго място енергията се "разрежда". Това прави кривината там само по-малко положителна, но не и отрицателна. Ако съвсем махнеш енергията, кривината ще стане нулева, но не отрицателна. Напротив. Именно такъв "закон" би нарушил ЗЗЕ. Няма такова нещо. И чрез какво измерване се определя че има такова нещо в рамките на самата система? Падаш в кутия без прозорци, за да не те смущава оконият свят - как ще определиш дали падаш свободно или си в инерциална система? И ако не можеш да направиш разлика, за каква потенциална енергия става дума?

В примера разглеждам само сферична двумерна повърхност като пространство. Ниаккви земи, никакъв дявол. Защото това отвлича разсъжденията в непродуктивна посока. Движението причинено от гравитация става по геодезичните линии на пространство-времето. Това, че съм го написал съкратено едва ли те е объркало Написал си "Геодезичните линии на гравитацията достигат до центъра на Земята. ". Къде е центъра на сферичната повърхност, върху която са разположени геодезичните линии, и какво общо има някаква земя? Върху това възразявам. А това вече е друго условие Кое е друго условие? От началото указвам, че разглеждаме геометрията на сферична повърхнина. Не знам, явно на различни еззици говорим.

Чакай сега, почва да става манджа с грозде. Гравитацията няма геодезични линии. Внимавай със смисъла на понятията. Още повече че тук не разгледждаме никаква гравитация на земята, тя липсва по условие - кълбото го няма, само сферична повърхност. Добре де, забрави самолетите. Върни се на условието - сферична повърхнина. Пусни по нея не самолети, а обекти без триене с тази повърхнина. Те нямат нито подемна сила, нито центробежна сила. Никаква сила насочена извън тази повърхнина не е физическа сила в това двумерно пространство: силата е вектор, който трябва да лежи изцяло в това пространство. Докато условните направления "надолу" и "нагоре" не принадлежат на това пространство, те нямат смисъл в него, не са част от реалността му. Продължава да ти тежи аналогията, получена от присъединеното тримерно пространство. Така няма да схванеш идеята, съжалявам. Сериозно? И какви са критериите за инерциално движение? За да съкратя кретането ви, да задам уточняващият въпрос, до който ще стигнем в крайна сметка - по какво една свободно падаща система (в хомогенно поле за определеност) се различава от инерциална система?

Не е нужен обем, за да имаме гравитация. В примера със самолетите ясно проличава характеристиката свързана с гравитацията - самолетите се сближават, макар да са тръгнали паралелно един на друг. В по-подробният пример който обсъдих малко по-горе, същото се отнася и за едномерно пространство. Тоест особеностите на самата геометрия създават предпоставките обектите да се сближават, т.е. наличието на гравитацията. Траекторията по която се движат самолетите е геодезична линия за разглежданото пространство. Движението по такива линии е еквивалентно на движението по инерция. Това е аналога на движение по права линия в евклидовото пространство, движение без ограничения наложени от самата траектория. Ти разглеждаш изкривената траектория в тримерното пространство. Там тя не е права линия, в евклидовото пространство в което разсъждаваш тя е крива линия, и по физиката в това пространство има всякакви сили по нея. Но в задачата се разглеждат нещата в друго пространство, там тази траектория е геодезична (аналог на правата в това пространство), без сили които да възникват от нея, и там физиката става друга, не може така директно да се пренася. Това пак е ускорение, свързано с кораба (неговото спиране в случая). И има същите симптоми Няма как да се прикрие ускорението, то е абсолютно. Ти се съсредоточи на пропуските си за по-простите неща, за ЗЗЕ, че там е мазало...

Е как няма да разбере? Плува си човека в безтегловност и изведнъж включва се ускорението и хоп - всички предмети и той самият се устремяват към едната стена. Това "няма да разбере" ли е? Прекрасно. Защо не направиш важен жизнен избор, и да не си губиш времето с физиката а да се отдадеш на задоволяване с риболова? Ще ти е много по-комфортно, отколкото да се пънеш да дискутираш неща дето не са ти ясни. Спомни си излагазцията със ЗЗЕ

Реалността е само двумерна повърхнина, имаща свойствата на сфера. Кълбото само пречи, отвлича с неуместни аналогии. С нежелание ще го кажа, но ти започна да ползваш твоите си приоми, запазена марка Тези ограничения, които налагаш не са правилни. Приключихме спора. До нови срещи в следващия спор Е хайде сега. Какви мои прийоми? След като разглеждаме геометрията на двумерна повърхнина, защо да намесваме излишни - и в случая нереални - добавки, произлизащи от друга геометрия? Ограниченията са принципни - на двумерната геометрия не влияят други измерения, геометрията е вътрешна характеристика за едно пространство. Всичко друго са патерици за недоразвита интуиция. Защо се отказваш толкова бързо? Особено при положение, че примерът е много по-дълбок. АКо приемеш, че примерът със сферата е двумерно пространство, ние незабелязано добавяме и допълнително измерение - времето, с което описваме поведението на обектите. Тоест подмолно разглеждаме динамика в тримерно пространство-време, което вече не е толкова добре външно представимо за интуицията ни. В реалното ни 4-мерно пространство силите поради гравитацията (изкривеното пространство) възникват дори когато телата са в пространствен покой. Това е по причина, че по четвъртото измерение, времето, обектите все пак се движат. За да стане нашият двумерен сферичен пример съвсем адекватен, трябва в нашият двумерен сферичен пример едното измерение - по меридиана - да заместим с времето, т.е. имаме двумерно пространство-време. Тогава примерът ни се превръща в едномерно пространство, представено в началото с екватора, и неподвижни обекти разположени на него. С времето тези обекти се сближават с ускорение, по пълна аналогия с неподвижните обекти в нашето пространство. Няма нужда от центробежни сили тогава, нали? Самото едномерно пространство - екватора - започва да се свива, във всеки следващ момент се изобразява с поредният паралел, всички обекти се "привличат", и в крайна сметка пространството колапсира на северният полюс. Продължението на меридианите (казахме, че те са времето) показва, че след колапса обектите започват да се раздалечават, имаме разширение на пространството, докато се достигне положение (началният екватор), след което имаме пак свиване. Тоест двумерната сферична геометрия (включваща време) е най-прост модел на нашата вселена като цикличен модел, разширяване, последвано от свиване, включващо и гравитацията. Това беше цялата идея, и кълбетата тук нямат работа.

Е как няма да регистрира? Веднага ще изпопадат предметите от масата, ще почувстваш натиск в стомаха, да не изброявам. Няма как да се избегнат такива ефекти, затова ускорението е абсолютно. Като че ли никога не си се качвал в кола. И аз това казвам - рибарството не може да замести физиката Не се опитвай да надхвърлиш нивото си на компетентност, както виждаш, безсмислено е. Не може да оценяваш това, за което нямаш познания. По-добре се насочи да развиваш съдържанието на собствената си глава, от това ще има полза за всички.

Добре дошла пак! Какво общо има запзването на енергията? Ти всъщност се опитваш да формулираш "Закон за запазване на кривината" Представи си, че енергията създава някаква форма на напрежение в пространството, водеща до кривината. Значи колкото повече енергия на малко място, толкова повече изкривяване. Като се преразпредели енергията, ще се преразпредели и кривината. Без да има нужда от отрицателна кривина. Нищо не пречи сумарната енергия да се запазва, ЗЗЕ е независим от тази картинка. Ей на, примерът със двумерната сферата. Сферата има положителна и еднаква кривина във всяка точка, и върху нея вече автоматично имаме сили на привличане между обектите/енергията. Не и е нужна отрицателна кривина за нейната геометрия. А в някакъв смисъл нашата вселена вероятно е сфера, само че 4-мерна.

Чакай сега, кой е казал че имаме кълбо? В примера се говори само за сфера, и за нейната геометрия, която е нейно вътрешно свойство. В примера със земята тази сфера - двумерно пространство - е потопено в тримерно пространство, защото така е по-илюстративна, защото нашите представи са заточени за такова пространство и по-лесно разбираме нещата. Но такова потапяне (това е математическият термин) не е задължително, то е само с илюстративна цел. Така както за да опишем изкривяването на тримерното пространство, не е нужно да използваме 4-мерно (а и няма полза, не можем да си го представим). Или за да опишем геометрията на пространство-времето не е нужно да въвеждаме 5-мерно пространство. В случая сферата е геометрически самодостатъчна, кривната е нейно вътрешно свойство. Затова коректно е да се разглежда примерът само за двумерната повърхнина, игнорирайки пространства с по-висша размерност - те може и да не съществуват а и не влияят на картинката. Затова обяснения с пространства с по-висша размерност за свойствата на геометрията са безпредметни. Накъде е насочена центробежната сила? Всички сили могат да се разполагат само в рамките на разглежданата повърхнина, единствената реалност в картинката е двумерното пространство което разглеждаме. Освен това, дори да използваме 3-мерното пространство, центробежните сили са перпендикулярно на повърхността. Докато примерът демонстрира сили лежащи в самата повърхност, между двата обекта. Демек центробежните сили тук не играят. Опитай да осмилиш примера, игнорирайки кълбото Така работи геометрията.

Сферата няма център Не я бъркай с кълбото. Освен това, ограничение с въже ще доведе до задействане на акселерометрите на борда на самолета. Тук те не реагират, демек няма нарушение на инерциалното движение на самолетите, няма никаквъв аналог на въжета.

Относителнността има значение само в инерциални системи, и само там е ролята на Галилей. По тази причина инерциалното движение е безпричинно, има го докато някой не попречи. Ускорението от друга е абсолютно, и то винаги има причина. Нещо забоксувахте? Не сте способен да се аргументирате, и почнахте в мен да търсите някакви причини? Ми покажете някаква способност де, какво само се пънете да ме ценявате, като нищо по същество не знаете? Аман от рибарски табиети

Значи това не е съвсем вярно. Представи си следната ситуация. Имаш двумерно пространство, повърхността на сфера. За визуален пример да вземем повърхността на земята. Това е пример за риманова, неевклидова повърхнина. Да разгледаме каква е физиката върху нея. Харесваме си екватора, и си избираме две точки от него. Нека да са свързани с нещо по-забележително, едната е в Уганда, езерото Виктория (33 градуса източна дължина), другата на река Конго (25 градуса източна дължина). Разстоянието между тях е около 900 километра - достатъчно, за да махнем подозренията, че два самолета в тези две точки някак се привличат, някаква сила между тях ще влияе на движението им. Та вземаме споменатите два самолета, засилваме ги точно в посока на север по меридиана, и ги пускаме без да им влияе някаква друга сила. Значи в началният момент траекториите им са паралелни, а гарантираме че самолетите ще се движат по права линия, ограничена от гдвумерната геометрия - по меридиана. И през целият път гарантираме, че никакви сили не им действат, един вид имаме тяло, оставено да се движи по инерция, за всеки от самолетите. На самите самолети имаме уреди отчитащи ускоренията предизвикани от външните сили, и стратегията на движение е избрана така, че тези уреди да отчитат нула по целият път - движение без външни сили. Какво се получава обаче. Ако мерим периодически разстоянието между самолетите, ще видимм, че независимо че самолетите са тръгнали да се движат по паралелни линии, разстоянието между тях започва да намалява до нула (на северният полюс). При това намалява неравномерно, в началото дълго време се държи почти едно и също, после има един участък (между 30-70 градуса северна ширна, когато намалява нелинейно, по-бързо, и накрая намалява почти линейно, докато двата самолета изведнъж се оказват в една точка на северният полюс. Тълкувайки тези резултати според Нютоновата физика, ние трябва да заключим, че на самолетите им действа някаква необяснима сила на привличане. И я кръщаваме гравитация. Но да не забравяме от къде тръгнахме - през целият път самолетите се движат без ускорение само по права линия - по геодезичната линия на сферичната повърхност, по меридиана. Тук се вижда разликата между силата и гравитацията. Причината самолетите да се приближават е самата неевклидова геометрия - и тази причина се нарича гравитация. А силата се получава, когато това движение по неевклидовата геометрия - движение без никакви сили, по инерция, по нейните геодезичнни линии - проектирано в евклидовото пространство, изглежда движение по крива линия, движение с ускорение, съответно - движение под действие на сила. Същото е и с реалната гравитация. Там само имаме малка добавка - телата сами действат и изкривяват пространство-времето, разпределението на материята само създава специфичните геодезични линии, по които материята се движи без ускорение и сила, а проекцията в тримерното пространство създава "илюзията" за сила. Както виждаш, идеята е, че в пространство-времето гравитацията не е сила, там сила липсва. По всичко казано до тук, движението на земята около слънцето, елипсата, е тримерната проекция на движението на земята по геодезична линия в пространствио-времето, движение без външни сили. Ако се позамислиш малко повече, това което се губи при такава проекция, е частта отговорна за времето. Значи разликата между 3-мерната елипса и 4-мерната права (геодезичната линия) се получава поради отсъствието на времевата компонента от траекторията. И за това се счита, че главната причина за тези траектории които наблюдаваме под действие на гравитацията, е изкривяваето на времето. В това изкривяване се съдържа това, което наричаме гравитационен потенциал. Пространственото изкривяване е много по-слабо и пренебрежимо, то може да се илюстрира като приннос с местенето на перихелия на Меркурий.

Идеята е малко по-различна. Изкривявайки пространство-времето, обектите се движат по геодезични линии, които в пространството са криви и прядизвикват ускорение, т.е. интерпретират се като резултат от сила. Това е по-силно обяснение, защото включва и възможността гравитацията да няма потенциал. В ОТО полето е потенциално само при слаба гравитация, при силна е доста по-сложно. Не се разчита на такава сила. Примерно, такова поле се създава от безкрайна равнина с фиксирана плътност на масата, разположена някъде, дори в безкрайност. Поне в класическо приближение на задачата, и за електростатично, и за гравитационно поле. Това е добро приближение за полето и в малки области на по-малки обекти, като земята.

Виж сега. Според уравненията, гравитацията се създава от разпределението на енергията, описвано с тензора на енергия-импулс. Ако в този тензор опишем две теа с маси, но на някакво разстояние едно от друго, автоматично в схемата е влязла и потенциалната енергия между тях. Ако са със заряди - също. Потенциалната енергия на свита пружина също влиза чрез пълната маса на пружината и консервираната в нея енергия. А материята не се криви, няма такова понятие Е как да няма? Ежедневното чувство за гравитация ни е свързано с нейният интензитет, т.е. точно с потенциалната разлика. В хомогенно поле интензитетът е постоянен, т.е. и на морското равнище, и на орбитата на луната ще изпитваш една и съща сила насочена в една и съща посока. Това значи, че в тази посока между две много близки точки ще имаш постоянна ненулева потенциална разлика. Ти може би бъркаш със ситуация с еднакъв потенциал в пространството. Това е друго. Каква относителност? Относителността не е причинител, тя няма действие, не може да изпържи едни картофки, камо ли да създаде ускорение. Ускорението се създава само при взаимодекствие на друга материя/обект, която извършва някаква работа. Малко поглед отвъд носа . Цитирам ви: "Инерциална система е всяка която се движи с ускорение. ". За какви неинерциални системи става дума тук? Ами ти твърдиш нелепости, после страхливо подвиваш опашка и бягаш. Ми дръж се мъжки, докажи твърденията си, или си признай дупките в знанията. Така че ако настояваш за някакъв проблем, си длъжен да го докажеш. Щото с това поведение само показваш, че не разбираш от ЗЗЕ. Делата ти са такива, тук не гледаме приказките. Учебната скала с оценките най-подхожда за ученическите знания, и за проблемите свързани с тях Тук си е на мястото, и е доста адекватна.

Подвеждаш ме If the potential energy function U(x) is known, then the force at any position can be obtained by taking the derivative of the potential. Кое точно те подвеждам? Кривината е геометрична характеристика, на пространството-времето. Пространство-времето не въздейства със сили. Ако въздействаше, то трябваше да извършва някаква работа, да е източник на некомпенсирана енергия. Силата е физическа величина, характеризираща взаимодействието между два материални обекта. Ако ти стоиш на земята, кривината се характеризира с непаралелността на две тежести, спуснати от двете ти ръце (поради насочеността към центъра), силата от това не се влияе. Това е защото полето не е хомогенно. В хомогенно поле, избирайки свободно-падаща система, ти напълно елиминираш гравитация и всякакви кривини, всички компоненти на тензора на Риман се нулират - изпадаш в състояние на инерциална система. А потенциала е друго нещо, да, той е свързан със силата чрез градиент от него (коео е първа векторна производна).