scaner

Елементарното е, че няма такава дефииция. Това което е отвъд границите, повлиява на поведението на тези граници. Фактите свързани с това се наричат индиректно наблюдение, и над 95% от знанията ни са получени по този начин. Замисли се, някой виждал ли е директно електрон? Не, ама знания за него бол, на база влиянието му на други неща. Чат ли си сега, защо трябва да се мисли повече, преди да се говори? Мога да ти дам примери. Въздействието на това, което сега е отвъд границите, може още в разнните етапи на вселената да се запечати върху реликтовите гравитационни вълни. Които не се влияят силно от материята както светлината и електромагнитното лъчение, и могат да донесат тази информация непокътната до нас. Верно, гравитационната спектроскоия е още мечта, но е само техническа трудност. Не стана ясно доколко си ме разбрал, но както виждаш, намиране на отговор е принципно възможно. Така че не сме в тоя филм. Именно натрупването на нови знания и разширяването на моделите спомага в бъдеще някои безсмислени въпроси да станат смислени Не трябва сам да си режеш клона с такива заявления. Не знаеш истината. Не изпадай в религиозни състояния

Не можем да сме сигурни. Напротив, трябва сериозно да се работи по тези въпроси, за да се намалят възможностите. Не всякакви, а само тези които се съгласуват с наблюдението. А те не са много. Това е моделът на вечната инфлация.

Всички ние се пържим в същия тоя пъкъл, някои много повече от 33 години. Но Той е имал избор, а на нас изборът ни е отнет. С какво му е по-голяма жертвата?

Мда, на Божите обещания трябва да се гледа със съмнение... Самият Бог дава пример.

Така е, това е репетиция, бета-версия на "саможертвата" на Христос. После са въведени режисьорски корекции, за да стане по-прочувстевно и въздействащо на истинският спектакъл...

Напротив. Не по свое желание сам се принася в жертва, а по нареждане на Бог-Отец, познатият ни кръвожаден Бог от Старият завет ("Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша, но нека бъде не както Аз искам, а както Ти."). Ако перефразираме известната поговорка, Бог лицето си мени, но нравът - не. Според мен, прилича на PR-ход. Нещо се е объркало в небесната политика, и е трябвало спешно да се запушват дупки...

А не съм ли прав? Къде бъркам? Какъв е смисълът на въпрос, който не може да има отговор? Не бъркай с "може да има отговор, но не го знаем". Не. Въпросите на които науката не може да отговори, са един клас. Въпросите, които принципно нямат отговор, са съвсем друг клас. Науката се занимава само с първите, и тя осъзнава, че може да отговори - точно затова се занимава с тях. Вторият клас въпроси не изискват занимание, по причина че нямат отговор Няма нищо общо с нефелност на науката, а просто с твоята нефелност, да не можеш да направиш при толкова писане тази проста разлика... Не точно така. Когато си изправен пред въпрос който не може да има отговор, нямаш полезен ход. Светът върви, защото се отговаря по-точно на въпросите, които могат да имат отговор.

Не е безсмислено. След като не зависи от никакви фактори, то броят на всичките фактори, от които зависи, е НУЛА. Не че няма реално фактори от които да зависи, преди милион години разстоянието е било друго, преди милиард - още по-различно, но това са бавнодействащи фактори. Ами те сегашните отговори които знаем, определят качеството на въпросите. Ето, отговорите които дава СТО определят въпроса "как да предадем информация със скорост по-голяма от светлината" като безсмислен. Преди СТО, в парадигмата на класическата физика този въпрос е имал ясен смисъл, там е нямало ограичения в скоростите. Защото знанията ни не са абсолютна истина, те се уточняват с времето, и отговорите, а също така и отношението им със смисъла на въпросите, е променлива във времето величина. Ето ти един добър пример: Някога, в средновековието, имало учени които си имали наука, теология. И спорели по въпроса, колко дявола могат да се поберат на върха на една игла. За тях дяволът бил същество съществуващо по постулат, и въпросът е бил съвсем смислен. По някакви методи различни учени стигали до различни отговори на този въпрос. Но той е бил съвсем смислен, защото е допускал отговори. В настояще време науката счита че дяволи няма. Тоест в нашата парадигма поставеният въпрос "колко дявола се побират на върха на една игла" няма смисъл. Той е безсмислен. Но, ако се впрегнем в твоето любимо "може би", ако някога в бъдещето изведнъж науката докаже съществуването на дяволите, то въпросът отново ще придобие смисъл. Виждаш ли лупингите на един въпрос? Затова ние можем да търсим отговорите само в обхватът знания, който ни е достъпен сега. При нова парадигма отговорите може да са други.

Както се вижда, лишен си от аргументи, и се опитваш да омаловажаваш това което не си разбрал. argumentum ad passiones? И за тебе трябва да се самоцитирам: Какъв смисъл има във въпрос, за който се знае, че не може да има отговор? Никакъв, нали? Ей това е казано в определението. От тук следва определението което не ти е ясно от къде е истинно.

Орбита на Луна Малко по-долу на страницата пише в таблицата: Средно разстояние до Земята: ~384403 км. В дебелите книги могат да се прочетат всички фактори при които е определено това число. То за това е средно, щото не зависи от някакви фактори. Шпага, на няколко места съм написал: отговорите на въпросите се дават само на база знанията в текущата парадигма. За сега тази теория е достатъчно вярна, за да можем да градим изводи на нейна база. Въпроси от типа "ако" в случая нямат смисъл. Ще се самоцитирам: Ако някога в бъдеще нещо се промени, някои сега безсмислени въпроси могат да получат смисъл, а други изненадващо да станат безсмислени. Но това няма отношение към сегашният момент, а отговорите се изискват сега . И каква е връзката? Ами погледни, нашата вселена не прилича на вечна, някакви си по-малко от 14 милиарда години от как е почнала да се изявява А какво е Господ? И може ли да създава вселени? Айде по-сериозно.

Да. За разлика от това, науката да не знае отговора на даден въпрос. Ти още не си припарил в квантовата механика, там е тъпканица от безсмислени въпроси. Например въпросите, свързани с определянето едновременно точно положение и импулс на квант. Там въпросът по каква траектория се движи частицата между две точки е безсмислен. Въпросът къде е била частицата преди да взаимодействаме с нея е безсмислен. Просто бедна ти е фантазията. И именно на фона на целият този куп от безсмислици (а ние очакваме да има смисъ в тях, защото така сме свикнали с класическата физика), квантовата механика е много порядъци по-точна от класическата. И за това е добре човек да свиква и да разпознава безсмислените в някаква парадигма въпроси. Е как да не следва? Това е определение Какъв смисъл има във въпрос, за който се знае, че не може да има отговор? Никакъв, нали? Ей това е казано в определението. Човече, мърдай гънките, че ще се схванат от бездействие...

argumentum ad passiones? Пак нищо не си разбрал. Именно. Затова въпросите с неизвестните за науката отговори съм разделил на два големи класа. Иначе няма как да се видят безсмислените сред тях. Е, който не чете, няма и да разбере

Свободни съчинения, както обикновено... Първо, да напомня: всеки опит за търсене на отговор става на база натрупаните до момента знания, текущата парадигма. Не може да се разсъждава на база знания, които (вероятно ) могат да се получат някога в бъдеще, просто защото сега ги няма и не е ясно какви ще бъдат. Така че с фантазиите до тука. По тази причина въпросите най-общо могат да се групират в четири класа: 1. въпроси, формулирани синтактично коректно, но семантично лишени от смисъл. Те са безсмисени въпроси, по очевидни причини; 2. въпроси, на които имаме достатъчно познания, за да дадем отговора (независимо дали в бъдеще този отговор ще остане верен или не (примера с плоската земя и т.н.). Това са най-често срещаните въпроси, те имат отговор; Въпроси, за които нямаме информация за конкретният отговор. Тези въпроси се делят на две основни групи: 3. в натрупаното знание няма ограничение за валидността на въпроса. Просто, на настоящият етап не знаем техният отговор; 4. имаме знание, което показва, че такъв въпрос не може да има отговор. Въпрос който не може да има отговор е безсмислен въпрос. Примери. По точка 1. - въпросът даден от Младенов: Защо кило триъгълник и двама-трима? По точка 2.: Колко е средното разстояние между Земята и Луната? По точка 3. - примерът даден от Младенов: Сами ли сме във вселенета? По точка 4. вече се натрупаха примери. Ето един прост геометричен пример: Даден е триъгълник със страни равни на квадратите на първите три цели числа: 1,2,3. Колко е височината към голямата страна? На пръв поглед нормален въпрос. На втори поглед - ми да му мислят математиците, ние за сега не знаем отговора. Тоест вероятна класификация 3. - не знаем за сега? Но ако човек се разрови във натрупаното знание, ще открие следното ограничение: за всеки триъгълник сумата от две произволни съседни страни трябва да е по-голяма от третата. В случая обаче страните са с дължини 1,4,9, и това не е изпълнено. Такъв триъгълник не съществува, и въпросът е безсмислен - не може да се отговори с "колко". Тук сме в класификация 4.. Но ако въпросът беше формулиран на "може ли да се изчисли височината към голямата страна на този триъгълник?", този въпрос е с прост отговор не, класификация 2. Въпросът който зададох на Шпага: как да предадем информация със скорост по-голяма от светлината? Първосигнална реакция - не знаем, може би 3.?. Но като се замислим, знанието натрупано в теорията на относителността ни забранява да предаваме такава информация. Формата на въпросът формулиран с "как" е безсмислен въпрос, класификация 4.. НО, ако реформулираме въпросът на можем ли да предаваме информация с надсветлинна скорост? то този въпрос вече е смислен, и има прост отговор: не, класификация 2. Въпросът който Шпага припозна: дали скоростта на светлината е максималната възможна? На сегашният етап нямаме определен отговор. Знанието ни, нито една теория не забранява това. И теорията на относителността не го забранява. Затова се говори за възможни хипотетични частици "тахиони". Теорията на относителността само забранява на частица движеща се с подсветлинна скорост да надхвърли скоростта на светлината, както и обратното - частица имаща надсветлинна скорост да намали скоростта си под светлинната. Така че този въпрос е смислен, но с неизвестен отговор: 3.. И накрая въпросът Защо вселената съществува?. Ако тя съществува вечно, този въпрос няма отговор - липсва причината която я е създала, а тази причина е свързана със отговора, който в най-груба форма би бил: съществува защото е създадена, с подробностите на това създаване. Така както същото се отнася за Бог - вечният Бог няма причина за съществуване, той Е. Можем да търсим отговора на въпроса само ако проучим причината. Но в нашият океан от познание имаме следното знание: по отношение на нашата вселена ние не можем да проследим причина - опираме във времевата сингуларност и нататък нъц. След като не можем да намерим причина, се връщаме в ситуацията с вечната вселена - въпросът няма смисъл, вселената Е. В религиозната догматика вселената е създадена от Бог, и тя съществува защото Той е пожелал това. Това е по класификация 2. стига това да се оцени на знание Но от гледна точка на науката този въпрос е безсмислен, класификация 4. Това са възможните отговори на база тази парадигма, и други няма. Ако някога в бъдеще нещо се промени, някои сега безсмислени въпроси могат да получат смисъл, а други изненадващо да станат безсмислени. Но това няма отношение към сегашният момент, а отговорите се изискват сега . И аз това казвам: приберете си ги и си ги лекувайте тези хора, че е угнетяващо да се гледа как се мъчат

Шпага, въпросът е как можем да предаваме информация с надсветлинна скорост, а не дали скоростта на светлината е максималко възможната Става дума за разлика между въпрос който не може да има отговор, и въпрос на който не знаем отговора. Естествено, за настоящата парадигма, тя осмисля всички въпроси. Но мисля че почваме да разваляме хубавата тема. Сори, Втори...

Това е друго. При него предаването на информация се забранява от no communication theorem.

Ами до колко смислен е въпрос, който не може да има отговор? Ето по-прост и обозривм въпрос от тоя род: как да предадем информация със скорост по-голяма от светинната? Хайде, прецени ти.

Задаването на безсмислени въпроси е най-краткият път към Бог Затова въпросите трябва да са смислени.

Въпрос който принципно няма отговор, е безсмислен - по определение.

С какво помагаш, след като нищо не предлагаш? Да се върнем към исконните ценности, и да разчитаме на отговорите на поповете? Не виждам друго предложение От друга страна, какво и е неудовлетворителното на концепцията? Това че не я разбираш? Друго няма от къде да се вземе... Точно така. Защото не предлагаш абсолютно нищо, с което да се замени сегашната концепция, съответно не предлагаш алтернативен път за отговор. Правилно си разбрал, това е единственият възможен изход да получиш отговор по научен път. Кои сте вие "мислещите"? И какви недостатъци критикувате, като изначално не сте наясно с нищо от това дето си мислите че критикувате? Що ни разсмиваш бе Евентуална причина за съществуване трябва да се проследява преди възникването на вселената. А точно това е невъзможно и обезсмисля отговора.

Временна, невременна - няма друга. Не може да дадеш отговор от името на концепция, която в момента не съществува. А съществуващата концепция ти казва право в очите - въпросът е безсмисен. Изобщо, ти от къде си сигурен, че някоя следваща концепция ще се различава силно от сегашната? Болно фантазиране... Разбира се, имаш изход - да се присъединиш към някоя от масовите религии, които имат "отговор" на всички въпроси Физиците винаги разчитат на потвърдени във възможно най-голяма степен теории. Теорията на Големият взрив - теория, не е хипотеза - тя дава предсказания, които са потвърдени. В момента няма по-добро от нея. Търсиш отговори - падаш на колене и я молиш Или си фантазираш религиозни глупости, както в момента правиш. Няма друга възможност. Тва е положението, и да искаш, и да не искаш.

А дали е въпрос? Въпросът "защо" свързва причина в причинно-следствена връзка. За вселената обаче, когато тя възниква, по сегашната концепция имаме сингулярност във времето - невъзможно е да се проследят причини довели до нейното възникване. По тази причина въпрос "защо" по отношение на вселената няма смисъл

Защо трябва да те спирам? Има много други начини, ти си елементарен - сам играеш срещу себе си.

Нали прочете при какви ограничения всеки може да си изказва мнението? Или и с българският имаш проблеми? Е, като не спазваш тези публични ограничения, ти просто се излагаш. Тук разчитат в началото на собственото съзнание. После става както при Лапландеца. Има и по-фрапиращи случаи.

Аз само ти показах, че дори критерият ти дали един форум е говорилня или не, не работи. Какво остава за всичко останало...

Ами те и да го бяха построили, не биха се чувствали в хармония. Щяха да разберат цялото безсмислие и катастрофа на строй, който дава "всекиму според потребностите" в един свят с ограничени ресурси (а и как ще се задоволяват тези потребности, като ще изчезне стимула да се работи нещо друго освен задоволяването...). От тук е ясно, че пътят към такава цел не носи никакво удоволствие (поне не и за нормалните хора). Тук проблемът е, че хората се обсебват от целта, и всяка засечка тогава ще е зле. Според мен, колкото по-високи цели си поставяш и колкото повече те обсебва тяхното постигане, толкова от по-високо може да паднеш. Това е нещо като пиенето - след голям купон идва силен махмурлук (разбира се, различни хора го понасят различно). По-добре е да се консумира редовно, но по малко. Тоест да се покрие пътят с по-малки и лесно достижими цели, както казваш, за да се инкасира по-голямо и устойчиво удоволствие от интересната битка с проблемите и тяхното решаване, това е самият път. Щото на човека това му остава. Но там в далечина трябва да има някаква цел, за да поддържа посоката и стимула. Но пак повтарям, това е само моята интерпретация на мисълта на Лао Дзъ.