scaner

Тук всичко опира до прецизност и общност. Постулатът който формулира Айнщайн е по-общ, това което си написал е негово следствие, както и много други неща. И естествено, "постулат" по определение най-често е твърдение, което е самоочевидно, т.е. "естествено вярно" според нашата реалност. Ползата в случая за ОТО е, че тя получава следствия. В класическата физика на това твърдение не е обръщано внимание. Те така се раждат парадигмите. Нормално. Какво те боде? Смисълът на математическото представяне е да създаде модел, който да описва как се движи светлината в реалността. Това е само описание на действителността. Наблюдението е в последствие, доколко този постулат отразява вярно поведението на светлината. Всеки постулат трябва да държи експериментална проверка. Вторият постулат е ограничение, наложено на светлината във вакуум. Как тя се движи в други подвижни среди се получава, когато съчетаеш новата кинематика получена от това ограничение и оптиката, както и физиката на кондензираните среди. Още повече че вече разполагаме с електродинамиката, която описва какво се случва и в която това ограничение е естествено. Не е нужно всичко да вкарваш в постулати, тогава се получава манджата на Малоум, напротив - колкото по-малко са постулатите, толкова по-контролирано е положението. Във физиката колкото повече неща са взаимосвързани, толкова по-добре, по-лесно се правят проверките. Не виждам какъв проблем е това, напротив, огромно преимущество е. Какво още те боде с понятието "постулат"? Наблегни на това - експериментът е единственият критерии, който казва кое предположение е правилно и кое не. Всичко останало е мъглява субективност.

Нещо не се разбираме. Черните дупки според различните теории имат различни характеристики. И еднаквостта в името само води до заблуда. Това което Мичел предсказва, няма общо с ОТО, и обратното. От 100 години в литературата е наложен терминът "черни дупки" в смисъла на ОТО, и без ОТО такива дупки няма. "Дупките" на Мичел не са черни, те "светят" със всякакви тела които могат да ги напуснат с достатъчна скорост. Знания за откриването не е нужно, но знания за идентифицирането им е нужно, и то се дава само от ОТО. Без нея такова нещо което в момента разбираме под ЧД няма. Пак нищо не си разбрал. ОТО само показва, че в някаква точка сега наличните ни закони престават да действат и да предсказват, от там идва сингуларността. Какви суеверия, какви пет лева? Ти продължаваш да се излагаш с някакви предпещерни представи за науката. Докато си мислиш че така работи, така ще е... Като се изкривява, как ще стигне до нас?

За съжаление тук не си прав. Излъчването на Хокинг на практика е неоткриваемо, толкова е слабо. И колкото по-тежка е ЧД, толкова интензитета на това лъчение е по-слабо, температурата с която то се характеризира е обратно пропорционална на масата на ЧД. Например за ЧД с масата на слънцето температурата на лъчението е 10 на -7 келвина. За справка температурата на реликтовото лъчение е около 2.5 келвина с малки вариации. Няма как на тоя топлинен фон ние да открием такива малки температури. Предполагам, объркването идва от лъчението, което се наблюдава от акреционният диск. Да, него можем да наблюдаваме, скоро беше публикувана и първата снимка, и по особеностите на формата му да съдим за някои характеристики и дали става дума за предсказаните от Айнщайн или някой друг дупки. Впрочем, любопитен е въпросът с наблюдаемата форма на такъв диск според теорията на Айнщайн. Ето една добре съчетана с теорията художествена илюстрация на такъв диск: Картинката предполага, че оста на въртене на дупката лежи перпендикулярно в равнината на картинката. Тоест би трябвало да изглежда нещо както Сатурн: Пита се, защо формата на видимия акреционен диск на ЧД е толкова особена, има и вертикална проекция на акреционният диск?? От къде следва, че това не е вярно? В коя действителност? Доказателства някакви? Човече, научи се да осмисляш собствената си аргументация. Айнщайн няма да рухне от безпочвени твърдения

Тук имаме две твърдения: едното е, че става дума за светлина, второто неотделимо от първото е, че тя трябва да има маса (което е произволно предположение). Ясно са го написали с тогавашната терминология: vis inertiae. Но никоя тогавашна и последващи теории дори не предполага светлината да има маса. А ако тя няма маса, "черната дупка" на Мичел няма смисъл за нея. Можеш да го погледнеш от такава гледна точка: "черната дупка" на Мичъл е такава само за масивна светлина, но не и за светлина която няма маса Кое е лъжата в случая? Не е достатъчно само да споменеш "светлина", още куп черва се влачат зад тази терминиология. Ми не се оказват прави, чети каквото ти пиша. Ако бяха прави, светлината щеше да се огъва според формулата на Нютон (по която е и сметната характеристиката за втора космическа скорост) която съм дал по-горе за отклонението. А тя се отклонява два пъти по-силно, тоест опровергава изходните положения за предположението на Митчел и Лаплас. Айнщайн не прави същото предположение, по никакъв път. При него светлината не се привлича от гравитацията, защото гравитацията няма свойство да привлича каквото и да било в ОТО. Колкото до правотата на Айнщайн, тя е потвърдена, докато Мичел е опроверган - едно че Нютоновата теория е само някакво приближение, а второ предположението на Митчел не се отнася за светлината а само за тяло с нейната скорост. Не стана ли ясно до тук? Първосигналните аналогии за това са подвеждащи, защото са първосигнални. Не ти трябват познания, за да откриеш интересен камък, може просто да се спънеш в него. Но да обясниш свойствата му, ти трябват. И в случая ОТО е това което е нужното. Тя е теория, която е доста добре потвърдена, и намиране на нещо което съвпада с нейно следствие ни насочва първо към нея. В тази светлина гравитационната теория на Нютон е слабо приближение, и съответно предположенията на Митчел не могат да се считат за коректни. Аз така рзбирам думите на Гравити за ОТО.

Първо, винаги съм казвал, че българската Уикипедия не е нещо, от което може да се учи или да бъде справочник. Трябва да се чете и от други места, и да се сравняват идеите. Тогава лесно се вижда защо тази идея е вътрешно противоречива. Защото тя разчита, че светлината има някаква маса, следователно поведението и е както на всички други тела. От къде изобщо идва идеята за втората космическа скорост върху някаква звезда, и това че тя може да се сравнява със скоростта на светлината? От ей тая формула, изравняваща потенциалната енергия на тяло в полето и неговата кинетична енергия: От гормата формула, като се съкрати масата на тялото, което се движи в гравитационно поле, се получава неговата втора космическа скорост, при която кинетичната му енергия се изчерпва и то не може да се отдалечава повече от гравитиращото тяло, а стои в ограничена пространствена област. Само че от къде следва, че светлината има маса? Защото ако тя няма маса, в горното уравнение ще имаме деление на нула, и резултатът няма да има смисъл.Така че твърдението на Лаплас и Мичъл не се отнася директно за светлината, а само за тяло с маса, което се движи със скоростта на светлината - такова тяло няма да може да напусне такава област. За светлината от това уравнение нищо не следва. Да не говорим, че по-късните теории за етера също не приписват на светлината маса - тя е вълна, вълните не пренасят маса. И съвсем до наши дни, светлината е поток от фотони, които нямат маса. Така че, твърдението на Мичел и Лаплас реално не се отнася за светлината. Да не говорим, че класическата физика не налагала някакъв лимит от скорости, т.е. тяло може да се движи с по-голяма от скоростта на светлината скорост, и съответно за него разглежданата конструкция не е черна дупка. Тоест такъв обект не може да спре всякаква материя, следователно той има различни свойства от черната дупка следваща от теорията на Айнщайн. Съвсем неудачно му е дадено името "черна дупка", което довежда и до такива безсмислени спорове тук. Това и отговаря на въпроса - едва Айнщайновата теория дава смисъла на понятието "черна дупка" както го разбираме сега. "Дупката" на Митчел има съвсем друг смисъл и свойства. Мътно ти е в главата какво е това "погрешен път". Няма погрешни пътища в науката, има погрешни резултати, които експериментът опровергава. Това е единственият критерии тук. За това говори красноречиво и следната история. Ако, както се приема по-горе, припишем на светлината някаква независимо колко мижава маса, според Нютоновата гравитация тя трябва да се отклонява в гравитационно поле, и ъгълът на това отклонение трябва да е: В общата теория на относителността обаче светлината няма маса, но там тя се движи по геодезичната линия, тоест върху нейното движение оказва влияние кривината на пространството. По тази причина в тази теория ъгълът под който тя се отклонява по геодезичната си линия е двойно по-голям от Нютоновият: Любопитното тук е, че през 1909 г. от първоначалните идеи за гравитацията Айнщайн извежда първата, Нютоновата формула за отклонение на светлината в гравитация. И едва когато завършва теорията на база отчитане изкривяването на пространството, през 1917 г. той извежда втората, удвоена формула. Съвсем навреме, за да може Едингтън през 1919 г. при наблюдаване на пълното слънчево затъмнение в Бразилия да потвърди качествено и количествено тази формула. Имаме потвърждение, че принципът на еквивалентност води до верни предсказания. Тоест експериментът потвърждава предсказанието, с което потвърждава, че пътят по който е тръгнал Айншайн, е верен, експериментът (и не само този) потвърждава постулатът. А ти се бъхтиш с някакви халюцинации - бил грешен. Това се лекува с четене, Младенов...

Не, не спадат. При тях имаме взимодействие със среда, което дава локален ефект като при отрицателна маса. Но взаимодействия със среда могат да дават всякакви ефекти, Ето ти подобен пример, за лабораторно изучаване на черни дупки, ... без самите черни дупки. ЦЪК. Такива моделни изследвания са често срещани.

Ох... Какво значи "да се нарушава принципът на еквивалентност? Това значи инертната маса да не съвпада с гравитационната. Значи имаме много комбинации: 1. положителна инертна маса, положителна гравитационна маса; 2. положителна инертна маса, отрицателна гравитационна; 3. отрицателна инертна, положителна гравитационна; 4. отрицателна инертна, отрицателна гравитационна. Принципът на еквивалентност се нарушава в случаите 2. и 3. и не се наришава в случайте 1. и 4. Само че ситуациите 3. и 4. са проблемни: при тях частицата ще се движи против направлението на силата с която им се действва, например такива заредени частици с еднакви заряди ще се привличат, в магнитно поле ще се движат като заредените с обратен заряд частици, което не се случва на практика. Така че остават вариантите 1. и 2. - алтернативата да се нарушава принципът на еквивалентност е да има отрицателна гравитационна маса. И това е проверяваното при античастиците.

Вярно е, че статията е писана отдавна, но все пак Гамов е бил изключителен физик и много се съмнявам дали би изръсил без основания такова категорично твърдение. Е как кое? Допускането, че и масата на античастицата става отрицателна. Ако не е отрицателна, както сочат и експериментите, нищо от цитираното няма да се случва.

Добре де, не е ли видно, че говорим за различни неща? След като антиводорода има положителна маса, прогнозата на Гравити не се отнася за него. Какъв е проблемът тогава? Аниводородът по един начин, привличане, тела с отрицателна маса по прогнозата на Гравити? Имаме две независими посоки на два независими разговора. Проблемът на Младенов е, че не разбира какво е това "прогноза", "следствие". Той си мисли, че това е нещо което е някаква абсолютна истина, а то не е, то е условна истина - ако предпоставките са истина, то и следствието ще е истина, но може и да е обратно. И от там тръгва по един религиозен път на вярвания, който няма общо с науката. При него нещата са в проблем из основи, няма значение Нютон или филанкешията тук.

Ами аз не виждам никакъв проблем с действията на Гравити. Той направи прогноза какво ще е поведението на частица с отрицателна маса на база сегашните ни знания. От друга страна, експериментът за който споменах показва, че античастиците нямат отрицателна маса. Това не опровергава прогнозата на Гравити, която е за частици с отрицателна маса - тоест, едва когато направим експеримент с частици с отрицателна маса, едва тогава можем да подложим на съмнение прогнозата на Гравити. А според Младенов всичко което не е пряко проверено от експеримента е недоказано твърдение и с него не може да се работи, което е голямата тъпня в случая... Трите неща дори не се пресичат.

А ти изобщо наясно ли си какъв е смисъла на "недоказани твърдения"? Замислял ли си се поне малко, преди да истерясваш на тая тема? Ей ти пример. Взел съм маса 1 килограм, тласкам я със сила 1N, и измервам, че тя се движи с ускорение 1 м/с^2. Имам и друг експеримент, тяло с маса 6.5 кг му действам със сила 3.2 N, и установявам че се движи с ускорение 0.492307692 м/с^2. Както виждаш, това са доказани (проверени) твърдения, и те са в добро съответствие със законът на Нютон. Тези измервания го потвърждават. И още милиони подобни измервания потвърждават тази формула. Затова и сме и обърнали внимание. Сега ме интересува, ако взема маса 2.7896543207 кг и и действам със сила 3.7843296 N, с какво ускорение ще се движи тя? Смятам по закона на Нютон и получавам резултат. Не съм провел пряко измерване, питам по интернет, никой не е проверявал за тези стойности. Резултатът който съм получил по формулата значи е недоказано твърдение. Пита се тогава, можем ли (и защо) да се доверяваме на формулата в такъв случай? Ако не можем, за какъв чеп са ни изобщо формулите които получаваме? За какво изграждаме цялата физика, ако не можем с нейна помощ да си спестим някой и друг експеримент? Ти представяш ли си при такова недоверие как може да се конструира самолет? Никак. Затова по-дълбоко трябва да се замислиш, че "недоказано твърдение" не е мръсна дума в науката, а съвсем в реда на нещата. Единствен експериментът е този, който може да ни покаже дали можем или не да разчитаме на недоказаните твърдения. Дотогава можем да ги ползваме така, както ползваме и доказаните. И това е основно правило, когато се работи с една теория. Имаш теория, на нейна база правиш прогноза, проверяваш прогнозата и вадиш заключение доколко може да се доверяваш на теорията. Няма друг начин. Така че седни си на буквите и се ограмотявай, а не приказвай празни приказки.

Тук става дума за два въпроса. Единият е как би се държала частица с отрицателна маса при ускорение, на който отговаря Гравити по-горе. Другият е, дали антиматерията се привлича или отблъсква в гравитационно поле. На този въпрос може да отговори само експериментът. Както видя, прогнозата на база натрупаните знания даде по-горе Гравити. Тя може да е верна, може да не е верна, това е прогнозата. За нея не е нужна теория която да свързва електромагнитното и гравитационното взаимодействия. А експериментите, проведени до сега (последните седем години) чрез Antihydrogen Experiment: Gravity, Interferometry, Spectroscopy (AEGIS) експеримент в CERN показват, макар и с малка точност, че антиматерията (под формата на антиводород, с време на живот към 1000 секунди), се привлича чрез обикновената гравитация от земното гравитационно поле, тоест масата и е нормална, положителна. Другите експерименти, правени с антиводород показват, че по физическото поведение той не е отличим от нормалният водород. Засега единствената разлика между материя и антиматерия се наблюдава в баланса при разпади под действие на слабото взаимодействие, например при K0 и B-мезоните. Теоретиците отдавна не се тревожат по тоя повод - ако масата на античастиците беше отрицателна, то и тяхната енергия трябва да е такава, т.е. при сблъсък на частица и античастица сумарната им енергия ще бъде нула и не трябва да се излъчват гама кванти, а те се излъчват. Но независимата проверка винаги се приветства. Статията която Шпага дава е доста стара в това отношение, от преди 60 години. От тогава науката е напреднала много. И както казах, науката залага на най-простата хипотеза. На този етап тя е, че нищо свързано с принципът на еквивалентност не се променя. Както винаги, докато се появи опровергаващ експеримент. Такива са закономерностите, по които се случват нещата. Не разбирам защо се тръшкаш и се нервиш от собственте си криви представи... Пий нещо за успокоение. И чети внимателно, кое и защо се приема за дадено или не, какво е прогноза и за какво служи експеримента, все базови положения... Няма верно/неверно.

Как си представяш, че работи науката? Научи нещо най-сетне, досадно става да се тръшкаш без да вдяваш. В случая се обсъжда прост въпрос: какво би било поведението на тяло, ако то има отрицателна маса? Да, не сме наблюдавали такова тяло, но според натрупаните до сега знания, какво би било поведението му? Схващаш ли формата на въпроса, или ще продължиш да се тръшкаш - ама не е наблюдавано...? Как работи науката при това положения? Ами тръгва от най-простата хипотеза: допускаме че такива тела не съществуват, още повече че експериметът засега изключително добре потвърждава тази хипотеза. Но въпросът е така зададен, че умишлено трябва да прекрачим това най-просто предположение. Тоест за да продължим, допускаме че тела с отрицателна маса съществуват. Кое е следващото най-просто предположение? Масата, според Нютоновата физика, е коефициентът на пропорционалност между силата и ускорението. Следователно, най-просто е да оставим нещата така както са при Нютон, и да прогнозираме какво би се случило при отрицателна маса. И Гравити това прави - прогнозира какъв ще бъде резултатът при направените допускания. Формулата е кристално ясна, какво значи "категоричност" при нейното ползване? И на този етап спираме, нямаме право да усложняваме схемата по-нататък, безсмислено е. При положение че сме допуснали вече че има тела с отрицателна маса, е наложително експериментът да потвърди първото ни най-просто предположение, и да потвърди или отхвърли дали поведението им е такова, каквото предсказва второто ни най-просто предположение. И едва тогава можем обосновано да продължим нататък. Кажи сега къде някой категорично твърди че нещо било отдавна доказано, че е верно и т.н. твои фантазии? Освен твоята собствена интерпретация, срещу която ти всъщност сам риташ? Ми не пренасяй твоите фантазии на това което казват другите, тъпо е, мисли малко повече. Специално за теб съм подчертал възловата терминология, поучи се поне малко. И влез в час.

Не мога да разбера, какъв ти е проблемът? Какво не ти е ясно? Къде си блял в училище? Това което дискутира Гравити е, че ако обектът има отрицателна маса по някаква причина, то по известните закони на физиката като: посоката на ускорението трябва да е противоположна на посоката на силата. Това е формулата която въвежда смисъла на понятието "маса" във физиката на Нютон, и само с нея можем да прогнозираме резултатът. Колкото до "верно/неверно", с тая дилема ти сам ще си се бориш Смисълът на тези думи тук не е ясен, формулата нищо не казва в тая посока.

Неговият "модел" е разработен чрез принципите на професор Нагласьов и доцент Натаманенко. Черпени са идеи и от академик Нагодидзе. Мъкааааа...

Шпага, всяка теория в рамките на своята парадигма е разбираема и овладяна. Знанието никога не е пълно, така че винаги има отворена възможност за по-нататък, както и в случая. Това не значи, че от това гравитацията е станала по-малко разбираема и овладяна. Падат ли телата? Падат, и това свойство сме го овладяли и го ползваме. Има ли гравитацони вълни? Има, и даже ги ловим. Действието на гравитацията заввиси ли от струпването на материята? Зависи, установен факт. Ще промени ли с нещо това някаква друга теория? Сигурно, ен-найстият знак в количественото описание на падането например Точността на нашето разбиране за нещата ще расте, това е идеята на научното търсене по принцип. Една нова теория би ни казала евентуално защо инертната маса е равна на гравитационната, каква би била ролята на полето на Хигс в случая като генератор на масата, би осветлила в дълбочина подобността на гравитацията и ускорението, би осветлила повече материалният характер на гравитационните вълни... При електромагнетизма е същото. Квантовата теория на полето със сигурност не е последната възможна теория, там остро стои въпросът с обединениет с гравитацията. Смехотворно ли е тогава твърденото, че и тя е разбираема и овладяна? Не е това посоката на критиката, такава критика подразбира, че ако се развие теорията, това което до сега знаем ще изчезне и ще почнем от нулата, да пре-овладяваме досега овладяното. Това е и надеждата на Младенов, свързана със СТО Но никога не протичат по този начин нещата обаче. Е, да си разбрала!

Това дето си го показала, не мяза на куче. А и едва ли хапе като куче Идеята е, че е вредно да се вкарват в оборота допълнителни имена без да има допълнителни разлики. Това само заблуждава, както в случая. Какво е поле? Ако във всяка точка на пространството имаме някаква величина със стойност, число, това е поле, за разлика от локалните частици, дето такава величина характеризира някаква малка локална област. Е, ако тази величина е физическа, полето е физическо, нали? Кривината физическа величина ли е? А вече в зависимост от характера на тази величина, полето може да е скаларно, векторно, тензорно...

Въпросите, които се повдигат към тази теория по форумите са, как тя ще обясни наблюденията на 19 галактики-джуджета в които не се наблюдава феномена на тъмната материя, а въпреки всичко те се въртят точно както и другите галактики? И друг въпрос се разхожда, защо в слънчевата система не се наблюдава влиянието на такъв гравитомагнетизъм? Като си обършеш сополите, други неща ще надушиш...

Пиле шарено, за кой ли път те хващам че с логиката не сте приятели? Разгледай първото твърдение. И за електромагнетизма, и за гравитацията знаем, че източници на полето са зарядът и масата. И за двете величини не познаваме произходът им - демек и в двете области тук нищо не знаем. От друга страна, и двете области описваме с полета (дори в ОТО кривината я има във всяка точка, тоест това също е поле), и познаваме уравненията на тези полета. Тези уравнения ни позволяват да управляваме и да предсказваме поведението на зарядите и масите. На това равнище можем да предсказваме електромагнитните и гравитационите вълни и техните свойства, кое ги създава и как те действат. Е, колкото знаем за електромагнетизма, толкова знаем и за гравитацията, нали? Да, има разлики, гравитацията е по-базова и дава фона на който се развиват електромагнитните взаимодействия, но това в случая с познаването и използването не е толкова съществено. Второто твърдение - какъв е смисъла на "оскъдно познание" по отношение на двете области? Това че в електродинамиката имаме два типа заряди, а в гравитацията само един, оскъдност на познанието ни ли е? Това, че електромагнитните вълни се състоят от фотони, а за гравитационните още не знаем, има ли отношение към останалата част от въпроса - използването, електромоторите и т.н.? Какво променя в използването на електромоторите и електроцентралите това, дали светлината е от фотони или не? Нищо не променя, тогава защо си се вторачил в това че не знаем нищо за гравитоните, като и това не определя приложната използваемост на гравитацията? Доколко сламката свързана с непознаването на гравитоните е оскъдност в сравнение с гредата свързана с непознаването на природата на електрическият заряд? И как се сравнява тук "оскъдност"? Сравняваш ябълки с круши. Виждаш, никакво противоречие, а дълбока връзка между двете твърдения. Но ти просто не я виждаш. Затова запомни - това, че нещо не знаеш, не означава че го няма

<tantin> си е нормален потребител, а ти си много параноично настроен... Как се "генерира" електрично поле? Като управляваш и преразпределяш зарядите. Няма друг начин. Е, по същият начин се "генерира" и гравитационно поле - докарваш милион тона маса от някъде на пусто поле, и на това пусто поле се озовава източник на гравитация. Никаква разлика. От тук нататък, трансформатори, диоди и т.н. - всичко зависи от свойствата на всяко от полетата. Гравитацията за диоди не става, нали? Какво очакваш тогава от нея? Хващаш масите, местиш ги, и така управляваш гравитацията. Просто е Ти явно не четеш. И аз това казах, че според твоята философия, цитирам те: непознаването на същността на електрическият заряд, отнесено към електромагнетизма означава, че в същност нямаме никакво познание. С което си противоречиш, че сте имали някакво познание. Или мериш с еднакъв аршин, или мълчиш. Не може да сравняваш познанията в двете области чрез термин като "оскъдни", двете обласи са принципно различни - значи ли това, че като нямаме отрицателни маси и техните проявления, това е някаква оскъдност в знанията?. Нямаш никаква база за сравнения, освен пълна субективност. Ей на, след като не знаем какво е заряда, значи знанията ни за електромагнетизма са оскъдни - толкова, колкото и липсата на знания за гравитоните, колкото и за гравитиното, и за фотиното, и да не изреждам в дълбочина какво още се очаква в суперсиметрията например. Схвана ли порочния кръг в който си се наврял?

Ето ти един елементарен факт. Учените не знаят какво представлява електрическият заряд. Следователно, следвайки твоята логика, те не знаят какво е електромагнетизма. Виждаш ли как логиката ти не струва? Познанието е безкрайно. Като изучиш нещо на едно равнище, отваря се врата да го изучиш на по-ниско равнище, с повече подробности. И така нататък по веригата. Когато говорим за електромагнетизма и използването му, мотори и т.н., говорим за нивото на знание, свързано с полета, и приложение на това знание. Е, както в електромагнетизма се правят мотори и т.н. неща, преразпределяйки и управлявайки електричните заряди които си съществуват в природата, така и хората използват гравитацията: още в древността се е използвала падащата вода за да върти колелата на мелниците, самоковите с които се ковало желязото навремето, ротационните каменотрошачки, везните също използват гравитацията, по-старте модели механични чукове, с които се набиват колони за подзени тунели, това не е ли използване на гравитацията? Как ти работи канализацията в къщи, и какво щеше да стане с нея ако липсваше гравитация? Ти толкова си привикнал, че дори не ти прави впечатление колко дълбоко в живота ни е влязло използването на гравитацията от хилядолетия. Обратно, използването на електричеството ни прави впечатление, защото е необичайно, навлязло е в културата от има няма 150 години. Нищо не ограничава полетът на фантазията да се ползва гравитацията. Искаш създадване на поле? Моля, ползвай ускорение, по принципа на еквивалентност те са неотличими и равностойни. Не напразно ускорението се измерва в единиците на земната гравитация. Каква е идеята за изкуствената гравитация в бъдещите космически станции? Въртене, на база центробежна сила. Навремето в увеселителните паркове имаше Дяволско колело, един въртящ се диск. Ако си се качвал на него, ще ти стане ясно какво е изкуствената гравитация А и според ОТО няма проблеми. Трамвая да тръгне, се сблъскваш с изкуствена гравитация. Да я ползва кой за каквото му е нужна, светът гъмжи с нея. Колкото за гравитоните - ми това е друга парадигма, не сме стигнали до това знание. Както споменах, и зарядът не знаят какво е учените. Но това не пречи да използваме и електромагнетзма и гравитацията, защото знанията ни за тях на ниво "поле" са равностойни. Можем да ги създаваме двете полета, можем да ги ползваме. Твърде ограничено гледаш на околният свят... И някакъв гротесков максимализъм, ако не сме били открили всичко, значи нищо не сме открили и нищо не знаем. Това е слепота. Е как да не може да се каже? Пускаш камък от високо, той пада и троши друг. Това не е ли вършене на работа? А и всеки може да го овладее. Че даже това овладяване е измислено много преди самата дума за електричество "ἤλεκτρον" да се зароди в речника на древните гърци Или пада водата, върти турбината и произвежда ток или мели жито. Пак да напомня - използването на електромагнетизма се състои в управление на електричните заряди. Същото е и при гравитацията. Само техническите особености определят кое в коя област и доколко е навлязло, това принципно не е свързано с незнание. Тук "псевдогравитация" е много заблуждаваща дума. По правилата на абдуктивната логика, ако нещо изглежда като куче, лае като куче и хапе като куче, то най-вероятно е куче. И ОТО потвърждава това правило за гравитация и ускорена система. Тук нещата опират до договорка. Гравитацията е изкривяване на геометрията на пространството, пространството във всяка точка се описва с метричен тензор, значи можем да наречем гравитацията тензорно поле, ако много държим на полето в името. Но не това е определящото.

Не можеш да създадеш поле от нищо, това ти е заблудата. Зарядите си ги има, ти само можеш да ги преразпределиш и да ги управляваш. Е, с гравитацията е същото - материята с маса я има, ти само можеш да я преразпределяш и управляваш. Тебе те заблуждават специфичните особености на двете полета, техните разлики. Но това няма общо със способността ни да ги управляваме и двете, според техническите си въможности. Като се струпа много маса/енергия на малко място. Това е ясно още от древните гърци

Шпага, принципът на еквивалентност означава, че инертната и гравитационна маса са с общ произход, тоест като се каже "маса", се разбират и двете като едно и също нещо. Така че ако е отрицателна масата, това не пречи на този принцип да остане верен.

Не се сещам. Каква е разликата дали гравитцията е привличаща или бутаща сила? Никаква, привличаща надолу е еквивалентна от бутаща отгоре, ускорението е едно и също. Еквивалентността се запазва. Гравитацията като бутаща сила доста остроумно се опитва да обясни преди 300 години с помоща на налягане от етера Луи ЛеСаж.

А дали ще бъде нарушен? Какво пречи гравитационната маса пак да е равна на инертната, независимо от знака?