scaner

Така е. Измисляме етер, докато ни върши работа. Като пораснем и спре да върши, го махаме. С тъмната материя обаче изобщо не си разбрал хватката. Ако няма тъмна материя, то можем да използваме приближено решение на МОНД, което да описва ситуация сходна с тъмна материя, и да продължаваме да работим с него докато върши работа. Ако спре да върши - забравяме тъмната материя за по-точните приложения и толкова. Ако се обаче се окаже че тъмната материя си я има, забравяме МОНД. До тогава можем да движим паралелно и двете идеи - докато не се получи доказана разлика между тях в едната или другата посока. Но още от сега МОНД духат супата в много направления, така че си оставаме с тъмната материя. Сам си ограничаваш възможностите пред мисълта, и се сърдиш на някой който неизвестно какво би казал...

И ако махнеш тръбите, ще се промени ли нещо? А след като няма да се промени, за какво взаимодействие става дума? Интерферометъра на Майкелсън няма тръби. Защото не му трябват

Очевадно е. Светлината не взаимодейства с никаква част на тръбата. Като липсва взаимодействие, ти на какво взаимодействие се надяваш?

Имаш някакво увреждане, да не помниш и да не използваш информацията. Преди време ти разказвах как са се появили виртуалните частици в квантовата механика - като приближени решения на пълните уравнения, решения които описват приближено поведение на частица. И тези виртуални частици продължават да имат голяма роля във квантовата физика, особено благодарение правилата за работа с тях, които дава Файнман. Никой не се тръшка, че не са реално съществуващи, а напротив, използват ги за да свършат по-лесно работа. Напълно възможно е такава връзка да имаме и между някакъв вариант на МОНД и това което наричаме тъмна материя. Тоест може да се окаже, че тъмната материя е само някакво приближение на някаква МОНД теория. Разбира се, може да се окаже и че е реално съществуващ феномен. Докато не се разплете тази връзка, няма никакво значение кое как описваш - тъмната материя ще си остане важен инструмент за описание на реалността - тя е или реален феномен, или добро приближение на нещо друго. Така че нищо в модела не пропада и няма как да пропадне Но някои хора трябва да се напънат за да разберат. Така се работи във физиката, и недостатъците се превръщат в предимства. Човече, престани да се тръшкаш, таратора в главата ти отдавна е готов... Вземи някакви смислени мерки.

Пропуснал си в темата по-нагоре. Освен това, не аз а ти трябва да докажеш еквивалентност, защото е толкова изсмукана от пръстите, че тях вече ги няма Но нещата са съвсем очевидни: между тръбата и светлината имаш корелация, която не е свързана с причинно-следствена връзка. Тоест тръбата не е причина за поведението на светлината, защото не и въздеейства по никакъв начин. Ама това е още за детската градина

Емпирика има колкото искаш. И гравитацията е добре изучена като явление, и закона за запазване момента на импулса е проверен експериментално, и нуждата от допълнителна маса следва от емпиричните наблюдения и се стикова перфектно с гравитационните лещи, които създава. Какво повече му трябва на човек? Докато теорията за плоската земя нищо не обяснява, ти явно си заблуден като нейните привърженици

Напротив. Моделът на студена тъмна материя, който в момента е най-актуален, без проблем работи както в слънчевата система, така и в галактиката, така и в метагалактиката. Този модел ганатира хомогенност на тъмната материя в малки мащаби (слънчевата система) и нехомогенност в доста по-големи мащаби като галактиката. Хомогенността в раммките на слънчевата система се изразява в постоянен гравитационен потенциал, създаван от тъмната материя в рамките на обема на слънчевата система. Това от своя страна води до нулев интензитет на гравитационното поле, създадено от нея. Нулев интензитет означава нулева сила, с която тази материя действа на планетите и слънчцето. Тоест, техните траектории се определят само от взаимните им сили, както и наблюдаваме. Нехомогенност в рамките на галактиката води пък точно до това което наблюдаваме там - невидима излишна маса, намаляваща към периферията, но достатъчна да движи звездите почти като един твърд диск. Казвам "почти", защото нямаше да ги има извитите ръкави, ако беше съвсем. Също така обяснява и гравитационното линзиране на областта над галактичната плоскост, което МОНД не могат да обяснят. По тази причина, тъмната материя е само една добавка към общият механизъм, по който възникват въртящите се системи във вселената. Всичко зависи от мащаба

Не е еквивалентно. Това е заблудата ти.

Имало е такова предположение, но бързо са се отказали от него. Едната причина е, че тези черни дупки трябва да са пет пъти повече по маса от видимата материя. От друга страна, те трябва да са доста равномерно разпределени по галактиката, което трябва да създаде определено поведение на звездите около тях. Представи си, на определена бройка звезди да разбъркаш количество черни дупки с пет пъти по-голяма маса, какви локални вихри трябва да се наблюдават в галактиката? А не се наблюдават. Друго предположение с черни дупки е, ако те са много малки, тогава равномерното им разпространение може да е по-"гладко", да създават по-равномерен гравитационен фон. Но пък тука има друг проблем - малките черни дупки се изпаряват по-бързо, и болшинството им трябва да е свършило вече тази работа. Разбира се, този аргумент не изключва съвсем тази хипотеза. Третият проблем е, че около галактиката, в областта дето няма видима материя, се наблюдава гравитационно линзиране, което значи, че там трябва да има голямо струпване на такива черни дупки по тази хипотеза. А там е област без видима материя. Тоест възниква въпросът какво ги е захранвало и образувало в тази област? Има и още по-дребни съображения, сега не ми се навлиза в тях.

Както се казва, учил съм и за това знам Познвам модела, който може да доведе от хаотичен облак до въртяща се галактика или планетна система, без излишни измислици.

Никаква разлика няма между модела на слънчевата система и галактиката, освен мащаба. Причината за въртенето е прозрачно ясна - хаотично разпределение на векторите на съставящите образуванието части, придружено от "естествен подбор" в резултат на колизии. Никакви "гравитационни бури" или Баба Яга не е нужно да се измислят. Учете материалната част

Защо да няма как? Описаният от мен модел дава най-адекватното количество тъмна материя, което произтича от данните. Това количество в рамките на галактиката не оказва видимо въздействие. Това е резултатът от наблюденията. Тук не става дума дали тя се променя с времето. В модела е заложена константа (величината на която се търси), според уравненията на Айнщайн където тя участва. Идеята е, че енергията на вакуума е еднаква навсякъде, вакуум тук и вакуум на другият край на вселената не се различават по нищо - това е хомогенността, на която стъпваме, пак според наблюденията. Разбирам ти логиката. Дали и как тъмната енергия взаимодейства с материята, знаем от уравненията на Айнщайн, където нейната роля се играе от космологичната константа. Именно тъмна енергия с такива свойства, описана в тези уравнения, търсим в данните от спътниците. И тези уравнения описват просто казано сила на отблъскване, която нараства с ръста на разстоянието. Значи, просто казано, сложили сме в модела сила на привличане с някакъв коефициент (тъмната материя), и сила на отблъскване с друг коефициент (тъмната енергия), и търсим какви са тези коефициенти за да паснат най-добре на наблюденията. Ако няма тъмна енергия, трябва да получим резултат около нулата, в рамките на грешката. Но резултатът съвсем не е нула. И сме принудени да се съобразяваме с нея.

А от къде се взе такова взаимодействие с материята, че да обясни нещо в рамките на галактиката? Всичко което знаем за тъмната енергия се базира на наблюденията, а те сочат, че в рамките на една галактика тя не участва по никакъв начин. Виж сега, на какво се базира текущият модел за големият взрив? Имаме наблюденията на спътника WMAP, и търсим прост многопараметричен модел, който добре да фитва (да пасва на) данните. Във физиката когато имаме многопараметрични задачи, обикновено се ползват метода на най-малките квадрати за да се намерят най-добрите коефициенти за факторите, които влияят, да имаме най-добро приближение на модела с наличните данни. Най-малките квадрати работят добре при линейни връзки между параметрите. Тук се прави нещо подобно, но връзките не са линейни, задачата е по-тежка. Най-простият модел за големият взрив е 6-параметричен. Има и модели с повече параметри, но това е друга тема - колкото повече са параметрите, расте грешката на интерполацията и е опасно да се увеличават безконтролно - нужни са по-точни данни за такива модели, затова сега чакаме спътника Plank. Значи минималните параметри, които определят наблюдаемите данни от спътника са следните: - физичната барионна плътност (това е видимата материя); - физичната плътност на тъмната материя; - възрастта на вселената; - скаларният спектрален индекс; - флуктуацията на разпределението на кривината на пространството; - така наречената оптична дълбочина на рейонизация, или наккратко величината на червеното отместване на момента на рейонизация на вселената. На база тези параметри може да се определят много други, например хъбъловата константа, плътността на тъмната енергия, дисперсията на гравитационното линзиране и т.н. Всеки от тези параметри има допълнителни ограничения: предполагаме че тъмната материя е гравитационно взаимодействаща, тъмната енергия има фиксирано уравнение на състоянието, идващо от уравненията на Айнщайн, и т.н., още цял куп параметри които считаме че ги знаем). Така че тъмната материя се пръква от тези данни, и е в достатъчно количество да обясни поведението на галактиките, нали идва от наблюденията? Тъмната енергия също се пръква от данните, и е достатъчна да обясни ускорението на разширяване - то се съдържа в данните, няма от къде другаде да се вземе. Но тъмната енергия дошла от тези данни не е достатъчна да повлияе на материята в галактичните мащаби. Всякакви опити за обяснение извън тези данни са произволни, ако не се направи съответният модел и не се получат други резултати. Един вид, натопяваме Феята на Зъбчетата (или накисваме Господ) в някаква космологична намеса щото неясно защо, но не и защото имаме данни. Затова и не можем така произволно да фантазираме за ролята на тъмната енергия, няма никакви основания за такова фантазиране.

Виж сега, тъмната енергия не става за обяснения на всичко. Тя е изключително тънка добавка, и работи само на много големи разстояния. Нейното съществено действие се наблюдава в така наречената "ера на тъмната енергия", т.е. след като вселената мине възраст от 9.8 милиарда години. Тоест някакви следи от нейното въздействие могат да се видят само в последните окоо 4-5 милиарда години. Ето какви наблюдения са довели до идеята за ускорено разширяване на вселената. Това е статия от Saul Perlmutter, един от нобеловите лауреати, открили ефекта: Supernovae, Dark Energy, and the Accelerating Universe Искам да ти обърна внимание на тази графика от посочената статия: Водеща е горната графика, като важният участък от нея е показан в долната в голям мащаб. Там се сравняват данните получени от Сол Перлмутер по неговият проект, и кривата (права в случая) показваща теорията без тъмна енергия, без ускорение на вселената. Разликата е нищожно малка, проявява се на червени отмествания от порядъка на z=0.4. В космологията разстоянията е удобно да се мерят в червено отместване. За пример: галактика която се отдалечава от нас със скорост 3800 км/с (най-малката дистанция при която Хъбъл забелязал разширението на вселената) се намира на червено отместване z=0.012. А това е на разстояние около 50 мегапарсека от нас - много по-голямо от размерите на една галактика. Тъмната енергия според графиката почва да оказва някакво влияние на разстояние с червено отместване над z=0.1, тоест поне 10 пъти повече, и вече става неоспорим факт над z=0.4. Така че забрави всякакво въздействие на тъмната аенергия в рамките на една галактика.

Чисто емпирично грешиш. Защото тълкуваш "факти", които не съществуват. Всеки мислещ човек, завършил детска градина е наясно, че това са глупости. Тръбата не пренася светлина, защото не взаимодейства с нея. Преносът е взаимодействие. Да, вакуумът не може да пренася светлина. Но и пространството не може - по същата причина. Ти си дълбоко заблуден за смисъла на базови понятия, и това прави пълен таратор в главата ти. Хайде да помислим, какво значи "разпространява се в/през пространството"? В една друга тема видяхме, че няма никакви наблюдения пространството да съществува. Стигнахме до извода, че съществува само съвкупността от качества на материята: отстояния и протяжности. И пространството е обобщението, абстракцията от тези качества, системата от тези отношения. Всяко "движение в пространството" означава движение по отношение на целият комплекс материални обекти, "движението през пространството" означава промяна на целият комплекс отстояния спрямо другите обекти. В този смисъл "движение през пространството" не се характеризира нито със скорост, нито с ускорение, нито с която и да било друга характеристика на понятието "движение". Казано за недоразвити, по тази причина "движение през пространството" няма нищо общо по смисъл с понятието "движение". Тебе те заблуждава наличието на общата думата "движение", но ти сам си се насадил на тези яйца. Малко акъл трябва, за да се разбере, че в езика една дума в друга конструкция може да има коренно различен смисъл, и тук е точно такава ситуация... Тоест и самото пространство, като система от отношения на качествата на материята отстояние и протяжност, не притежава качество "движение" - по определение. Движението има характеристики - промяна на дистанция, скорост, ускорение, тук такова няма. Пий си лекарствата за да не повтаряш такива елементарни грешки. То никога не е имало възможност да носи каквото и да било. "Вътрешно пространство" като частен случай на "пространство" представлява системата отношения на протяжност и отстояние на ограничен набор материални обекти, в случая тръбите. Тръбите, както знаем, не взаимодействат със светлината и съответно не я пренасят. Така че забрави бълнуването за някаква роля на "вътрешно пространство", а си сложи някакъв охлаждащ компрес на челото. Ето, виждаш ли до какви простотии може да се стигне, ако не вземеш мерки навреме? Сега ще защъкат и зелени човечета по кревата ти... И научи базовите понятия на физиката, без тях си сакат слепец.

Лично моето мнение: около 10% от приказките му заслужават доверие, останалото е някаква чиста измислица.

И как успа да стигнеш до такива просрения, след като с една проста геометрия не можеш да се оправиш? Ъ? Тук гледаме фактите, а те говорят еднозначно. Не става с тръшкане тая работа.

Спориш, заради спора. Не си прав и само философстваш Кое не съм прав, че геометрията не се вмества в ограничени ученически представи? Или че трябва да се съобразяваш с фактите? Объркал си форума с "Научна фантастика" май, после другите криви като ти го посочват

Споря заради необосованите ти твърдения, че геометрията не допускала такива неща - точно еквилибристиката на база такива измислени твърдения е софизъм Още по-хубаво е и това мислене да се обуздава в рамките на фактите.

Наблюдаемата вселена в голям мащаб много добре пасва на хомогенна и изотропна. И е факт, че константата на Хъбъл в различни посоки е на практика една и съща. Тук има няколко подводни камъка. Единият е, че след като имаме ускорение, то разширението се описва като линейно (по закона на Хъбъл) с малка поправка за ускорението. Линейната част се базира на константата на Хъбъл. Вторият е, че константата на Хъбъл зависи от космологичният момент. Тя е константа в цялото пространство за даден момент. Но в миналото е била друга. Грубо константата на Хъбъл е обратно пропорционална на възрастта на вселената. Тоест някога, като остарее вселената, константата на Хъбъл (линейната част от разширението) ще намалее, а ще се увеличи нелинейната, в резултат ускорението. Това и още много други зависимости са следствие от уравненията на Фридман, който е решил пръв уравненията на Айнщайн в ситуации на разширяваща се и свиваща се вселена. Може да прочетеш повече например: Hubble's law Friedmann equations

Не, не се движи. Защото "движение" в случая е изпразнено от смисъл понятие.

Е, сега за някакви измислици в резултат на невежество ли ще спорим? Тая работа не става с тръшкане. Друго нещо трябва да мърда, с малко повечко гънки: Диференциална геометрия Кривина на пространството Торзия на пространство Динамични геометрии Знанията в науката не се ограничават само с наученото до пети клас Даже напротив.

Няма такова нещо. Това са някакви ограничения, които сам си налагаш и сам се спъваш в тях. Геометрията допуска пространството да е изкривено, да се раздува, да е вързано на възел, дори да е усукано, да има торзия. Нищо не ограничава пространството да е статично. То е такова, каквото е. А какво е се установява само с наблюдения, не с предразсъдъци. А каква е геометрията следва от качествата на материята, чието обобщение и абстракция наричаме "пространство"

Погледнато, както казваш, в 3D, разширението на вселената представлява линейно увеличение на радиуса и (от там и хъбъловата константа), което при сегашната точност се оказва леко ускорено. Самите наблюдения свързани с ускорението на разширението, които доведоха до нобелова награда за това, са на границата на точността, при която се признават такива открития. Има доста спорни въпроси по това. Но последвалите данни от WMAP и моделът Lambda-CDM, който те захранват, показва че с много голяма вероятност ускореното разширение е факт. Именно от тези данни идват 30% тъмна енергя - факторът, нужен за ускорението. Нищо не е променяло накаква плътност, която да модулира светлината. Ефектът е прост - в настоящият етап ние наблюдаваме светлина от източнник, койт се отдалечава от нас в момента, когато я е излъчил (в резултат на разширението). Реално това е доплеров ефект. Някъде в популярните книги обясняват червеното отместване с това, че в резултат на разширявнето на пространството се е удължила и дължината на вълната. Но двете обяснения са просто два равностойни похвата за обяснение на едно и също нещо. Кое отключва ускореното разширение? Най-вероятният фактор за сега е това, че при обикновеното линейно разширение вселената надхвъря размер, при който въздействието на тъмната енергия започва да се забелязва. Тя работи като сила на отблъскванет, която нараства с разстоянието между телата. Нещо като конфайнмънта на кварките, но с обратен знак. При малки разстояния приносът и е незабележим, започва да става забележим когато разстоянията станат големи. Защо космологичната константа трябва да е константа? Според общата теория на относителността, в нея уравненията на гравитацията произтичат като интеграл от едни по-разширени уравнения, имащи смисъл на нещо като запазване на енергията. При интегриране на такива уравнения се появяват константи от интегрирането, и космологичната константа се появява по тази причина. Може в някоя друга, по-точна теория да се появят и членове от по-висш порядък, но сега такива просто няма, и не са нужни. Науката работи с наличната информация тук и сега, а не с потенциално възможни фантасмагории. Защо ще ги увеличава? В рамките на малки раазстояния тъмната енергия не влияе, там по-големите електромагнитни и гравитационни сили определят конфигурацията на звездите и галактиките и всякакви потенциални ями. На много големи растояния тъмната енергия разделя галактиките, намалявайки по този начин другите взаимодействия между тях, съптветно намалявайки и гравитационното им взаимодействие. И дай да се уточним. "Балонът" се надува без тъмната енергия, тя само го раздува с ускорение. Коментирам слеотата която сам си причиняваш. Time dilation е абсолютно доказан факт. Но ти сам си налагаш някакви ограничения, идващи от недоразбрани средношколски уроци. Защо си поставяш врата в полето и само се блъскаш в нея? Така няма да я преодолееш.

Сега те разбрах. Тъмната енергия има други важни свойства, произтичащи от теорията - с раздуването на балона тя да запазва плътността си. И това свойство се потвърждава от наблюденията на WMAP, интерпретирани в голям мащаб време и далечина. Но за светлината дали нещо и влияе - за това разправям за тънката структура. Връзката е, че в нея участват три константи, включая тази на светлината. Ако скоростта на светлината се мени с времето, то трябва и останалите две да се менят, и то по такъв закон че константата на тънката структура да не се променя, както е по наблюденията. Това е изключително маловероятно.