scaner

Сега да ти пиша двойка по квантова механика, е като да се гавря с беззащитно детенце... Не знаеш какво говориш. Порцията енергия някой я носи, енергията не се разхожда сама. Хитростта тук е, че няма значение какво е светлината - поведението на вълна през диафрагма е същото като поведението на частица през отвор - очертава пътят на светлината, направлението към източника. И решава проблемът с аберацията.

Това са пълни глупости. За да наблюдаваш аберацията, ти трябват две диафрагми. Например, входа на телескопа е едната, окулярът е другата - така е било удобно на времето. Тези диафрагми формират две точки, входна и изходна, които пък формират права - направлението от което идва светлината, където е източника, демек това дето се търси. Няма значение дали светлината е частици или вълни или налъми за тази схема. Да не говорим, че в крайна сметка светлината е поток от частици - фотони. След като нямаш абсолютно никакви аргументи, що се извиваш като маруля под валяк, се чудя...?

Значи, това още не е наблюдаемата аберация. Тук просто имаш ситуация, в която наблюдаваш слънце 2 под някакъв ъгъл, и това е цялата ти реалност. Ако си промениш скоростта, може да наблюдаваш под друг ъгъл слънце 1 (което е същото слънце, но виждано под друг ъгъл). Ако още веднъж си промениш скоростта, ъгълът под който виждаш това слънце ще стане трети. И т.н., в случая няма истинско положение, всяко от тях е истинското за тебе - продукт на относителната ти скоростт спрямо източника, от избраната от тебе инерциална система. По договорка "истинското положение" е когато избереш инерциална система в покой с източника. Обаче, ако конкретно се намираш на земята, има следната ситуация: примерно през лятото се движиш по посока на звездата и я виждаш под един ъгъл, а през зимата на обратната обиколка около слънцето се отдалечаваш от нея в противоположна посока и я вждаш под друг ъгъл. И в двата случая ти не знаеш скоростта си спрямо звездата, но знаеш, че в двата варианта разликата между двете скорости е 30+30=60 км/с. А наблюдаемата аберация в случая се получава като разлика от двата ъгъла. Поуката? Когато си в инерциална система, не можеш да определиш "истинското" направление към звездата (т.е. направлението към нея, когато си в покой). Но когато смениш тази инерциална система с друга (както става в примера о-горе), то, дори да не знаеш скоростта си спрямо тази звезда, средното положение на двата ъгъла които измерваш (не точно, има си формула) в тези две системи е "истинското" направление". А отклонението от него в + или - за двете наблюдения е аберацията която вече реално измерваш. Сега, в тоя форум има маса народ на които произхода на аберацията не е ясен, и които си мислят че тя става "някъде там"... А тя както се вижда, е отношение между поведението на източника и на наблюдателя, което отношение няма определено място, но се реализира на мястото на наблюдението - в окуляра на телескопа

Голям умник си, няма що. Не са ти ясни базовите факти, но се пуйчиш тука...

Що за смахната логика е това, което води до такива следствия? След като атмосферата не влияе на поведението на светлината, то няма как атмосферата да увлича светлината във всякаквъ смисъл на термина "увличане", защото увличане най-малкото значи влияние. Е, ако влияе, но слабо, ще увлича, но частично - колкото казва и Физо в опита си Пак си се повредил...

Важното в случая е, че има ъгъл на аберацията, т.е. телескопът се накланя. Защото по-горе твърдеше че не се накланял. Не се накланя допълнително, но се накланя за аберацията. Разликата е малка, но много съществена. Където и да става аберацията, значи се наблюдава Аберацията е отношение между поведението на наблюдателя и светлинният лъч от източника. Това отношение се реализира в мястото на наблюдението, където става стиковането на светлината и наблюдателя. Не може да се реализира там, дето наблюдател няма Това изобщо не следва от горното. Защото опитът на Физо опровергава очевадно това твърдение. Ако имаше пълно увличане, светлината трябва да се движи в обратна посока на увличането, за да се получи същата аберация (същият наклон) както и без среда, както обясних по-горе. Дори аберацията да ставала извън телескопа, някъде горе, то става още по-загадъчно - щом средата почне слабо да увлича светлината, тя тръгва не по посока на увличането, а в обратна посока. Точно обратното на резултатът от опитът на Физо. И колкото по- навлиза в средата и тя я придърпва, точно пропорционално тя се насилва в обратна на придърпването посока. За да се получи, че независимо колко силно е увличането, пътят и е както в ситуацията без среда - за да попадне в телескопа все едно среда няма. Много умна светлина, брей Същият ефект го има и без етер, без да има никакво увличане (щото няма какво да се увлича). Но това е било недопустимо предположение за Ейри, иначе щеше да е основателят на теорията на относителността

Там е работата, че Ейри устновява, че водата не влияе на ъгъла на наклон на телескопа.

Не внимаваш какво ти обяснявам, от там са ти и проблемите. Експериментът показва, че имаме аберация и телескопът трябва да е наклонен. Наливането на вода само показва, че средата в телескопа няма влияние върху ъгъла на наклон. НО, ако сега се замислиш над картинката която ти дадох, ще схванеш че за да е така наклонен телескопа (както показва експеримента), светлината трябва да се движи по траектория, противоречаща на физиката, ако имаме увличане.

Това което показва експериментът на Ейри е, че водата води до същият ефект както и въздухът - демек никакво значение каква е средата. Което, в най-простата интерпретация сочи, че няма етер, спрямо който да се движат тези среди Погледни картинката която ти дадох, и си представи че средата е самият увлечен етер. Как трябва да се изкриви светлината в дясната картинка, за да може телескопа, наклонен както в лявата, да я приеме? Ако се замислиш, някак светлината трябва да реши да върви в посока обратна на движението на средата. Тоест независимо че средата е увличаща по определение, светлината трябва да се движи в обратна посока на увличането? От къф зор? Вижда се, че няма физическа причина да тръгне така Така че тълкуванието на Ейри за увлекаемостта не е верно. Още неговият експеримент е доказал, че етер няма, но е трябвало още сто години да минат, за да стане ясно за всички това

Всякави възможности първо трябва да се докажат - количествено при това. Иначе са само празни приказки, както в случая. А положението е много просто. След като аберацията е известна по произход, и наблюдаемата величина е точно толкова, колкото предсказва теорията за липса на атмосфера, нищичко не остава за някакво увличане - то трябва напълно да отсъства

Фалшиво заключение. което не следва от никъде. Така както си го нарисува, "combined wave" не се различава от входната вълна, т.е. средата не оказва никакво въздействие на вълната. Ама дай тази липса на взаимодействие да наречем "пълно увличане", щото предразсъдъците не допускат друга мисъл За какво "увличане" става дума изобщо след като няма "увличащ" (нещо движещо се) в задачката? Когато има някой, който да увлича, трябва неговата - преносна - скорост на събереш със забавената скорост на светлината в средата в резултат на горното взаимодействие (което картинката не показва, така че е безсмислена), по съответният закон, и едва тогава ще се види има или няма увличане. А така, термини без смисъл се претакат като кисело зеле, съответно и ползата...

На думата нищо и няма. Нещо им има на хората, дето не я разбират А скандалът ще го пуснем по водосточната тръба...

Ами нали точно това е проблемът. При хипотезата с етер аберацията теоретично става само в неувлекаем етер. Ей на, картинката в дясно показва какво става със светлината в среда, която я увлича напълно. Както се забелязва, там аберация липсва - наклонът на телескопът не се променя, за разлика от реалното наблюдение изобразено в ляво, което изключва увличане. Разбира се, тук проблемът възниква поради самото допускане, че налице трябва да е някакво увличане от някаква среда

То още наличието на звездната аберация показва, че е невъзможно пълно увличане на светлината, двете явления се изключват взаимно.

Според актуалната квантова механика електронът определено е състояние на електроното поле с един квант. От там нататък всякакви вълни или матемтически обекти ("вълната на вероятността" например) са призвани да изкристализират някаква картинка на база известните ни класически понятия. Която няма как да стане, защото интуицията не работи на това ниво. Например идеята за електронна вълна ни свежда до модела на Бор, който не работи добре в общият случай. Може би най-адекватна представа би била за частица, която едновременно се движи по всички възможни класически траектории, които и налагат ограниченията наложени от ядрото. Верно, това няма смисъл в реалната каузалност, с която сме свикнали в ежедневието, но това е най-близкото до което можем да стигнем... "Вълна на неопределеността" на мене например ми идва в повече от колкото горната идея, макар че е от същият порядък Най-визуална представа (доколкото изобщо може да се говори за такава) според мен дава транзакционалната интерпретация на квантовата механика. Идеята там е, че частицата - в някакво особено време, не настоящото - опитва възможните пътища и минава по най-удачният между събитията. Местоположението на частицата се определя от интерференцията между вълна, идваща от източника, и вълна, идващата от детектора (от бъдещето, но в някакво "скрито" време). Тази теория има доста критики, но тя доста директно е свързана с горната идея на Файнман. Ето ти ТУК обяснения от един неин привърженик. Изобщо, тук стигаме до интерпретациите на квантовата механика, и нито една от тях не е идеалната. За обща култура по повечето интерпретации може да погледнеш ТУК. За да разбереш начина на мислене в идеята най-горе - частицата минава по всички възможни пътища едновременно, бих ти препоръчал една приятна книжка: КЭД — странная теория света и вещества от Файнман. На много прост и достъпен език се обясняват базовите положения.

Има една основна връзка между енергия, импулс и маса на покой, която често цитираме: E2 - p2c2 = m2c4 Реалните частици я удовлетворяват точно, виртуалните - само приблизително. Виртуалните частици които се пораждат при еднакви заряди имат излишък от импулс в сравнение с това уравнение, тези породени от различи заряди - недостиг на импулс. Затова в първият случай се появява сила на отблъскване, във вторият - сила на привличане, най-просто казано.

Ще е равномерно и праволинейно, до толкова, че материята от стените няма да влияе на това движение. Но всяка допълнителна материя вън или вътре ще си работи по законите на физиката. Ами за кацнал на повърхността на сферата наблюдател, обект вътре в сферата ще се движи равномерно и праволинейно, или ще бъде в покой, без чужда помощ. Точно от тази особеност възниква и въпросът - вътре в сферата аджеба има ли поле, и по какво то се проявява, ако "има"?

А ти каква очакваш да е избирателната система при много желаещи? Сам се жалваш че не всеки успява да говори достатъчно на народа и да дебатира. Е, за да се случи това, трябва подредба, йерархия - издигане на кандидат, набиране на гласове и т.н., с дисквалификации на всяка стъпка. Ти какво предлагаш, всички да се юрнат едновременно и да настане хаосът от който се жалваш? Ми що се жалваш тогава от него? Глупости на квадрат. Прякото избирателно право означава, че имаш право да гласуваш непосредствено за кандидат, а не за посредник който да избира кандидатът на база дадените му правомощия от твое име. И това няма общо със демократичната избирателна система - и двата варианта са демокрация, и двата варианта съществуват в света. Хич не си наясно по нещата, от които се жалваш... Елементарно е, Уотсън, но преди да се жалваш трябва да мислиш. Изборният процес е разход на ресурси. А бюджетът е лимитиран. За това, за да се види че имаш някакъв шанс, че хората те разпознават и те желаят, трябва да направиш анкета сред тях - дали изобщо имаш някакъв шанс, дали балонът ти с жеания не е излишно надут. В това е смисъла на подписката - ако не се намерят достатъчно хора за да те издигнат, явно не ставаш и за чеп за зеле. Тъпо е да протестираш срещу такива елементарни тестове. Това е когато със събирането на подписката покажеш, че ставаш. После има и други тестове - до колко си организатор на кампанията, доколко можеш да събереш финансиране за нея, и т.н. Що за избранник ще си, ако не се справяш с такива базови дейности? На всеки етап ти си избиран, за тебе гласуват явно или тайно. Чак до финала. На всеки етап ти се изпълнява желанието. И не ти се ограничават правата. Така е. И тук вече не зависи от правата ти, а от възможностите ти. Щото по правата всички са равни, щом си влязъл в схемата никой не те ограничава по права, но по възможностите си до финала стигат само лимитираната бройка. И няма място за оплакване от липса на права. Сега проумя ли? Колко човека трябва да издигат, е чисто технически въпрос, който зависи от много неща, като големината на района например. За малки райони може едно 10% от електоратът, за големи може да падне повече, все пак да не създаде големи технически трудности от една страна, и да е достатъчно представително от друга - с горен лимит 2-5000 човека. Но това е въпрос на конкретно обсъждане. Този аспект зависи и от типът на изборите, ако участваш чрез партия, лимитите се отнасят до партията, до някакъв минимум нейни членове, или пак до подписка, варианти много.

Ти бъркаш права с възможности. За да го схванеш, ще ти го обясня с по-прост пример. Има състезание за скок на височина. Всеки има право да участва. Само че първо трябва да мине квалификациите, които да отсеят множеството участници. При изборите, това са ред законови ограничения, свързани със събиране на определен брой подписи за издигане на кандидат например. Но ограничение в правото да участваш няма. Има ограничение в броят състезатели, които ще отидат на окончателното състезание, и само от твоята проява зависи дали ще си от тях. Тоест зависи от твоите възможности, а не от ограничаване на правата ти да участваш. Отнесени към състезанието, изчисленията които привеждаш са по отношение на твоите възможности и нагласи - ама много други състезатели имало, ама много е висока летвата, ама пътеката за засилка всички я тъпчат... Ами дадени са ти възможностите да се пробваш, от там нататък правата ти се ограничават до там, до където започват да засягат чуждите права. И всичко се свежда до твоите възможности - в светлината на състезанието, да прекараш задните си части над летвата. Така че сметките ти не засягат никакви права, а са просто оплакване от трудностите на живота

Когато си в куха сфера, изчисленията показват че сумарно силите от всички участъци на сферата в точката във вътрешността в която си, се компенсират. АКо се вгледаш, когато си до едната стена, от към нея ти действа малко кооличество маса от близко разстояние, но в противна посока имаш цялата останала сфера макар и действаща от по-големи разстояния. И изчисленията показват, че при такива фигури, като сфера, елипсоид, цилиндър - хомоеоиди - вътре в кухината във всяка точка силите се компенсират. Това е характерно за полета, намаляващи с квадратът на разстоянието - това на Нютон и Кулон.

Какво очакваш по същество срещу голословни твърдения? Сметките ти нямат никакво отношение към някакви права.

Ти сериозно ли? Не се ли умори от празни приказки?

Кухата сфера не е в свободно падане в примера. Аналогията е кухо земно кълбо например. Да, в нея не се екранира гравитацията от външни обекти, но смисълът на цялата задача се свежда до следното: вътре в такава сфера има ли поле, създадено от стените на тази сфера? И чрез какъв факт се изразява това "има"? В кухата сфера чрез какво се изразява гравитационното взаимодействие, след като там интензитета на полето навсякъде е нула, и телата плават в безтегловност и се движат според първият закон на Нютон - по инерция? Теоретически там нямаме гравитационно въздействие. Имаме ли тогава там гравитация и поле?

Хм, не трябва ли първо Бог да признае и да приеме, че е рожба на човешкият ум? Цялото му всемогъществи и всички фитки са измислени от хората, Той сам с нищо не е допринесъл Чак после ще мислим за обратният ход...

Какво означава "имаме навсякъде"? Как се проверява, освен че е някакво твърдение? Проявява ли се навсякъде поле? Във Фарадеевият кафез имаме ли поле? Потенциалът освен да характеризира полето, трябва да може и да отличи област в която нямаме поле. С каква стойност трябва да е потенциалът там, където няма поле, след като той се определя с точност до произволна константа? И по тази причина потенциалът - поне в класическите теории - не е измерим директно, а характеризира полето само чрез разликите си в близки точки?