scaner

Неясно защо Тръмп се опитва да повтори ефекта от катастрофалният закон на Хоули Смуут от 1930 г. за въвеждане на масови вносни тарифи, което бързо ще ни доведе до Голямата депресия 2.0...

А защо не почетеш малко? Какво се опитваш да постигнеш с цитати със стогодишна давност, отдавна изгубили актуалността си и смнисъла си? Речта я има, просто не е човешка. Важен е и интелекта, който много животни притежават в една или друга степен. Съвременното име на зоопсихологията е "сравнителна психология". И да, съществува такава наука, напук убежденията на Павлов. А Йордан Йовков изобщо не е авторитет в тая посока, че да го цитираш.

Една много интересна според мен статия, опитваща да разчепка същността на тръмпизма: Неомонархизъм, католицизъм, мажоритаризъм: в какво вярват патриотите от MAGA Новата идеология на американските власти, поради липса на по-подходящ термин, се нарича тръмпизъм. Но какво проповядва тръмпизмът не е съвсем ясно. Някои казват, че в основата му е ултраконсервативният и авторитарен „Проект 2025“, роден за президентските избори от анализатори на фондация „Херитидж“, от който обаче Тръмп публично се отрече. Други смятат, че Стив Банън, основният идеолог на първия мандат на Тръмп, е идеологическият баща на тръмпизма, но сега статутът му в екипа е неясен. За други милиардерът Илон Мъск е отговорен за идеологията на Доналд Тръмп, но той е по-скоро практик, отколкото теоретик. Тръмпизмът като единна идеология сякаш изобщо не съществува, но сред феновете му има редица лидери на мнение и изучавайки ги, човек може да разбере какво се случва в главите на поддръжниците му. Ето няколко от най-очевидните примери.. Технологична монархия на Къртис Ярвин „Има един човек, Къртис Ярвин“, отбелязва между другото настоящият вицепрезидент на САЩ Джей Ди Ванс в интервю от 2021 г. След това той продължава: „[Ако бъде избран за президент], бих дал на Тръмп следния съвет: уволнете всички бюрократи от средното ниво, всички бюрократи в администрацията и ги заменете с наши хора. И когато съдилищата, а те със сигурност ще заведат дела, се опитат да попречат това да се случи, Тръмп трябва да се обърне към страната, както някога Андрю Джаксън, и да каже: „Върховният съд взе своето решение. Сега нека се опита да го изпълни“. Ярвин е крайно десен блогър, неомонархист и най-изтъкнатият представител на неореакционното движение. В блога си под името Менциус Молдбъг той прекарва шест години в очертаване на това как Америка трябва да бъде преустроена. Демокрацията, според Ярвин, е станала слаба и неефективна. Всяка инициатива бързо затъва в дебрите на раздутата бюрокрация. Никой няма силата да внесе сериозна промяна в системата. Власт има само така наречената „Катедрала“ - неформално сдружение на елитни университети, либералната преса, прогресивни активисти и постоянната бюрокрация. Но те използват властта си само за да легитимират сегашното положение на нещата. Според Ярвин властта на „Катедралата“ работи по определен модел. Професор от Йейл публикува изследване, което предлага конкретен политически подход към някакъв проблем; „Ню Йорк Таймс“ пише статия въз основа на изследването, с което този подход става обществено достояние. Активисти изнасят статията на знамената и изискват прилагането на новия подход. Под техния натиск бюрократите въвеждат реформата. Професор от Йейл пише изследване за нейния успех, като по този начин затваря кръга. В тази децентрализирана система никой не носи отговорност. Нещо повече, гражданите всъщност нямат никакви лостове за въздействие, за да я променят. Ярвин обаче има план. Или по-скоро визия. „Държавата е просто една корпорация, която притежава страната. Така се случва, че нашата суверенна корпорация се управлява много лошо. Има обаче много прост начин да променим това. [...] Нужен ви е главен изпълнителен директор. По-конкретно национален главен изпълнителен директор, т.е. диктатор. Няма разлика между главен изпълнителен директор и диктатор. Ако американците искат да променят правителството си, ще трябва да преодолеят фобията си от диктатор“, каза той още през 2012 г. Проправянето на път за един диктатор трябва да бъде „ярост“ - rage. За по-голяма яснота Ярвин е измислил абревиатурата RAGE (Retire All Government Employees) - „пенсиониране на всички държавни служители“. Всъщност това е краят на неговата програма. Уволнете бюрократите, разглобете „Катедралата“ и поставете начело на страната изпълнителен директор с неограничени правомощия. Според него САЩ вече са имали почти монархически ред по времето на Рузвелт. Всичко това повтаря не само думите на Ванс, но и Schedule F на Тръмп - указ, който лишава от различни привилегии нелоялните към президента държавни служители. Журналистите направиха и доста очевиден паралел между RAGE и DOGE на Илон Мъск. За разлика от Ванс, Мъск или Тръмп едва ли някога биха цитирали публично Ярвин. Не всеки политик би се осмелил да се обърне към нишов блогър, който, наред с други неща, е написал апология на Андерш Брайвик: в публикация, озаглавена "Неоспоримата хуманност на Андерш Беринг Брайвик", Ярвин отбелязва, че насилието е нужно за установяването на реда. Освен това блогърът всъщност оправдава робството: той е убеден, че белите хора са генетично предразположени да имат по-висок коефициент на интелигентност от тъмнокожите. Ярвин оправдава робството и смята, че Брайвик е човечен Ярвин постоянно привлича интереса на медиите, включително и на тези, които самият той определя като „ Събор“. Така например NYT публикува интервю, в което Ярвин получава възможността да представи идеите си пред аудитория, многократно по-голяма от неговата собствена - 50 000 души се абонират за неговия „ Substack“, докато броят на абонатите на NYT надхвърля 11 милиона. Журналистите се интересуват не толкова от очевидните абсурдни идеи на Ярвин, колкото от влиянието му върху Белия дом и Силициевата долина: никой (с изключение на други нишови блогъри и от време на време академици) не се опитва сериозно да анализира идеите му. Позицията, която представя правителството като бизнес корпорация, се оспорва от икономистите. Американският икономист Стивън Хорвиц използва Тръмп като пример, за да покаже защо наличието на успешен бизнес опит не дава никакво предимство в управлението на държавната икономика (ако тя по принцип може да бъде управлявана). Хорвиц отбелязва, че бизнесът участва в игра с нулева сума, при която спечелването на единия автоматично означава загуба на другия. От друга страна, да спечелиш означава да реализираш по-голяма печалба от тази на конкуренцията. За един главен изпълнителен директор дадена сделка може да се счита за успешна, ако тя му е донесла по-голяма печалба от тази на неговия опонент. Икономиката обаче не е игра с нулева сума. „Загубата“ на отделни компании може да се окаже от полза за цялото общество. Това се отнася и за международните сделки, които може да изглеждат като провал за изпълнителните директори. „Това, че Китай и Мексико са забогатели благодарение на търговията със САЩ, не означава, че те са спечелили, а ние сме загубили. Това означава, че всички са спечелили: те са забогатели, защото могат да ни продават стоките, които произвеждат, на най-ниска цена (точно както ние правим за тях), а ние сме забогатели, защото можем да купуваме тези стоки на по-ниски цени, оставяйки доход за закупуване на други стоки и услуги“, пише Хорвиц. Икономиката преследва множество цели, докато бизнесменът подчинява всичко на една цел: печалбата. Хорвиц обобщава, че опитите на човек с мислене на изпълнителен директор (в случая Тръмп) да реши икономическите проблеми може да се окажат катастрофални. Писателят Макс Бордърс се спира подробно на пропуските в учението на Ярвин и посочва, че не знаем много за неговия CEO крал. Ярвин предполага, че монархът ще постави велики цели пред САЩ - като програмата „Аполо“ и проекта „Манхатън“. Той обаче премълчава потенциалните разходи и ползи от тези цели. Освен това не е ясно с какво ще се занимава кралят-изпълнителен директор освен с визионерство и преследване на печалба. Но може би това е достатъчно за Тръмп и Мъск? Постлиберализмът на Патрик Денин Патрик Денин, професор по политически науки в университета „Нотр Дам“ в Индиана, обвинява либерализма, а не демокрацията, за всички проблеми. Той изразява своите мисли в книгите си „Защо либерализмът се провали“ и „Смяна на режимите“, които се превърнаха в бестселъри. В първата от тях Денин говори за негативните последици от успешното реализиране на либералния проект. На първо място, твърди той, либерализмът е дал на хората погрешно разбиране за свободата - като възможност да живеят и да вземат решения, без да бъдат ограничавани от деспотични социални норми и върховенство на закона. Според Денин това е довело до истинска катастрофа. Експанзията на свободата е довела до разпадане на семейството, упадък на образованието, развенчаване на религията, разпадане на местните общности, което в крайна сметка е направило хората „уязвими, слаби, уплашени и самотни“. Денин не вижда нищо добро в либерализма. Той дори критикува еманципацията на жените, като твърди, че либерализмът е влошил още повече положението им, като ги е хвърлил на пазара на труда и така ги е направил по-зависими. За да се преодолее духовната криза, предизвикана от либерализма, Денин предлага хората отново да живеят в малки общности и да се даде повече власт на местните власти. Освен това обществото трябва да се откаже от всеобхватни идеологии като комунизма и да започне отново да разчита на традиционните институции - Църквата и институцията на семейството. Денин критикува еманципацията и предлага да се разчита на традиционните институции - Църквата и институцията на семейството Рецензентите критикуват "Защо либерализмът се провали" за слабия ѝ финал с твърде малко конкретика. Втората книга на Денин, "Смяна на режимите", има за цел да компенсира този недостатък. Това вече не е просто исторически труд, а пълноценен манифест на неолиберализма. В нея той нарича работническата класа основната жертва на либерализма. На нея се противопоставят управленските елити. Те маргинализират работниците със сини якички и зорко пазят социалните асансьори от всякакви посегателства отдолу. Що се отнася до егалитарните инициативи за расовите и сексуалните малцинства, те не са нищо повече от оправдание за привилегиите на елита. Те служат и като лост за натиск срещу работническата класа, която винаги може да бъде обвинена в хомофобия, мизогиния или антиимигрантски настроения. В един момент обаче от елита трябва да се появят няколко лидери, които да помогнат на работническата класа да осъзнае собствената си сила. След това трябва да се извърши мирна смяна на режима, която да доведе до нов ред. Това ще бъде своеобразна комбинация от демокрация и аристокрация, изградена върху съюз между работническата класа и водещите елити. Елитите обаче тепърва трябва да бъдат заменени. Денин пише, че "съществуващите политически форми могат да бъдат запазени, но при условие, че се ръководят от коренно различна етична система и че ключовите позиции се заемат от хора с нови убеждения". Новите убеждения се оказват стари - новият морал трябва да се основава на католицизма. Той ще помогне за формирането на нова аристокрация, която ще действа в интерес на работническата класа. Денин вижда бъдещето в съюз между работническата класа и управляващите елити, основан на католицизма Освен това Денен предлага трайно преместване на американския капитал, създаване на национална младежка служба, премахване на монопола на техногигантите и превръщане на университетите в по-достъпни за работническата класа, отколкото за расовите и сексуалните малцинства. Такъв ще бъде постлибералният ред. Както отбелязва рецензентът на The Vox, в действителност една постлиберална революция с титулярна смяна на режима предполага замяна на либералните елити с консервативни елити. Все пак книгата на Денин е "твърде безинтересна, за да бъде опасна". Този труд обаче има един изключително влиятелен читател. И това отново е Джей Ди Ванс. През 2023 г. той се появява заедно с Денин на панел, посветен на книгата, където определя политическата си позиция като "антирежимна" и нарича себе си постлиберал. Ванс, който през 2019 г. се обръща към католицизма, вероятно вижда в постлиберализма платформа за засилване на ролята на Църквата в ежедневието на американците, както и за получаване на още един набор от аргументи в похода си срещу бюрокрацията. Резултатът е ясен: на първото заседание на новия кабинет на САЩ един от тях благодари на Бога за Доналд Тръмп. Денин не е единственият постлиберал, като неговите колеги звучат много по-уверено и смело в оценките си. Така например те виждат съвременна Унгария под ръководството на Виктор Орбан като постлиберална държава, макар и не идеална, но съвсем жизнеспособна. Мажоритаризмът на Кристофър Колдуел През 1964 г. е приет един от най-важните закони в американската история - Законът за гражданските права. Той забранява сегрегацията в училищата и на обществените места, както и дискриминацията, основана на раса, цвят на кожата, религия и пол. "На този ден страната ни се доближи до своята пътеводна звезда - идеала на основаването на Америка", заяви Джо Байдън през 2024 г. по повод 60-годишнината от приемането на закона. Журналистът Кристофър Колдуел в книгата си Age of Entitlement (Епоха на права) представя съвсем различна гледна точка. Според него Законът за гражданските права е нанесъл сериозни вреди на американската демокрация. Твърди се, че той е позволил на всички видове малцинства да заобикалят демократичните институции и да получават все повече права в продължение на десетилетия. В резултат на това не малцинствата, а бялото мнозинство е било лишено от своите права и свободи. Системата на сегрегация и дискриминация срещу чернокожите е толкова мащабна, че са необходими сериозни мерки за нейното премахване. На бюрократите бяха дадени повече правомощия да прилагат нови закони, а на съдиите - да определят какво се счита за дискриминация и какво не. Проблемът, според Колдуел, е, че този апарат не се е спрял до борбата със сегрегацията на чернокожите. С разрастването на движението за граждански права, то започва да разширява правата на други общности: гейове, транссексуални, феминистки. Разширява се, докато не започне да посяга на правата на бялото мнозинство. Това доведе до редица фундаментални промени в американското общество - промени, които преминаха покрай народния вот. Като най-значима от тях Колдуел посочва разрешаването на еднополовите бракове: "Между 2003 г. и 2015 г. можете да видите тридесет и три последователни референдума срещу еднополовите бракове, три референдума в тяхна подкрепа, а след това премахването на въпроса от демократичния дневен ред и прехвърлянето на правомощието да го решава на съдебната власт." В резултат на това мнозинството, според Колдуел, се чувства изключено от демократичния процес. И няма начин да се разреши тази ситуация, без да се преразгледа Законът за гражданските права. Мнозинството, според Колдуел, се чувства изключено от демократичния процес За разлика от Ярвин и Дениън, Колдуел не предлага алтернатива, а само очертава непримиримите противоречия между демократите и републиканците. Първите все повече разширяват и надграждат Закона за гражданските права в ущърб на мнозинството американци. Вторите нямат друг избор, освен да премахнат този закон. Докато консервативните коментатори очаквано хвалят Колдуел за смелостта му, демократичната преса пише за книгата му със скептицизъм. Той позиционира труда си като исторически и все пак той се основава на погрешното предположение, че американската конституция е останала непроменена от създаването си до 1964 г. Колдуел твърди, че прилагането на новото законодателство е паднало на плещите на данъкоплатците. Те са тези, които уж са плащали за достъпно образование и социални помощи за малцинствата. Той обаче не се позовава на никакви статистически данни или социологически проучвания. Цялата му аргументация се основава на цитати от съвременни коментатори и извадкови проучвания. Слабата доказателствена база не предотвратява опасенията, че идеите на Колдуел ще бъдат възприети от администрацията на Тръмп. Например адвокатската кантора на Стивън Милър, съветника на президента по въпросите на националната сигурност, се занимава със защита на жертви на расизъм - сред белите. Медиите прогнозират, че именно Милър ще отговаря за расовата политика на Белия дом.

Актуална статия от списание The Wire: Квантовият апокалипсис настъпва. Страхувайте се НЯКОЙ ДЕН СКОРО в изследователска лаборатория край Санта Барбара, Сиатъл или в секретно съоръжение в китайските планини ще започне внезапното разкриване на световните тайни. Вашите тайни. Анализаторите на киберсигурността наричат този ден Q-Day (или Денят Q) - денят, в който някой построи квантов компютър, който може да разбие най-широко използваните форми на криптиране. Тези математически проблеми пазят интимните данни на човечеството в продължение на десетилетия, но в Деня Q всичко може да стане уязвимо, за всички: имейли, текстови съобщения, анонимни постове, история на местоположението, биткойн портфейли, полицейски доклади, болнични записи, електроцентрали, цялата глобална финансова система. „Играем на руска рулетка“, казва Микеле Моска, който е съавтор на последния доклад на Института за глобален риск „Времева линия на квантовите заплахи“, в който се оценява колко време ни остава. „Вероятно ще спечелите, ако играете само веднъж, но това не е добра игра.“ Когато Моска и колегите му анкетираха експерти по киберсигурност миналата година, прогнозата беше отрезвяваща: шансът Q-Day да се случи преди 2035 г. е едно към три. А шансовете той вече да се е случил тайно? Някои хора, с които разговарях, изчисляваха на 15 процента - приблизително толкова, колкото бихте получили от едно завъртане на цилиндъра на револвер. Корпоративните войни за изкуствен интелект може и да заемат първите страници на вестниците през последните години, но и квантовата надпревара във въоръжаването се разгаря. Докато днешният изкуствен интелект разширява границите на класическите изчисления - такива, които работят с нули и единици - квантовата технология представлява съвсем различна форма на изчисления. Като използва призрачната механика на субатомния свят, тя може да работи с 0, 1 или нещо средно между тях. Това прави квантовите компютри доста ужасни, да речем, в съхраняването на данни, но потенциално много добри, да речем, в намирането на рецептата за футуристичен нов материал (или паролата за електронната ви поща). Класическата машина е обречена на живот, изпълнен с поетапни изчисления: Опитайте един набор от съставки, ако не успеете, изхвърлете всичко, опитайте отново. Но квантовите компютри могат да изследват много потенциални комбинации едновременно. Така че, естествено, технологични гиганти като Google, Huawei, IBM и Microsoft се стремят към безбройните положителни приложения на квантовите технологии - не само за материалознанието, но и за комуникациите, разработването на лекарства и пазарния анализ. Китай отделя огромни средства за подкрепяни от държавата усилия, а САЩ и Европейският съюз обещаха милиони средства в подкрепа на родните квантови индустрии. Разбира се, който и да спечели надпреварата, той не просто ще има следващия голям двигател на световно спасителни иновации. Той ще разполага и с най-голямата машина за разбиване на кодове в историята. Затова е нормално да се чудим: Какъв Q-ден ще получи човечеството и можем ли да направим нещо, за да се подготвим? Ако имахте универсален ключ, можете да го кажете на всички - или да го държите скрит в джоба си колкото се може по-дълго. От гледната точка на типичен човек може би Q-Day изобщо няма да бъде разпознат като Q-Day. Може би щеше да изглежда като поредица от странни и очевидно несвързани новинарски истории, разпределени в продължение на месеци или години. Енергийната мрежа на Лондон се срива в деня на изборите, което потапя града в мрак. Американска подводница с тайна мисия излиза на повърхността и се оказва заобиколена от вражески кораби. Смущаващи материали започват да се появяват в интернет във все по-големи количества: секретни разузнавателни телеграми, прикриване на президентски избори, интимни снимки на милиардери. При този сценарий може да минат десетилетия, преди да успеем да установим кога точно се е случил Q-Day. От друга страна, може би притежателят на универсалния ключ предпочита изхода от филма за катастрофи: всичко, навсякъде, наведнъж. Унищожаване на мрежата. Изключете ракетните шахти. Да се срине банковата система. Отворете всички врати и пуснете тайните навън. ДА ПРЕДПОЛОЖИМ, че поискате от класически компютър да реши проста математическа задача: Разложете числото 15 на най-малките му прости множители. Компютърът ще изпробва всички варианти един по един и ще ви даде почти мигновен отговор: 3 и 5. Ако след това поискате от компютъра да направи същото върху число с 1000 цифри, той ще се справи с проблема по абсолютно същия начин, но изчисленията ще отнемат хилядолетия. Това е ключът към голяма част от съвременната криптография. Вземете например RSA криптирането, разработено в края на 70-те години на миналия век и все още използвано за защита на електронна поща, уебсайтове и много други. При RSA вие (или избраното от вас приложение за криптиране на съобщения) създавате частен ключ, който се състои от две или повече големи прости числа. Тези числа, умножени заедно, представляват част от публичния ви ключ. Когато някой иска да ви изпрати съобщение, той използва вашия публичен ключ, за да го криптира. Вие сте единственият човек, който знае оригиналните прости числа, така че сте единственият човек, който може да го декриптира. Докато някой друг не построи квантов компютър, който може да използва страховитите си възможности за паралелни изчисления, за да извлече частния ключ от публичния - не за хилядолетия, а за минути. Тогава цялата система се срива. Алгоритъмът за това вече съществува. През 1994 г., десетилетия преди някой да построи истински квантов компютър, изследовател от AT&T Bell Labs на име Питър Шор разработва убийственото приложение Q-Day. Алгоритъмът на Шор се възползва от факта, че квантовите компютри работят не с битове, а с кюбити. Вместо да са заключени в състояние 0 или 1, те могат да съществуват едновременно и като двете - в суперпозиция. Когато изпълнявате операция върху няколко кюбита в дадено квантово състояние, всъщност изпълнявате същата операция върху същите кюбити във всички техни потенциални квантови състояния. С кюбитите не сте ограничени до метода на пробите и грешките. Квантовият компютър може да изследва всички потенциални решения едновременно. Изчислявате вероятностни разпределения, вълни от квантова обратна връзка, които се натрупват една върху друга и достигат своя връх при верния отговор. С алгоритъма на Шор, внимателно проектиран да усилва определени математически модели, се случва точно това: Големите числа влизат в единия край, а факторите излизат от другия. Поне на теория. Кубитите са изключително трудни за изграждане в реалния живот, защото и най-малката намеса на околната среда може да ги изкара от деликатното състояние на суперпозиция, в което те се балансират като въртяща се монета. Алгоритъмът на Шор обаче разпалва интереса към тази област и до 2010 г. редица проекти започват да постигат напредък в изграждането на първите кюбити. През 2016 г., може би усещайки зараждащата се заплаха от Q-Day, Националният институт за стандарти и технологии на САЩ (NIST) обяви конкурс за разработване на квантовоустойчиви алгоритми за криптиране. Те до голяма степен работят, като представят на квантовите компютри сложни многоизмерни лабиринти, наречени структурирани решетки, в които дори те не могат да се ориентират без указания. През 2019 г. квантовата лаборатория на Google в Санта Барбара заяви, че е постигнала „квантово превъзходство“. Нейният 53-кубитов чип може да изпълни само за 200 секунди задача, която би отнела на 100 000 конвенционални компютъра около 10 000 години. Най-новият квантов процесор на Google, Willow, има 105 кюбита. Но за разбиване на криптиране с алгоритъма на Шор на квантовия компютър ще са му необходими хиляди или дори милиони. В момента стотици компании се опитват да създадат квантови компютри, използвайки най-различни методи, всички насочени към изолиране на кюбитите от околната среда и контрол: свръхпроводящи вериги, уловени йони, молекулярни магнити, въглеродни наносфери. Докато напредъкът в областта на хардуера се ускорява, компютърните учени усъвършенстват квантовите алгоритми, опитвайки се да намалят броя на кюбитите, необходими за тяхното изпълнение. Всяка стъпка приближава деня на Q. Това е лоша новина не само за RSA, но и за огромен брой други системи, които ще бъдат уязвими в деня на Q. Консултантът по сигурността Роджър А. Граймс изброява някои от тях в книгата си „Криптографски апокалипсис“: криптирането DSA, използвано доскоро от много американски правителствени агенции, криптографията с елиптична крива, използвана за защита на криптовалути като Биткойн и Етериум, VPN мрежите, които позволяват на политически активисти и любители на порното да сърфират тайно в интернет, генераторите на случайни числа, които захранват онлайн казината, смарткартите, които ви позволяват да преминавате през заключени врати на работното място, защитата на домашната ви Wi-Fi мрежа, двуфакторната автентикация, която използвате, за да влезете в имейл акаунта си. Експерти от една от агенциите за национална сигурност ми казаха, че разделят произтичащите от това заплахи на две големи области: поверителност и удостоверяване на автентичността. С други думи, запазване на тайни и контрол на достъпа до критични системи. Крис Демчак, бивш офицер от американската армия, който е професор по киберсигурност във Военноморския колеж на САЩ и разговаря с мен в лично качество, казва, че компютърът Q-Day може да позволи на противника да подслушва секретни военни данни в реално време. „Би било много лошо, ако знаеха къде точно се намират всичките ни подводници“, казва Демчак. „Би било много лошо, ако знаеха какво точно гледат нашите сателити. И би било много лошо, ако знаеха колко точно ракети имаме и какъв е техният обсег.“ Балансът на геополитическите сили, например в Тайванския проток, може бързо да се промени. Освен тази заплаха за конфиденциалността в реално време, съществува и перспективата за атаки от типа „събирай сега, декриптирай по-късно“. Съобщава се, че хакери, свързани с китайската държава, от години събират криптирани данни с надеждата, че един ден ще разполагат с квантов компютър, който може да ги разбие. (САЩ почти сигурно също правят това.) Тогава възниква въпросът: Колко дълго вашите чувствителни данни ще останат ценни? „Може да има някои игли в тази купа сено“, казва Брайън Мълинс, главен изпълнителен директор на Mind Foundry, която помага на компаниите да внедряват квантови технологии. Настоящите данни за кредитната ви карта може да са без значение след 10 години, но пръстовият ви отпечатък няма да бъде. Списък на разузнавателните средства от края на войната в Ирак може да изглежда безполезен, докато едно от тези средства не стане виден политик. Заплахата за удостоверяването на автентичността може да бъде още по-страшна. „Почти всичко, което казва, че даден човек е този, за когото се представя, е подкрепено с криптиране“, казва Дебора Фринке, компютърен специалист и експерт по национална сигурност в Националните лаборатории Сандия. „Някои от най-чувствителните и ценни инфраструктури, с които разполагаме, биха били отворени за някого, който би се представил за законния собственик и би издал някаква команда: да изключи мрежа, да повлияе на енергийната мрежа, да предизвика финансови смущения чрез спиране на фондовата борса.“ ТОЧНОТО НИВО на хаоса в Деня Q ще зависи от това кой ще има достъп до първите криптографски значими квантови компютри. Ако това са Съединените щати, ще има „ожесточени дебати“ на най-високите нива на правителството, смята Демчак, дали да го пуснат за научни цели или да го запазят в тайна и да го използват за разузнаване. „Ако частна компания стигне първа до него, САЩ ще го купят, а китайците ще се опитат да го хакнат“, твърди тя. Ако това е някоя от американските технологични компании, правителството може да го постави под строгия контрол на износа, който сега се прилага за чиповете с изкуствен интелект. Повечето атаки на национални държави са срещу частни компании - да речем, някой се опитва да проникне в отбранителен предприемач като Lockheed Martin и да открадне плановете за изтребител от следващо поколение. Но с течение на времето, когато квантовите компютри станат по-широко достъпни, фокусът на атаките може да се разшири. Компании като Microsoft и Amazon вече предлагат на изследователите достъп до своите примитивни квантови устройства в облака, а големите технологични компании не винаги са били добри в контролирането на това кой използва техните платформи. (Войникът, който в началото на тази година взриви киберкамион пред хотел „Тръмп Интернешънъл“ в Лас Вегас, се е допитал до ChatGPT, за да планира атаката.) Може да се получи странен сценарий, при който киберпрестъпник използва платформата за квантови изчисления в облака на Amazon, за да проникне в Amazon Web Services. Киберпрестъпниците, които имат достъп до квантов компютър, биха могли да го използват, за да преследват същите цели по-ефективно или да предприемат по-големи удари: да превземат системата за международни плащания SWIFT, за да пренасочват парични преводи, или да извършват корпоративен шпионаж, за да събират компромати. Най-ранните квантови компютри вероятно няма да могат да изпълняват алгоритъма на Шор толкова бързо - те могат да получат само един или два ключа на ден. Но комбинирането на квантов компютър с изкуствен интелект, който може да картографира слабостите на дадена организация и да посочи кои ключове да декриптира, за да нанесе най-големи щети, може да доведе до опустошителни резултати. И накрая е биткоинът. Криптовалутата е изключително уязвима към Q-Day. Тъй като всеки блок в блокчейна на Биткойн фиксира данните от предишния блок, Биткойн не може да бъде надграден до постквантова криптография, според Капил Дхиман, главен изпълнителен директор на Quranium, компания за сигурност на постквантови блокчейни. „Единственото решение за това изглежда е твърдо разклонение - дайте начало на нова верига и старата верига умира.“ Но това би изисквало огромни организационни усилия. Първо, 51% от операторите на биткойн възли ще трябва да се съгласят. След това всички, които притежават биткойни, ще трябва ръчно да прехвърлят средствата си от старата верига към новата (включително неуловимия Сатоши Накамото, разработчикът на биткойни, който контролира портфейли, съдържащи около 100 млрд. долара от криптовалутата). Ако денят на Q се случи преди твърдата вилица, нищо не може да попречи на биткойн да се понижи до нула. „Това е като бомба със закъснител“, казва Дхиман. ВЗРИВЯВАНЕТО НА ТАЗИ БОМБА ще бъде само началото. Когато денят Q стане публично достояние, било чрез мрачно правителствено обръщение, било чрез весело прессъобщение на големите технологии, светът ще навлезе в постквантовата ера. Това ще бъде ера, определена от недоверие и паника - краят на цифровата сигурност, каквато я познаваме. „И тогава започва борбата“, казва Демчак. Цялата увереност в поверителността на нашите комуникации ще се срине. Разбира се, малко вероятно е съобщенията на всеки от нас действително да бъдат обект на посегателство, но усещането, че можеш да бъдеш шпиониран по всяко време, ще промени начина ни на живот. И ако до този момент квантовоустойчивите алгоритми на NIST не са се разпространили до вашите устройства, ще се сблъскате с истински проблем - защото всички опити за инсталиране на актуализации през облака също ще бъдат подозрителни. Ами ако това изтегляне от Apple всъщност не е от Apple? Можете ли да се доверите на инструкциите, които ви казват да прехвърлите криптовалутата си в нов квантово сигурен портфейл? Граймс, авторът на „Криптографски апокалипсис“, прогнозира огромни сътресения. Може да се наложи да се върнем към методите от Студената война за предаване на чувствителни данни. (Говори се, че след голям хакерски пробив през 2011 г. един от изпълнителите уж помолил служителите си да спрат да използват електронна поща за шест седмици.) Напълнете твърдия диск, заключете го в куфарче, качете някого, на когото имате доверие, на самолет с товара, закопчан с белезници на китката. Или използвайте еднократни устройства - книги с предварително договорени кодове за криптиране и декриптиране на съобщения. Квантово сигурни, но не много мащабируеми. Очаквайте основните индустрии - енергетика, финанси, здравеопазване, производство, транспорт - да се забавят, тъй като компаниите с чувствителни данни преминават към хартиени методи за правене на бизнес и се борят да наемат скъпи консултанти по криптография. Ще има рязък скок на инфлацията. Повечето хора може би просто ще приемат неизбежното: общество, в което очакванията за секретност се изпаряват, освен ако не говорите с някого лично на уединено място с изключени телефони. Big Quantum ви наблюдава. Най-добрият сценарий прилича на Y2K, при който изпадаме в колективна паника, правим необходимите подобрения в криптирането и когато настъпи денят на Q, всичко е толкова неуспешно, че се превръща в лоша шега. Този резултат все още е възможен. Миналото лято NIST публикува първия си набор от стандарти за постквантово криптиране. Едно от последните действия на Джо Байдън като президент беше да подпише изпълнителна заповед, с която промени крайния срок, в който правителствените агенции трябва да приложат алгоритмите на NIST, от 2035 г. на „възможно най-скоро“. Постквантовата криптография на NIST вече е въведена в платформи за съобщения като Signal и iMessage. Източници ми казаха, че чувствителните данни за националната сигурност вероятно се заключват по начини, които са квантово сигурни. Но докато имейл акаунтът ви лесно може да бъде защитен с квантова защита по интернет (ако приемем, че актуализацията не идва от квантов измамник!), други неща не могат. Публични органи като Националната здравна служба на Обединеното кралство все още използват хардуер и софтуер от 90-те години на миналия век. „Microsoft няма да обнови някои от най-старите си операционни системи, за да бъдат защитени след въвеждането на квантовата технология“, казва Али Ел Каафарани, главен изпълнителен директор на PQShield, компания, която произвежда квантовоустойчив хардуер. Обновяването на физическата инфраструктура може да отнеме десетилетия, а част от тази инфраструктура има уязвима криптография на места, които не могат да бъдат променени: енергийната мрежа, военният хардуер и сателитите могат да бъдат изложени на риск. И трябва да се намери баланс. Прибързването на прехода крие риск от въвеждане на уязвимости, които не са съществували преди. „Как да направим прехода достатъчно бавен, за да сме сигурни, и достатъчно бърз, за да не се бавим?“ - пита Крис Баланс, главен изпълнителен директор на Oxford Ionics, компания за квантови изчисления. Някои от тези уязвимости може дори да са създадени по замисъл: В меморандумите, изтекли от Едуард Сноудън, се посочва, че АНС може да е вмъкнала задна вратичка в генератор на псевдослучайни числа, който е приет от NIST през 2006 г. „Всеки път, когато някой казва, че трябва да се използва този конкретен алгоритъм, и зад него стои национална държава, трябва да се запитате дали няма личен интерес“, казва Роб Йънг, директор на Центъра за квантови технологии към Университета в Ланкастър. От друга страна, няколко души, с които разговарях, изтъкнаха, че всяка национална държава, която разполага с финансови средства и технически познания, за да създаде квантово устройство, което може да изпълнява алгоритъма на Шор, би могла също толкова лесно да компрометира финансовата система, енергийната мрежа или апаратурата за сигурност на противника чрез конвенционални методи. Защо да изобретяваш нова компютърна парадигма, когато можеш просто да подкупиш един пазач? Много преди квантовата технология да е достатъчно добра, за да разбие криптирането, тя ще бъде достатъчно полезна от търговска и научна гледна точка, за да промени глобалния баланс. Когато изследователите решат инженерното предизвикателство да изолират кюбитите от околната среда, те ще разработят изключително чувствителни квантови сензори, които ще могат да демаскират скрити кораби и да картографират скрити бункери или да ни дадат нова представа за човешкото тяло. По подобен начин фармацевтичните компании на бъдещето биха могли да използват квантите, за да откраднат изобретенията на конкурентите си - или да ги използват, за да измислят още по-добри. Така че в крайна сметка най-добрият начин да се предпазим от Деня на Q може да бъде да споделим тези ползи: Вземете по-добрите батерии, чудодейните лекарства, далновидните прогнози за климата и ги използвайте за изграждането на квантова утопия с нови материали и по-добър живот за всички. Или - нека започне борба.

Точно това беше изразът в оригинала, но аз го преведох малко по-заоблено, за да пасне на темата.

Новата версия на договорът за редкоземни метали САЩ-Украйна: Bloomberg потвърждава, че новият проект на споразумението за подземните богатства, който Тръмп е написал, поставя всички големи инвестиции в инфраструктурата и минералните ресурси на Украйна под пълния контрол на САЩ. Позовавайки се на проектодокумента, агенцията пише, че администрацията на Тръмп настоява за „право на първа оферта“ за инвестиции като пътища, железопътни линии, пристанища, мини, нефт и газ и добив на критични минерали. Това би означавало „безпрецедентно разширяване на икономическото влияние на САЩ в най-голямата по площ държава в Европа“. Споразумението също така ще даде на САЩ „право на първи иск“ върху печалбите, прехвърлени в специален „фонд за възстановяване“, който ще бъде контролиран от Вашингтон (3 от 5 члена на борда). Украинското правителство ще бъде задължено да внася във фонда 50% от печалбите от всички нови проекти. САЩ ще имат право на всички печалби плюс 4 % годишно, докато инвестицията им бъде възстановена. Какъв е размерът на тези инвестиции, не се уточнява (Тръмп по-рано заяви, че Америка е похарчила 300 млрд. долара за Украйна, Киев не е съгласен с тази цифра). В същото време на Киев ще бъде забранено да предлага отхвърлените от фонда проекти на други страни със „значително по-добри“ условия в продължение на поне една година. Освен това САЩ ще имат „право на първи избор“ да купуват такива категории украински стоки като метали, минерали, нефт и газ преди други държави - независимо дали фондът финансира проекта. Сделката, която не е ограничена със срок, също така забранява на Киев да продава важни минерали на страни, които са „стратегически конкуренти“ на САЩ. В същото време САЩ считат всички средства и стоки, предоставени на Украйна от началото на пълномащабната война, за своя вноска във фонда. По същество това означава, че администрацията на Тръмп ще принуди Украйна да плати за цялата американска военна и икономическа подкрепа, предоставена от 2022 г. насам - преди Киев да получи каквито и да било приходи от фонда. И разбира се, без никакви гаранции за безопасност, за каквито Украйна настоява... ------ И украинският отговор: "Украйна получи от САЩ проект на ново споразумение за минералите, което е напълно различен документ от предишното рамково споразумение. Украйна няма да признае военната помощ на САЩ като дълг“ - Зеленски „Благодарни сме за подкрепата, но това не е заем и няма да го допуснем“. ------ The Times: Тръмп презира Зеленски и иска да си върне всичко и още Новият проект на споразумение за минералите не е нищо друго освен зашеметяваща ескалация на опита за завземане на контрола върху природните ресурси, пише The Times. Разгневен от помощта за милиарди долари, която Байдън е предоставил на Киев, Тръмп е решен да си върне всичко това и дори повече.

Банална катастрофа... Племенникът ми в момента работи към единия от гравитационните интерферометри в Щатите, LIGO, с които се наблюдават гравитационните вълни. И ми се оплаква, че във връзка със закриването на министерството на образованието, спират и голяма част от техните пари, имат финансирае засега до края на юли. Защото министерството на образованието е основен разпределител на федералните средства в тази насока. Така че и науката почва да страда със страшна сила... Е, за да се закрие министерството, тряжбва и одобрение на Конкреса, но най-вероятно ще го закрият.

Трудно може да се разбере какво има в главата на Тръмп... "С друг свой ход администрацията започна да работи по отстраняване от официални документи на думи, които според Тръмп са свързани с левичарството. Такива са „климатична криза“, „разнообразие“, „здравни неравенства“, „алергия към фъстъци“, „основано на наука“, „сегрегация“, „стереотипи“ и „недостатъчно изследвано“. Те се заличават от правителствените комуникации, което според експерти е явен опит за преоформяне на начина, по който американците мислят." от ТУК

Руските загъби. Вчера и днес се наблюдава рязко увеличение, в жива сила и техника:

Хм, нещата не вървят на добре... Привеждам статия от икономиста Игор Липсиц: Стивън Мирън е главен икономически съветник на Доналд Тръмп. Любимата му идея е да се наложи данък върху резервите в долари. Не разбирате? Сега ще разберете. „За САЩ външният дълг, ако използваме неутрална терминология, е изключително неудобен: трябва постоянно да плащате лихви по облигации. Ето защо изглежда логично, че като част от предизборната си програма Доналд Тръмп обяви намерението си да се бори срещу това състояние на нещата. Но методът на борба ще бъде много нетрадиционен, „Стивмирановски“. Според г-н Миран фактът, че много държави държат валутните си резерви в щатски долари, е „несправедливо бреме“ за американската икономика. Съветникът на Тръмп казва, че кредиторите „ще се възползват от сигурността и стабилността на долара, без да споделят разходите“. Какви са тези „разходи“, за които говорим? Според Стивън Миран това е просто: тъй като целият свят използва щатския долар като резервна валута, неговата стойност е постоянно по-висока от желаната. Това, от своя страна, прави американския износ по-скъп и по-малко конкурентен на световния пазар. И обратно, евтиният внос „унищожава“ американската промишленост. Всичко това води до загуба на работни места в САЩ и т.н., и т.н., и т.н. В крайна сметка: предполага се, че всички злини се коренят в надценения щатски долар. В тази връзка Стивън Миран - в името на справедливостта, разбира се! - предлага такса върху доларовите резерви: големите чуждестранни притежатели на американски държавни облигации трябва да плащат такса под една или друга форма (например чрез намаляване на лихвите по дълга) за използването на долара. Ако притежателите на доларови резерви се възползват от „силата“ на американската валута, таксата ще „компенсира“ вредата за американската икономика, причинена от тази „сила“ на долара. Но американските държавни облигации не са някакъв подарък, за който на Вашингтон трябва да му се благодари. За всяка облигация (с всичките ѝ ползи!) всеки притежател на облигация е платил пари и е станал неин икономически собственик. Налагането на данък върху доларовите резерви не е нищо друго освен опит за промяна на условията на сделката със задна дата и за отмяна на гаранцията за закупеното със задна дата. Подобно беззаконие подкопава доверието в длъжника (т.е. САЩ).“ Сега нещо ново. ---------------- „На фона на агресивната търговска политика на Доналд Тръмп редица световни централни банки започнаха активно да се освобождават от държавния дълг на САЩ. Това създава рискове за финансовата стабилност на страната, която живее с рекорден бюджетен дефицит, твърдят експерти. Веднага след изборите в САЩ, които завършиха с победа на Доналд Тръмп, чуждестранните инвеститори започнаха да разпродават американски държавни облигации, въпреки че преди повече от година, напротив, само трупаха позиции. В рамките на три месеца нетните продажби на държавни ценни книжа от чужденци възлязоха на 97,4 млрд. долара - 34,41 млрд. долара през ноември, 49,69 млрд. долара през декември и 13,3 млрд. долара през януари. Значителна част от отлива дойде от държави, които доскоро се смятаха за основни стратегически съюзници на САЩ: според изчисленията на Goldman Sachs през декември най-активно от американския дълг се отървава Великобритания, а през януари - Канада. На фона на общия размер на държавния дълг на САЩ, притежаван от нерезиденти - 8,5 трлн. долара - сумите на изходящите потоци са малки, но анализаторите се опасяват от увеличаването им на фона на изострянето на ситуацията с търговските войни. Основната причина за отлива на капитали от държавния дълг на САЩ е протекционистичната политика на Тръмп, която засяга основните държатели на съкровищните бонове - Китай, Европа и Канада, смята Михаил Василиев, главен анализатор в Световната банка. Те, заедно с Мексико, се считат за основните жертви на търговските войни и вероятно ще бъдат основните продавачи на американски държавни облигации през следващите месеци. Канадските власти директно заплашиха САЩ с продажба на трежсъкровищни бонове в отговор на увеличението на митата, припомня експертът. Поради агресивната тарифна политика на американския президент и новите ограничения върху финансовите трансакции Китай също остава един от лидерите по изтегляне на капитали от американските финансови инструменти“. ------ И малко пояснения от мен, какво се случва при разпродажба на облигациите по държавния дълг на САЩ: - Повишаване на лихвените проценти - цените падат при разпродажбата, а доходността (лихвените проценти) расте. Съответно разходите по обслужване на дълга от САЩ растат; - Доларът се обезценява спрямо другите валути. Което ще увеличи цената на вноса в САЩ, и съответно може да доведе до инфлация; - Намаляват чуждестранните инвестиции, поради намалялото доверие, което ще забави икономическият растеж; - Тъй като тези облигации са ключов елемент от световната финансова система, разпродаването им може да доведе до паника и финансова криза; Тук може да повлияе поведението на Федералният резерв, но едни по-резки движения в тая посока могат да порутят световната икономика съвсем...

Дания отговаря на американските приказки за Гренландия:

Прост пример: Ние сме част от семейството. Ние сме част от работният колектив,. Ние сме част от нацията. Принадлежим едновременно на три различни групи "ние", които даже нямат общи цели. Гледай малко по-широко, не става дума за мнения...

Той счита, че има успех във войната с Украйна, и повече време ще му даде повече територии, с надежда да се изпълнят неясните начални цели на войната...

Путьо само иска да отложи края на войната, за това всяка глупост помага. И колкото е по-голяма тая глупост, толкова САЩ по-дълго ще си бият главата какъв е смисъла, толкова повече време ще се печели...

Учени смятат, че са открили какво е съществувало преди Големия взрив Около 85% от цялата материя във Вселената остава невидима, избягвайки откриването от най-сложните съвременни научни инструменти. Тъмната материя обърква физиците от почти век, тихо оформяйки невидимата рамка на нашата вселена. Невидима, но влияеща, тя осигурява гравитацията, необходима за запазване на цялостта на галактиките, определяйки тяхното движение и структура. Около 85% от цялата материя във Вселената остава скрита, неоткриваема дори с най-добрата днешна технология. Забележително е, че учените подозират, че този мистериозен материал може да е съществувал дори преди Големия взрив. През 30-те години на миналия век изследователите за първи път забелязват странности в движението на галактиките, което предполага, че нещо невидимо упражнява гравитационно привличане. Десетилетия по-късно изследванията на космическия микровълнов фон — остатъчното лъчение от раждането на Вселената — потвърждава значението на тъмната материя за оформянето на космическата еволюция. Основополагащо проучване на колаборацията "Планк" през 2018 г. разкрива, че тъмната материя съставлява приблизително 27% от общата енергия на Вселената. За сравнение, обикновената материя – материята на планетите, звездите и нас – представлява само 5%. Десетилетия учените се опитват да разберат какво може да представлява тъмната материя. Според суперсиметрията, популярна теория във физиката на елементарните частици, има частица "партньор" за всяка известна частица, като потенциално предлага улики за идентичността на тъмната материя. Частиците в Стандартния модел съставят вътрешния кръг. Техните суперсиметрични партньори съставят външния пръстен. Според една теория на базата на идеята за суперсиметрията фермионите и бозоните могат да бъдат разглеждани като част от едно семейство, наречено супермултиплет, притежаващо определена симетрия. Този супермултиплет описва частици, които се движат в суперпространството - разширение на обикновеното четиримерно пространство-време, към което се добавя съвсем необикновено измерение. Оказва се, че ако супермултиплетът се завърти в това суперпространство, бозоните ще се превърнат в фермиони и обратно. С други думи, бозоните и фермионите са само проекции в нашия обикновен свят на единен обект, подвизаващ се в суперпространството. Кредит: businessinsider По тази теория слабо взаимодействащите масивни частици или WIMP са станали водещи кандидати за тъмна материя. Тези хипотетични частици почти не взаимодействат с обикновената материя, но експериментите под земята и в ускорителите на частици биха могли да ги открият. Въпреки значителните усилия, WIMP остават неуловими. Експерименти като DAMA съобщават за сигнали, вероятно свързани с тъмната материя, но тези съобщения са противоречиви. Опитите на други проекти, като COSINE-100, не дават ясни доказателства за потвърждаване на резултатите на DAMA. Мощните сблъсъци на частици в Големия адронен колайдер също се оказаха напразни, без да открият признаци на прогнозираните от теорията на суперсиметрията частици. С тази липса на доказателства, най-простите теории, базирани на WIMP, сега са изправени пред сериозни съмнения. Една такава новаторска идея е теорията за "тъмния Голям взрив" (DBB - Dark Big Bang), предложена през 2023 г. от Катрин Фрийз (Katherine Freese) и Мартин Уинклер (Martin Winkler) от Тексаския университет в Остин. За разлика от традиционния Голям взрив, който обяснява раждането на обикновената материя, DBB предполага, че тъмната материя е възникнала в резултат на отделно събитие. Този втори Голям взрив, настъпил известно време след първия, би генерирал тъмна материя чрез разпадане на квантово поле, уловено в състояние на фалшив вакуум. В този модел ранната Вселена се е състояла от два сектора: видим сектор, изпълнен с познатите ни частици и сили, и тъмен сектор, който е останал студен и отделен. В крайна сметка тъмният сектор претърпява свой собствен фазов преход, аналогичен на горещия Голям взрив във видимия сектор. Този преход довежда до термична баня от тъмни частици, управлявана от уникален набор от физични закони. Моделът на DBB е особено гъвкав, тъй като може да приеме широк диапазон от маси на частиците на тъмната материя - от леки като няколко keV до тежки като 1012 GeV. Това, което отличава модела на DBB, е потенциалът му да оставя наблюдаеми следи. Фазовият преход в тъмния сектор би могъл да генерира гравитационни вълни - пулсации в тъканта на пространство-времето. Тези вълни биха се различавали от тези, които се получават при сливане на черни дупки или сблъсъци на неутронни звезди, и биха могли да бъдат открити от обсерватории от следващо поколение. По-специално, нискочестотните гравитационни вълни, откриваеми от пулсарните тайминг масиви PTA (pulsar timing array), като например Международния пулсарен тайминг масив (IPTA - International Pulsar Timing Array) и Квадратнокилометровия масив (SKA - Square Kilometer Array), биха могли да предоставят решаващи доказателства за DBB. Неотдавнашната работа на Козмин Илие (Cosmin Ilie), доцент по физика и астрономия в университета Колгейт, и Ричард Кейси (Richard Casey), старши студент по физика, прецизира допълнително теорията за DBB. Тяхното изследване изследва нови пространства от параметри за тунелното поле на тъмния сектор, като идентифицира сценарии, които съответстват на съществуващите космологични наблюдения. Тези сценарии предвиждат не само правилното количество на тъмната материя, но и гравитационно-вълновите сигнали, които скоро биха могли да бъдат в обсега на експериментите на PTA. "Откриването на гравитационни вълни, генерирани от тъмния Голям взрив, би могло да осигури решаващи доказателства за тази нова теория на тъмната материя", заявява Илие. Такова откриване би било революционно, предлагайки първото пряко доказателство за различния произход на тъмната материя. Мъртвите звезди, наречени пулсари (на илюстрацията), излъчват снопове радиовълни, които преминават покрай Земята като по часовник. Предполага се, че гравитационните вълни от двойки свръхмасивни черни дупки (горе вляво) разкъсват тъканта на пространство-времето и променят времето на пулсарите. Кредит AURORE SIMONET FOR THE NANOGRAV COLLABORATION Откриването на фонови гравитационни вълни през 2023 г. от колаборацията NANOGrav, част от IPTA, добавя интригуващо измерение към тези изследвания. Въпреки че точният източник на тези вълни остава несигурен, те потенциално биха могли да съответстват на прогнозите на модела на DBB. Освен значението си за тъмната материя, теорията DBB предлага нова перспектива за ранната Вселена. Традиционно космологията работи с предположението, че цялата материя, тъмна или друга, е възникнала от едно и също събитие. Идеята за вселена с двоен произход оспорва това схващане, като предполага по-сложно взаимодействие на сили и полета в ранната фаза на Вселената. Ако се потвърди, моделът DBB може да промени разбирането ни за космическата еволюция - от формирането на първите галактики до едромащабната структура на Вселената. Търсенето на тъмната материя е основен стълб на съвременната физика, който стимулира напредъка в технологиите и теорията. Експериментите за директно откриване, като тези, провеждани дълбоко под земята, продължават да разширяват границите на чувствителността, като се стремят да уловят мимолетни взаимодействия между частиците на тъмната материя и обикновената материя. Междувременно астрофизичните наблюдения - от космическия микровълнов фон до кривите на въртене на галактиките - предоставят косвени, но убедителни доказателства за гравитационното влияние на тъмната материя. Моделът DBB, със своите уникални прогнози и проверими последствия, добавя нов мощен инструмент към този арсенал. С напредването на възможностите за наблюдение перспективата за откриване на гравитационни вълни от DBB става все по-правдоподобна. Проекти като SKA, които се очаква да бъдат пуснати в действие през следващото десетилетие, обещават безпрецедентна чувствителност към нискочестотни гравитационни вълни. Тези усилия биха могли най-накрая да повдигнат завесата на мистериозния произход на тъмната материя, отговаряйки на въпроси, които озадачават учените от поколения. Справка: Dark Matter Production during Warm Inflation via Freeze-In; Katherine Freese, Gabriele Montefalcone and Barmak Shams Es Haghi; Phys. Rev. Lett. 133, 211001; DOI: https://doi.org/10.1103/PhysRevLett.133.211001 Dark matter and gravitational waves from a dark big bang; Katherine Freese and Martin Wolfgang Winkler; Phys. Rev. D 107, 083522; DOI: https://doi.org/10.1103/PhysRevD.107.083522 Dark sector tunneling field potentials for a dark big bang; Richard Casey and Cosmin Ilie; Phys. Rev. D 110, 103522; DOI: https://doi.org/10.1103/PhysRevD.110.103522 Източник: Scientists think they discovered what existed before the Big Bang, The Brighter Side of News

Путин не можа да заспи и снощи издаде поредната порция глупости Пациентът на Кремъл замина за Мурманск, за да посети моряците от подводницата на ядрения крайцер „Архангелск“ и там каза такива неща... Така че, пригответе се. - РФ не възнамерява да прави грешки, основани на доверието в така наречените западни партньори. - Русия, разбира се, е готова да работи за украинското урегулиране с Европа - но там, както винаги, се опитват „да ни водят за носа“. - Гражданската власт в Украйна не е легитимна - щом Зеленски е нелегитимен, значи и всички останали са нелегитимни. - Така че на Русия не ѝ е ясно с кого да подпише нещо, тъй като „утре ще дойдат други лидери“. - Цитат: „Неотдавна казвах, че ще ги „довършим“, но има основания да се смята, че ще ги привършим“. - А освен това Русия трябва да гарантира сигурността си за „ дългосрочна историческа перспектива“. - А в Украйна да се въведе „временно управление“ под егидата на ООН - да се проведат избори и да се отстрани Зеленски. https://t.me/nexta_live/92386 ---- По-подробно за изявлението на Путин, че предлага да се въведе външно управление в Украйна „под егидата на ООН“. Той започна с твърдението, че влиянието на нацистите в Украйна „нараства“. Този извод той направи от създаването на корпуси на базата на отделни бригади като „Азов“ (процес, който сега стартира в украинската армия). „Сега те, ето тези подразделения, включително „Азов“, планират да се укрепят и да създадат от тях дивизии (всъщност корпуси - бел. ред.). Това означава, че такива хора, сдобивайки се с все повече оръжия, с все повече поддръжници, поставят под натиск други, налагайки им своите възгледи“, каза Путин. По-нататък той повтори твърдението си (опровергано в Украйна), че „гражданските власти, те всъщност днес не са законни съгласно Конституцията в Украйна. Не бяха проведени президентски избори. В условията на тази нелегитимност, де факто, неонацистките формации получават допълнително оръжие и набират нови хора в редиците си. Това може да доведе до факта, че фактическата власт ще се окаже в техни ръце и те ще започнат реално да ръководят страната. И как можем да преговаряме с тях?“ След това Путин повдига идеята, че „изходът“ от очертаната от него ситуация може да бъде въвеждането на „външно управление в Украйна под егидата на ООН“. „В рамките на мироопазващите операции на ООН вече няколко пъти е имало случаи за т.нар. външно управление, временна администрация. Това се случи в Източен Тимор, мисля, че през 1999 г. Така беше и в някои части на бивша Югославия, така беше и в Нова Гвинея. Като цяло има такава практика. И по принцип, разбира се, би било възможно под егидата на Организацията на обединените нации, със Съединените щати, дори с европейските държави, разбира се, с нашите партньори и приятели, да се обсъди възможността за въвеждане на временно управление в Украйна, за да се проведат демократични избори, да дойде на власт способно правителство, което да се ползва с доверието на хората, и след това да се сключи мирен договор с него, да се подпишат легитимни документи, които да бъдат признати в целия свят. Но това е само една от възможностите. Не казвам, че няма други. Не, те съществуват. Но това е една от възможностите. И такава практика има в работата на ООН“, твърди Путин. Трябва да се отбележи, че по-рано той нарече „нелегитимен“ само Зеленски, докато Върховната рада беше смятана за легитимна. Сега той обяви цялата система на властта в Украйна за „нелегитимна“ и предложи въвеждането на „външно управление“. Нека си припомним, че украинските власти отхвърлят твърденията, че са „нелегитимни“ поради липсата на избори. Европейският съюз също се придържа към същата позиция. САЩ, след като Тръмп дойде на власт, повдигнаха въпроса за необходимостта от избори (Тръмп дори нарече Зеленски „диктатор“ заради липсата им). Но напоследък Вашингтон не педалира тази тема. Въпреки че специалният пратеник на Тръмп Уиткоф наскоро заяви, че Зеленски вече се е съгласил на избори. ---- Зад всичко това ясно прозират опитите да не се подписва скорошно примирие...

Е как щеше да я възпре? Освен че съветваше населението да пие белина, как?... Не загатна изобщо че има други възможности, не знам ти защо си останал с впечатление за "могъществото" му тогава. Напротив, ако имаше някакви възможности, много повече простотии от сегашните щеше да сътвори.

По повод скандалът с изтичане на секретна информация в САЩ, коментар от Джими Кимъл, американски телевизионен водещ: „Слава Богу, че се отървахме от DEI (програмата "Diversity, equity, and inclusion" - "Разнообразие, равенство и приобщаване"). Сега можем да сме сигурни, че идиотите във властта не са избрани заради расата или пола им. Те са избрани единствено заради идиотизма си.“

Звучи си съвсем на място.

За да се разбере какво е имал пред вид Зеленски, е нужно да се знае контекста на изказването му: Зеленски: Путин скоро ще умре - и всичко ще приключи Украинският президент изрази увереност, че Путин няма да успее да се задържи на власт за дълго или да продължи войната. „Дестабилизацията на неговото общество е това, от което той се страхува. Но никой няма да може да повлияе на това, той сам ще повлияе на това. Второто нещо, от което се страхува, е да загуби властта си. Путин скоро ще умре, това е факт, и неговият безопасен и неуспешен исторически живот ще приключи“, заяви украинският президент по време на интервю за обществените радио- и телевизионни оператори." Той заяви това в контекста на въпроса „от какво се страхува Путин“. Зеленски също така представи възрастта като свое „конкурентно предимство“ в сравнение с руския президент. „Аз съм по-млад от Путин, залагайте на мен. Моите перспективи са по-добри“, добави Зеленски. Подобно изказване за „смъртта“ на Путин Зеленски направи и преди месец в интервю за The Economist. „Аз обичам живота и свободата. Ето защо се боря за свобода. И аз имам време, а той ( Путин - бел. ред.) няма. Той със сигурност ще умре скоро. Но аз все още искам да живея, да вървя. Интересува ме да пътувам по света след политиката. Но той не“, заяви тогава украинският президент.

Поредната тръмпистска лудост... Новият етап от търговската война на САЩ срещу Китай заплашва с „икономически апокалипсис за целия свят“ (както Bloomberg нарече това предложение).... Новото правило, предложено от администрацията на Тръмп, въвежда такси в размер до 3,5 млн. долара за китайските кораби, влизащи в американско пристанище. Мярката има за цел да стимулира корабостроенето в САЩ. Според Clarksons Research Services таксите биха могли да генерират между 40 и 52 млрд. долара годишно - т.е. това е загубата, която ще претърпят китайските морски компании. Предложението също така изисква все по-голям дял от американските продукти - включително селскостопански, химически, енергийни и потребителски стоки - да се превозват на кораби, плаващи под американски флаг, с американски екипаж и построени в САЩ. Проблемът е, че днес САЩ почти нямат собствено голямо корабостроене (с изключение на военното корабостроене). Възстановяването на корабостроителниците ще отнеме години само за да се започне строителството на кораби в САЩ. Ето графика, показваща тонажа, превозван с кораби според държавите, по години: Резонен въпрос: толкова ли е отчаяно положението на Америка?... Или това са някакви когнитивни изцепки?

Интересна карта: БВП на САЩ е разделен наполовина. Половината в центровете за генериране на печалба, високотехнологичните и високодоходните индустрии, а другата половина - в огромната „синя“ вътрешност. Правени са анализи това да се комбинира с картите на избирателните райони. По груби оценки 2/3 до 3/4 от националния доход се произвежда в избирателните райони на демократите. Това е към въпроса за „левите печалбари и безделници“.....

Продължава историята около скандала с изтеклият секретен диалог в САЩ и нелепите оправдания за това. В стряскащо интервю съветника по националната сигурност на Тръмп Майк Уолц за Fox News Channel. Уолц заяви, че Джефри Голдбърг, ръководителят на The Atlantic, трябва да се е промъкнал тайно в списъка с контакти на телефона му и да се е маскирал толкова добре, че да се окаже в тайна чат стая в Signal (!) А основната поука от този скандал според Уолц е, че журналистите искат да направят кариера, като критикуват президента...

Ето разказът на самият журналист, на руски: https://graph.org/Administraciya-Trampa-sluchajno-prislala-mne-soobshchenie-o-svoih-voennyh-planah---redaktor-zhurnala-Atlantik-Dzheffri-Goldberg-03-24 ------- И допълнителни коментари: Сега, а изглежда и през следващите седмици, това ще бъде една от главните теми в американската политика и в същото време - линия на атака от страна на демократите, демонстрираща пълната некомпетентност на настоящата администрация. Достатъчно е да се каже, че самото организиране на кореспонденция по свръхсекретна операция изглежда нарушава редица закони за шпионажа и организирането на такива брифинги между първите лица на държавата. Освен това ситуацията, при която един журналист случайно, по погрешка, е добавен в чат стая, в която се състои почти целият блок за сигурност и охрана на администрацията на Тръмп, и никой не го забелязва - изчерпателно демонстрира „адекватността“ на тези хора. В нормална ситуация и в нормална администрация подобно нещо би било просто невъзможно или би предизвикало масови оставки. Друг е въпросът, че няма норма, за която да се говори, и с голяма степен на вероятност ще се опитат да премълчат темата. Интересно дали ще успеят. Първите забележки от Конгреса вече излязоха: „Аматьорски час“, пише сенаторът от Аризона Рубен Галего (демократ), ветеран от морската пехота, в публикация на X. „Това са гении, които продават и Украйна и разрушават съюзите ни по света. Нищо чудно, че Путин ги смущава на масата за преговори“. „Само една дума за това: FUBAR“, написа в Х конгресменът Пат Райън (демократ от Ню Йорк), ветеран от армията, който участва в комисията по въоръжените сили. „Ако републиканците в Камарата на представителите не проведат НЕЗАБАВНО изслушвания за това как се е случило това, ще го направя сам.“ „Администрацията на Тръмп заяви, че имейлите на Сигнал, изпратени до Джефри Голдбърг от The Atlantic като част от групов чат за военните удари в Йемен, изглеждат автентични.“ - CNN

В събота беше публикувано сензационното интервю на специалния пратеник на Тръмп Стивън Уиткоф с телевизионния водещ Тъкър Карлсън. В него той се изказа положително за Путин и призна, че Украйна ще трябва да отстъпи територия на Русия. Изобщо, очертава се цялостната картина на американските представи за Русия и Украйна... Позволих си да го преведа почти цялото: ТЪКЪР КАРЛСЪН: И така, Русия, Путин, който е на власт от 25 години, през цялото си президентство е последователен в едно ключово искане - НАТО да спре да напредва към нейните граници. И по-специално Украйна, най-голямата държава, граничеща с Русия, да не става член на НАТО. И доколкото се отнася до мен - убеден съм в това - това все още си остава основното искане. Точка. Никаква Украйна в НАТО - в противен случай няма да има мир. Това е точно както Израел не иска Хамас на своите граници. Те не искат това. Могат ли Съединените щати да гарантират това? СТИВЪН УИТКОФ: Преди всичко, мисля, че основният въпрос в този конфликт са така наречените четири региона - Донбас, Крим. Знаете тези имена, Луганск и още два. Това са рускоезични региони, там бяха проведени референдуми, на които преобладаващото мнозинство от хората се обявиха за това да бъдат под руско управление. Според мен това е ключовият въпрос в конфликта. КАРЛСЪН: А Русия вече контролира тези територии. Всъщност от руска гледна точка някои от тези територии вече са част от Русия. УИТКОФ: Да, това е така, но това винаги е било основният въпрос. И, знаете ли, никой не иска да говори за това. Това е като „слонът в стаята“. Същественото е, че Украйна има конституционни ограничения за това какво точно може официално да отстъпи, когато става дума за отстъпване на територия. Но Русия де факто контролира тези региони. Въпросът е дали светът ще признае тези територии за руски? Може ли Зеленски да оцелее политически, ако признае това? Това е основният въпрос в целия конфликт. Що се отнася до НАТО - мисля, че Зеленски и дясната му ръка Ермак по принцип вече са се съгласили, че Украйна няма да стане член на НАТО. Много се говореше за това дали Украйна все още може да получи така наречените „гаранции по член 5“ - има се предвид член 5 от Устава на НАТО, който предвижда колективната отбрана на всички страни членки - дали Украйна може да получи нещо подобно от САЩ или европейските страни, без да е формално член на НАТО. И според мен това все още подлежи на обсъждане. Но като цяло, ако говорим за мирно споразумение с Русия, мисля, че е общоприето, че Украйна няма да бъде член на НАТО. Това вече е признато в преобладаващата си част. КАРЛСЪН: Позицията на Русия е, че той (Зеленски) не е избран и следователно не можем да подпишем никакво споразумение с него. Смятате ли, че в Украйна ще има избори? УИТКОФ: Да, ще се проведат. Ще има. Те се съгласиха с това. В Украйна ще има избори. И аз съм съгласен с вас по този въпрос. Мисля, че Зеленски прави всичко възможно. Мисля, че е в много, много трудно положение, но се изправя срещу ядрена сила. Освен това се изправя срещу държава, която има четири пъти повече население от него. Така че той трябва да знае, че ще бъде победен. Сега е най-подходящият момент за него да сключи споразумение. Президентът Тръмп може да сключи най-доброто споразумение с него, което някога ще постигне. КАРЛСЪН: Обвинявам Зеленски, този човек, за поведението му във Вашингтон преди няколко седмици. Но обвинявам и този, който го е информирал, преди да влезе в Овалната зала, който го е подтикнал да постъпи по този начин. А очевидно някои хора са го направили, независимо дали става дума за Саманта Пауър (ръководител на USAID - бел. ред.) или за някой друг. Смятате ли, че той търси съвети от реалистични, разумни хора, които са за благото на Украйна? УИТКОФ: Без да споменавам имена, разговарях с няколко европейски лидери. И им казах, че колкото повече го насърчавате (Зеленски - бел. ред.) да не поема инициатива на масата на мира, толкова повече предполагате, че помощта ще продължи без условия. Никой не казва, че не трябва да помагаме на Украйна днес или при възстановяването по-късно, но... Трябва да бъде с определени условия. Ако ще даваме много пари на Украйна, искаме да чуем икономическата обосновка за това как ще бъде решен този въпрос. Защото това не е жизнеспособен бизнес план, ако те нямат идея как ще бъде решен проблемът. Просто не можем да даваме пари завинаги. Защото те ще бъдат фалирали. В края на краищата, и ние сме обсъждали това в администрацията, можете да получите риск от всякакъв вид ядрени действия, дори тактически ядрени действия. Искам да кажа, че дори и да не е голям взрив, а само тактическа ядрена бомба, това ще удари фондовите пазари по целия свят. КАРЛСЪН: Ами, те не са използвани от 80 години, използвани са точно два пъти в човешката история. УИТКОФ: Не можете да позволите това да се случи. И макар да смятам, че трябва да постигнем справедливо споразумение за Украйна, не можем да позволим тази страна да ни въвлече в Трета световна война. И това не е моята позиция, това е позицията на президента Тръмп. КАРЛСЪН: И какво, по дяволите, се случва с Европейската лига? Стармър казва, че ще изпратим британски войски. Цялата им армия е по-малка от американската морска пехота. Страната загива икономически. Всички тези страни умират икономически. Какво си мислят, че правят? Какво е това? Това демонстративна позиция ли е, или е поза? УИТКОФ: Мисля, че това е комбинация от позиция и поза и комбинация от опростяване на ситуацията. Мисля, че съществува идеята, че всички трябва да бъдем като Уинстън Чърчил. Има и схващане, че руснаците ще тръгнат към Европа. Но аз мисля, че това мнение е абсурдно. Имаме нещо, наречено НАТО, което не е съществувало през Втората световна война. КАРЛСЪН: Смятате ли, че руснаците искат да тръгнат към Европа? УИТКОФ: 100% не. КАРЛСЪН: Точно така! Чувствам се така: защо биха искали да го правят? Не бих искал тези страни да имат нещо подобно, защо биха искали да го направят? УИТКОФ: Първо, защо биха искали да погълнат Украйна? С каква цел? КАРЛСЪН: Точно така! УИТКОФ: Не им е необходимо да поглъщат Украйна. Това е все едно да окупират Газа. Израелците могат да окупират Газа. Но те не го правят. Те искат стабилност там. Те не искат да се занимават с това. Те (руснаците - бел. ред.) получиха, те си върнаха тези пет региона. Те получиха Крим и получиха това, което искаха. Така че защо им трябват още? Путин е много умен човек. Знаете ли, някой от администрацията ми каза: ами, трябва да внимаваш, защото той е бивш офицер от КГБ. И аз казах: добре, какъв е изводът? Ами, той е бивш офицер от КГБ, вероятно ще ви манипулира. И казах: Вижте, аз го виждам така. Навремето в КГБ отиваха само най-умните хора в страната. Ето кой отиваше в КГБ. Той е супер умен човек, разбира се? Ако не искате да му признаете това, няма проблем. Но аз му признавам това. Той е много свестен. Така че трябва ли да пренебрегнем това? КАРЛСЪН: И така, има преговори, които се водят между Русия и Украйна, в чийто център очевидно сте Вие, но има и неофициални преговори, които се водят във Вашингтон, където има много хора, които имат икономически интереси в тази война. Нека бъдем честни. Разбира се, идеологическите интереси и целият Вашингтон са мобилизирани да се борят с Русия. Ние сме във война с Русия чрез нашия пълномощник Украйна. И тогава се появява президентът Тръмп, удря спирачки, сякаш стои на спирачките. Но дали това ще реши всичко? УИТКОФ: Вярвам, че ще реши. Кой не иска да има свят, в който Русия и Съединените щати правят добри неща заедно? Мислят как да интегрират енергийните си политики в Арктика, да споделят морските пътища. Може би да изпращат втечнен природен газ в Европа - заедно. Може би да си сътрудничат в областта на изкуствения интелект, ако успеем да преодолеем миграцията на технологиите. Кой не иска да види такъв свят? Що се отнася до това, че президентите могат да разговарят помежду си за Иран, където Русия има известно влияние. Имам предвид, кой не иска да види такъв свят? Струва ми се толкова логично. КАРЛСЪН: Страстно желая да видя такъв свят. Това звучи прекрасно. Но никой не иска това във Вашингтон. УИТКОФ: Знаете ли, мисля, че става дума за това, че хората се привързват към определено отношение или подход, защото са го подкрепяли и преди. И за тях е трудно да се откажат от това. Така че сега случаят е наистина такъв. Но вижте напредъка, който постигнахме в Русия. Постигнахме огромен напредък. Погледнете само напредъка, който постигнахме по отношение на Русия. Постигнахме огромен напредък. Без преувеличение, той е огромен. Опитва ли се Путин да манипулира мен или други, които преговарят с него? Всъщност Путин е този, който протяга ръка през масата и казва на президента Тръмп: „Готов съм да направя това“. И сега президентът приема това. И казва: „Позволете ми да ви кажа какво съм готов да направя“. И той е готов да включи Зеленски в разговора. Той разговаря с Макрон, разговаря със Стармър, разговаря с норвежците и финландците. Не мисля, че някой от тях е разговарял помежду си преди. Можете ли да си представите война, която продължава вече три години и половина - и никой не си говори? КАРЛСЪН: Между другото, всичко неизбежно вървеше към ядрен конфликт. УИТКОФ: Точно така. Или пък руснаците просто щяха да ги смажат с конвенционални средства. Така или иначе - това е лош сценарий за Украйна. Няма и никакъв смисъл. Руснаците ги превъзхождат четири пъти по брой на населението. Те или ще ги смилат постепенно, или, не дай си Боже, може да се стигне до някаква тактическа ядрена ескалация. Просто мисля, че трябва да разберем какви са реалните условия там. Това е сложен конфликт. Те са в спор от Втората световна война насам. Русия има чувството, че Украйна е фалшива държава, че просто е сглобила в тази своеобразна мозайка тези региони, и мисля, че това е основната причина за тази война, че Русия смята тези пет региона за свои по право още от Втората световна война. Това е нещо, за което никой не иска да говори. Е, аз го казвам на глас. Как ще решим този проблем, ако не решим основния проблем, който е в основата на конфликта? Това, че Хрушчов просто ги е направил част от Украйна. КАРЛСЪН: Да. Мисля, че Хрушчов беше украинец. Това е невероятно. ... УИТКОФ: В Курск, където украинските войски са обкръжени. Те са в капан, а президентът не иска всички да бъдат убити. Но Курск е само началото на това, защото между Украйна и Русия има 2000-километрова граница, по която руските и украинските войски водят, не знам, 50, 60, 70, може би 80 въоръжени сблъсъка по тази линия - при много различни условия. На срещата Путин ме попита: „Какво да правя в определен район, където сме обградили хора и те не искат да се предадат? Трябва ли да ги убивам? Как да ги накарам да се предадат? Нямам нищо против да не се убиват всички. Бих се радвал, ако успеем да ги накараме да вдигнат бялото знаме, ако се съгласят да се предадат. ... УИТКОФ: Не мисля, че Путин е лош човек. Тази война е трудна ситуация. Знаете ли, тя е като брак. Искам да кажа, че можеш да обвиняваш другия човек колкото си искаш, но и ти си замесен в него. Така че това е просто факт. Просто такава е човешката природа. ... УИТКОФ: Президентът Путин поръча забележителен портрет на президента Тръмп на един от най-добрите руски художници, връчи ми го и ме помоли да го занеса у дома на президента Тръмп, а аз го занесох у дома и му го предадох. Писаха във вестника, но това беше толкова благодатен момент и Путин ми разказа една история, Тъкър, за това как, когато нашият президент беше ранен, той отишъл в местната църква, срещнал се със свещеника и се помолил за президента, не защото е бил президент на Съединените щати, той можеше да бъде президент на Съединените щати, а защото е бил приятел с него и се е помолил за своя приятел. Искам да кажа, можете ли да си представите да седите там и да слушате подобен разговор? И аз се прибрах вкъщи. И предадох това послание на нашия президент, предадох портрета и той очевидно беше трогнат от него. Ето такава връзка успяхме да възстановим, между другото, с една проста дума, наречена комуникация, на която много хора биха казали, знаете ли, не трябва да се занимавам с него, защото Путин е лош човек.