scaner

Първо, какво е "кривина на пространството"? Това не е лесен въпрос, затова нещо по-просто - какви свойства има кривината на пространството? Това е доста по-просто, ОТО казва, че кривината на пространството не може да изчезне при никакъв избор на отправна система. Дори при свободното падане, кривината на пространството е ненулева . Кинетичната енергия обаче, от друга страна, при определен избор на отправната система изчезва. Ако в една отправна система ракетата се движи - има кинетична енергия, в друга отправна система - тази на ракетата - тази кинетична енергия е точно нула. Затова двете величини не могат да се сравняват - кинетичната енергия не може да създава кривина на пространството. Освен това, силата не е първа производна на кривината - в хомогенно гравитационно поле сила има, но кривина няма. Да не говорим, че сили има и при електростатично поле, което е много порядъци по-силно от гравитационното, докато кривината там пак се определя само от разпределението на масите. Освен това движения има и в пространство, което не е изкривено. Кривината само допълнително променя тези движения. Освен това ти говориш твърде общо. Защото в ОТО се разглежда не кривината на пространството, а кривината на пространство-времето, която е съвсем различна величиа. Освен това пространството(-времето) може да е метрично или неметрично, в неметричното пространство изобщо не може да се дефинира кривина, а там пак има сили. И така нататък. Малко манджа с грозде е тази хипотеза

Всичко се свежда до смисъла на термина "обединение". Как са се обединили класическата физика на частиците и вълновата теория? Всяка е направила един или друг компромис, за да могат да се опишат квантите - те не са нито частици, нито вълни, но техни поведения в някакво приближение се описват и с двете теории. Но тези компромиси не са произволни, а следват по-дълбоки физични принципи. Същото ще бъде и с КМ и ОТО. В момента проблемът е какъв е компромисът от всяка страна, и трудностите са чисто технически. С намиране на нужният компромис те ще изчезнат. Едно доста сериозно положение е че компромисът се намира в понятията пространство и време. ОТО изисква във всеки момент обекта да има точно положение. Което очевидно е непълно описание, което ни води до парадоксите на Зенон - такава ситуация изключва движението от картинката, липсва причината какво ще накара в друг момент обекта да си смени положението? КМ вероятно е по-близо до истината, тя изключва обектите в даден момент да имат точно положение. Което пък обезсмисля понятието за траектория. Изглежда тук движението е имплантирано по-дълбоко. Затова вероятно опитът ни да описваме нещата в тази наука с място и момент не е продуктивен, и тя набляга на динамика на състоянията. Как ОТО може да се препише в този контекст, все още не е ясно. Това изисква пространството и времето да възникват от някаква нова реалност, която в някакво приближение - например големи размери, божа работа - ще дава сега познатата картинка на пространство и причина/следствие. Преди време, когато имах повече свободно време, четях едно списания, "Chaos, Solitons & Fractals" на Elsevier. Там от време на време се публикуваха много интересни (и в някакъв смисъл откачени) хипотези (и това списание не е единственото по такава тематика). Точно такива, каквито се стреми да търси Станислав Янков, че и оттатък. Но там това беше целенасочено, хипотезата се развиваше количествено до известно ниво, и се получаваха някакви следствия, по които можеше да се оцени полезността и перспективата на самата хипотеза. Например какво би дало на физиката време, което не е едномерно както сега го ползваме, а има фрактална размерност? Това в контекста на геометричните модели във физиката. Подобни идеи понякога се оказват продуктивни, и възникват (най-често временно) цели направления които да ги изследват. Нещо такова се случва в момента с опита физиката да се преустрои на безкоординатно описание. Ако това успее, ще е решителна стъпка в обединението на различните теории. Но засега бъдещето е в мъгла. И за това е интересно

Аз не казвам, че ти имаш проблем. Това което е проблем за всички хора, може и да не се нарича проблем - просто такива са нещата Проблемът според мен е, че просто избързваш, кипиш от нетърпение, което от друга страна може да доведе до вътрешен конфликт поради големите желания и принципно ограничените човешки възможности. Затова и съвета ми беше, малко да забавиш темпото и да утъпкаш по-добре почвата. Иначе е похвално желанието да се разберат нещата, това ни движи всички нас напред. Сега, бих ти препоръчал малко книжки. И не само за тебе, за всички. Има една група любители на научните книжки. Преди да премине в нелегалност (което е дълга история), тя беше известна като "Колхоз" (малко повече инфо, макар и вече остаряло). От много време тя е принудена да работи нелегално, като работата и се състои в това да събира, сканира, оцифрова и обработва книги от областта на естествените науки, с много добро качество на обработката. Тоест в тази библиотека със сигурност може да намериш на практика всичко в тази област, със знак за качество по всички параметри. Групата не е голяма, така че не смогва на всичко, им и липси. Тъй като не съществува пряк достъп до тази библиотека, има разбира се заобиколен Ето ТОВА е съдържанието на библиотеката за тази седмица, с времето то само нараства. Това е HTML файл. Някои браузъри ти го отварят директно като текст, затова тогава е добре първо да го запишеш като файл на диска (с наставка .html) и после да го отвориш. Той е доста голям, може да се отваря дълго време. Файлът съдържа описание на категоризирани книги, със водещо съдържание в началото на файла, така че лесно да стигнеш до областта която те интересува и да намериш имената на нужните книги. В този списък те са около 77000 (а някога събирането започна от около 200). Към всяка книга има линк, който обаче никъде не води. Идеята на този списък е да намериш точното име на съществуваща в свободен достъп книга от нужната област, обработена от споменатата група. Към всяка наука има и раздел с популярна литература, който съвсем не е за пренебрегване. Има книги на английски, руски, испански, френски, че и български. Как да стигнем до кннигите? Едни добри хора направиха наскоро един сървис, Z Library, в който има над милион и половина класифицирани книги. В тази бройка се включват и колхозните книги, както и повторения. Важното е, че там могат да се намерят и книги извън колхозният списък. В случая, влизаш в Books, и в отворената търсачка пишеш името на книгата или авторът, и с много голяма степен на вероятност книгата ще изскочи. Търсачката замества списъка с наличността, който при такъв обем трудно се поддържа. Разбира се, и простото търсене в Гугъл на съответната книга никой не е отменил, макар че се навъдиха разни мошеници да ти искат телефонният номер срещу книгата, което не е добра идея. Сега, тези добри хора се скараха с едни други добри хора, които работят по сходен проект. Така че още около над милион книги все още нямат добър излаз на мрежата. Тъй като в Интернет едни други пък лоши хора дебнат за авторски права в тази област, и нещата с тяхното заобикаляне не стават толкова просто...

Виж сега... Напълно те разбирам. Според мен, ти страдаш от един проблем, от който страдат почти всички хора. Това е нуждата от завършеност на представата за света, нуждата всичко да може да се обясни, да има известна причина, за да можем да предскажем поведението му. И всичко това е свързано с оцеляването и еволюцията. Така се е научил да работи човешкият мозък, защото решаването на такива задачи се е оказало полезно в естественият подбор. Има много хубави книжки по тоя въпрос. Например препоръчвам тази на Майкъл Шърмър, "Вярващият мозък", тази на Даниел Канеман "Мисленето", има ги на пазара на български. При липсата на достатъчно факти човешкият мозък винаги се стреми да създаде логически кохерентна, непротиворечива картина. И това често е свързано с измисляне на липсващи факти, водещи картината до пълнота. При това този процес е напълно несъзнателен, ти си уверен че тези факти са реални. Има интересни изследвания, които сравняват показанията на очевидци на престъпления, и демонстрират убедително как всеки очевидец на едно и също престъпление вярва в коренно различна фактология. И как тази фактология се променя във времето. Така е възникнала и религията, вярата в Бог - човек се нуждае от пълната картина, и Бог запълва липсите. Това го казвам не като нещо лошо. напротив, това е нормално поведение при човека. Ти в момента си попаднал в подобен вихър: ти имаш дупки в знанията си, но искаш да имаш - на всяка цена! - пълната картина. Пълната картина на настоящият момент не съществува, така че ти започваш да изказваш всякакви предположения. Това не е лошо, обаче има няколко проблема. Колкото по-малко знаеш за проблема, толкова по-голям е хаосът, произволът и фантастиката в изказваните предположения. Колкото повече се запознаваш с известните факти, толкова по-канализирани стават хипотезите. В такава ситуация, според мен, човек не трябва да се втурва - сериозно - да изказва всякакви хипотези, и да ги приема като може би истината. Изказването на хипотези е полезно, дава насоки на мисленето, без това няма как да има напредък. Но, според мен, трябва да има някаква дисциплина, някак да се ограничава разумно нагонът да имаме кохерентни знания на всяка цена. Трябва човек да свикне да живее и без пълнота в картината. Вече до голяма степен не се налага да оцеляваме, така че една такава възможност, особено свързана с науката, е реална и необходима, при науката е задължителна. Казаното с толкова много думи по-горе може да се сведе до следното. Научи се да живееш с мисълта, че много неща не знаем, и вероятно много скоро няма да разберем. Че изказването на идеи е полезно, когато можем да ги разработим по-нататък, а не само да ги хвърляме в интернет пространството, и с тях да запълваме някакви липси или комплекси. И за да се реализира ползата, трябва по-добре да се усвоят наличните факти и възможностите които другите предлагат, както и да се усвоят механизмите с които една идея може да се разработи до по-сериозни следствия. Казвам ги тези неща, защото някога и аз бях настроен по същият начин. Нужна е канализация на усилията, за да не се губи ценно време от живота само в задаване на въпроси без отговор. Бих те посъветвал да четеш. Една важна посока на четенето е историята на науката: какво е измислено, как идеите еволюират, връзката между различните идеи, как проблемите предизвикват тяхната промяна. Какво е направено до сега, как различни посоки в развитието на една и съща идея водят до неочаквани резултати. Така постепенно ще стигнеш и до това какво е положението в настоящият момент с КМ и ОТО, кои проблеми ги раздалечават, какви идеи и до колко ги обединяват. Тази историческа посока е достатъчна да ти даде отговорите, които в момента ти липсват, но други вече са ги намерили. Усвоявайки тези хватки, ти може да се реализираш като добър учител или писател-фантаст Може да станеш и философ на науката, при всички случаи ще имаш удоволствието да разполагаш с максимално пълен поглед. Което също до голяма степен компенсира липсата на кохерентност в представите. Ако имаш желание да работиш в посока науката - което е някакъв житейски избор - пак бих те посъветвал да четеш. Освен вече изброеното, тук трябва и да научиш основните инструменти, езикът на науката. Това би ти отворило прозорец от натрупаната в главата ти информация да се зароди някаква идея, която, подходящо разработена, да даде ценни плодове. В тази посока е ценно да можеш да генерираш идеи, но е ценно и да ги реализираш. Така има шанс да станеш пълноценен учен. Всичко което си изброил по същество се вписва в тази картинка, на въпроси които нямат отговор, и хипотезите по тях на този етап не водят до нищо - демек те са пълнежът, който ние създаваме, за да получим кохерентните знания и покой за душата Например за пространството като поле с енергия. Има един интересен проблем, който е свързан с това предположение. От една страна, кривината на пространството не е материален артефакт, тя е само свойство на материята, която определя пространствените отношения. От друга страна обаче, промяната на тази кривина може да породи гравитационни вълни, които влияят енергетически на далечните обекти, т.е. имаме пренос на енергия. Той разбира се трябва да е свързан някак и с пренос на материя, енергията няма собствено съществуване. При което материята при самият източник на вълните намалява. Как точно става в случая тази връзка - кривина-материя, не е ясно. Всичко е количествено свързано в теорията, но някакъв по-дълбок механизъм не се вижда с просто око. Проблемът е много интересен, но до сега физиците съвсем тихомълком просто приемат че гравитационните вълни пренасят и енергия, и продължават напред. Това поведение според мен е един ефект за достигане на кохерентност, който по някое време ще изплува като важен проблем. Така че, според мен няма голям смисъл да се фантазира само с цел запълване на някакви липси в представите, освен ако не пишеш книга по фантастика Това е само мое виждане на нещата...

Значи точно това не е вярно. Нютоновият закон за гравитацията описва както тела, които се приближават едно към друго, така и тела, които се раздалечават едно от друго, така и частен случай на тела, които стоят на фиксирано разстояние едно от друго. Това по никакъв начин не е прописано в закона. Законът само показва, какви промени се случва с материята при определени допълнителни условия. Условията, които не са в уравнението а са външни за него, оказват въздействие на характера на поведението на материята. Същото е и при разширението.

Явно не се разбираме... Искам да кажа нещо просто. В класическата физика, какво подхранва движението по инерция? За да имаме движение по инерция, трябва да имаме изобщо движение. Ако нямаш движение, няма да има и движение по инерция. Тоест движението е фундаментално условие, начално условие в тази задача - изначално имаме движение, затова и се проявява свойството "движение по инерция" - след като имаш движение, и при допускането че телата не си взаимодействат, движението по инерция става тавтология, друго име на самото движение. Същото е при разширението. Ако ГВ не е предизвикал раздалечаване на материята, няма да има раздалечаване на материята и в бъдеще. А вече особеността на уравненията, обвързването на геометрията с поведението на материята, води до нова терминология - "разширение на пространството". То не е някакъв особен член от уравненията, това е продукт че ГВ довежда до разхвърляне на материята. Нататък няма механизъм който да го поддържа - какво се случва, зависи от това как материята си взаимодейства, директно и индиректно чрез геометрията. Примерът с 4-сферата, която се разширява. При някакви начални условия такава вселена може да е затворена. Два обекта лежат на един меридиан на тази 4-сфера. Което може да доведе до ситуацията, че два обекта ще си взаимодейства гравитационно по късата отсечка, която ги свързва, но могат също така да си взаимодействат гравитационно и по дългата отсечка, която минава по дългата част на меридиана, който ги свързва. Това взаимодействие ще ги привлича в другата посока, което ще се изразява в намаляване на директното привличане (по късата отсечка). Тоест такава геометрия самата тя проявява някакво свойство на антигравитация, без никаква тъмна енергия. А всичо това е само поради определени начални условия, при които може да се създаде такава геометрия. Всичко тези възможностти се съдържат в уравненията и начални условия и се проявяват в решенията им. Тук не става дума за материалност или нематериалност на свиването и разширението. И свиването, и разширението, са продукти на поведението на материята. А поведението на материята при Айнщайн е силно свързано с геометрията, и до голяма степен е антиинтуитивно. И вече стигаме до философският въпрос, защо уравненията са такива, каквито са. Но това е съвсем друга тема. Въпросите които задаваш отговорите им се крият в това - защо уравненията са такива, защо условията от които започва ГВ са такива. Самите уравнения показзват какво се случва при зададените условия. Всички механизми на привличане и отбъскване се съдържат в тях, но не са явно прописани като някакви членове. А трябва ли да има причина? В това е въпросът. Значи, науката и философията се развиват чрез революции, съществени промени в знанията. Установените от една революция знания и логически връзки се наричат парадигма. В рамките на една парадигма имаме кохерентност в знанията, имаме стройна система от установени принципи, устойчива във времето, на база които нещата могат да се обясняват. При преход в нова парадигма част от базовите принципи става следствия на по-фундаментални такива. Но за това трябва да имаме пробив, научна революция, принципно нови знания даващи нов поглед. В момента се намираме в парадигма, установена от квантовата механика (и ТО). Тя замества парадигмата на класическата механика, която не съдържа понятия като квант, и обяснява света без него. В новата парадигма се оказва, че понятието квант води до неопределеността - двете са като дупе и гащи, така да се каже. Разкъсването и проясняването на тази връзка (евентуално) може да се случи при следваща революция, когато се появят доказателства за нови идеи. Следваща революция може да покаже и по какъв начин скоростта на светлината се запазва една и съща, да покаже нов механизъм. Но на настоящият етап това не може да се случи, няма нужната революционна осбстановка Затова в сегашната парадигма сме принудени да приемаме някои неща като даденост, скоростта на светлината е такава, неопределеността и квантите са такива. Познанието се развива на тласъци, с натрупване и взрив. Сега сме в някаква степен на натрупване, но пробив още не се очертава. Все още натрупаните знания добре обясняват нещата. Четеш по книжките, че еди кое си явление може да отвори път към нова физика, но за сега няма пробив в тази посока. А трябват имено нови наблюдения, за да проучим изключенията от сегашният модел. По отношение на неопределеността, няма придвижване също. А без това нищо не може да се направи.

Да опитам да го обясня по друг начин... Примерът който ти дадох, е почти класически. Идеята му е да покаже как разпределението на материята влияе на поведението и в цялост. Но той е ограничен, не отчита факта, че пространството не е контейнер, че геометрията му е динамична. До какво ще доведе динамичността - която също е част от решението? Нека разгледаме вселената като 4-мерен балон, който се надува от точката на взрива. Всички обекти са по повърхността му. Самото надуване е процес, който се определя от началното движение на обектите - ако вселената беше само от два обекта, колкото те повече се раздалечават, толкова вселената ще става по-голяма, защото тя не е нещо външно. Тук е същото, така че механизмът който "надува" балона е движението на материята. А това движение е зададено от условията на ГВ. Ако ГВ не беше предизвикал раздалечаване на материята (съответно разширяване на вселената), то вселена изобщо нямаше да има. Тоест импулсът за разширение се крие в неизвестните условиия на ГВ, и ние само можем да регистрираме че ситуацията е такава. От там нататък ние само можем да изследваме поведението на това разширение. Ако това начално движение го няма, няма да има разширение в смисъл раздалечаване на материята, нямаше да има вселена. Тоест ние разглеждаме нещата след някаква начална инфлация, довела до ненулева вселена, така да се каже, и разглеждаме устойчивостта на решенията след нея. Значи разширението е запуснато от ГВ, и по-нататъшната му динамика се определя само от конфигурацията на материята, тя е негов двигател, нищо друго. Конфигурацията на материятта определя геометрията, тази геометрия определя поведението на вселената, промяна в това поведение променя геометрията, и тка нататък, цикълът се затваря. Тоест тук имаме взаимно обвързан сценарии, материята си взаимоодейства директно, както и индиректно чрез геометрията, която се описва с уравненията. Тази индиректност липсва в Нютоновият модел, и това е важна разлика с класиическите представи. Това само може да променя началната насока на развитие (разширението) в една или друга посока (към свиване например). В тази посока ми беше и примерът. Там разширението се предизвиква от началните условия, телата да се раздалечават. И нищо не го подхранва, гравитацията е такава, че работи срещу него, т.е. разширението не е заложено в самите уравнения, описващи гравитацията. Но при динамична геометрия законът за гравитация не е точно същият, това е поради самата конструкция на уравненията на Айнщайн, и затова влиянието върху разширението има повече варианти, по-сложно е. Особено при малка вселена компонентите на тензора на Ричи стават съществено различни от тези при голяма вселена, и те също влияят съществено. Например решението на де Ситер, което показва, че особено в началото вселената може да расте експоненциално, игнорирайки материята, т.е. можем да имаме условия за инфлация. Но самото разширение е начално условие в тази задача, а вече поведението му се определя от уравненията - разпределението на материята и нейното движение. Вече не знам до колко ясно се изразявам...

Значи пак да повторя, разширението е следствие. Дали ще има раширение или не, зависи от рапределението на материята, и съвсем не е очевидно - трябва да се решат уравненията, и тогава се разбира. Ето ти един пример: вселена само от два обекта, и без тъмна енергия. Какво ще се случи в такава вселена? Както и да се движат обектите, между тях ще действат сили на привличане. Тези сили с времето ще забавят раздалечаването на обектите, а после ще предизвикат и свиване. Имаш вселена, която се разширява в началото, после колапсира. Разширението на какво се дължи? На зададените условия за движение в началото. Няма друга причина. Колапса на какво се дължи? На силите между телата, действащи в посока привличане. Сега по-сложна задача. Имаш равномерно запълнена вселена. По какво се различава от горният пример? По това, че всеки обект изпитва равномерно сила във всички посоки, която се компенсира. Тоест началното условие - за разширение - го има, но няма условие за колапс на вселената. Ще имаш вселена която се разширява безкрайно. Най-опростен класически пример. Различава се от класическата физика по това, че самата геометрия позволява динамичност. Виждаш ли как самото разпределение на материята води до различни резултати?

Всеки модел в началото е измислен. Той става реалистичен, когато се потвърди с експерименти, до тогава е хипотетичен. За Големият взрив имаме реалистичен работещ модел. Е как да не е базиран на факти? Имаме факти, осмисляме ги в посока която ги обединява. Трябва да намериш връзките между фактите, иначе полза никаква. Тоест създаваме модела на база общите характеристики на фактите. От полученият модел получаваме следствия, проверяваме ги - те са верни. Това се иска от модела, няма други изисквания. махни си капаците. Пак си се объркал нещо. Науката не е просто събирачество на факти. Това да не ти е форма на филателизъм - трупаш там, и толкова? Не, науката е изграждане на модели на база общите черти на фактите, на база тяхното осмисляне и абстракция. Трябва да изградиш обща абстракция от фактите, която да работи и да дава предсказания. Фактите сами по себе си са мъртви и безполезни. В случая нямаме никакви проблеми. Моделът на Големият взрив, изграден от наличните факти, върши прекрасна работа. Много по-умни хора от тебе казват, че това е най-добрият модел, обясняващ наблюденията, и аз съм съгласен с тях. Ти ако имаш по-добър модел, моля, представи го. А такова тесногръдо отношение което показваш, няма полза от него. Много си заблуден. АКо смяташ, че моделът на Големият взрив е някаква религия - опровергай го. Покажи че е само измислица която нищо не обяснява. Но е добре първо да разбереш за какво става дума при него, щото до сега се изказваш напълно неподготвен.

Тук нещо се объркваш. Значи в уравнението имаме дадености, начални условия. Даденост е тъмната енергия, даденост е разпределението на обикновената енергия. От тук, решавайки уравнението при тези условия, получаваме решение. Това решение при задачата за вселената може да е едно от четирите вида дето малко по-преди ти изброих. Какво ще бъде - разширение, свиване, с ускорение и т.н. - зависи от даденостите, от разпределението на материята основно. Тоест разширението е решение, не присъства имплицитно в самото уравнение. Така както космологичната константа, независимо че присъства, може да не доведе до ускорено разширение, а до свиване - ако нормалната материя е така разпределена, че вселената не успее да нарасне достатъчно, че да я подхване тъмната енергия. Тези уравнения на Айнщайн са общи за всякакви ситуации. Какво ще получиш от тях, зависи най-вече какъв ще е тензорът на енергита и импулса в дясно. Ако това разпределение е локална маса, ще получиш така нареченото вакуумно решение на Шварцшилд - полето извън звезда, извън черна дупка. Никакво разширение няма при него, нали? АКо зададеш в тензорът на енергията и импулса още и момент на импулса (демек въртяща се звезда), ще получиш вакуумното решение на Кер. Пак няма разширения, защото задачата е такава. За да можеш с това уравнение да решаваш какво ще става с вселената, тензорът на енергията и импулсът трябва да ти описва разпределението и движението на материята във цялата вселена. Е, хората използват най-прост модел - равномерно разпределена материя с дадена плътност в цялото пространство. Тогава чак в решенията се появява и разширение, и свиване, като възможни варианти, описващи поведението на тази материя. И стигаме до решенията на Фридман.

Реликтовото излъчване идеално пасва на модела на големият взрив. И вместо да му се търси неизвестен източнник, източникът е в десетката Такива съвпадения ако на някой не му харесват, трябва да ги опровергае а не да ги отхвърля с лека ръка. Ако не можеш да го опровергаеш, ще го оставиш да работи. То всичко е "допускане" ако разглеждаш нещата на парче. Но ако включиш мисълта и тръгнеш от модела за големият взрив, той си иска и разширението, и реликтовото лъчение, и то точно с тези свойства които наблюдаваме, и химическият състав за който стана дума, и всичките тези неща не са допускане а необходимост за модела. Затова той почва да цъка като часовник. А защо трябва да се сгромолясва? Какво се променя? Разпределението на масата е същото както и преди рекомбинацията.Тоест продължава динамиката на движението каквато е била преди това. За останалото - описано е в ОТО (и там е друга причина да не се "сгромолясва" ). Съвсем естествени неща, заблудил си се нещо. Така е. И това събитие се е случило в същият космологичен момент, определен по възрастта на вселената по модела на разширението. Пак съвпадения, които не могат да са случайни. Е как да не следва? Нали реликтовото лъчение има спектър на идеално черно тяло. Тоя спектър от къде ще се вземе? Моделът на Големият взрив прекрасно го обяснява. Виждаш ли колко много съвпадения се получават, които обединяват всичките тези факти в един модел? Модел, който ги обяснява всичките? Пропуснал си по-горе, дето обяснявах, че точно това е целта на физиката - да се получи единна логическа картина с минимум предположения, а не хаос от много несвързани обяснения, както се мъчиш ти да разбиеш безхаберно нещата. В случая я имаме такава картина. И това е сигнал за успех на теорията. Обиновено така става с моделите - предсказват и обединяват много съвпадения Сега какво, да се откажем от такъв логически консистентен модел само заради някакви алогични капризи? Защо? Защото някой не си е научил уроците по осмисляне на фактите? Както се вижда по фактите, този модел работи. Ако имаш нещо против него, трябва да го опровергаеш, тръшкането срещу него не помага.

Като начало, как ти хрумна, че е само едно измерване? Друго измерване, това е реликтовото лъчение. То перфектно напомня на излъчване на абсолютно черно тяло, и ако го съчетаеш с идеята за гореща вселена, идеално пасва на температурата на йонизация на водорода, но с дължина на вълната точно количествено разтегната с толкова, с колкото се разширява и вселената за определеното време. Значи вече имаме две измервания, при това свързани с железна логическа връзка. Следващото доказателство е схемата на разпределение на елементите в наблюдаемата вселена. Като почнем от водорода, хелия, лития. С горенето на звездите водород намалява, хелият расте, литият и той, в различна степен. Далечните галактики, които наблюдаваме в миналото, съдържат основно водород и много малко литий и хелий, и липса на по-тежки елементи. При това в количественото съотношение на водорода, хелия и лития като функция на времевото разстояние точно пасва на изчисленото на база идеята за големия взрив от някакъв начален момент. Това дава ограничена възраст на вселената, която много добре пасва на възрастта получена от разширяващата се вселена. И още едно доказателство - формата на далечните галактики (в миналото) силно се различава от галактиките от по-ново време. Конкурентната теория - за стационарна вселена - изисква да няма такава разлика, във всеки космологичен момент разпределението на галактиките по форма трябва да е еднакво. А тук се получава тенденция за неоформеност в миналото, и то към една обща времева граница. Всичките тези наблюдения се съчетават прекрасно с модела за разширение на вселената не само качествено, а и количествено, сочейки обща времева граница. Затова и тази версия е най-използваната сега. Като добавим тук и ОТО, която дава страхотно рамо на модела, колко още наблюдения ти трябват? Човечче, за да не ти набивам непрекъснато канчето, прочети поне нещо по въпроса. Скучно става това тръшкане и тая неориентираност. Освен това, когато имаме толкова важно наблюдение, което не може да се обясни по друг начин, защо да не се правят генерални изводи? Изключително наблюдение си иска генералните изводи. Единственото възможно обяснение - разширението - може да се вземе на въоръжение, докато не бъде опровергано. А то все още не е Много са ти странни представите какво можело и какво не можело. Логиката е проста: търси се обяснение, с какво разполагаме? Само с обяснението Х? Ми да го ползваме, да видим какво ще даде. Ти нищо не предлагаш, така че кой ти е дал право на глас да караш науката да признава каквото и да било? Защо трябва да признава нещо, което и е работа да върши по идея? Разширявай си кръгозора, светът не е това което си представяш за него. А да предлагаш нещо - само когато дорастеш.

Ми така се правят нещата. Намират се базови, добре доказани принципи в природата, и на база логика около тях се изгражда логично кохерентна картина. Това е начина. Нютон е постъпил по същият начин. Да не мислиш, че е мерил нещо за да получи, че F=m.a? Не, това е постулат. Ти какво предлагаш? Мери някой нещо, получава числа. И после, какво да ги прави тези числа? Къде да ги пъха? Ми замисли се малко де. Айнщайн работи на принципът на дедукцията - от едно доказано твърдение да получи полезни следствия. Това което ти предлагаш, се основава на принципа на индукцията - от много частни случаи да сглобиш нещо единно. И двата принципа се използват в науката. Както виждаме, в ОТО е по-удобен принципът на дедукцията. В струнната теория обратно, индукцията също има роля. И в двата случая е важно, до колко резултатът е верен. Може да не се съмняваш, че ОТО, както и СТО, е подложена на фантастични проверки на точност. Още със създаването си тя дава две предсказания - за отклонението на перихелия на Меркурий, и за отклоняване на светлината от гравитацията на слънцето. И двата резултата са проверени още тогава, и резултатът потвърждава теорията. От тогава тези - и още доста други по-тънки предсказания (например ефекта на Шапиро, опита на Паунд и Ребка, да не изреждам) - се проверяват непрекъснато, с все по-добра точност. Теорията все още е железна в това отношение Така че наблюдения има, и те са убедителни. Не си прав. Нещо повече. Специфичният подход, по който е създадена ОТО, дава възможност за създаване на множество сходни теории, които минават базовата летва за логическа непротиворечивост. Ей ТУК има доста писано за тях. И множеството експерименти, които се правят непрекъснато в тази посока, са свързани не само с ОТО, а и с нейните алтернативи. А някои от тези алтернативи в първо приближение дават резултат такъв, какъвто и ОТО. Затова се подхожда от различни страни. Има експерименти, които отхвърлят цели класове алтернативни теории. Наблюденията свързани с Големият взрив също филтрират от тези теории. Към днешният ден списъкът с алтернативи силно се е намалил (срещал съм списъци с над 100 алтернативи), и ОТО все така се потвърждава от всички експерименти. По отношение на Големият взрив всичките от останалите дават на практика един и същи резултат. Така че наблюденията могат да те удавят направо, има ги в излишък. И гениалността на Айнщаайн се състои в това, че само на база общи установени принципи е построил схема, която се потвърждава безотказно и до днес. Така както е направил същото и със СТО. Защото част от принципите на които стъпва вече някой многократно ги е проверявал преди него, а част са просто гениални попадения. Както виждаш, и този метод е напълно работоспособен. Ти спориш защото не си наясно как стават нещата. Дългогодишната изследователска дейност си я има, от 1907 г. до 1915 г. Просто спецификата на тази дейност ти се губи. Така че за какво спориш всъщност? А на какво имаш вяра? Замисли се, на какво се гради твоята вяра? На нещо, логически подковано с доказани принципи и потвърдено с огромно множество експерименти? Или на някаква алтернатива, за която има само хипотетична идея, без нищо на квадрат? Ей тука ти е проблема, че вярваш на измишлизми, и не се усещаш че го правиш. Ти пък как стигна до тези изводи? Поне един аргумент, освен гадаене на боб, кафе или мокър пръст, имаш ли? Нямаш, естествено Не става с тръшкане тая работа, не ти ли увря главата за това?

Това е достатъчно. Така работи физиката. Законът за гравитацията на Нютон е можел да обясни падането на тяло към земята, можел е да обясни обикалянето около земята без тялото да падне, могъл е да обясни и възможността тялото да напусне земята и да се отдалечава неограничено дълго. Какви точно възможности се реализират за конкретно тяло, се определя от наблюденията. Та и тук, физиците са имали теория, която може да обясни всички варианти. Кой точно е вариантът, се определя експериментално. Хъбъл провел експеримент, и физиците стигнали до консенсус кой е вариантът. Останали подробностите около него: какъв точно е бил големият взрив, довел ли е до плазма или не (модела на Гамов за горещата вселена), и какви други наблюдаеми последици могат да се намерят. И ги намерили наблюдаемите последици, и всичко заспало. Докато моделът за стареещата светлина едно че не предсказал тези наблюдаеми последици, две че има и други проблеми. Тя физиката така работи - с минимум предположения да се обяснят максимум факти. Само тогава може да се получи някаква по-обща логически свързана картина. Големият взрив в случая попада на благодатна почва. Хем теорията на относителността го допуска, хем Хъбъл наблюдава негово следствие, хем други следствия се наблюдават в един или друг исторически момент. Всичко това се опира реално само на ОТО като теория. С остаряващата светлина трябва да се привличат още милион хипотези: а остарява ли наистина светлината, а реликтовото лъчение от къде се взема тогава, а останалите неща които обяснява Големият взрив (модовата структура на микровълновото лъчение, съотношението на базовите химически елементи и др.)... Науката разчита на това - колкото по-малко хипоотези обясняват много голям клас от явления, толкова по-мощен механизъм е задействан, толкова повече възможности за проверка имаме (един от базовите принципи да мръдне, клати се всичко), толкова по-перспективен е този път, толкова по-обширна логически състоятелна картина се получава. А другата крайност - всяко явление да обясняваш с нова хипотеза, е най-неработоспособният, и всячески се избягва, защото това вече не е наука. Защото се губи общност и науката се разпада на милион хипотезки, несвързани една с друга, изчезва общата картина, която е целта. Затова и силите се хвърлят на обхватните модели. Този за Големият взрив е такъв.

Апропо, ОТО не знае нищо. Знаят физиците, които я ползват. А те знаят - още преди Хъбъл да види каквото и да е - че вселената може да се разширява. И наблюденията на Хъбъл просто идват като дюшеш за ОТО. Така че идеята за разширяването не е измислица, тя вече стъпва на предварително подготвена почва. Измислица е идеята за остаряващата светлина - тя не почива на нищо. Кое е по-голяма измиислица - нещо, което има няколко независими и потвърдени обосновки (разширението: уравненията на Айнщайн, доплеров ефект), или нещо, което изисква обяснение чрез още неоткрит ефект (остаряващата светлина: демек, чрез намесата на Феята на зъбчетата) Така работи науката, обръща повече внимание на по-малките измислици. Защото така стъпва с по-стабилна основа и има повече възможности за анализ и проверка. А вече - каквото покаже проверката.

Виж сега, нормално е ако си в началото, много неща да пропускаш. Аз, честно да си призная, също не съм добре с квантовата механика. Навремето минах основният курс (за инженери, не за теоретици!), повечето основни положения ти стават ясни, даже определен клас задачи може да решаваш, но това съвсем не е достатъчно. Дълги години ми бяха нужни (и желание, разбира се, защото никой не те принуждава), за да си изясня доста от фактологическите, историческите и най-вече философски детайли. За съжаление, математическият апарат в детайли ми е до голяма степен неразбираем, мога да се оправям на някакво занаятчийско ниво. Което пак е много. Тоест мога да разбирам новите неща и да чета статиите с разбиране, това за мен е достатъчно. Така че трябва да си поставяш някакви цели, които са постижими за тебе, и да не се отчайваш, че всичко няма да можеш да обхванеш. Няма страшно С теорията на относителността нещата ми се случиха по-различни. По една или друга причина със СТО се запознах някъде в 9-ти клас в гимназията. Разбира се, това съвсем не беше достатъчно, много заблуди имаше (осъзнавам го от сегашната позиция). Дори и в университета запознанствотот със СТО не беше достатъчно - беше нещо като някакъв товар, който го преработваш за изпитите и си мислиш че го знаеш, което не е вярно. Дълги години след това се сблъсквах с моите погрешни разбирания, и непрекъснато се учех. Може би едва преди 20-тина години добих истинско разбиране за нещата свързани с нея. Важното е винаги да си критично настроен към знанията си. Със ОТО фиестата беше много по-интересна. Вече си бях поставил цели, свързни с изучаване на физиката, химията и математиката. Така че в периода 10-11-ти клас в гимназията (тогава се учеше до 11-ти клас само), реших да науча (сам!) тензорното смятане, за да разбирам общата теория на относителността. Вече (през осми клас) бях си дал труд да науча (пак сам!) диференциалното и интегралното смятане, от баща ми бяха останали учебниците на Лузин от 40-те години. Да ти кажа, да учиш сам тензорно смятане по време, когато едно че нямаше интернет, две че нямаше подходящи учебници (не ми беше ясно и къде да ги търся), и три че учителите в гимназията нямаха и идея от тази наука, хич не е лесно. Но имах достъп до Большая Советская Енциклопедия, както и до Физический енциклопедический словарь, и на база този супер ограничен материал започна да ми просветва. Слава Богу, попаднаха ми няколко ограничени книжки по диференциална геометрия. Но важна стъпка беше пояявата на книгата на Лихнерович "Тензорно смятане" (може да я получиш от ТУК). Това беше истинско откровение, което ми отвори очите за математиката на ОТО. Може би, сега погледнато, тази книга не е най-добрият увод в тензорното смятане, но определено върши работа. По-нататък вече можех да чета специализирани книги по ОТО и да ги разбирам, и нещата си тръгнаха сами. Едно е когато четеш специализирана книга без да разбираш формулите (само философската страна), съвсем друго е когато можеш да се вгледаш и в детайлите, които не са описани в основният текст. Изобщо, работата в тази насока - математиката - изисква освен нужната нагласа, и много усилия. И понякога желанието да разбереш нещата може да компенсира определени твои проблеми. Например оказа се, че аз имам някакви проблеми с математическите абстракции. Но като започнах да си разписвам тензорите на прости примери от някаква двумерна повърхнина, например тор или сфера, интуитивността свързана с тези повърхнини ми помагаше да разбера какво се опитва да постигне математиката. И наистина разбрах. Така че, от начало трябва да ти е ясно, че борбата няма да е лесна, и най-вероятно ще е продължителна. Резултатът който ще постигнеш, най-вероятно се лимитира от това до кога можеш да поддържаш желанието си Защото най-вероятно ще трябва да отделяш много време и за други житейски проблеми. Но не се отчайвай, нещата са страшно интересни когато човек ги разбере в дълбочина. Ще можеш да се ориентираш в написаното от другите физици, това е цял нов език. Пък и сега вече има Интернет И това нещо си има име - тъмна енергия. Като начинът му на действие дава информация за определени негови характеристики, както и показва съгласие с уравнения които вече сме проверявали - тези на ОТО. Не за пръв път това се случва във физиката. Понятието "атом" възниква поради косвеното му въздействие в много процеси, много преди да бъде "видян" по подходящ начин.

Разширението не може да се разглежда като поле, с никакъв знак. За квантовата механика това е обстоятелност - ами така се държат отдалеченте обекти, разбягват се от нас. КМ не е космологична теория, тя не се занимава с поведението на космоса. И при ОТО разширението не е свързано с някакво поле. Там то също е обстоятелственост. Нейните уравнения допускат както разширение, така и статична вселена, така и свиваща се вселена, както и смесени варианти - първо се разширява, после се свива. Защо хвърлен нагоре камък се отдалечава от земята? Някаква антигравитация ли му действа? Не, действа му същата гравитация както на всички останали тела, само че той има допълнителна енергия, отговаряща за допълнително движение. Представи си разширението като такова движение, присъщо за всички обекти във вселената. Какво ще е това движение зависи от условията при Големият взрив. Ето ти ЕДНА интересна статия за решенията на Айнщайновите уравнения намерени от Фридман. Това са същите уравнения дето ги споменах, и - в зависимост от началните условия те са различни. Ето картинката с четирите основни варианта на поведение на вселената - произтичащи от същите уравнения: Първото е колапсираща вселена: тоест, след Големият взрив тя се разраства до някакъв размер, след което се свива обратно от гравитацията. ВТтрият вариант е стационарна вселена: след Големият взрив тя стабилизира размера си и не го променя с времето. Още Айнщайн е разглеждал подобен вариант, и е стигнал до извода че той не може да е стабилен, затова се е отказал от него. Третият вариант е равномерно разширяваща се вселена. Това е което е предложил абат Леметър и което е намерило потвърждение в наблюдението на Хъбъл. Четвъртият вариант е разширение с ускорение, най-вероятният сега сценарий в който и ние участваме. Само при четвъртият вариант е нужна допълнителна антигравитация, за третият вариант с постоянно раширявне тя липсва. Но и в четирите варианта действа известната ни гравитация на привличане. Така че и четирите варианта ги има във формулите на ОТО, просто те се реализират чрез началните условия на уравненията за вселената. Кривината на пространството е друг продукт. И в четирите варианта пространството може да е плоско или с ненулева кривина, това е почти независим параметър получен от модела. Например за четвъртият вариант наблюденията сочат, че в глобален мащаб кривината с добра точност е нула. Като това не изключва локални вариации, например в Слънчевата система тя е положителна. Сега, ако понавлезеш в тая материя, се повдигат интересни въпроси. Например, в ОТО някои резултати зависят от избора на отправната система, в която решаваш съответните уравнения. Например ако ги решаваш в система, която се движи по геодезическа линия (например свободно падаща), там кривината на пространството зависи само от средната плътност на материята във вселената, и по тази причина може да бъде само положителна. Фридман обаче решава уравненията в по особен начин избрана космологична отправна система (тази в която пространството има метриката на Фридман-Леметър-Робертсън-Уолкер, защото там е по-лесно да се получат решения), и там кривината на пространството зависи освен от средната плътност на материята, и от скоростта на разширение на пространството, на раздалечаване на галактиките. По тази причина кривината може да бъде нула, може даже да стане отрицателна, както и да зависи от времето.

Виж сега, временно забрави антигравитацията. Тя като проява на тъмната енергия действа само на вселенски мащаби (в настоящият космологичен момент), в рамките на галактиката и дори в рамките на галактическият свръхкуп Ланиакея, в който се намираме, на практика може да се пренебрегне. Тя не е нито пречка, нито бонус за квантовата механика. Нейните проблеми са много по-тежки, основно свързани с нелинейността на уравненията на ОТО. Антигравитацията причинена от тъмната енергия има значение само за глобалното поведение на вселената, така да се каже слабото отклонение от правата линия в миналото (някъде към 5-7 милиарда години назад) и евентуално нелинейното развитие в бъдеще (в близките 20-200 милиарда години), когато може да се случи Голямото Пукване. А то ще се случи, защото малко ускорение но действащо дълго време ще натрупа видими ефекти. Някъде около 1 наносекунда преди "пукването" да се случи, антигравитацията ще почне да разпада атомите, така че някъде в този период тя ще стане съществена за квантовата механика. До тогава не я мисли

Причината е по-дълбока. Всички тези уравнения, с които работим, почиват на основата на симетриите, които наблюдаваме. Така че независиммо от усложненията които настъпват в една или друга област, логично е да има сходни принцципи които те следват. Нещо такова е движението по инерция и разширяването (с постоянна скорост) на вселената. И СТО, и ОТО ги обединява принципът за относителност, общото е в тая посока. Да, разминаването е в начина на третиране. ОТО третира пространството не като контейнер, а и като участник във взаимодействията - разпределението на енергията и материята го променя, а то променя поведението на материята. Енергията е основен играч, чрез материята. Докато КМ разчита основно, че то е контейнер, на фона на който се развиват взаимодействията. Тогава КМ разглежда гравитацията като поле, а тогава по нейните закони такова поле трябва да се квантува, да има кванти гравитони със съответните свойства. Но какво значи кванти на геометрията от гледна точка на ОТО? Непонятно е. А и е само приближена картинка, само за условията при които гравитацията се държи като поле. При силна гравитация (точно където е интересна думата на КМ) този подход не работи. От друга страна, ако се напишат уравненията на КМ за пространство, което е участник, както изисква ОТО, тогава те стават нелинейни. И при тази нелинейност се чупят базови принципи на КМ, например принципа на суперпозиция на състоянията. Сега, може би това чупене да показва наличие на по-базови принципи, може да има начин да се избегне, но никой още не знае. От много време безрезултатно се работи по тоя въпрос. Затова и се разработват обходни методи, като примковата квантова гравитация. Там има едни варианти, описание на нещата без пространство и време, само със състояния и токове - подход, който може да хвърли светлина и преди Големият взрив. Но там също е сложно, и има много работа.

Виж сега, според общата теория на относителността за нормалното разширяване на вселената енергия не е нужна. Енергия е нужна за ускореното разширяване, и това е тъмната енергия (затова е кръстена на "енергия"). Нормалното разширяване е просто решение на познатите ни уравнения без излишна енергия - просто това е устойчива динамична геометрия, нещо като движението по инерция, което не изисква също енергия. Така както в класическата физика статичното евклидово пространство се поддържа такова без енергия. Колкото до инфлатонното поле, това все още е хипотеза (даже е клас от хипотези, защото включва много варианти). Тя също не разчита на енергията на инфлатонното поле, само на нарушаване на стационарното му състояние от флуктуациите. След това ролята на това поле изчезва, плътността му се размива в огромният обем. Неговата роля е съществена само в началото, когато вселената за нищожна част от секундата търпи инфлационно разширение. Това е интервалът, в който придобиващата сегашното си състояние материя изпитва квантови флуктуации, но разширението довежда до "шарките" на реликтовото лъчение - тези квантови флуктуации се разтягат пространствено и правят неравномерността на разпределението на материята това което сега наблюдаваме по неравномерността на реликтовото лъчение. Така че нормалното разширение не изисква енергия. А енергията от тъмната материя на малки мащаби е пренебрежима по въздействие. Нещо повече - тази енергия не действа на материалните обекти, а по характера си основно на пространството - и вече индиректно на материята, защото геометрията на пространството вече определя движението на материята. Така че видимите ефекти в сравнително близки разстояния (милиони парсеци) се определят само от нормалното разширение, което още Хъбъл е намерил.

Потече, нали Аз нали ти казах?

Хехе, това да не ти е религия че да вярваш в нещо? Не се напъвай, че ще изригне неконтролируемо това дето го напъваш...

Поредната доза невежество... Всяко от тези доказателства е индиректно свързано със слънцето. Светлината е посредник, носещ информация, която се тълкува по някакъв модел. По друг модел ще се тълкува по друг начинн, нали? Радиацията също е такъв посредник. Гравитацията също. Цялата полза от всичките тези неща е, че трупаш много логически съвместими доказателства за един и същи модел. Тоест имаш количество от доказателства - което не отменя факта, че всички те мосят индиректно информация за слънцето. Важното е, че колкото е по-голямо количеството доказателства за модела (а за слънцето то е много голямо), толкова моделът е по-подкован в сравнение с останалите му конкуренти. Пак повтарям, това не отменя факта че доказателствата не са директни а са получени чрез посредници. Пита се в задачата, защо тогава е това тръшкане срещу флуктуации (добре проучени по много начини, баш като слънцето), тъмна материя, тъмна енергия? Човекът това ти казва - изкривил си си раазбиранията, индиректните наблюдения на слънцето си ги въобразяваш за директни, а те не се различават принципно от всички останали. Вместо да се иалзгаш и пред хлебарките, понаучи нещо за основите на физиката, методите за изследване и наблюдение, как и защо квантовите флуктуации са факт например. Ега си детската градина разиграваш напоследък - тръшкане и сополи на поразия. Ясно стана че си сбъркан из основи в главата, защо продължаваш да рекламираш тези дефекти? Разбрахме, ни приемаш, ни предаваш, машинката ти е запецнала и толкова.

Има разлика между физическият вакуум и празното пространство. Физическият вакуум се счита среда, лишена от частици (кванти), но не лишена от полета. Тоест се счита като особена материална среда. Празното пространство е лишено изобщо от материя (по теория), и пак по теория такова пространство не може да съществува - според квантовата механика. Тоест можем да говорим за някаква енергия в пространството (съвсем не малка, zero point energy), която формира физическият вакуум. Измерванията в тази посока са свързани с оценката на космологичната константа, и за сега точността им (а и краткият времеви период) не позволява да се съди за някаква ззависимост от времето. А само "вакуум" е техническо понятие, което характеризира разредеността на газовете.

Тези уравнения засягат само ОТО. Засега квантовата механика е проблем да навлезе в тях. Тя разчита на линейни уравнения, основни нейни принципи като суперпозицията на състоянията се основава на такава линейност, а уравненията на Айнщайн не са линейни. И това, и други неща, създават проблеми за обединение на двете теории. Струнната теория е интересна разработка, но и тя не е лишена от проблеми. Един от тях - идеята с която е правена струнната теория е, че всякакви приближения и начални условия на база които ние правим досега теориите, ще следват автоматично от една пълна теория, ще са включчени естествено в нея. Но струнната теория стига до извода, че все пак има някакви независими, външни параметри, на база които има над 10 на степен 500 варианта вселени, с какви параметри ще се пръкне някаква вселена е въпрос на случайност. Коя от тях е нашата (т.е. с какви начални параметри) е непонятно, а без тези параметри на практика нищо не можем да прогнозираме. Друг проблем е, че в нея пространство-времето се разглежда като арена, на която се случват квантовите процеси, а не като участник, както настоява ОТО. Тоест тук има известно отстъпление от изискванията на ОТО, което също дава своят отпечатък... За това за сега тази теория не се развива много успешно, макар да има голям потенциал. В момента може би най-перспективна е теорията за примковата квантова гравитация. Ето ТУК кратко историческо изложение. Тя е нещо като подобрена бета-версия на струнната теория, която успява да заобиколи някои нейни трудности, вървейки по паралелни пътища. Но все още има доста работа и по нея.