scaner

Има някакъв фактор, който кара вселената да е разширява ускорено, нали? На този фалтор е дадено името "тъмна енергия". Може да е всякакво друго име, това е приетото в момента. Какъв е произходът е съвсем друг въпрос, все още нерешен. Имаш някакви проблеми с това, че "нещото" е наречено с име, преди да му е установен произхода? Ами той и Гравити това казва, аз само го подкрепям. За какво се разклаща въздуха тогава? Ами тук трябва да вникнеш във начина на мисленето на физиците. Те колкото и да се различават един от друг, ги обединява един много странен и необясним хумор, който главно само те си разбират. И този хумор обяснява много от нещата във физиката Навремето имаше едни книжки за публиката, "Физииците се шегуват" или нещо подобно, това е много по темата за която говорим. Аз съм свидетел как хуморът в тези книжки ярко разделяше хората на два лагера - разбиращи и не разбиращи. За втори път се сблъсках с такова разделение при филма Кин-Дза-Дза. Всички останали разделения, на които съм бил свидетел, са много по-близки до нормалното плаввно статистическо разпределение

Шпага, защо тъмната енергия трябва да е енергия? Само поради името си? Или това е просто удобна работна терминология, удобно наименование на "нещо"? Впрочем, същото се отнася и за тъмната материя. Ей, внимавайте с имената, физиците не си поплюват с тях. Но те си знаят за какво става дума. Помните ли, кварките били странни, чаровни и ароматни? Ех...

Ау, каква драма, да изпусна нещо, въййййй Сори. Не, еднаква маса ще има. Именно масата на покой, и това е нейният смисъл като характеристика на обекта. Просто движещият се електрон в допълнение ще има и импулс, за разлика от неподвижния. Не, това е интерпретация, която е отхвърлена като невярна, не е следствие на СТО. Разликата е много голяма - ако беше следствие, нямаше да има място за интерпретации, нали?

Фабулата тук беше, че това време не е нула, т.е. не можем така лесно да загърбим времето, не можем да го игнорираме. "Време няма" не работи по тая причина.

Не забелязвам да твърдя нещо за някаква абсолютност. Аз само твърдя, че и пространството и времето са проявление на свойствата на материята. Дали са абсолютнни или не, зависи от тези свойства, а не следва от моето твърдение Което ще да трака. Важното е че нещо непременно трака в една или друга форма. Времето е абстракция, извлечена от характеристиката на матероията да се променя. Не може да се отрече, че материята се променя, нали? Е, значи и абстракцията "време" я има. Пространството също е такава абстракция. То и времето са равностойни по "съществуване", просто са абстракции на проявлението на различни материални характеристики. По тази причина не са абсолютни по определение. Само експериментът може да проясни качествата им Добре де, а какво правим с тези 8.3 минути по-горе? Как да ги зачеркнем? Зарежи светлината и нейното време. Тук въпросът е по-дълбок - има ли изобщо физически смисъл да говорим за собствен часовник на светлината, след като не можем да създадем часовник, който да го измерва това време? Само да спомена: следствие от теорията на относителността е, че не съществува отправна система, която да е неподвижна със светлината, да се движи със скоростта на светлината спрямо нас. Защото в такава система самата светлина не може да е неподвижна, а трябва да се движи със скоростта на светлината по закон - противоречие. От тук следва, че не може да има пространствено и времево описание, които да принадлежат на такава система. Съответно нне не можем да говорим за описание на време и пространство описвани от такава гледна точка. Та ни остана да се борим с онези 8.3 мнути... Аха

Факт е, че това твърдение не е верно. Фотоните нямат маса. Факт. Понятието "маса" се покрива напълно с "маса на покой", във физиката друга маса там няма. А масата на покой на фотоните е НУЛА въпреки енергията им. Духаш супата и се потапяш. Стига с тея рибарски номера, отдавна се изтъркаха. Тръшкането и повтарянето на глупости не повишава общата интелигентност, напротив.

??? Масата характеризира съответният обект така, както и заряда, и странността, и спина. И участва чрез стойността си в съответнте физически закономерности. Например електрона и мюона са тъждествени по всички останали характеристики, освен по масата си (и по времето си на живот, но то не се счита от класифициращите характеристики). Тук си противоречиш с първото твърдение - предполагаш, че масата зависи от скоростта Не, нищо с маса (на покой) не може да се движи със скоростта на светлината. Защото енергията и импулса за това (те са величини, които зависят от скоростта) нарастват до безкрайност. Тук терминът "абсолютно" не си е на мястото. Най-малко, защото величината на масата не участва в принципът за неопределеност. От квантовомеханична гледна точка позицията е определима с някаква крайна точност. И точната позиция (за която е необходима безкрайна точност) е само теоретически допустима. Колкото повече енергия влагаш в експеримента, толкова по-точно може да определиш тази позиция. Влагайки безкрайна енергия, ще получиш точното място (което не е възможно по разбираеми причини). Тоест "абсолютно" може да се интерпретира в този контекст, в тази граница. Цената на тази точност е неопределеност в импулса. При масовите частици това е свързано с неопределеност на скоростта, но при фотоните импулсът не зависи от скоростта им. Айде без фриволни тълкувания. Това което дискутираме е формула, която свързва в пропорционалност енергията и масата. И тази формула е неприложима за фотоните - което е съвсем очевадно, но и по причина ограниченията за валидност на тази формула.

Материята е това, което се проявява чрез взаимодействие (тоест съществува взаимодействайки), най-общо казано. Полето, фотоните, частиците са все материя. Пространството (и времето) не е материя, то не взаимодейства, то е характеристика, проявление на материята - това е наша абстракция, основана на свойството на материята да има протяжност и отстояние. Енергията също е характеристика на материята, отразява нейната способност да извършва работа. Така както и масата не е материя, а само нейно свойство. И цвета Това са съвсем общофилософски положения, изградени в опита на човечеството и имащи стойност на дефиниции. Нематериални са идеите, абстракциите, отношенията, свойствата и характеристиките, компютърните програми например, информацията. Разположението на два материални обекта например е нематериално отношение. Антиматерията, както правилно си отбелязал, също е материя. Името идва от недооформените остаряли представи, визиращи материята само като веществена ("частичкова") форма. Затова там правилното име е антивещество. Но едно просто правило гласи: всичко, което притежава способност да извършва работа (енергия) е материя.

Какви два гама фотона, когато аз ти говоря, че при един фотон липсва еквивалентност на маса и енергия? И ти падаш от Марс, не си наясно за какво става дума, ама се пениш и лигавиш. Ей, това поколение не може да запомни и съпостави две думи последователно... Центъра на масите е величина, която се определя без маси - чрез енергията на телата. Нарича се още "център на енергиите", и двете имена се изпозлват паралелно: Центр масс в релятивистской механике Използва се и при обекти без маса, имащи енергия - като фотоните Може, може. Всякакви процеси осъществвяяват фотоните. Но ние тук говорим за това, дали и кога еквивалентността на масата и енергията е приложима за самите тях, без да са участвали вече в нещо (щото като участват, вече ги няма). Ей на, оказа се че не е приложима, както и сам признаваш те нямат маса, но имат енергия. Е как ще има еквивалентност, като маса им е нула, ама енергията им не е нула? Кога ще се научиш да осъзнаваш собствените си твърдения и техните последтвия Или ще продължаваш да приказваш без да влагаш мисъл в поредицата думи? Не научи ли вече, че тръшкането и лигавенето не е еквивалентно на мислене?

Аха, за една секунда фотонът ще тежи m(f )= 10^(-51)kg. А за една година с колко надебелява? Или всъщност олеква, изпарява се? Къде му се изпарява масата тогава, и по какво се различават тогава фотоните на различни възрасти (след като са с различен параметър, трябва по нещо да са различни, нали?) Малоум, не се правят така сметки. Фотонът е квантовомеханична рожба. В квантовата механика понятието "сила" не се ползва, защото е нелегитимно. Не може с класически сметки да работиш с квантовомеханичен обект. Стига с тая глупсава хипотеза, пак почна навсякъде да цапаш...

Тук не е добро подобно сравнение между резултатите при СТО и резуултатите при гравитацията. Най-ммалкото защото резултатите на СТО се вкючват в резултатите при гравитация като допълнение. Аз действително имам пред вид нещата при гравитацията. Ще опитам бегло да обясня нещата, ама много повърхностно и бегло, защото иначе ще иска доста задълбочаване... Нека разгледаме решението на Шварцшилд в полярни координати, то е просто и освен това удобно.: Това е израз за една елементарна отсечка в пространство-времето (ds) изразена чрез малки промени на останалите координати: dt,dr и двата ъгъла на координатната схема. Rg е радиусът на хоризонта на събитията (гравитационният радиус), В граничният случай липса на материя имаме Rg = 0, и съответно получаваме съответният израз, валиден в геометрията на Минковски. Знаците пред съответните членове представляват сигнатурата на пространството: (+,-,-,-), или (1,-1,-1,-1). Можем да обърнем всички знаци, тогава сигнатурата става (-1,1,1,1). Това е старият вариант, когато още се набляга на пространство-време. Сега по-новият се набляга на време-пространство, затова членът пред времето е положителен. Тук нещата опират просто до конвенция. Съответно за тримерното евклидово пространство метриката ще бъде (1,1,1) Коефициентите пред малките отсечки за dt,dr и двата ъгъла представляват диагоналните членове на матрицата на метричният тензор. Метричният тензор е величина, която напълно характеризира геометрията на едно пространство чрез диференциалната геометрия. Ако те вълнува, по-нататък може да разширим тази информация. Значи диагоналните компоненти на метричният тензор ще бъдат: за времевата координата, (време-време) за координатата (-) за другият ъгъл за радиуса (радиус-радиус) Останалите компоненти например (време-радиус), ... са нули. Формата на геодезичните линии по сложен начин се изразява чрез този метричен тензор. Изобщо, чрез него се изразяват всички характеристики на едно пространство, кривина, торзия и каквото се сетишш. Първият член с прости думи характеризира изкривяването на времето, останалите - изкривяването на пространството. Малко по-подробен анализ сочи, че първият член има по-голяма тежест от последният (последният, свързан с радиусът и приносът му в кривината се размива заедно с членовете свързани с ъглите, които са "неизкривени").. Тоест кривината на времето е основният виновник отговорен за видимата тримерна проекция на геодезичната линия на планетите като кръгове или елипси. Тримерната траектория ние изразяваме без компонента време (с него изразяваме четиримерната геодезична, тя е "правата линия" там). Проектирайки 4-мерната геодеззична само в тримерното пространство, ние получаваме траекториите на планетите, а за тях главният отговорник е компонентата пред времето в метриката. Тоест изкривяването на времето е главният виновник за кривите орбити на планетите Всъщност, величината умножена по скоростта на светлината в квадрат дава гравитационният потенциал, и той е отговорният за поведението на планетите фактор. Той пряко характеризира и забавянето на времето, и локалната скорост на светлината, и още куп неща. Не знам доколко ясно стана обяснението, но това имах пред вид в това което си цитирал.

В този пример фотонът участва в система, и се мери масата на цялата система. Това е друго. По-горе показах, че в една система (сам фотон) той няма маса, но в друга система (два срещуположни фотона) имаме маса. Тя е характеристика на определен тип системи. Масата на покой на фотона се оценява, като се измери енергията и импулса му, и се съпоставят със съответната формула: Някъде срещах оценки за 10 на -50 килограма горна граница (за гама диапазона), в рамките на грешката, но това ми е далечен спомен...

За последен път уточнявам : Фотоните нямат маса на покой. Формулата, свързваща енергията с масата, е валидна само за система чийто център на масата е неподвижен. Тоест енергията във формулата е енергията на покой, масата - масата на покой на тази система. Фотонът от друга страна сам по себе си е система, чийто центът на масата не е неподвижен. Той не притежава маса на покой, не притежава и енергия на покой, и споменатата формула не е приложима за него. Но два срещуположно летящи фотона имат сумарен импулс НУЛА, следователно представляват система чийто център на масата е неподвижен, и за тази система формулата е валидна: имаме ненулева сумарна енергия, значи имаме и ненулева маса на покой за тази система. Енергията не се превръща в маса, както и обратното. Формулата само свързва количествено две характеристики на материята, когато една система притежава и двете.

Гравитационно си взаимодействат. Фотоните притежават импулс, а той участва в тензора на енергията-импулса в уравненията на Айнщайн, и съответно дава принос в кривината на пространството. Така че два срещуположно летящи фотона ще си взаимодействат гравитационно, зависи вече доколко съществено ще е такова взаимодействие. Засега никой не го вкарва в оценките. Съществува един хипотетичен обект, геон. Това е черна дупка, създадена само от електромагнитна енергия, само от фотони. Приближени оценки с квантовата механика показват, че за разлика от обикновената ЧД геона е нестабилен, много по-бързо се разпада. Освен това не е известен физически процес при който толкова електромагнитна енергия да се събере в малкият обем, определящ геона. Но в слчуая по-горе гравитационното взаимодействие няма никакво значение.

Кога ще те изписват от детската градна, за да се научиш да четеш и разбираш прочетеното? ЦЪК Цитирам от там кога е валидна формулата: "Трябва да се отбележи, че е енергията на покой, а е масата в покой. " Каква маса в покой при фотона, каква енергия на покой, какви мифки за къртене? Какво взаимодействие между фотони ти се привижда? Що първо не си седнеш на буквите и да разбереш за какво става дума, а после да се изказваш? Аман от многознайковци, дето нищо не разбират.

Не си в час. Говорим за сноп от фотони, и при тях енергия има, маса няма. Еквивалентност при тях няма, чисто теоретично. Електронни, позитрони, сополи, това е съвсем друга история, не става дума за нея. Един фотон не може да създаде електрон или позитрон, това не е аргумент изобщо.

Точно тук трябва да насочиш усилията си, и да разшириш ума си, за да намери място за фактите. А фактите са със сто годишна давност - СТО се базира на два постулата, които са железно проверени на практика. Всичко по-нататък е логическо следствие от тях. И проверката на всички следствия потвърждава верността на тази схема. Нито логиката е погрешна, нито фактите предизвикват съмнение, а и сто години непрекъснато се правят проверки. Да се твърди че имало някаква грешка тука, е изява на калпав екстрасенс, който е проспал осми клас.Всеки с някакво стабилно базово образование може да проследи логиката и да се увери в логическата непротиворечивост и пълно съответствие с реалността на нещата. Останалото е субективна самозаблуда. Това че я ровя и вадя на показ, е с цел да се поучиш, а не обида, човек трябва да се срамува от такива заблуди. Но като се втвърдят нещата... Това го обсъждахме на дълго и на широко. И неспособността ти да вникнеш в самият проблем, да приемеш фактите и да ги осмислиш, да надмогнеш тези си предразсъдъци, ни докара до тука. И ето пак сега - повтаряш същите безсмислици, имало грешка, все едно сега падаш пак от Марс. Ми не стават така нещата,, и няма как да станат. Ей това повтаряне на мантри без никакво замисляне, без смислени аргументи, е в основата на нещата. @Шпага, благодаря за обяснението, но авторитета на Айнщайн изобщо не ми е скъп Аз съм се научил в науката да не си падам по самата личност, по авторитет, а по резултата който тя дава. Самата личност е интересна от позицията как се е стигнало до този резултат, какви фактори - във възпитанието, в проявите, в средата, в интересите са допринесли за него. Но тук ме дразни пълната слепота, с която се подхожда, защитаването на някакви предразсъдъци, които нямат общо с реалността, и неспособността на човека да се пребори с тях. Това не мога да приема, как човек сам може да си причинява такова нещо, и да се опитва да убеждава останалите че истината не е истина, а той е прав, а не се насочи в другата посока, да помисли по-съществено прав ли е наистина?... Базова ревизия на понятието за истинност такова, за каквото хората са се договорили, а не субективната изкривена представа.

Ами ето го проблема - изказваш твърдения без никакви аргументи. Хем логиката ти драстично издиша, освен с ирония и сарказъм никакъв друг "аргумент" не ти остава, хем експериментът потвърждава Айнщайн и опровергава твоите заблуди. Загубил си боят, проблемът е че още не си го разбрал. Е, надявам се някакво отрезвяване да те споходи сега. Отдавна мина времето на едно към едно. Вече демонстрираш не отделни изцепки, а определен деструктивен стил. Както казват сега вирусолозите, нещата преминават от клъстерен в дифузен режим. Опитай се да подхождаш към пробемите с мисъл и логика, нещата ще си дойдат на мястото сами. Нищо лично.

Ами погледни от къде започнахме. Бях толерантен. И продължавах да бъда. Обяснявах подробно. И още. И когато се видя, че на тебе просто това ти е поведението - нито си признаваш грешките, нито опитваш да научиш нещо за да попълниш липсите си, но за сметка на това проповядваш явни лъжи и заблуди - миролюбието само се изчерпа. Колко може да продължава миролюбието в такава ситуация? Пък и самото ти поведение ескалира, почна да си позволяваш обиди. И тук окончателно свърши миролюбието и снизходителността. Първоначално се подведох, мислех че ще се стреснеш, ще се засрамиш и ще положиш усилия да се коригираш - струваше ми се, че не си толкова безнадежден. Обаче самото ти поведение стана контрапродуктивно за останалите дискусии и участници. Затова сам си изпроси отношеннието ми. Огледай се, към другите е друго. Защо ли? Може би трябва да помислиш по въпроса?

А в какво се състои твоето противопоставяне? Освен в това, когато ти се посочи грешката да изпадаш в амок да се оправдаваш и да обясняваш, че не е грешка, че физиката е сбъркана, че Айнщайн си е измисли нещо само за да се нагодят нещата? Ти може да не се осъзнаваш, но за всеки що-годе интелигентен човек, който малко разбира от тая материя става ясно, че това са простотии, че се опитваш да се оправдаеш без да си признаеш грешките, че те тресе от това "какво ще кажат хората" ако се съгласиш... И на следващият коментар почваш от ново, като че ли нищо не е било, със абсолютно същите измислици и "аргументи"... Пример по-горе, с "класическите противоречия". Как мислиш, колко пъти това може да се приема за нормално и търпимо? И трябва ли изобщо да е нормално в такъв форум? Извади истински аргумент, и ела на арената, тогава ще видим. А това кверулантно поведение не ми го пробутвай за "истинско" противопоставяне.

Тебе отдавна разбрахме, че не рзбираш нищо, и всичко ти се вижда противоречие. Съвсем естествено е когато липсват знания и въможности за обработка на нова информация. Набивах ти в кратуната, че времето не изостава, ма на, няма място за цяр да влезе... Погледни се: натъпкан си с предразсъдъци, за тебе всяко твърдение неизвестно как попаднало в главата ти се е превърнало в догма, умът ти се е вкостенил и работи като елементарен филтър: всичко което не съответства на тези догми не било верно, не може да се формира една нормална логическа връзка... Всичката ти мисъл е ограничена в рамките на тези догми, непрекъснато ти се привиждат идоли, измишлизми и фантасмагории. Ти непрекъснато ги проектираш извън себе си, пречупваш всичко през тях. Защо тогава те учудва, че все ти се струва, че светът на науката е излълнен с тях? Не, те не идват от науката, извират от тебе. В науката няма нито догми, нито идоли, нито вярване, това не са инструментите с които работи науката. Това е собственият ти светоглед, през който ти пречупваш нещата. Науката работи по съвсем друг, очевадно неразбираем за тебе начин. Първо трябва да разбиеш тая паяжина от предразсъдъци, за да видиш истинският свят.

Аз не го приемам за нормално, защото не това е правилната картинка. Понятието "забавено време" няма смисъл, защото времето не се забавя. Забавя се конкретен неподвижен в едната система (която се движи) спрямо общото време на другата система. Това е различно от "забавяне на времето", и с малко усилия може да се разбере. ДОбра илюстрация дава геометрията на Минковски. По нея, двете системи имат времеви оси, които не са паралелни, а сключват някакъв ъгъл. По тази причина един интервал (времева отсечка), разположен на оста на първата система (определена от неподвижните часовници в тази ос - щом отсечката лежи на оста, пространствените промени на часовниците са нула) върху остта на втората се наблюдава чрез своята проекция там, съответно е по-къса, по-малък интервал се отчита, демек забавяне на часовниците в първата. И обратно, отсечка върху оста на втората (със същата дължина, в секунди) се наблюдава по-къса върху първата времева ос. И всичко става ясно, и няма нищо ненормално. Но мантри "забавяне на времето" само водят до объркване, и както виждаш, не са верни. Ине трябва да се ползват.

Имаш ннякакви много странни представи що е това ИОС... ИОС включва в себе си цялата материя, тя е само гледна точка. Часовникът цъка, защото материята се променя, а не защото избираме някаква ИОС. Това че тя е относително неподвижна е само по отношение на някакъв материален репер, избран за нейно начало. Но тя е подвижна спрямо друга ИОС. На коя от двете трябва да не цъка часовника и защо? Лапландеца и той е на същото дередже, разбрал недоразбрал, не се сравнявай с него...

Няма нищо за оплитане. Всеки наблюдател има уреди да мери, и това което той измерва е реалност. В една система е с една стойност, в друга система е с друга стойност. Както някога са измервали дължини - тоягата за единия търговец е две лакти, за другият е три стъпки. И чрез "трансформации" се установява връзка между измерените от тях величини. Или както е при перспективата с ъгловата дължина, по-добър пример. Тук на практика е същото (в малко по-сложен аспект). Винаги имай на ум, че нещата са реалност, и всичко си идва на мястото. Поне от теорията това следва, а кой как си го тълкува в ограниченията на собствената некомпетентност, това е съвсем друг философски въпрос

Въпросната безмасовост е теоретично следствие и от СТО, и от квантовата механика. Както казах някъде по-горе, според СТО за всяка материална система и обект е в сила зависимостта между маса, енергия и импулс: От друга страна връзката на енергията с импулса на фотона според квантовата механика (все пак той е квантовомеханичен обект) е: Като заместим второто уравнение в първото, се получава че масата на фотона е нула. Това е по теория. Отделно има цял куп експерименти, които мерят тази маса. Защото тя участва на много места, и ако не е нула, много неща във физиката трябва да се променят, включая базовото свойство на фотоните - да не си взаимодействат един с друг (което пък ще въведе нелинейност в уравненията на електродинамиката, в нашият случай квантовата електродинамика, което хич не е добре). За сега масата на фотона според измерванията е нула с много голяма точност. Единствено при свръхтвърдите гама лъчи грешката силно нараства, и там има някаква вероятност тази маса да не е нула, но това е при много високи енергии, и за сега все още не се потвърждва. Вероятно там се очертава някаква граница на приложимост на сегашният модел. Но каквато и да е масата, тя е твърде нищожна за сегашните ни методи за оценка, и в обозримият диапазон енергии може напълно да се игнорира. Само да спомена, в тази насока са и измерванията на константата на фината структура в миналото по астрономическите наблюдения (тя е важен параметър в квантовата електродинамика) - ако тя се променя, това също би навело на мисълта за нелинейност на уравненията на КМ, нарушение на калибровъчната инвариантност и промяна (макар и изключително слаба за сега наблюдаемият диапазон явления) на физическите закони.