scaner

Кое съществува? Пространството като абстракция на отношенията на протяжност и отстояние при материята? Ми абстракцията освен в главата, къде другаде съществуване има? Е, същото, както времето Няма сега, няма вчера. Без наблюдател няма абстракцията "време" така както няма абстракцията "пространство. Има качествата на материята "промяна" и "протяжност". Но тези качества не са нито време, нито пространство - протяжността на молива не е пространство, отстоянието на две къщи не е пространство. Само мисълта е способна на удобни обобщения. Това са базови неща на диалектиката, научи ги преди да сричаш нещо по-сложно. Предразсъдъците ти до нищо не могат да доведат. Може ама друг път. И как ще докажеш, че нещо може да "съществвува" без наблюдател? Първо докажи, после прави заключения от доказателството. А така - само предразсъдъци без смисъл. Пак да повторя - и пространството, и времето е абстрактна система от качества на материята. Материята има безброй всякакви качества, тези са отделени като групи със сходни свойства, и самата група е наречена пространство или време. Материята има качеството "протяжност", но нито една протяжност на който и да е обект не е пространството - то е система от всичките отношения в които влиза протяжността (и отстоянието). Затова е абстракция, защото такива системи се изграждат като абстракция, осмисляне на общите свойства. И естествено, когато няма мозък който да отдели съответната група и да създаде абстракцията, няма ни пространство, ни време Протяжностите продължават да си ги има , но те не са пространство... И какво, не е имало минало? Не помниш колко ти бих канчето за елементарни неща? Да, това обяснява защо не се опиташ да научиш нещо, а си затънал до шия в простотия в предразсъдъци....

Ами те диагнозите сами си ходят с твърденията Аз само ги посочвам, нищо повече. Шпага, от много време тук се вихри една простотия, която иска да си извоюва място под слънцето за сметка на нещо по-сериозно. И да се отнасяме толерантно с нея, означава да подкрепяме банализация на тъпотията. Както при Оруел, "бялото е черно", "свободата е робство", схващаш ли? Някога четох в книгите на Борис Пастернак следната мисъл (тя е по повод репресиите в СССР и безразличието към тях, което обхваща хората, когато нещата се повтарят и повтарят): "Когато привикваме към ужасите, те стават основа за новият добър тон" Създаваме ново "нормално", ей това е банализацията. Е, огледай се в духа на коментарите на тези, дето критикуват физиката наоколо. Не е ли същото, само че по отношение на глупостта? Не трябва ли да се показва простотията в цялото и "величие", за да не стане пресичането на границата между нея и науката новото "нормално"? Е, аз това правя - просто показвам, поне това го мога добре. А вече кой колко ще го разбере, зависи само от багажа му.

Ами хубаво де, вместо да се тръшкаш, обясни - как някаква величина ще расте, ако преди това не е била по-малка? Ма стига с тая диагноза напред си излизал де... Точно така. Това е разумно условие, докато не се намери по-работещо. Ти след като нищо не предлагаш, защо се обаждаш? Усещаш ли колко е тъпо? Точно така. И пак не предлагаш друг модел, само не ти харесва. Не те разбирам. Нищичко не разбираш от физиката, ама си недоволен? Ми осъзнай, от какво си недоволен, после пиши. Може би ако разбереш някои неща, нещо ще се промени... А така, да се самоопределяш на рационален индивид, кого ще излъжеш?

Същото е и с пространството. Съществува ли пространство без наблюдател? Пиле шарено, аз от кога тропам на канчето, че и времето, и пространството са абстракции на проявлението на материята? А абстракцията е нещо с което работи само мозъка, и съответно наблюдателя, ако има мозък... Да повторя ли определението за време: система от отношения на подредба на събитията по предходност и процесите по продължителност. Системите отношения дали се разхождат самички по булевард Руски, или някъде другаде? Е, сега се сети каква система от отношения е пространството, и после ни обясни защо едното трябва да е абстракция, а другото не е. Мърдайте тая гънка бе...

Това е единственото работещо условие за случая. Добре е да прочетеш нещо повече от средношколските учебници - много добра дискусия има от Кип Торн и Роджър Пенроуз точно по този въпрос. А и просто няма как ентропията да расте според известният принцип, ако не е тръгнала от малко значение (в споменатата дискусия се обсъжда величината на това значение, дали е нула или нещо различно от нула). Хаосът е едно много недефинирано състояние. Ентропията си има количествена измеримост, и посоката на ентропията те тази величина да расте. Но да расте в глобален мащаб, в локален може и да намалява, както става на земята поради наличието на слънцето. Съвсем естествено. Ниската ентропия се увеличава, минавайки през всякакви структури. Не разбирам какво те смущава това, освен някаква неясна представа за "хаос". Ниска ентропия означава много възможности за еднопосочни процеси, наличие на много енергия способна да извърши полезна работа и да създаде нещо (а точно това са структурите срещу които роптаеш), високата ентропия ограничава силно тези възможности, максималната ентропия (хаоса) е състояние в което липсват устойчиви еднопосочни процеси, няма полезна енергия за извършване на работа. Ако погледнеш процесите в по-големи детайли, машината на вселената работи на база гориво - водород и по-виските реакции между неговите производни, което постепенно се изчерпва, и изчезването на всякакво гориво е всъщност състоянието на хаоса - еднопосочните процеси изчезват, и се стига до пълно термодинамично равновесие, с малко подправки свързани с разширението и други ефекти. Така че преходният етап от ниска към висока ентропия е свързан именно с разход на полезната енергия, който разход отива за всякакви структури. При това глобалната тенденция се запазва. Ентропията е статистическа величина, на нея не и пречи че на места процесът може да се отклони в една или друга посока. Тя е трендът. Прочети повече какво е ниска ентропия и защо тя е противоположня на хаоса (както и какво е хаос, че нещо ти се губи). После се репчи. Излиза, че това е поредното нещо в което си се ограничил само до средношколските книжки и предразсъдъчната (щампова) логика. Недей така бе, човек. Физиката не е сложно нещо, но трябва да се учи чрез методите на науката, не чрез предразсъдъци и неясно от къде взели се представи. Малко повече желание трябва като минимум. И постиженията и могат да се критикуват чак когато се разберат, преди това си е чиста диагноза...

Коефициент, който има фиксирана стойност, дори да зависи от други неща, е константа - по определение. А Ламбда в случая е точно такава. Така както е константа и електрическият заряд. За който, както и за ламбда, не знаем зависи или не зависи от други неща. Това няма абсолютно никакво значение. В нашият случай значение има само това, че липсва каквато и да е сила на отблъскване, и това е проблем да се намери класическо обяснение на разширението на вселената. А твоята глупотевина е точно класически напън, омъглен с несвързани "обяснения". Опитай се да осмислиш нещата количествено. Имаш две галактики на разстояние R. Силата на привличане е Fp = A.M1.М2/R2 където R2=R.R. М1,М2 = масите на двете галактики. Нека те да имат и електрически заряд Q1,Q2, за да има и сила на електриомагнитно отблъскване. Тази сила ще бъде Fe=B.Q1.Q2/R2. Тук константите А и В са характерни константи за двете взаимодействия. Тогава силата на отблъскване между тях ще бъде F= Fp - Fe = (А.М1.М2 - B.Q1.Q2)/R2 = CONST/R2, където CONST = А.М1.М2 - B.Q1.Q2 е величина, която зависи само от масите и зарядите на двете галактики, не зависи от разстоянието. Ако CONST > 0, двете галактики ще се привличат независимо от разстоянието между тях. Ако CONST < 0, те ще се отблъскват независимо от това разстояние. Ако те се отблъскват на големи разстояния, то ще се отблъскват и на малки., при това много по-силно ( 1/R2 бързо нараства на малки разстояния). Ускорението, с което те ще се раздалечават (или приближават една към друга, ще бъде Ad = CONST/(R2.(M1+M2)). От тук веднага се виждат всички проблеми на модела за обяснение наблюдаемото ускорено разшитрение със сили: 1). Този модел не отчита, че тези две тела не са единични във вселената, а са заобиколени с други тела. Ако действат сили между две тела, то на всяко от тях ще му действат сходни сили от огледално разположени обекти (всеки обект е заграден със сфера от обекти, които действат по посока радиуса на тази сфера, резултантната сила от това действие ще бъде с произволна в общият случай посока, няма да има ясно разширение а само преразпределение. 2). Ако пренебрегнем това важно изискване, то по горната формула за ускорението величината му зависи от съотношението на масите и зарядите на избраните тела. Това би дало на някакво разстояние от избран център цял спектър от ускорения - различните обекти ще се раздалечават с ускорения зависещи само от техните характеристики, едни с по-голямо, други с по-малко. Което противоречи на наблюденията, че величината на ускорението е функция не на материалните характеристики на обектите, а само на разстоянието (възрастта от началото).. 3). Както показах, ако два обекта имат отблъскване в далечина, те ще се отблъскват по-силно в близост. Лесно може да се покаже, че ако това условие е изпълнено и един от двата обекта го представиш като съвкупност от две половинки, тези две половинки също ще имат тенденция да се раздалечават, и на практика нарушаваш началното условие - имаме галактики Да не изреждам повече. Силата която би дало поглъщането на фотони за галактики е много по-малка от гравитационната. Да не говорим, че там фотоните се излъчват хаотично в най-различни посоки, и се поглъщат от най-различни посоки, така че за всяка галактика тази сила (от откатът при поглъщане и излъчване) няма смисъл да се мисли изобщо. Това е смятано и за това е отхвърлено - това е принципът в основата на космическият платноход. Ако имаше някаква малка възможност да се обясни класически тая история, никой нямаше да бяга от такава блага работа. То не от добро са дошли тези модели. Това че не се съгласяваш, след като нямаш по-добър модел (или смислена критика, аргументи срещу съществуващият) няма нищо общо с някаква наука, а е чисто субективно тръшкане (медицинско състояние). Нали се сещаш какво значение има? Моделът се прави, за да се обяснят нещата и да се предскажат нови, проверими. Всеки модел трябва да го може това, и сегашният го може. Дали той е верен или не, това ще каже наблюдението като се сравни с неговите предсказания. Такива приказки, "не го приемам защото така" нямат никакъв смисъл по отношение на науката, те са някакво субективно тръшкане. Същото тръшкане беше и със СТО - хем не щеш да го разбереш тоя модел, хем не можеш да го опровергаеш., хем не си способен да дадеш нещо по-добро, хем не си запознат защо той е толкова солиден, само дето ей така, не го приемаш Ми тука медицински състояния не обсъждаме.

За каква "хомогенност" става дума, знаеш ли? Идеята при големият взрив е, че от състояние с минимална ентропия системата тръгва в развитие, при което ентропита започва да расте. Не е ли съвсем нормално по този път, по някое време да започне да се преминава през това което наричаме "структури"? Представи си го така. състоянието с минимална ентопия е хомогенно парче лед. Повишаването на ентропията става при неговото загряване. Какво се получава в тоя процес? Ледът се нагрява. Някаква негова малка част се изпарява (за това не е нужна температура на кипене, ледът се изпарява и под нулата, ако налягането на водните пари над него е малко, а то е такова. Все още не сме стопили леда, но част от парите рекристализират обратно като скреж. До момента на топене вече имаме най-разнообразни структури под формата на снежинки. Следва топене, кипене и изпарение. Почти до тройната точка имаме възможност за всякакви конфигурации на лед вода и пара. Е, това е картинката и след големият взрив. Самото понятие "хомогенност" е адски грубо в началният момент. В материята непрекъснато се случват квантови флуктуации, и при ГВ, след процеса на инфлация, тези квантови флуктуации замръзват в картината която дава СМАР, гигантска картина на локална нехомогенност, която съвсем естествено е способна да служи за зародиши на галактиките и звездите. Така че първо се запознай с фактите, преди да приказваш някакваи предразсъдъци за концепцията на "ентропията". А тука съвсем излизаш от контекста. Приложението на "принципа на ентропията" е само за затворена система. Системата на земята, в която има живот, обаче е отворена - в нея слънцето внася енергия, намалявайки (противоно на принципа!) ентропията. Така че от възражението тук няма никакъв смисъл.

В момента "стандартен модел" е моделът Lambda-CDM, който включва и големият взрив, и ускореното разширяване на вселената. Естествено, всеки модел в някакъв контекст е спорен, но този в това отношение е най-малко спорен. Не разполагаме с по-добър. А критики на базата "ми толкова го знам" не се приемат Силите отдавна са напуснали важната физика. В квантовата физика липса понятието "сила". А трябва да се забележи, че квантовите закони са много по-точни от класическите, изискващи "сила". Така че забрави и учи новата метериална част. Описанието ти е погрешно в основата си. Наблюденията сочат, че няма "отблъскващи ем.сили". С изключително голяма точност сумарното количество заряди във вселената е нула., при това положение преобладават силите на привличане (диполни, квадруполни и т.н.). Това се потвърждава и от факта, че за сравнително близките обекти преобладава привличането, на база гравитаацията. Следователно, няма как при раздалечаване да започнат да преобладават сили на отблъскване, след като и гравитацията и електромагнитните сили зависят по еднакъв начин от разстоянието - демек ако има отблъскване на голямо разстояние, много по-силно отблъскване трябва да има при по-малки разстояния. Това противоречи на всички астрономически факти. Не е добре да се правят обяснения на база измислици.

Приели сме нещо, но на какви основания? Валидно е, за какви условия? Това са важните неща, иначе излизаме от контекста. Ето, например, слънцето "облъчва" земята с отрицателна ентропия - енергията която то дава, намалява ентропията на земята, и това дава възможност на нея да протичат процеси обратни на увеличаването на хаоса - процеси на усложняване, живота, развитие на организмите от прости към все по-сложни. Но това не означава, че за тези организми времето тече обратно - всеки от тях се ражда, развива, и накрая умира, така както това би се случило и на места където няма такъв изявен източник на енергия като слънцето. Тоест, независимо че блгодарение на слънчевата енергия тук на земята се развиват процеси противоположни на повишаването на ентропията, времето си тече в посоката в която се очаква да тече. Идеята за връзката на посоката на времето и нарастването на ентропията идват от глобалните поведения на обектите, не само в някаква ограничена област с намаляваща ентропия. Тоест някак (как, е любопитният въпрос) въпреки че в земни условия ентропията намалява в резултат слънчевата енергия, въпреки че обектите (биологични и всички други) продължават да стареят, ние сме стигнали до обратният извод, че стрелата на времето е свързана с посоката на ентропията. Само това е достатъчно да ни покаже, че тук вероятно има някаква фиктивна кореация, корелация която не почива на причинна връзка. Затова и тази връзка - между стрелата на времето и ентропията - се разглежда само окато някаква възможност, при това не определяща. Просто казано - независимо от посоката на ентропията в някаква част на една система, посоката на времето като характеристика на цялата система (евентуално) зависи от глобалната ентропия. Така че да се върнем на въпроса - има ли разлика между стареенето на споменатият кон и разрухата на камъка? Нали и камъкът е преживял "младост", когато от хаотичната стопена лава той е иззкристализирал, придобил е "подреденост", и чак после е почнал да се разпада, демек да старее, точно както конят? Физическите закони са нещо много гъвкаво и в някакъв смисъл временно. Ние непрекъснато ги уточняваме. Еднаквостта на законите по отношение на посоката на времето е един вид симетрия. Вече трябва многократно да си чувала, ние често използваме за описание на природата прости и симетрични закони. Точно защото са прости, и лесно се работи с тях. Но това често води до проблеми, които изискват нови средства, понякога с промяна в законите, понякога с въвеждането на нови механизми. Сравнително скорошен пример - базовите закони на квантовата механика много красиво описват физиката, ако всичките елементарни частици нямаха маса. Това е добър пример на симетрия. Но тази ситуация не се вмества в реалността, знаем че много частици притежават маса. Затова се налага да се правят корекции, наречени под общото име "спонтанно нарушение на симетрията" - промени в законите, или нови механизми, чрез които да се нарушава съответната симетрия и в нашият случай частиците да придобиват маса. Този процес на нарушение на симетрията се среща както в класическата физика, така и в квантовата механика. Примери са свръхпроводимостта, спонтанното намагнитване, и много други. Всичко това го разправям в следният смисъл. Симетричността на физическите закони по отношение на посоката на времето е вид симетрия, за която - вероятно - още не сме достигнали до механизми свързани със спонтанно нарушение на тази симетрия. Когато се появят такива механизми, законите ще престанат да са симетрични по отношение на времето Сега, не ги следя тези неща, но така наречената CPT (заряд, четност, време) симетрия вече доказано се нарушава по отношение на заряда или четността, имам спомени да съм срещал съобщения за вероятно нарушение и по отношение на времето. Но това са бледи споменни само, трябва да се провери.

Защо някой трябва да "има" часовник, за да тече време за него? Аз като съм си забравил у дома часовника, дали не тече време за мене? Доколко биологичният чсовник можем да ползваме за сравнение в случая, след като той не работи равномерно, както е нужно на един часовник? По какво принципно се различават от него по-бавните процеси на рзрушение, които протичат с камъка и с Рила? Щом с някакъв обект се случват събития на промяна (независимо периодични или не), то "за него" тече време. Защото времето е обща характеристика на промяната. Ползвам "за него" в кавички, като имам пред вид че "теченето на времето за обект" просто означава обектът да се променя. А всики обекти се променят.

Е как да няма примиряване? Клипчето явно е правено преди тази статия , за която си разказвал в предишният коментар.

Приликата на силиция с въглерода е твърде повърхностна. Силицият има много качества, които го ограничават по отношение възможността за живот на силициева основа. Например, животът на каква да е основа изисква енергия. Външната запасена енергия се усвоява чрез вътрешните процеси на окисление. Най-простите реакции на окисление, на силицият с кислорода обаче, дават като продукт силициев диоксид. Аналогичният процес при съединенията на основа въглерод дава като отпадни продукти въглероден диоксид и вода, газ и течност/пара, които лесно се отстраняват от реакционната област, организмът лесно се очиства от тях. Докато силициевият диоксид е твърдо вещество (в кристална форма това е кварц), и един организъм на силициева база лесно ще се задръсти с отпадните си продукти. Потенциално могат да се използват други окислители, хлор или флуор (при подходяща атмосфера). Но там възникват сходни проблеми, пак със самото очистване от отпадните продукти...Освен това хлорът и флуорът са едновалентни (за разлика от кислорода, двувалентен), което силно ограничава продуктите на окислението. Някаква малка възможност за живот на такава база би имало при много високи температури, при които отпадните продукти са поне в течно състояние. Но при такива температури много малко силиководородни съединения са все още устойчиви, и химията в такива условия изобщо не е изучена. Но това дава идеята - силициевият живот ако го има, ще е при високи температури. Тук обаче възникват други проблеми. Колкото по-висока температура трябва да се поддържа, толкова по-малко време тя може да се поддържа, докато на живота му трябва някакво време за да възникне и да се закрепи. И разбира се, тези условия не са благоприятни за човека. Един страничен факт: докато наблюденията на далечните звезди и прахови облаци показват наличието на голям клас съединения на база въглерода (дори е потвърдено наличието на отделни аминокиселини), то не съм срещал до сега да са намерени по-сложни съединиения на база силиция, освен простият силан и силициев диоксид (като спектри). Това сочи, че вероятно силициевата химия изисква много повече енергетични разходи и е много по-малко разпространена.

За какво се учи човек? Учи се да мисли. Цялото съзнателно съществуване на човек е насочено към тази цел. Защото мисленето е единствеият инструмент, с който ние разполагаме, за да изучаваме природата и да създаваме наука. Затова сме опряли до моделите, не от добро... А за мисленето е необходима дисциплина и хигиена - за да има светлина, с която да виждаш пътя. Защото светлината от мухъла на предразсъдъците, които задръстват един ленив ум не е достатъчна за нищо. Човек който разчита само на предразсъдъците си, не разбира за какво става дума. И само пише глупости по форумите, опитвайки се да компенсира Но това не може да се компенсира по такъв начин. А после другите му виновни, че е останал задръстен и никой не го бръсне за слива...

Кръгла си е баш кръгла форма. Не-ръбестата е "овална". Това че две успоредни прави се пресичали в безкрайност не е верно. В евклидовото пространство те никъде не се пресичат. В други пространства - зависи. Теоремата на Евклид за успоредните прави в оригинална формулировка гласи" "Ако една права линия пада върху две прави линии така, че вътрешните ъгли от едната страна са заедно по-малки от два прави ъгъла, то правите линии, ако се продължат безкрайно, се срещат от страната, от която ъглите са по-малки от два прави ъгъла." Успоредни са правите, за които съответните споменати ъгли са точно два прави ъгъла. В неевклидово пространство малко се усложнява понятието за "права". Там в този смисъл се ползват геодезичните линии - грубо казано линии, които свързват две точки с отсечка с минимална дължина.. В римановото пространство на сферата такива са например меридианите. Е, меридианите, пресичащи перпендикулярно екватора, са успоредни върху него. Но въпреки това те се пресичат (даже в една точка, на северния и южния полюс на сферата). За координатна система, изградена на паралели и меридиани северният и южният полюси са сингуларни точки, въпреки това за много цели такава система е удобна.

Някакъв проблем изниква, като се опитва човек да си прегледа профила: "Съжеляваме, има проблем! Нещо се обърка, моля опитайте отново! Error code: EX0"

Преценката "какво е реалността" представлява модел. Като направиш повече измервания - може да получиш по-добър модел. Някога древните математици по деддуктивен път стигнали до извода, че (давам груба форма на твърдението) две успоредни прави не се пресичат. И на база това твърдение възникнала евклидовата геометрия като единствеен модел на реалността. Едва преди около 200 години други математици, пак по дедуктивен път достигнали до извода, че това не е задължително, че това твърдение е само произволен постулат, и както си го определиш, такава геометрия ще получиш, толкова "реалистична" колкото и всичките останали. И се оказало най-накрая, че в крайна сметка нашето пространство не е евклидово, т.е. твърдението на онези древни математици не се отнася за нашата реалност. Та така и с твоите дрвени математици Замисли се - така както очите те лъжат, че пространството е с евклидова геометрия (а че не е така показват много по-точни изследвания, за които ти нямаш сетива), същото е и с броят на измеренията. В една неевклидова геометрия (каквато е нашата) понятието "права" е много по-обширно, така че може да има бол взаимно перпендикулярни прави, които ти да не можеш да ги видиш, но които да определят поведението на обектите точно там дето не ги виждаш - в микросвета. С това се занимава физиката, и такива твърдения "ама има само три измерения" тук не работат - има толкова, колкото има. Всичко тече, всичко се промення, и ако искаш да разбереш физиката, не трябва да разчиташ на древните математици, а на сегашните - имат много по-адекватни инструменти. Защо няма да ги броиш за "реалистични"? Ти нямаш дефиниция за "реалистичен", но го ползваш за да замазваш дупките в собствените си представи за реалният свят... Ти вероятно се омотаваш с някакви представи на бедното си въображение, дали то може да си представи многомерно пространство - и като виждаш, че не може (щото е ограничено въображението, тук спор няма), заключаваш че това не е реалистично. Но това е слагане на каруцата пред коня По-горе дадох един критерии за "реалистичност" на модел - степента на адекватност на неговите следствия и предсказания. По този критерии многоизмерният модел се справя по-добре. За това той изглежда по-реалистичен от триизмерния. Многомерните модели точно така се правят, да не противоречат на измерванията. Модел, който противоречи на измерванията никой не го уважава и ползва. А в нашият случай многомерните модели имат много по-добра преддсказателна и обяснителна сила от триизмерният. Но ти си твърде ограничен за да ги разбираш тези неща. Разчиташ на някакви представи на едно бедно и ограничено въображение... А това, че не ти се отдават тези представи приписваш на реалността, а не на това че самото въображеие е бедно Ей това е разликата с физиката.

Много добър пример. Даваме определение ,после се налага да го променяме - оказва се, че земята не е кръгла, а е геоид - нещо доста различно. Ей за това говоря - на пръв поглед нещо ти изглежда някак, после се оказва че работата е по-дебела и само с гледане не става Както виждаш, и това определения формира модел - един от многото. Абсолютно същото, да. Даваме определения на база това което виждаме с едни доста некачествени и ограничени уреди (очите, демек на база свойствата на електромагнитното поле в един много тесен енергетичен диапазон, на база свойствата на пътищата които са разрешение за светлината и фотоните за да стигнат до очите ни). Игнорирайки цялата останала реалност от взаимодействия. А после се оказва, че това не е верно и трябва да се коригира. Точно както формата на кълбото Затова и определения не се дават току така. А и да се дават, те са все на база модели Всичко е модели, Младенов, не подозираш в какво си затънал и срещу какво риташ... Да, когато глобусът стане малко по-сплескан за да мяза на геоид, ще стане по-реалистичен. Дотогава може да се ползва за обучение на незнаещите: "ученици, земята изглежда горе долу ей така, ако не се замисляте много...". А ако се замислите, не е баш така. Ама тук вече трябва замисляне, това е трудното в случая... И за магазинери и прости програмисти не е нужно И не става дума за някаква неопределена "реалистичност" на моделите, а за тяхното качество - до колко един модел е по-адекватен в свойствата си за описание и предсказание от друг. Само това може да се разбира под "реалистичност". То от тук се пръкват многоизмерите модели, защото са по-добри в това отношение от триизмерните Не е реалистичен? И какви са ти критериите за реалност? "Гледането" на глобуса? Или в пъпа? Гледане на кафе, гадаене на боб? Ти си прекрасна илюстрация за темата: разчиташ на някакви вкостенели в главата ти модели, заблужддаваш се в някаква тяхна пишман "реалистичност", вместо да проумееш защо има по-добри, по-качествени от тях.

Много неясен въпрос, Бойко. Какво значи "времето да тече за него"? А как тече времето за конят? За камъкът? За Рила? Тук не говорим за собственото чувство за време. Времето за това е "общо", защото чрез него могат да се отчитат всякакви промени, дори на обекти които рядко се променят, дори на атома (който се променя доста често, затова се ползва в часовниците )..

А дали е тримерна? Не пропускаме ли нещо, като се ограничаваме така? За какво са необходими имеренията и как ги броим? Запомни: ние изучаваме реалността чрез модели, и чрез свойствата на тези модели. В главата си нямаш пространство, а модел на пространство, нямаш звезда, а модел на звезда, всичо е модели. И главната цел е тези модели да описват максимално добре реалността, тази част от нея, за която са построени. По тази причина пространствоото се описва с модели. Най-простият, исторически създаден, описва най-простите свойства на пространството, неговата видима с очи геометрия. За това е достатъчно да ограничим измеренията на три. При това положение липсва връзката на пространството с материята, това пространство е външно описание на материалната реалност, описва само нейното свойство протяжност. Специалната теория на относителността обаче ни показва, че пространството не е независимо от времето - двете образуват нов модел, който много по-адекватно описва реалността. Този модел има четири измерения, в него неразривно предишното простраанство прелива във времето и обратно. Този модел се налага не от добро, той просто по-адекватно описва реалността. Общата теория на относителността дава много мощен импулс в посока развитието на моделите. Тя показва, че пространството и времето не са външни описатели на материята, те са здраво свързани с нея. Характеристиките на пространството и времето се влияят допълнително от материята, не са само описатели на нейните външно видими характеристики, като протяжност и промяна. Свойствата на пространството и времето се определят, и самите те определят поведението на материята, имат по-дълбока връзка с физическите закони. Още в зората на общатта теория на относителността Теодор Калуца предлагаа следният модел. Нека да въведем пето независимо измерение в пространство-времето. Но така да го въведем, че физическите взаимодействия да не зависят пряко от него. Това ще рече, че ние не можем да оределим наличието на това измерение чрез директно наблюдение, ние не го виждаме, то не влияе на фотоните, и си оставаме заблудени за четиримерноста на пространство-времето, за трите пространствени измерения и времето. Но се оказва, че така въведеното "скрито" измерение променя уравненията на общата теория на относистелността така, че от тях се отделя нова група уравнения, които имат всички свойства на уравненията на Максуел. С прости думи казано, добавката на едно невидимо измерение към модела на пространството ни дава възможност за обединение на несвързани до тогава характеристики на реалността, гравитацията и електромагнетизма като единна същност. А основната цел на физиката е именно такава - да обединява отделните моделчета описващи различни части от реаността в единен модел. Наличието на много модели означава че има граници между тях, на които описанието на реалността се къса и са нужни някакви компромиси. Докато целта са единни уравнения описващи всичко. Този подход показва, че е възможно да има още много скрити измерения, с чиято помощ да се обединятт и силните, и слабите взаимодейсттвия към групата на гравитацията и електромагнетизма, и по този начин да се получи единна картина на света. Така се поражда идеята на струнната теория, с нейните 11 нужни измерения, за да се обедини цялата физика. Този модел изисква особен сорт математически пространства, пространствата на Калаби-Яо. Той ни показва защо с прости очи "виждаме" само три измерения, а къде са скрити останалите, и евентуално как можем да изявим тяхното наличие. Тоест на база тези математически пространства ние създаваме модел описващ реалното пространство. От къде тръгнахме - на базата простата геометрия и трипараметричното математическо пространство създавахме геометричен модел пак на реалното пространство. Поуката от всичко казано е, че не трябва да се спира до първосигнална реакция - виждам три измерения, значи са само три. Виждаш, ама "виждането" се ограничава само до възприемането ти на светлината, освен нея има още куп неща които ти не възприемаш директно. Само обединявването с времето изпрати физиката на гигантска стъпка напред. Ограничаването само до три измерения ни отрязва един много перспективен път за развитие на моделите които са нужни на физиката. Спомни си Малкият принц: "същественото е невидимо за очите". Имаш глава, ползвай я по предназначение...

Да, това е така. Но тук става дума на коя теория може да се разчита повече, коя е по-всеобхватна. Нютоновата теория е само приближение, удобно в една тясна област от скорости. Поради това му ограничение то не работи в останалият огромен спектър от скорости, там дава грешни резултати. Затова когато искаме да използваме физиката без да уговаряме предварително някакви ограничения, трябва да се използва СТО. Тя работи и в областта в която работи Нютоновото ограничение, и извън нея. В тази тема правим точно това - обсъждаме какво се случва при някакви скорости, дори уговаряме че те са големи. Което изисква слепотата, изкуствено наложена от Нютоновите представи, да се изчегъртва от мисленето. Ниските скорости са само бонус, за по-просто смятане, нещо като лайф хак, но тук не можем да разчитаме на този бонус. А вече който не може да разбере, че светът отдавна се е променил безвъзвратно, да прави нещото със супата... Тримерното пространство е точно толкова абстракция, както всяко друго. За много приложения е удобно опростено да го разглеждаме с три измерения, за други - с четири, струнната теория изисква минимум 11. Всички тези модели работят коректно за целите за които са построени, те всичките са добри модели за реалното пространство - някои се ограничават само до геометрията му, други засягат повече негови свойства. Реалното пространство не е задължително да има измерения изобщо, те са удобна характеристика само на модела който ползваме. Нещо повече, измеренията не е нужно да са цяло число, има полезни модели с нецелочислена, дори фрактална размерност. Тук пак някакви капаци си си поставил. Ама вече видяхме... Няма бял свят да видиш, докато не свалиш капаците, физиката е различна от средношколските догми които са те затиснали.

Експериментът сочи, че такъв ден не може да има Това което може да се случи е, СТО да бъде коригирана в някакви случаи, условията за които сега не сме достиганли като граница. Така както вече е надградена за гравитацията. Но връщане назад е невъзможно - Нютоновата теория отдавна вече е в архива на историята, безвъзвратно. Просто експериментът я е опровергал като неточна, за разлика от СТО. Тук няма грешка. Тука мърдане няма, трябва да се научиш да не разчиташ на празни и безпочвени надежди, а на фактите.

Можеш да кажеш всякаква простотия, както обикновено. Но и не можеш да се аргументираш с нищо смислено, както обикновено А тъпи фантазии във физиката не вървят. Така че позна какво ще ти се отговори.

Бойко, това за което обясняваш (и за което те цитира Гравити) не са гравитационни вълни. Просто тук настава бърканица в имената, по-коректно е да се нарекат гравитачни вълни, механичният ефект от бавни промени в нееднородното гравитационно поле. Гравитационните вълни имат съвсем други свойства и проявление. В ежедневието си няма начин да ги усетим, а ако все пак се наложи да ги усетим, ще ни е за последно... Докато Луната хаби годишно около 10 на степен 18 джаула за приливните вълни на земята, то като гравитационни вълни тя харчи само няколко джаула, несравнимо по-малко, и за сега абсолютно ненаблюдаемо. Седемдесетте години тук нищо не могат да ни подскажат в тая посока.

С времето можем да правим същото, каквото и с другите величини - да измерваме чрез тях определени характеристики на реалността. Нито повече, нито по-малко. Нито можем да ги ядем, нито да орем с тях. А предназначението е само едно - да дават количествени оценки. Заблуда е, че със секундата можем да правим нещо по-малко отколкото с келвина например. Или с метъра. И за тая заблуда спомага спецификата на измерваните величини. Но тя за това е специфика, защото те отразяват различни аспекти на реалността. Но всички те отразяват реални характеристики на материята. Без изключение. И това ги прави всичките физически величини. Именно. Ние не маннипулираме време, а променяме скорост. Малка, но много съществена разлика. Ти защо си мислиш, че някой друг ще прави тази грешка, която сега си осъзнаваш? Усещаш ли се, че въобразявайки си (дай боже, само до сега), че се манипулирало времето, ти всъщност си въобразяваш някакви несъществуващи качества на времето? И тогава да, за тебе това измислено време си е човешка измислица, твоя, разбира се. Но какво общо има физиката с тези психологични проблеми? Ти отдавна си изпаднал от тоя влак...

Човече, вземи се в ръце. Случват ли се събития? Случват се. Това случване значи е реално съществуващо, не е измислица. Тогава какви са особеностите на това случване? Бутването на чашата от масата и нейното счупване на земята едно събитие ли са, или не? Различни са. Като са различни, как ги съпоставяш с други различни събития, например изгряването на слънцето и залязването му? Все реални групи. Ами веднага се вижда, че между (естествено се появява дистаннция, разстояние) изгряването и залязването на слънцето могат да се случат много събития на бутане и чупене на чашата. Значи събитията могат да се подреждат, и разстоянието между двойки събития са различни. Тези характеристики обективи ли са, или за някой друг тези събития са разместени, т.е. субективни? Обективна реалност са. Е, след като са обективна реалност, можем да им обърнем внимание, като ги оценим количествено - все пак всичко това е прояввление на материята. И наричаме съвкупността от тези характеристики "време". Че тези неща са реално съществуващи, го знае и всяко дете. По същият начин се появява и понятието за пространството, същите отношение на отстояние, само че на други материални характеристики. Няма никаква разлика, още древните гърци са осмислили това. Не е нужно някой да ти го показва, просто трябва да се замислиш върху ежедневният си опит малко повече.