scaner

Добре де, дай все пак по въпроса - има ли някакво проявление като на поле в кухината, за да твърдим, че там има поле? Ако няма - както е в случая - защо да твърдим, че има поле? Допълнителни аргументи от ОТО - принципът на еквивалентност: въздействието на гравитацията е еквивалентно на въздействието на една ускорено движеща се отправна система. В кухината нямаме поведение на ускорено движеща се отправна система, а на инерциална. Следователлно отсъства всяко проявление на гравитацията. Тоест имаме състояние, напълно тъждествено с липса на гравитация. Защо тогава да твърдим, че има гравитационно поле там? Нека да спазваме принципът на Окам и да не намесваме излишни същности когато може да се мине без тях..

Дай спри с тези вълни в различните пространства... Полето се изявява чрез способността си да въздейства на някакъв род обекти. Тази способност има причина, има и проявление. Проявлението е да наруши първият закон на Нютон, за движението по инерция. Причината е в наличие на енергията - енергията, по дефиниция, е способността на материята да извършва работа. Ако има енергия - има поле, ако няма енергия - няма поле. Е, първата точка, проявлението - вътре в кухината се спазва първият закон на Нютон - едно тяло се движи по инерция защото там не му действат сили от страна на корпуса на кухината. Втората точка, с енергията, особено ясно цъфва при електростатиката - енергията на полето е пропорционална на квадратът на интензитета му (ей ТУК). А тук интензитетът е нула, значи енергия няма, и поле следователно няма - липсва този който може да върши работа над телата. Тоест вътре в кухината липсва всякакво проявление на поле. Следователно, не можем да твърдим за някакво поле вътре - то е принципно неоткриваемо, а неоткриваемите същности не съществуват за физиката - те не създават причинно-следствени връзки. Че какво пречи нна потенциалната яма да стига до дъното, до липса на поле? От някаква стойност - хоп до нула. Въпросът е какво ще наречеш поле - потенциалът, или интензитетът. Защото постоянният потенциал няма характеристики на поле, както се видя до тук.

Какво значение има как отделните хора се заблуждават? Така е от край време, а ще става и по-зле. Айде пак, въртим се в кръг... Религиите били науки до някаква степен... Пак да се върна на първоначалният си въпрос: какво е "наука" и има ли вярата място в нея? Това ще изясни до колко и в каква степен религиите са наука... Определенията понякога вършат работата на Дамоклев меч за такива дилеми

Това е избор, начин да определим една произвлна константа. Но това няма значение, можем да я сложим където и да е. Въпросът е - какво значение има мястото на нулата по отношение поведението на телата в сферата? Те се държат по едднакъв начин каквато и стойност на потенциала да сложим, независимо дали наричаме тази стойност нулево поле или ненулево поле. Демек, проявява ли се по някакъв начин въздействието на полето върху поведението на частиците? Не, не се проявява. Е, защо тогава да твърдим, че вътре има поле?

Според мен религията е допълнението към съвкупният опит до цялото. Малък опит, много неяснота, много религия, както и обратното. В смисъл, колкото повече опитът се разширява, толкова по-малко пространство остава за допълнението, т.е. за религията. А науката е успешният инструмент, с който съвкупният опит започва да се увеличава и систематизира много по-ефективно По мое виждане, институционализирането на религията я превръща в средство за социална психотерапия. Да, върши работа, но не може да се сравнява с науката.

Ами в това се състои целият въпрос: чрез какво се проявява гравитационното поле в кухината, ако го има? Кое от проявленията му е раазлично от ситуацията, в която липсва напълно? Енергиите и потенциалите вече видяхме, че не вършат работа - там е въпрос на избор кое да бъде нулата. Има ли нещо друго?

Да де, ама науката прави грешки за да може да си поправи модела. Докато в религията това не е възможно. Една от важните разлики. Която показва, че религията не е наука. Не искам никъде да вкарвам разговора. Просто питам дали вярата е разновидност на науката, според това какво е "наука". Защото не виждам вяра в науката. Тя изгражда модели, пробва ги чрез метода на пробите и грешките, уточнява ги, и завърта тая спирала. Тук вяра, истина, такива понятия няма. Подлагай всичко на съмнение! Че може някой да се смее последен. Проверката с експеримента при науката разрешава тази дилема. Критерии за истината? Ама за абсолютната истина ли? Ако имах такъв критерии, вероятно нямаше да мога да ти го сервирам, като свинско със зеле. И освен това, щях да бъда бог. Конкретно, питах за тези истини дето ги имало в религията, ама науката ги била игнорирала. Що за истини са, и има ли ги там където казвате? Аз помня и друг лозунг: "Марксизмът е всесилен, защото е верен" Чакай сега. Всичко това което разправяш, е ползване на резултатите на науката в интерес на една или друга група хора. Това са проблеми на тези дето ползват резултатите на науката, не на самата нея.

Не е точно така. За куха сфера има цяла теорема, Shell theorem. За определен клас фигури, наречени хомоеиди (homoeoid), има други теореми, които доказват, че за тези фигури във вътрешността пробно тяло няма да изпитва сили. Това е т.н. трета теорема на Нютон , например ТУК (страница 9). Хомоеоидите включват сферата, елипсоида и цилиндъра. За не-сферично симетрични фигури във вътрешността ще има гравитация. Например огънат кух цилиндър, или кух тор. В този ред на мисли, отговорът ми към Шпага не е коректен - тя дава елипсоиди.

Отговорът е по конвенция Волтметърът ти измерва разлика на потенциалите - на този от точка вътре, и на този, който е на масата на картинката. Разлика естествено ще има, но вътрешният потенциал за удобство можем да го приемем за нула. Никой не изключва че извън сферата е има поле, т.е. масата ще е на някакъв потенциал. Това по никакъв начин не гарантира, че вътре има поле - напротив, полето имаме от вън, където интензитетът не е нулев, съответно и енергията съсредоточена в полето не е нула. За вътре в сферата нямаме никакви индикации че има поле. Тук спорим за сферична кухина, обградена с равномерно разпределена маса, т.е. симетрична около центъра кухина в кълбо. Ако липсва такава симетрия, няма да се получи константен потенциал в нея, съответно интензитетът няма да е нула навсякъде, и ще имаме гравитация.

Нищо няма да намерим, там е работата. И това е застопорено с принципът за еквивалентност. Скоростта на светлината ще има същата стойност независимо дали падаме свободно или не А налягането е страничен фактор, да не го намесваме... Тук не ни трябват гравитационни полета, опита на Саняк не се влияе от тях. По-горе беше повдигнал въпроса с енергията на полето. По аналогия - в електростатично поле ще имаме същата ситуация - вътре в метална сфера потенциалът е константен, интензитетът е НУЛА. Енергията на полето в електромагнетизма е пропорционална на квадрата на интензитета, така че тук чистосърдечно получаваме нулева енергия на полето във вътрешността - демек няма поле

Зарежи тея тела. В момента разглеждаме гравитацията създадена от тялото, обхващащо кухината. Другите гравитации никой не ги отменя. Същото поведение ще го имаме и в електростатично поле, ако сферата е заредена, вътре не трябва да има поле - потенциалът ще е константен. Така работи Фарадеевият кафез, дето екранира външно поле да влезе вътре. Свободни заряди вътре няма да изпитват въздействие от стените, но ще си се привличат/отблъскват един друг. Макар че има една много любопитна разлика между електростатично поле и гравитационно поле, която може да има много далечни последици по посока квантовата физика

Тази енергия е определена до произволна константа, така че вътре в сферата можем тази константа да я нарочим за нула. Вътре съшо имаме вакуум, не забравяй - така ни харесва. Тази енергия се изявява само между две точки, а тук между всички точки в кухината нямаш никаква потенциална разлика. Това как се проявява на практика? Или по никакъв начин не се проявява? Във физиката все пак трябва да работим само с наблюдаеми величини

Не е задължително. Това е друг, абсолютно независим фактор. Може да бъде постигнат и без никаква гравитация, с подходяща помпа За простота - в кухината на земята имаме вакуум, за да елиминираме други взаимодействия с материята. Някакво зацикляне се получава...

Сега остава да защитиш мнението и на този чиляк Тантине, ако има гравитация в кухината, как тя въздейства на поведението на телата там? Отговорът на този въпрос ще отговори има или няма гравитация. Вече зададох въпрос: по какво се различава поведението на телата ако потенциалът в кухината е 0, от поведението на телата ако потенциалът там е 37384950670 примерно? И ако не се различава (както е в реалността), какво означава "имаме поле"? По какво такова състояние на не-въздействие се отличава от "нямаме поле"? Хайде бе, прости въпросии...

Какво значение има конкретната стойност на потенциала, още повече че той е определен до произволна константа - която се определя от удобство? Ако приемем (в случая за удобство) потенциалът в кухината за нула, в безкрайният вакуум ще има някаква друга стойносст. И какво от това, ? Същото е в кухината - всеки две произволни точки нямат потенциална разлика. Значи, полето в нея е нулево? Да де, като сравняваш област с поле с област без поле, естествено да има разлики. Но какво общо има това с казуса, който разглеждаме - има ли поле в кухината и с какво се проявява то? Нещо неясно ли задавам въпросът, че ми изтръпнаха пръстите да го повтарям?

Поведението на предмета ще зависи от полето извън кухината. Нас в случая това не ни интересува. Ставаше въпрос - има ли поле в кухината, и ако има, в какво се изразява?

Какво доказва това? Ако в примерът сложим потенциалът в сферата равен на нула, той пак ще е максимален. Каквото и произволно число да ти хрумне, пак ще е максимален. Въпросът е - стойността на постоянният потенциал променя сли с нещо поведението на телата в кухината? Ей на, слагаме потенциала = 0, какво е поведението? После слагаме потенциалът в кухината = 3436484950, какво е поведението? Различно или същото? И ако няма разлика, има ли поле в кухината и в какво се изразява "имането"?

Съсредоточи се в областта, в която потенциалът е константа. За да пренасяш обекти до безкрайността, трябва да преодолееш полето извън кухината, а ние тук говорим конкретно какво има в кухината. Ако приемеш потенциалът в кухината за нула, енергията нужна за пренасяне на тяло в безкрайност няма да се промени, така че това е неудачен пример. В кухината пренасянето на маса между произволни две точки не изисква енергия (демек потенциалната енергия в тази кухина е една и съща във всяка точка, а потенциалната енергия и тя е определена до константа, и можем да я сложим колкото си искаме, за удобство нула ). Пак да попитам - по какъв начин се проявява полето в кухината, ако изобщо го има? Каква е разликата в поведението на телата в тази кухина, в зависимост от стойността на потенциала? И ако няма никаква разлика, има ли поле в кухината? Защо тогава да си измисляме ненаблюдаеми духове?

Ако полето е там и реално съществува, как се проявява? И ако не се проявява, какво значи че е там и съществува? За това става дума. И какво значи "потенциалът не е нулев", след като по дефиниция потенциалът се определя до произволна константа - а в случая сме точно в тази ситуация, потенциалът е константа, която е с произволна стойност, и за удобство я слагаме нула? Дори да не я слагаме нула, по горната причина, поле няма. Представи си, че цялото пространство е с постоянен елетростатичен потенциал (или гравитационен, все тая). Има ли някакво значение това за физиката, за поведението на обектите? Различава ли се тази ситуация, от другата, при която този потенциал е нула? Не се различава. Поле имаме когато имаме градиент на потенциала, когато той е константен поле няма.

Хм, а има ли гравитационно поле в такава сфера? Хомогенно поле по определение е поле, чийто ненулев интензитет (т.е. силата която упражнява върху пробно тяло) е еднакъв по направление и големина в цялото пространство. В описваната кухина имаме постоянен потенциал във всяка точка. Тоест в нея липсва интензитет на полето, той във всяка точка е нула. НО, потенциалът на всяко поле е определен с точност до константа, така че можем да изберем потенциала в кухината нула. Демек в кухината поле няма. Именно за това там човек е в безтегловност

Сериозно ли вярата в Бог е разновидност на науката? Хайде да тръгнем по-отдалеко - какво е "наука"? И има ли изобщо вярата място в нея? Ако случайно има, до каква степен? За да стигнем до някакво сравнение с богове и подобни... И ако вярата няма място в науката, вашата теза е изначално погрешна Какъв е критерият за "истина"? За да разберем, има ли ги в религията изобщо, и игнорирала ли е нещо науката? Да поясня, не става дума за логически самоопределените истини като "никой не може да открадне шапката която нямам". Хубавото на науката е, че резултатите и са проверими. По този начин се избягват всякакви конспирологически конструкции, зависещи от някакви йерархии. Напротив, йерархиите се градят на база авторитети. А точно това няма значение за науката.

Според мен алгоритъмът на избор на точките ти е някакъв особен, избира точките с еднаква стъпка и ги синхронизира, има участъци в които не се избират точки, за това и става винтовата плоскост. Виж какво се получава от началните ти уравнения: x = r*cos(psi)*cos(theta)*cos(phi) y = r*cos(psi)*cos(theta)*sin(phi) z = r*cos(psi)*sin(theta) w = r*sin(psi) Избираме psi=const така, че sin(psi)=C1=const, cos(psi)=C2=const. Ако в допълнение заместим r.C2=R (=const) в резултат се получава: x = R*cos(theta)*cos(phi) y = R*cos(theta)*sin(phi) z = R*sin(theta) w = const В резултат имаме повърхност описвана с два независиими параметъра, theta и phi, и тази повърхност е параметрично зададена сфера в тримерното пространство по дефиницията за сфера. Третият параметър, psi, само определя радиусът и. Това което се забелязва е, че радиусът на тази сфера R зависи от параметъра psi, тоест зависи от нивото W на което сме "вдигнали" тримерното пространство за да го съчетаем със хиперсферата. Следствие от това е, че ако въвеждаш оцветяване, чертежът ти трябва да представлява сфера, съставните плоскости на която ще бъдат в различен цвят с промяната на W (psi). От което следва, че винтовата плоскост е само страничен ефект от дискретизаацията, а не реалност. Според мен, както и да ги оцветиш, ще настане пълна мацаница... Така че оцветяването не е добра идея, а и дава по-малко допълнителна информация към проблема, отколкото скрива. Не е ли по-добре да си разглеждаме сферите нормално, като имаме на ум, че радиусът им зависи от издигането по четвъртото измерение? И така се връщаме на анимацията, която дадох нейде по-горе

Ами в картинката тримерното пространство е "равнина" с фиксирано W, W=const. И нас ни интересува всичко, което попада на тази равнина, нищо извън нея не представлява интерес. В това се състои задачата. Всичко е така, но трябва да намесим в картинката къде е "равнината" на тримерното пространство което ни интересува. И тогава задачата намира тривиалното си решение. СЪщото е в тримерното пространство. В него може да прекараш безброй много равнини, в зависимост на каква Z разположиш координатната мрежа X-Y. И фиксирайки съответното Z=const, определяме с коя равнина си имаме работа и какво искаме да определим специално за нея. Същото е и с координатата W в 4-мерния случай, тя определя мястото където е разположено интересуващото ни 3-мерно пространство. W не трябва да се променя, когато говорим какво се случва в някакво конкретно 3-мерно пространство. Избираме някакво W, и смятаме какво се вижда в 3-мерното пространство. И тогава няма как да се появи спираловидна плоскост. Може да го смяташ и с полярни координати, но при спазване на условието W=const. Ако сложиш както си избрал psi=0 (тогава автоматично w=const=0), то останалите координати описват сфера - независимо какъв е ъгълът, r=const, това идва от най-първичното уравнение за 4-сферата. Изглежда това пропускаш, от промяната на r се получават тези спираловидни плоскости.

Ами координатите x,y,z,w се справят прекрасно с това. Още повече, че са свързани с полярните с еднозначна и двупосочна връзка. Пък и началното уравнение е дадено чрез тях, защо да се отклоняваме? Ами формулата на сферата за която говорим: X^2 + Y^2 + Z^2 + D^2 = r^2 Тя налага ограничение върху произволността на координатите x,y,z,d - за всеки три зададени числа например x0,z0,d0 можем да изчислим y0, и така получаваме произволно количество точки с 4 координати, удовлетворяващи урвнението, т.е. намиращи се на 4-сферата. Единственото изискване е и четирите координати да са реални числа. За простота, избирай по случаен начин три от координатите със стойност от 0 до r, и смятай четвъртата от формулата, като игнорираш комплексните резултати. Мога да ти опиша и по-коректен алгоритъм. Добре де, сфера с двумерна повърхност, обвивката на кълбо в 3-мерното пространство. Каша в терминологията настава... Нещо се бърка тук. Как от горното уравнение, свеждащо се тривиално до сфера в 3-мерното пространство, може да се получи по-сложна конструкция като винт?

А за какво ми е полярната координатна система? И декартовата ми върши прекрасна работа. Дай да не си усложняваме живота, а? С декартовите координати е още по-лесно. Изключването на 4-тата компонента става с полагането W=const (с което разпъваме 3-мерното пространство, в което ни интересува сечението, на координаата W=const), и имаме уравнение на повърхнина в тримерното пространство, която по всички свойства е сфера, а нейният радиус ще зависи от избраната стойност на const. И опираме до уравнението на сферата от по-предния коментар. Затова и идеята ми беше да не нагазваме в полярните координати - колкото е по-сложно, толкова вероятността за неконтролируеми грешки е по-голяма Пак усложняваш нещата. А критерият за оцветяване какъв е? И защо трябва да ги оцветяваме изобщо, след като всички точки от резултата са от една и съща двумерна повърхнина, и тя по решение е само една? Та, пак въпроса ми: как двумерната сфера като единствено решение ще се превърне във винт? Или това е просто някаква грешка, получена при интерпретацията с полярни координати? Защото от x-y-z формата на решението следва единствено сфера. А сигурен ли си че програмата за визуализация работи коректно? И по-прост въпрос - какво и как се проектира? В смисъл каква е траекторията на проектиращите лъчи, къде е техният източник? Защото формулата по-горе ни дава сечение на 4-сферата с 3-равнина, грубо казано, и тя е обикновена сфера.