scaner

А това какво значение има? Нали знаеш африканската поговорка: "Можеш да заведеш коня до водата, но не можеш да го накараш да пие". Демек с принуда нищо не става Баш до интуиция е, тя е страхотна преграда понякога... Само логиката може да я победи.

Е, нали ги обсъждахме вариантите? И видяхме че парадокс няма. Има някакво очакване, неизвестно на какво крепящо се (на някаква интуиция, която не работи тук). Извинявам се, но това е положението. Ние тук тъпчем по най-простата ситуация. При по-неординарна ситуация теорията става доволно сложна. Просто се намесва векторното смятане, а то не прощава В общият случай лоренцовата трансформация се задава с една матрица 4Х4, ето я: И сметките с такива работи обиновено не се правят на ръка, а с програми за символни пресмятания. А в ОТО е още по-зле - там тензорът на Риман (на кривината) е четиримерна матрица 4Х4Х4Х4. Ние тук само семки чоплим, просто разглеждаме най-простите случай за да схванем базови закономерности. В теорията няма парадокси. Парадоксите се получават, когато ситуациите се разрешават не със средствата които предлага СТО, а с несъвместими с нея средства и интуиция от класическата физика. Ей на по-горе, очакването че и двата вала не трябва да са усукани създава парадокса. Не е точно така. Именно такъв опит за тълкуване скрива физическият смисъл, защото набляга само на математическата страна на въпроса. Трансформациите свързват коодинатите събития свързани с обекта в две системи. Координатите по-нататък определят размерите и моментите, а те са такива каквито са, те характеризират физически обекта. Тоест трансформациите свързват физическите характеристики на обекта в две отправни системи. Смисълът го има изначално и не се променя. Както виждаш, никакви промени не прави ЛТ. Нищо не се променя, координати на събития в едната система се съпоставят с координати в другата система. Те са си такива по начало във всяка система, не се променят. Айде стига с тая "промяна", вникни в смисъла.

Когато скоростта има компоненти и по другите оси, сметките са по-сложни, ето лоренцовите трансформации ЦЪК, не става с просто векторно сумиране. Но резултатът се получава и ако просто извъртиш обекта вместо самата система, и тогава става очевидно по чертежа.

Почитателка си на принципа: "Освободете теориите да твърдят каквото искат масите а не елитите" ? Мисля че съм те разбрал. Моето мнение е следното. Пак да си припомним, тяло се движи по геодезична линия, когато не му действат други сили (това до известна степен е спорно полжение, защото пряко свързва геометрия с кинематика, но за нашият случай върши работа). Значи, ако допуснем че частите формиращи земята не си взаимодействат една с друга (тоест няма сили) какво ще е тяхното движение? Ами не е сложно, те ще започнат да падат към центъра, да се издигат от другата страна и пак да се връщат, като в същото време ще извършват и движение спрямо слънцето. Това са геодезичните лнии на всяка част от земята. Има малко усложнение, някои части ще се сблъскват, т.е. ще променят геодезичната си линия Тоест ще имаме огромен набор от геодезични линии, по които биха се движили частите от земята. Само че в реалният случай тези части си взаимодействат чрез сили, т.е. не се движат по геодезична линия. Ако центъра на земята се движи по геодезична линия, всички други части изпитват сили за да стоят на местата си, които ги препятстват и те да се движат по геодезична линния. Само в едно крайно приближение - ако частиците на земята не се привличаха гравитационно, тогава щяха да липсват и сили които да ги държат в нужната форма, и само тогава всички части на земята щяха да се движат по геодезични линии. По първото положение - сигурни сме, защото така е по условие Но ето малко повече илюстрация. Да си спомним често използваният модел на вселената с балона. Вариант 1. Когато балонът не е надут, цялата материя е в микроскопичният размер, в който е и балонът. В процесът на раздуване пространството (повърхността на балона) расте, и точките материя се раздалечават една от друга. При този вариант пространството се разширява, и предизвиква наблюдаемото разбягване на материята. Вариант 2. Балонът е изначално надут до някакъв размер, но цялата материя е събрана пак в една точка. По някаква причина всяка част на тази материя почва да се отдалечава от другите части, облакът с материята тръгва (по сходен начин с вариант 1) и запълва цялата повърхност (пространството) на балона. При този вариант пространството не се разширява, само материята се разбягва. Това е същият пример с кутията, по-подробно изяснен. Кой от двата варианта да предпочетем? Общата теория на относитенността ни налага вариант 1. Защото в нея няма пространство без материя, при вариант 2 местата извън материята нямат никакъв физичен смисъл, не могат да бъдат определени геометричните им свойства, там не може да има пространство. Така че вариант 1 добре описва това което наричаме разширяване на пространство. И както виждаш, това е глобален процес, засягащ цялото пространство.

Версия b) (ако действието изцяло се развива в равнината). Не знам защо в ляво има две картинки с различни посоки, смислово са тъждествени. Не трябва. Скъсяват се само проекциите по направление на движението.

Земята като цяло, центърът на масите и, се движи по геодезична линия (тя свободно пада към Слънцето например). От друга страна камъните по земята не се движат по геодеззична линия. Те биха се движили, ако падаха свободно. Но стоейки на повърхността, на тях им действа реакция на опората, това е сила от електромагнитен произход с която повърхността на земята пречи на падането, която ги отклонява от състоянието на свободно падане, от движение по геодезична. Това е както при инерциалните системи. Една материална система може да се движи по инерция по права линия (центърът и на масите), но вътре в самата система телата да си взаимодействат едно с друго, да си упражняват сили и да не се движат по права линия (съответно по инерция). А каква е причината за деформацията? Стоейки на земята, краката ти изпитват реакцията на опората, с която земята ти действа нагоре, противодействайки на свободното падане. Тази сила от електромагнитен произход, и се предава по цялото тяло, например тазът противодейства на корема, коремът противодейства на гръдният кош, той на главта чрез врата - всяка част иска да продължи падането, но тази под нея я спира . Тоест причината за деформацията в случая не е гравитацията, а това че си стъпила неподвижно върху повърхността, това че някаква сила те отклонява от геодезичната ти линия в пространството.

От много неща зависи. Магнитното поле има склонност да се съсредоточава в материали, които имат висока магнитна проницаемост. Това най-често са феромагнетиците, желязото сспада към тях. Прост пример - когато на подковообразен магнит поствиш напреки железна лента, способността магнита да привлича околни предмети силно намалява - магнита се закъсява с тази лента. Когато в магнитно поле се постави феромагнитен материал, полето се деформира и предпочита този материал, като извън него отслабва локално. В случая, когато една стружка попадне в такова поле, тя се намагнитва ("поляризира" по направление на максимума на полето), и е способна да привлече в другият си край друга стружка. По тази причина се навръзват на конци. От друга страна, полето в околността се съсредоточава във вътрешността на такъв "конец", и по него престават да се лепят други стружки в напречна посока. А пространственото разположение зависи от триенето, което тази стружка изпитва с повърхностт на която лежи. Не са някакви бразди в пространството, полето плавно се променя в него. Така че зависи и от размера на частиците, при по-дребни частици повече "конци" могат да се вместят.

Статиславе, ти водиш някакъв схоластичен спор сам със себе си. Непрекъснато изказваш някакви хипотези без да ги обмисляш, и продължавш нататък без да се увериш че няма грешка. Това не е лошо, но е добре и да има някакъв контрол. Затова във физиката е намесена математиката, чрез нея може да се поддържа контрол над идеите, доколко са съвместими, не се ли чупят някъде и къде трябва да се спре. А твоето е някаква особена философия, преразказ на измислено смесено с прочетено... Пак казвам, не е лошо но трябва и контрол. Ето прост пример от по-горният цитат. Геодезичните линии нямат посока. Те са линии, по които би се движило тялото ако не му действат други сили (гравитацията в ОТО не е сила. Тялото може да се движи както към центъра на друго тяло, така и да се отдалечава от този център, в разглежданата ситуация и двете движения ще са ускорителни и ще се извършват по една и съща тримерна проекция на геодезична линия. Така че в тази светлина няма разширение и свиване, това са глобални процеси засягащи геометрията като цяло. Прост пример - в една кутия имаш две тела в центъра, които се раздалечават. Това разширение ли е на пространството? Не. Имаш не две а N тела, и те се раздалечават едно от друго. Това също не е разширение на пространството, кутията не си променя размерите. Тоест разширение на пространството имаме само когато геометрията е такава, че раздалечавайки се телата, се разширява и кутията. Без извън кутията да има пространство. Затова феноменът с разширението на пространството е свързан тясно с геометрия. Това са ей такива тънки работи, част от тях почиват на наши други знания, част на наблюдения, и в случая ги съвместяваме. Но тук абележката ми е, че геодезичните линии нямат посока в 3D. В 4D имат посока по причина посоката на времето, но там визуализацията е слона. И да ти кажа, малко мъгливо и хаотично се изразяваш, трябва усилие да се свържат всички части, помисли в тази посока. Един вид губи се началото и края... Основно за това и не се коментира това което казваш. Карай малко по-полека. Полето е материя, друга нейна форма, не състояща се от кванти/частици. Простата представа е, че това е някаква материя, размазана из пространството, която във всяка точка се характеризира с някаква стойност. Тази стойност може да е число, вектор, тензор, и се нарича с най-общото име потенциал. Ако знаем потенциалът на полето навсякъде, ние знаем всичко за него. Този потенциал показва как полето взаимодейства с останалата материя. В квантовата теория на полето "полето" е основната форма на материята. Частиците/квантите са само негови състояния с по-висока енергия. Но това е друга тема.

А от руската Уикипедия се вижда, че малко по-късно човекът е дал обяснение вече без никаква среда: "В 1864 году вышла следующая статья Максвелла «Динамическая теория электромагнитного поля» (A dynamical theory of the electromagnetic field), в которой была дана более развёрнутая формулировка его теории (здесь впервые появился сам термин «электромагнитное поле»). При этом он отбросил грубую механическую модель (подобные представления, по признанию учёного, вводились исключительно «как иллюстративные, а не как объясняющие»[69]), оставив чисто математическую формулировку уравнений поля (уравнения Максвелла), которое впервые трактовалось как физически реальная система с определённой энергией[70]. По-видимому, это связано с первым осознанием реальности запаздывающего взаимодействия зарядов (и запаздывающего взаимодействия вообще), обсуждаемого Максвеллом[71]. В этой же работе он фактически предсказал существование электромагнитных волн, хотя, следуя Фарадею, писал лишь о магнитных волнах (электромагнитные волны в полном смысле этого слова появились в статье 1868 года). Скорость этих поперечных волн оказалась равна скорости света, и таким образом окончательно оформилось представление об электромагнитной природе света" В самата статия цитат от Максуел към края: "The agreement of the results seems to show that light and magnetism are affections of the same substance, and that light is an electromagnetic disturbance propagated through the field according to electromagnetic laws" Тоест точно това което вече обясних - самият Максуел казва, че механичният модел е само с илюстративна цел за математиката, че електромагнитните промени се разпространяват през полето а не през някакъв етер. Никакви измислени среди. Самото електромагнитно поле измества излишната среда. Младенов, не става тая работа с търсене на цитати с чичко Гугъл. Трябва да ти се оформи пълната картинка в последователност, и то в главата. Не стават така тези неща. За да стане дума за абсолютна система, трябва специално да се споменат нейните свойства - по какво се различава от другите, какви са нейните особености. Като начало трябва да се докаже, че такава има . Това не е направено, следователно сме в най-простата хипотеза - става дума за коя да е отправна система. Нали? Забрави абсолютните системи. Те не съществуват до доказване на противното. А никой не се е справил с тази задача. Не е достатъчно само да си наумиш че има, трябва и да докажеш че има. Така работи науката, за разлика от религията. Ти нали нещо протестираше срещу вярването, сега защо се излагаш? Да, това вече е било така, но на този етап никой не се е замислял толкова дълбоко и не е развил тази идея, всички са били ограничени в класическата парадигма. Като тебе сега, не виждаш извън средношколските си познания. Това е заслугата на Айнщайн, погледнал е над другите и е видял идеята, развил я е и е получил новата физика.

Това няма никакво значение. Въвеждането на такива понятия се предшества от практики, просто нещата не се наричат с едно и също име. Същият проблем имаме с енергията. Понятието "кинетична енергия" е въведено едва в 1829 г. от лорд Келвин. Въпреки това под една или друга форма, като "жива сила" се е ползвало от Лайбниц и Бернули 150 години по-рано, и от Юнг 20 години по-рано. Не разчитай на такива моменти. Това че Максуел не е използвал този термин, и не е наблягал на някакви условия около него просто означава, че уравненията му са валидни за произволна отправна система - все пак са изразени в нейна координатна система. Това не е вярно. Максуел не е вярвал в етера, и специално е наблягал за това в книгата си "A Treatise on Electricity and Magnetism”. Тя е писана в интервала 1860-1873 г.,и там е споменал че е използвал въображаема среда, но само с цел да илюстрира математическият апарат който ползва. А този апарат ползва елементи от векторното смятане, чиято завършена формулировка се появява 20 годинни по-късно. Операторите за дивергенция ("източник") и ротор ("вихър"), привични ни днес, тогава е трябвало образно да се обясняват, и Максуел е направил това с илюстрация чрез въображаема среда. Което не е нужно за смисъла на математиката, с която той работи, защото тези оператори описват вихри не в среда а в полето. Това е една обрасла градска легенда, която даже се носи из българската версия на Уикипедията и не само. Затова трябва да се чете Уикпедията и на другите езици - немски, английски, руски, и да се сравнява. Така се стига до истината. А най-добре да се прочете оригиналната книжка, там всичко е казано. И както виждаш, като се подлъже човек да вярва на небивалици, всичките му разсъждения отиват в киреча Доста по-късно се появява етерната интерпретация на неговите уравнения, някъде интервала 1875-1890 г., когато и Майкелсън прави експерименти, и Лоренц обръща внимание на уравненията на Максуел по свои разработки, и почва да гради теорията на електрона. В този период Хевисайд показва, че проблемите не могат да се решат със среда, защото уравненията на Максуел не са съвместими с класическата физика, не са инвариантни с галилеевите трансформации, съответно никаква среда не може да помогне. Но чак 20 години по-късно Поанкаре и Айнщайн обръщат на това внимание И както знаем, това решава всички проблеми и отваря пътя на физиката. Просто е

Ами точно това е положението, аз непрекъснато му го повтарям, и не знам защо той си мисли че разбира нещо по темата.. Да се учи там, и като се научи, пак да се пробва. Що трябва непрекъснато да се излага? Шпага, зачети се какво пише. Всяка негова фраза е някаква измислица - фотоните не били фотони, а пакети, ама като им е кеф, ставали фотони... Какъв му е основният проблем? За всеки известен му факт той създава нова специфична под-хипотеза, измисляйки си специални за случая конструкции, които нямат отношение към останалите ситуации. Това е все едно една ситуация да обясни с Баба Яга, друга с Кумчо Вълчо (дето изобщо не познава Баба Яга, а е от друга приказка ), и всичкото това да нарече "научна хипотеза". Ми очевадно е, че това е един не много адекватен преразказ по картинка, в който не се проследява нито някаква логическа връзка, нито имаме следствие от нещо си - просто преразказ с елементи на разсъждение, но неудачно. Ако тръгна да коментирам всяка такава ситуация, няма да ни стигне интернета, а и вече сме правили подобни анализи, не знам защо ти си забравила. Не виждам какво толкова си се впечатлила, този жанр би трябвало да ти е добре познат и да го разпознаваш само по миризмата още...

Продължаваш с простотиите. И аз поввтарям над сто пъти, че тая твоя преддстава за науката няма общо с реалността, ама... Покажи някой учен, който вярва - но докажи че вярва а не само празни приказки - в нещо в науката. Освен тебе, разбира се, ти си очевиден. Ми бедна ти е фантазията, щом само до тук е спряла. Работиш само на измислени представи. Нищичко не си прочел по въпроса, но само оправдания си търсиш за незнанието - "ама те вярват". Глупости на квадрат и половина. Младенов, развитието на интелекта почва с разширение на кръгозора отвъд носа, не мислиш ли че е време да започнеш тоя процес? Сега пак ли ще почнеш да се дразниш, че те поучавам, или ще помислиш малко повече преди това? Науката дава проверими следствия. И единствено опровержението на тези следствия е някакъв проблем. В случая имаме ли опровержение? Нямаме. Имаме само празни приказки и оплаквания, призвани да предизвикат съжаление над изказващият ги... Не минава тоя номер обаче. Трябва ли да повтарям, че ти протестираш срещу своите собствени дълбоко объркани представи за "наука"? Е няма да предизвикаш съчувствие с такъв подход. Не става с жалване тая работа, а с повечко мислене. Ама къде се е дянало то? Тва е суровата истина, Младенов...

Младенов, видно е че още много има да се бъхтиш, докато разбереш елементарната истина - никой не търси някаква реаност, защото отдавна вече е налична. Нашата реалност прекрасно потвърждава резултатите на СТО, без никакво опровержение. Още ти трябва за да свържеш математиката и безпощадният експеримент Бе научи най-сетне как работи науката и с какво се яде, толкова ли е сложно, повтаряме го поне двайсти път... Любопитно ми е, ти какво имаш против това реалността да потвърждава моделът на Айнщайн, и да не е способна за сега да го опровергае? Имаш нещо по-добро пред вид, или само нещо те сърби? Самозаблудата е много коварен симптом, да знаеш. Единствено такива "въздушни кули" (каквото и да значи това!) имат смисъл в науката. Винаги. Останалото е някаква езотерика. Учи още, полезно е.

Нали знаеш, че при теб са глупости? Почни от това: "фотон-пакетите са с дължини на вълна - 0,3 до 0,7 микрометри, примерно (но може да съдържат и др. до 3мм за ИЧ), а разстоянията между частиците на веществото са от порядък около 1-3 микрометри, че и повече." Това, разбира се, не е верно. Вземаш водата, и с прости сметки получаваш, че молекулите на водата са на средно разстояние една от друга около 1.2 нанометра, тоест 100 пъти по-малки от твоята оценка, и от твоите фотони. Лесно е да си го сметнеш и сам. И при нея не може да очакваш никакви подредби. При твърдите вещества е още по-плътно. Вземи прозрачен кристал на натриев хлорид, той е кубична сингония, разстоянието между йоните е 0.5 нанометра, още по-плътно от водата. Фотоните ти са 1000 пъти по-големи, те не различават отделните атоми. И потокът думи, предназначен за фотони по-малки от частиците на тялото няма как да имат същият смисъл и за фотони, на три порядъка по-големи от частиците на тялото. Други твърдения: "Поглъщането на фотон не е от един атом, а от група атоми и то - от обвивката им, ако са подредени така, че да образуват подобно "макромолекула" - дължина по пътя на пренос. " Ами не са подредени атомите, особено на водата е пълен хаос. Да не говорим, че водата и в малки обеми прекрасно поглъща дори 12-сантиметровите вълни на микровълновата печка, като пълно доказателство за квантовомеханичните обяснения. Експериментално е доказано, че никакви подредби на атоми във веществото не са нужни, за да се погълне фотон. И фактът е, че един фотон се поглъща изцяло, и само от атом който има нужните характеристики за това. Доказано е и при твърди тела, и при течности, и при пари, и при смеси. Не ти е подходяща поредицата от думи, с които се опитваш да конструираш "обяснението", трябва да я разджуркаш, може пък да се намести... Това само показва липсата на смисъл в твоите обяснения. Това и друг път сме го приказвали, трябва ли да се повтаряме пак? Наличието на много думи не добавя смисъл, а го скрива.

Да де, но в тези теории има основания за тези предположения. А ти предлагаш чисто хипотетичен вариант, за който няма никаква информация има ли го, няма ли го, може ли или не може. Тоест преминаваме в зона, в която разчитаме на някакви вярвания. Хипотези много са възможни, но на този етап няма нищо на практика. Засега трябва да се задоволим със знанията в тази парадигма. Ето ти една хипотезка от мене да си дъвчеш докато четеш форумите: светлината се движи с неограничена скорост, но квантовите флуктуации във вакуума, които среща по пътя си, я карат да се забавя - непрекъснато се пораждат и изчезват под нейно въздействие виртуални двойки частици, и това отнема време, което определя скоростта и. Този процес е статистически, не определя съвсем фиксирана скорост, но това е в пълно съзвучие с Файнман и квантовата физика: "фотоните могат да се движат със всякакви скорости, но най-вероятната им скорост е скоростта на светлината във вакуум". Файнман има една много приятна популярна книжка "КЭД — странная теория света и вещества" , като че ли не е издавана на български... Там по доста увлекателен начин се разказва за фотоните и светлината и могат да се намерят много отговори. Така е, но трябва и гориво за двигателя за да тръгне, само предположенията не вършат работа.

Има различни фактори за това. По-съществена причина е интензивността на ултравиолетовото лъчение, което е основният генератор за създаването на озон. Слънцето осветява екваториалната област перпендикулярно, там пада много повече светлина, съответно и ултравиолет. На полюсите осветяването е близко до тангенциално, там пада по-малко енергия, включително и в атмосферата. Затова и там е по-студено. Друг фактор, това е наличиет на магнитно поле на земята. Магнитното поле улавя и управлява заредените частици на слънчевият вятър, и ги насочва към полюсите, от там са и полярните сияния. А тези заредени частици са агресивни по отношение на нестабилната молекула на озона, и с по-голяма вероятност я разграждат. Но този фактор работи нерегулярно и само в полярните зони Двата споменати фактора действат в комбина.

Не разбирам, какъв ти е проблемът? Защо да не мога, какво ме спира? Нещата са прости. Създаваш постулат. Изграждаш логическа конструкция на негова база. Проверяваш експериментално следствията и. Ако не се опровергават, потвърждаваш и постулата. И продължаваш напред с една работеща и предсказваща теория. Ако обаче не се потвърждват, значи опровергаваш верността на постулата, и търсиш друг, почваш от начало. Или получаваш гениално прозрение, което да ти даде в ръцете работещ постулат. Нищо друго не се изисква Нищо не пречи да се измисли всякакъв откачен постулат. Пречката е, постулатът да е достатъчно перспективен за да даде проверими следствия, и те да не се опровергаят. Огледай се, така работи науката от древността до сега. Ей такива постулати са голям кът. Не случайно още древните гърци са измислили понятието "аксиома", което е същото. В нашият случай, постулирайки съответната схема на пространството, достигаме като следствие до константната скорост на светлината (по пътя който вече описах), което се потвърждава от експеримента. Достигаме до хиляди други следствия на СТО, които също се потвърждават. Без опровержение. Това е научна теория по всички правила, та дрънка чак... Стъпила на работещ постулат. Ако много те тревожи, че пространство с горната метрика е твърде общо за да го наричаме пространство на Минковски (а то е пространство в което константата на горната метрика има конкретен, фиксиран физически смисъл), няма никакъв проблем. Измисляш си горната метрика, ако ти трябва име кръщаваш си го "пространството на Мунчо" например, изминаваш пътя който ти описах докато докажеш че константата в тази метрика съвпада със скоростта на светлината, и воала, пространството на Мунчо се оказа - като следствие - прострнството на Минковски. Това са само етикети в случая, които не променят смисъла. При това положение значи съм използвал неверен постулат, който експериментът ще опровергае. Не всеки постулат е верен, нали? Например постулатът на Ритц, лежащ в основата на емисионната теория, е такъв постулат.Или постулатът, че петлите с кукуригането си пробуждат слънцето да изгрее Колкото и да е странно, това също е научен постулат, защото е опровержим. Просто е. Всеки постулат и/или следствията му трябва да е проверими, и тази проверка е задължително да не ги опровергава за да изградим полезна теория. Шпага, науката не работи по този начин - "може да е това, ама може и да е онова...". Това което знаем на този етап е, че и това-то, и онова-то не са свързани със светлината. Затова понятието "светлина във вакуум" се използва като светлина, чиято скорост не се променя от взаимодействие с материя. Един вид светлина, движеща се по инерция, без външни фактори които да и влияят. Затова съм изказал и другата възможност: "Вакуум" в твоето твърдение има смисъл на нещо, с което светлината не взаимодейства. Това на настоящият етап се разбира под "светлина във вакуум".

Пак ще поспорим, няма проблем. Вече ти обяснявах - експериментът на Майкелсън и Морли не измерва скоростта на светлината. Каква е целта на този експеримент? Да открие движението на земята спрямо етера. Като до този момент етерът е тълкуван в светлината на Лоренц, като основа на абсолютна отправна система - защото се търси движение именно спрямо "неподвижният" етер. Като "неподвижен" тук е в смисъл, че етерът не се увлича, отделните му части/области не се движат една спрямо друга - демек още базовата идея на Френел за свойствата на етера. Отрицателният резултат какво ни казва? Че не може да се установи движение спрямо етера. Тоест, че принципът на относителност, нарушение на който се търси с този експеримент, не се нарушава. Демек опитът потвърждава принципът на относителност. Който и учебник да отвориш, ще срещнеш това твърдение. От тук не може да се направи никакво заключение дали скоростта на светлината винаги е изотропна. Тя може да не е изотропна, но етерът да не е неподвижен в смисъла на Френел, а да има по-сложно движение. Тоест на база този опит нищо за свойствата на скоростта на светлината не може да се твърди. Не можем да изградим общо предположение, което да считаме за установено. Добре е да попрочетеш повече от трудовете на Айнщайн, всичките му сборници ги има в Колхоза, дето давах чалъм как да се достигат книгите му... А и има много книги написани по въороса, от асистентите му са особено интересните... Тогава ще ти се открие следната картинка. Айнщайн разбира, че имаме две теории, които не са съвместими. Това е класическата физика и електромагнетизма. Той таи някаква любов към електромагнетизма, разбира логиката в уравненията на Максуел, и взема решение - да адаптира класическата механика към електродинамиката, като последната не се променя. По много причини, част от които са добрата експериментална проверка на последната. Други автори, като Ритц осъзнават същият проблем, но приемат да адаптират електродинамиката към класическата физика. Така се получава известната балистическа (или емисионна) теория на светлината. В сърцето на електродинамиката се намира един израз, който дава величината на скоростта на светлината като константа, от две величини на електромагнетизма - специфичната електрична и магнитна проницаемост на вакуума. Простият анализ на тази формула дава две възможности: или това е константа, не зависеща от движението на обектите в пространството, или тя се променя за различно движещи се обекти. Но ако тя се променя, значи пространството има различни свойства за различните наблюдатели, което веднага ще порути всички наблюдения в класическата физика, формиращи там принципът на относителността. Това е много сериозен принцип, и Айнщайн решава да не го пипа. Само го разширява така, че и скоростта на светлината да не го нарушава. На тази база произлиза и необходимостта скоростта на светлината да не зависи от движението на другите тела. Което формира базата на СТО. Към това се натрупват и други съображения, като тази схема съвсем на прима виста се справя с обяснението на натрупаните проблеми във физикаата до този момент. И нататък всички знаем какво се случва. В общият случай един постулат няма никаква теоретична обосновка, той не може да е следствие от никаква теория, а идва като прието за верно твърдение (като експеримента трябва да го потвърди сериозно). Как точно се е стигнало до него е въпрос на гениално хрумване. В горният случай само ти нахвърлям схемата как Айнщайн е стигнал до идеята. Ами и тук не си прав. Нищо не пречи да постулираме пространството на Минковски. Колко му е, дефинираме си че метричният интервал на пространството е: където константата c е някаква за сега произволна константа, позволявайки да имаме веднага цяло семейство от пространства. Тоест имаме една степен на свобода, която да ни развърже ръцете когато трябва Това веднага ни дава в ръцете геометрията на Минковски. Малко изчисления ни довеждат до лоренцовите трансформации като единствените координатни трансформации, които запазват тази форма на интервала инвариантна във всички инерциални отправни системи. Това го има по доста учебници след 30-те години на миналият век, този подход на извеждане на СТО чрез постулиране на това равенство, т.е. от геометрията. Следващата стъпка е да се уверим, че получените лоренцови трансформации запазват уравненията на Максуел инвариантни. Още Оливър Хевисайд някъде около 1890 г. е успял да намери трансформациите, които запазват инвариантни тези уравнения, и те наистина се оказват лоренцовите. Така че проверката не трябва да е нещо трудно, и Айнщайн даже набързо я демострира в основната си статия. Единствената трудност по този път се оказва, че уравненията са инвариантни само тогава, когато тази константа от геометрията по-горе с съвпада точно със скоростта на светлината в уравненията на Максуел. Така премахваме излишната степен на свобода в метриката на пространството, замествайки я с физична величина. Ето че по този начин се доказва обратната връзка, която твърдиш по-горе че я няма. Има ги и двата пътя, и те са напълно равностойни. Ако едното избереш за постулат, другото ще бъде негово следствие. Често се срещат такива положения във физиката. Още Давид Хилберт повдига въпроса да се преизгради цялата физика на постулативни принципи на база сходни съвпадения. Жалко че тази идея не успява да се реализира, на този етап изглежда е невъзможно...

Не е равностойно. Просто с това кратко твърдение маркирам нормалният исторически път, по който е изградена СТО: постулатът за скоростта на светлината (и за относителността), като следствие относителността на времето и пространството (интервали и дължини), следствие лоренцовите трансформации, и от самите трансформации свойствата на пространство-времето в което те работят, а това е пространство-времето на Минковски. Тоест този път може да се проследи детайлно, проследявайки как възниква СТО. Това е показано в известна степен още в първата статия на Айнщайн. Макар че Айнщайн е много скъп на обяснения и много кратък в математиката си, трябва човек да знае много подробности сам. Може да се проследи по-добре този път в други учебници, например на Мьолер (Christian Møller), Грьон (Øyvind Grøn), математическата част може да се намери в Ландау и Лифшиц, но за по-напреднали, и в много други, да не изреждам. Така че аз тук само съм маркирал крайните точки от пътя, който е единствен свързващ двете твърдения.. "Вакуум" в твоето твърдение има смисъл на нещо, с което светлината не взаимодейства. Тоест може и нищо да няма, светлината не си променя скоростта ако нищо не и пречи . Зависи с кой подход тръгваш. Ако постулираш геометрията на пространството, ще получиш константа в него, която се интерпретира (след съответният анализ) като скорост на светлината. Тоест скоростта на светлината се определя от характерът на геометрията, тя е неин параметър. Ако постулираш скоростта на светлината като константа, получаваш геометрията на пространството като на Минковски. Постулирайки тази скорост, няма отговор на въпроса какво я определя, не и в парадигмата на СТО.

Някога и аз се заблуждавах така. Само че една от специалностите ми, "Лазерна техника" ми наля акъл в главата Какъв е процесът който определя забавянето на светлината в някаква (оптична) среда, тоест определя коефициентът на речупване? Има няколко механизма, по които фотонът взаимодейства с атома и неговото поле: 1) поглъщане с последващо спонтанно преизлъчване; 2) поглъщанне с принудено преизлъчване; 3) комптъново разсейване; 4) друг тип разсейване. 1) поглъщането със спонтанно преизлъчване се случва когато енергията на фотона съвпада точно с някое от енергетичните нива на атома, и когато това енергетично ниво е свободно - тоест да има място което да бъде заето от възбуденият електрон и това място да е разрешено от принципът на Паули. АКо тези условия не са изпълнени, най-вероятно да се случи вариант 4). При последващото спонтанно излъчване фотонът се излъчва в произволно направление, със случаен импулс, след нерегулярен интервал от време - той създава закъснението. Тоест фотонът не запазва началната си посока, ако имаме кохерентен лъч той губи кохерентността си. Резултатът в общият случай е под форма на някакъв вид луминесценция. Това не е ефектът който се наблюдава при прозрачните тела. Този ефект съсипва сноповото разпространение на фотони, съсипва и структурата на снопа - ако е кохерентен престава да е, ако е от сплетени фотони престават да са сплетени. 2) Принуденото излъчване лежи в основата на лазерите. То се случва над определена плътност на фотоните в оптичната среда, когато фотон с някакви параметри минава през възбуден атом. Тогава с определена вероятност този фотон принуждава атома да излъчи фотон със същите характеристики като неговите, с което увеличава лавината от фотони в лазерният резонатор. Този процес също няма отношение към това за което говорим, при него се генерира кохерентен поток от фотони, и това не става в произволни прозрачни среди, а само в специално подбрани и подготвени. 3) Комптъновото разсейване се наблюдава съществено при рентгеновото лъчение и нагоре, там вероятността да се случи нараства. При него се променя посоката на фотона (променя се импулса му), така че това не е ефектът който да обясни забавянето на светлината в прозрачните тела. Освен това при него атомът трябва да е зареден. 4) Има редица процеси, които са свързани с взаимодействието на фотона и електромагнитното поле на атома без поглъщане. Тези процеси са свързани с двупосочно взаимодейтвие между фотонът и електронният слой на атома, без електроните да поглъщат фотона. За кратко време се получава нестабилен обект със сложно електромагнитно поле, и измъкването на фотонът от този комплекс коства някакво малко време (което се определя от харакетристиките на атома и на фотона). В зависимост от дълбочината на този комплекс има няколко варианта, които водят до отклонение (разсейване) или липса на отклонение (фотонът продължава със същият си импулс). Точно това е процесът при който фотонът се движи в прозрачни тела. В случая коефициентът на пречупване, с който сме свикнали да работим, се определя от това време, с което фотонът се забавя в този комплекс. Това време за забавяне може да е различно за фотони с различна енергия. Тогава имаме явлението дисперсия - различни времена на забавяне на фотона от атома водят до различен коефициент на пречупване, от там ефекта на призмата - с увеличаване на честотата се увеличава и забавянето на фотоните. Може да наблюдаваме и аномална дисперсия, когато с увеличаване на честотата се намалява забавянето. Това е обяснение от квантовомеханична гледна точка. От гледна точка на вълнновата оптика това забавяне може да се обясни чрез интерференция, но това изглежда малко странно като говорим за фотони. Всичко това обяснение го написах, за да стане ясно, че чрез поглъщне, престой и преизлъчване не може да се обясни праволинейното движение на светлината през прозрачни тела, както и коефициентът на поглъщане. И че само в рядка ситуация ( 1).) имаме такава поредица.

Ами тук нещата са прости. Имаме следната ситуация: две твърдения: А) скоростта на светлината е константа, независеща от скоростта на източника; Б) Геометрията на пространство-времето съвпада с геометрията на Минковски. Лесно може да се види двупосочната връзка. От твърдението А) имаме еднозначно следствие твърдението Б). Както и обратното, от твърдението Б), на база константата която участва в него имаме следствие твърдението А). Някога, чисто исторически, Айнщайн е приел за постулат твърдението А) и е получил следствието твърдението Б). По-късното развитие на теорията показва, че от методологическа гледна точка е по-естествено да се приеме за постулат твърдението Б), и на негова база да се изгради СТО, получавайки твърдение А) като следствие. Така че двата подхода са напълно равностойни и взаимозаменяеми. Вторият отговаря на въпроса "защо скоростта на светлината е константа" -> защото геометрията на пространство-времето е геометрията на Минковски. Защото в случая не става дума за вакуум, за за геометрично пространство, което не може да е среда. Хайде не си слагай грях на душата...

А физическият смисъл на това, че светлината е с различни скорости в различните среди е най-известното нещо. Природата го ползва като информация за "ред" на случване на събития, демек за различни действия във времето. Окото на мухата "работи" с УВлъчи и затова информацията й, че посягаме да я хванем изпреварва по време нашето действие-във времето. Ами не си прав, защото тази формула няма никакво отношение към среди и дяволи. Изречението ти виси във въздуха, никаква основа няма под него - свободна ненаучна интерпретация, фантазия някаква. Добре де, Малоум, ясно е че тези неща около споменатата формула не се учат в училище, но поне добрият тон изисква когато тази формула се дискутира, да се понаучи малко повече за нея, какво тя изразява и какво означават величините в нея. Това са базови положения в диференциалната геометрия. Тази формула описва разстоянието между две точки в някакво пространство (в случая пространството на Минковски, разстоянието между две събития). Самото наличие на тази формула показва, че пространството е метрично (в не-метричните пространства такава формула не може да се построи, т.е. там няма понятие като разстояние между точки, или то не е еднозначно определено). Важно свойство на тази формула е, че тя е инвариант по дефиниция - физическият смисъл е, че разстоянието между две точки (събития в случая) е едно и също за всички наблюдатели. Формулата която ти предлагаш не е инвариант и нищо не характеризира в нашият случай, не определя свойства на пространство-времето. Структурата на този инвариант се определя от коефицциентите пред съответните произведения от базовите преместваания: коефициентите пред dx.dx, dx.dy, dx.dz, dx.dt, dy.dy,dy.dz,dy.dt,dz.dz, dz.dt,dt.dt както и антикомутативните членове dy.dx,dz.dx, dt.dx,dz.dy,dt.dy,dt.dz, общо 4Х4 = 16 елемента. Тези елементи образуват симетрична матрица, и тази матрица се нарича метричен тензор. В диференциалната геометрия всички свойства на едно пространство се определят чрез този тензор - ако ние по някакъв начин го научим, ние ще знаем всичко за това пространство. Това са общи положения за всички метрични пространства, не само за евклидовото или това на Минковски. В нашият случай скоростта на светлината във вакуум участва като част от метричният тензор, и свойствата на пространство-времето (в случая) зависят от нея, не от някаква среда. Мисля, че бъхтането с оная глупотевина - "хипотезата", хич не е здравословно, след като елиминира възможността да се разберат такива базови положения...

Не си прав. В споменатата в началото формула не стои скоростта на светлината в някаква среда, а именно скоростта на светлината във вакуум - известната константа. Докато втората формула няма никакъв физически смисъл - нито ходът на времето нито разстоянието между две точки зависи от състава на средата между тях. Тя не е логическко следствие от никаква теория, а някаква свободна интерпретация... Все едно да твърдиш, че ако някакво топче е от някакъв материал, според формулата пълната му енергия ще намалява, щото с намалявало. Винаги трябва да не се забравя какъв е смисъла на дадена формула в процеса на нейната употреба, иначе смисъла се затрива. В изходният случай скоростта на светлината във вакуум е характеристика на пространство-времето, и тя не се променя от средата с която то е запълнено. Това е изходното положение.

Пак нищо не си разбрал. Това което ти казвам не е приемане, а предпоставка основана на факт, която поставя твоите заключения под съмнение - след като не е задължително резултатите да са еднакви, трябва ли непременно да са еднакви? Наличието на съмнение показва, че логиката ти не работи в посочената схема, иначе съмнение нямаше да има. В случая изглежда разбираме различни неща под "логика". Не знам с твоята логика какво може да се прави... Колкото до моята логика, от доста време я повтарям - когато геометрията не е евклидова, такива особености има достатъчно. В случая - псевдоевклидова геометрия - имаме следствия свързани с дължините и интервалите. А какво лежи в основата на тази геометрия и защо е точно такава - справка постулатите на СТО. Проследяваш изграждането на СТО - то се основава на два проверени постулата и желязна логика - и стигаш до всички решения на въпросите си. За това се иска малко желание и доста честност, която да преодолява съпротивата на егото. Може и да не стигаш до геометрията - при всички случаи по пътя на изграждане на СТО се стига до относителнността на едновременността и относителността на дължините. Просто чрез геометрията нещата стават по-очевидни и по-ясни, цялата схема става кристално ясна. А желязната логика е гаранция срещу всякакви вярвания и приемания, дето те спъват непрекъснато. Някъде в темата дето заключиха разказах кратък пример от Робърт Шапиро как работи науката. Нито нещо се приема, нито се вярва в нещо. Така е и тука. Не се приема за вярно. Няма такова понятие - вярно или невярно, това са недоказуеми твърдения, а науката не работи с такива. Може някакво твърдение да бъде потвърдено или да бъде отхвърлено. Ако не е потвърдено, това не означава че е отхвърлено - и в случая със скъсяването сме точно в тази ситуация. Просто имаме следствие от една логически стройна и експериментално обоснована теория. Което следствие нито е потвърдено нито е отхвърлено. Има ли вярване в нещо тук? Питам. Тази теория в момента ни дава най-адекватната представа за света. И толкова. Всяка теория с такова свойство заслужава вниманието. От друга страна, ти нямаш никакви рационални аргументи срещу нея, само ирационални. И не познаваш как работи науката - вярвали нещо, приемали нещо си. Това е твоята представа за науката, и ти на нея се пениш. Само дето няма връзка с теорията на относителността. Вярването си го запази за църквата. Отучи се да мислиш с такива непродуктивни понятия, така няма да достигнеш до разбиране на каквото и да било.

Единствено при еднакви условия можем да очакваме еднакви резултати. В случая условията не са еднакви. Ти трябва да се обосновеш, защо очакваш пак да са еднакви резултатите? Ми помисли малко де, логиката е елементарна в случая. Във физиката понятието "обяснение" означава да се разкаже с много думи за непосветените каква е връзката между причина и следствие. В случая причината е ясна - псевдоевклидовата геометрия на Минковски. Това обяснява всичко. Колкото за неизмереното скъсяване на дължините - искаш да кажа на глас какво си мисля в момента, или ще попрочетеш какво съм отговорил няколко комментара по-горе? Защо не четеш каквото ти се отговаря? Какви духове, какви таласъми? Колко пъти да повтарям, че никой не вярва в следствията при науката? Тоя разговор защо трябва всеки път от началото да го почваме? Ми води си конспект де. Единствените доказателства за съществуването на нещата са експериментите. Но ако не е извършен експеримент - не можеш да се тръшкаш за доказателство от него. Имаш само следствие, кое не е проверено - то нито доказва, нито опровергава теорията, и не изисква никаква вяра А обясненията - тръгваш по схемата на изграждане на теорията, навръзваш причини и следствия и получаваш обясненията. От постулата - следва относителността на интервали и дължини - следва нов тип геометрия, и си готов с обясненията. Но без да работиш с понятия като истина/неистина. Виж какво казва Попър: "Разумът не е способен да установява истинността на твърденията, а само да ги поставя под съмнение. Дори и истинността на научните закони не може да бъде безспорно установена, тъй като не е възможно универсално валидни обобщения да произхождат от индивидуални наблюдения, колкото и много да са те. Научните закони би трябвало да се приемат за хипотези, условно валидни, докато не бъдат опровергани.” "Казано с други думи, ние никога не можем да докажем, че една научна хипотеза е вярна. Можем само да докажем, че е погрешна. Колкото и наблюдения да показват, че тя е вярна, не можем да сме сигурни, че винаги ще е така. Достатъчно е обаче само веднаж да установим, че тя е погрешна и вече се нуждаем от нова хипотеза. Не е научна тази хипотеза, която по принцип не може да бъде опровергана." А как се опровергават хипотезите е вече ясно - чрез експеримент.