scaner

Пак да ти повторя: не си ми в категорията и не си в позиция да ме оценяваш. Можеш да отговаряш само за себе си. За мене ще мислиш като прочетеш поне част от това което и аз съм чел. Ама и да го осъзнаеш в смислена картинка, че то не е една беля, само с четене не става Само това ли те впечатлява? А не те ли впечатлява, че ти пръв почна да обиждаш? Ъ? Е, щом не ти прави впечатление, моля. Получаваш. Сега изведнъж почна да ти прави впечатление, защо ли? Точно така, каквото повикало, такова се обадило. Не те ли впечатлява, че имбецилното ти поведение към физиката, да не приемаш и да не реагираш на всякакви съвети свързани със съвременната наука, си проси хард отношение? Трябва ли да изреждам още какво би трябвало да те впечатлява? Ми във форум по физика си, говори за физиката, използвай езика на физиката, вниквай в нещата които не са ти ясни, поучавай се от грешките които ти се показват, обяснявай ти ако знаеш повече, използвай научният метод, а не само с тръшкане. Но с това дърварско отношение, какво всъщност очакваш? Пак се замисли, не си ли сбъркал насоката на форума?

И аз да допълня: това е най-близкото до истината, до което се е добрала човешката цивилизация. Трябва да се гради над него, а не безмозъчно да се отрича, без да се предлагаа алтернатива. Схващаш или не схващаш? А ти нищо не предлагаш - всичко което си представяш в бедното си въображение, човечеството го е минало и задминало, и с основание. Добре е да научиш и основанията, а не само да се тръшкаш че не ти харесвало. От това никой няма да се впечатли, такива с фадроми да ги ринеш, няма да ти стигне живота.... Точно така. И се е развила чак до тук. За да продължи да се развиваа, трябва смислено предложение, а не тръшкане от инат да не би да ти влезе някаква мисъл в главата... Що се страхуваш да научиш нещо? Защото твоят инат е страх пред непознатото, консерватизъм в най-деструктивна форма. Опитай и ти. Четенето не яде и не боли, но си има много положителни екстри. Учи на ум и разум например, затова го практикуват масово. Без четене никой не е прокопсал. Батка, не си в позиция да ме критикуваш, преди да порастнеш. Прочети поне една десета от това, което аз съм чел, да ти се развият малко гънките и на тебе, после пак ще говорим. Както вече посочих, страдаш от неосъзнат ултракрепидарианизъм. Много коварно страдание

Ето една прилична книга по философия, в която в доста пригледен вид са събрани фундаменталните философски понятия, без които физиката общо взето не може да се разбере: Малышкина М. Философия. Шпаргалки Книгата се зарежда с бутона GET най-горе на страницата. Понякога сървъра може да е претоварен, но за сега толкова можем Книжката е оформенна под формата на малки листчета за преписване (пищови), така че на тях са най-съществените неща. За повече подробности вече трябва да се отварят дебелите книги. Аз бих посъветвал преди да се говори наизуст, да се прочете нещо от там - на 68 страници е конспектирано хилядолетно събирано знание. Това за което спорим тук се намира ннякъде на страница 50 и нататък. Кратък отрязък (с образователна цел) за пространството и времето ето ТУК. Отрязъка е от по-новото и разширено издание, което обаче го нямаме в свободен достъп... Тази книга естествено не решава всички въпроси, но дава светлина върху базовите понятия, и ориентира за по-нататъшно четене. Но пак повтарям - абсолютно глупаво поведение е човек сам да си измисля съдържанието на непознати му чужди думи, вместо да отвори речника

Докато си летиш ей така, инерциално, няма значение каква ти е крайната цел, физиката зависи само от физическите закони в твоята система. Просто казано, за тебе протяжностите (и отстоянията) на обектите, които за един (подвижен спрямо тебе) наблюдател са неподвижни, ще бъдат по-малки в сравнение с оценените от него (разбира се, само по направлението на взаимното движение). Вярно е и обратното, оценките на споменатият наблюдател за същите обекти ще бъдат по-големи от твоите, проста математическа връзка. Обекти, които за споменатият наблюдател са подвижни, в зависимост от обстоятелствата мога да имат по-малки или по-големи протяжности за тебе. Дължината е само число, с което ти оценяваш количествено тези качества на материята. Тук има една тънка уловка. Ако сменяш скорост или посока, т.е. се движиш понякога неинерциално, то за да е верно горното, трябва да си летал достатъчно дълго инерциално. Това идва от факта, че в лоренцовите трансформации участва и времето, и за да разчитаме достоверно на тях периодът време трябва да покрива всички събития които участват в тях, и в двете системи. Иначе е доста по-сложно.

Кое и е грешното на логиката? И двамата виждат, че дотогавашният модел има пропуски, и двамата използват идеи които са в много по-добре по отношение на експеримента. Нито един от тях не променя езика на физиката Но добавят нови понятия в този език - например Айнщайн показва връзката на пространството с времето, въвежда пространство-време. Пространството което той ползва като понятие, си остава такова каквото е поне от времето преди Декарт. Времето е адаптирано за диалекта на физиката като величина с количествена характеристика, иначе нищо в неговият смисъл от Аристотел насам не се е променило. Езикът на физиката непрекъснато се ошлайфа и адаптира към новите предизвикателства. Но между 18-ти и 21-ви век нищо съществено в него не се е променило. Променят се постулати, но това е друга бира. И е срамно ти сега да се пънеш че нещо не ти харесвало от езика, без да си се запознал с него. Преди борбата трябва да са налице основанията, иначе такава борба е безсмислена. Нощни кошмари върху мокри вестници не се броят за такива. Ако много искаш такава борба, пишеш статия в някое уважавано списание, за да доведеш до вниманието на останалите учени кой с какво е сбъркал и кое е по-правилното. Няма друг начин. А с такива кокошкарски истории по форумите, от такова тръшкане полза никаква. Ще си умреш безсмислено "борещ" се. Много по-умни хора от тебе са измислили това с което си мислиш че се "бориш", и за да имаш успех, трябва като минимум да разбереш труда им и мотивите им. А ти дори не се опитваш, и компенсираш с фантазиране. И това че квантовата механика те поразява с нещо, и това че СТО те поразява с друго, имат общ корен - незнанието. В единият случай не разбираш нищо, в другият се заблуждаваш че разбираш. Това обикновено се лекува с повече четене. Стига да има желание, което при тебе не виждам.

Значи ти се отказваш от възможността изобщо да коментираш науката? Защото това с което не се съгласяваш е общият език на физиката. Че какво правиш в тоя форум тогава? С нищо не можеш да допринесеш по коментарите свързани физиката, в които общоприетото понятие за прострнство и време е базово за разбирането и. Приличаш ми на един човек, настояващ да живее във Франция, но отказващ да учи френски. А французите в това отношение са много консервативни в това отношение, определено няма да приемат да учат твоят език... В края на крайщата, на кой му пука дали изявяваш принципно или друго несъглаасие с топлата вода? Нищо подобно. Под наука в момента се разбират физиците и на 21-ви век. Просто чисто исторически понятията са се избистряли с хилядолетия, и в последните 200-300 години се е стигнало до достатъчно яснота и устойчивост в тях, която да не пречи на развитието на самите понятия от една страна, и да е достатъчна за да се поддържа общ език между учените, както и да има нужната гъвкавост в самите понятия, която да не пречи на развитието на науката. Но твоето мислене е замръзнало на ниво наука 19-ти век, явно. Това обяснява много. Прав ти път. Сега сме 21-ви век, и понятията са същите. Няма значение кой на какви идеи е привърженик. Има значение коя идея с какво е подкована, доколко е приятел с експеримента. Привържениците са основно два типа - такива, които са привърженици на база субективни усещания ("не ми харесва нещо", "боли ме зъб и за това"...) като тебе, и такива, които оценяват сериозността на идеята в светлината на експерименталните доказателства за нея. Една идея може да е много по-неинтуитивна и непривична от друга, но ако тя се оправя по-добре с експеримента (с цялата общност на фактите, не само с конкретен резултат), привичността и интуитивността нямат никакво значение. Преразглеждането, от друга страна, не е субективен процес - "така ми е скимнало, не ми харесва на виолетовото, ще си го преразгледам...". Преразглеждането е сериозен процес, в който участват много хора и експерименти, и който трябва да доведе от един консенсус до друг, по-обоснован и стабилен.

Да, материята е реалност. Но между две материални тела няма пространство. Там се проявява свойството на материята за отстояние. Запомни, пространството не е нито отстоянието между обектите, нито тяхната протяжност, нито някакъв краен ограден обем, а нещо много по-общо. И именно обединението в такава общност го прави абстракция. Връзката на протяжност и отстояние с пространството е нещо като връзката между песъчинката и плажът - нито песъчинката е плаж, нито плажът е песъчинка, въпреки това са здраво свързани, плажът е нещо много повече. Разликата е, че песъчинката е материална, реална, а протяжността е качество на материален обект. Така че ако почнеш да претендираш че плажът в примера е реален, помисли за реалността на "плаж" от качества в смисъла на пространство. Пространството не е и контейнер за материята, затова към него са неприложими понятията пълно/празно. Тези понятия са приложими само за краен обем. Но пространството не е краен обем, а нещо много по-общо. Излез от тези ежедневни понятия (с друг смисъл), и се съсредоточи на научните. На тебе изначално не ти е ясно какво е пространство, какво е време, и опитите да си го доизмислиш някак в движение се провалят непрекъснато. Какво очакваш от тая боза?

Колкото проста, толкова и безсмислена теза. Реалността на нещо и възможността то да е отправна система не са свързани. Събитията също са реални, но тях няма как да ги използваш за отправна система. Да не изреждам. Ерзац логика, това те подвежда. Отговорът е свръх елементарен: защото не притежава нужните качества, изисквани за една отправна система. По-дълбоката причина за това е, че пространството е само абстракция на реални качества на материята. Или шеговито казано, не може, защото не може

Естествено че е в нашите глави, за това времето е абстракция. Но тя е отражение на специфични характеристики на обективната действителност. За да отразяваш коректно обективната действителност, трябва да имаш нужните сетива. В случая за времето това е паметта. Но абсолютно същото е и с пространството. За да си създадеш представа за протяжността, трябва да имаш нужните сетива, в случая примерно очите. Представи си че имаш само един сензор за допир, например в една точка на левия показалец. Тогава всички обекти с които взаимодействаш ще са "там", няма да можеш да изградиш представа за разстояние, отдалеченост, разделимост, обем и т.н., тоест няма да можеш да придобиеш представата за пространство. Точно както няма да придобиеш такава и за време, ако нямаш памет, за да сравняваш промените. И двете представи, за време и пространство, по тази причина са абстракции, но тези абстракции са отражение на обективната проява на материята. Понятията и представите за пространство са такива каквито са, защото човекът има такива сензори за възприятие на действителността, каквито има. Изобщо, единственият начин да възприемаме реалността е като взаимодействаме с нея, и обработваме получената информация от досега си с материята. Там където нямаме естествени сензори, правим изкуствени, цялата тази огромна апаратура из лабораториите. И това непрекъснато се развива, като се усети ново качество на материята, се усъвършенства апаратурата в нужната посока. Така сме "видяли" рентгеновите лъчи, неутриното и какво ли не. А още какво ли има да "видим"... Забележи, цалата тази система от понятия която изграждаме на тази база е абстракция, модел представляващ отражение на обективната действителност. Това са абстракции, на база разбиване на тази действителност на удобни за изучаване блокчета. Нито пространството има собствено съществуване, нито времето, нито цветовете, нито кое да е друго качество на материята. Всички те в реалността са в едно холистично цяло, проявления на материята, ние само за удобство ги делим. А можем да ги делим, защото те са просто абстракции Ето, теорията на относителността ни показва, че нашите сензори за действителността са ограничени, ние не можем с тях да възприемем връзката между пространството и времето. Но тази връзка е важна характеристика на тази действителност, и ние достигаме до нея усъвършенствайки изкуствените си сетива Холизъм в действие, стъпка към познаване на пълнотата на материята. Главата е за това, не да се тръшка човек че светът е само това което той усеща с ограничените си сетива, а че е нещо много повече.

Тук е форум "Физика", и се "философства" за понятията във физиката. Ако искаш да философстваш каквото ти е на сърце, има други форуми - "Философия", "Свободен раздел", "Готварство" и т.н. Един що-годе способен да съобразява нещо човек би трябвало да направи разлика. Какви заключения да си направим за тебе, като не правиш такава разлика?

Ами тук вече въвеждаш последователност на "сега". Ако бъдем по-коректни и всяко случване наречем не "сега" а събитие (за да се отличават различните "сега" в последователността и по места) времето се е опекло

И защо трябва да изнасилваш бедната си мисъл да фантазира глупости? Ей за това става дума: неграмотен си, нямаш идея от предмета за който става дума, и почваш да фантазираш нещо си, заблуждавайки се че това е смислена дейност. Въпросът е: какво общо има това болестно състояние с физиката? После аз съм бил виновен, че показвам царя без дрехи... Физиката има приет с консенсус набор от понятия, и това, че според тебе пространството било примерно кисело зеле, нея изобщо не я засяга Замисли се, много по-умни хора от тебе са работили по тея въпроси и са постигнали нещо, първо се опитай да го осъзнаеш с тая ефтина бира в главата, после надграждай. Ограмоти се - разделител в материалният свят може да бъде само материя. Пространството не е материя, то е нейно качество. Едно е качеството материята да е делима и обектите да притежават качествата протяжност и отстояние, съвсем друго е да има разделител извън тези качества (който в случая напълно липсва ). Тези качества са фундаментални за материята, и системата от отношенията в които те влизат (всички!) формират по-общото качество "пространство". Аз от кога разправям, че ти липсват съвсем базови понятия? Е не става тая работа с такива постни опити за измисляне. Замисли се още - самото понятие за материя също е абстракция. Ти не можеш да посочиш самата материя, може да посочиш само материален обект. Материята е абстракция на съвкупността от общите свойства на всички обекти, и единственото което можеш да посочиш е обект, който има такива свойства. А как пространството е "реален" разделител на абстракция, даже не питам Ама това са толкова базови неща, че няма накъде. Много по-лесно (и икономично) ще ти е да научиш основите, вместо да се излагаш непрекъснато. Но луд умора нема, само се поти... Какъв е смисъла на такива безплодни занимания? Що ли и аз непрекъснато предлагам недостижимото, да се замислиш...

Законът няма отношение в случая. В светлината на ентропията, енергията има допълнително важно свойство - да дава полезна работа. Точно този вид енергия намалява с повишаването на ентропията, и се изразходва безвъзвратно... Това че цялата енергия се запазва в крайна сметка, не ни грее особено.

Вземи си климатик. Много помага в жегите, да не се стига до такива крайности...

Е ти сега откриваш топлата вода Откога ти го повтаряме това? И в оная тема, дето си представяше науката като религия, колко пъти говорехме за консенсус? Чак сега ти просветва, и то мъгляво. Въпросът тук е: какво означава преразглеждане? Упорито отричане тип "това не ми харесва, макар да не знам защо не ми харесва (нещо ме сърби, месечен цикъл, менопауза, лошо храносмилане...)" каквото ти ни демонстрираш? Е не е това. Преразглеждане означава намиране на нови факти, които не се обясняват от стария модел, и изграждане на нов, по-адекватен към всичко факти. Ей това правят непрекъснато хората, и ние тук обсъждаме що-годе последните модели (щото има още по-последни, дето тука даже не можем да ги обсъждаме). Така че тук не можем да преразглеждаме моделите. Можем само да ги изучаваме, и ако дал господ, да намираме логически проблеми в тях. Ама и за това е нужна някаква даденост, пак не става с изброените по-горе причини. Ти явно страдаш от ултракрепидарианизъм, и явно не си ти този, дето може да ме оценява. Както се казва по латински, Sutor, ne ultra crepidam ("обущарю, не над подметките" ) Я си спомни колко теми минахме с тебе? Ти показа ли изобщо някаква логика и мисъл, че се опитваш да оценяваш другите? Щамповото мислене на база предразсъдъци не се води мислене. Съжалявам, че виждаш само високомерие, вместо да си вземеш поука, но кой колкото може да отличава същностното... Това ще бъде любопитен експеримент. Досега винаги е бил неуспешен (превръщането на форума в по-приветливо място). Простотията винаги помита всичко, тя е като ентропията, подчинява се на строг закон за нарастване, и в пространството, и особено във времето.

Ами явно тези методи трябва да придобият друга форма. Тази нещо съвсем се изчерпа... Защо само аз трябва да хабя сили в борбата с "банализацията", а не всеки да се понапъне и да поосмисли малко нещата, за да не се губи ценна енергия? Не съм съгласен, ако това е цената само клубът да мърда... Все още ми е трудно да проумея какви комплекси може да се избиват в клуб по физика с предпещерни представи и предразсъдъци... И с неандерталска упоритост да не се научава нищо ново... Дали да перефразирам Левски? "Този клуб тесен за мойта душа е..." Що ли пък не...

Кое съществува? Пространството като абстракция на отношенията на протяжност и отстояние при материята? Ми абстракцията освен в главата, къде другаде съществуване има? Е, същото, както времето Няма сега, няма вчера. Без наблюдател няма абстракцията "време" така както няма абстракцията "пространство. Има качествата на материята "промяна" и "протяжност". Но тези качества не са нито време, нито пространство - протяжността на молива не е пространство, отстоянието на две къщи не е пространство. Само мисълта е способна на удобни обобщения. Това са базови неща на диалектиката, научи ги преди да сричаш нещо по-сложно. Предразсъдъците ти до нищо не могат да доведат. Може ама друг път. И как ще докажеш, че нещо може да "съществвува" без наблюдател? Първо докажи, после прави заключения от доказателството. А така - само предразсъдъци без смисъл. Пак да повторя - и пространството, и времето е абстрактна система от качества на материята. Материята има безброй всякакви качества, тези са отделени като групи със сходни свойства, и самата група е наречена пространство или време. Материята има качеството "протяжност", но нито една протяжност на който и да е обект не е пространството - то е система от всичките отношения в които влиза протяжността (и отстоянието). Затова е абстракция, защото такива системи се изграждат като абстракция, осмисляне на общите свойства. И естествено, когато няма мозък който да отдели съответната група и да създаде абстракцията, няма ни пространство, ни време Протяжностите продължават да си ги има , но те не са пространство... И какво, не е имало минало? Не помниш колко ти бих канчето за елементарни неща? Да, това обяснява защо не се опиташ да научиш нещо, а си затънал до шия в простотия в предразсъдъци....

Ами те диагнозите сами си ходят с твърденията Аз само ги посочвам, нищо повече. Шпага, от много време тук се вихри една простотия, която иска да си извоюва място под слънцето за сметка на нещо по-сериозно. И да се отнасяме толерантно с нея, означава да подкрепяме банализация на тъпотията. Както при Оруел, "бялото е черно", "свободата е робство", схващаш ли? Някога четох в книгите на Борис Пастернак следната мисъл (тя е по повод репресиите в СССР и безразличието към тях, което обхваща хората, когато нещата се повтарят и повтарят): "Когато привикваме към ужасите, те стават основа за новият добър тон" Създаваме ново "нормално", ей това е банализацията. Е, огледай се в духа на коментарите на тези, дето критикуват физиката наоколо. Не е ли същото, само че по отношение на глупостта? Не трябва ли да се показва простотията в цялото и "величие", за да не стане пресичането на границата между нея и науката новото "нормално"? Е, аз това правя - просто показвам, поне това го мога добре. А вече кой колко ще го разбере, зависи само от багажа му.

Ами хубаво де, вместо да се тръшкаш, обясни - как някаква величина ще расте, ако преди това не е била по-малка? Ма стига с тая диагноза напред си излизал де... Точно така. Това е разумно условие, докато не се намери по-работещо. Ти след като нищо не предлагаш, защо се обаждаш? Усещаш ли колко е тъпо? Точно така. И пак не предлагаш друг модел, само не ти харесва. Не те разбирам. Нищичко не разбираш от физиката, ама си недоволен? Ми осъзнай, от какво си недоволен, после пиши. Може би ако разбереш някои неща, нещо ще се промени... А така, да се самоопределяш на рационален индивид, кого ще излъжеш?

Същото е и с пространството. Съществува ли пространство без наблюдател? Пиле шарено, аз от кога тропам на канчето, че и времето, и пространството са абстракции на проявлението на материята? А абстракцията е нещо с което работи само мозъка, и съответно наблюдателя, ако има мозък... Да повторя ли определението за време: система от отношения на подредба на събитията по предходност и процесите по продължителност. Системите отношения дали се разхождат самички по булевард Руски, или някъде другаде? Е, сега се сети каква система от отношения е пространството, и после ни обясни защо едното трябва да е абстракция, а другото не е. Мърдайте тая гънка бе...

Това е единственото работещо условие за случая. Добре е да прочетеш нещо повече от средношколските учебници - много добра дискусия има от Кип Торн и Роджър Пенроуз точно по този въпрос. А и просто няма как ентропията да расте според известният принцип, ако не е тръгнала от малко значение (в споменатата дискусия се обсъжда величината на това значение, дали е нула или нещо различно от нула). Хаосът е едно много недефинирано състояние. Ентропията си има количествена измеримост, и посоката на ентропията те тази величина да расте. Но да расте в глобален мащаб, в локален може и да намалява, както става на земята поради наличието на слънцето. Съвсем естествено. Ниската ентропия се увеличава, минавайки през всякакви структури. Не разбирам какво те смущава това, освен някаква неясна представа за "хаос". Ниска ентропия означава много възможности за еднопосочни процеси, наличие на много енергия способна да извърши полезна работа и да създаде нещо (а точно това са структурите срещу които роптаеш), високата ентропия ограничава силно тези възможности, максималната ентропия (хаоса) е състояние в което липсват устойчиви еднопосочни процеси, няма полезна енергия за извършване на работа. Ако погледнеш процесите в по-големи детайли, машината на вселената работи на база гориво - водород и по-виските реакции между неговите производни, което постепенно се изчерпва, и изчезването на всякакво гориво е всъщност състоянието на хаоса - еднопосочните процеси изчезват, и се стига до пълно термодинамично равновесие, с малко подправки свързани с разширението и други ефекти. Така че преходният етап от ниска към висока ентропия е свързан именно с разход на полезната енергия, който разход отива за всякакви структури. При това глобалната тенденция се запазва. Ентропията е статистическа величина, на нея не и пречи че на места процесът може да се отклони в една или друга посока. Тя е трендът. Прочети повече какво е ниска ентропия и защо тя е противоположня на хаоса (както и какво е хаос, че нещо ти се губи). После се репчи. Излиза, че това е поредното нещо в което си се ограничил само до средношколските книжки и предразсъдъчната (щампова) логика. Недей така бе, човек. Физиката не е сложно нещо, но трябва да се учи чрез методите на науката, не чрез предразсъдъци и неясно от къде взели се представи. Малко повече желание трябва като минимум. И постиженията и могат да се критикуват чак когато се разберат, преди това си е чиста диагноза...

Коефициент, който има фиксирана стойност, дори да зависи от други неща, е константа - по определение. А Ламбда в случая е точно такава. Така както е константа и електрическият заряд. За който, както и за ламбда, не знаем зависи или не зависи от други неща. Това няма абсолютно никакво значение. В нашият случай значение има само това, че липсва каквато и да е сила на отблъскване, и това е проблем да се намери класическо обяснение на разширението на вселената. А твоята глупотевина е точно класически напън, омъглен с несвързани "обяснения". Опитай се да осмислиш нещата количествено. Имаш две галактики на разстояние R. Силата на привличане е Fp = A.M1.М2/R2 където R2=R.R. М1,М2 = масите на двете галактики. Нека те да имат и електрически заряд Q1,Q2, за да има и сила на електриомагнитно отблъскване. Тази сила ще бъде Fe=B.Q1.Q2/R2. Тук константите А и В са характерни константи за двете взаимодействия. Тогава силата на отблъскване между тях ще бъде F= Fp - Fe = (А.М1.М2 - B.Q1.Q2)/R2 = CONST/R2, където CONST = А.М1.М2 - B.Q1.Q2 е величина, която зависи само от масите и зарядите на двете галактики, не зависи от разстоянието. Ако CONST > 0, двете галактики ще се привличат независимо от разстоянието между тях. Ако CONST < 0, те ще се отблъскват независимо от това разстояние. Ако те се отблъскват на големи разстояния, то ще се отблъскват и на малки., при това много по-силно ( 1/R2 бързо нараства на малки разстояния). Ускорението, с което те ще се раздалечават (или приближават една към друга, ще бъде Ad = CONST/(R2.(M1+M2)). От тук веднага се виждат всички проблеми на модела за обяснение наблюдаемото ускорено разшитрение със сили: 1). Този модел не отчита, че тези две тела не са единични във вселената, а са заобиколени с други тела. Ако действат сили между две тела, то на всяко от тях ще му действат сходни сили от огледално разположени обекти (всеки обект е заграден със сфера от обекти, които действат по посока радиуса на тази сфера, резултантната сила от това действие ще бъде с произволна в общият случай посока, няма да има ясно разширение а само преразпределение. 2). Ако пренебрегнем това важно изискване, то по горната формула за ускорението величината му зависи от съотношението на масите и зарядите на избраните тела. Това би дало на някакво разстояние от избран център цял спектър от ускорения - различните обекти ще се раздалечават с ускорения зависещи само от техните характеристики, едни с по-голямо, други с по-малко. Което противоречи на наблюденията, че величината на ускорението е функция не на материалните характеристики на обектите, а само на разстоянието (възрастта от началото).. 3). Както показах, ако два обекта имат отблъскване в далечина, те ще се отблъскват по-силно в близост. Лесно може да се покаже, че ако това условие е изпълнено и един от двата обекта го представиш като съвкупност от две половинки, тези две половинки също ще имат тенденция да се раздалечават, и на практика нарушаваш началното условие - имаме галактики Да не изреждам повече. Силата която би дало поглъщането на фотони за галактики е много по-малка от гравитационната. Да не говорим, че там фотоните се излъчват хаотично в най-различни посоки, и се поглъщат от най-различни посоки, така че за всяка галактика тази сила (от откатът при поглъщане и излъчване) няма смисъл да се мисли изобщо. Това е смятано и за това е отхвърлено - това е принципът в основата на космическият платноход. Ако имаше някаква малка възможност да се обясни класически тая история, никой нямаше да бяга от такава блага работа. То не от добро са дошли тези модели. Това че не се съгласяваш, след като нямаш по-добър модел (или смислена критика, аргументи срещу съществуващият) няма нищо общо с някаква наука, а е чисто субективно тръшкане (медицинско състояние). Нали се сещаш какво значение има? Моделът се прави, за да се обяснят нещата и да се предскажат нови, проверими. Всеки модел трябва да го може това, и сегашният го може. Дали той е верен или не, това ще каже наблюдението като се сравни с неговите предсказания. Такива приказки, "не го приемам защото така" нямат никакъв смисъл по отношение на науката, те са някакво субективно тръшкане. Същото тръшкане беше и със СТО - хем не щеш да го разбереш тоя модел, хем не можеш да го опровергаеш., хем не си способен да дадеш нещо по-добро, хем не си запознат защо той е толкова солиден, само дето ей така, не го приемаш Ми тука медицински състояния не обсъждаме.

За каква "хомогенност" става дума, знаеш ли? Идеята при големият взрив е, че от състояние с минимална ентропия системата тръгва в развитие, при което ентропита започва да расте. Не е ли съвсем нормално по този път, по някое време да започне да се преминава през това което наричаме "структури"? Представи си го така. състоянието с минимална ентопия е хомогенно парче лед. Повишаването на ентропията става при неговото загряване. Какво се получава в тоя процес? Ледът се нагрява. Някаква негова малка част се изпарява (за това не е нужна температура на кипене, ледът се изпарява и под нулата, ако налягането на водните пари над него е малко, а то е такова. Все още не сме стопили леда, но част от парите рекристализират обратно като скреж. До момента на топене вече имаме най-разнообразни структури под формата на снежинки. Следва топене, кипене и изпарение. Почти до тройната точка имаме възможност за всякакви конфигурации на лед вода и пара. Е, това е картинката и след големият взрив. Самото понятие "хомогенност" е адски грубо в началният момент. В материята непрекъснато се случват квантови флуктуации, и при ГВ, след процеса на инфлация, тези квантови флуктуации замръзват в картината която дава СМАР, гигантска картина на локална нехомогенност, която съвсем естествено е способна да служи за зародиши на галактиките и звездите. Така че първо се запознай с фактите, преди да приказваш някакваи предразсъдъци за концепцията на "ентропията". А тука съвсем излизаш от контекста. Приложението на "принципа на ентропията" е само за затворена система. Системата на земята, в която има живот, обаче е отворена - в нея слънцето внася енергия, намалявайки (противоно на принципа!) ентропията. Така че от възражението тук няма никакъв смисъл.

В момента "стандартен модел" е моделът Lambda-CDM, който включва и големият взрив, и ускореното разширяване на вселената. Естествено, всеки модел в някакъв контекст е спорен, но този в това отношение е най-малко спорен. Не разполагаме с по-добър. А критики на базата "ми толкова го знам" не се приемат Силите отдавна са напуснали важната физика. В квантовата физика липса понятието "сила". А трябва да се забележи, че квантовите закони са много по-точни от класическите, изискващи "сила". Така че забрави и учи новата метериална част. Описанието ти е погрешно в основата си. Наблюденията сочат, че няма "отблъскващи ем.сили". С изключително голяма точност сумарното количество заряди във вселената е нула., при това положение преобладават силите на привличане (диполни, квадруполни и т.н.). Това се потвърждава и от факта, че за сравнително близките обекти преобладава привличането, на база гравитаацията. Следователно, няма как при раздалечаване да започнат да преобладават сили на отблъскване, след като и гравитацията и електромагнитните сили зависят по еднакъв начин от разстоянието - демек ако има отблъскване на голямо разстояние, много по-силно отблъскване трябва да има при по-малки разстояния. Това противоречи на всички астрономически факти. Не е добре да се правят обяснения на база измислици.

Приели сме нещо, но на какви основания? Валидно е, за какви условия? Това са важните неща, иначе излизаме от контекста. Ето, например, слънцето "облъчва" земята с отрицателна ентропия - енергията която то дава, намалява ентропията на земята, и това дава възможност на нея да протичат процеси обратни на увеличаването на хаоса - процеси на усложняване, живота, развитие на организмите от прости към все по-сложни. Но това не означава, че за тези организми времето тече обратно - всеки от тях се ражда, развива, и накрая умира, така както това би се случило и на места където няма такъв изявен източник на енергия като слънцето. Тоест, независимо че блгодарение на слънчевата енергия тук на земята се развиват процеси противоположни на повишаването на ентропията, времето си тече в посоката в която се очаква да тече. Идеята за връзката на посоката на времето и нарастването на ентропията идват от глобалните поведения на обектите, не само в някаква ограничена област с намаляваща ентропия. Тоест някак (как, е любопитният въпрос) въпреки че в земни условия ентропията намалява в резултат слънчевата енергия, въпреки че обектите (биологични и всички други) продължават да стареят, ние сме стигнали до обратният извод, че стрелата на времето е свързана с посоката на ентропията. Само това е достатъчно да ни покаже, че тук вероятно има някаква фиктивна кореация, корелация която не почива на причинна връзка. Затова и тази връзка - между стрелата на времето и ентропията - се разглежда само окато някаква възможност, при това не определяща. Просто казано - независимо от посоката на ентропията в някаква част на една система, посоката на времето като характеристика на цялата система (евентуално) зависи от глобалната ентропия. Така че да се върнем на въпроса - има ли разлика между стареенето на споменатият кон и разрухата на камъка? Нали и камъкът е преживял "младост", когато от хаотичната стопена лава той е иззкристализирал, придобил е "подреденост", и чак после е почнал да се разпада, демек да старее, точно както конят? Физическите закони са нещо много гъвкаво и в някакъв смисъл временно. Ние непрекъснато ги уточняваме. Еднаквостта на законите по отношение на посоката на времето е един вид симетрия. Вече трябва многократно да си чувала, ние често използваме за описание на природата прости и симетрични закони. Точно защото са прости, и лесно се работи с тях. Но това често води до проблеми, които изискват нови средства, понякога с промяна в законите, понякога с въвеждането на нови механизми. Сравнително скорошен пример - базовите закони на квантовата механика много красиво описват физиката, ако всичките елементарни частици нямаха маса. Това е добър пример на симетрия. Но тази ситуация не се вмества в реалността, знаем че много частици притежават маса. Затова се налага да се правят корекции, наречени под общото име "спонтанно нарушение на симетрията" - промени в законите, или нови механизми, чрез които да се нарушава съответната симетрия и в нашият случай частиците да придобиват маса. Този процес на нарушение на симетрията се среща както в класическата физика, така и в квантовата механика. Примери са свръхпроводимостта, спонтанното намагнитване, и много други. Всичко това го разправям в следният смисъл. Симетричността на физическите закони по отношение на посоката на времето е вид симетрия, за която - вероятно - още не сме достигнали до механизми свързани със спонтанно нарушение на тази симетрия. Когато се появят такива механизми, законите ще престанат да са симетрични по отношение на времето Сега, не ги следя тези неща, но така наречената CPT (заряд, четност, време) симетрия вече доказано се нарушава по отношение на заряда или четността, имам спомени да съм срещал съобщения за вероятно нарушение и по отношение на времето. Но това са бледи споменни само, трябва да се провери.