scaner

Не си схванал. Ако беше схванал, щеше да разбереш че няма никакъв абсурд. В подвижната система се наблюдават промени в обстоятелствеността, но така съчетанни с физическите величини в тази система, че никакъв абсурд няма. Ако разбереш тази връзка, Лоренцовата трансформация, всички абсурди се изпаряват. Тя просто показва, че А ще се вижда като А', което в обратна посока ще съответства на А. И след като А не е абсурдно, то и А' не може да е абсурдно. Абсурдно е, защото неизвестно защо ти очакваш да са еднакви. Ми не е такъв света, няма място за такива очаквания. Абсурдите в картинката са твоята заблуда. И ще ги има, докато не схванеш нещата. До тогава ще се въртиш в този омагьосан кръг, без да виждаш отговорите. Е как да не е дефинирал? Ти какво очакваш? Тези ефекти са отношение между часовници. Разликата е както разликата между движещо се в една система и покоящо се в другат система тяло. Нали не очакваш някой нещо да дефинира тук? Всичко е казано, и как количествено се изразяват тези ефекти, и причината по която се достига до тя. Какво още ти липсва? В СТО отправната система има някои от свойствата на перспективата, като вместо разстоянието при последната, участва скоростта. Но всичко е следствие от геометрията на пространство-времето. Така както нещата в класическата физика са следствие от геометрията на евклидовото пространство. Причината е една и съща за физиката на нещата. Това че ти имаш някакви очаквания, основаващи се на непознаване на нещата, не е проблем на Айнщайн, а само твой. Дадох ти пример: замисли се, защо състоянието на едно тяло ще е различно в две системи - на движение и на покой. Е, по същата логика и други характеристики могат да са различни. И геометрията на пространство-времето е тази, която определя всички различия. Импровизациите идват при теб от непознаване на нещата, и от някакваи предразсъдъци свързани с неясни очаквания как трябвало да бъде и защо не е така както очакваш. Въпросът е - защо очакваш да е точно така? Защото "абсурдите" се появяват от разликата между реалността и неоправданите очаквания. Вземи отиди на психоаналитик да намериш корена на тези предразсъдъци, може и да успееш да ги преодолееш някак, или поне да ги подтиснеш да не ти блокират така мисленето... Сериозно, просто не се виждаш отстрани.

Младенов, ти така и не схвана какъв е смисъла на забавянето на часовниците. Часовниците в една система се забавят спрямо часовниците в друга система. Само че като следствие, още много неща се променят. Променя се например и силата с която си действат телата според новата система. Променят се още куп параметри. НО, така се променят, че да има еднозначно и двупосочно съответствие (чрез лоренцовите трансформации между двете системи). Което на прост език означава, че всички събтия, случващи се в земната система, ще се случват и в другата система. Демек орбитата няма да се промени освен че ще се сплеска поради скъсяването, земята няма да падне на слънцето. Нито температурите на земната повърхност ще се променят, нищо извънредно няма да се случи. Да, по часовниците на новата система може един земен оборот да се случва за 1000 часа. И какво от това? Поредните глупости. Какво ще се вижда от тези галактики, се получава чрез връзката наречена Лоренцови трансформации. Тук нищо фатално не се случва, съответно и гледано от там, ще е същото. Само в различни времеви и пространствени мащаби, съответно съгласувани с тях наблюдавани физически закони. Именно, тук нищо не се променя. Просто хората така ни виждат. Защото геометрията на пространство-времето е такава. Можеш да си мислиш за инерциалната система като за специфична "леща", през която се вижда обстоятелствеността и физическите закономерности. Евклидовото пространство е такава неизкривяваща "леща", предаваща изображението едно към едно. Когато говорим за инерциални системи - демек за СТО - няма никаква ротация на часовници. Те, за всяка система, са неподвижни. Подвижни спрямо една система часовници не измерват точно времето в нея, и не трябва да се ползват в тази система. Те могат да са - а могат и да не са - част от сверените часовници на друга система. Когато, както при ефекта на Саняк, имаме контур, който се върти и по който върви светлината, нещата стават по-сложни и тънки. Оказва се, че в такава ситуация с тази светлина не можеш да синхронизираш система от сверени часовници по целият контур, които се движат заедно с него, защото такава система е неинерциална (а в такива системи няма общо време в общият случай). Ако тръгнеш да сверяваш часовниците по кръга, и да смяташ с лоренцовите трансформации колко трябва да показва часовникът на следващото място, когато стигнеш изходната точка ще се окаже, че този процес няма да доведе сверяването до показанието на часовника от който си тръгнал (текущото му показание), а ще доведе до ненулева разлика - зависеща от площа на контура и от скоростта му на въртене. Именно тази удвоена разликата се отчита при ефекта на Саняк когато имаме два срещуположи лъча по въртящ се контур. В този смисъл, ефектът на Саняк е релативистичен ефект. Но това са вече неинерциални ефекти. Ако на някой му се навлиза в детайли, ТУК е разгледан ефекта на Саняк от всички страни със синхронизиране на часовници.

Виж сега, с часовникът може да ковеш и пирони, не е там работата. Работата е в това, че има определени правила и изисквания за ползването им. В СТО времето се определя от система синхронни, сверени и неподвижни в съответната отправна система часовници. Както и дължините се мерят с неподвижни в тази система еталони за дължина. Неподвижността е важно условие. И вече на тази база може да се сравняват часовници в една система с часовници от друга система (подвижни спрямо първите в общият случай), и да извеждаме количествени отношения за скоростите на определени процеси.. Като въъв всяка система часовниците се създават по общи правила на основата на еднакви природни процеси, за да се гарантира максимална еднаквост в работата им. За да проявим особеностите и следствията на теорията, ни трябват идеализирани часовници, които не спират, не се чупят, не се деформират от ускорение, както и показанията им не се влияят от ускорението. Такива разглеждаме в примерите които анализираме от СТО.

Глупости. Не може часовникът хем да изостава, хем да е изправен, когато се ползва по предназначение. В случая - измерване с неподвижни часовници. Часовникът не е еталон. Еталон е единичният интервал който отмерва часовникът. А ако е случайно изостанал, значи е дефектен уред - за което си има специална служба, която се грижи той да не изостава случайно. Още повече, че щом си успял да хванеш изоставането му, значи си успял да регистрираш дефект. Но всичко това се прави с неподвижни часовници, и няма отношение към СТО, ако това ти се върти в главата. Хайде вземи да прочетеш някой курс по измерителна физика, че ставаш досаден с това сляпо лутане.

Ти не четеш ли какво ти пиша? Времето е съвкупността и отношението на всички интервали. Или е салата от зеле? Същото е с пространството - съвкупността и отношението на всички дължини. Не е ли така? И вече интервала се мери с часовника, дължината с метъра, т.е. тези измерителни стедства оразеряват съответно времето и пространството. Ма чети какво ти пишша, същото което си ми цитирал но с повече сос... Малко разбиране е нужно все пак. Пак глупости. Ти като мериш с метъра, манивела ли въртиш някаква? Защо като съпоставяш един килограм с протяжността на една чиния, не ти се получава нейната дължина, а? Нали ти си измервателният уред, къде е грешката? Ей на, килограмът е еталон, съпоставяш го с чинията, но не се получава дължината. Значи си пропуснал най-съществената част от измерителният уред - еталонът за дължина. А какво е измерителен уред без най-съществената си част? Затова и се приемат предметите, зададени като еталони, за измерителни уреди. За да се пресекат такива безсмислени тълкувания и увъртания. Така че приеми - часовникът и метърът са измерителни уреди, които се привеждат към действие с човешка намеса. А еталоните са интервалът определян от часовника, и протяжността на метъра.

Часовникът сам по себе си нищо не отмерва. Така както и метърът сам по себе си нищо не отмерва. Измерването става когато часовникът като еталон (или метърът като еталон) се съпостави с някакъв процес или интервал от събития (при метърът - с протяжността на някакъв обект). Количествената величина, която се получава при това съпоставяне, е измерената стойност., която се нарича интервал време или дължина, в зависимост какво с какво съпоставяме А самият процес на съпоставяне се нарича измерване. И като тръгнеш от тези базови положения, всички глупости се изпаряват, а нещата отиват на мястото си. От тук нататък времето може да конструираш като съвкупността и подредбата на всички интервали (грубо) определени с часовник, пространството може да конструираш като съвкупността и отношението на всички протяжности и отстояния определени с метър. На практика всеки часовник може да бъде еталон за продължителност, както и всяка протяжност еталон за дължина. Затова и е нормално да се казва, че времето е този континуум, който се измерва от часовника, и по аналогия, пространството е този континуум, който се измерва чрез метъра. Защото не може да се измерва с кантар например

Такъв еталон ти позволява да сравняваш две продължителнности количествено, а точно това се нарича "измерване", когато едната продължителнност си нарочил за еталон. Това е базово положение. От което следва, че часовникът е измервателен уред. И вече на това безусловно положение трябва да градиш мисловните си конструкции. А ти постъпваш наопаки, и нищо не се получава. Това е когато и двата часовника - измерваният и еталона - са поставени при еднакви условия, което като резултат дава че часовниците не са еднакви. Но в СТО не е така. Там сравняваш напълно еднакви часовници, с единствената разлика - че се движат един спрямо друг. Еднаквостта им ти е гарантирана по конструкция и по начин на сверяване. Ако не ти е достатъчно, може да приложиш статистически методи - произвеждаш милион часовници по зададена схема, и използваш за еталонни само тези около максимума на нормалното разпределение по отклонение. И така в двете системи. Ей за такава ситуация става дума в СТО.

Какъв ти е проблемът? Вадиш си сверен електронен часовник, който отчита датите, високосните години и каквото се сетиш. И отчиташ каквото ти е нужно. Часовник който току-що тръгва, е еквивалентен на термометър на който скалата му се е изместила или е паднала. И в двата случая не знаеш началното положение, от което отчиташ. Можеш да измерваш само диапазони.

Имаш един измервателен метър. Той може ли да определи дали с него се измерва третия или 45-тият метър от някаква писта? Ми не работят така нещата, часовникът и метърът са само в основата на измерителната схема, те измерват единица величина. Как тая величина ще я структурираш в разстояния или седмици и дни, е въпрос на допълнителна организация.

Ок, тогава си прав. Ускорявайки се непрекъснато, растоянието между бегачите се скъсява в ИОС, и при финала няма да съответства на условието. Аз те бях разбрал само за наличие на начално ускорение, колкото да се задвижат бегачите.

Всичко е много хубаво, Тантине, но тук именно двоякият смисъл на понятията обърква хората. Например понятието "възраст" за скалите моментално се асоциира с възраст при живите организми. Ако аз залепя два листа хартия, възрастта на получената комбинация почва да се начислява от момента на залепването. Това обачче не означава че има нещо живо в тая джаджа. Проблемът е, че и живата и не живата природа се характеризират с много общи понятия, просто защото са различни състояния на една обща същност - материята. Но за да се разграничат, трябва да се набляга на понятията които не са общи. А те произлизат от дефиницията що е живо и що е не живо...

Защо двата старта трябва да са на по-голямо разстояние според СТО? Нали всички сметки и замервания правиш в някаква система, приета за стационарна? Тук не разглеждаме въпроса, че след старта за всеки бегач разстоянието до целта се е скъсило в неговата система, и той ще го измине за по-малко свое време. Разстоянията и в двете системи на двата бегача пак ще бъдат равни, но не се интересуваме от това. Защо намесваш координатите на Риндлер? Координатите на Риндлер се използват при постоянно ускорение, докато тук то е инцидентно. Тук имаме проста задача, не ни интересуват никакви други съотношения между бегачите, освен в указанат система. А там те са дадени по условие. Проблемът с общото време ще възникне именно в ускоряваща се система, но в ИОС в която отчитаме резултатите, не възниква.

Ами то за това се казва, че теорията на относителността е антиинтуитивна теория. Както се вижда от цялата история, дори специлистите могат да сбъркат, доверявайки се прекалено на интуицията си. От там и многото "парадокси.

И двете са една реалност, едното не изключва другото. Докато по-горе говорим за общоприети понятия, дефиниции.

Понятията които се ползват в науката, са общоприети. Те дават общите черти на разглежданите явления, налагат разделителните граници. И понятията за живот и съществуване в този контекст имат различен смисъл. Това че всеки човек си влага каквото му хрумне, няма никакво значение за разглежданата тема, това е само проблем за разбирането между хората. Ако някой смята, че живота е зелева салата, трябва ли да се съобразяваме с мнението му? Точно за това се ползват общоприетите понятия, за да се разбират хората. Нито обсъждаме дали някаква теория е верна или не верна. Обсъждаме кое какво е според общоприетите определения. Това са съвсем различни неща.

Какво значение има това за случая? И какво означава? Човекът е този, който дава смисълът на понятията. И трябва да се разсъждава в рамките на този смисъл, когато те се обсъждат. А тук точно това се опитваме да прави. Поне това се очаква, когато се говори за живо и неживо. Но нещо не се получава, а се бяга в някаква ирационалност

Разликата е че не се прави разлика между "живее" и "съществува". Разликата между тези понятия определя и границата между жива и нежива природа. Като не се прави тази разлика, всичко се набутва в един кюп, предварително обезсмисляйки се.

Е как да няма разлика между жива и нежива природа? Намираш дефиницията, която разграничава живата от неживата, и всичко което не попада в тази дефиниция, по определение е нежива природа. В случая, когато говориш за просто и сложно, трябва да въведеш количествена разлика между двете състояния, и живото автоматично се разграничава от неживото за всеки пример. Какъв е проблемът това да се случи? Какви са тези измислици, че камъкът се размножавал? Между чупене и размножаване има разлика от небето до земята че и оттатък. Ако си отрежеш пръста, това размножение в смисъла на жива природа ли е, или в някакъв съвсем друг смисъл? Размножение в смисъл само увеличаване броят на частите има друг смисъл от размножението в живата природа, и това не трябва да се изпуска от фокуса.

Сега, с координатите на Риндлер ти определено ме затрудняваш Но задачата ти, както е формулирана, е еквивалентна на задачата свързана с парадокса на Бел. И решението на този парадокс приляга на твоят проблем. В това решение се изчисляват и силите, които трябва да се прилагат на двете точки в парадокса на Бел (съответно това лесно се мултиплицира за твоите разпределени точки). Погледни решението ТУК. Силите се въвеждат с втората формула. Координатите на Риндлер се намесват в картинката, защото самият темп на времето зависи от координатата на разглежданите точки, т.е. тоест тези координати са следствие от приложеното решение. Погледни и цялата страница от началото, полезна ще бъде. Парадоксът на Бел не е толкова очевиден, въпросът е сложен.

Тъй, тъй. От кой го чувам? Интелектуалната импотентност не се уважава в тоя форум. Напъни се малко, разбери за какво става дума, после ми се жалвай.

Съжалявам, но който не може, не може. Намери си друго занимание, риболова май не ти върви, вземи тогава шев и кройка или чистене на градски тоалетни. Все някаква полза ще има за обществото, от колкото тръшкане по форумите и демонстрация на интелектуална немощ. .

Не е все тая. Видя горе на примера с моториста, осреднена скорост 50 км/ч, средна скорост 48 км/ч. Като имаш пред вид, че по посока на движението фазата на светлината участва с помоща на средната скорост, а напреки движението участва на база осреднената скорост, се получава ненулева фазова разлика на лъчите като слънце, и Майкелсън са си точели зъбите за нея. Друг е въпросът че природата не я е давала. А твоите заблудени хорица не са дораснали до тоя извод, а са се вцепенили пред осреднената скорост - щом по посока на движението според тях е равна на осреднената, то фазова разлика принципно не можело да има. Не можело, ама двойка по физика и не се разправяме повече.

Ами аз пък обяснявам, че хората дето обясняват нещо, просто бъркат. Че средната скорост те бъркат с осреднената, и просто не са наясно с физиката на нещата и какво мери опита на ММ. Трябва ли още внимание да обръщаме на такава заблуда?

Това, естествено, не е верно, особено юрбулишката формула накрая. Това лежи на слаби знания по физика и математика от шести клас.. Аз и друг път съм давал следната задача. Моторист се движи от София до Пловдив със скорост 60 км/ч. В обратна посока, от Пловдив до София, се движи със скорост 40 км/ч. Пита се в задачата, с каква средна скорост се е движил моториста? На много хора им се иска веднага да кажат, че средната скорост е 50 км/ч. Само че ако се помисли малко, резултатът се получава средна скорост 48 км/ч. Да, осреднената от двете числа наистина е 50 км/ч, но не тя се търси. Подобна разлика е достатъчна опитът на Майкелсън и Морли да регистрира някакъв резултат ако го има, още повече, че самият опит е подготвен именно за нея - математическите оценки, които е направил Майкелсън (и които се срещат дори в Уикипедията) се основават на тази малка разлика от средната скорост на светлината и нейната осреднена скорост, която е по формулата в цитата по-горе.

Виж сега. Сложил си в темата за суперструнната теория неща. Добре. Никой не ги коментира? Значи няма интерес. Сложил си много неща тук. Някой тях коментира ли ги? Не. Каква е разликата с другата тема тогава? Освен че тук нещата бързо се губят в коментирането на друг разговор, и скоро за тази тема ще се забрави. Той форумът е за това, за да се строят теми носещи определен смисъл и съдържание, а не маждата с грозде, която строим тука. Така че ако искаш да има някакъв смисъл от труда ти, по-добре е да подхванеш на чисто някаква тема с някаква насоченост.