scaner

Най-общо казано, ще отчитат че стрелките на часовниците мърдат Не си задал някаква допълнителна връзка, за да може да се съпостави каквото и да било. Ще отчита избързване на подвижните часовници. По собственият му часовник, интервалът отчитан между минаването на два съседни подвижни часовника ще е по-дълъг от разликата в показанията на минаващите часовници. Това лесно може да се съобрази като се обърне схемата - от страната на коловоза имаме един движещ се влаков часовник, измерван от системата гарови часовници с общо време. По известното решение, този часовник трябва да върви по-бавно сравнено с гаровото време. Е, значи гаровите часовници ще избързват спрямо часовника във влака. И критерият ти за глупост е твоята собствена?

Не е много проста тая задача. По личен опит, правил съм го по два начина (не от бижута, а от друг тип сребъни отпадъци). Единият е чрез сребърна амалгама (навремето с това се правеха пломбите, среброто беше до 30% от амалгамата, другото калай и мед). Трудният момент тук е правенето на амалгама от чисто сребро, това бавен процес, разтваря се среброто в живак. След като се разтвори достатъчно количество, се прави силно нагряване но не над 800 градуса) на амалгамата, за да се изпари живака. Остатъка е почти прахообразно сребро, но е добре да се премели малко за хомогенност. Това е доста опасен експеримент, защото живачните пари са силно отровни, и трябва да се прави при съответните мерки. Другият начин е от сребърна сол. Среброто се разтваря добре в азотна киселина, и после чрез електролиза може да се отложи на катода. Трябва върху него да се осигури колкото е възможно по-голяма плътност на тока. Плътността на тока се осигурява, като се вземе тънък и ръбест електрод, например тънки жички. Ако плътността е малка, влизаме в процеса галванопластика, и отлагаме плътен слой сребро. При голяма плътност голяма част от отложеният слой е много рехав и сам се утаява като гъбеста слуз, състояа се от прахообразно сребро. Но едно че тук има киселина, а две че трябва да има и още добавки в разтвора за стабилизация... Трябва да се види по справочниците за детайлите. Може без азотна киселина - електролиза на някаква нитратна сол (дори амониев нитрат, торът, или натриев нитрат, чилска селитра, каквото има под ръка), като анодът са сребърните бижута, а на катодът се осигурява голямата плътност на тока. Може и без електролиза. Достатъчно е в разтвор на сребърната сол да се потопят медна тел или медни парченца, добре почистени и обезмаслени. Медта измества среброто от неговите соли, и то се отлага като черна гъба от фино прахообразно сребро. Достатъчно е да се филтрира, промие и изсуши. Това е най-дребнозърнестият прах който може да се получи. Следващата стъпка е колоидно сребро, но това не ти върши работа... Другият начин чрез който се постига подобно разпрашаване е чрез подводен искров разряд, когато във вода се пуска силен ток по два електрода, разположени много близо. Но това добре работи при тел, при по-големи плоскости се появяват много усложнения... Водата е добре да е дестилирана, иначе ще се утаят и соли на всички боклуци в нея. Може би най-простият начин е на нещо като шмиргел? И после както се промива златото, да се раздели среброто от камъчетата от шмиргела? Тук прахът е доста едрозърнест, но толкова може.

Ами не ми е ясно как се насилваш да правиш "закючения" на база факти, между които няма никаква връзка. Намирането на някакви връзки в някаква област и пренасянето им в друга област, към която те нямат отношение, е проява според психологията на "илюзорна корелация". В случая - някой има някакви частни вярвания, значи всички използват вяра навсякъде, по темата - и в науката. Това е глупаво та се е озъбило Малко за ограмотяване ТУК.

Точно това имах пред вид. Думата ставаше дали в науката е нужна вяра, не дали учените може да вярват в нещо. Но като се видя дебелия край, темата се сменя бързо Но сме свикнали, нали трябва да се живее някак...

Или ТОВА.

Прочети "Мисленето" на Даниел Канеман. Там много внимание се обръща как се вземат решенията, как човек основно мисли нерационално. Човекът е психолог и нобелов лауреат по икономика.

В началото за теб беше едно и също, щом ти вярваш в нещо, значи и в науката не можело без някаква вяра? Сега аргументацията се смени, щото някой вярвал в спагетеното чудовище, втората част от въпроса някъде изчезна, стана неудобна Ограничи се с това, че някой може да вярва в нещо. Само че това не решава заблудите, само ги подмита под килима. Това ограничаване и подмяна в темата описвам с "гроздето е кисело".

Е да де, гроздето е кисело Подмитаме темата под килима, нали?

Например при рискови постъпки, мога да вярвам в това че вероятността за успех е благоприятна Но разговорът беше, че в много области - включая науката - не е нужна никаква вяра. Надявам се да си уврял за това.

Отговорът е много прост. За да се кефи и да си прави шоу Няма друг смисъл. Представи си колко нещастно същество е този Бог, съществуващ цяла вечност, каква вселенска скука и втръсване вече го е налегнала... Близко е до ума да се е вдетинил и да си прави кудоши, нали С какво друго да си запълва безкрайното време с което разполага?

Изпусна нишката отдавна. Върни се и препрочети за какво става дума. За определен клас истни, които не изискват вяра, като ил'страция на науката. Значи ти все пак можеш да вярваш или правиш неправилно твърдение? Говоря за вяра в твърдения които са неясни като резултат. Но лично аз избягвам такава вяра, тя е контрапродуктивна. Предпочитам да оценявам вероятността за едно или друго състояние. Тук вяра няма, има обективна оценка. А за основната тема по която дискутирахме - там вяра не е нужна, тя е патерица за немощни хора, и не помага особено Няма как, или не си способен да видиш как се случва в примера който дадох? Защото това са две различни нямания.

Защо трябва да намесвам вяра, след като предварително знам резултата? Каквото и да отговори, знам верният отговор преди да е отговорил. На какво и защо да вярвам? Мога да вярвам дали е искрен или не, дали е закусвал преди това или не, но самият отговор е ясен и не изисква вяра. Веднага определя дали казващият го лъже или не. Вярата само е омаже тази оценка

Ми не ми се налага да му вярвам, защото знам. Именно защото е ясно по условие. Ня ми е нужна вяра, когато разполагам със сигурно знание. Защо на теб ти е нужна и се опитваш да го вменяваш това на всички без да вникваш в отговорите им, не знам. Прави вярно твърдение, и пак няма защо да му вярвам, защото знам че е вярно. Изчерпахме ли безумното циклене?

Аз вменявам конкретни условия свързани със задачата. Битието има възможността да случи много голям клас от условия, нали? Разглеждам конкретни от тях - какво се случва в момента когато нямам шапка, никой не ми е подал такава и не съм я припознал за своя за да се промени условието. Проблемът е чисто логически, не е свързан с променливостта на битието. Именно. Ето това е възела на задачата.А ти тръгна да модифицираш това условие. Именно, не може да се говори изобщо за кражба, което твърдя от не знам кога си. Това е ясно по начало, преди някой да твърди каквото и да е друго свързано с този казус. Всичко в последствие е определено, и невъзможността на това действие, и липсата да се вярва на каквото и да било свързано с него, защото е кристално определено - няма кражба, никой не може да извърши такава кражба, по условие. Имаме една зададена абсолютна истина, която не търпи вярване за себе си, защото е самодоказана Подобен логически казус има и с всемогъществото на Бог - "Бог не е всемогъщ, защото не може да направи толкова голям камък, та да не може да го повдигне". Един доктор по теология се опитваше да разреши този проблем така: Бог първо ще направи камъка, после ще го вдигне. Което е съвсем друга задача Човекът прави невярно по условие твърдение. Трябва ли да се стига до някаква вяра? Защо все до вяра те изкарва, разшири си малко хоризнта Няма да му обърна изобщо внимание, защото той изрича твърдение което по определение не е вярно. Това го дъвкахме та съвсем на нищо не става вече...

Шпага, какво неясно има в условието, отнасящо се за "шапката която я нямам", че те кара да го изкривяваш за съвсем друга задача и условия? Става дума за съвсем сигурно битие - без шапки, без някой да ми купува, подхвърля, замеря и т.н. За кражба на шапка, която нямам (естествено, в момента на кражбата я нямам).

Изобщо няма да се стигне до вяра. Това, както вече обясних, по определение е невъзможно действие. Тоест твърдението е нереално, лишено от смисъл. Тези твърдения не попадат в областта на вярванията, те са свързани с предварително известна истина - решението е известно, и е безсмислено да се вярва или не в нещо друго. Отговорът е ясен и не е нужна вяра за него, независимо от твърдението. Вяра е нужна когато не знаеш решението и има варианти (някое чудо с господ), не е този случая тук. Да те перефразирам, за да стане по-ясно. Ако някой изкаже твърдение, че примерно в евклидовото пространство две паралелни прави се пресичат, ще бъде ли възможно да му повярваш? Естествено че няма, сети се защо. Е, същата е причината и с шапката. Принципно липсва възможност той да успее, и това не е свързано с вяра, а защото е истина. А е истина по постулат, т.е. по определение (евклидово е пространството когато е верен и петият постулат на Евклид, за успоредните прави). За каква вяра изобщо става дума? Когато по начало знам решението, не е нужна никаква вяра. И това е много честа ситуация.

Голяма каша, малейй! Нуждата е продиктувана от правилата, с които се работи при дефинициите. Липсва необходимост нещо да се приема на доверие, при такива прости дефиниции. При по-сложни ситуации, например прозрачен обект: да, може и да е стъкло, може да е нещо друго. Но нищо не изисква да го приемеш на вяра за стъкло. Ако го приемеш - твой проблем, но иначе не е нужно да се вярва в каквото и да е. Схващаш ли - сам си налагаш да вярваш и сам се пързаляш по пързалката, и това е основната причина да циклиш. Но по начало няма необходимост да се вярва в каквото и да е особено в най-простият случай, работа с дефиниции. Дефиницията е правило, декларация, няма връзка с доверие и вяра. Ами не мога да вярвам в това, защото шапката - по определение - не притежава това свойство. Тоест - по определение - не съществува възможост тя да бъде открадната, затова не се налага да се вярва. Написах го вече - аз не притежавам шапка по условие - следователно тя не може да ми бъде открадната. Защото може да ми бъде откраднато - по определение - само моя собственост, нещо което притежавам. В нищо от споменатото не ми се налага да вярвам, защото - по определение - това са непреходни истини. Условието фиксира имплицитна истина - нямам шапка, и по определение не мога да бъда лишен чрез кражба от нея, няма какво да се краде. Това е сладкото на определенията. Да бяха някакви следствия от мъгливи съображения, да им вярваш, ама не са. Объркал си се съвсем и се въртиш в кръг. Ти вярваш че трябва да вярваш, което само по себе си е капан. И си паднал здраво вътре.

Какъв е проблемът? Когато се обменя информация, винаги се прави съпоставка на понятията. При стоъгълник - зависи. Ако става дума само дали е три- или четириъгълник, броиш до четири. Иначе броиш до край и го съпоставяш със съответното определение. Нищо не се приема на доверие, ако искаш да свършиш работата както трябва. Ако искаш да лентяйстваш - да, вярвай си в каквото искаш. Но това е от мързел, защото не искаш да работишш с дадените истини, а не от някаква необходимост за вяра Въпросът няма отношение към вяра. Несъществуваща шапка не може да бъде открадната по дефиниция - независимо в какво вярваш. Процесът на кражбата е свързан с лишаването ми от съответният обект. А това не може да стане, защото аз не го притежавам Затова твърдението е априори верно, без нужда от вяра. Но това са елементарни неща, нали така? А това по-горе какво е?

Защо трябва да имам вяра в понятието за четириъгълника, като просто мога да преброя ъглите и да го съпоставя със съответната дефиниция? Четири ъгъла -> "четириъгълник", три ъгъла -> "триъгълник"? В какво се състои доверието, след като нещата са по определение? Какво ще промени някаква вяра в каквото и да е, след като независимо от нея четириъгълникът е определен като фигура с четири ъгли? И ако има три ъгъла, е определен като триъгълник, пак независимо от всякаква вяра? Просто следваш правила, които не са свързани с вяра. Да бяха някакви опосредствани следствия от твърдения в които може да се изкаже съмнение, да, но в случая това се изключва нарочно. Това няма никакво значение. Не се променя смисъла. Не е така. Дадох ти пример, в който "вярно" няма връзка с вяра. Априорните истини в дефинициите не изискват вяра, те са верни по начало, независимо в какво и дали вярваш Точно това: "независимо в какво и дали вярваш" показва липсата на връзка между вярно и вяра в случая. Май пак зацикли?

Естествено че може. Ти просто не правиш разлика между две различни понятия, и от там ти е цялата трагедия... Забележи: Вярно е, че четириъгълникът има четири ъгъла. Това следва от дефиницията и не изисква някаква вяра. Зададено е като безусловна истина по дефиниция: "четириъгълник" - "това е геометрична фигира с четири ъгъла". Докато вяра е твърдението, че Бог има три ръце с по 17 пръста. Не е ясно дали е вярно. Тоест някакво неясно твърдение допуска да се вярва че е вярно или да се вярва че не е вярно. Верността му и вярата в нея са различни неща, несвързани едно с друго. Докато дефиницията за четириъгълника не е такова твърдение, то не допуска вяра защото е вярно априори. Вяра и вярно се пишат доста сходно, но само това им е общото, и вероятно това те е объркало. Схвана ли разликата и къде се дъниш? Много такива верни твърдения могат да се напишат, които не изискват вяра. Някъде по-горе дадох за пример твърдението с шапката която нямам. Хубаво е да се прави тази разлика, иначе циклиш безсмислено на празни обороти.

В случая твърдението трябва да има определен формат: ключ + смисъл. Елементарно се проверява, че твоето твърдение няма такъв формат, значи не е верно. не съответства на правилата. Имало вера, значи... Глупости. Сега, като нямаш какво да кажеш, защо трябва да го казваш по толкова безсмислен начин? Нуждата от вяра за щяло и нещяло убива мисленето, стигна ли до този извод вече?

Хубаво е да твърдиш верни твърдения, а това не е верно. Както обясних, дефиницията е съвкупността на ключа "компютър" и смисловото му съответствие "машина която... и т.н.". Ти това не ми даваш. Ти твърдиш, че ми даваш някакъв предмет и му слагаш етикет "компютър". Е, по правилата на работата с дефиниции, мозъкът замества "компютър" със неговото смислово значение (защото той работи със смисъл, докато ключът няма смисъл а само го води на верижка) и търси в даденият обект съответните му характеристики, определени от това смислово значение - машина, която да може да смята. Ако намери съответствие - ок, ползваш го, ако не намери съответствие - не го ползваш, не е компютър, демек лъжеш. Номерът ти може да мине само при човек, който не знае дефиницията, т.е. не знае че "компютър" е "машина която смята". Тогава и паве да му дадеш, той няма как да го свърже с нещо смислено ако му го обявиш за "компютър", защото не знае смисъла зад този ключ. Но тук не е този случай. Поразтъпчи се, и ще видиш как никаква вяра не е нужна. Между впрочем, така работят и системите за бази данни, когато търсят по ключове. В случая не е нужно да се знае data science, но помага - хората на този принцип са ги измислили нещата, чрез ключ намират заместената от него информация. Не вярва човекът. Просто такива са правилата в дадената тематика, и той е длъжен да ги следва, независимо в какво вярва. Но ти си тозик, който вярва, че правилата нямат значение и маймуни могат и с трици да се ловят

Ти не ми даваш дефиниция, а ключ към смисъла на дефиницията с който трябва да работя. Самата дефиниция е съвкупността от ключа + смисъла зад него. Ключът в нашия случай е "компютър", смисъла е "машина която прави изчисления". Затова винаги се извършва автоматична проверка. Даваш ми ключ "тебешир", казваш че смисъла е "лимон". Прост оглед показва че не е, лимона не е "твърдо средство за писане по твърди повърхнисти" (примерно). Естествено е винаги да се проверява, и винаги това се прави, макар и автоматично и незабележимо, вероятно за това си го пропуснал. Когато ми даваш "компютър", автоматично аз заменям този ключ със смисъла зад него, за да мога да го обработя по съответните смислови канали. И се натъквам на противоречие. Напълно естествено процес, всеки го прави непрекъснато. Като стане дума за "трамвай", моментално в съзнанието ти се появява онова превозно средство дето се захранва с електричество и ходи по релси, и почваш да мислиш в неговите параметри. Защото "трамвай" само по себе си е ключ към смисъл, самото то не е смисъл. Както и "компютър". Така че изясни си базовите неща, и ще видиш колко просто става и никаква вяра не е нужна

Сигурен ли си? Това е твоя представа, и опровергава твърдението ти по-горе, че много добре знаеш как работела науката. Толкова пъти ти демонстрирах в детайли че никъде по пътя не стои вяра и нуждата в нея. Какво не разбра? И защо даваш неадекватни примери от политиката? Как научният метод работи там? Никак. Ей по тая причина, че не правиш такива разлики, се налага да вярваш в такива небивалици. Нищо подобно. "Компютър" е само краткото име на дефиницията (твърдението в скобките) и трябва да има пълна смислова идентичност с него. Тоест давайки ми "компютър", ти трябва да ми дадеш "машина способна да прави изчисления". Което е напълно проверимо и не изисква никаква вяра.

Разширението на вселената не изисква сила, и научният сътрудник няма нужда да вярва. Той си има перфектен модел който прекрасно се справя със ситуацията на равномерно разширение на вселената. Другият да прави каквото си ще. Но вече ускореното разширение на вселената изисква някаква причина. Връзката е проста - имаме ускорено разширение - значи имаме някаква причина за него, за отклонението от равномерното раззширяване. Нужно ли е вярване? Не, елементарна връзка между причина и следствие, но който иска може да вярва в нещо си. Научният сътрудник почва да изброява възможни причини: някаква допълнителна материя, някакво несъответствие с известните закони, някакво неизвестно поле, и т.н. И почва да търси кое от тези предложения се справя най-добре. Нужна ли е вяра до тук? Не. Другият обаче може да си вярва, че едно мистично същество прави чудо. Там спасение няма. Самата ти изначална формулировка на "задачата", повлияна от предразсъдъците ти с вярванията, те вкарва в капана Защо ми се струва, че не знаеш що е то "дефиниция"? Как може да продължим разговорът при такава фатална липса? Да, ако произволният предмет който даваш е "машина която прави изчисление", то той ще бъде компютър, и ще си продължа да си натискам клавишите без да се замислям повече