scaner

Ти така и така се зачиташ по новите веяния. Да ти подскажа едно от най-младите и най-красивите от тях. Става дума за теорията на Лизи, Ето ти и популярно описание на руски ТУК, Предполагам, че ако потърсиш малко, ще си намериш още неща по въпроса. Това е единна теория на полето, която обединява всичките известни взаимодействия, предсказва всички известни частици плюс още няколко, неоткрити и свързани с гравитационното взаимодействие. Всичко това се основава на симетрия и алгебра, на математически групи на Ли от типа Е8. Разбира се, има проблеми, има и недоработки, но идеята е направо фантастична

Виж сега, това ми е идеята. Вълновата функция се обхваща като статистически резултат от коефициента на пречупване, и идеално се вписва във вълновата оптика. Тя от там всъщност е дошла идеята за вълновите функции до голяма степен. А вълновата оптика е със закони, които ние познаваме, така че няма проблем всички разсъждения да са в тази плоскост, както се и прави - познаваш полето на коефициента на пречупване и неговите (евентуални) промени във времето, знаеш всичко за поведениетона светлината. Един вид коефициентът на пречупване характеризира конкретното вещество, с всичките му особености, дисперсия например, пречупване, отражение и т.н. Вълновите функции биха били полезни да ни опишат поведението на отделните фотони, докато в случая нас ни интересува поведението на класически колектив от фотони, класическа вълна, което е добре известно и предсказуемо. Не трябва с топ да стреляме по врабчета. Не е така. Етерът е независим външен фактор , и той дава съответната сянка върху резултатът. Тоест с етер или без него ще имаме различно поведение на светлината, и само експериментът може да определи кое е правилното, т.е. кое се наблюдава в конкретен случай. А всичко това тръгва от факта че светлината е вълна, а по представите навремето всички вълни можели да бъдат само в някаква среда. И така се появява нуждата от етер. Идеята за етера се е развивала в исторически план, той е някаква материална среда със свойства такива, че да се нагоди към наблюдението, и чрез него да се обясняват и предсказват явленията. И в процеса на развитието си той няколко пъти сменя свойствата си, първо е неподвижен според Френел, после Стокс опитва частично подвижен етер, после според резултатите на Майкелсън става напълно увлекаем, после според теорията на Лоренц отново става неподвижен. Всички тези промени са инспирирани от нуждата свойствата му да се нагласят с ексериментът. И винаги нещо куца. Затова и с такова въодушевление се възприема СТО, когато става ясно че етерът не е нужен за да се обясни всичко което се наблюдава в спорната област. СТО става нещо като мечът, който разрязъл Гордиевият възел свързан с етера и решил всички проблеми.

Тебе какво ти пука? Ти и до сега не получаваше отговор, освен когато нещо му изперкваше...

Младенов някъде по-горе каза, че се кефи да се прави на клоун с тая тема, така че ти давай, прави му още кеф.

Остави вълновите функции, те сами по себе си не могат да дадат никакво ограничеие за етера (ако го има). Вълнови функции има и в класическата квантова механика (която лежи на основа класическата физика, и допуска етер), както и в релативистската квантова механика (квантовата електродинамика) която не предполага етер. В теорията допускаща етер се предполага, че светлината е трептения на етера, и нейното поведение с веществото се определя и от поведението на етера с веществото. В частност, ако етера се увлича от материята, то и светлината заедно с него трябва да се увлича (което значи да променя скоростта си). Допълнително, самото вещество влияе чрез своят коефициент на пречупване n - който е статистически продукт от твоето разглеждане с вълнови функции. На нас в случая ни е по-лесно да работим с него, от колкото с вълнови функции. Така че опитът на Физо ни казва, че ако в неподвижна спрямо етера материя светлината се разпространява със скорост C'=C/n, то ако етерът се движи през тая материя увличайки се напълно , скоростта на светлината се очаква да е C'=v+C/n както изисква класическият закон за събиране на скоростите. АКо скоростта е по-малка от тази величина, ще имаме само частично увличане. И за въздух резултатът е нищожен, т.е. на практика за въздух наблюдаемо увличане няма, . В теория която не допуска етер, като СТО, класическият закон за сумиране на скоростите по-горе трябва да се замени с релативистският. И при малки скорости получаваме точно това което е получил количествено и Физо, частично увличане според етерната интерпретация. Тоест причините за крайният ефект са различни в зависимост според кой модел се интерпретират, самият краен ефект е факт

Значи не си прав. Ако се позачетеш повече в конкретиката на експериментите, свързани с Физо, то там огромно внимание се отделя на качеството на потока на течността. В частност, то трябва да бъде ламинарно, ако не е такова, не се получаава интерференция изобщо, защото нивото на фазовият шум ряззко нараства. Което от друга страна ограничава скоростта на потока за конкретните тръби. При ламинарен поток във всеки момент време колкото течност влиза, толкова и излиза, което е предпоставка за еднакво налягане по целият флуид. Различно налягане ще има в области в които се мени диаметъра на тръбата, така че и това се отчита в установката. Оказва се, че голям проблем е осигуряването на контролиран и постоянен дебит през тръбата, за да може достоверно да се оцени скоростта на флуида. 75% от статията на Физо разглежда тези проблеми, и приповечето експерименти това лимитира точността. И в края на крайщата, при многото експерименти които той прави, при отчитане на останалите фактори, се оказва че ефектът зависи само от скоростта на флуидът и коефициентът на пречупване, което е важното. Колкото за увличането, това е интерпретация в светлината на конкретен модел, в случая на светоносният етер. По моделъта на СТО имаме просто сумиране на скорости, скоростта на флуида и скоростта на светлината в него.

Младенов, самият Майкелсън е подобрявал точността на опитът на Физо, и фундаментален факт е, че ако има условия на двжение на флуида, този опит регистрира само частично увличане. Това е ясно и от теорията, и най-вече от практиката, както и конкретно за въздух - там точността дори не позволява никакво увличане да не се регистрира. Атмосферата е въздух, така че резултатът при нея трябва да е същият. Това виждат всички, които имат очи да гледат и глава да мислят. И за тях е непонятно как това положение може да се съчетае с резултатът на ММ. Само тотално неориентираните хора могат да търсят някаква близост тука. И такива объркани хора намират "грешки" къде ли не, в частност в СТО. Е, който може да мисли логично, прави заключения. Който не може, не може. Ти видно си от втората порода. Но какво отношение имат твоите си когнитивни проблеми с науката?

Ми това ти е главната заблуда. След като двата еквперимента са еквивалентни, катастрофа е единият да не дава увловимо увличане от въздуха (Физо), а другият да дава пълно увличане. Какви опитни доказателства са това, след като си противоречат за една и съща ситуация? Такива заключения са антилогични и ненаучни, дори продавачките в магазина няма да ти ги приемат Ще трябва да си махаш капаците, щото си противоречиш в рамките на две изречения. А не показват ли, че няма спрямо какво да се открива движение, т.е. няма етер? Не е ли по-простото предположение това? Защото аберацията не може да се обясни с увличане на етера (а етерната теория). Съответно си противоречиш на всяка крачка. Не показват бе. Опитът на Физо опровергава това твърдение. Факт. Аберазията също. Нема мърдане тука, колкото и да си затваряш очите. Всичките проблеми на пишман антирелативисти като тебе са, че те разглеждат нещата на парче, и замитат под килима експериментите които не им харесват, които убиват представите им

Точно тази аналогия повдига въпросите на база несъвместимостта на получените резултати. Физо изисква частично увличане (а при въздух на практика никакво), докато ММ твърди че увличането е пълно. Не може и двете да са верни едновременно. Което само показва, че резултатът получен от ММ няма никакво отношение към някакво увличане. Не работят така нещата. Опитът на Физо е с достатъчна точност, за да установи качественото поведение на светлината - тя се увлича с някаква скорост, която - плюс/минус грешката на измерването, не включва нулата. Всеки по-точен експеримент трябва само да стеснява този плюс/минус интервал, при което нулевото увличане винаги ще е извън доверителният интервал. Получаване на нулево увличане е кардинално различен резултат, който не може да се счита за по-точен. Самият Майкелсън 1886 г. повтаря опита на Физо с много по-голяма точност и потвърждава резултатите му. Този резултат само показва, че има друг фактор, който трябва да повлияе допълнително върху опита на Физо, за да се получи резултатът на ММ. Този фактор е скоростта на флуида - за да се получи резултатът на ММ, скоростта на флуида при опита на Физо трябва да е нула. При това положение няма значение въздух, вода или вакуум се използват в опита. Смисълът на това в случая е, че няма никаква причина за увличане, обезсмисля се самият термин. Тоест няма значение с каква скорост се движи земята спрямо слънцето - нашата лабораторна система отчита поведение на светлината, не зависещо от тази скорост, отчита невъзможност да се определи някакво друго движение на земята. Което е потвърждение на принципът на относителност

Добре де, каква е разликата с опита на Физо? Докато светлината минава там през слоя въздух, този слой се мести с някаква скорост. Демек, няма разлика. Ха сега сметни с нужните числа, за да установим как въздухът увлича/не увлича светлината. Що се въртиш в кръг с празни приказки? Празните приказки само повишават съмнението дали схващаш за какво е целият разговор... Нямам нито едно доказателство. И точно такова се търси. Ето, Физо не установява въздухът да влачи светлината. На база какви факти ти считаш, че трябва да е обратното? Опити не си правил, доколкото те познавам не си прочел някой друг да е правил, тогава от къде? Сърбеж в зад..ка, какво?

Каква е разликата? Къде обемът участва в увличането, и кой е доказал такава зависимост? Къде в резултата на Физо участва размерът на тръбите с водата? Защо фантазираш на база фалшиви зависимости? Ми екстраполирай твоите сметки, нека да не са за 1 километър, а за 30+ км (макар че по-разредените слоеве увличат още по-зле). Е, ще се промени ли нещо в процентната промяна на скоростта на светлината? Нищо няма да се промени.

ВИж сега, дай да не влизаме още в такива конспиративни теории, има време и за това. Човекът повдигна резонен въпрос, и Младенов веднага преплете кънките: след като въздухът не увлича светлината (и самият Младенов прави сметки в потвърждение), защо атмосферата трябва напълно да увлича светлината, за което същият Младенов настоява? Каква е "логиката" в това?

Разминаваме се, но ти вървиш по крив път, или поне за сега изглежда така. Е, добре дошъл в реалността на тоя форум. Не ти приема аргументите човека, без на него самия да му е ясно защо не трябва да ги приема. Ако му беше ясно, щеше непременно да каже, ама на...

Е как да го приеме, след като експериментът го отхвърля? Какзва ти човекът по-горе - водата увлича частично светлинта, експеримент с въздух показва че липсва всякакво увличане. Как тогава атмосферата ще я увлича пълно? Ти къде виждаш някакво обяснение на всичко тогава? Как изобщо може да ти хрумне такава боза?

От къде ще има? Не, просто така му се струва, и това за него е безпрекословно доказателство Всичко друго бледнее пред такива представи... Докато в реалният свят още от преди 90 години има доказателства за обратното. Но какво е реалният свят за Младенов, като може да си измисля каквото му харесва?

Разликата между нас двамата е малка, но адски съществена. Зад моята убеденост стоят всичките налични експерименти, дето потвърждават теорията, а за твтоята е едно пробито канче с предразсъдъци, от които не се вижда по-далеч от носа. Схващаш ли по какво се различава убедеността ни? Нямаш абсолютно никакви доказателства, а самозаблудите не може да са такива. Не се опитвам да ти сменя убежденията, само се опитвам да ги осмея. И се получава добре Знам, знам. Така се случва, когато не текат нервни импулси. Майна, предразсъдъците убиват и изсушават всичко по пътя си. Не че ще го разбереш, минал си отвъд прага. Е, и нищо ново няма да научиш. Светът ще остане затворен за тебе, но сам си го избираш. Затова ще продължаваш да си ми удобно пособие за демонстрация Ти добре попадаш в понятието "офисен планктон", по повечето проявени характеристики...

Къде видя такава логика? Аз на кого непрекъснато повтарям, че експериментът е единственият съдник дали една теория е верна или не? Всички въпроси - ама постулатът не ми харесва, ама то може да се интерпретира другояче, се разрешават чрез експериментите. И това което можем да правим тук е, след като експериментите са дали такива резултати, каква картина на света може да се изгради от това? Ми огледай се, непрекъснато се правят и повтарят в различни условия експерименти за да се проверят всякакви аспекти от една или друга теория. Ей на, последното дето дискутирахме, дали античастиците се привличат или отблъскват, независимо от теорията. Всяко предсказание на теорията трябва да се провери, ако има техническа възможност за това, иначе винаги остава съмнение. Съжалявам, не си разбрала много от обясненията ми... А линкът който си дала е имено едно прибързано интерпретиране на резултатите. Още преди 15-тина години бяха получени сходни резултати, доколкото помня в рубидиеви пари, тогава измерванията показваха, че лазерният лъч напуска обема на парите почти в същият момент в който същият лъч попада на входа на този обем, т.е. скоростта на светлината многократно се надвишава. И тогава един учен лазерджия им отвори очите на хората. Не помня вече статията, но обяснението е твърде елементарно за да не е верно, даже в Уикипедията имаше статия по въпроса. Това, разбира се, не пречи и други физици да се пробват и пак да получават същият резултат

Не, не ми харесва. Аз се опитвам да вървя по път, който определено дава резултати. Да покажеш на някой че греши, дори да го накараш да се засрами пред очите на другите, на определен стадии помага. Сам съм минал по този път за да стигна до тук и определено знам че работи. Някога, в 4-5-ти клас, бях посредствен ученик по математика (и не само) Максимални оценки 4-ворка някак не говорят добре, нали? Не че нямаше да мога да стана бизнесмен или шивач някакъв... Може би в сегашната ера на политкоректност това се считат за остаряли методи, но те определено работят, може би до някакъв етап в личностното развитие, след това познавателният хоризонт се капсулира в гледна точка. Знам за какво говоря. Но когато такова поведение се възпали и стане хронично, каква полза може да се извлече от него? Да, да "нариташ" такъв субект за назидание на другите. Да се събуди някаква заспала самокритичност, стига да я има. Е, ако и това не помага, съответният субект става удобен обект за намаляване на стреса...

Човече, вижда се че не си способен да разсъждаваш по научни теми. Дели те непреодолима пропаст от тая материя, просто не можеш да я разбереш. Що не си намериш нещо за душата, я събиране на марки, я шев и кройка? Там можеш да се съгласяваш или не съгласяваш в зависимост от сутрешното стомашно неразположение... Науката се базира на едно много просто положение - една теория или се потвърждава, или се опровергава. Като не всеки експеримент който дава опровергаващ резултат веднага се възприема на "ура". Трябва да бъде проведен в съответствие с общоприетите правила, трябва да дава нужната точност, и трябва да е потвърден от независима проверка, за да се изключат всякакви системни грешка в конкретна лабораторна апаратура. Пример - сагата с експериментите на Милер дето опровергавал Майкелсън и Морли, или наблюденията в ЦЕРН че неутриното е по-бързо от светлината. Чак след това имаме факт, който опровергава теорията. Е, за СТО до сега няма такива факти. Много експерименти има, дето уж показват как (например във възбудени среди) светлината се разпространява с много порядъци по-висока скорост от тази на светлината във вакуум. Само дето като се анализират нещата по-сериозно, това се оказва грешка. Така че за сега си оставаш с напразните надежди. И така ще бъде докато само се надяваш, а не включиш и малко мисленето.

Не се впрягай толкова, нещата са очевадни. Нютон не е прав, защото експериментите за движение при големи скорости го опровергават, потвърждавайки изводите на СТО. Младенов не разполага с аргументи, освен някакви субективни "усещания". Виждаш, аргументите му са "не се съгласявам", "не приемам". Що за аргументи по научна тема са това, без да са подплатени с научна обосновка? Грешно разтълкуван сърбеж някакъв по някакви части на тялото, и толкова... Ето ти една добра страничка, събрала голяма част от базовите експерименти, свързани с проверката на СТО. Там са указани работите на екипите, които са правили проверките, и статиите могат да се намерят в съответните списания. Виждаш хората с каква гигантска експериментална подкрепа разполагат по отношение на СТО. На тоя фон ти си седнал да се впечатляваш от безсмисленото тръшкане на Младенов, дето елементарни неща не вдява... Не се съгласявал значи, като че ли съгласието му има някакво значение. Той е на много ниско стъпало на разбиране, дето нещата се възприемат през призмата вярваш/невярваш, съгласен/несъзгласен... Експеримент не се опровергав по такъв начин, трябва да порасне и да поумнее, и пак да се пробва тогава. Защото подхожда по напълно детински начин. По-спокойно. Мислех че ме познаваш и знаеш, че самочувствието ми не се нуждае от такива средства. Съжалявам ако така възприемаш нещата...

Радвам се, че понякога можеш да бъдеш честен и пред себе си Макар че много рядко ти се случва...

Не съм ли прав? В какво? Или само приказваш колкото да не заспиш?

Те малките камъчета могат да обърнат колата, така че трябва да се внимава с подробностите. Дяволът е в детайлите

Бих поспорил с тази стойност. Според СТО вашето раздалечаване в тази система ще протича със скорост около 461000 км/с. Причината е, че вашата относителна скорост един спрямо друг (290000 км/се) не е равна на вашата относителна скорост спрямо този трети наблюдател (230880 км/с), А вече когато имате последната скорост, раздалечаването ви в неговата система е тази удвоена скорост. Можем да напишем следните формули за случая. Нека u е скоростта с която всеки от вас се раздалечава спрямо този трети наблюдател. Тогава според закона за събиране на скорости в СТО вашата взаимна скорост ще бъде: и като знаем колко е v по условие (290000 км/с) можем да намерим u. Тогава раздалечаването ви в неговата система ще бъде със скорост 2.u

Сред всяка популация имаме дисперсия според качеството на ума сред индивидите. На това се дължи йерархията в тази популация. Представи си какво би станало в едно общество, ако всички бяха еднакво умни. Примерно, кой ще работи? Та и при патките е така, макар че там интелигентността е доста ниска (в сравнение с гъските, които лидират) Е, значи природно ниска интелигентност, малък мозък, и положение в левия крайй на статистическото разпределение по интелигентност в популацията - ей това е картинката на тъпата патка. Останалите са по-умни от нея. То не от нищото се е наложило това сравнение... P.S. Е, като погледнах. то съвсем на детска градина заприлича форума....