scaner

Ето ги уравненията на Айнщайн: Те свързват движението и разпределението на материята с геометрията. Тук няма сила "гравитация" - решаваш уравненията и получаваш детерминистично решение. Точно със свойства по детерминизмът на Лаплас. В случая уравненията на движение (по-горе) автоматично включва и гравитацията. И всяко друго поле, зададено чрез тензора на енергията-импулса. Така че в случая гравитацията не пречи. АКо беше внимавал в предишният ми постинг - няма никакво значение дали някой знае всички сили или е прост като парцал - самите уравнения съдържат детерминизма в себе си. Като не знаеш всички сили - ми няма да можеш да предскажеш точно бъдещето, което не значи, че то няма да е пряко и еднозначно определено от миналото, което е детерминизма. Повтарям за пореден път - детерминизма се основава на свойствата на уравненията на движение. Гравитацията както и да участва, за детерминизма са важни свойствата на уравненията на движение. Тези уравнения са ясни в класическата физика, ясни са и в ОТО. За теория в която тези свойства не са ясни, тук не говорим. Детерминизмът на Лапла е пряко свързан с класическата физика. И той като следствие показва, че в класическата физика - с тези уравнения на движение, които познаваме още от Нютон - случайност не може да има. И никакви философии тук не могат да помогнат. При друга физика - друго, квантовата механика ни е пример. При трета - като се появи, само тогава може да се обсъжда. Всеки въпрос отговорите му (или тяхната липса) се търсят само в текущата или предишна парадигма. Философия която не ползва тази информация, не струва нищо. И какво значи "буквален отговор"? Някаква абсолютна истина, валидна винаги? Забрави.

Това е твърде опростенческа представа. Детерминизмът нищо не приема, той самият е строго следствие. В класическата физика уравненията на движение представляват система от линейни диференциални уравнения, които свързват първа и втора производни от координатите по времето със силите които действат на системата. Чисто математически, такава система има свойството: при определени начални условия, представляващи координати и скорости на обектите във фиксиран момент, тази система има еднозначно решение. Това е детерминизмът - след като състоянието на системата в даден момент води до еднозначно състояие на същата система в следващ момент. Ако имахме повече от едно решение, детерминизъм няма - системата случайно ще изпадне в състояние описвано само от едно от решенията, и би се появила случайността. Но класическите уравнения на движение съдържат в себе си детерминизма. Забележи, независимо дали ние сме способни да предвидим всичко или не, детерминизмът е свойство на самите уравнения. В случая с гравитацията няма проблем - тя не е сила, но е част от геометрията, която ние можем да определим с уравненията на Айнщайн. Така че решаваме уравнения на движенията в риманова геометрия. АКо се замислиш малко повече над уравненията на движенията, там се вижда коренът на детерминизма: всеки обект в определен момент да има точно фиксирано положение и скорост (импулс), това са началните условия при които се решават уравненията. В основата на квантовата механика обаче стои принципът на неопределеност: даден обект не може едновременно да има точно определена позиция и импулс. И това прави класическият детерминизъм неприложим в квантовата физика. Но това не е по причина че имало полета и взаимодействия с тях, както настоява Малоум - полета има и в класическата физика, ама там не е така. Изобщо, в квантовата фиика няма уравнения на движение - там под това се разбира само класическото приближение. Там има еволюционни уравнения на вълновата функция, но това е съвсем друго. Както виждаш, нещата не са хич очевидни. И именно защото в класическата физика нещата с детерминизма са принципни и отричат свободната воля, с тези въпроси са се занимавали много светли умове, развивайки концепцията за свойствата на свободна воля: Кант, Юм, Джон Лок, Шопенхауер и др.

В тея жеги имаш въпиюща нужда от климатик. Ще те освести и няма да приказваш толкова несвързано на теми, които не разбираш... Прочети се сам - прекрасен пример как с много думи не обясняваш абсолютно нищо. Измъчено писание. Че и философия що е, не ти е ясно. Пиле шарено, лапласовият детеринизъм произтича от простото предоложение - ако законите на движение на класическата физика, които Лаплас е познавал, са верни, то на тяхна база, познавайки някакво моментно (или начално) положеие и скорост на всички частици, то може да се предскаже еднозначно тяххното положение и скорост във всеки следващ момент. Без значение има или няма полета и каквото и да било - полетата участват в уравненията на движението чрез своите потенциали. Но това е слабата, антропна форма на лапласовият детерминизъм - "ако ние знаем и можем да изчислим". Наличието на тези закони показва, че дори да не знаем, всяко следващо състояние се определя по един единствен начин от предишното, и това е лапласовият детерминизъм. Тука няма мърдане, колкото и да се самозалъгваш с полета, детерминизмът е железен. А е лапласов, защото пръв Пиер-Симон Лаплас е обърнал внимание на това чисто класическо положение. А ти си почнал да редиш безсмислени ялови поредици от думи, и както се вижда, те не изцеждат смисъл колкото и да ги мачкаш. "Уж бил възможен лаплас-детерминизъм" - ми никой не те пита, класическите физически закони за движение са ясни. А твята глупотевина на тях се базира. Повтарям, купи си климатик. Щото очевидно мозъкът ти е надхвърлил критичната температура, когато е в гаранция и може да му се вярва...

Споко, всички са в кюпа. Ти виждала ли си някой, който да ходи с този "оксфордски речник" с правила, и преди всяко действие да прави справка да не би да сбърка? Или после да си води списък какво е сбъркал, за да се изповяда? Щото, както казват, ако пропуснеш и не си признаеш някой грях, това е по-голям грях Този списък прекрасно илюстрира, как адът и преизподнята са само в главата на човека Сам си ги създава и сам се мъчи с тях. Така че не си създавай такива илюзии.

За съжаление за такива големи времена на химически възпламенител не може да се разчита. Започват да влияят външни неконтролируеми фактори, като топлоохлаждане, влага, качество на разбъркване на сместа... Може да се възпламени, може да не се възламени изобщо. Затова за такива цели ползват механични взриватели. Може малко да увеличиш времето, ако ползваш една от реакциите по-горе от филмчето, която да запали някакъв бикфордов шнур, който да забави преноса на огъня. може и сам да си направиш такъв, например така: Варирайки някои съставки, може да се промени скоростта на огъня в известни граници, но трябва да си поиграе човек. И пак няма да има забавяне от часове, за съжаление.

Така е, трудно е и си изисква много тежка подготовка... Ето ТУК един непълен списък с грехове, за които трябва да следим и да се изповядваме с покаяние, ако сме благочинни християни...

Има различни варианти. Ако нужното време за отлагане е от порядъка на няколко секунди, то реализацията е проста. Например: За по-голямо време нещата силно се усложняват и оскъпяват... Може да се усъвършенства по-горният опит като се създаде препятствие което да забави контакта на глицерина и перманганата, някакво бавно стичане или просмукване, но трябва да се прави опитно, така съвети е трудно да се дадат. Ако разбираш английски, на следващото филмче има четири варианта. На мен най- ми се нрави последният, подпалва се с вода, което значи че трябва да формираш някакво забавено капене за по-голямо време, което с вода не е проблем:

То си е стряскащо... Ето един християнски виц за отпускане: Един притеснен евреин отишъл при християнският свещенник и му казал да се моли за него. Служителят на Бога го попитал: - Защо, какъв ти е проблема? - Синът ми стана християнин… - Добре. Ще се допитам за проблема ти до Господ. Ела след три дни. След три дни: - Какво стана? Каза ли нещо Господ за моя проблем? - Каза да не се притесняваш! И Неговият Син станал християнин, преди около 2000 години.

Не отговаря на критерият за фалсифицируемост, за да се причисли към науката. Днес е нещо като граматиката, анализ на текстове на база набор от (реално произволни) аксиоми, разчитащ силно на авторитета на анализиращия...

А не трябва. Случайност (английската статия е по-пълна).

И в квантовата механика законите са бетон. Но докато в класическата тези закони предсказва от едно състояние единствено следващо, в квантовата предсказват много следващи състояния, всяко с определена вероятност. И ще се реализира само едно от тях. Тук нещата не са толова прости. По концепцията на класическият детерминизъм, всичко което се случва е закономерно (и еднозначно!) следствие от предишното състояние. Тоест няма никакъв шанс да послушаш жената и да не идеш за ракия, както и няма шанс да не си спомниш после за предупреждението и Всичко от зараждането на света те води неотвратимо към тухлата. В тази концепция това което наричаме "случайност" всъщност е псевдослучайност - поради невъзможността да познаваме и проследим всички вериги, които водят до събитието, ние ограничаваме оценката си само до известното, и игнориране на разликата между пълнотата и нашето ограничение води до тези псевдослучайности. Тоест тук случайността е само плод на нашето ограничено знание. И обратно, ако можехме да познаем абсолютно точно състоянието на вселената в даден момент, всичко в по-късен план ще следва закономерно по законите на класическата физика, без изненади и случайности. Тук има малки философски врътки, но това е основната идея. Докато в доктрината на квантовата физика случайността не се основава на ограниченото ни знание, на това че има нещо скрито което ние не знаем и не можем да предвидим. Тук има истинска случайност, и дори да познаваме абсолютно точно състоянието на света в някакъв момент, не може да се предскаже точно какво ще се случи след него, само можем да го оценим с някаква вероятност. Така че по тази доктрина има шанс да послушаш жена си.

Но ако това влияние не е детерминирано - тоест дава случаен резултат, всичко трябва да е наред, нали? Не е само предполагане. Класическата и квантовата механика, на база своите принципи, водят до различни статистики свързани с експерименталните резултати - класическа статистика и квантова статистика. В определени области тези статистики дават различн резултати, които могат да бъдат проверени и да се разбере коя статистика е верна, а от там и коя наука е коректната. И има много такива проверки, даващи предимство на квантовата механика пред класичческата, като започнем с експериментите на Аспект от 80-те години. Докато класическата статистика се основава на детерминизъм, макар и основан на незнание от наша страна на много детайли, квантовата статистика се основава на принципно съществвуане на случайи явления и ограничаване до вероятностни предсказания. Например, класическият подход към принципът за неопределеност е, че ние не можем да определим с произволна точност едновременно положението и импулса на някаква частица. Квантовият подход е, че една частица принципно не притежава едновременно положение и точен импулс. А като не ги притежава, детерминизма (съответно ограниченията в свободната воля) в лапласовата му форма става неприложим. И експериментите потвърждават квантовата философия, за разлика от класическата.

То много има да се рзказва, ама трябва много време. Накратко: идеята за липсата на свободна воля идва от лапласовият детерминизъм - ако знаем началните положения и скорости на всички частици в даден момент, то можем да изчислим положението и скоростите им във всеки следващ момент, и няма никакво мърдане. И защото самите ние се състоим от частици, нашето поведение и решения също трябва да е детерминирано. Тоест липсата на свободна воля идва от лек преформат на това твърдение - частиците ще имат пряко определено положение и скорост от тяхното предишно състояие, дори ние да не можем да направим това, дори да не знаем това състояние. Тоест положението е принципно. Квантовата механика обаче дава доказателства за случайни процеси и явления. По тази причина не можем да определим еднозначно състоянието на частица или система в следващ момент, а само да оценим вероятността тя да попадне в някое от възможните състояния. Тоест кое конкретно състояние ще се случи, не може да се предскаже предварително. Това отваря възможността за свободна воля.

Не работят така нещата. За да бъде оборено, първо трябва да е обосновано че е правилно.

Достатъчно за да мога да го сравнявам с християнството. Явно нищо не си разбрал с кучето. Безполезен клон за разсъждения... Аз само демистифицирам "троицата" като наблюдавано рутинно личностно разстройство, използвано после в догматизма на Църквата като характеристика на божество, за да се замажат противоречията От там нататък надграждането и с митове и легенди не е интересно. Ако се вгледаш, моята позиция е последователна и логична, докато въвеждането на богове в цялата история чупи всички правила и подменя смисъла с приказки Всеки има различна представа за Бог - именно защото той е само идея, а не реалност. Армейските опити на Църквата през вековете да унифицира това понятие се увенчаха с пълен крах, и това наблюдаваме по успешно продължаващият процес на люспене на църкви и църквици, всяка от които се представя за единствената истинска, спасителна и т.н.. Така че с представите до тук.

Доколкото познавам учението им, те са цвете пред християнството, с неговото смирение граничещо с безволевост... Кучето е само пример за абдуктивна логика. И аз това казвам - "множествено разстройство на личност". Идеята за най-вероятно тръгва от там, а после легендите са я омъглили. Тъй като тогава не са познавали тази диагноза, съвсем лесно е да се обожестви такова проявление, и после да се ползва в поредният моден тогава култ. Естествено че е у човек, не у куче

Значи може да ти хареса това филмче:

Кои възприятия? Непрекъснатото споменаване на богомили е свързано с някакви страхове, какво ли? Кучето тук няма нищо общо, само за пояснение. Просто цитираното заболяване е почти идеалният модел за особените свойства на "троицата" Преди две хиляди години хората не са притежавали нужната диагностика, а и съответното име се е появило сравнително скоро. Жалко, никога няма да разберем кой е бил носителят, прототипът за "троицата". Макар че в наше време имаме носители и на много повече личности в главата си, ако се комерсиализират коректно, такива религии могат да се пръкнат...

Ами аз от кога повтарм това, а вие - богомили, та богомили. Какво значение имат авторитетите пред съшността? Никакво, естествено И споменатият Бог, и споменатият Логос по дефиниция са личности, а личностните разстройства ходят точно по личности, не по хлебарките. Така че независимо от същността, тройцата на 100% попада в обхвата на цитираният линк. Психиатрията и близките и науки работят на база абдуктивната логика: ако нещо изглежда като куче, лае като куче и хапе като куче, най-вероятно е куче. В случая симптомите водят до същият извод. И липсва нещо, което да промени този резултат. Квантовата физика може да даде нещо полезно за същност, която се проявява и взаимодейства. Боговете и легендите за сега са извън тази област.

Има значение само дотолкова, че и други умни хора са го забелязали Съвременното име на тази същност е ТОВА. Както и да го наричаме, важна е същността.

Какво значение има какъв етикет от поредица думи ще лепнем на един извод на база конкретна ситуация? Освен това го казвам с определена доза сарказън, така че богомилите нямат никакво място в тази плоскост "Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша, но нека бъде не както Аз искам, а както Ти." Ако това не е отношение между два различни бога, тогава е шизофрения. Няма трето.

Аз не твърдя това. Само го сравнявам като репетиция за човешкото жертвоприношение на Исус. Дали вече това жертвоприношение ще го свържем като част от християнството, е друг въпрос. Нищо подобно. Кодира "положението на хората на земята" с краткото "пъкъл". Просто съкращение на речта. Който си представя някакъв допълнителен смисъл, негов проблем, нали? А аз го подех в смисъла, че положението на хората не се е различавало от това на Исус който дошъл да се пробва, и ако за него това е било пъкъл и мъчение само за 33 години, значи за хората е мъчение за повече, при това без избор. Какво богомилско трябва да се вижда в това просто съпоставяне? Не трябва да се влага в текста смисъл и собствените страхове, които говорителят му не е влагал. В момента няма значение има или няма промяна. Разговорът тръгна от това - приказки ли са текстовете в Старият завет или не? Легенда ли е разказът за деянията на някакъв бог или не? Естествено, статусът на тези текстове има пряка връзка със статуса на Новият завет - защото и той може да се обезсмисли до приказка А промяната можем да обясним лесно. Исус е дръпнал юздите на стария Бог Отец, казал му е - време е да се пенсионираш, скриваш се и няма да се обаждаш и показваш, щото се изложи в Стария завет, аз поемам нещата. И получава нова длъжност говорител и деловодител на Божата канцелария, поредната стъпка в кариерното развитие. Най-простото обяснение за рокадата

Ти разбра ли примера който ти дадох в същият коментар? Как можем да наблюдаваме тези индиректни наблюдения, без да можем директно да наблюдаваме обекта?? Не, естествено От това става ясно, че не схващаш смисловите връзки в текста, смисловите връзки в дефиницията за директно и индиректно, а продължаваш на база някакви предразсъдъции какво трябвало да бъде. Аман от предразсъдъци, баси тъпотиите...

Следователно не можеш да омаловажаваш някакъв текст като "просто приказка", защото е имало причина да бъде включен и носи съответната информация. Аз само ползвам терминологията в текста, който коментирам. Текста на Шпага. Това са просто думи, кодиращи някаква информация. За нашият случай няма значение. Важно е съдържанието му. Ако то е приказка, то цялата библия е приказка. И може да се вярва колкото на приказка. Би трябвало човек като порастне, да е по-критичен към приказките.

Наистина ли не си способен да осъзнаеш колко си бос? Направо е потресаващо...