scaner
Глобален Модератор-
Брой отговори
16240 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
618
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner
-
Виж сега, тъмната енергия не става за обяснения на всичко. Тя е изключително тънка добавка, и работи само на много големи разстояния. Нейното съществено действие се наблюдава в така наречената "ера на тъмната енергия", т.е. след като вселената мине възраст от 9.8 милиарда години. Тоест някакви следи от нейното въздействие могат да се видят само в последните окоо 4-5 милиарда години. Ето какви наблюдения са довели до идеята за ускорено разширяване на вселената. Това е статия от Saul Perlmutter, един от нобеловите лауреати, открили ефекта: Supernovae, Dark Energy, and the Accelerating Universe Искам да ти обърна внимание на тази графика от посочената статия: Водеща е горната графика, като важният участък от нея е показан в долната в голям мащаб. Там се сравняват данните получени от Сол Перлмутер по неговият проект, и кривата (права в случая) показваща теорията без тъмна енергия, без ускорение на вселената. Разликата е нищожно малка, проявява се на червени отмествания от порядъка на z=0.4. В космологията разстоянията е удобно да се мерят в червено отместване. За пример: галактика която се отдалечава от нас със скорост 3800 км/с (най-малката дистанция при която Хъбъл забелязал разширението на вселената) се намира на червено отместване z=0.012. А това е на разстояние около 50 мегапарсека от нас - много по-голямо от размерите на една галактика. Тъмната енергия според графиката почва да оказва някакво влияние на разстояние с червено отместване над z=0.1, тоест поне 10 пъти повече, и вече става неоспорим факт над z=0.4. Така че забрави всякакво въздействие на тъмната аенергия в рамките на една галактика.
-
Чисто емпирично грешиш. Защото тълкуваш "факти", които не съществуват. Всеки мислещ човек, завършил детска градина е наясно, че това са глупости. Тръбата не пренася светлина, защото не взаимодейства с нея. Преносът е взаимодействие. Да, вакуумът не може да пренася светлина. Но и пространството не може - по същата причина. Ти си дълбоко заблуден за смисъла на базови понятия, и това прави пълен таратор в главата ти. Хайде да помислим, какво значи "разпространява се в/през пространството"? В една друга тема видяхме, че няма никакви наблюдения пространството да съществува. Стигнахме до извода, че съществува само съвкупността от качества на материята: отстояния и протяжности. И пространството е обобщението, абстракцията от тези качества, системата от тези отношения. Всяко "движение в пространството" означава движение по отношение на целият комплекс материални обекти, "движението през пространството" означава промяна на целият комплекс отстояния спрямо другите обекти. В този смисъл "движение през пространството" не се характеризира нито със скорост, нито с ускорение, нито с която и да било друга характеристика на понятието "движение". Казано за недоразвити, по тази причина "движение през пространството" няма нищо общо по смисъл с понятието "движение". Тебе те заблуждава наличието на общата думата "движение", но ти сам си се насадил на тези яйца. Малко акъл трябва, за да се разбере, че в езика една дума в друга конструкция може да има коренно различен смисъл, и тук е точно такава ситуация... Тоест и самото пространство, като система от отношения на качествата на материята отстояние и протяжност, не притежава качество "движение" - по определение. Движението има характеристики - промяна на дистанция, скорост, ускорение, тук такова няма. Пий си лекарствата за да не повтаряш такива елементарни грешки. То никога не е имало възможност да носи каквото и да било. "Вътрешно пространство" като частен случай на "пространство" представлява системата отношения на протяжност и отстояние на ограничен набор материални обекти, в случая тръбите. Тръбите, както знаем, не взаимодействат със светлината и съответно не я пренасят. Така че забрави бълнуването за някаква роля на "вътрешно пространство", а си сложи някакъв охлаждащ компрес на челото. Ето, виждаш ли до какви простотии може да се стигне, ако не вземеш мерки навреме? Сега ще защъкат и зелени човечета по кревата ти... И научи базовите понятия на физиката, без тях си сакат слепец.
-
Лично моето мнение: около 10% от приказките му заслужават доверие, останалото е някаква чиста измислица.
-
И как успа да стигнеш до такива просрения, след като с една проста геометрия не можеш да се оправиш? Ъ? Тук гледаме фактите, а те говорят еднозначно. Не става с тръшкане тая работа.
-
Спориш, заради спора. Не си прав и само философстваш Кое не съм прав, че геометрията не се вмества в ограничени ученически представи? Или че трябва да се съобразяваш с фактите? Объркал си форума с "Научна фантастика" май, после другите криви като ти го посочват
-
Споря заради необосованите ти твърдения, че геометрията не допускала такива неща - точно еквилибристиката на база такива измислени твърдения е софизъм Още по-хубаво е и това мислене да се обуздава в рамките на фактите.
-
Наблюдаемата вселена в голям мащаб много добре пасва на хомогенна и изотропна. И е факт, че константата на Хъбъл в различни посоки е на практика една и съща. Тук има няколко подводни камъка. Единият е, че след като имаме ускорение, то разширението се описва като линейно (по закона на Хъбъл) с малка поправка за ускорението. Линейната част се базира на константата на Хъбъл. Вторият е, че константата на Хъбъл зависи от космологичният момент. Тя е константа в цялото пространство за даден момент. Но в миналото е била друга. Грубо константата на Хъбъл е обратно пропорционална на възрастта на вселената. Тоест някога, като остарее вселената, константата на Хъбъл (линейната част от разширението) ще намалее, а ще се увеличи нелинейната, в резултат ускорението. Това и още много други зависимости са следствие от уравненията на Фридман, който е решил пръв уравненията на Айнщайн в ситуации на разширяваща се и свиваща се вселена. Може да прочетеш повече например: Hubble's law Friedmann equations
-
Не, не се движи. Защото "движение" в случая е изпразнено от смисъл понятие.
-
Е, сега за някакви измислици в резултат на невежество ли ще спорим? Тая работа не става с тръшкане. Друго нещо трябва да мърда, с малко повечко гънки: Диференциална геометрия Кривина на пространството Торзия на пространство Динамични геометрии Знанията в науката не се ограничават само с наученото до пети клас Даже напротив.
-
Няма такова нещо. Това са някакви ограничения, които сам си налагаш и сам се спъваш в тях. Геометрията допуска пространството да е изкривено, да се раздува, да е вързано на възел, дори да е усукано, да има торзия. Нищо не ограничава пространството да е статично. То е такова, каквото е. А какво е се установява само с наблюдения, не с предразсъдъци. А каква е геометрията следва от качествата на материята, чието обобщение и абстракция наричаме "пространство"
-
Погледнато, както казваш, в 3D, разширението на вселената представлява линейно увеличение на радиуса и (от там и хъбъловата константа), което при сегашната точност се оказва леко ускорено. Самите наблюдения свързани с ускорението на разширението, които доведоха до нобелова награда за това, са на границата на точността, при която се признават такива открития. Има доста спорни въпроси по това. Но последвалите данни от WMAP и моделът Lambda-CDM, който те захранват, показва че с много голяма вероятност ускореното разширение е факт. Именно от тези данни идват 30% тъмна енергя - факторът, нужен за ускорението. Нищо не е променяло накаква плътност, която да модулира светлината. Ефектът е прост - в настоящият етап ние наблюдаваме светлина от източнник, койт се отдалечава от нас в момента, когато я е излъчил (в резултат на разширението). Реално това е доплеров ефект. Някъде в популярните книги обясняват червеното отместване с това, че в резултат на разширявнето на пространството се е удължила и дължината на вълната. Но двете обяснения са просто два равностойни похвата за обяснение на едно и също нещо. Кое отключва ускореното разширение? Най-вероятният фактор за сега е това, че при обикновеното линейно разширение вселената надхвъря размер, при който въздействието на тъмната енергия започва да се забелязва. Тя работи като сила на отблъскванет, която нараства с разстоянието между телата. Нещо като конфайнмънта на кварките, но с обратен знак. При малки разстояния приносът и е незабележим, започва да става забележим когато разстоянията станат големи. Защо космологичната константа трябва да е константа? Според общата теория на относителността, в нея уравненията на гравитацията произтичат като интеграл от едни по-разширени уравнения, имащи смисъл на нещо като запазване на енергията. При интегриране на такива уравнения се появяват константи от интегрирането, и космологичната константа се появява по тази причина. Може в някоя друга, по-точна теория да се появят и членове от по-висш порядък, но сега такива просто няма, и не са нужни. Науката работи с наличната информация тук и сега, а не с потенциално възможни фантасмагории. Защо ще ги увеличава? В рамките на малки раазстояния тъмната енергия не влияе, там по-големите електромагнитни и гравитационни сили определят конфигурацията на звездите и галактиките и всякакви потенциални ями. На много големи растояния тъмната енергия разделя галактиките, намалявайки по този начин другите взаимодействия между тях, съптветно намалявайки и гравитационното им взаимодействие. И дай да се уточним. "Балонът" се надува без тъмната енергия, тя само го раздува с ускорение. Коментирам слеотата която сам си причиняваш. Time dilation е абсолютно доказан факт. Но ти сам си налагаш някакви ограничения, идващи от недоразбрани средношколски уроци. Защо си поставяш врата в полето и само се блъскаш в нея? Така няма да я преодолееш.
-
Сега те разбрах. Тъмната енергия има други важни свойства, произтичащи от теорията - с раздуването на балона тя да запазва плътността си. И това свойство се потвърждава от наблюденията на WMAP, интерпретирани в голям мащаб време и далечина. Но за светлината дали нещо и влияе - за това разправям за тънката структура. Връзката е, че в нея участват три константи, включая тази на светлината. Ако скоростта на светлината се мени с времето, то трябва и останалите две да се менят, и то по такъв закон че константата на тънката структура да не се променя, както е по наблюденията. Това е изключително маловероятно.
-
Напротив. Гравитацията има две характеристики: потенциал и интензитет. Интензитета се определя от неравномерността, т.е. от разликата в потенциалите. Силата, с която тя действа, е пропорционална на интензитета. Значи ако тъмната материя е равномерно разпределена, независимо че тя осигурява навсякъде някакъв потенциал, интензитетът т.е. силата с която влияе на материята, ще бъде нула. Затова очаква се да не е равномерно разпределена, именно за да повлияе на движението на телата. Тъмната енергия. Естественият член, присъстващ в уравненията за гравитацията на Айнщайн. Тя има свойства на антигравитация, но това е само повърхностният поглед. Тя има основно влияние на геометрията на пространството, независимо от останалата материя. Има едни много интересни и важни наблюдения по отношение на константата на тънката структура. Това е константа, която характеризира силата на електромагнитното взаимодействие, а от там и оптическите свойства на атомите, включая характеристиките на спектрите на атомите. Тази константа се изразява като пропорционална на електрическият заряд на електрона, и обратно пропорционална на скоростта на светлината и планковата константа: Наблюдавайки далечни източници като квазарите, може да се оцени как тази констнта се променя в различни космологични епохи, и съответно от разстоянието до източниците. Не ми се търси сега изследването, много хитро е проведено и много добре е описано популярно в Scientific American от 90-те години, но резултатът е, че тази константа на практика не се променя в последните 10 милиарда години. По-точно, промяната е на границата на точността на измерването, има лек тренд на намаляване в рамките на 2% за този период. Има и други наблюдения над тази константа, на база изследване на естественият ядрен реактор в Габон, което дава информация за тази константа преди 2 милиарда години, резултатът е същият. Вероятността и трите константи едновременно да се променят във времето (заедно с предполагаемата промяна на скоростта на светлината) по специфичният закон е нищожна. Тоест това наблюдение може да се тълкува като добро приближение, че тези константи в последните 10 милиарда години не се променят, съответно не зависят от количеството на тъмната материя.
-
Не е ли крайно време да извадиш главата си от онова тъмно място, дето си я пъхнал? Учи бе, човече, стратегията "не може защото не може" не работи в тоя живот. Тогава трябва да наблюдаваме синьо отместване Ти страдаш от изключително ограничен кръгозор, което пък води до рудиментарен начин на разсъждение. Като не разбираш втората стартия, осмисли първата. Ако не си способен и на това малко телодвижение, ей тук в Уикипедията има изброени причините защо този тип теории са мъртви, с препратки към по-детайлни обяснения. В английският вариант има още повече и по-сериозни препратки. Не става тая работа, като си си въобразил някаква глупост, и тя най-истинската истина станала...Трябва поне малко знания да се придобиват, дори с риск да ти се променят представите и светогледа.
-
Всички теории, при които светлината губи енергия на дълги разстояния попадат под термина "теории за уморената светлина". Но вече тези теории нямат никакъв шанс, защото има маса нови доказателства именно за разширението. Едно кратко обзорче ТУК. Повече подробности ТУК.
-
Дай да уточним нещата. За каква енергия става дума? Имаме няколко варианта. 1) Един сноп светлина се състои от много фотони. Всеки фотон носи някаква енергия. Тоест ако намалиш интензитета на тази светлина (количеството фотони за единица време в нея), то нейната енергия се променя. Но не е задължително да имаме "червено отместване" в този случай. 2) Ако светлината се поглъща избирателно, например синият спектър се поглъща по-силно от червеният. Тогава светлината ще почервенее, но това не е червеното отместване за което говорим. 3) променя се енергията на всеки фотон, т.е. се измества целият спектър на светлината, в случая към червеният край. Ето това е червеното отместване за което става дума. И въпросът е, какво може да причини това явление? Тъмната материя за това се нарича тъмна, защото не се вижда, т.е. не поглъща и не разсейва светлината. Тоест нямаме пряко взаимодействие с фотоните. Другата възможност е тъмната материя да въздейства чрез гравитацията си. Доказано е, че светлина излъчена в област в по-силен гравитационен потенциал (така наречена потенциална яма) като излезе от тази яма губи енергия и се получава точно червеното отместване за което говорим - отместен спектър. Както и обратно, светлина излъчена извън тази потенциална яма, като навлезе в нея, придобива допълнителна енергия и спектъра се изменя към синьото. Този механизъм има едно интересно качество: ако светлина е излъчена извън потенциална яма, и тя премине през такава и после излезе, тя ще възвърне честотата си. Тоест няма значение през колко такива потенциални ями (а в нашият случай - сгъстъци тъмна материя) премине светлината, тя на практика няма да промени честотата си. По-точно казано, отместването на спектъра на излъчена светлина зависи от разликата в гравитационите потенциали между точката на излъчване и точката на поглъщане. И в частен случай, ако тъмната материя е достатъчно равномерно разпределена, средният гравитационен потенциал който тя създава ще е еднакъв навсякъде и нейното влияние отпада. Ако се върнем в нашата реалност, то ние се намираме в област с някакъв потенциал, който не го знаем. Идващата до нас светлина се излъчва в област с някакъв да речем друг потенциал. Следователно ние ще наблюдаваме от различни места малко червено отместване, от други малко синьо, и от източниците на една права линия ще наблюдаваме нещо като разширение на спектралната линия, а не изместване. Изместване ще наблюдаваме само в един случай - ако тъмната материя расте по плътност с отдалечаване от земята (т.е. гравитационният потенциал който тя създава) расте.със скоростта на наблюдаваното червено отместване, стигайки до космически стойности. Едно че няма разумна физическа причина това да е така (това превръща земята в своеобразен център на света), две наблюденията на поведението на много далечните галактики не показват наличие на такова чудовищно количество тъмна материя там.
-
Как така ще се получи, че тъмната материя да влияе на червеното отместване?
-
Ами малко енергия се отделя при обикновените планетарни орбити, може да се сметне по формулата. Изобщо, първата нобелова награда свързана с гравитационните вълни е за наблюдението на сдвоеният пулсар PSR B1913+16 (1993 г.). Двойката звезди губи сериозно количество енергия чрез излъчване, поради което двете звезди се сближават и периодът им на обикаляне намалява. Ето графиката на нааблюдаемият период (точките) с времето, а кривата е теоретичната крива според ОТО. Както виждаш, съвпадението е пълно. Тоест формулата е точна, и с нея може да се обясни защо енергията в обикновените случаи като земята и планетите е толкова малка, така че и за милиарди години видима промяна няма. При планетите много по-съществени са други ефекти, тяхното взаимно влияние, и приливните сили.
-
Разбира се, че не са рядко явление. Но ние можем да уловим вълните само от наистина изключителни по мощност сблъсъци, което вече е наистина рядко явление. Чувствителността на сегашните детектори ограничава измерването на сблъсъци на обекти над 10 слънчви маси всеки, така че отделената енергия да бъде регистрирана. До сега в нашата галактика не е регистрирана такава колизия по визуален метод, всичките са в далечни галактики, което сочи, че стават доста рядко. През 2017 г. има наблюдение на гравитационна вълна от сблъсък на неутронни звезди, съчетан и с визуално наблюдение. Така че гравитационните вълни са железна реалност.
-
Не стоят така нещата. При малки (нерелативистични скорости) ускорението и неговата промяна не играят никаква роля. Тяхното влияние се проявява само на крайният етап преди сблъскване на двете тела, когато скоростите им на въртене станат релативистични, близки до тази на светлината. Ето (от ТУК) каква е излъчваната мощност на гравитационните вълни: Както виждаш, намалява с пета степен на разстоянието. Тоест съществена мощност ще се излъчва едва на края преди колизията, при нормални орбити тази мощност е пренебрежима. Преди колизията във формулата се появяват допълнително релативистски членове, което вдига излъчваната енергия с порядъци. Представи си 200-те вата на земята как се разпределят равномерно по сфера, отдаалечавайки се от слънчевата система, и каква част от нея може да се регистрира например съвсем близо, на Алфа Кентавър например. Никаква. А LIGO регистрира колизии на милиард светлинни години, които наистина излъчват достатъчно енергия. Останалите гравитационни вълни за съжаление са с интензивност много под чувствителността на сегашните ни уреди. Но много усилено се работи по този въпрос Да, космоса гъмжи от гравитационни вълни. Но за съжаление уредите ни още не са съвършени за да ги хващаме, защото мощността им е нищожна. Откриваме каквото можем.
-
Знам, защото и покоят, както и движението, е по отношение на някакъв репер - по дефиницията. Значи моето движение спрямо репера се определя като с репера свържеш координатна система и проследиш поведението на моите координати във времето. А това свързване прави реперът неподвижен в тази координатна система - по определение. Елементарно е, ама като не се замисляш, ще питаш глупави въпроси. Движението е относително по определение и въпросът "кой се движи" извън контекста на тази относителност е лишен от смисъл. Или А е в покой а В се движи, или В е в покой а А се движи. Или и А и В се движат спрямо С например. Според дефиницията, движението е винаги спрямо материален репер, спрямо положението на друг обект. Движение в/спрямо празното пространство, както да го въртиш, противоречи на дефиницията на понятието "движение" и за това е лишено от смисъл. И никакви експерименти не могат да го потвърдят, защото всяко нещо което се потвърждава, трябва да се формулира със някакъв смисъл. Докато тука липсва и гълташ водата. Принципно. Няма как да го забравя, защото то е такова по дефиниция. Ако ти си измисляш някаква друга дефиниция, твърденията ти не са по отношение на движението което разглежда физиката. Демек някакви болни халюцинации те мъчат, но това е медицински проблем Колко пъти да ти напомням: не знаеш базовите положения във физиката свързани с движението, и приказките ти са напълно безсмислен - по тази причина. И се повтаряш в тоя буламач.
-
Явно не си успял да вникнеш в дефиницията на "движение". Е, не всеки му е дадено да може Трябват и хора за баластра в тоя живот. Детенце, учи дефинцииите и не се излагай така елементарно. Именно дефинициите са божите заповеди тук. На дефинициите само можеш да козируваш, и да лъскаш обувките на батковците. Собственото движение е откриваемо и съм обяснил как - като установиш движението си спрямо избраният репер, най-простият начин като мериш разстоянието до него например. Ти бъркаш принципът на относителност който няма работа тук. Неговият смисъл е, че всички закони имат еднаква форма, че те не зависят от относителното движение. Тоест изучавайки формата на законите не можеш да определиш някакво движение. Демек ако не виждаш репера, не можеш да установиш движение спрямо него. Но ако се хванеш да мериш до репера, движението става очевадно - именно защото е винаги по отношение на нещо - по дефиниция. Не си дорасъл до тези проблеми явно. Движението е относително по определение. Прочети определенията преди да приказваш глупости. Не съм ги измислил аз, това е речника на физиката. Това че на тебе не са ти ясни и не си ги разбрал никой не го вълнува. Какво се получава? Нищо не си разбрал от това което ти написах, но успя да го "коментираш" с необятно число глупости. Знаеш какво е краткото име за такъв субект, нали Да го споменавам ли? Няма да е обида, а обективно заключение.
-
Спри се бе, замисли се, тези знания които развяваш като байряк, от къде са се взели, и при какви условия са валидни? Валидни ли са за условията за които говорим - неинерциална геоцентрична система? Ако се научиш малко по-критично да се отнасяш към собствените си знания, много по-бързо ще напреднеш в нещата. Това което твърдиш че знаем е валидно само в инерциални системи. Само в тях физиката е такава каквато си учил в училище, с хубавите картинки как планетите се въртят около слънцето, и по-строгите математически изводи, че система от обекти се върти около центъра на масата си, независимо по-малки или по-големи са телата. Но тези знания не могат да се пренесат директно в неинерциална система - там трябва да се ползват координатните трансформации, свързващи двете системи, и резултатът го знаем - епициклите на Птоломей. За да разрешиш проблемът трябва да научиш базовите неща: какво е това движение и какво е това покой? Когато казваш, че някой наблюдател установява че се движи, как установява това? Засърбява го под лявата мишница, получава цицина между очите, изпотява се, какъв параметър той измерва, за да твърди, че е установил движение? Когато знаеш какъв е параметъра, винаги, във всяка ситуация можеш да определиш има или няма движение - измервайки съответният параметър. А ти спираш само до приказката - измерва че се движи... което не носи никакъв смисъл. От там и безкрайните спорове за движение спрямо пространството, без да можеш да обясниш какъв му е смисъла, и всякакви празни приказки основани на някакви представи, които опират в нищото, които са напълно неопределени, но интуитивно ти се струват ясни... Дай да уточним какво е това нещо движение, за да е ясно как да го откриваме ако се наложи. Определението в българската Уикипедия: Движение в класическата физика се нарича промяната във времето на положението (координатите) на материална точка спрямо избрана инерциална отправна система и се описва със законите на Нютон. За описанието на движението са необходими следните величини: преместване d→{\displaystyle {\vec {d}}\,}, скорост v→{\displaystyle {\vec {v}}\,}, първа производна на преместването по времето и ускорение a→{\displaystyle {\vec {a}}\,}, втората производна на преместването по времето. В руската Уикипедия: Механи́ческим движе́нием называют изменение пространственного положения тела или его частей относительно других тел с течением времени. При этом взаимодействие тел приводит к изменению их скоростей или к их деформации. В английската Уикипедия: In physics, motion is the phenomenon in which an object changes its position over time. Motion is mathematically described in terms of displacement, distance, velocity, acceleration, speed, and time. The motion of a body is observed by attaching a frame of reference to an observer and measuring the change in position of the body relative to that frame with change in time. И трите определения са достатъчно близки (българското неоправдано залита към инерциални системи...), и същността им е: движението е изменение на положението на телата или тяхни части относно други тела във времето. Под положение трябва да се има пред вид не само дистанция, но и ориентация, както и деформацията се включва тук. Удобният начин е движението да се описва математически като промяна на координатите на едно тяло спрямо друго, което автоматически вкарва - за удобство - отправните системи. Значи избираме си една отправна система, опъваме координатна мрежа за да въведем в нея координатна система, и следим координатите на някое тяло или частите му дали се менят във времето. Ако се менят - то се движи, ако не се менят - то е в покой. Толкова. Заключението е вярно само в рамките на избраната отправна система, относно нея. При наличие на две тела, когато искаме да определим дали са в относително движение, имаме няколко подхода. Единият е - всяко от телата да изследваме по координати във времето, и да проследим дали разликата на техните координати в един и същ момент се запазва или не. Ако се запазва, телата са в относителен покой (макар че може да се движат в избраната отправна система), ако не се запазват - телата се движат едно относно друго. Или по-прост метод - избираме си едното тяло, прикачваме за него координатната система и проследяваме координатите на другото - ако те се менят, значи то се движи в тази система. Респективно ако за него закрепим координатна система, то първото тяло ще се движи в нея. Ние постъпваме точно по този начин - едното тяло е слънцето, другото земята. От тук веднага лъсват най-базовата характеристика на движението. То е относително, един обект може да се движи само спрямо друг. Безотносително движение (или съответно покой) няма смисъл, по определението за движение. Следва и друго правило: ако обект А се движи спрямо обект В, то и обект В се движи спрямо обект А. Но при внимателен анализ се оказва, че това правило е 100% верно само в инерциални системи, в неинерциални може да има изключения. Но нашата задача за щастие не попада в изключенията. Значи, за да определим ситуацията в нашата задача, трябва да разглеждаме ситуацията в две различни отправни системи - тази на слънцето веднъж, и тази на земята втори път. Никой не го забранява това, нали? Можем да си въведем координати на обект във всяка отправна система и да ги проследяваме според определението на движение по-горе. За хелиоцентричната система е ясно, учили сме го в училище - земята си мени положението в координатна система, свързана с невъртящото се слънце. Но именно чрез този координатен подход (астролабията с която е работил Птоломей измерва ъгловите координати в полярна координатна система) стигаме и до сложното движение на слънцето и планетите в отправната система на земята - геоцентричната отправна система. Независимо, че тогава тя не е носела това име До тук виждаш ли нещо за истинско и привидно движение? Нещо за някакво "преструване"?За някакви знания, дето се вземат от никъде? Всичко е по законите, които управляват движението, следващи от неговата дефиниция. От тук нататък, вече в зависимост от характера на отправната система в която описваме нещата, може да има и други закономерности. Например всичките ти твърдения от типа "както знаем" са валидни само в инерциални системи, законите на Кеплер също, да не изброявам. Но геоцентричната система не е инерциална, и това което ти се струва че го знаеш, най-вероятно не работи в нея, или поне трябва да се провери преди да се изказва като истина
-
На него му се губят абсолютно базови неща - какво е това "движение". Въобразил си е някаква безсмислена и неработеща представа и край, мъчи се да разсъждава за физиката. Барабар Петко с мъжете! Ама не се получава така, съвсем друго е нужно за това.
-
Първо се върни в училище и научи най-сетне какво е това нещо движение и как се проявява, с какви параметри се характеризира. За да е ясно кой какво търси, а не само болно да фантазира като тебе. Ти нямаш и понятие от базови понятия като движение и покой, тръгнал да "мисли". Само с кавички ти се получава, за съжаление. От къде знаеш? Щото си възприел някога първите въвеждащи уроци като истна от последна инстанция, без да влагаш мисъл? Няма от къде другаде. Критично мислене е нужно за физиката, не такава фундаменталистска вяра в такива "истини". От нея се раждат кривите представи що било наука и как работи. Нужна е много повече хигиена на мисленето.