scaner

Хармонията и съвършенството е краят на пътя. Смърт. Да цитирам Лао Дзъ: "Цел не е целта, а пътят"

Това е някаква нелепа и едностранна интерпретация. Основната цел на науката е да изучи и опознае околният свят. Което съвсем не гарантира съвършенство и хармония. Нито учените да станат богоравни, още повече че това понятие няма определено смислово съдържание поради неопределеното понятие "бог", интерпретирано и доизмисляно от кой как му дойде.

Аз не случайно ти изписах толкова обяснения по-горе, жалко е че не си ги прочел. Съответният физик е избрал да се занимава със съответното "ако ..." предположение. Как според теб трябва да обяснява работата си за несведущите? Да повтаря на всяко изречение това "ако"? Пробвай да го направиш, получава се безумно тежък изказ. Или, след като от контекста става ясно, че той е приел за основа на изследването си хипотезата с наличието на тъмна материя, не е ли съвсем естествено да продължи да описва нейните очаквани свойства и поведение, важна част от които са че тя трябва да представлява огромен океан, в който трябва да плуват останалите обекти, вклюително и ние? Защо толкова елементарно и първосигнално се опитваш да разсъждаваш? Ако поне малко беше вникнал в проблема, сигурен съм че ще млъкнеш много по-устойчиво и няма да се излагаш с ограничените си представи. И какво общо имат научните фанатици с учените и науката? За учените и науката ли се опитвааш да говориш, или си впечатлен от научни фанатици (каквото и да значи това, стига да си го разбрал) и ги бъркаш с науката и нормалните учени? Щях да кажа начел си се с глупости, ама и това не си направил очевидно... Поумней малко. С какви доказани факти работиш? Електронът доказан факт ли е? Протонът, неутронът? Всичко изброени е съответното наложило се "ако...", което има много голям обхват на явления, които се обясняват. Така силно наложило се, че вече почти няма съмненияя. Толкова с фактите. Е, същото е и с тъмната материя, макар и на по-суров етап все още. Колко пъти ще ти повтарям - бъкан си от предразсъдъци, и това ти пречи да мислиш нормално по темите изискващи критично мислене. Предразсъдък до предразсъдъка, мила моя майно льо... Вземи някакви мерки, все пак тук е научен форум. То това и е хубавото на науката, че дава възможност да се решават проблемите въпреки че учените сами по себе си имат крайни възможности. Точно това вдига самочувствието Нееее! Това е Бог, той е съвършенство! Вярвайте и ще го наподобите, ще достигнете целта си, ще бъдете истински и щастливи Хора! Точно към това се стреми науката, но на принципа проба-грешка...! Сериозно към това се стреми науката? Или е някаква твоя си интерпретация за успокоение? Описаното действие спомага ли с нещо за решаване на повдигнатият проблем, или просто го загърбва и се отказва от него? Загърбва го. Това е просто израз на безпомощност пред сложността на света, както съм скицирал в цитираното. Както виждаш, религиозният подход и научният се различават от корен.

Не е така. Тъмната материя е една от хипотезите за обяснение на наблюденията. При това хипотеза, имаща доста предимства пред останалите. Не си наясно изобщо как работи науката, въпреки че толкова те биха по канчето... Гледай сега, просто е. Имаш наблюдения. Въпросът е - каква е причината за тези наблюдения, какви обстоятелства довеждат до наблюдаваното поведение? Появяват се хипотези - допълнителна невидима с наличните методи материя, коригирана теория на гравитацията (така наречените MOND теории, модифицирана нютонова гравитация), плазменият модел дето вселената е пълна с плазма, текат големи токове и магнитните полета правят това което виждаме, теорията за масивния гравитон, ентропийната гравитация, има още много. Как би подходила религията? Много просто, ще измести въпросът - Бог така е направил света, и толкова. Вярвайте. Как работи науката? Добре, нека тръгнем по вариантите и предположим че има тъмна материя. Тогава, като следствия, обяснява ли се това което наблюдаваме и до колко добре се обяснява? Какви свойства, и не си ли противоречат те, трябва да има тази материя за да обясни наблюдаемото? И действаме да видим какво ще се получи при това предположение. Или да предположим модифицирана нютонова гравитация? Как трябва да се модифицират законите за гравитацията, доколко добре и доколко всеобхватно се обясняват видимите наблюдения, няма ли противоречия в други области? И тук развиваме нещата за да видим какво се случва с това предположение. Някъде да виждаш вяра? Някъде науката да се превръща в религия? Не, няма нищо такова, защото научният метод не го допуска. Но хора, които не са навътре в нещата а пък искат силно да се изкажат, самите те заблудени от собствената си вяра как работела науката, се нахакват с нелепи изказвания... Цитираното заглавие е журналистическо, предназначено за масовата публика. Същественото е в самото начало: Американски физици теоретично обосноваха възможността за съществуването на специален тип сили, които обясняват свойството на тъмната материя да избягва наблюдението. Всичко това, при положението по-горе - "ако разглеждаме хипотезата за тъмната материя, то...". Ей така работи науката - "ако... то...". Търсят се потвърждения за "ако"-то, за да оценим вероятността следствията, "то"-то, да е близко до истина (няма абсолютна истина, само сме близо до нея в науката, нали ти стана ясно?). И тук вече идват реалните наблюдения. Помниш ли споровете по теорията на относителността? Там за всеки експеримент можеше да се намерят хиляди обяснения и с етер и без етер защо резултатът му е такъв какъвто е. Но само една система от знания, теорията на относитеността, можеше да обясни всичките резултати от експериментите, тя имаше максимален обхват. Повдигам този въпрос, защото за всяка хипотеза е важен обхватът на явленията които тя обяснява. Ей на, плазмената теория обяснява защо галактиките имат ръкави, но не обяснява гравитационните лещи. Тъмната материя при определени свойства може да обясни ръкавите, но и гравитационните лещи. MOND теориите обясняват въртенето, но само него. Тъмната материя обяснява и въртенето, и поведението на горещият газ в клъстерите, дето MOND не работи, и още куп неща. Заради този широк обхват тъмната материя е най-модната и обещаваща за момента хипотеза, за това по нея се работи и пише толкова усилено, макар че и в другите направление да тече работа. Ако се установи и самаата тъмна материя, това ще придаде много сериозна тежест на този вариант. Макар че може и тя да се провали и да се намери по-работещо предположение, в сегашната или следваща парадигма. Всичко се свежда до това, търсеният вариант да обяснява максимален обхват от наблюденията. Но ако се зачетеш по научната литература, няма да намериш грам вяра и религия в тази област, всичко там е "ако...то...". Образовай се каква е тънката разлика между вяра и обосновано предположение.

Ами ако беше вярно, нямаше да могат да работят коректно интерферометрите. Във филмчето се разглежда поведението на светлината като пакет, импулс, т.е. нейната групова скорост. Но е важно и какво е нейното фазово поведение. Ако груповата скорост на светлината е различна в някаква посока, то и фазовата ще бъде различна, а интерферометрите изследват именно нейното поведение. Представи си като начало резонатор от две паралелни огледала, между които се разпространява светлина и непрекъснато се отразява от едното към другото и обратно. При подходящо разстояние между огледалата ще имаме стояща вълна. Ако скоростта на вълната в двете посоки е една и съща, ще имаме една и съща дължина на вълната в двете посоки, и фазите на вълните в двете посоки щяха да се редуват равномерно, тяхното разпределение нямаше да зависи от избраното направлление. Стоящата вълна сама по себе си има интересни свойства. Например, резонаторът трябва да има настройка за съответната вълна по честота - стоящата вълна така се разпространява в резонатора, че на стените му вълната винаги има минимум на електрическият си вектор, т.е. в резонатора трябва да се побира цяло количество полупериоди на вълната, в това се състои настройката. Това е така, защото ако електрическият вектор на вълната върху стената на резонатора е ненулев, той индуцира там токове, и това води до загуба на енергия от вълната, а идеята на резонатора е тя да съществува вътре максиално време. По тази причина в реззонаторът изчезват бързо всички честоти различни от тази, за която е настроена дължината му, за тях загубите се повишават и имаме естествен подбор кой ще оцелее по-дълго време . От друга страна, имаме една зависимост, която казва, че произведението от честотата на една вълна по нейната дължина дава скоростта на вълната. Нашето наблюдение сочи, че честотата на светлината не зависи от направлението в пространството на източника. Тоест при различни скорости на светлината ще имаме различна дължина на нейната вълна. Значи, ако имаме различна скорост в двете посоки, то резонаторът трябва да е много по-специален - трябва и в двете посоки резонаторът да побира цяло число полувълни, което в общият случай не може да се случи. Тоест в нормалният случай ако резонаторът побира N полупериода, може той да се пренастрои да побира N+1 полупериода, и той пак ще продължава да работи. В СВЧ техниката това е рутинна задача, там вълните са в сантиметровия и дециметровия обхват, и това се прави с прости механични приспособления, едни бутала се пъхат с манивели, като може чисто механично и да се измерва самата вълна по дължина. АКо обаче в едната посока имаме различна скорост, фазовата картинка се променя, тя пространствено е неравномерна - поради различната дължина на вълната в различните посоки, в едната максимумите на стоящата вълна са повече, отколкото в другата посока. Ако в едната посока има N полупериода, а в другата M полупериода, пренастройвайки дължината за да побира N+1 полупериода в едната посока, M трябва да е много специално число, за да се настрои резонатора и в другата посока да побира цяло число полупериоди, например M+15. До тук добре, но ако искаш да пренастроиш само М до М+1, няма да успееш - N няма да се промени в цяло число, съответно ще възникнат загуби и резонаторът престава да работи за исканата вълна. Ако бъдем точни, такъв резонатор няма да може да се пренастройва със стъпка равна на дължината на вълната, и ще загуби свойствата си. Така и така сме хванали резонатора, нека - както е под формата на ориентирана пръчка - го завъртим в пространството. Значи, ако го завъртим на 180 градуса, какво се получава? Вълната, която до преди завъртането има N максимума в резонатора, сега трябва да има M максимума. Значи някъде по пътя нещо се е променило, нейната фаза се е променила (със скок или плавно). Тоест в някакво друго направление броят максимумите в двете посоки се е изравнил, или в най-лошият случай се е променил със скок. Тоест изследвайки и хващайки тази промяна или този скок, можем да определим еднаква ли е скоростта на светлината в различните посоки или не. Ето тук идват интерферометрите. Интерферометъра на Майкелсън може да го разглеждаш като два кръстосани почти резонатора, описани по-горе. Казвам "почти резонатори", защото въпреки сходната конструкция, тук няма стоящи вълни, поради което фазата между двете рамена не е задължително кратна на броят полупериоди на вълата, а може плавно да се мени, менейки дължината на рамената. При интерферометъра ние наблюдаваме разлика във фазите на двете рамена. В горният случай, ако има някакво направление в което става скока между скоростите на светлината в различни посоки, ние щяхме да регистрираме плавна промяна (или скок) във фазата на светлината, въртейки интерферометъра в пространството. В по-общият случай, ако в дадено направление имаме разлика на скоростите на светлината, в друго направление (вероятно перпендикулярно) ще имаме еднакви скорости на светлината в различните посоки. При това положение въртенето на интерферометъра ще ни даде променяща се фазова картина, защото се местим между двете крайни посоки. Опитът на Майкелсън и Морли цели да измери подобна картина, и той показва че положението не е такова - фазата на светлината минаваща по двете рамена се запазва, за разлика от току-що разгледаната картинка. Тоест той опровергава модела с различна скорост на светлината в различни посоки Опитът на Майкелсън и Морли е първият опит, който има за цел (и е способен) да измери анизотропията на скоростта на светлината. В последствие са извършени хиляди най-различни версии на подобни измервания, като точността им се повишава непрекъснато. Съвременните опити са способни да установят разлика в скоростта на светлината в различните направления много по-малка от милиметър за секунда (относителната точност на последните опити достига 10 на минус 18 степен, т.е. разликата на скоростта в две посоки, разделена на самата скорост на светлината е не по-голяма от това число). И за сега не се установява никаква анизотропия.

А кой? И как я правя манипулацията? Посочи. Как манипулирам несъществуващи обекти - демек такива, които по дефиниция не могат да се манипулират щото ги няма? Нещо съвсем си се объркал. Май вярата ти пречи в случая, привижда ти се нещо? Правя действия? Опитай още веднъж да вникнеш в текста и да намериш манипулацията в която ме обвиняваш. Вярата убива мисленето, и друг път съм го казвал... Трябва целенасочена диета в тая посока. Хигиена в мисленето

Не, не вярвам. Не се изисква вяра. Нещата са прости. Не може да манипулираш несъществуващи неща. Не можеш да ги местиш, разбъркваш, крадеш, по простатаа причина че тях ги няма - по определение. Забележи, не поради някаква причина в която може да се вярва или не, да се проверява или не, а на съвсем базово равнище - по дефиниция, така сме се споразумяли, така сме решили. С такива качества са дефинирани несъществуващите неща - нищо не може да се прави с тях. Създали сме изразно средство с определени характеристики. А дефинициите се въвеждат за да ги ползват всички за да се разбират, така че софистика на тема изключение от дефиницията е безсмислена. Е, след като нямам шапка, как може с нея да се правят някакви действия, в частност да се краде? Принципно е невъзможно, по определение още. Трябваше ли ни до тук вяра? Нужно ли е да вярваме в дефиницията, която сами сме си изработили по консенсус - решили сме да е така, закотвили сме тази избрана информация в нея? Трябва да се учи човек да си прави изводи и без вяра, животът е много по-комплексен

Това беше пример за изначално вярно твърдение, за абсолютна истина, и няма нищо общо с вярата. Напротив, намесата на вяра тук показва безсилие за справяне с прости проблеми. Толкова ли е трудно?

Какво значи да вярвам или не към въпрос, който няма отношение към вярванията? Не всичко се свежда до вяра Това че е истина следното твърдение: никой не може да ми открадне шапката която нямам, свежда ли се до вяра? Ей и тук е така. Когато няма как да се провери Бог, да се получи независимо знание за негово действие, вярата няма място. Освен с психотерапевтична цел

Пак грешка на езика. Вярваш, че никой не знае дали бог изобщо ни казва истината Не, тука не минава софизмът Дали някой "знае" дали Бог говори истини или не, е информация, която е непроверима принципно и идва само по благоволението Му, затова и слагам кавички. Следователно, това не е знание а само интерпретация на Неговото желание какво да си мислим, че "знаем". Тоест повтарям се, няма вярване тук, а гол факт - никой не знае божите помисли (това по определение!) и дали казаното от него има връзка с истина или не. Вярването е, че има. Вярване е, че няма. Но липсата и на двете не е вярване а само констатация, разликата е тънка но я има.. Демек, прав съм

Вярвате, че ги знае, не знаете. Прав си, грешка на езика. Никой не знае дали Бог изобщо ни казва истината

Ако не бяхме дали коридорите, щяхме да станем съучастници в удължаването на войната до границите ни и в смъртта на още много невинни хора. Оцени действията ни от тази гледна точка, кое е по-добро? Че сме помогнали войната да свърши по-бързо и с по-малко невинни жертви и от двете страни? Защото другото е пропаганда, колко чисти и съвършени сме можели да бъдем, ама... Войната така и така щеше да свърши с този предизвестен край, има значение цената. Щяхме да се срамим - защо не сме помогнали, когато можехме? Въпреки мимолетното чувство колко велики и морално извисени сме се виждали за момента...

По-лошо е положението. В религиятта ние не знаем истините, знаем само че Бог ги знае

За каква помощ става дума? За разрешение за прелитане на самолети, не носещи бомбен товар за някъде, в частност за Югославия? Това са подробностите. И с българска помощ, и без нея самолетите щяха да си намерят маршрут, имаха доста варианти. И нямаше да се променят вече случилите се обстоятелства. Следователно, България няма принос в тези обстоятелства. Пак да попитам - кое направиха възможно? Минаването на празни самолето над България? И какво от това? Как се брои изтъканото с предразсъдъци тълкуване на това, освен заслепеност с нелогични емоции? Да, блокирахме минаването на руски самолети носещи военна помощ към горещата точка. Улавяш ли тънката разлика кое е подпомагане участие в конфликта и кое не?

Не. Самолетите с бомбите са излетели от Италия и Германия. През България те не са носели бомби нито са летели по посока Югославия, следователно България не е спомогнала за самото бомбардиране. Но някой не внимава в подробностите. Както виждаш, малка манипулативна промяна в обстоятелствеността може да доведе до голяма емоционална фира Да. Но не дадоха раазрешение самолетите да бомбардират Сърбия. Ако се замисли човек, разлика от небето до земята, нали? Затова и няма нужда от зле почувствани оправдания и излишни емоции.

Не. По-горе обясниха подробно и защо. Но кой рабрал, разбрал. Зашото никой не е поискал от тях са го правят. Това е нейно перманентно състояние, незасужаващо емоционално ангажиране. Тук няма връзка между причина и следствие. Няма нужда да се оправдава и не го прави. Някои идивиди имат такава нужда,, но това е поправимо състоянием и най-вече си е техен проблем... Абсолютно глупав спор.

Можем, абсолютно нищо не ни пречи.

Това е нещо съвсем различно от това което дискутираме. Това което си посочила, просто е описание на явленията между микрочастиците в микросвета от гледна точка на инерциална система. Защото ако описваме от друга, неинерциална, тогава ще се появят допълнителни кванти, както твърди и Унру, допълнителен фон от лъчения. Инерциалната система в случая е системата с минимум такова излъчване. Както виждаш, изобщо не стои въпросът може ли да има такава система, ние сме принудени да я ползваме и я ползваме със страшна сила. Свойствата на вакуума се описват в нея Забрави тези глупости. Ако намесим Баба Яга или бог, още по-"правдоподобно" обяснение може да се получи. Въпросът е, вярно и полезно ли ще е, правдоподобността има само това измерение, останалото е самозаблуда. Глупотевината няма нито едно от тези свойства. Телата се движат по инерция, именно защото имат способността да са в покой. Защото движението е относително. При микрочастиците вече не е така, те не могат да са в покой, те нямат траектория, понятието "сила" също става безпредметно на ниво квантовите флуктуации, "движение по инерция" тук става безсмислено. И не се прилага. Като говорим за някакъв термин, трябва да го обсъждаме само в рамките му на валидност. Появява се разлика между "тела" и "кванти". Но всичките закони и на квантовата физика ние описваме в инерциални системи. И ще продължаваме да го правим, защото така е по-удобно и така изпъкват съществените неща в законите.

Кой е казал, че инерциални системи няма? Инерциалните системи, по определение, са системите в които са валидни основните закони на Нютон. Тоест, ако създадем система в която тези закони са изпълнени, та ще бъде инерциална. Мисля че от много безсмислени спорове тук (и всякакви псевдонаучни вярваници) е почнала да се губи същността на нещата. Да. може в природата да няма място, където да могат да се изградят инерциални системи каквито следствия тя трябва да има според Нютон, все има някакви сили. Но първо, защо да не можем да създадем такива системи изкуствено? Има ли принципна трудност, или проблемите са само технически? И второ, нали тя за това е направена, да ги отчита тези сили? Тя от сили не се плаши. Закон за инерциалната система е - тяло, на което не действат некомпенсирани сили, се движи по инерция. Тоест, можем да отчетем какви сили действат на едно тяло. Нещо повече, след като можем това, то можем да създадем компенсация на такива сили така, че тялото да се движи по инерция. Тя за това е физиката, за да ни показва как да реализираме такива възможности... Сега ще ми скочиш за кривината на пространството... Само че там нали гравитацията не е сила? Инерциалната система си има строго определение. Допълнително - извън нейното определение - отгоре и се налагат допълнителни закономерности, идващи от пространството, в което я изграждаш - в евклидово пространство тя ще има едни свойства, в криво - други. Никой не очаква че в криво пространство тя ще има същите свойства както в евклидово, приетата от Нютон метрика. Защо ти очакваш? "Доброто приближение" тук е именно когато се опитваме да представим неевклидовото пространство като евклидово с малки добавки, които в определен контекст могат да се пренебрегнат, за да сравним с картината от класическата физика. Но такова представяне се прави само за някакво удобство...

Пак. Къде видя, че на някой му е нужен светоносен етер? Сигурен ли си, че се опитваш да коментираш това филмче, а не нещо друго? Защо да няма - има. И това е, че физическите закони са еднакви във всяка отправна система. Т.е. в една система, в която един обект е в покой, за друга система той се движи, и това движение се нарича именно така - "движение по инерция" Това че вакуумът не може да служи за система за отчет няма нищо общо тук.

Много русофилски сайтове четеш... Ще те впечатлят и разчувстват, нали това им е похватът.

Ще ми се наложи, когато се случи. Това е рутинната работа на науката. Не е нужно твърдение за факт, това не работи. Примерно факти на счупване се установяват и съвсем случайно, от непричастни към случката доктори. Този който прави твърдение може и хабер да си няма какво е станало. Фактът е самодостатъчен, но трябва да се прояви чрез съответни му средства. А твърдение за отрицание няма как да се докаже във физическият свят. Вече няколко пъти обясняваш практически защо. И нещата там не се свеждат до вярване. Изобщо, тая вяра много лоши шеги си прави с хората, когато я намесват навсякъде

Вярата тук е само дотолкова, дали магарето е способно да те разбере ако извърши тези действия. Иначе не е до вяра, а до необходимост. Нужно ми е магарето да разбере какво е факт, и за това постъпвам така. Вярата е дали не се надявам напразно на успех с него Инквизицията не е откривател на обучението, от там се тръгва - да се научиш кой факт как се определя. В случая фактът на напиване се определя по един начин, фактът на падане по друг, фактът на счупване по трети и т.н. Претендираш за факт от веригата - моля, използвай съответните средства за да го документираш и изявиш. Иначе факт може да има, но да останеш в невежество за него. Това не променя нещата, че събитието, свързано с този факт се е случило обективно. За да го разбирам, първо трябва той с нещо да се прояви. Ти можеш ли да разбираш спунка на Пипи Дългото чорапче? Предполагам, колкото и Бог Винаги от една гледна точка резултатът е положителен, но от друга, той е грешка. Тук няма абсолютност, и бога попада в тоя кюп. Именно, и това е проблемът на бога в тая тема, първо трябва да се докаже че съществува, и после останалото Иначе се превръща само в бездушен синоним на някакво понятие.

Тъмната енергия е факт. Цитирах ти вксперименти, в които тя се проявява. Твой проблем е доколко си го разбрал, явно не. Доколко тя е отговорна за разширението, все още е изследван въпрос. Но тя има нужните качества и за това е първа в списъка с кандидатите. За такива случаи работи абдуктивната логика. Ако се окаже че не е подходяща, ще се търси друго решение. Но обикновено се търси най-простото решение, и за сега тя е на мушката - по тази причина. Не, нямаш такова право. Защото не си запознат за какво става дума, още не ти е ясно доколко съществува тази енергия, в плен си на всякакви заблуди. Тоест "посочването" от тебе я някаква безсъдържателна поредица от думи. Първо се запознай, че тъмната енергия е открита като факт, после можеш да се изказваш.

Значи тъмна енергия съществува, това е факт. Ефекта на Лемб, ефекта на Казимир показват нейното съществуване, както и това че тя има специфичен вид налягане върху обектите. Това са факти, няма вярвания тук. От там нататък, дали тя точно предизвиква разширението, или има някаква нейна съставка "тъмна енергия-прим" която го прави, е въпрос на изучаване, който още не е решен. За ускореното разширение е нужна енергия, дали това е точно тъмната, не знаем още, мо можем да я оценим количествено. За невежите може тази "тъмна енергия-прим" да наречеш "бог на разширението", името няма значение и не променя същността, просто тъмна енергия е консенсусно име. Засега тъмната енергия по свойства е един обещаващ кандидат, и се разработва като такъв. Но нищо не пречи изненадващо да се появи друг по-добър, например квинтесенцията. Засега просто тъмната енергия съществува и има подходящите свойства, докато квинтесенцията макар и удобна за обяснение, не е доказана, както и бог Но защо ти от един още неизучен до края въпрос и някакви неразбираеми за тебе имена правиш такава сапунена драма? При положение, че нищо полезно в замяна не можеш да предложиш? Нямаш право на глас, докато не предложиш нещо поне равностойно. Защо вместо да се оплакваш, че някой те принуждавал нещо да вярваш, не си седнеш на буквите и да се пообразоваш защо това се случва и защо е такъв изборът за сега? Така само с крясъци и жалване нищо няма да постигнеш