scaner

Поредната измислена от тебе глупост, базирана на "забавяне на времето" - термин, какъвто в СТО няма. Абе аланколоу, е как с такива постни измишльотини ще опровергаеш каквото и да било? Няма как да стане тая работа, с термини без смисъл А и съм ти дал линк, ако все още има някоя клетка, която е способна да се поучи... За което вече силно се съмнявам.

Няма забавяне на времето, и това вече многократно го обсъждахме. Сега деменция ли ще ни демонстрираш? За да имаш забавяне на времето, лоренцовите трансфорации трябва да са мащабиращи, а те не са. Те са трансформациии на въртене, което е съвсем различно. Ето за това говоря. Не познаваш нещата, заместил си знанията с някакви ерзац измислици и предразъдъци, и съответно твърденията които излизат от тази мелница са безсмислени по отношение на физиката. Затова първо се запознай кое какво е, преди да се пуйчиш и критикуваш. Срамно е в сегашното време да не се запознаеш с проблема който те интересува. Няма парадокс, и пътуващият (в примера за близнаците) е по-млад. Образовай се поне малко де, така с приказване на глупости до никъде няма да стигнеш. Само се превръщаш в безинтересен спамър. ЦЪК И си лекувай предразсъдъците. Ако имаше грам мозък, щеше вече да си наясно, че от тях ползата е само отрицателна.

Колко пъти вече дъвкахме, че "забавяне на времето" е безсмислен термин?

Как си представяш тая работа? Задай си тогава въпроса: а какво се променя, ако тази енергия започне да намалява? А какво ще стане, когато тя свърши? О според ОТО енергията на една такава система се запазва, Гравити по-горе е отговорил. Отправните системи са само една опаковка, която ние намятаме на процесите и явленията, за да ги опишем. Тоест дали нещо се забавя или ускорява, има значение само когато съпоставяме две отправни системи. В този смисъл, времето е характеристика за конкретна отправна система. Нали си спомняш: при геометрията на Минковски, за всяка отправна система имаме различен разрез на простраанство-времето на пространство и време. При две отправни системи ще имаме две времена, и избързването/забавянето е отражение на тази разлика. Времето при ниска температура не се забавя, след като то е характеристика на цялата отправна система, а не само на проесите в някаква нейна област. При ниска температура имаме конкретни процеси, чиято скорост зависи от параметъра "температура". Подобни процеси при друга температура ще имат друга скорост, и се оценяват чрез "време", а не определят "време". И за атомният часовник ние избираме характерен процес при съответна температура, защото този процес при тази температура ни гарантира някаква стабилност нужна за еталона, нищо повече.

Е как ще е необходима енергия за движението в пространството? Планетите от къде вземат такава? За инерциалното движение, което не изисква сила, за какво му е енергия? Няма такова нещо. Но дори да беше това разликата, какво от това? По какво двете характеристики на материята се различават така, че едната да е еизмислица а другата не? Няма и реален обект "пространство", то също е проявление на материята, равноправно в това отношение с времето. Но ние му мерим характеристиките. Не мислиш последователно, а едностранно. А това демонстрира и липса на логика. Времето е величината, която описва природните процеси. Така че ти всъщност казваш - измервайки продължителостта на един процес, ние измерваме характеристика на времето. Така както мерейки дължина, ние измерваме характеристика на пространството - не самото пространство. Никаква разлика. И аз това казвам И защо да са глупости? Защо не се замислиш, преди да се излагаш така? Само толкова ли ти е аргументацията, демек никаква? Усещаш ли как квалифицираш от незнание? Това го повтаряме вече толкова пъти, че хлебарка да беше, щеше да научиш че се дъниш и да ти светне лампичката в главата. В тая работа е нужна аргументация, а не безпочвени заявления. Те са глупостите тук. После защо те наричам тъпак... Ей го. Колкото до температурата, въпросът съвсем не е очевиден. Как дефинираш температурата, за която питаш? Как би измерил с неподвижен термометър температурата на релативистично движещо се тяло? Никак. А ако става дума за изчисляема температура, има няколко варианта, например на база ентропията, или на база спектър. Въпросът е решен например ТУК, и резултатът е, че температурата ще расте. Което е близко до ума, все пак енергията на подвижното тяло също расте. Погледни решението, и се обоснови защо трбва да е глупост Запомни, безсилието не е аргумент за нищо във физиката. Човече, когато много и по-умни хора от тебе твърдят нещо (каквото и да било, примерите станаха много), е добре да положиш достатъчно усилия да го разбереш, колкото и трудно да е за тебе, а не първосигнално да го отхвърляш като "глупост". Това отхвърляне е защитната реакция на човек, който се страхува за устойчивостта на светогледа си и се плаши от новите знания. Демек на слабак. Ти сега се демонстрираш като такъв.

Човешки продукт е точно толкова, колкото е и пространството. И времето, и пространството, отразяват различни характеристики на материята. Едното че материята се променя, другото, че тя е протяжна. С какво едното е повече (или по-малко) от другото човешки продукт? Прост въпрос.

Не е точно така. Ти не измерваш пространството. Ти измерваш негова характеристика, проявление - протяжността, чрез дължината. Не мериш материята. Мериш нейни характеристики: протяжност, продължителност, маса, енергия, импулс, скорост.... Така както не мериш мечката. Мериш нейното тегло, или дължина, или нещо друго, нейна характеристика. Тук малко познания по епистемиология ще са само добре дошли. Същото е при времето. Ти не го измерваш него, ти измерваш негова харакеристика - продължителност на процес, растояние (интервал) между събития. Абсолютно еднотипен вид подход към измерването на физически величини. Важното в случая е да не се тръгва от инфантилни твърдения от рода "няма време", "времето не е физическа величина", а да се разбере за какво всъщност става дума. И това както се вижда, е необичайно трудно за някои заслепени с предразсъдъци неграмотни индивиди... Те предпочитат да заместват мисленето чрез постулати: "няма море" ("има Бог!") и да си вадят някакви ужким "логични" заключения. Това е проява на някакъв религиозен фундаментализъм а не знания и наука, но явно толкова могат...

Това е твое твърдение, дошло от никъде, което не отговаря на истината. И всички следствия от него за умствен отпадък. Още тук бъркаш, няма смисъл да продължаваш. Научи основите, после дискутирай каквото и да било.

Не само вие, а и ние, дето сме положили усилие да го усвоим

Навремето за това се грижеха логопедите, и такива отклонения се лекуваха. Мисля, че напоследък обществото е загърбило тази грижа, по икономически или други причини, най-вече по безхаберие както и в други области, и от там това наводнение.

Метърът също се основава на броене на чертички. Той не ги брои сам, някой друг ги брои вместо него, което не променя принципа. Термометъра също се основава на броене на чертички. Налягането (например по Торичели) - също. Това е фундаментален похват при измерването, когато една величина се преобразува в друга за удобство - в случая всички се преобразуват в дължина. Часвникът със стрелки прави същото. И забележи, ние сме тези, дето задават дължината на тези чертички, които се броят, както и избираме началото от което да се броят. Каква разлика с часовника? Абсолютно никаква. Но за хора с капаци нищо не им е ясно. Тъпанар смотан. Както и на един метър, както и на един термометър, както и на какъвто и да се сетиш измерителен урде. Ма тези неща се учат някъде до осми клас бе, къде си прозяпал това време? Както и на часовника, така и на термометъра ние сме указали каква да бъде нулата. При метъра също указваме начална точка, от която да почне измерването - всеки път. Нито интервалът време сме казали какъв е, а той се измерва като следствие, нито дължината сме казали каква е, а тя се измерва. Еднакви принципи, базови. Нататък принципът е съвсем еднакъв - броиш. Никаква разлика. Основните принципи на измерване са еднакви за всички величини, различават се по своята специфика. За времето и температурата не може да ползваш кантар, всяка величина си има особености. Не знам от къде ти се появява тоя стрес че не отлепваш от мъртвата точка Какво се получава? Ти не си на ясно какво представляват основните физически величини, тръгнал си някакви критики да разхвърляш? Въздухар и половина си. Ми същото е когато говорим и за движещите се метри. Това не ти ли прави впечатление? Не ти прави, защото предразсъдъците са ти мухлясали мозъка безвъзвратно. Физическите закони не връзват показанията на уредите в две системи като еднакви, те работят на много по-дълбоко ниво. Няма никакво основание да очакваш такова нещо. Но ти си си въобразил, че трябвало да е така, и си тотално прецакан нататък. Пиле шарено, физиката на нещата е много проста и е следната: Показанията на уредите във всяка система се подчиняват на определени правила, свързани с еталонирането им, и тези правила са еднакви в двете системи. Това е еднаквото. От тук нататък, как показанията на тези уреди се свързват в двете системи, се определя от физическите закони, които са еднакви за двете системи. Това е друга еднаквосст, несвързана с първата. От тези закони като следствие възникват лоренцовите трансформации, които свързват какви са показанията на уредите между двете системи. Ако физическите закони бяха други (например със следствие галилеевите трансформации) показанията на часовниците в двете системи щяха да съвпадат. Тоест, независимо че имаме еднакви процедуруи за еталониране на уредите, и еднакви закони в двете системи, в зависимост от спецификата на тези закони показанията на часовниците може да съвпадат, може да не съвпадат. Да очакваш че само трябва да съвпадат, е просто глупост и невежество. А вече какви закони конкретно ще имаме, отговаря експеримента. И в случая това с много голяма точност са законите на СТО, и абсолютно никакъв шанс за галилееви трансформации . Същото е и с еталона за дължина. Абсолютно никаква разлика. И еталона за метър си стои както сме го нагласили, разграфен, и нищо не мери. Той няма способност да тръгне да мери сам, а някой трябва да го използва - така както и часовника И както се видя по-горе, не ти е виновна СТО, а просто не си наясно с основните положения. И нататък ти е пълен мрак и случайна стрелба в тъмното. В крайна сметка си просто прост като галош.

Времето не се определя от процесите само във фризера, а от всички процеси. Поддържането на някакви условия, нужни за генерирането на стандартната честота ползвана в атомните часовници е само консенсус - "така, при такива условия, се създава стандартът". Тоест по договорка - такива и такива процеси при еди какви си условия ще са еталона, важно е да са възпроизводими тези условия, за да може да се възпроизведе еталонът на друго място. От тук нататък този стандарт се ползва при всякакви други условия - при по-високи температури процесите са по-бързи, можем да сравняваме с избраната за стандарт скорост, и това сравнение е измерването. Така се избират всичките стандарти - винаги се договарят и условията при които те работят. Навремето еталонът за дължина е бил валиден само за фиксирана температура, защото материалът от който е бил направен, търпи термично разширение/свиване. Така се стига до системата СИ и до международният комитет който се грижи да я поддържа. Например, лъчението със стандартната честота лежаща в основата на атомният часовник може да се изведе навън и чрез интерференция с него да се правят измервания. Или лъчението да се оцифрова с някакъв честотомер, и вече електронните сигнали да се ползват като честотен репер, както се и прави. Базовата идея на измерванията е да се създаде еталон (който да се поддържа при договорени условия) и после този еталон да се сравнява с измерваната величина. Самият процес на сравнението има много варианти, в зависимост от измерваната величина. И в основата на това измерване стои броенето, срещу което от незнание рита Младенов. Температурата се мери с броене, дължината се мери с броене, много малко величини се мерят по друг начин, например диференциално - това е когато можеш да пресъздадеш точно величината и я измерваш чрез сравняване до еднаквост на пресъздадената и измервана величина, това някъде в калориметрията го имаше, ако не се лъжа. Самото броене също има хитрини, които облекчават процеса. Но без броене не може - колко пъти еталона се нанася в измерваната величина.

Ако е читаво направен, няма. Атомните часовници имат вътрешна система, която се стреми да го направи максимално нечувствителен към всякакви въздействия, температура, налягане, електрични и магнитни полета, вибрации, конструкцията му е такава че измерването не зависи от надморската височина... Тоест той разполага с вътрешен термостат, поддържащ фиксирана в зададени граници температура. Защото промяната на температурата, както и налягането на работната среда - цезиевите пари - е известно, че променя (леко, но променя) честотата на прехода, поради промяна в скоростта на сблъсък на цезиевите атоми, а това влияе на външният атомен електронен слой. Колкото поддържането на параметрите, влияещи на тази честота е по-добро, толкова часовникът е по-точен. Това понякога е свързано с много сложни технически решения, но целта си струва.

То е същото, времето отразява поведението на процесите. Като се каже "времето е спрял", веднага се разбира че всички процеси са спряли. И обратно. В това отношение са направо синоними.

Отдавна не бях срещал толкова задръстен и объркан човек като тебе. Това е изключително рядко явление в съвременният свят, в който информация може да се намери под път и над път... Вместо да вземеш да се поучиш, фантазираш на корем с някакви предпещерни представи...

Просто искам да нааблегна, че СТО засяга всяка промяна, не конкретно кинетични движения. Например времето на живот на елементарните частици, мюона например. Вътре в тях няма кинематични движения. Тук опираме до базови промени, квантовите флуктуации. Какво значение има? Като спре времето, спират всякакви процеси, ключая и тези дето движат часовниците.

Е, като не можеш да отговориш дори на такъв аргумент, значи си се наврял сам в ъгъла. Хубаво, вземи два часовника с различни скорости. Те пак съвпадат но само понякога, и също не мерят едно и също време. Просто е

Не. Вървящият и спрелият часовник два пъти в денонощието имат еднакви показания, но очевидно не мерят едно и също време. Примерът по-горе. Ти в момента спориш, преди да си вникнал в казуса който съм дал. Отговори първо на него, после се пуйчи.

Какво значчение има това? Нали говорим, за определен наш момент, възка с момент в другата система? Момента в другата система не може да зависи от местоположението, той се определя като еднакво показание на всички (сверенни) часовници там, незаависимо от мястото им. Атомите се движат винаги при всякакви условия. Въпросът е, че когато се движат около центъра на масата, системата е неподвижна. И ние описваме процеси за цялата система, не за конкретен атом (който поради хаотичното поведение има голям набор движения). Температурата е ефект на движението на много атоми със сумарен нулев импулс, не на един конкретен. Скоростта на химичните реакции също. Щом спре времето, в тази система близнакът замира за винаги, и не може да се върне съответно.

Хайде сега си махни капаците, и освен математиката погледни и физиката. Това горе се отнася само за една двойка чассовници, срещнали се на определена координата. Но нека имаме и втора двойка часовници, от същите две системи, които се срещат в същият момент t=0, но на друга координата. Тогава ще имаме други математически равенства, например: t=0, t'=10 за тези часовници. Напомням, това е в същият наш момент, t=0. Та се пита в задачата - за кой момент става дума в другата ссистема? За t'=0, или за t'=10? Ако за тебе 0 е идентично с 10, можеш спокойно да се гръмнеш. Десет пъти. Ей този проблем показва, че не може в момента t=0 да се говори за момент в другата система. Например една химическа реакция. Например вулканизацията. Или процесът на полимеризация. Гниенето вече го дадох. Законите на СТО вкючват само относителното движение между две системи, не съдържат специфика на промените които се описват различно в двете системи - демек, всички промени попадат под ножа, не само тези продукт на кинематично движение. Разбираш ли, случването на промените не зависи от взаимното движение на двете системи, двете системи по никакъв начин не им влияят, те само ги описват чрез своите механизми, и това описание в резултат е различно между двете системи .Но дали промените са резултат на някакво движение или не, няма значение - законите са за всички. Ако времето в тази система е спряло, няма да има излитащи и връщащи се близнаци.

Няма съвпадаш момент, поне споредд физиката. Тоест, настояваш за някакви измислици. Ми не става.

Защо намесваш инерциално движение? Инерциалното движение само дава определените физически закони, а ние тук дори не ги използваме в дискусията. И остава простата ситуация, неподвижни часовнници описват процесите в неподвижни тела. Така задачата се свежда съвсем до класическата физика, не е нужно да намесваме СТО. Тоест чисто ежедневие, и ежедневният опит е достатъчен за разрешението на проблемите.

Ти питаше за кои процеси в обектите неподвижни спрямо часовниците са еталон неподвижните часовници, и аз отговорих. А този въпрос не го разбирам - за какви праволинейни движения и сили става дума?

Да, в СТО всеки си има различно време. Какво му е неправилното на това? За процесите които протичат в неподвижните тела. Нагряване, гниене, габардясване, втасване... Часовникът оразмерява промените.

Пак повтарям, СТО забавя всички процеси. А вече ако тръгнем да задълбаваме, процесите се базират на последователност от промени, а промяната е движение в общият случай. Но не е задължително да е кинематично движение. В този смисъл СТО променя скоростта (забавя/ускорява) промените, а кинематичното движение е един мнооого частен случай на промяна - промяна на разстояние спрямо фиксиран репер и само толкова. Така че светканията и да са, и да не са продукт на кинематично движение, ще се подчинят на законите на СТО. Гниенето и еволюцията също. Да, това ще е показанието на часовника в момента по моята система, когато го определям. Но момента е дефиниран и важи само за моятаа система. Забележи, имаме примерно три събития. Ако те се случват едновременно, това е момент - защото бележи точка по моето общо време, в тази точка всички часовници имат общо показание, и за това се нарича момент Само че тази същата точка в другата система се разпада на безброй точки - трите разглеждани събития престават да са едновременни, те вече съответстват на три момента, всичките разглеждани в моята система часовници в тази не са сверени, всеки показва различна стойност. Тоест моментът в моята система тук не съответства на момент в тази ссистема. Затова твърдението е, че няма връзка между момента в моята система и момента в другата. Каквото и да се случва в даден момент в моята система, то не съответства на момент в другата система. Съответно и показанията. Погледни го по друг начин. Нека не разглеждаме само една двойка часовници, а две раздалечени двойки. Какво ще се получи тогава? Едната двойка, както по-горе, ще даде съответствие 0:00 <--> 0:00 . Другата ще даде примерно 0:00 <--> 0:10. По моята система очевидно моментът е 0:00. Кой е моментът в другата система, 0:00 или 0:10? Виждаш ли каква неопределеност се получава, ако започнем да разсъждаваме за "този момент" в другата система? Колкото повече двойки сложиш, толкова повече кашата с моментите кристализира. Това разглеждане може да го направиш и от другата система, и ще стигнеш до същият извод. Няма общ момент. Обратното е дълбока грешка, постигана поради некоректна интуитивност в разсъжденията, а не поради прилагане на физическите закони.