scaner

Ми поне малко пипе се иска от твоя страна за да схванеш, че това научно доказателство само показва пълното неразбиране от твоя страна за какво става дума. Демек какво всъщност доказва. Това доказателство показва как законът на Кеплер от вида си в стационарната система се превръща във вида си в подвижната система, оставайки един и същи закон - на Кеплер. И съответно дава формата на орбитата в подвижната система. Авторът сам си го е казал. Тоест никаква твоя теза няма и в помен, законът се прилага в действие по всички правила и дава резултат както трябва. Ти се бориш срещу нещо, което си си въобразил и което не съществува в реалността. Това много често ти се случва, да се бориш с измислиците си. А вече защо не виждаш абсурдността на тази борбаи и си вярваш, си е твой проблем. Слепец си в науката, Младенов, и няма спасение като те гледам - за да си защитиш егото от неизвестно какво, се стараеш да не видиш най-елементарните положения и да не признаеш базови истини. А те крещят и те изобличават, и мазалото в главата ти става все по-видимо, картината става все по-ужасяваща....

Ми как да е така, като ти не можеш дори да се ориентираш в материала. Прочети статията бе, на съвсем читав английски е написана. Какви доказателства за невалидност, какви пет лева са те затресли. Ми пий някакво лекарство да те вкара на фокус. Като ти се отворят очите, черното веднага ще ти стане бяло.

Демонстрация че изглеждат различно в две системи, а са едом и същи закон. Лалто и този на Кеплер. Е прочети какво е казано в статията. Човекът просто е сметнал как изглежда закона в другата система, съвсем валидно и по всички правила, и е споменал че го е направил за студентите. Съвсем коректен резултат според физиката. Омазал ти се е критерият за невалидност на тебе Ти се опитваш да го сравняваш със изгледа на закона в Нютоновата физика. Ми правилно, не трябва да има нищо общо, както се и получава, защото не разглеждаме Нютоновата физика. Какво чудно има в това? Законът в подвижната система има друга форма, и ще даде съответно други орбити в нея. Което може да се очаква и на база лоренцовото скъсяване на единия диаметър на орбитата. Този резултат е следствие от закона на Кеплер в подвижната система, къде видя противоречие с него? Хей, отвори тея очи, и ги ползвай по предназначение. Вашата Уикипедия дава резултата в Нютоновата теория, изобщо не може да се ползва за някакво сравнение. Забрави за Нютон, когато обсъждаме Айнщайн - от там ти идва мазалото в главата. В геометрията на СТО съвсем естествено е орбитите да са други. И те са. Майна, сляп си като къртица на тема разбиране на елементарни физически положения. И трябва първо да си научиш уроците, преди да идваш тука при батковците

Абе влез в час най-сетне! Първият закон на Кеплер е в пълна сила, само че има друга форма, и статията която показваш демонстрира точно това. Абсолютно валиден закон на Кеплер според СТО. Човекът си го е казал, извел го е в помощ на студентите. Ма някой трябва да чете и да мисли, а не само да пише като чукча. Просто толкова си объркан, че ти се е омазал критерият за невалидност... Заслепен си от невежество. Тц. То за това са трансформациите - за да може един закон в една система да се получи как изглежда в друга система. И щом законът е валиден в първата система, то той безусловно е валиден и във втората. Ей на, формулата за импулса в Нютоновата теория p=m.v се превръща в което е и експериментално потвърдено. Какви невалидности, как може да ти е толкова мътна съобразителността, не мога да си обясня. Елементарни неща са това, да беше нещо по-сложно, а това е азбуката на физиката. Сменяй вестниците че са мокри и почваш да бълнуваш Младенов, все по-яко се излагаш. Но давай, за твоя сметка си е.

А ти какво разбираш под "несъвместима"? Очакваш законите на Кеплер в СТО да имат формата според Нютоновата механика? От къф зор? Няма как да стане. В резултат на трансформациите законите на Кеплер придобиват нова форма, и орбитата на тяхна база също ще бъде различна от известната според Нютоновата физика. Ми че аз до сега ти набивах в канчето, че така ще стане . Получената форма на законите на Кеплер е съвместима със СТО, и тя е тази, която описва физиката според СТО. Така че кое всъщност ти е правото? Че очакването ти да не се получи Нютоновата форма се е сбъднало? А защо трябва да е другояче? Младенов, да повтарям ли за предразсъдъците и заблудите които се влачат с тях?

Ако бъдем по-прецизни, е точно обратното - земята се отдалечава бавно от слънцето, и скоростта и на въртене около него намалява. За това има основно два ефекта. Единият е законът за запазване на момента на импулса. Луната има момент на импулса отговарящ за въртенето и около земята, самата земя има момент на импулса отговарящ за въртенето около оста си, и допълнителен момент на импулса отговарящ за въртенето по орбитата около слънцето. Според физиката, сумата от тези моменти трябва да се запазва във времето (и евентуално слабо да се влияе от останалите планети). В тази тройка обаче земята постепенно забавя въртенето си поради въздействието на луната и слънцето (поради това, че не е точков обект). В резултат на това нейният момент на импулса намалява. Това намаляване обаче, до голяма степен се компенсира с отдалечаването на луната от земята, и в много по-малка степен от отдалечаването на земята от слънцето. Тоиз ефект се оценява на увеличаване на астрономическата единица с около 15 см за година. Вторият фактор е по-слаб. В резултат на слънчевят вятър слънцето губи маса и олеква, с което орбитата на земята бавно се променя на по-отдалечена. Този ефект също е много малък, но е оценен на отдалечаване около 1.5 см за година. А щом земята минава на по-отдалечена орбита, там нейната скорост е по-малка. Законите на Кеплер в подвижната система също са различни, ти какво си мислиш? Ето ТАКА се трансформира силата в подвижната система, в случая и гравитационната. И на нейна база вече, можеш да получиш какви са законите на Кеплер в нея. И може да си сигурен, че няма как да се стигне до абсурд, след като в стационарната система няма абсурд - лоренцовите трансформации са само еднозначни съответствия между събитията в двете системи Но може и да не смяташ толкова сложно, а просто да минеш евтино само с лоренцовото скъсяване, т.е. елиптично сплескване на орбитата, добро приближение. Съгласни сме с промяната на орбитата, не сме съгласни че това е някакъв абсурд. Защото няма база за сравнение, освен с мъгляви интуитивни неоправдани очаквания

Не си схванал. Ако беше схванал, щеше да разбереш че няма никакъв абсурд. В подвижната система се наблюдават промени в обстоятелствеността, но така съчетанни с физическите величини в тази система, че никакъв абсурд няма. Ако разбереш тази връзка, Лоренцовата трансформация, всички абсурди се изпаряват. Тя просто показва, че А ще се вижда като А', което в обратна посока ще съответства на А. И след като А не е абсурдно, то и А' не може да е абсурдно. Абсурдно е, защото неизвестно защо ти очакваш да са еднакви. Ми не е такъв света, няма място за такива очаквания. Абсурдите в картинката са твоята заблуда. И ще ги има, докато не схванеш нещата. До тогава ще се въртиш в този омагьосан кръг, без да виждаш отговорите. Е как да не е дефинирал? Ти какво очакваш? Тези ефекти са отношение между часовници. Разликата е както разликата между движещо се в една система и покоящо се в другат система тяло. Нали не очакваш някой нещо да дефинира тук? Всичко е казано, и как количествено се изразяват тези ефекти, и причината по която се достига до тя. Какво още ти липсва? В СТО отправната система има някои от свойствата на перспективата, като вместо разстоянието при последната, участва скоростта. Но всичко е следствие от геометрията на пространство-времето. Така както нещата в класическата физика са следствие от геометрията на евклидовото пространство. Причината е една и съща за физиката на нещата. Това че ти имаш някакви очаквания, основаващи се на непознаване на нещата, не е проблем на Айнщайн, а само твой. Дадох ти пример: замисли се, защо състоянието на едно тяло ще е различно в две системи - на движение и на покой. Е, по същата логика и други характеристики могат да са различни. И геометрията на пространство-времето е тази, която определя всички различия. Импровизациите идват при теб от непознаване на нещата, и от някакваи предразсъдъци свързани с неясни очаквания как трябвало да бъде и защо не е така както очакваш. Въпросът е - защо очакваш да е точно така? Защото "абсурдите" се появяват от разликата между реалността и неоправданите очаквания. Вземи отиди на психоаналитик да намериш корена на тези предразсъдъци, може и да успееш да ги преодолееш някак, или поне да ги подтиснеш да не ти блокират така мисленето... Сериозно, просто не се виждаш отстрани.

Младенов, ти така и не схвана какъв е смисъла на забавянето на часовниците. Часовниците в една система се забавят спрямо часовниците в друга система. Само че като следствие, още много неща се променят. Променя се например и силата с която си действат телата според новата система. Променят се още куп параметри. НО, така се променят, че да има еднозначно и двупосочно съответствие (чрез лоренцовите трансформации между двете системи). Което на прост език означава, че всички събтия, случващи се в земната система, ще се случват и в другата система. Демек орбитата няма да се промени освен че ще се сплеска поради скъсяването, земята няма да падне на слънцето. Нито температурите на земната повърхност ще се променят, нищо извънредно няма да се случи. Да, по часовниците на новата система може един земен оборот да се случва за 1000 часа. И какво от това? Поредните глупости. Какво ще се вижда от тези галактики, се получава чрез връзката наречена Лоренцови трансформации. Тук нищо фатално не се случва, съответно и гледано от там, ще е същото. Само в различни времеви и пространствени мащаби, съответно съгласувани с тях наблюдавани физически закони. Именно, тук нищо не се променя. Просто хората така ни виждат. Защото геометрията на пространство-времето е такава. Можеш да си мислиш за инерциалната система като за специфична "леща", през която се вижда обстоятелствеността и физическите закономерности. Евклидовото пространство е такава неизкривяваща "леща", предаваща изображението едно към едно. Когато говорим за инерциални системи - демек за СТО - няма никаква ротация на часовници. Те, за всяка система, са неподвижни. Подвижни спрямо една система часовници не измерват точно времето в нея, и не трябва да се ползват в тази система. Те могат да са - а могат и да не са - част от сверените часовници на друга система. Когато, както при ефекта на Саняк, имаме контур, който се върти и по който върви светлината, нещата стават по-сложни и тънки. Оказва се, че в такава ситуация с тази светлина не можеш да синхронизираш система от сверени часовници по целият контур, които се движат заедно с него, защото такава система е неинерциална (а в такива системи няма общо време в общият случай). Ако тръгнеш да сверяваш часовниците по кръга, и да смяташ с лоренцовите трансформации колко трябва да показва часовникът на следващото място, когато стигнеш изходната точка ще се окаже, че този процес няма да доведе сверяването до показанието на часовника от който си тръгнал (текущото му показание), а ще доведе до ненулева разлика - зависеща от площа на контура и от скоростта му на въртене. Именно тази удвоена разликата се отчита при ефекта на Саняк когато имаме два срещуположи лъча по въртящ се контур. В този смисъл, ефектът на Саняк е релативистичен ефект. Но това са вече неинерциални ефекти. Ако на някой му се навлиза в детайли, ТУК е разгледан ефекта на Саняк от всички страни със синхронизиране на часовници.

Виж сега, с часовникът може да ковеш и пирони, не е там работата. Работата е в това, че има определени правила и изисквания за ползването им. В СТО времето се определя от система синхронни, сверени и неподвижни в съответната отправна система часовници. Както и дължините се мерят с неподвижни в тази система еталони за дължина. Неподвижността е важно условие. И вече на тази база може да се сравняват часовници в една система с часовници от друга система (подвижни спрямо първите в общият случай), и да извеждаме количествени отношения за скоростите на определени процеси.. Като въъв всяка система часовниците се създават по общи правила на основата на еднакви природни процеси, за да се гарантира максимална еднаквост в работата им. За да проявим особеностите и следствията на теорията, ни трябват идеализирани часовници, които не спират, не се чупят, не се деформират от ускорение, както и показанията им не се влияят от ускорението. Такива разглеждаме в примерите които анализираме от СТО.

Глупости. Не може часовникът хем да изостава, хем да е изправен, когато се ползва по предназначение. В случая - измерване с неподвижни часовници. Часовникът не е еталон. Еталон е единичният интервал който отмерва часовникът. А ако е случайно изостанал, значи е дефектен уред - за което си има специална служба, която се грижи той да не изостава случайно. Още повече, че щом си успял да хванеш изоставането му, значи си успял да регистрираш дефект. Но всичко това се прави с неподвижни часовници, и няма отношение към СТО, ако това ти се върти в главата. Хайде вземи да прочетеш някой курс по измерителна физика, че ставаш досаден с това сляпо лутане.

Ти не четеш ли какво ти пиша? Времето е съвкупността и отношението на всички интервали. Или е салата от зеле? Същото е с пространството - съвкупността и отношението на всички дължини. Не е ли така? И вече интервала се мери с часовника, дължината с метъра, т.е. тези измерителни стедства оразеряват съответно времето и пространството. Ма чети какво ти пишша, същото което си ми цитирал но с повече сос... Малко разбиране е нужно все пак. Пак глупости. Ти като мериш с метъра, манивела ли въртиш някаква? Защо като съпоставяш един килограм с протяжността на една чиния, не ти се получава нейната дължина, а? Нали ти си измервателният уред, къде е грешката? Ей на, килограмът е еталон, съпоставяш го с чинията, но не се получава дължината. Значи си пропуснал най-съществената част от измерителният уред - еталонът за дължина. А какво е измерителен уред без най-съществената си част? Затова и се приемат предметите, зададени като еталони, за измерителни уреди. За да се пресекат такива безсмислени тълкувания и увъртания. Така че приеми - часовникът и метърът са измерителни уреди, които се привеждат към действие с човешка намеса. А еталоните са интервалът определян от часовника, и протяжността на метъра.

Часовникът сам по себе си нищо не отмерва. Така както и метърът сам по себе си нищо не отмерва. Измерването става когато часовникът като еталон (или метърът като еталон) се съпостави с някакъв процес или интервал от събития (при метърът - с протяжността на някакъв обект). Количествената величина, която се получава при това съпоставяне, е измерената стойност., която се нарича интервал време или дължина, в зависимост какво с какво съпоставяме А самият процес на съпоставяне се нарича измерване. И като тръгнеш от тези базови положения, всички глупости се изпаряват, а нещата отиват на мястото си. От тук нататък времето може да конструираш като съвкупността и подредбата на всички интервали (грубо) определени с часовник, пространството може да конструираш като съвкупността и отношението на всички протяжности и отстояния определени с метър. На практика всеки часовник може да бъде еталон за продължителност, както и всяка протяжност еталон за дължина. Затова и е нормално да се казва, че времето е този континуум, който се измерва от часовника, и по аналогия, пространството е този континуум, който се измерва чрез метъра. Защото не може да се измерва с кантар например

Такъв еталон ти позволява да сравняваш две продължителнности количествено, а точно това се нарича "измерване", когато едната продължителнност си нарочил за еталон. Това е базово положение. От което следва, че часовникът е измервателен уред. И вече на това безусловно положение трябва да градиш мисловните си конструкции. А ти постъпваш наопаки, и нищо не се получава. Това е когато и двата часовника - измерваният и еталона - са поставени при еднакви условия, което като резултат дава че часовниците не са еднакви. Но в СТО не е така. Там сравняваш напълно еднакви часовници, с единствената разлика - че се движат един спрямо друг. Еднаквостта им ти е гарантирана по конструкция и по начин на сверяване. Ако не ти е достатъчно, може да приложиш статистически методи - произвеждаш милион часовници по зададена схема, и използваш за еталонни само тези около максимума на нормалното разпределение по отклонение. И така в двете системи. Ей за такава ситуация става дума в СТО.

Какъв ти е проблемът? Вадиш си сверен електронен часовник, който отчита датите, високосните години и каквото се сетиш. И отчиташ каквото ти е нужно. Часовник който току-що тръгва, е еквивалентен на термометър на който скалата му се е изместила или е паднала. И в двата случая не знаеш началното положение, от което отчиташ. Можеш да измерваш само диапазони.

Имаш един измервателен метър. Той може ли да определи дали с него се измерва третия или 45-тият метър от някаква писта? Ми не работят така нещата, часовникът и метърът са само в основата на измерителната схема, те измерват единица величина. Как тая величина ще я структурираш в разстояния или седмици и дни, е въпрос на допълнителна организация.

Ок, тогава си прав. Ускорявайки се непрекъснато, растоянието между бегачите се скъсява в ИОС, и при финала няма да съответства на условието. Аз те бях разбрал само за наличие на начално ускорение, колкото да се задвижат бегачите.

Всичко е много хубаво, Тантине, но тук именно двоякият смисъл на понятията обърква хората. Например понятието "възраст" за скалите моментално се асоциира с възраст при живите организми. Ако аз залепя два листа хартия, възрастта на получената комбинация почва да се начислява от момента на залепването. Това обачче не означава че има нещо живо в тая джаджа. Проблемът е, че и живата и не живата природа се характеризират с много общи понятия, просто защото са различни състояния на една обща същност - материята. Но за да се разграничат, трябва да се набляга на понятията които не са общи. А те произлизат от дефиницията що е живо и що е не живо...

Защо двата старта трябва да са на по-голямо разстояние според СТО? Нали всички сметки и замервания правиш в някаква система, приета за стационарна? Тук не разглеждаме въпроса, че след старта за всеки бегач разстоянието до целта се е скъсило в неговата система, и той ще го измине за по-малко свое време. Разстоянията и в двете системи на двата бегача пак ще бъдат равни, но не се интересуваме от това. Защо намесваш координатите на Риндлер? Координатите на Риндлер се използват при постоянно ускорение, докато тук то е инцидентно. Тук имаме проста задача, не ни интересуват никакви други съотношения между бегачите, освен в указанат система. А там те са дадени по условие. Проблемът с общото време ще възникне именно в ускоряваща се система, но в ИОС в която отчитаме резултатите, не възниква.

Ами то за това се казва, че теорията на относителността е антиинтуитивна теория. Както се вижда от цялата история, дори специлистите могат да сбъркат, доверявайки се прекалено на интуицията си. От там и многото "парадокси.

И двете са една реалност, едното не изключва другото. Докато по-горе говорим за общоприети понятия, дефиниции.

Понятията които се ползват в науката, са общоприети. Те дават общите черти на разглежданите явления, налагат разделителните граници. И понятията за живот и съществуване в този контекст имат различен смисъл. Това че всеки човек си влага каквото му хрумне, няма никакво значение за разглежданата тема, това е само проблем за разбирането между хората. Ако някой смята, че живота е зелева салата, трябва ли да се съобразяваме с мнението му? Точно за това се ползват общоприетите понятия, за да се разбират хората. Нито обсъждаме дали някаква теория е верна или не верна. Обсъждаме кое какво е според общоприетите определения. Това са съвсем различни неща.

Какво значение има това за случая? И какво означава? Човекът е този, който дава смисълът на понятията. И трябва да се разсъждава в рамките на този смисъл, когато те се обсъждат. А тук точно това се опитваме да прави. Поне това се очаква, когато се говори за живо и неживо. Но нещо не се получава, а се бяга в някаква ирационалност

Разликата е че не се прави разлика между "живее" и "съществува". Разликата между тези понятия определя и границата между жива и нежива природа. Като не се прави тази разлика, всичко се набутва в един кюп, предварително обезсмисляйки се.

Е как да няма разлика между жива и нежива природа? Намираш дефиницията, която разграничава живата от неживата, и всичко което не попада в тази дефиниция, по определение е нежива природа. В случая, когато говориш за просто и сложно, трябва да въведеш количествена разлика между двете състояния, и живото автоматично се разграничава от неживото за всеки пример. Какъв е проблемът това да се случи? Какви са тези измислици, че камъкът се размножавал? Между чупене и размножаване има разлика от небето до земята че и оттатък. Ако си отрежеш пръста, това размножение в смисъла на жива природа ли е, или в някакъв съвсем друг смисъл? Размножение в смисъл само увеличаване броят на частите има друг смисъл от размножението в живата природа, и това не трябва да се изпуска от фокуса.

Сега, с координатите на Риндлер ти определено ме затрудняваш Но задачата ти, както е формулирана, е еквивалентна на задачата свързана с парадокса на Бел. И решението на този парадокс приляга на твоят проблем. В това решение се изчисляват и силите, които трябва да се прилагат на двете точки в парадокса на Бел (съответно това лесно се мултиплицира за твоите разпределени точки). Погледни решението ТУК. Силите се въвеждат с втората формула. Координатите на Риндлер се намесват в картинката, защото самият темп на времето зависи от координатата на разглежданите точки, т.е. тоест тези координати са следствие от приложеното решение. Погледни и цялата страница от началото, полезна ще бъде. Парадоксът на Бел не е толкова очевиден, въпросът е сложен.